Jump to content

169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО


Recommended Posts

169. КАК СЕ ПЕЧАТАШЕ СЛОВОТО

Вергилий Кръстев: Сега чета друга една опитност: Паша веднъж направи томбола. Това са всички неща, които вие сте ми казвали преди 15-20 години.

Елена Андреева: Да, да.

В.К.: Паша веднъж направи томбола за да изкара пари, за да се печата Младежкия клас. Едно томче. Я ми разкажи тоя случай?

Е.А.: Ами Паша, понеже милееше за Словото и понеже тя го работеше, нали? И за Младежкия клас не можеха да отделят пари, като че ли приятелите и затова така не вървеше, почти нямаше отпечатано от беседите на Учителя от Младежкия клас. И затова Паша с тези средства, най-малките, които имаше.

В.К.: Е как се прави томболата? Направи номерца или как?

Е.А.: Номерца, да. Направи номерца.

В.К.: Какви предмети разиграваха?

Е.А.: Ами виж не помня вече. Не помня какво беше. Ами защото беше отдавна.

В.К.: Значи направо томбола, упражниха я, набраха пари и тя напечата едно томче тогава де, напечата. С томболата успя да напечата едно томче. Сега това е значи един от методите за печатане. Сега друг метод. На 30 октомври 1936 год. Учителят даде задача, да се събира по един лев, цената на един трамваен билет. Всеки ден да се събират по един лев в една каса и накрая всеки трябва да каже: „Както аз отделям един лев за Господа, така и другите да отделят един лев за Господа! Никой не може да ви извини. Ще ходите пеша, а стотинките от трамвайния билет за Господа". На другата година ние направихме задачата и тогава парите се даваха на брат Боев. Паша и Савка дадоха парите на Учителя. Учителят пита: „Ами Еленка?" „Тя ги даде на брат Боев". Я ми разкажете този случай със събирането на един лев и т.н. Тази задача отначало до край.

Е.А.: Учителят тази задача я даде и с нея разреши въпроса за печатането на беседите.

В.К.: Сега до този момент как се печатаха беседите? Откъде се събираха средства?

Е.А.: Средствата от Братската каса. Дотогава не знам, сега аз не знам за Братската каса. Имаше един комитет, който се занимаваше с всичките братски работи. Ние младите тогава малко иронично казвахме -Синедрионът.

В.К.: Синедрионът.

Е.А.: Това бяха възрастни приятели: Тодор Стоименов и от града имаше няколко души. И доста така работи този съвет. Те същите бяха, които не изпълниха и задачата, която заръча Учителят. Щото те бяха, все същите си бяха в този съвет.

В.К.: Коя задача не изпълниха?

Е.А.: Задачата, която Учителят каза: „Как да построят Изгрева!" С един амфитеатрално разположен план, някак така да бъде.

В.К.: Да направят на всеки човек да има стая.

Е.А.: За всеки човек стая. Да има място, където да се събират да работят, да се срещат, да беседват, въобще за общия живот на приятелите, да общуват помежду си.

В.К.: Това Учителят го е наредил.

Е.А.: Учителят го е е казал да го направят.

В.К.: Те са имали пари, средства?

Е.А.: Имали са пари и средства.

В.К.: И не са го направили поради други съображения техни.

Е.А.: Ами аз попитах Начо Петров, след като си отиде Учителя. „А, бе брат Начо, сега Учителят си отиде, Той нареди нещо, така и така нали, това да се построят жилища и за частни хора, които нямат и за други хора. Защо не го направихте? Пари ли нямахте?" „Имахме пари. Казахме: „Ами какво ще правим в тоя пущинак? То е нищо, само стърнища". Изгревът не беше воднисто, понеже сухо място е, няма вода, нали, няма и затуй безсмислено им се видяло. А Учителят каза: „Мястото да бъде от пътя, който идва за Дървеница, който е пътят до долу, до реката, след това покрай гората и така това цялото място да го закупят.

В.К.: Пари са имали?

Е.А.: Да, да го закупят и да се построи това нещо. Но те не го направили, защото изглежда, че и те не са разбирали Учителя. Защото като имаш пари защо да не го направиш? Ами значи, защо ще харчат парите.

В.К.: И парите после отидоха и си заминаха. Изпуснаха благоприятните условия.

