Jump to content

157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ


Recommended Posts

157. УЧИТЕЛЯТ И УЧЕНИКЪТ, КОЙТО ПАЗЕШЕ ТЯЛОТО МУ

Вергилий КръстевУчителят къде се хранеше сутрин?

Елена Андреева: Сутрин закусваше в стаята си, в антрето.

В.К.: Кой Му носеше закуската?

Е.А.: Ами правеше си чай. Сам си правеше чай, или пък сирене ще закуси в лошото време. А някога, ако е топло времето долу, в долната стая Си слагаше електрическия чайник. Топлеше си вода, правеше Си чай и Си пиеше.

В.К.: Имаше електрически чайник, така ли?

Е.А.: Да, електрически чайник.

В.К.: Той закусваше там. Сега на закуска канеше ли някой друг при него или сам?

Е.А.: Сам закусваше.

В.К.: На обяд? В стола.

Е.А.: Когато нямаше стол, носеха Му. Случвало се е, когато нямаше стол ще ни донесе продуктите и ще каже: „Хайде сгответе, пък ще Ми донесете и на Мене". Или „Сгответе, пък аз ще дойда да ям при вас". Такива неща са се случвали.

В.К.: Значи или на стола, или при вас, или горе при Него.

Е.А.: Да.

В.К.: Сега в какво се състоеше обяда?

Е.А.: Едно ядене.

В.К.: И какво?

Е.А.: Супичка и нищо друго.

В.К.: А друго нещо, първо, второ, трето няма.

Е.А.: Моля ти се първо, второ, трето. Няма такива работи. Едно ядене. А когато Той се отделяше от нас, или не искаше да прави контакт, тогава след като го нямаше Той не ядеше и след като отпостваше си правеше или супа някаква от зарзават. Помня един път ни даде една супа, която Той беше готвил от зарзавати. Така само от зарзавати. Така бяха излезли едни такива готови супи затова.

В.К.: Чакай, Той сам Си я нарязва супата, сам си я готви?

Е.А.: Е, не, тези бяха готови супи. Готови супи, само да ги тури във водата да уврат. Някога знаеш какво правеше? Вареше си жито, когато не искаше да влиза в контакт с нас. И като свари жито, Той все правеше повечко и обикновено на нас даваше, което е излишно.

В.К.: В онези моменти, когато Учителят се затваря, не прави контакт, Той не излиза.

Е.А.: Излиза, само казва: „Зает съм". На поляната ще излезе, ще се разходи при пчелите съм Го виждала, ходи.

В.К.: Да. Значи не приема никого.

Е.А.: Не, знаеш ли, но не е Той.

В.К.: Друг е в Него.

Е.А.: Защото, когато съм минавала и съм Го поздравявала, така студено ме е поглеждал, че малко така и тръпки може да ми минат. Да, много строго.

В.К.: Сега, аз съм чел този разговор между Савка и ученика, нали. С тоя разговор съм запознат. Значи той е един от тези етапи нали от тези моменти. Значи строг, ученика Му е вътре в Него, пази Му тялото и е строг.

Е.А.: Да.

В.К.: Често ли бяха тези моменти?

Е.А.: Как?

В.К.: Имаше ли често такива моменти?

Е.А.: Не. Четири, пет пъти в годината така съм наблюдавала.

В.К.: Четири, пет пъти в годината. По колко време беше? По една седмица ли?

Е.А.: Не, не, по-малко.

В.К.: По 2-3 дена.

Е.А.: Три-четири дни. Някога и повечко.

В.К.: И как го възприемахте вие, които бяхте близки, знаехте, че Той Го няма.

Е.А.: Виж какво, усещах по погледа. Учителят ме гледаше. Мен така не ме е гледал друг път. Ама като ме погледне така малко строго.

В.К.: Терсене.

Е.А.: Не, страх ме хване. Ха, ха..

В.К.: Виждаш, че не е Учителя. Тогава осъзнавахте ли Го, че не е Учителя?

Е.А.: Виж, имаше случай, когато го осъзнавах, имаше случай, когато не го осъзнавах. Само строг е казвам, Учителят е много строг, нещо сме направили пак, си казвах.

В.К.: Сега този разговор между ученикът на Учителя, който пази тялото на Учителя и Савка, Савка не го е разпространявала тоя случай, не го е казвала, нали? Мълчала е. Става въпрос, че Вие го възприемахте отвътре.

Е.А.: Не, по-късно го научих аз от Савка. А пък аз лично, радвам се, че аз го усетих.

В.К.: А, вие го усетихте.

Е.А.: Да.

В.К.: Преди да го каже.

Е.А.: Преди да ми го каже. Аз последният път бях убедена. Казвам, това не е Учителя. Аз бях убедена. Да, така по чувство вътрешно. И бях така доволна, че усетих де. Че усетих това. Защото поне толкова да усетя, ако не друго.

В.К.: Да, защото непрекъснато Учителят е съвсем друг, а сега става съвсем друг и не е същия.

Е.А.: Строг, строг.

В.К.: Строг, не е друг.

В.К.: Това е по отношение на ученика My.

Е.А.: Ама виж какво Той много пъти така съм Го виждала строг и не е Учителя.

В.К.: Много пъти.

Е.А.: Само, че за малко време. За малко време, да. Сега като си ги припомням картини от Учителя, нали, спомням си образи и т.н. и казвам, много строг. Учителят беше фино същество. Много, много деликатно. Ами кое е там, за да не е деликатно?

В.К.: Така, значи на обед Учителят обядваше. А вечерята?

Е.А.: Пак така. Най-често чай. А, един път, когато Учителят пръв път отиде на Изгрева да живее, двете със Савка не знам по какъв повод отидохме някъде към Учителя. Сега тя ходеше много по-често от мене при Учителя, аз не можех толкова често да ходя, защото като ми говореше Учителя, аз трябва да го смеля това, което ми е казал. Савка, аз даже я питах: „Абе как го смилаш? Аз не мога толкова бързо да го смеля". А тя го смилаше някак, как го смилаше не мога да знам. Но, аз не можех и затова не ходех често. И двете отиваме. Сега Учителят поприказва както си приказваше, и после каза: „Аз съм направил по един компот" - и ни даде по една паница така сипано от тези дълбоките, супена чиния компот от дюли, ама много хубав беше. Цял живот ще го помня. И аромата му и не знам, нещо беше изключително. Не съм яла друг такъв компот, както Той ни даде и след като ни нахрани с компота и с хлебец, и хлебец и компот. Няма първо, второ, трето. Хлебец и компот. Но такъв компот с удоволствие бих яла.

В.К.: Значи ядохте компота при Учителя.

Е.А.: Изядохме го и излязохме да си вървим. Учителят каза: „Чакайте тук".

Отиде, намери един брат, да ни изпрати долу до моста.

В.К.: До кой мост?

Е.А.: Долу до игрището „Юнак".

В.К.: Ама вие къде живеехте? Вие не живеехте на Изгрева?

Е.А.: Не, ние не живеехме на Изгрева, ние си живеехме в квартирите.

В.К.: Вие сте отишли на Изгрева, където е Учителят горе.

Е.А.: Да. И тогава Той ни прие, гостувахме Му един вид.

В.К.: Да, вие сте Му гостували.

Е.А.: Да, да.

В.К.: И тогава Той ви довежда един брат и той да ви изпрати?

Е.А.: Аз даже казах: „Учителю, ама ние сме две, ще си слеземе". „Не", каза. Не искаше да остане сестра сама, защото всякакви хора има.

В.К.: Да. Значи така свършва този момент.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...