Jump to content

МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ. НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ - БОЯН БОЕВ


Recommended Posts

МИТОГЕННИТЕ ЛЪЧИ НА ОРГАНИЗМИТЕ НОВИ ИЗСЛЕДВАНИЯ

Боян Боев

Знае се, че в 1924 година руският учен Александър Гурвич, професор в Симферополския университет – а сега в Москва, – откри митогенните лъчи.

Ако закрепим отвесно чрез статив луков корен и насочим срещу него върха на хоризонтален луков корен, закрепен също с статив и ги държим известно време в такова положение, то при микроскопско изследване на отвесния корен на мястото, дето е бил насочен върхът на хоризонталния, ще видим, че броят на клетките, които са във време на дележ, е увеличен значително. Двата корена не са допрени един до друг; от това следва, че хоризонталният корен е излъчил от себе си нещо, което през пространството е действувало и привело към активност клетките на другия корен. Значи, трябва да предположим, че особени лъчи на хоризонталния корен са действували в случая. Тях именно Гурвич нарича митогенни. Тая дума е производна от думата „митоза" – това е научното име на клетъчното деление. Митогенните лъчи значи активират клетките и ги подбуждат км деление.

Самото влияние на лъчите се нарича индукция. Източникът, от който излизат лъчите, се нарича индуктор, а предметът, върху който падат лъчите и чиито клетки се активират, се нарича детектор. В първите години за детектор обикновено се избираше луков корен, но по-после се намери за по-практично да се вземат за такива квасни гъбички, развъдени в хранителната среда агар-агар. А напоследък за детектори се избират и други обекти: например, бактерии. Северцов е като пионер за употребата на бактериите за детектори. Например, правени са успешни опити с бактерията Staphilococcus като детектор, После като такъв е употребен и епителът от корнеята на жаба, мишка, куче и пр. от Лидия Гурвич и Аникин в 1928 година. Като детектор е употребен и костният мозък на заека от Браунер.

За индуктори се вземаха разни материали, например, коренов връх на слънчоглед, картофени грудки, глава на попова лъжичка, морула на Aholotl, мозък, черен дроб и нервна тръба от зародиша на Aholotl; мозъка на жаба; вени, артерии, кръв, кръвен серум, квасни гъбички и пр.

Гурвич е установил, че стъклото е непропускаемо за митогенните лъчи. Кварцът ги пропуща, обаче достатъчно е да намажем кварц с тънък пласт желатин, за да не ги пропуща. Чрез подобни опити Гурвич предполага, че митогенните лъчи са ултравиолетови лъчи с къси вълни. Дължината на вълните според него е 1,930 до 2,370 ангстрьома.

В 1927 година Франк и Салкинд доказаха митогенните лъчи в зародиша на морския таралеж Strongylocentrotus. В 1928 година Аникин, Барон и Салкинд направиха предварителни опити с яйцата на този морски таралеж в зоологичната станция на Мурманския бряг. Те индуктираха някои зародиши на морския таралеж, т.е. ги подложиха на действието на митогенните лъчи, а други зародиши оставиха неиндуктирани за контрола. В резултат те получиха следното: при индуктираните се получиха ларвени фазн бластули в напреднал стадий – с по-дребни клетки. В 1929 година Максия направи опити с яйцата на морския таралеж в биологичната станция в Каглияри. Индуктираните яйца бяха вече в напреднала фаза на плаващи гаструли, когато неиндуктираните яйца бяха още в зародишна фаза само с 64 клетки.

В 1929 година С. Салкинд, А. Потоцка и И. Цоглина правиха опити в зоологичната станция в Симферопол с два вида членести червеи: Saccocirrus и Protodrilus. Бяха направени изпърво предварителни опити, за да се установи съществуването на митогенни лъчи в самите яйца. Яйцата на тези две животни бяха употребени като източник на лъчи (индуктор), а за детектор служили квасните гъбички Nadsonia. Резултатът бил положителен, т.е. установило се съществуването на митогенни лъчи в яйцата.

След това се пристъпило към главните опити; яйцата били облъчени с митогенни лъчи от разни източници: изолирано жабешко сърце в физиологичен разтвор; сърце и хемолимфа на рак.

