Jump to content

НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ- Д-Р ЕЛ. РАФ. КОЕН


Recommended Posts

НА ПРИЯТЕЛЯ ВЪВ ВЕЧНОСТТА ГЕОРГИ РАДЕВ

Д-р Ел. Раф. Коен

GZ_14_7_1.JPG

До нас дойде малка вест, че на висока планина ти напусна своето физическо тяло. Хиляди подобни вести се четат постоянно. А напоследък мозъкът на човека е изпълнен от мисълта за стотиците хиляди, които поради капризите на човешкото безумие падат по бойните полета в западна Европа. Светът за тях ще си спомни с чувство на почит и достойнство: те паднаха за родината, те паднаха на поста си като войници. Ала и ти, приятелю наш, напусна нашите физически редове като войник на поста си. Ти не спря до последния си земен миг да работиш в полето на оная светлина, от която човечеството има най-много нужда, днес повече от всякога. Ние виждахме отдавна, пък и сам ти го знаеше, че дългогодишната болест руши постепенно твоето земно тяло, с което бе призован да работиш тук долу. Нашите добри мисли, нашите хубави намерения и отношения към теб не можаха да ти помогнат. Имаше нещо пропуснато от време, когато се е ковала твоята настояща земна съдба. И този пропуск не можа да се запълни. Той докара така скоро твоя последен земен ден...

Не затова, защото ние сме убедени и знаем, че човек, неговото истинско аз не умира; не затова, защото ние знаем, че човек е вечен и със смъртта на физическото тяло не се свършва с него, ние не чувстваме, че ти си ни напуснал. Ние не може да го чувстваме и поради простото обстоятелство, че когато ти затвори очите си на земята, ние бяхме далеч от теб, чисто физически. Има един психологичен закон, според който човек все не може да възприеме нещо за вярно, докато не го види, не го чуе, не го пипне. Поради този прост закон, ние сме предразположени да мислим, че ти не си ни напуснал физически. Ние все очакваме, че ти пак ще се върнеш при нас от дългото си пътешествие из Родопа, от където дойде вестта, че ти си оставил тялото си там.

Ти напусна земята, остави своето физическо тяло като войник на поста си. Ти умря физически по планински висини, което подобава на твоя творчески дух, който винаги обитаваше висините на човешкия ум. Не бе лека твоята задача на земята. Ти я понесе достойно в живота като доблестен войн, като работник не отклоняващ се от службата си. За нас ти си винаги добрият работник, войникът на поста си. И от тук е голямото ни почитание към теб. От тук е възхищението ни от теб.

Приятелю, ти не се нуждаеш от надгробни речи и паметници. Ти остави едно дело зад себе си на земята. То е най-красноречивото слово, най-хубавата паметна плоча за теб. Ние знаем, ти не обичаше славолюбията. Ти направи много нещо, без да знаят другите. И твоето място е в списъка на мнозината, които всички почитат, но които остават неизвестни за света, за многолюдието. Ти си от „незнайните войни", чиято слава е слава за всички. Такъв бе твоят земен път, такава бе волята на Провидението! Ти живееш отново между нас, макар и захвърлил вехтата си земна дреха. Тя принадлежи на земята. А нам принадлежи духът. Ти живееш с духа си при нас и с нас.

Приятелю наш, нека твоят дух, който е вечно жив, който счита всичко на земята за мимолетно и не абсолютно най-важно, ни позволи да кажем няколко думи за твоя настоящ кратък земен живот, за твоята телесна дреха, за нещо от твоето дело. Нека това, което духът ти ни продиктува да кажем за теб, да не бъде като надгробна реч, но като израз на живия опит на един творчески живот на земята, като назидание за нас и поколенията.

* * *

Георги Радев бе човек крайно оригинален, сир. човек, който веднага се отличаваше измежду другите. „Личен измежду мнозина", да използуваме думите на мъдреца, създателят на „Песен на песните". Бе тънък, със среден ръст, с мургава кожа, винаги розово обагрена по бузите. Косата му бе кестенява до възчерна. Очите му ярко кафяви, с поглед устремен някъде в далечината, дълбоко проницателен. Ръцете му бяха нежни, тънки, но мъжествени. Най-характерното в неговото физическо тяло бе в устройството на главата му. Той бе долихокефал – дългоглав тип, с дълга ос на главата между темето и издадената напред въз остра брадичка. Туй, обаче, което правеше веднага впечатление, бе неговото твърде високо чело. Долната част на челото – конкретният ум – у него бе извънредно развита. От тук и неговите големи способности да схваща бързо нещата и да ги заучава лесно, без никакви затруднения. Основните ъгли на челото му бяха силно издути. Човек веднага можеше да съзре неговите големи склонности към математика, изчислителните науки и тънката критична мисъл. Носът му, доста дълъг и тънък, говореше за неговия тънък усет и вътрешно динамични качества. Ушите му бяха средно големи с разперена горна част и почти никаква долна част. Те говореха за неговия пламък и жаркост – той реагираше рязко на събитията и нещата в живота. Те говореха за неговия жизнен кредит. У него – долната част на ушите сведочеха за това – капиталът на живота бе крайно малък, оскъден.

