ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

[valiamaria]

ПРИТЧИ И ПРИКАЗКИ

СВЕТИЯТА И КАМЕНАРЯТ

Един светия живял в продължение на двадесет години в една гора, дето събирал пръчки, от които правел кошнички. От време на време той слизал в близкия град да продава кошничките си, за да се прехранва. На пътя, по който минавал, той постоянно виждал да седи един каменар – беден, благочестив човек, който по цели дни чукал камъни и едва смогвал да прехранва семейството си. Като виждал светията, натоварен с кошничките, каменарят го поканвал при себе си, да хапнат и да си поговорят. Светията оставал много доволен от каменаря и постоянно се молел на Бога да подобри материалното му положение, да се не измъчва. Бог, обаче, не отговарял на молитвата му и му давал да разбере, че ако положението на каменаря се подобри, характерът му ще се изопачи. Светията, обаче, не можел да си представи, как е възможно да се развали такъв добър човек като каменаря и затова не преставал да настоява в молитвите си, да облекчи Бог неволята му.

Най-после Бог решил да изпълни молбата на светията. Той му открил къде имало заровено голямо богатство и му рекъл да открие това на каменаря. Светията веднага завел каменаря на посоченото от Бога място и му казал да разкопае земята, за да извади скритото богатство. Каменарят разкопал местото, което светията му по-сочил и наистина намерил голямо имане. Като го извадил, той си отишъл радостен у дома с намерение добре да използува това нечакано богатство. И наистина, след някой и друг ден той започнал да строи къща. Като се свършила къщата, той я мобилирал добре, пренесъл се в нея със семейството си и започнал да живее нашироко. В скоро време той се прочул из цялата околност като виден човек, голям богаташ, който имал голяма сила и влияние между хората. Затова и бил назначен за пръв министър в държавата.

Светията продължавал да плете кошнички в гората и да слиза в града да ги продава. Той минавал все по същия път, но вече отдавна престанал да вижда каменаря. Веднъж като вървял по една улица в града, той срещнал каменаря, зарадвал се, че го видял и го спрял да си поговорят. Ала някогашният каменар, облъчен разкошно сега, надменно го изгледал и му казал: Кой си ти? Как смееш да ме безпокоиш? Аз не те познавам, навярно ти имаш грешка, като мислиш, че съм твой познат.

Светията се отдръпнал настрана и дълбоко се замислил. Но понеже познавал добре променливото човешко сърце, обяснил си поведението на каменаря. Видял той, че каменарят, за когото някога той така усърдно се молел на Бога да го избави от сиромашията, наистина забогатял и си подобрил положението, но същевременно погубил душата си. Все пак светията се обърнал към Бога с молба да му покаже, как да изправи погрешката си. За да му даде един добър урок, Бог изпратил при него един ангел. Ангелът се приближил при светията и започвал да го бие. Светията се намерил в чудо. След като ангелът го набил добре, казал му: Ти направи един несполучлив опит. Ти пожела да се подобри материалното положение на каменаря, но с това погуби душата му. Сега трябва да се молиш да изправиш по някакъв начин погрешката си. Светията разбрал, че той трябва на всяка цена да изправи своята грешка и затова отишъл в пустинята, дето прекарал в уединение, в пост и молитва, за да спаси душата на каменаря. И този път Молитвата му била чута.

Против бившия каменар, сега пръв министър, започнали всевъзможни интриги, положението му се разклатило, срещу него се повдигнали какви ли не обвинения и преследвания, така че не след дълго той изгубил и власт, и богатство. Той изпаднал до такава степен, че трябвало отново да се върне към първия си занаят. А светията, доволен, че изправил погрешката си, се върнал отново в гората и пак се заловил да плете кошнички. Когато отивал в града да ги продава, той виждал каменаря на предишното място да чука камъни. Tе отново се сприятелили. Светията редовно започнал да се отбива в дома на каменаря. Последният го приемал радушно, угощавал го и разговарял с него. Един ден каменарят му казал: Помоли се на Бога да ми върне богатството. Първият път не можах да го оценя и го изгубих. При вида на такова голямо богатство аз се възгордях, забравих Бога, отказах се и от тебе, но ако Бог отново върне богатството ми, аз ще изправя поведението си. – Не, втори път не правя същата погрешка, отговорил светията.

* * *

СЪДЪТ НА ПРИРОДАТА

Двама млади момци се влюбили в една красива мома. От ревност единият от тях убил другаря си. Измъчван от съвестта си, той отишъл при един мъдрец, служител на разумната Природа и го попитал как да изкупи престъплението си, дали да се предаде на властта или да чака природата да му наложи своето наказание.

– Съдията, отговорил му мъдрецът, осъжда един престъпник на няколко години строг тъмничен затвор. Но знае ли той точно, на колко години трябва да го осъди? Той се ръководи от някакви закони, но тия закони не са написани от природата. Природата е определила точно за всяко престъпление съответен срок на наказание. Има много по-разумни начини за изкупване на едно престъпление, отколкото обесването, затварянето и пр.

Като казал това, мъдрецът посъветвал момъка да се ожени за красивата мома, зарад която извършил престъплението.

– Ще ви се роди син, завършил той и този син ще бъде убитият.

Момъкът постъпил така, както го посъветвал мъдрецът.

Наистина му се родил син – убитият, който му причинил големи страдания. Но чрез тези страдания той изкупил завинаги греха си.