149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

[Iskri4ka]

149. ЕДИН ДЕН НА РИЛА

Вергилий Кръстев: Ще може ли да ми разкажете един ден как минаваше на седемте езера? Първо ставахте кога?

Елена Андреева: Първо ставахме със свирка.

В.К.: Каква свирка?

Е.А.: Ами имаше този брат Цеко.

В.К.: Щото са ми разказвали, че отначало са ги събуждали със „Събуди се братко мили" започвали да пеят.

Е.А.: Пееха „Събуди се братко мили" Но после някой донесе една свирка. Каква свирка? Като на параход. Една свирка беше бе брате и Цеко взе свирката. И той с нея будеше хората, да. И ставахме рано. Всеки ставаше, измива се, нали свършва си всички задължения към тялото и се стяга, и се качва на върха.

В.К.: Това сутринта още преди изгрев?

Е.А.: Преди изгрев. И там чака слънцето. Учителят по часовник си идваше на определения час.

В.К.: Как? Чака слънцето?

Е.А.: Всички чакаме изгрева. Щом слънцето се покаже, скачаме всички прави и посрещаме прави слънцето. В мълчание. После, имало е случаи и да се е пеело. Имало е случаи.

В.К.: След като изгрее слънцето, като изгрее слънцето какво следва?

Е.А.: Молитва. Учителят казва молитвата една-две, колкото каже и тъй почва беседата.

В.К.: Кратка беседа.

Е.А.: А-а дълги. Дълги, о-о и дълги беседи имаше. Когато е много студено бяха кратки. А когато беше по-топло и дълги беседи Учителя е държал. Учителят с удоволствие говореше. След като свърши беседата на Учителя горе, отивахме на закуска. На закуска. Закуската общо не сме яли. Всеки си носеше чай, вода, някои си варяха юфка и т.н. Кой каквото може.

В.К.: Към 8-9 часа.

Е.А.: След това се отива на Паневритмия. Виж сега. Или на мястото до палатките, ако е много мокро не ходехме далеч. Ако е хубав ден, ако е казано, на Дамга може да правим даже гимнастики. Правили сме ги най-често на „Езерото на чистотата".

В.К.: Значи тръгвате, правите Паневритмия. След Паневригмия се прибирате. Всеки тръгва на екскурзия.

Е.А.: След Паневритмията, кой както иска си употребява времето.

В.К.: На обед сме към 12 -12.30 часа.

Е.А.: Следобед почивахме си. След като се събуждахме следобед ходим на приказки, пране, след това вечерта сме на огъня. Това е до времето на огъня.

В.К.: А вечеряхте ли?

Е.А.: Самостоятелно.

В.К.: Значи след вечерята на огъня и пеехте.

Е.А.: Вечерята не беше на огъня. Всеки сам частно си правеше вечеря.

В.К.: Но след това вече отивахте на огъня.

В.К.: Ще ви покажа няколко снимки. Тука на една снимка виждаме заслона с бакалницата.

Е.А.: Ето го заслона заедно с бакалницата.

В.К.: Как беше уредена тази бакалница?

Е.А.: Избираше се един, който ще продава стоките. Гледаха да се вземе честен човек, нали за доверие. Петър Шишков е бивал и други братя са бивали дежурни. И там докарваха всички стоки. Закупуваха се стоките с братски пари. Пресмяташе се колко струва един килограм и се прибавяше за транспорта какво сме дали, и така се определяха цените. И всеки можеше да си купи всичко каквото имаше там. Щото хляба си купувахме от бакалията. Това ни беше бакалницата. По едно време какво не бяха докарали: мед, захар, сирене, кашкавал, почти всички продукти и бе пълно зареден магазина, и идваха даже туристи и си купуваха от нас. Сега аз не съм била много така в тия работи. И аз съм отивала да си купувам, онова което ми трябваше за храна. Имаше общ обяд към 13 часа. Ето виждате сега, както сипват с черпака. Това е сестра Епитропова сипва от казана. Сестра Епитропова знаеше да гледа на кафе и знам, че Учителят пратил хора да им гледа сестрата, да. И тя ми каза веднъж така: „Еленке, аз нищо не съм направила на Учителя, ама аз мога само хубаво да играя, искам да изиграя едно хоро на Учителя". Нали всеки да си покаже каквото знае. Дали можа да изиграе това хоро не мога да ти кажа, но това ми е казала сестрата. И помня тя беше играла пред Народното събрание, когато се роди Симеончо - престолонаследника, през 1939 год. Кога е играла хоро на Учителя не зная.

В.К.: Какво представляваха лагерните огньове на седемте езера?

Е.А.: Значи това фактически е било огнището. Първото огнище беше така. Първите години всяка вечер имаше огън. Пеехме песни, декламации.

В.К.: Учителят казваше ли нещо?

Е.А.: Обикновено слушател беше. Най-често беше слушател.

В.К.: Когато вие пеехте, тогава Той слушаше?

Е.А.: Слушаше, да. Обикновено Той пееше, когато бяхме в клас. Обикновено тогава, а и не всякога съм Го гледала дали пее право да ти кажа. Но така си спомням, че не съм Го виждала да пее. Аз понеже бивах винаги открай около втория кръг, най-отвънка.

В.К.: Колко време продължаваше това?

Е.А.: Най-късно до десет часа. Ставахме, правехме молитва и всички си отивахме. А имаше хора, които оставаха край огнището. Някога и аз съм оставала, защото такава хубава жар имаше и така хубавичко после човек да я гледа, ние отивахме да се стоплим, тъй като сме стояли отвънка, не сме близо до огъня. Постоплиме се за да си отидем затоплени в палатките. Щото в палатките нямаше отопление, а вечер ставаше хладно.