По своя органически вид той бе единствен-човек в цяла София, а може би и в цяла България. Има един виден български художник и журналист, който има далечна прилика с него. Походката му бе отмерена, лека, аристократична. Той гледаше винаги отпред си и никога в страна. Ето това са в кратце неговите характерни, отличаващи се веднага физически черти. В пълна хармония с всичките му физически особености бе и неговият почерк. Той изписваше всяка буква по отделно, леко. Те бяха издържани в продълговата, висока елипса. Пишеше крайно равномерно, едро, с особена красота, и понеже изписваше всяка буква по отделно, без да ги свързва много помежду им, когато пишеше ръката, му сякаш подскачаше като птичка от едно място на друго.

Особен бе той и в своя живот. Животът му не можеше да се облече в определени норми, закони и граници. И все пак, той живееше със свои вътрешни норми, които, макар често да влизаха в противоречие с нормите на света и другите хора, му даваха типичен облик и още по-типичен живот.

Основно и гимназиално образование той доби в родния си град Пловдив. Разправят, че като гимназист бил един от първите ученици. Ходел на училище без книги. В джоба си носел една тетрадка, където вземал стенографски бележки. Като гимназист е имал голям интерес освен към класическите и модерни езици, които усвоява превъзходно, още и към литературата и изящните изкуства, предимно музиката. Тогава още се запознава с окултизма и новото учение, на които остава верен и достоен работник до последния час на своя земен живот.

В София през 1919 г. записва първоначално химия, а след първия семестър се прехвърля да следва математика, която завършва през 1924–25 год. След това записва и физика, без да вземе изпитите. Като студент той бива един от първите. Може би биха му дали място да работи в Математическия институт при Университета, ала той, верен на своя характер, се отдалечава скоро от университетските среди. Като куриоз и указание за неговата независимост и самобитност представя фактът, че той до последния ден не е взел университетската си диплома. Той не учи за диплома и за служебни постове! Следването му бе, за да добие знания. Той ги доби преизобилно. И се отказа доброволно от облагите, които добитото университетско знание можеше да му даде. Той беше работник, свободен работник, но не служещ – в чиновнически смисъл на думата.

Животът на Жорж, така го наричахме ние, през университетските години и след тях до последния му ден, беше твърде интензивен и плодоносен. Той учи математика и макар да беше подготвен за висша научна дейност, работи сравнително малко в тази област. Работил е за себе си и всичко ще да е останало недовършено. Най-голямо поле за работа за него бе списание „Житно Зърно". Той беше един от основателите и главно един от първите му редактори. Той остана стълб на списанието в течение на цели седемнадесет години от основаването му – от лятото 1923 година до лятото 1940 година. Списанието излиза сега в 14-та годишнина. През това дълго време Жорж бе считан винаги за първи измежду нас. Много приятели минаха през редакционния комитет на списанието, но Жорж остана винаги вътре като стълб. Може да се каже, че той беше се срасъл със списанието и в него намираше главното място, където да приложи своите интелектуални способности и сили. Първата му статия бе озаглавена „Езикът на природата" и излезе още в първия брой на списанието през януари 1924 година. Последната излезе в кн. 6 от XIV година през юни т.г. Голяма част от статиите, печатани в списанието, излязоха през миналата 1939 год. в една обща книга „Пътят на звездата". Статиите, които Жорж е писал в „Житно Зърно", засягат най-различни теми, предимно из областта на науката и живота, разгледани в светлината на окултизма и новото учение, те са написани изящно, с вещина и образно. Най-ценното в неговата мисъл и стил бяха образността и сравнителните му способности. В това отношение беше рядък писател.

В "Житно Зърно" освен тези – да ги наречем общи – статии, Георги Радев написа редица, закръглени в себе си и художествено изнесени, статии из областта на окултните науки – Астрология, Физиогномика Характерология, Френология, Хирология и Графология. Отделно от всички тези статии, той написа в списанието друг един цикъл статии по астрологична типология, изнесени с заглавия като: Сфера на Сатурн, Сфера на Юпитер и пр. Статиите от този цикъл са красиви, просто музикални илюстрации на човешки типове, така както Астрологията ги символизира в планетни типове. Те са ценен обект за издаване в отделна книга.

