ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ - ГЕОРГИ СЪБЕВ

[valiamaria]

ДОБРОТО РАЗПОЛОЖЕНИЕ

Г. Събев

Едно от важните условия, от които зависи успехът на човека в живота, е доброто разположение. Разположението до голяма степен зависи от здравето. Здравето и доброто разположение са в причинна връзка помежду си. Tе ce взаимно обуславят.

Разположението упражнява едва ли не решително влияние върху успеха на човека в живота.

Ние често не подозираме, каква важна роля играе разположението в живота на хората. Обаче независимо от това, ние всеки ден даваме своята дан на доброто или лошо разположение на околните, с които работата, времето или дългът ни свързват.

При добра воля и добро разположение всички работи се уреждат лесно; дори и невъзможното става възможно. Доброто разположение ни поставя в контакт с един нов, обширен свят – свят на безброй възможности.

Има хора, които са дошли до онова стъпало на развитие, от което виждат само погрешките на околните, без да знаят начин, как да се поправят тия погрешки. Затова те често губят доброто си разположение. Научим ли се да плащаме като свои дълговете на ближните си, тогава нищо не ще е в състояние да ни лиши от доброто ни разположение.

Разположението на човека зависи, преди всичко, от правилните му отношения с околните.

Научим ли се да ценим онова, което имаме и да помагаме на ония, които и това нямат, ние всякога ще имаме причина да се радваме и да имаме добро разположение. Защото радостта на околните е и наша радост. Хората са като скачени съдове и затова и скръбта и радостта се преливат и изравняват.

Когато се научим да виждаме само доброто, приятното, красивото, възвишеното и само него да споделяме, тогава ние ще сме в състояние да вливаме нови струи на радост в живота и ще бъдем винаги при изворите на доброто разположение.

За да може човек да запази едно постоянно добро отношение към всичко заобикалящо, трябва да постави Любовта като начало на своя живот, така че всички по-нататъшни отношения да изхождат от нея.

Много е важно за човека да има едно трайно отношение към нещата, но не шаблонно, а принципиално. Само при едно такова отношение душните се разкриват и познават, а сърцата – обикват.

Нашето отношение към околните не трябва да се влияе от това, дало теса ни показали своята лицева или опака страна. Доберем ли се до едно такова отношение, това е знак, че имаме вътрешно равновесие. Това вътрешно равновесие е много ценна придобивка за всеки човек.

За да може човек да се ползува по-пълно от живота днес, трябва да се научи да благодари за настоящите си условия, като се стреми да ги използува най-рационално. За да можем да се ползуваме по-пълно от живота, не трябва да отминем, без да забележим, без да удостоим с внимание хилядите дребни неща и да ги поставим на подобаващата им висота и значимост, независимо от тяхната скромна външност.

Най-често малките неща крият велики тайни. Малките причини създават големи последствия. Умен е оня, който може да се ползува от малкото. Който не вижда малкото, никога няма да дойде до великото.

Доволството в живота до известна степен е резултат на възпитанието. Сега има много недоволни хора, вследствие погрешността в насоката на досегашното възпитание. Досега хората с вeкове са насочвани към материалното богатство като към единствен извор на доволство; от там този ламтеж за богатство и тази настървеност за неговото запазване.

Но красотата на живота се крие не в притежаване на много, а в умението ни да извличаме най-голяма полза от това, което днес имаме.

Готовността ни да споделяме само онова положителното, красивото и възвишеното ще въздейства благотворно върху околната среда и ние постоянно ще внасяме нови струи на радост в живота, което е тъй необходимо днес.

Само така никога няма да пресъхне за нас и за околните изворът на нови радости и вдъхновения – изворът на доброто разположение.