Jump to content

НОВИ НАСОКИ В БИОЛОГИЯТА - БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

НОВИ НАСОКИ НА БИОЛОГИЯТА

Боян Боев

Както във всички области на живота, тъй и в биологията напоследък се забелязва мощен подем. Той е в две направления, които ще се постарая да очертая накратко.

Интересно е наблюдението, направено от Енгелман върху едноклетъчното животно арцела. Знае се, че тия първаци имат черупка, чиято гръбна или горна страна е изпъкнала, а долната е вдлъбната. В средата на вдлъбнатата страна има отвор, от който излизат лъжекрачка, чрез които животното се движи. Енгелман е наблюдавал с микроскоп следното: когато случайно животното се допре с тръбната си страна до предметното стъкло, т.е.легне гърбом, то на едната само страна, протоплазмата развива вътре в себе си газови мехурчета.

GZ_14_7_3.JPG

Така тая страна става по-лека, черупката с тая си страна се издига и се изправя. След това арцелата изпуща лъжекрачка (виж рисунката), чрез които се закрепва вече в нормално положение, т.е. изпъкналата страна нагоре. Тогава мехурите, които постигат целта си, се изгубват. Енгелман твърди, че това е психичен процес. Но понеже този психичен процес не може да се сравни с човешката психика, то Густав Волф го нарича психоиден процес. По същата причина Густав Волф нарича „ентелехията" на Дриш не психичен фактор, а психоиден. Друг пример за влиянието на психичното върху физиологичното имаме у жабите. Например, жабата в зелена околна среда е зелена, а в кафява околна среда става кафява. След унищожението на зрението у жабата, това изменение на цвета ù според околната среда не се извършва.

Още по-поразителни примери за въздействието на психичното върху физиологичните процеси имаме в опитите на френския лекар Фокашон. Той хипнотизира едно лице, написва с молив на ръката му една дума и му казва : „След няколко часа на това място, дето е думата, ще бликне кръв от кожата". – Той събужда лицето; то не помни нищо от това, което му е казано, обаче това работи в неговото подсъзнание. И на уречения час, тъкмо на това място, дето е минал моливът, виждаме бликнала кръв от кожата. Доктор Фокашон правил и други опити: залепва късче бяла хартия върху ръката на приспаното лице и му казва, че това е пластир-везикатор, който предизвиква мехури върху кожата. Събужда го, и след няколко часа на това място на кожата се издува мехур, пълен с течност, т.е. тъкмо това се явява, което се причинява от истинския пластир-везикатор. Сега прави обратния опит: туря истинския пластир-везикатор върху ръката му и му казва: „Това е обикновена хартия и няма да укаже никакво влияние върху кожата". – И наистина, пластирът не упражнява никакво действие.

Тук виждаме ясно, как психичното въздейства върху физиологичните процеси – виждаме, как психичното е причинен фактор за физиологичните процеси.

Густав Волф казва по този въпрос: „Машинистът, който кара локомотива, като вижда спирачния сигнал, спира трена. Биологът-механист казва: „Имаме една верига от двигателни процеси, като почнем от дразненето на ретината в окото на машиниста и дойдем до спирането на локомотива чрез ръката му. Във веригата движения няма никакво място за душата". Обаче, може ли да се изключи психичното като причинен фактор за движенията на машиниста и трябва ли да приемем неговите движения за несъзнателни, рефлекторни? Може би движенията на онзи машинист, който с години е работил, са станали автоматични, но какво ще кажете за начинаещия машинист? Може ли да се приеме същото и за него?" Някои приемат паралелизъм между психичните и физиологичните процеси и казват, че може да съществуват паралелно, едновременно и двата вида процеси. Обаче, Густав Волф, който приема каузалното (причинно) взаимодействие между психичните и физиологични процеси, казва: „Някой намира противоречие между телеологията и причинността (каузалността). Ентелехията на Дриш трябва да се приеме като каузален фактор. У Аристотел душата е причина на всеки органически процес. Също така и ентелехията на Дриш има каузално значение. Че телеологиятаи причинността не си противоречат, се вижда от участието на психичното като каузален фактор в човешкия живот при движенията на нашето тяло. Тези движения са физиологични процеси, но никой не може да оспори, че са в причинна връзка с психичните ни процеси. Същото се наблюдава и при всички други същества. Следователно, психичното трябва да се смята като причинен, каузален фактор. Може ли биологът да бъде задоволен от твърдението, че такива сложни процеси като душевният живот играят ролята на безцелно придружаващи явления на една част от телесните процеси? Ние не можем да си представим едно придружаваше явление като действително, ако не е в каузална зависимост с явленията, които го придружават. Винаги отделните фази на сянката стоят в причинна зависимост със съответните фази на първичните процеси. Следователно не можем да си представим един паралелен процес, който не е в причинна (каузална) връзка с оня процес, с който е паралелен. Теорията за естествения подбор иска да обясни целесъобразността, която съществува в организма, механически. И за това естественият подбор се нарича още ателеология. Но туй, което наричаме първична целесъобразност, показва немеханичния характер на жизнените процеси".