Един друг крайно интересен цикъл статии, писани от Георги Радев в списанието, е цикълът върху темата: „Жената в Евангелието". Това е една серия статии, крайно интересни, високо художествени и проникновени. И този цикъл представя ценен обект за издаване в отделна книга.

Неговото дело в "Житно Зърно" не се свършва с това. Голяма е работата му върху беседите на Учителя. С дни и със седмици се ровеше той в тях и събираше бисери. С присъщата му похватност и ненадминат усет да подрежда, той събираше еднородни мисли и пасажи от беседите, засягащи определени теми. Така се родиха всички статии от отдела „Учителят говори", които в последствие се издадоха в отделна книга под същото заглавие на български, френски, руски, латвийски и есперанто. Тези изящни статии, тези великолепни симфонични откъси от великата мисъл на Учителя върху Любовта, Мъдростта, Истината, Правдата, Доброто и пр. и пр. можеха да бъдат събрани от човек с подобен литературен похват, какъвто имаше Жорж. Книгата на Учителя: „Живот за цялото", която излезе на български и на френски, представя първите статии от редица броеве на Житно Зърно. Тези статии представят също еднородни и сравнително еднотемни мисли, извадени от близки по време на самия брой на списанието беседи. Те не са обикновени резюмета на дадени беседи. Те са еднородни мисли или по-право мисли, изказани върху един или няколко свързани помежду си въпроси, взети обикновено не само от една, но от няколко близки по дати беседи и сглобени в едно цяло. Така тези статии запазиха изцяло онази звучност и красота, която е присъща на Словото на Учителя.

Говорейки за това, което Жорж извърши в списанието във връзка с беседите на Учителя, не трябва да се забравя да се спомене още за редицата символични приказки от беседите, които той взе и преразказа в сбита майсторска форма и реч. Това е вкратце литературната работа, която Жорж изнесе в сп. "Житно Зърно". Тя не е малка работа. Едно голямо дело, погълнало цели 17 години!

Към "Житно Зърно" Жорж има и други заслуги – те са в кръга на неговото издаване и администриране. "Житно Зърно" е едно безвъзмездно идейно дело. В него всички работят всичко – пишат, грижат се за печата, за администрацията, за експедицията му, за събиране на абонамента му. Така "Житно Зърно" е постоянна рожба на тия, които го възглавяват. Жорж беше измежду най-преданите всестранни служители на списанието. Той беше едно звено, около което се центрираха нещата.

Макар "Житно Зърно" да беше неговата средищна работа, от европейската война насам Жорж направи редица преводи, а издаде и някои собствени книги. Като оставим настрана една малка книжка върху четвъртото измерение, която преведе непосредствено след голямата европейска война, други по-крупни преводи са три книги по окултни науки, именно: Хирология от Вреде,Физиогномика от – Дюрвил и Астрология – от Сефариал, почти единствени издания на библиотека „Водолей". Последната беше изключително дело на Георги Радев. Остана, обаче, в ръцете на други хора, понеже Георги нехаеше по отношение на материалните работи. За книгоиздателство „Посредник", преведе в началото на изтеклото десетилетие разкошната биография на Ганди, написана от Ромен Ролан. По-сетне той преведе и издаде на свои разноски три от най-хубавите книги на Бо-Ин-Ра – „Книга за Живия Бог", „Книга за човека" и „Книга за Отвъдния свят". Към преводите, които даде, трябва да се отбележи още като голямо дело и преводът на големия окултен роман от видния английски писател Булвер – Литон – „Занони". Първата премия, която сп. Ж. Зърно даде на своите читатели, бе книгата от А. Осборн-Иивс – „Лекуване чрез цветните лъчи". Тази малка книжка е рядко ценна и може би единствена по рода си в световната литература. Жорж има щастливата идея да прибави към края една глава върху символиката на цветните лъчи от Учителя. Тази глава представя също така събрани от беседите мисли по този въпрос и подредени изящно.

Една втора премия, която сп. Ж. Зърно даде, това бе собствената книга на Георги Радев – „Лица и души". Това са редица характерологични картини и паралелизации на известни големи световни личности. Официалната критика се отзова за тази книга твърде ласкаво.

Не бива да се пропусне неговата малка книжка „Живите сили на слънцето", която претърпи две издания.

В последно време той даде разкошния превод на книгата на Ромен Ролан – „Жан Жак Русо", която излезе като № 1 от библиотека „Безсмъртни мисли". Последната му преводна работа бе съветската графология от Инсаров, която е под печат.