В.К.: Тука една друга поредица снимки „Пред бялото знаме на Учителя". Кой го донесе това знаме? Ето ви снимка - бялото знаме.

Е.А.: Това е 1936 год. когато Учителят не беше добре. И когато не държа никакви беседи -1936 год. беше това. Това е на нашата поляна, на която бяха нашите палатки, на стенографките. Понеже Учителят не беше добре, палатката Му я поставиха при нас, за да можем да Го обслужваме.

В.К.: Кой Го обслужваше тогава?

Е.А.: Ние стенографките. И ние Му готвехме. Специално аз готвех, Савка обикновено носеше храната и всичко, от което имаше нужда се грижехме за Учителя.

В.К.: Разказваха ми, че там имало едно тефтерче което Му подавали и Той всеки ден написвал по една резка и накрая излезнало „БОГ Е ЛЮБОВ". Аха. Знаете ли го това?

Е.А.: Не, не зная, да.

В.К.: Е кой донесе това знаме? Казваха, че е Балтова.

Е.А.: Не, Лулчев. Той ми каза лично. Даже аз го попитах, защо го е донесъл? „Е, тука турих това знаме". Но Учителят не каза да го махнем.

В.К.: Не беше ли доволен?

Е.А.: Не знам, доволен или недоволен беше не мога да кажа. Но не каза да го махнем. Е сега, не може бяло знаме, как ще го махнем. Нали, не върви. А Той с тая шапка и с тоя шал, когато не е добре, да и бялото знаме отгоре се вее над главата Му.

В.К.: Сега един друг въпрос. Тука има една друга снимка, когато е с бялата шапка. Това коя година е?

Е.А.: Учителят сламената шапка я носеше за слънце. А бялата плетена шапка когато беше студено. Тази. Това е 1936 год. Учителят на слънце винаги ходеше с шапка. И в София, на Изгрева когато беше пак ходеше с шапка. И то тези шапки сламени, панамени шапки носеше. Даже веднъж с такава шапка беше тръгнал да отиде на концерт в града. Че някои от приятелите Му казали. Той имаше и други шапки, такива широки, нали такива каквито носят братята. Имаше няколко урока, които ни беше предал с тези шапки, за смирение на приятелите.

МОЛИТВЕНИЯТ ВРЪХ - 7-ТЕ ЕЗЕРА - РИЛА

Сряда, 17.08.1932 год. На Молитвения връх - 5ч. сутринта

Стих за размишление -18:29 и 30 Лука: „А той им рече истина ви казвам няма никой, който да е оставил къща, или родители, или братя, или жена, или чада заради Царството Божие и да не получи многократно на това време и в идущия век живот вечен".

При първия лъч на слънцето ще изпеем: „Ще се развеселя".

91 Псалом.

Отче наш.

Добрата молитва.

Ще прочета 15 глава от Лука.

Пишете следните изречения:

Пътят на живота за невежия е труден, пътят на живота за разумния е лек.

Отваряй вратата на живота, когато слънцето изгрява. Затваряй я, когато слънцето залязва.

Разбраното противоречие за един носи радост, за други скръб.

Ако скърбите за това, което си разбрал, не си познал живота.

Ако се радваш за това, което си разбрал, то си схванал светлите страни на живота.

Носи запалената свещ пред себе си и пътят ти ще бъде осветлен.

Мисли само за това, което носи животът в себе си.

Ако искаш да бъдеш здрав, мисли за радостта и веселието.

Ако искаш да бъдеш богат, мисли за знанието и търпението.

Ако искаш да бъдеш силен, мисли за светлината.

Ако искаш да се не спъваш, бъди всякога доволен без да има защо.

Бъди доволен в недоволството си, радостен в скръбта си и весел в непостижението си.

Постижението за едного е непостижение за другиго, а непостижението за другиго е постижение за теб.

Ако видиш грешника, че греши, дошло е време за тебе да станеш праведник.

И, ако видиш светия човек и не разбереш неговата святост има условия да паднеш.

Не очаквай много от огън, дето всичко изгаря.

Не очаквай много от богатство, дето всичко се изгубва.

Не очаквай много от деня, дето слънцето залязва.

Не съжалявай затова, което си забравил.

Радвай се на това, което помниш.

Не дръж сметка за счупените стомни на твоите ближни.

Не се спирай да преброяваш прашинките по пътя.

За скъсаните дрипи не плачи.

На калната вода паметник не прави.

Не търси доброто, което съблазнява - то не е за теб.

Не търси богатството, което уморява - то не е за теб.

Не търси знанието, което разстройва - то не е за теб.

Помни: Ти не си пратен в света да разрешаваш всичките противоречия. Ти си пратен да живееш. Ако това научиш, ти много ще придобиеш. Ако това не научиш, ти много има да се прозяваш.

Знай, че пътищата на изгряващото слънце и пътят на залязващото слънце е различен.

Така и пътищата на младия и на стария се различават. Различават се пътищата на добрия и злия, на любящия и на мразещия, на мъдрия и на невежия, на человеколюбивия и на насилника.

Не съжалявай, че имаш само една уста. Не скърби, че имаш само един език и не се безспокой, че са ти останали само два крака.

Не мечтай да имаш две глави.

Дръж ръцете си винаги спокойни, когато работиш.

Завеса на очите си не окачвай.

Не изгасвай свещите на сърцето си, когато слънцето изгрява.

Не късай цветята, когато цъфтят.

Обичай светлината и свободен бъди.

Утринно Слово на Учителя. 6.40 часа.