Jump to content

145. МЯСТОТО НА БАУЧЕР — СЕЛИЩЕТО ИЗГРЕВ


Recommended Posts

145. МЯСТОТО НА БАУЧЕР — СЕЛИЩЕТО ИЗГРЕВ

Вергилий Кръстев: Това са разбор на снимки разказани от Елена Андреева, показани от мене, като ги разглежда поотделно:

Сега искам да те запитам за първите заселници на Изгрева? Сега това е Изгревът отдалече?

Елена Андреева: Да, отдалече е Изгрева, да.

В.К.: Какво представляваше? Отначало той представляваше една поляна, така ли беше?

Е.А.: Вижте, той беше не поляна, а угар. Изгревът беше угар и тук-таме нива. Това беше Изгревът.

В.К.: Вие, когато отидохте навсякъде беше угар.

Е.А.: С изключение на поляната. Поляната си беше така както я знаете. А пък угарта беше вън от Изгрева. Беше отляво, отдясно, до реката, все така беше. До реката, да.

В.К.: До реката беше. И първите постройки, които направиха тук, палатки ли бяха? Какво беше?.

Е.А.: Виж какво, за постройките не мога строго да ти кажа, но още 1922 год. няколко братя, даже Методи Константинов и Михаил Иванов направиха палатка и там живяха. Още същата година -1922-а, когато купихме имота.

В.К.: По-късно вече те почнаха да правят и жилища - бараки.

Е.А.: Да, ето това са къщичките на приятелите. Знаеш ли, аз нямам спомен от тая къщичка, защото съвсем се промени Изгрева. Чия е не мога да кажа.

В.К.: Не, става въпрос, че така е представлявал Изгревът през оная епоха?

Е.А.: Онази, да, да.

В.К.: И те тези бараки ги правеха, дървени бараки ги правеха.

Е.А.: Да, всичко е дървено. А тука имаше и такива. Ето това не е дървено, това е...

В.К.: Имаше и солидни бараки. Ето това е една дървена барака.

Е.А.: А, това е на Борис Николов.

В.К.: Какво представляваше? Тука виждаме градината.

Е.А.: Коя градина?

В.К.: Тука виждаме пътеката за чешмата. Какво представляваше градината?

Е.А.: Виж сега, какво. Поляната си беше поляна, заградена с борчета, заградена с овощна градина от южната страна. Другото беше малко място, преди откъм пътя не беше съвсем заето. Имаше място оставено така. Не бяхме поставили оградата, не беше до самия край на мястото. Имаше място оставено. Там ще го видиш пътеката, където е била и така.

В.К.: Сега, тези дръвчета по времето на Учителя се насадиха?

Е.А.: Още първата година когато се взе Изгрева, аз съм присъствувала на този момент, мога да ти го кажа по-подробно. Донесоха дръвчета от Стара Загора. Още края на първата година. И хайде сега наредихме се, всеки взе мотика нещо да изкопаем дупките. Изкопахме дупките, които бяхме. И аз бях тогава и затуй мога да кажа. И като изкопахме дупки те засадиха дръвчетата. На другата сутрин отиваме за беседа, няма дръвчета. Някой дошъл и ги обрал. Да. Това като история ти го казвам. И всичките дръвчета вдигнати и ние се вайкаме - разбойници и т.н. пък Учителят каза: „Е, той пак ще ги посади в земята“.

В.К.: Това някой от селяните трябва да е.

Е.А.: От селяните някой е дошъл, от Слатина някъде. Щото Слатинска мера беше. Той харесал дръвчетата наготово и както са пресни, нищо им няма, че са стояли една нощ там. И где ще го търсим и где ще разберем. Ех то можеше, но Учителя не даваше такива неща да се правят, защото Учителят беше свободолюбив и слабостите на хората тачеше. За да каже: „Е, той ги е взел за да ги посади“.

В.К.: Значи пак в земята ще се слагат.

Е.А.: Ама казано така, че хубаво казано не е казано грубо както другите го казваха. Учителят всякога е бил към всички и справедлив и благ. Това е нещо голямо.

В.К.: Сега това са снимки от по-късните, когато вече се разрушава.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Когато дойде време вече да се махне. Това е вече по-тъжна история и е 1972 година.

В.К.: Сега тука виждаме една клетка за метеорологични изследвания.