Както индуктираните, така и контролните яйца се намирали в малки кристални панички с диаметър 4-5 см. В тях наливали вода с височина 8 мм. Индукционният източник, напр. жабешко сърце, бил поставен върху една кварцова плочка, която със специално стояло била поставена върху кристалната паничка. Разстоянието между индукционния източник и дъното на кристалната паничка било около 1 см. Яйцата били изложени на индукционно действие 10 минути, а в някои случаи 5. След опита двете кристални панички били поставени в голям съд с течаща вода, за да се намират зародишите по възможност в по-охладена температура. Броенето на клетъчните дележи почвало половин час след опита и продължавало до образуване на зародиш с 32 или 64 клетки. Броенето ставало при слабо увеличение на микроскопа в самите панички. Особено благоприятни за това били големите яйца на Saccocirrus.

Общият резултат бил този: чрез индуциране с митогенни лъчи клетъчното деление на зародиша и изобщо ритъмът на развитието се ускорявали. При някои от опитите индукционното действие се забелязвало след 2-4 часа, а в някои случаи и по-рано – след 1-2 часа.

Тия резултати надминали очакванията. Опитът имал и друг резултат: в техните култури обикновено 50% от яйцата не се делели. Това е за неиндуцираните култури. Обаче при индуцираните култури този процент се намалявал значително – с други думи се получава подобрение на условията за зародишното развитие под влиянието на митогенните лъчи. Това отваря нови перспективи за митогенната индукция.

Барон беше констатирал взаимна индукция или мутоиндукция у квасните гъбички, т.е. квасните гъбички си влияят една на друга чрез митогенните си лъчи. Всека квасна гъбичка влияе на съседните и получава влияние от тях. Значи всяка от тях в случая действа едновременно като индуктор и детектор. Обаче, когато се поставят квасни гъбички в много разредена течност, те са отдалечени една от друга и с това се отстранява възможността за взаимна индукция; а това причинява забавяне на клетъчното деление; в този случай отстраняването на взаимната индукция може да се компенсира чрез чужда индукция, т.е. чрез митогенни лъчи, действащи отвън.

Г. Франк и М. Куперина в 1930 година искали да проверят, дали е възможна взаимна индукция и между яйцата на морския таралеж. За целта те правили опити с яйца, много сгъстени едно до друго и други контролни опити с отделни яйца. На 15 места се отглеждали единични яйца, а в десет места се отглеждали яйца по 5-6-30 събрани заедно. Яйцата, събрани в купчини, се развивали по-бързо, което, разбира се, дължало на взаимната индукция. Изолираните яйца не само че се развивали по бавно, но нямали и оная устойчивост и жизнена сила, и зародишите, добити от тях, често умирали, а яйцата в масовите култури се развивали добре.

Блахер и Холцман в 1930 година са правили изследвания върху митогенните лъчи у ларвите на земноводните в ранните фази на развитието. Те са изследвали стомаха, опашката, хрилете, предните и задни крайници, гръдния кош и пр. Тези части са служили за индуктори. Те се разтривали в хаванче и се поставяли в 6% физиологичен разтвор от готварска сол. А за детектор си служили с квасната гъбичка Nadsonia fulvescens. Разстоянието между индуктор и детектор било 4 мм. Облъчването траяло 18 минути. Интересен бил фактът, че митогенните излъчвания в разните фази на зародишното развитие показвали промени. Например червата и стомахът в началото не проявяват митогенно излъчване; после проявяват такова и по-късно го намаляват. Митогенното излъчване на хрилете започва едновременно със стомаха, но престава по-късно. Най-голямо митогенно излъчване било констатирано в опашката в периода на нейното резорбиране, (у безопашатите земноводни). Изобщо, силно митогенно излъчване било констатирано в органи, които се намират в период на резорбиране.

Те са наблюдавали регенерация на опашката у тритона. Знае се, че на местото на раната след отрязването на опашката на тритона се появява млада тъкан от индиферентни клетки. Тая млада тъкан с недиференцирани още клетки се нарича регенерационен бластем.

Горните автори забелязали, че източникът на митогенните лъчи не е бластемът, но старата тъкан, съседна до бластема.

Днес терминът митогенни лъчи се употребява само по традиция, обаче в същност тия лъчи нямат значение само за клетъчното деление. Значението им далеч надраства въпросът за клетъчното деление. Даже наблюдавани са случаи, когато митогенните лъчи спират клетъчното деление на детектора. Това може да се сравни с интерференцията на вълните. Въз основа на последните изследвания трябва да се дойде до по-широко разбиране на биологичното действие на митогенните лъчи. Например, правени са изследвания на работещия мускул; после, изследвано е влиянието на митогенните лъчи върху обмяната на веществата у квасните гъбички и пр.

