СТИХОВЕ - S. И Д. АНТОНОВА

[valiamaria]

ЖИВОТЪТ

Ту плавен и спокоен, ту буен и пенлив,

Той все тече неспирно, потока слънчев, жив.

От где и накъде? Не зная и не питам,

Във тайна непрогледна началото му скрито.

Разлива вечно струи, съгражда и руши,

В безбройни форми вплита незнайната си мощ.

За него няма спънки, прегради и умора,

Той вечна е стихия, вселената що движи.

Загадъчен и странен, но светъл и красив,

Еднакво скъп, любим, той благо е велико,

Потокът на живота безкраен, безначален.

Победна песен пее към вечността запътен.

А следва неизбежно след него тъмна сянка,

В хармонията стройна звучи и дисонанс,

Животът и смъртта преплитат се в безкрая,

И все пак светлината по-силна е от мрака.

S.

СТАНИ В ЗОРИ

Стани в зори, когато още греят

Далечни светове лъчисти,

Стани в зори, когато тихо пеят

Просторите сребристи.

Стани в зори, когато в тишината

Деня разкрива ведър лик.

Пред вечния, красив и светъл извор

И ти си освежи душата.

Стани в зори, че друм неравен чака

Отново твойта бодра стъпка –

Далече връх планински се възправя,

Зареял поглед в небесата.

S.

Димитрина Антонова

ОКЕАН

Защо роптаеш ти? Или са тесни бреговете

за твоята разляна шир?

Или дълбочина ти не достига, океане,

та се вълнуваш ти безспир?

Кажи, не се ли крият чудни перли

във твойте тихи дълбини?

И кораби не се ли плъзгат

по твоите вълни?

Защо реве, защо се мята

таз твоя кипнала душа?

О, сякаш птица в клетка тъмна,

заблъскала за свобода?

Кажи, във дни на слънчево сияние,

ти сам не литваш ли на вис

чрез твойте капки милиарди,

достигнали простора чист?

Нали във тях ти сам запяваш,

ти сам, о чуден океан?

Нали сам знаеш, как красив си,

кога спокойно си разлян?

ЩЕ СТИХНЕШ, СКРЪБ!

Ще стихнеш, скръб, в браздите на сърцето

при пролетната оран разорано.

Ще бъдеш там до твоя час уречен,

ти, семе – скръб, до днеска не посяно.

И песен златна ще ти бъде

дъжда благословен отгоре.

И бурята през тишината

най-сладка реч ще ти говори.

И ти ще слушаш и ще чакаш

часа на слънчево сияние,

когато, скръб, ти в ново одеяние

лице ще дигнеш към небето

.

И не една, безброй усмивки

и диамантени искри

ще заблестят по цветовете

на твоя празник във зори.

Но как ще бъде твойто име

о, скръб, посята, дала плод

в часа на твоя слънчевпразник,

в часа на новия живот?