Jump to content

БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО-Д-Р. М. КОНСТАНТИНОВ


Recommended Posts

БЪДЕЩЕТО НА МЕЖДУДЪРЖАВНОТО ОБЩЕСТВО

Д-р М. Константинов

Големите държавни мъже, общественици и теоретици на междудържавното право са вече убедени, че всички опити да се организира междудържавното общество върху една система, почиваща на „един отрицателен ред, ограничаващ се в запрети и забрани, не може да успее".

Действително, ако се направи една аналогия, светът се намира, по отношение на своите правни схващания, още в епохата на стария завет. Старозаветният пророк Мойсей, със своите скрижали на десеттях заповеди, дава реален израз на семитската култура, където страхът от моралното понятие „грехът" е бил главният двигател при човешките постъпки, докато в новата култура, когато човечеството преминава в една нова ера на развитие, трябва положителните норми да бъдат ръководещ критерий в действията на индивидите, обществата, народите и междудържавния ред и оттам отношенията им да се ръководят от принципа на сътрудничеството и взаимното доверие.

Този е пътят, който непрестанно посочва словото на нашия Учител, път,който трябва да бъде осветен от Божествената мъдрост, която единствена ще преустрои индивидуалния, обществения, народния и междудържавния живот.

То значи, че основният подтик на духовния и материалния прогрес трябва да бъде доброто на народите под знака на социалната справедливост, защото нациите се явяват като органи на цялото човечество, което е израз на вечното творческо начало. Не напразно нацията, като орган на международния организъм се взема в междудържавното право, като безсмъртна жизнена единица, която ражда държавния империум – редуцираната воля на милиони индивиди, свързани по силата на едно историческо духовно и материално минало.

Това е една реална наука, която е далеко от всички религиозни суеверия и догми, или от онези, материалистични социално-научни доктрини, които извън физическите сили на природата не виждат творческия Дух на Божественото съзнание.

Ето защо, след тази голяма криза, която изживява човечеството, изразена в настоящата война, международният ред трябва на всяка цена да се освободи от отрицателните норми на запрети и забрани и вместо тях да дойде истинското сътрудничество във всички области: стопански, социални и духовно-културни.

Днес човечеството не се нуждае от сухи формулни права и кодекси, но от братски, преки конкретни действия, дирижирани от великия идеал на Божествената свобода, която ще разкрие възможностите и ценностите на живота, който е вечен и единен.

Изпъква пред нашето внимание въпросът, по какъв начин ще се изрази това сътрудничество на международна почва? Настоящето време, в което живее човечеството, е изключително и преходно.

Настоящата война, която се води между демократическите режими и авторитарните държави, е предвестие на една нова ера – ерата на братството между народите. Това братско сътрудничество, което ще настъпи след тази война между народите, не е един чисто механичен процес, но една органическа стопанска и духовна взаимопомощ, която ще има своята форма, своята правна конструкция.

Защото нацията, която се стреми да се покрие със социологическото понятие държава, е едно важно явление в международната политика. Това се подчертава и от последните исторически факти, които красноречиво говорят, че всички народностни малцинства се присъединяват при своите първоначални национални центрове

Веднъж разрешен въпроса за националното самоопределение на народите, изразено в самостоятелни държавни единици за всички – те ще могат леко да се справят със социал-икономическия проблем т.е. антагонизма между капитала и труда, въпрос, разрешението на който няколко десетки години погрешно се смятеше за постижимо само чрез революцията и то на международна почва.

Големите държавници, политици и икономисти се убедиха, че социалния въпрос всека държава ще разреши специфично, с оглед на своите географски, стопански, политически, социални и културни условия.

Нация-държава, политическата форма, към която се стремят народите – само тя може да бъде арбитър между тези два важни стопански фактора (трудът и капиталът), които са творците на духовните и материалните богатства на нацията.

Така самоопределени националните държави, по пътя на свободата, ще бъдат добре подготвени да разрешат един важен въпрос, който е в по-висока гама. – Малките държавни единици поотделно винаги са били принасяни в жертва на големите империи, които разполагат с материалната сила.

Тези два големи въпроса – първият от социален характер и вторият от междудържавен, щом се разрешат правилно, ще се открият вратите за стопанско, социално и културно сътрудничество между народите или по конкретно казано, ще настъпи ерата на братството между народите.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...