Що е първична целесъобразност? Да си представим, че един организъм е поставен при такива условия, при каквито не е бил поставен до сега в миналите поколения. Но въпреки това организмът реагира целесъобразно. Тая целесъобразност не може да се обясни с естествения подбор, защото за да може да действа последният, трябва да има на разположение дълго време и ред поколения. А пък сега ние изкуствено поставяме някои органи за пръв път в съвсем нови условия, и при все това организмът реагира целесъобразно. Такива опити говорят, че жизнените процеси не са от механичен характер, но тук играят роля психични процеси, или по-добре казано психоидни.

Дриш казва: „Дали може да се измисли една машина, която да може да отговаря по съответен начин на всяко ново дразнене, и отговорът да се изменя според всяко ново дразнене? Измислянето на такава машина е немислимо. Може да се измисли една машина, която да има вторична целесъобразност, обаче не може да се измисли машина с първична целесъобразност, т.е. да реагира целесъобразно на дразнения, които са от специален характер и за пръв път въз-действат върху машината. И затова не може да се обясни механически целесъобразната дейност на един организъм. Ето защо при дейността на организма трябва да приемем един фактор, който непосредствено създава целесъобразно реагиране, а именно виталистичния фактор".

Румблер нарича ентелехията на Дриш агент с телеологичен характер.

Сега нека разгледаме друга една страна на новата биология.

Лаковски е правил следните опити: мъжки пеперуди, пуснати във въздуха, намирали сами женски пеперуди, скрити в тревата на известно разстояние. Някой може да помисли, че те са ги намерили чрез никаква специфична миризма. Обаче убиват женските пеперуди, и мъжките не могат вече да ги намират. С многобройни подобни и други опити с разни животни, гръбначни и безгръбначни, а също и с растения, Лаковски е дошъл до заключение, че организмът изпуща радиации или известен вид лъчи. Въз основа на своите опити той доказва, че организмът е едновременно радио-приемател и радио-предавател. Например, пипалата на пеперудата са антени за радио приемане и радио-предаване.

Нещо повече: доказва се с по-подробни опити, че лъчите или радиациите на организма са организирани, както е организирано и физичното му тяло. Така дохождаме до едно по-дълбоко схващане на естеството на организма. Тялото на радиациите не е нещо откъснато от физичното тяло на организма, но е в жива връзка с всички жизнени процеси в организма. Ето защо не могат да се разберат в бъдеще физиологичните процеси в организма, ако се изучават без връзка с лъчите или радиациите, които го проникват.

И така, за новата биология са характерни две неща:

1.

Констатиране лъчите или радиациите на организма и тяхната връзка с физиологичните, с жизнените процеси.

2.

Констатиране влиянието на психичния фактор, както върху физиологичните процеси в организма, така и за еволюцията на организмите.

Всички тези биологични изследвания са още в началото си, но още от сега се вижда, че те в бъдеще обещават да отворят нови хоризонти за изучаване и да изменят коренно днешното схващане за природата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...