146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ"

[Iskri4ka]

146. БИВАКЪТ НА ВИТОША „ЕЛ ШАДАЙ"

Вергилий Кръстев:  Как го откриха тоя Бивак?

Елена Андреева: Най-напред, първата екскурзия, на която съм присъствувала, че и другите присъствуваха за пръв път, беше не на Бивака, а беше до изворчето дето е най-студената вода на Витоша. То е под Камен дел. Там бяхме ние. Защото, когато тръгнаха, а това ми е първата екскурзия с Учителя. Сега тръгнахме всички, колективно ходят. Е пък ходила съм като млад човек разбира се. Аз ходех пък и бях здраво момиче. И ходех, разбира се, че ходех. Аз носех раницата на Учителя, носех си и моя личен багаж. Сега, за да го правя това, значи съм могла. Не съм носила нещо друго. И когато стигнахме там, където почва реката, под самото Драгалевци казвам тука ще минеме, за да отидеме на „Паша Бунар". Да, „Паша Бунар" се казваше мястото, на което отидохме. На „Паша Бунар" ще отиваме. И ние само един път отидохме и не отидохме повече пъти. Защото там беше едно стръмничко много стръмно място, нямаше място откъде да се подвижат хора, после какво да ти кажа не беше удобно за Бивак в никой случай. Къде е Бивака! Просторно място, широко, поляни, ние сме ходили и на другата поляна да играем Паневритмия тази оттатък реката. Щото там те после направиха чешма, а там беше река и извор, който течеше близо. А после те го направиха на чешма. И затуй сега не е както беше тогава. Като стигнахме, никой не знае пътя. И тогава знаеш ли, направи ми впечатление Учителят тръгна пръв, право нагоре, ама така нагоре и разбира се всички тръгнаха след Него, но не беше място за лагер. Това беше една пробна екскурзия. След това ходихме, дето сега минава въжената линия. Нали има поляни там. Там отивахме на тези поляни. Тогава нямаше въжена линия. Ние отивахме на тия поляни. От тия поляни ходехме нагоре, нагоре, скитахме, търсехме място, което да има вода и където да има простор. И като търсехме, отидохме така с Учителя на това, на Бивака и Учителя като се обърна и каза: „Тук ще бъде!" И така бе с Бивака. Щото ние търсехме. Учителят всъщност търсеше. Не аз и ти. Търсеше Учителят. Той искаше място да има простор, да има място за повечко хора, виждаш правили сме гимнастики, правили сме упражнения и така.

В.К.: Как почваше един ден и как свършваше денят на „Ел Шадай"?

Е.А.: Първо сутринта тръгвахме рано, някога сме тръгвали в два часа през нощта. След като сме тръгвали рано, за да посрещнем Изгрева на високото тука и оттам да се качваме нагоре. Ех, после всеки тръгваше, когато му е на него удобно, разбираш. Така. Учителят казваше, тръгваме в толкова часа. И който иска да тръгне с Учителя, тръгва с Учителя. Който има някакви работи ще тръгне по-късно, по-късно ще дойде, защото вече мястото беше познато. Не беше ново. Нямаше какво да учим. Лагер имаме.

В.К.: Пиехте там чай?

Е.А.: Веднага. Кладем огън, вода носим, слагаме чайовете и като почва да заври водата първом носим на Учителя чайник, сервираме Му, даваме. След туй аз съм сервирала на всички. Имала съм желание на всички, които дойдат да ги почерпя. Не казвам ти го. Като така желание.

В.К.: След това почивка. След това пак разговори.

Е.А.: Най-различно е било. Някога почват разговори. Някога почват игри. Някога почват, най-различно. Но най-често е разговори.

В.К.: Сега упражненията, кога се правят?

Е.А.: Упражненията веднага след закуска.

В.К.: А Паневритмията, кога се играе?

Е.А.: Не, след закуска. Паневритмия сме правили винаги след закуска. Защото то е късно. Късно много.

В.К.: Изисква доста време.

Е.А.: Да.

В.К.: И след Паневритмия обядвахте.

Е.А.: Обядваме всеки търси да си почине, да полегне, после и Учителят е полягвал.

В.К.: Поспива там.

Е.А.: Да, Да речем, ние не сме носили много дрехи, но ще вземем някои по-хубави дрехи на този, на онзи, нещо някой занесъл някакво одеалце нещо по някакъв повод, ще го дадеме на Учителя, да има къде да легне.

В.К.: Подремва си.

Е.А.: Да, дремне малко, да.

В.К.: И в колко се връщахте?

Е.А.: Винаги след четири. До четири винаги сме стояли горе. Не сме се връщали рано.

В.К.: И сега на Бивака в кои дни ги правехте екскурзиите?

Е.А.: Четвъртък. Четвъртъкът беше ден за екскурзии. Даже мен Учителят ми е казвал два пъти да ходя на екскурзия. Два пъти в седмицата. Аз не можах да го правя така редовно, защото как да става два пъти. То много време е. Два дни.

В.К.: Това са цели два дни.

Е.А.: Два дни, много е. Време се иска. Пък и на Изгрева не е било така лесно. Два дни е доста време.

В.К.: После направиха онази чешмичка там.

Е.А.: Коя?

В.К.: Чешмата на „Ел Шадай".

Е.А.: А-ах, чешмичката я направихме още първата година. Помня, че Лулчев беше пратил тръбата по един селянин, а пък на другата сутрин ние с него отидохме и занесохме на рамо тръбата до „Ел Шадай", помня.

В.К.: Ами, аз я заварих онази катакомба.

Бяха направили с камъни един такъв заслон.

Е.А.: Къде това?