Е.А.: Там имаше няколко уреда и Георги Радев се зае, той да наблюдава уредите. Какво правеше това не мога да кажа повече.

В.К.: Тук виждаме една чешма с топка.

Е.А.: Тази чешма се намираше на пътеката, която водеше от големия салон към поляната. Наричахме я зодиака, защото отдолу тука имаше кръгове със зодиакалните знаци -12 зодии. Даже те после нещо я поправиха и тогава останаха само кръговете, но зодиите не ги направиха. Тук имахме и пчели. Пчелина беше ей тука в тая част. Това е източната страна, клетката остава назад. Тук, това е пътеката за поляната където правехме Паневритмия и оттук имаше вход, беше овощна градина. Имаше череша и други плодни дървета и там някъде между тях бяха пчелите.  , занимаваше се с пчелите, обичаше така да ги наглежда. Даже ми е правило впечатление. Значи имаше и пчели.

В.К.: Сега тука виждаме салона.

Е.А.: Тук имаше дървета отпред, имаше пейки. Тази долната сграда беше столовата. Тя беше голяма, не беше малка. Точно в 12 часа и нещо отивахме на обяд. Това са пейките, на които сядахме да се храним при хубаво време. Тези дървета са много насам. Тука има доста дворче, а това беше цветната градина, за която се грижеше сестра Янакиева и която беше станала прекрасно нещо.

В.К.: Тука виждаме една снимка на Учителя пред приемната.

Е.А.: Ето пак имаше тука една леха цветя. Вижте, тука беше кухнята на Учителя и тази стая беше направена преди да направим салона. Ето това е. Кухня на Учителя до тука. Оттука по продължението на цялата сграда, тази отзад имаше разделен на две един килер, за който се влизаше оттука. А оттука беше кухничка на Учителя и там някога Той си държеше примус, на който си е готвил, когато нямаше още нищо, а Той живееше горе на Изгрева.

В.К.: Сега тука виждаме друга пак картинка, тука е пчелина. Сега този пчелин по каква идея беше направен?

Е.А.: И тя е една история. Виж какво. Дошъл Учителят, решава да има пчели. И праща един брат, който беше полковник от запаса, но полковник беше още не знам дали беше или не.

В.К.: Кой беше този?

Е.А.: Ами Попов се казваше. И нещо с пчелите когато купил ги донесъл, нещо е станало. Виж аз не разбрах какво е станало. Нещо... и Учителят му се е скарал, и той като му се скарал Учителя вече престана да идва на беседи. Значи се оскърби от караницата на Учителя. Дал му пари да купи хубави кошери, а той купил заразени кошери, изпохабил парите, та се ядосваха пчеларите на Изгрева. Имаше кошери, но аз не помня да съм яла мед от тях. Все не вървяха, защото бяха много пчеларите, които ги ръчкаха.

В.К.: Тука Учителят е застанал пред цъфнала вишна. Интересно е. Това са вишни.

Е.А.: Да, вишни имахме в градината.

В.К.: Хубави са цъфналите вишни.

Е.А.: Вишни имахме.

В.К.: Те много ли бяха вишните?

Е.А.: Ами доста дръвчета.

В.К.: Сега тука е така наречената чешма нали? По идея на кого беше построена тази чешма?

Е.А.: Виж сега. Идеята е на Учителя. И да бъде така, пак е от Учителя. Тогава е дадена песента „Велик си Ти Господи!“

В.К.: Така ли?

Е.А.: Ами да, защото там има сърнички, там нали?

В.К.: Има надпис: „Мисли добре, работи добре, храни се добре“. Имаше сърна. орел и човек, който чете книга.

Е.А.: Да, да.

В.К.: Значи това е от песента „Велик си Ти Господи!“

Е.А.: Да, „Велик си Ти Господи!“ Това е чешмата.

В.К.: Вижда се сърничката, жената гдето чете книгата и орелът.

Е.А.: Виж сега, Борис беше, който я построи. Малката чешма е тази.

В.К.: Да. Това е май чешмата. Тука вече някакви сестри са застанали.

Е.А.: Я да видя кои са тука.

В.К.: Сестри, които са пред чешмата.

Е.А.: Анка Каназирева.

В.К.: Тука е Наталия.

Е.А.: Много бледи лица са тези.

В.К.: Лоша снимка. Все пак имаме представа за градината, пчелина, чешмите. Сега всичко е разрушено.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...