"НЕРВНИЯТ ВЕК" ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ - БОЯН БОЕВ

[valiamaria]

„НЕРВНИЯТ ВЕК" ОТ ОКУЛТНО ГЛЕДИЩЕ

Боян Боев

Всяка епоха, всяка култура се отразява както върху духовното развитие на човека, тъй и върху физическото му развитие. Външните и вътрешни условия, при които е поставен човек в дадена култура – начин на хранене, на дишане, на работа, на мислене, чувстване и пр. – не могат да не се отразят върху неговия организъм – между другото и върху нервната система.

 

Днес животът е много по-сложен, отколкото преди хиляди години. Тогава животът е бил доста еднообразен, с по-малко трудности, тревоги и безпокойства, отколкото днес.

 

Човекът на съвременната култура от сутрин до вечер живее един трескав живот. Преди всичко животът тече с по-бързо темпо. От друга страна пречките, трудностите, външните и вътрешни противоречия, на които се натъква днес човек, са по-големи, по-многобройни и разнообразни.

Днес човек от сутрин до вечер ще научи множество неща, ще се сблъска с множество явления, едни от които му са приятни, а други неприятно го докосват. И той ще преживее поради това в течение на деня безброй пъти вълнения, тревоги, безпокойства, смущения, страхове, разочарования, бури от една страна, а от друга – възторзи, въодушевления, радости и пр. И тия състояния могат да се сменяват по няколко пъти на ден. В течение на деня той няколко пъти може да пребивава в ада и в рая.

 

Той преживява тия вълнения от една страна, защото самите условия на живот отвън са от такъв характер. Но от друга страна, независимо от това, самият той е станал с по-чувствителна нервна система. Той много по-живо преживява всяко нещо, приятно или неприятно, отколкото човекът на древните епохи, със своята по-неразвита, по-груба нервна система.

 

И всички тия сътресения в човешкото съзнание не могат да не се отразят върху оная система, която е инструмент на съзнанието във физическия свят – именно, нервната система.

 

Тревогите, смущенията, безпокойствата, страховете, разочарованията и пр., всред които живее днешният човек, действат разрушително върху нервната му система.

 

Ето защо, не е чудно, че днес имаме отслабване, изтощение на тая система. Това явление не е изпъквало в миналите култури. То е характерно за днешната цивилизация.

 

Независимо от горните причини, днешното изтощение на нервната система има връзка и с материализма на съвременната култура. Влиянието на материалистичния мироглед върху нервната система е двояко. Ще разгледаме тия две страни на въпроса.

 

Материалистичният мироглед през последните векове премахна от човека всяка вътрешна опора в духовните устои на битието. Чрез този мироглед човек се намери като треска, изгубена всред буйните вълни на океана-живот. Разбира се, някой би могъл да каже, че материализмът може да дойде до едно висше осмисляне на живота. Но ако материализмът отиде в своето мислене до край с логическа последователност, той идва до безсмислието на живота. Ще приведа един пример. Наскоро един мой приятел се разговарял с ученичка от седми клас в една от софийските гимназии. Тя казала така:

„Животът няма и не може да има никакъв смисъл. Защото ние учим, че един ден нашата слънчева система може да дойде до един край чрез някоя катастрофа във вселената – чрез сблъскване или поради други причини. Но слънчевата ни система в края на краищата ще се разруши, ще изчезне, тъй както сме свидетели и днес на подобни катастрофи в небесното пространство; ние сме свидетели на разрушението на небесни тела и на зараждането на нови системи и на нови вселени в безкрайното небесно пространство. Напр. спиралните мъглявини не са ли начало на нови вселени? Тогава какво ще стане с нашата наука, с нашето изкуство, с нашите стремежи, желания, с вдъхновението на поета, музиканта, реформатора и пр.? При една всемирна катастрофа земята и цялата слънчева система ще се превърнат в мъглявина, каквито виждаме и днес по небето, и каквато мъглявина е била и нашата слънчева система в своето детство. Какво ще остане тогава от хилядите ни усилия днес за усъвършенстване на нашия характер, на ума, сърцето и волята ни, какво ще остане от нашите добродетели и от всички други наши постижения?"

 

Някои материалисти може би не схващат така, защото те не отиват до край в своите разсъждения. Според материализма вселената е една машина, един механизъм. Материализмът отрича, че животът си има освен физична страна и една духовна. Той отрича бъдното духовно начало в човека.

 

Такъв човек по-мъчно може да се справи с противоречията на живота и да дойде до висшия смисъл на нещата. Трудностите, пречките в живота по-дълбоко, по-отрицателно го засягат. Той не знае да ги превърне, да ги трансформира във вътрешна хармония, мир и радост чрез опиране в един виеш смисъл на живота и на човешкото съществуване. Онзи, който знае за вечните духовни устои на живота, има една вътрешна опора. Великият план, по който се разгъва животът пред него и великата крайна цел го изпълват с една вътрешна светлина и сила! Ето защо неговата нервна система е по-устойчива и неуязвима при разните противоречия в живота! Той по-лесно може да запази равновесие всред бурите в живота!

 

Това е една от причините, поради които, именно, материалистичната култура е свързана с изтощението на нервната система. Не е случайно, дето „нервният век" се съвпада, именно, с епохата на материализма.

