Jump to content

123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА


Recommended Posts

123. НА ДВЕ МЕСТА ЗАВЪРЗАНА

Елена Андреева: На съборите Учителят казваше, че трябва да бъдем много внимателни, защото слизат светли същества, които носят друга атмосфера и затова има тоя изблик на радост, на красиви чувства, когато сме на събор. Те ни донасят тези енергии, тези сили и затова казва: „Внимавайте да не влизате в дисхармония един с друг, за да не развалите времето". Ех, и нали ние сме несъвършени същества все някой ще се намери да направи нещо и в Търново се е случвало, и на Изгрева. Само малко дъжд мина в 1926 год., накрая така една роса мина. А през 1927 год. беше всичкото време хубаво. То беше такъв един богат, пълен събор с много ентусиазъм, когато се направи салона. Тогава много вдъхновение имаше. В Търново е имало случай да вали дъжд. Но всички бяхме на палатки, там не бяхме на открито никъде. Всички бяхме на палатки. Първият събор в София беше през 1926 год., а през 1928 год. го разтуриха събора.

Била съм в Търново на събор 1922 год. и 1925 год. В Търново, на колибата имаше стаичка, в която имаше няколко неща свещени. Имаше светилник с няколко свещи, имаше чаши, някакви така символи и всичките тези неща ги имаме, те са запазени, когато се пренесе всичко от Търново. И там в Горницата всички отивахме по двама, по трима за молитва и там се оставяше приноса или десятъка кой каквото имаше да даде за Господа. Но то беше свободно. Който има даваше, който няма можеше да не даде нищо. Или да даде, когато може. При Учителя никога не е имало така строга мярка, винаги всичко е ставало по закона на свободата. Всички ходехме там с палатки. В Търново имахме и съседни вили под наем и наемаха съседните вили. Щото за една седмица беше събора. Имаше хора, които си отстъпваха вилите срещу заплащане. Учителят избра Търново, като бивш престолен град, Учителят го реши. В 1922 год., когато отидох за пръв път владиците бяха направили протест, поповете викаха Учителя на диспут. Но тогава Учителят, когато свърши беседата си, пак те се обадиха и искаха нещо, но ние запяхме „Братство, единство" и понеже 1000 души пеят, те не можаха да се чуят вече, потънаха и така излязохме от салона, разотидохме се горе и не можаха да попречат. А Учителя каза, че приема диспута, ама на Мусала. Покани ги поповете да дойдат с Него на Мусала, приема там диспута. Но в Търново не го приема диспута. Те не дойдоха на Мусала, да.

Лулчев после ми разказа това, че когато аз съм вървяла покрай езерото, аз бях в много тежко състояние и противоречие на Мусала. И аз вървя покрай езерото и си казвам: „Безсмислен ми е живота, така съм разочарована, че нито ми се живее, нищо, нищо и така изкушавам се да се хвърля във водата". Но като си помислих за Учителя и за баща ми. На Учителя казвам ще хвърля петно, а ще нараня много силно баща си. Едно дете има и то да се самоубие. Много ми се видя жестоко от моя страна и само тая обич, която имах към тях ме спря, защото щях да направя глупост. Не съм познавала и съм си дала чувствата на друг, то е друго нещо нали, това е моя люта грешка, но не можех другояче. И изкарах така доста кризи по това време. И после Лулчев ми каза, че Учителят го водил, аз не съм видяла, че те вървят след мене, аз нищо не съм видяла, но после ми каза: „Ти вървеше покрай езерото", ама така съм вървяла, както отчаян човек съм вървяла, то си е личало и Учителят го е водил, за да му даде един урок да види какво е направил, нали с един човек. Не знам какво му е говорил. Не знам дали му е казал, но му е показал, какво съм представлявала до брега на езерото.

Вергилий Кръстев: Колко години трая тая връзка? Тя се е отразила и на братството?

Е.А.: Петнадесет години.

В.К.: Не е малко. Не можахте ли да се освободите по-рано?

Е.А.: Е добре, защото бях вързана брат. Тази връзка, обичта, която имах, тя ме държеше.

В.К.: Ако ви беше будно съзнанието, можехте ли да я прескочите?

Е.А.: Можеше. Ако не. Ако имах някакво повече нещо така да превъзмогна това, може би по-скоро щях да го мина. Учителя в 1926 год. ми каза да се разделя с него. Но не послушах.

В.К.: Ако бяхте послушали?

Е.А.: Можеше и по друг начин. Сигурно е могло да бъде. Сигурно, но аз не можах другояче да се спася, сега какво да правя трябваше да си понеса сама страданията.

В.К.: Разказваха ми възрастните приятели, че Лулчев в предишно прераждане е бил Пилат по времето на Христа. Какво знаете по този въпрос. А вие сте пък преродената жена на Пилат?

Е.А.: Така съм чула. Чула съм. Даже за пръв път чух от Балтова. После ми каза: „Пилат е. Знаеш ли че е това?" Викам: „Не знам Балтова, аз не съм ясновидка, не мога да знам".

В.К.: Тя го е чула от Учителя?

Е.А.: Не зная. Не зная. И от други хора съм чула, впоследствие след като си замина Учителя съм чула и други хора да казват, че е бил Пилат. Сега Учителят ли го е казал, не знам. Галилей ми каза, ама аз не го попитах дали е казал Учителят, защото казвам си: Ех може и да не зная това.

В.К.: Казват, че вие сте били съпругата на Пилат?

Е.А.: Казват, ама аз не знам! Ха, ха. Аз не знам вярно ли е или не е вярно.

В.К.: Ако е така жената на Пилат се е застъпила да не бъде осъден Христа. Това не е малко.

Е.А.: Е тя е познавала Исус. Тя познала Христа. Било едно време. А сега какво се случи? Аз не знаех, че веднага след присъдата срещу Лулчев, че няма да има обжалване и че веднага ще се изпълни присъдата. Но някога през нощта, същата вечер когато се произнесли присъдата, аз преживях нещо особено. В съня си се събудих с един смут. Нещо в мене, какво да ти кажа, като късане беше, нещо особено беше. Това беше през нощта. Аз не знаех, на другия ден следобед Симеон Дяконът и една друга група говорят и от него чух, че присъдата е изпълнена през нощта, веднага през нощта е изпълнена. И когато научих, че е убит нещо мен ми се разстрои стомаха, почувствах се много зле, даже повръщах, ей така направо се разстроих. Сега колкото да бях разделена, каквото още нещо стана, какво беше не мога да ти кажа, но много ми призля, много ми призля. Че, когато някой близък си замине, понеже там има преплитане на астралните тела, те страдат докогато си раздвоят телата, всеки да си вземе своите елементи. Та може и такова нещо да беше, какво беше не знам, но знам че изстрадах много, изкореняваше се нещо от мен.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...