Венечните листа на цветовете, подложени на действието на митогенните лъчи, претърпяват големи изменения: белите венечни листа стават прозрачни, а цветните постепенно изгубват своята окраска. Червеният цвят става син и това е първата стъпка към прозрачност. При облъчване всъщност имаме ускорение на процеса, който става в цветното венче, поставено във вода. И това ускорение е грамадно. Например у мака и граха, поставени във вода и облъчени, депигментацията се явява след 6-8 часа, а в контролните цветове след 3-5 дена. Това са опити на Потоцка в 1936 година.

Бахромеев в 1930 година оставил чер дроб на мишка в специална течност, наречена Рингерова. Черният дроб се облъчвал чрез биологичен източник – култура от квасни гъбички. След 25-33 минути облъчване на черния дроб, Рингеровата течност се подлага на химичен анализ. В Рингеровата течност, в която бил облъчен черният дроб, било забелязано увеличение на захарта, на фосфатазите, фосфатидите и следи от белтъци. При контролните опити в течността имало само следи или минимални количества от тия вещества. Тези важни резултати доказват проницаемостта на животинската клетка при облъчване с митогенни лъчи.

Интересни са опитите на Потоцка върху плесените в 1936 година. Облъчените плесени, за разлика от контролните необлъчени, проявили ускорение и изменение в развитието си. Тя правила опити с плесените Pénicillium и Aspergillus. Образуването на спорите ставало с 3-5 часа по-рано, от колкото при контролните случаи. Облъчените хифи прорастват по-рано и по-бързо. Преградките в хифите се явяват 6-8 часа по-рано, от колкото в контролните хифи. Това е в хармония с изследванията на Магру и Руби в 1931 година;те облъчили яйцата на комара Aédes aegypti. Личинките, получени от облъчените яйца, по-скоро излизат из своята обвивка, от колкото при контролните опити.

Интересни са изследванията на рака във връзка с митогенните лъчи. Александър и Лидия Гурвич в 1937 година описаха в специална монография митогенните свойства на раковите клетки. Раковите клетки в известна фаза имат силно митогенно излъчване, обаче кръвта на заболелите от рак няма характерните митогенни лъчи. Знае се, че митогенните лъчи на кръвта са характерни за здрав човек и се запазват даже и при такива болести, като тифус, менингит и туберкулоза, обаче при болестта рак те изчезват. И даже нещо повече: изчезването на митогенните лъчи на кръвта принадлежи към ранните признаци при злокачествените тумори. Митогенните лъчи на кръвта в организма изчезват много по-рано преди появяването на видимите ракови образования. Напоследък е събран доста клинически материал, който потвърждава това. Много трудове установяват 93-95% паралел или съответствие между патохистологичната и митогенната диагнози на рака. Различието 5-7% отчасти е привидно и се завършва с победата на митогенната диагноза на рака.

Напоследък има трудове, които говорят не само за митогенната диагноза на рака, но и за митогенната му прогноза. Кленицкий от 1932 година до 1934 г., Павлова в 1935 г., Голсберг в 1936 г. и Подолская в 1936 г. установиха в клиниките, че радикалното излекуване на злокачествените тумори се придружава с възвръщането на кръвното митогенно излъчване. Но ако ракът не е излекуван, то това излъчване на кръвта или не се възвръща или ако се възвърне, скоро пак изчезва. По този начин митогенното излъчване на кръвта дава възможност да съдим за коренното излекуване на рака.

От горното се вижда, как новата биология изследва вече физиологичните процеси в организма във връзка с митогенните лъчи. Значи разширява се кръгът на изследванията. Интересно е, че Гурвич и учениците му никак не са се опитвали до сега да турят паралел между митогенните лъчи и радиациите на Лаковски. Очевидно е, че те са отчасти идентични, т.е. митогенните лъчи може да са една част от тия радиации. Нещо повече: очевидно е, че митогенните лъчи имат нещо общо и с одичните еманации на Райхенбах, с жизнените или виталните лъчи на Месмер, Максуел, барон дю Поте и пр. Както с изследванията на Гурвич, така и с изследванията на Лаковски и пр. се дават нови методи за изследване на биологичните проблеми, отварят се нови пътища на биологията.

В следващите статии ще се спрем върху други изследвания, които хвърлят нова светлина върху биологичните въпроси.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...