 

Не трябва да бъдем против интензивността на днешния живот. Колкото повече човек се издига до върховете на Духа, толкова вътрешният му живот става по-интензивен, по-дълбок; по-дълбоки сили на неговата душа и дух са в активност. Но въпросът тук е да не се губи вътрешната хармония, вътрешното равновесие и светлина при промените във външния живот!

 

Има и друга причина, поради която материалистичното разбиране на живота води към отслабване, изтощение и даже към израждане на нервната система.

Разглеждането на тая причина ще помогне да изпъкне по-ясно връзката между материалистичната култура и отслабването на нервната система днес.

Човек, поставен във вселената, съответства на един чувствителен радиоапарат, който възприема всевъзможни видове енергии от целия космос и изпраща такива във всички посоки. Това е тъй наречената радиация на организмите. Но важното е, че има връзка между енергиите, които организмът приема и изпраща. Ако човек е изпълнен с тревоги, смущения, безпокойства и пр., той ще се свърже с разрушителните подобни енергии в природата, понеже антената му е нагодена към тях, ще ги възприеме в себе си и те ще действат разрушително върху него. Ако човек е изпълнен с хармония, той ще възприеме положителните енергии в природата, и те ще действат укрепително върху организма му.

 

Има една велика реалност, която лежи в основите на цялото битие. Това са сферите на Духа. Тия сфери са източник на мощните духовни строителни енергии. Човек, чието съзнание е насочено към висините на Духа, неговата нервна система е възприемчива към животворните енергии, които идат от Царството на Духа и те обновяват, освежават, укрепяват неговата нервна система. А когато съзнанието е насочено само към материалните обекти, само към материалните форми, тогава той се откъсва до известна степен от сферите на Духа и поради това не може да получава ония съживителни, висши творчески енергии, които да поддържат и обновяват нервната му система.

 

Това е една от дълбоките и важни причини за отслабването, изтощението на нервната система в днешния век, И ако продължава този процес, има голяма опасност да продължи и изтощението на човешката нервна система и с това да се тури в опасност човешката култура.

 

Даже една от причините за възникването на съвременното окултно движение е тая опасност, на която е изложена човешката нервна система поради съвременния материализъм, чрез който човешкият мозък се лишава от приток на нови енергии от Царството на Духа! И окултното движение е дошло в света между другото и да влее една духовна струя в съвременната култура, за да предварди човечеството от тая опасност[ ].

 

Днес човекът с материалистичния мироглед живее в един затворен свят, понеже се свързва само с формите около себе си, но не и с вътрешния живот, който пребивава и работи във формите. Напр. за него едно растение е форма, съставена от клетки, от стебло, корен, листа и цветове, но той не подозира за разумността, която гради и строи в тая форма, и че човек може да влезе в свръзка с вътрешните строителни разумни сили в тая форма. Същото се отнася и до въздуха, изворите, светлината, планините и пр. Това е механическо общение с природата. Така човек се лишава от ония вътрешни строителни сили в природата, той е откъснат от тях до известна степен. Това пък е друга причина за отслабването и изтощението на нервната система, понеже със своето отношение към природата човек туря препятствия за вливане в него на строителните ù енергии.

 

За да се предотврати това, нужно е по-голямо общение с природата, която е вечно млада, благодатна и богата. Но тук думите „общение с природата” разбирам в по-широк смисъл, а не в обикновеното механическо общение.

 

Когато човек съзнава великата разумност, която седи зад външните форми в природата, той вече може да влезе във вътрешно общение с разумната природа. Това е онова истинско общение, за което говоря. И тогава живата природа щедро дарява човека от изобилните богатства на неизчерпаемата си съкровищница. По този начин човек може да направи връзка с животворния магнетизъм и с по-висшите енергии в растенията, изворите, въздуха, светлината, планините и пр.

 

Планините са мощни акумулатори на грамадни енергии, които действат укрепително и благотворно върху всички системи на организма и особено върху нервната система. Окултната наука посочва методи за свързване с тия енергии на планините и за тяхното възприемане.

Също се отнася и за енергиите на въздуха, светлината и водата. Чрез специални методи, чрез специална дихателна гимнастика човек може да извлече из въздуха животворния магнетизъм – праната – и други по-висши психически сили, които ще обновят неговата нервна система. Методите за това посочва окултната наука, която изследва по-дълбоко природата и нейните сили.

 

Също така окултната наука може да посочи и методите за използуване на светлината за укрепяването на нервната система. За целта трябва да се използуват слънчевите енергии сутринта половин час преди изгрев слънце до един час след изгрева[ ].

За укрепяването на нервната система непременно трябва да се засегне и храненето. Месната храна при разрушението си в човешкия организъм произвежда пикочна киселина, пуринови основи и други отрови, които влияят разрушително върху всички системи и специално върху нервната система. Ето защо, оня, който страда от неврастения, нервност, невралгия и пр., преди всичко трябва да почне вегетариански режим.

 

Заедно със засилването на духовната вълна, която днес залива човечеството, заедно с влизане в по-голямо вътрешно общение с природата и нейните неизчерпаеми сили, това отслабване на нервната система, която характеризира последните няколко века, ще изчезне и тогава човечеството ще е по-готово, по-нагодено да изпълни великите задачи на строителство, които новата идваща култура му поставя.