Jump to content

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ - РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ - БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

ИЗ НАШИЯ ЖИВОТ

Боян Боев

РАЗГОВОР С УЧИТЕЛЯ

Красиви са. разговорите с Учителя след лекцията. Тогава се създава особена атмосфера, която е в свръзка с предмета на току-що държаната лекция, в свръзка със състоянието на душите, с характера на момента, с обстановката и пр. Всичко там става импровизирано, непринудено, проникнато с една вътрешна красота и естественост.

След сутринните упражнения ние сме отново в салона. При пианото се упражнява новата песен „Сила, здраве е богатство". Как се чувства вътрешната сила, творческата мощ на новата песен. Живо чувстваш как с вълните на тая песен се вливат в организма животворни струи от целия всемир и тия струи внасят в човека здраве, сила, живот. радост, свежест и желание за работа! Какво мощно средство е тая песен за обновяване на здравия и за лекуване на болния! Създадена е красива музикална атмосфера.

Изпява се песента: „Давай, давай". Става въпрос за вътрешната идея на тая песен. Учителят казва:

– В пението има две положения: ще пееш, за да дадеш нещо и ще пееш, за да вземеш нещо. При тия две положения ще имаш съвсем различни вътрешни състояния. При песента „Давай, давай" трябва да вложите любовта. Когато пееш тая песен, трябва да вложиш чувството, че даваш на този, когото обичаш. Само на този, когото обичаш, можеш да даваш. На този, когото не обичаш, не можеш да даваш. Щом не искаш да даваш, ти не можеш да пееш тая песен. Щом искаш да даваш, ти можеш да я пееш хубаво. Като обичаш някого, ти му даваш.

– Как може човек да получи вдъхновение при пението?

– Като пееш, кажи си, че пееш за ония музиканти, които са вътре в тебе. Когато пееш, пей за всички, за Цялото, за Великото в света! И при това съзнание всички противоречия в тебе изчезват. Противоречия има само в частите, но в Цялото няма никакви противоречия.

Когато имаш вътрешен подтик да пееш, непременно пей! Ако не пееш тогава, ти се осакатяваш. Така правете, за да станете певци.

– Как се обяснява, че в днешната епоха има особен разцвет в музиката?

– Човечеството минава днес през най-големи страдания и изпитания, и по един целесъобразен закон музиката е направила особен напредък, за да може човечеството да ги мине по-леко. Като минат сегашните изпитания, иде една велика музика.

– Днес ли човечеството е достигнало до най-големия разцвет в музиката?

– Мнозина мислят, че музиката сега се е развила повече, отколкото всеки друг път. Това е право в този смисъл, че ние сме станали по-способни да разбираме музиката, а не че тя сега се е развила. Преди днешната музика посветените преди хиляди години в оркестри и хорове саупражнявали една музика, която хората тепърва ще я чуят.

– Защо са страданията в света?

– Не можеш да живееш на земята, ако не страдаш и не се радваш. Истинските страдания и истинските радости са, когато страдаш и се радваш за Цялото, за Великото в света.

Вие разглеждайте нещата от гледището на Цялото. Щастието на всички хора е мое щастие. И скръбта на всички хора е моя скръб.

Някой казва: „Да се пожертваме за Цялото". Това пожертване за Цялото ще дойде по-после. Ти никога не можеш да се пожертваш, ако не разбираш страданията и радостите. Като се пожертваш, ще излезеш над скърбите и радостите – към нещо по-велико.

Страданието удължава живота, а неразбраните радости го скъсяват. Трябва да прекараш 100 скърби, за да можеш да издържиш и разбереш една истинска радост. Страданието е приготовление за радостта. Като минеш 99 страдания, тогава стотното преживяване ще бъде радостта. Страданието съществува като психологическа необходимост за радостта. Това е само за днешната фаза в развитието на човечеството. Аз говоря за страданието, а не за мъчението.

– Каква е разликата между страданието и мъчението?

– При мъчението слизаш надолу, а при страданието излизаш навън. При мъчението няма разрешение, а при страданието има. При мъчението няма отворена врата, а при страданието има.

– Кое е най-нужното в днешния момент?

– Сега нека да се приложи любовта. Да дойдем до оная любов, в която няма никакъв примес. Тая любов като отиде при мъртвия, той възкръсва. Като отиде при бедния, той става богат. Като отиде при болния, прави го здрав. Любовта прощава. Тя и в ада да отиде, всички укротява.

Човек, който не е облечен с дрехата на Любовта, Мъдростта и Истината, не е още човек.

Има една позлатена любов. Малката любов е позлатената любов. За мене любов е това, което не е позлатено. Каквото и да я правиш, не се мени, остава си същата. Това, което хората наричат любов, е позлатена любов.

Любов, която има ограничения, не е любов. Едно блато, което пресъхва, не е блато.

Любовта изисква пълна чистота. Тя отхвърля всека нечистота.

Човекът на любовта не може да направи престъпление. Любовта е наука. Ти можеш да любиш едно същество, но не и да го притежаваш. Да любиш, значи да се учиш, но не да притежаваш.

Като любиш, ти се учиш, четейки това, което Великото е написало в този, когото обичаш.

Не те обича един човек. Остави го свободен, Не му се сърди и не го ограничавай. Ти разрешаваш един въпрос, защо не те обича той. Ако изгубиш време за това, ще изгубиш условията за този живот. Остави този въпрос неразрешен. Той в бъдеще ще се разреши.

– Как може да се задържи любовта?

– За да задържи човек любовта, трябва да мисли за силата, светлината, благостта и милосърдието. Тогава тя ще остане при него.

