Jump to content

ФИЗИКО- МЕТАФИЗИЧНО В МЕДИЦИНАТА - Д-Р И.


Recommended Posts

ФИЗИКО-МЕТАФИЗИЧНОТО В МЕДИЦИНАТА

D-r J. St.

(По едноименната статия на Д-р Buttersack в сп. „Hypokrates", 1937 г.)

„Малцина са ония, които са схванали смисъла на нещата и същевременно са дейни; смисълът разширява, но възпира; дейността съживява, но ограничава". Гьоте.

Един гръцки философ казва за специалиста учен следното: „Специалистът е човек който от дълго гледане в една точка е ослепял". И действително, непримиримостта във възгледите на учените винаги потвърждава това. Ние виждаме, че всеки се стреми да стане специалист, и като застане върху известен клон, загубва представата за цялото.

 

В противовес на тези специалисти са се явявали от време на време синтетични натури, които са свързвали и обединявали човешките познания, и така се е идвало до по-пълно схващане на онзи първичен хармоничен всемир, какъвто е бил и е проявен от Всевишния.

 

От бездната между физиката и метафизиката познаваме много малко. Поради това синтезирането на физичния и метафизичния свят изглежда като невъзможно.

 

Смели човешки умувания са се мъчили да поставят мост между тези две сфери на света; но тъй като теса оставали винаги с възможностите на човешкия мозък, който все пак е ограничен в земното, понеже носи следи от физичната си структура, са оставали безрезултатни.

 

Все пак това е възможно, като приемем едно единство, което съществува и се изявява както тук, така и там, и според степента на нашето възприемане попада в съответни форми, явления и сили в нашето съзнание. Това все-единство, тази Първична Основа са търсили и изследвали всички човешки умове.

Парацелз, Валентин Вайгел, Бьоме и др. съзираха тази същина на нещата във финните сгъстявания у човека, с помощта на които той може да обгърне както материалните, така и нематериалните неща. Ние знаем, че Гьоте нарече това Нещо: „Неизследваемото за нас, недостъпното".

 

Диоген от Аполония дойде до представата за Диханието – оживения Въздух. Това Дихание, този Въздух съответства на Първоосновата на всички неща. Той е вечен, непреходен, във всичко съдържащ се, а като причина за живота, за хармонизирания свят той притежава разум.

 

Учените днес и по това спорят: дали Диоген е приемал два вида въздух – един емпиричен, тъй както той ни обгръща, и един метафизичен. Как учените ще разрешат този спор, това е безразлично; понеже тъй или иначе, думата и понятието въздух у Диоген бе само едно сравнение, тъй както у индийците – огънят, а у Талес и неговите финикийски предшественици – водата.

 

Модерната наука и медицина са дъщери на ренесанса – на изследванията, основани само на факти. Факти! Само факти! – бе повикът. Синтезирането на тези факти не бе нужно. „Hypothèses non fingo" (с хипотези не се занимавам) – се произнасяше Нютон, като презираше подобни функции на духа. Нютон не е съзнавал, от кой метафизичен свят са произхождали неговите открития.

Така се е дошло до това положение, че науката се занимава само с видимото – измеримото. Анатомията и патологията владеят все още медицината. Микроскопът и рьонтгенът се използуват също за тези цели; клиничната медицина се изнурява в симптоматологията.

Към този начин на мислене принадлежи стремежът на човека да пътува с темпото на най-бързите съобщителни средства, за да може в късо време много да види. Бързината на този живот ни гони постоянно по повърхнината на земната кора, като постоянни „рекордни творци", възпирайки ни обаче да осъзнаем и обгърнем метафизичната страна на същия този живот. А всичко това причинява нашата неустойчивост, като се похабяваме психически и физически в бурите на деня.

 

В наше време трябва да се отбележат две събития в областта на науката: откриването на обменните връзки между материята и силите т.е. материализирането на лъчите и излъчванията на материята; също влиянието на душата върху градежа и функциите на организма.

 

Всеки знае, че електрическите и светлинни лъчи влизат в нашето тяло и там биват преработени; други в по-голямата си част нам непознати лъчи се излъчват от нашето тяло. По този начин кожата престава да бъде една гранична повърхност, а по-скоро организмът се намира в постоянни обменни отношения с извън физични области. Ф. Алвердес казва: „Никога не е затворен един организъм само сам за себе си! Безпрепятствено протичат влияния от свята в него. От друга страна постоянно изтичат от него в света".

 

Нека припомним, че електрическите движения не са нищо друго освен поток от потенциални диференции; а с това представата на Диоген за сгъстяванията става вярна. Престари представи стават с това живи; понеже още за индийския мислител Микро – и Макро-космос са си влияли безпрепятствено; една проява във физическия свят съответства на нея подобна в метафизичния свят.

 

С право се гордеем на безбройно многото открития в областта на физиката. Обаче, ние загубихме от очите си метафизичните обмени и с това нарушихме съразмерността на нашата психо-физична цялост; още според питагорееца Тимеус в това се крие главната причина на органичните и психични заболявания.

 

Ние забравяме, че психичните компоненти, които ние схващаме като душа, не са никакви мозъчни призраци, но мощни енергии, подобни на най-висшите електромагнитни. Те са действително подобни на последните, макар и да не притежаваме апарати за изследването им, а се доказват само чрез наблюдаване влиянието им върху определени живи субстанции.

 

Някой казва: „Извън нашите наблюдения не съществува нищо". Обаче, колко величествено е това нищо със своите хиляди скрити непроникнати възли? За съжаление е само, че миналите поколения учени много малко внимание отдаваха на психо-физичната цялост на организмите.

 

Точно когато химическите и физически възгледи за устройството на живата материя клониха да вземат връх в редовете на нашите научни трудове, се явиха пак психичните фактори в противовес както като ръководни фактори в изграждането на живата субстанция, така и при нейните разстройства – във функция и градеж – и при нейното възстановяване до здравното й първично състояние.

 

Един метафизичен принцип има на лице и то от психичен характер: психично-ръководени функции има както в ръководството на цялостния организъм, също и в ръководството на функциите на отделните органи, а така и в функциите на отделните клетки.

 

Пита се, кой е онзи психомоторен мост, който свързва метафизичните области на организма с неговите физични форми?

 

Електричеството се явява в най-добро съседство със съзнанието. Изследванията остават все още само при електрическо-магнитните енергии. И действително, ако търсим нещо, което вечно прониква вселената и свързва формите й, както съзнанието в живия човешки организъм, то спираме се до сега на електро-магнетичните енергии.

 

Тези енергии поставят мостове между големите и малки небесни тела. По същия начин психическият живот на организмите поставя мостове между всичко живо: както между микроскопическо малките клетки или комплекси от тях – органите, така и между всички организми и между техните групировки – растителното, животинското и човешко царства.

 

В тялото и душата се сплитат безбройно много метафизични влияния, които са невидими за нашето физично възприемане, но се проявяват в живота на организма, където могат и да се проследят. Така щото, ако погледнем с добър поглед към метафизичното на душата и тялото, то не сме вече така слепи за истината.

 

Душевните неразумни прояви действат направо на съответната психична страна на живата субстанция и от там причиняват безредие в нейната структура – следователно и в функцията ù.

 

Литература – източници:

Alverdes: Leben als Sinnverwilklichung.

Zeller: Philosophie der Griehen.

Mittasch: Katalyse und Katalysatoren in Chemie und Biologie.

Fries Cari: Das biolog. Formbildungsgesetz.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...