В.К.: На Бивака. Вие не сте го заварили.

Е.А.: Не помня.

В.К.: Около средата на бомбардировките правят катакомба от камъни.

Е.А.: Е той е, той е, то беше вече от нужда. После аз в този период не ходех много на екскурзии.

В.К.: Сега тука е една поредица от снимки от „Ел Шадай". Разказахте как го откриха „Ел Шадай".

Е.А.: Да, стената беше така. Знаеш ли, че тука на тая полянка още в една от първите години братята се надпреварваха, да тичат, кой ще изпревари и Учителят с тях тичаше.

В.К.: Те ми разказваха, че почнали да тичат, но Учителят ги преварил.

Е.А.: Казват ти, че Учителят тича с тях.

В.К.: Те ми разказваха, че се наредили младите и тръгнали с Учителя, обаче Учителят отведнъж изхвърчал на другата страна. И ги преварил. Да, сега това е идеята да се сложи тоя заслон. Много духаше вятър. Западният вятър в София е много силен. И много ни духаше. И като дойдеме изпотени, мокри не всякога човек има достатъчно дрехи и затова решихме да се прави стена. И почнахме да носим камъни. Наредихме я.

В.К.: Тоя камък сега не се го махнали, това е камъка на Учителя.

Е.А.: Не, защото е много голям. Той е твърд. После и върху скала е.

В.К.: Учителят се облегнал.

Е.А.: Ами да, Учителят на него се облягаше.

В.К.: Сега тука вие сте застанали вътре в кръга на камъните. Сега тука на друга снимка виждаме.

Е.А.: То е на обяд. Обядите ги правехме на тази поляна.

В.К.: Това са обядите, така ли? Е. А.: А сега да ти кажа: А тука един път на това място, тука най-отляво Учителят държа беседа в един четвъртък, на която Учителят избяга.

В.К.: Как избяга?

Е.А.: Как ли? Не съм ли ти казвала това? Учителят почна да говори беседата и по едно време каза: „Аз съм недоволен от вас, вие това правите, онова правите и ще ви оставя!" Стана, взе си шапката и тръгна.

В.К.: Прекъсна беседата.

Е.А.: Престана да говори. Ние сме като сковани. Никой не мръдва от мястото си. Но чакахме Го да се върне. Всички стоим на място. И след Него изтича Балтова първа. Знаеш как е пътя през Драгалевци. Нали вървиш по една пътечка дохождаш до средата на реката, прескачаш малко там, сега има като басейнче нещо и после вече нагоре вървиш. Учителят отиде от басейнчето малко по-високо. Но като тръгна Балтова след малко Лулчев и той тръгна след Него. Балтова докато отиде, не може да Го види Учителя. Но той като отиде, какво е говорил не знам, но на другия ден ми казва: „Ти видя ли, че Учителят се върна? Аз, като отидох". Викам: „Видях, ама ти да не си направил нещо? Да не си направил пак..?" Аз го питам. Щото, е какво направи? Изпитал неговото влияние някак върху Учителя. Нещо направил, разбираш ли. Някакво насилие върху Учителя направил. Не му е чест това, че го е направил. Но на мене го каза. Казвам го. И затова не го крия. Това е непростено нещо. Така не се прави.

В.К.: За да може Учителят да се върне отново. Значи това е там.

Е.А.: Да, там.

В.К.: Значи точно тука е най-ляво?

Е.А.: Най-отляво.

В.К.: Да, тук отляво. Тука пак това са снимки. Виждаме Учителя до скалата пак и тука вече в разговор с приятели.

Е.А.: С различни хора.

В.К.: Кога се качвахте на бивака „Ел Шадай"?

Е.А.: Всеки четвъртък в летния сезон и когато правехме тези задачи. Ние правехме упражнения.

В.К.: Аз съм виждал, че сте правили упражнения и Паневритмия играехте ли там?

Е.А.: Паневритмия на поляната много рядко. Последните години. А от първите годин /1 ние правехме екскурзии нагоре. Ние празнувахме един празник „Свети Дух". „Свети Петър" е пък на другия ден. И той беше тогава църковен празник и затова ние в два часа след беседата ще се приготвим, ще си тръгнем и ще се качим на Бивака. И там ще прекараме нощта край огньове и посред нощ се събуждаме, ставаме и отиваме нагоре да правим някакви упражнения, които Той ни даваше.

В.К.: Учителят?

Е.А.: Да. Тези неща съм ги описала, но трябва да имам време да ги издиктувам. Няма машинописец още. Щото Марчето е заета. Та това е.

В.К.: А Вълчата скала какво представлява?

Е.А.: Вълчата скала е като се изправиш. Тогава нямаше път. Ние когато ходехме на тия упражнения нямаше нито гора горе, беше такава, ех камъни, да, бряг.

В.К.: Значи на същото място.

Е.А.: И друг път е държал беседа, да държал е. Някога е говорил горе беседа. Ако се е случвало да е ден, в който имаме Школа, за да си изпълним Школата давал го е.

В.К.: Сега вие горе обядвахте?

Е.А.: Обядвахме.

В.К.: Големи чайници.

Е.А.: Ами такива чайници, те са чайници - Рилските.

В.К.: Виждаме тук бъркат някакво ядене.

Е.А.: Кой е този?

В.К.: Не го знам. Това е Любомир.

Е.А.: Да, Любомир е.

В.К.: Сега тука виждаме разговор на Учителя горе на Бивака.

Е.А.: Да. Учителят като се съберем така повечко хора и като си изпие всеки чая и си закуси, всичко се струпва край Него и Той говори, и цели беседи изкарва.