Не може да се обгърне всичката литературно-преводаческа работа на Г. Радев. Освен споменатото, сигурно има още доста направено от него, което се намира по разни вестници и списания (предимно окултни) в страната и в чужбина. Като се има предвид, колко голяма работа е това, сам да преведеш, напишеш и издадеш с всичките му финансови перипетии, коректорски главоболия и пр., ще се разбере, какво грамадно дело е извършил Жорж в своята двадесет годишна книжовна дейност. Голяма работа бе това! Ценна и полезна за окултната книжнина в България бе тя.

* * *

Приятелю наш, с позволението на твоя творчески дух изнесохме в сбити линии нещо от това, което ти извърши тук на земята. Ти не се нуждаеш от това. Твоето дело не се нуждае от препоръки. То бе дело неръкотворно. Твоето дело бе част от Божественото дело в България. Затова се осмелихме да го обхванем в бегли черти. Да остане като назидание на поколенията. Но нека ни бъде простено да кажем няколко думи за теб като човек тук на земята.

Впечатлението от даден човек за разните хора е напълно различно нещо. И все пак има нещо, което за всички е еднакво. Има известни прояви, които от всички хора се схващат еднакво. Ти, приятелю, беше чувствителен човек, един истински умствен натюрел. Високо начетен, интелигентен, ти лесно схващаше и най-трудните проблеми на мисълта. Може би затова ти имаше живо чувство за себе си, за своите способности; обаче, пред Бога, пред проявите на Божественото ти сам се считаше скромен служител. Ти имаше особено чувство пред хората заради висотата на идеите, които следваше, които се стремеше да бъдат твоя плът и кръв. Ти беше крайно самобитна натура. Благодарение идеите на окултизма и на новото, ти беше стигнал до там да имаш изработено принципно мнение за нещата и за въпросите на живота. И умееше да държиш на тия принципи. Затова обикновените хора не всякога можеха да те разберат. Ти беше войнствена натура, и често хората попадаха под ударите на твоя остър словесен меч. Те са ти прощавали всякога, защото това бе в твоя натюрел и ти често се бореше с тази твоя черта на характера. Затова понякога имаше в теб величави проблясъци на толерантност и благоразположение към другите. Тогава ти защищаваше отявлено онеправданите.

С пълно съзнание за ценността на своите идеи, ти беше готов за големи жертви. Така ти си подпомогнал извънредно много млади хора в техните учебни занятия, като си им преподавал безплатни уроци по езици и математика. Който е учил при тебе, не може да забрави знанията ти и твоя похват да преподаваш. Ти упъти мнозина, които с перо са искали да кажат нещо на човечеството. Ти им поправяше писанията, и те добиваха друг облик. Тези всички твои ученици ще те помнят винаги.

Голямо бе твоето участие в живота на Братството. Този живот, ученичеството на Новото те вдъхновяваха безпределно. Дейно бе твоето участие в съборите, в класа на младите, където бяхме те избрали за дълго да бъдеш наш представител. Ти участва през 1922 год. в Ачларския, а през 1923 год. в Русенския опит за братско общежитие. Това бяха опити с голям импулс за нов колективен живот. Ти беше се сродил с всяка по-голяма проява на братския живот и с вдъхновение се отдаваше на работа за своя идеал, комуто служи с голяма преданост и умение. Не те разбираха, обаче, някои хора. И от там дойдоха за теб големи горчивини и страдания. В средата на своите приятели, в братската среда ти бе в своята творческа обстановка. И всичко, каквото ти направи на земята, се подхранваше от високия идеал, от високите идеи на Всемирното Братство, на Учителя. Това бети, това бе твоята душа, една животрептяща брънка от живота на Всемирното Братство в България.

В своя личен живот ти бе свел нуждите до минимум. Ти не чувстваше нужда да „събираш имущество на земята". Не ламтеше и никога не мислеше за пари и богатства. За тебе беше важно делото, услугата, която ще направиш на някого, уроците, които ще преподадеш, да му помогнат, да му услужат.

Много, много пъти сме прекарвали в колективна работа заедно. С песни сме я завършвали всякога. И след като се създаде добро разположение на духа, ти ни заливаше със смях с твоето хумористично – саркастично представяне на света, на проявите му, на дадени типове хора. Ти се разтваряше тогава, в тия часове на благоразположение, и се разливаше в потоци от благородна жизнерадост. Тия мигове ще останат в нас като най-хубавите спомени от твоя личен живот.

Ти напусна земята. Такава бе волята Божия!

Да бъде благословено делото ти, приятелю наш! Светъл да бъде пътят ти в света на отвъдното. Благословен да бъде твоят творчески дух!

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...