МАЛКИЯТ ДАР - Е.

[valiamaria]

МАЛКИЯТ ДАР

Тъмна нощ е легнала върху морната земя. Душата ти копнее за светъл ден. Животът е тъй угнетен днес!...И из дрезгавината на нощта прониква слънчев лъч в твоя дом. В теб настава нова радост, нов живот, нов смисъл и надежда. Това е малък дар от природата за теб, когото живота ограбва безмилостно всеки ден. Този малък слънчев лъч идва да ти покаже пътя към извора на живота, изворът от който черпи живот всичко живо върху земята...

След дълъг зимен студ, сковал всичко, настъпват топли дни. Природата сама те изкарва из твоя затвор навън. Ти тръгваш из полето, из гората, из планината. Дишаш свободно, волно, благодатния свеж въздух и аромат на настъпваща пролет. Тя ти дава този красив дар – въздуха. В кръвта ти настъпва една обнова, която повдига функциите на тялото, на сърцето, на ума. Обнова, която освобождава човека от много вериги, що зимата на живота създава. Въздухът, свежият въздух е най-желания дар, който природата ни дава. Без него няма живот на земята. А ние, заровени в големия, мръсния, шумен град, колко малко се сещаме да оценим свежия, пресния въздух! Колко малко излизаме всред природата, за да го оценим и се ползваме на воля от тази върховна благодат!

Светлина и въздух, ето първите нужди на живота. Това са първите малки наглед, неосезаеми, но велики дарове, които Природата ни е дала. И целият ни живот зависи от тях. Здраве, полет на мисълта, духовна широта зависят от нашето съзнателно отношение към тях.

Дълъг път е пред теб. Носиш тежкия товар на твоя собствен живот. Вървиш из полета и планини. Имаш никаква цел, към която се стремиш. Тя е близка и толкова далечна.

В твоя дълъг път често сядаш да почиваш край бели извори и бистри потоци, да пиеш и похапнеш, да подкрепиш силите си. С дълбока благодарност в душата оценяваш хляба, който ядеш и чистата вода, която пиеш. Само умореният, гладният, жадният човек е в състояние да оцени хляба и водата. Той вижда в тях това велико благо, с което природата дарява човека, за да подържа всекидневното си съществувание. Колко много жертви и сили, и труд и енергия са необходими докато житното зърно стигне до състоянието на хляба, до положението да бъде най-ценен дар за живота на човека! А водата? – Що е живот без вода! – В нея е тайната на движението, на възрастването.

Малки неща, малки дарове, с които природата обкичва живота на човека, ала те сами са неразделна част от самия живот. И красив и смислен е животът с тях... С тия малки насъщни всекидневни блага ние сме така свикнали, че рядко дори се сещаме да благодарим за тях. Кой не се нуждае от въздух, от светлина, от хляб и вода? Всички се ползуваме от тия природни блага, без да си даваме сметка за тях. Те са условията и средата, чрез които самият живот се проявява.

В живота на човека има още едно друго благо, което се явява най-големият духовен дар, с който природата го дарява. Това е свободата, независимостта. Тя дава на човека истински сили за растене, за развиване, за усъвършенстване. Тя е като влагата и топлината, които са най-необходими в царството на растенията и животните. Свободата на духа и независимостта на земята са най-голямото благо и най-голямата нужда на човека в неговия живот.

Често човек говори за реалността на нещата. Едни я сочат в материалното, други в духовното. Едни създават култ, религия от материалното, други от духовното. Това са два пътя на търсене истинските блага в живота. Ала същинските двигатели в живота са светлината, въздуха, хляба и свободата. Чрез тях човек може да прозре в самата реалност на живота. В света на човешкото общежитие тия първични дарове на природата създават всичките науки, изкуства, социален порядък. В света на индивидуалното растене, тия същите блага са най-великото откровение за проявата на великата Разумност в живота. Те са връзката, истинската религиозна основа, чрез която човек се свързва с Бога.

*

В нашия малък живот, обременен от голямата грижа за хляб, не ни остава време да мислим за друго – нито за даровете, с които природата ни отрупва, нито за благата, които ние трябва да изработим за другите. Ала от нас се иска твърде малко. Това, което животът иска от нас, е да имаме отзивчиво сърце, което може да даде, да дари на другите от плодовете на сърцето, от плодовете на нашата радост. Една малка отзивчивост към нашите подобни. Като отворим нашите сърца и поднесем плод узрял в градината на нашита красиви чувства, благородни мисли и постъпки, ние ще отворим и сърцата на близките си, ние ще победим душите им. И като почнем от малките неща, които никой не забелязва – с нашите хубави мисли, чувства и постъпки и свършим с малки, чисто веществени дарове, ние ще внесем в живота на другите, на тия които ни заобикалят всеки ден, една ведрина, една бодрост, радост и нов импулс за живот и добро. Ние ще се приучим по този начин да ценим и онези велики блага, които природата тъй-щедро ни дава и за които ние въобще не се сещаме, макар че те са най-необходимото в нашия живот и че в тях живеем непрекъснато. Ние ще се приучим да обичаме и мислим за другите. Чрез другите, подобните нам, идва благословението в живота ни. Чрез подобните нам идва благословението на Бога върху нас. И чрез нас се излива същото благословение върху другите. Така се поддържа в живота доброто в равновесие.

Всеки ден ние закърмваме в сърцето си ред хубави чувства, в ума си редица хубави мисли към другите. Всеки ден ние се проявяваме в живота с редица постъпки полезни и красиви за другите. Ние поддържаме свежестта и красотата на живота с това. Ние се свързваме с великата щедрост на природата, която ни дарява с живот и всички необходими за него блага. Чрез нашата малка щедрост, чрез нашите незабележими дарове, ние се свързваме с великата творческа мисъл на Бога, на Разумността.

Затова е казано: „Сине мой, дай си сърцето". Това значи, да отвориш сърцето си за щедростта, която се излива от любовта на Природата към всичко.