Проявата на любовта е по-важна, отколкото да разсъждаваш, дали някой заслужава обичта ти или не, дали някой те обича или не.

Сега мнозина са. минали през разочарованието на любовта и са. изгорели. В Божествената любов няма изгаряне.

Любовта не е химера. Тя е най-реалното нещо. Вие сте опитали нещо от трошиците на любовта. Сега някой носи само от трошиците ù.

Всички богатства на онзи човек, който ви обича, са на ваше разположение. Щом обичаш Бога, всичкото Му богатство е на твое разположение. И понеже Великата Разумност в света ни обича, то тя всеки ден ни поправя работите. Закъсали сте духом, обезверили сте се. Тя поправя работите.

Любовта никога не се захласва. Тя не те чака да кажеш, какво ти липсва. Тя ти даде това, от което се нуждаеш и си върви. Любовта е, която дава всичко.

Каквото си взел в торбата си, давай го. И каквото давате, то ще се увеличава във вас!

Който люби, той познава Безграничния. Когато някой те обича, той обича божественото в тебе. Ти се радвай, че той обича Безграничния! Не се месете. Кой когото обича, да го обича! И защо го обича, това е негова работа. А пък като обича него, той обича и тебе!

Обичаш някого и казваш: „Той е много добър". Значи обичаш го за любовта, която е в него!

Когато мина покрай някоя круша, виждам, че не са узрели плодовете ù, но когато дойде лятото, ще узреят. Значи, когато вадите че някой човек не е добър, не на време сте отишли, но когато дойде лятото, колко добър ще бъде! Вие искате да ви обича някой, но той не може да ви обича; той няма още узрели плодове. И какво казва: „Елате след един месец". И тогава ще ви обича. Досега сте яли все зелени сливи; зрели не сте яли!

Досега вие сте се учили да благодарите, когато някой ви даде нещо. А пък сега ще се учите да благодарите, без да сте получили нещо – когато подаръците отидат на друго място.

Човек, който не обича Истината, красив не може да стане. Човек, който не обича Мъдростта, светъл не може да стане. Човек, който не живее в любовта, топъл не може да стане!

Пробният камък на любовта е страданието. Това, което може да задоволи страданието, е само любовта. Когато дойде любовта, страданието се задоволява. Щом страданието се задоволи, любовта е дошла.

Човек остарява от тревоги. Той е научил изкуството за остаряване. Сега трябва да учи изкуството за подмладяване.

Някой ти е направил услуга и ти го обичаш. И без да ти е направил услуга, да го обичаш!

Нашата любов е любовта на цялото Битие! Като дойде любовта при вас, вие ще обгърнете земята. Сега земята ви обгръща. Като дойде любовта, ще имате чувството, че сте обгърнали земята и вие я носите!

Думите мразя и мраз са близки. Който те мрази, той ти отнема топлината, а пък който те обича, той ти дава топлина. Любовта към себе си е създала леда. Говоря символично. Любовта към ближния е разтопила леда. А пък любовта към Цялото ще раздаде всички тия блага на всички хора, на всички същества.

Когато не обичаш един човек, ти казваш: „По кой начин мога да му направя добро?" Щом го обичаш, ти знаеш, как да му направиш добро и много майсторски го правиш. Този, който те обича, е толкова досетлив! Любовта има едно особено качество: досетливостта.

Има едно шише с чиста вода. Двама души искат да вземат първи тая вода. Така се ражда злото. И на извора могат да се скарат, понеже всеки може да иска да бъде пръв. Всеки да отстъпва на другия.

Във всичко онова, което е около вас и от което се ползувате, има вложено нещо божествено, напр. в светлината, във въздуха и пр.

Като дойде болестта, не вярвай в нея. Вярвай в силата, в свободата, в живота. В онова, което не е добро, не вярвайте. Онова, което ви говори слънцето, е вярно.

В щастието е Бог. във всичко добро е Бог. Радвай се на слънцето, че си върви по пътя. Радвай се на птичките. Доброто е един велик ангел. Той носи богатства и раздава плодове.

Красивото пребивава в човека, само че не е още проявено. Има велики заложби в човека. Аз нося една ябълчна семка. Тя е ябълково дърво, само че още не е проявено. Вие сте още непроявени. Вие всички сте богати, щастливи и силни, но не знаете това. Сега искам да ви убедя в това. Ще кажете: „Къде е богатството ни?" То е вложено някъде.

Душата е толкова голяма, че тя е по-голяма от цялата вселена. Вас са ви излъгали, че нищо не сте. Един ден ще светнете!

Някои хора са вече напъпили и след няколко години ще цъфнат. И тогава ще дойдат пчелите.

– За колко време човек може да се избави от своите заблуждения?

– Един охлюв за колко време ще измине 100 километра? За стотина години. А пък един автомобил за 1-2 часа. Ако си разумен, този път, който ти предстои, ще го изминеш за една година, а пък ако не си разумен, за стотина години.

– Как може човек да развие поетичната страна на своето естество?

– За да стане човек поет, той трябва да благодари за всичко. Идва една епоха с красиви условия. Има за какво да живеят хората. Всеки ден човек да добива нещо хубаво: по малко живот, по малко светлина и по малко свобода.

Когато искат да поставят някого за касиер. по-рано го изпитват. Турят го между 100 отворени каси и следят, дали ще вземе или не. Ако вземе, не е за касиер. Ако не вземе, той е за касиер. И вие сте пратени на земята, защото ви готвят за важна служба, за важна работа и сега ви изпитват, дали ще вземете или не от касата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...