Е.А.: Изпуснаха.

В.К.: Благоприятните условия се изпуснаха. Значи така стои въпросът със Синедриона. Сега как стана точно тази задача с единия лев? Всеки да почне да си събира.

Е.А.: Учителят каза и по съвест всеки почна да събира. Почна да събира парите, всеки, който искаше. В началото, първата година много хора не бяха направили задачата. Щото казвали: „Е, едно левче", или даже са забравили може би да правят задачата. Щото Учителят казваше, не само да я правиме, но като тургаме левчето да помислим и другите така да правят. Разбираш ли? И другите да внасят.

В.К.: Значи както аз внасям един лев за Господа, така и другите да внасят! Значи търся закона на обединението.

Е.А.: На обединението, да. Това е нещо, което трябваше да се прави. Сега, аз лично си я правех много хубавичко, но не дадох парите на Учителя, малко от скромност да ти кажа правото. То кой знае какво съм направила. Но ги дадох на брат Боев и в списъка бях първа.

В.К.: Учителят казва, никой не може да ви извини, ще ходите пеша. То един лев е 10 стотинки, колкото за един трамвай.

Е.А.: Не, Той каза: „Всеки може да изпълни задачата. Няма да бъде извинен никой".

В.К.: Всеки може да изпълни задачата.

Е.А.: Всеки може да върви пеша.

В.К.: То на един лев се равняваше.

Е.А.: На десет стотинки тогавашни бяха, да.

В.К.: Те беше голяма сума.

Е.А.: Никак, ами то беше в евтините пари. Ама Учителят никога не ни е давал неща скъпи и такова, никога.

В.К.: Значи оттогава имаше пари за печатане и си получаваха беседите безплатно, така ли?

Е.А.: Не, след като Учителят каза: „Който е изпълнил задачата да даде парите на брат Боев!" Всички дадоха парите на брат Боев. И Учителят след това пък Той каза: „Тези, които си изпълниха задачата ще им се дадат безплатно томчетата, които са напечатани в тази година". Така, че ние ги получихме даром срещу задачата. И това нещо продължи до края, докато имахме братски живот.

В.К.: Сега това беше единия начин за печатане. Другият начин за печатане е бил десятъкът. Това с единия лев бе задача. Най-много бе направено от 1030 човека в цяла България. Колко хора бяха по онова време?

Е.А.: Ами към 1000 души бяха, когато правиха задачата, последните години вече.

В.К.: Аз съм записал 1300 човека в цяла България.

Е.А.: Може, да.

В.К.: А другата форма, десятъка как се събираше?

Е.А.: Другата форма беше на съборите. Всеки каквото е спестил, който може да даде десятък (10 % от това, което е спечелил през годината) отива в плик, като отива в Молитвената стая в Търново. Всеки отива, казва си молитвата и си остави лептата.

В.К.: И така остави свободно лептата. Не си пише плика, нищо.

Е.А.: Оставя си свободно лептата, нищо не пише.

В.К.: И не казва колко е сложил.

Е.А.: Да, свобода. Не, Учителят свещено пазеше свободата. Учителят, аз съм се възхищавала от начина, по който Той се отнасяше към нас. Той пазеше, искаше всеки да е свободен. Да се изяви така естествено, съзнателно, умно, нали така търпеливо. Да покаже един добър пример. Той това искаше Учителят. И затова ни търпеше такива каквито бяхме.

В.К.: Значи това е в Търново. В София по същия начин ли ставаше?

Е.А.: В София, да, същото. Абсолютно. В стаята на Учителя отивахме.

В.К.: Тези пари кой ги събираше? Къде отиваха?

Е.А.: Ами виж, тези пари най-накрая Учителят преди да си замине Савка и Той са ги пакетирали в пакети, във всичко и те бяха няколко милиона.

В.К.: Милиона.

Е.А.: Милиона ли?

В.К.: Много бяха. Значи преди да си замине Учителят със Савка са ги пакетирали и всичко оставил в ред. Сега преди заминаването на Учителя, Учителят е разполагал с парите. Кой Му беше най-близката ръка? Тодор Стоименов ли? Кой се занимаваше изобщо с парите?

Е.А.: Парите Учителят ги даваше. Учителят даваше на всеки според, нали задачата и лично може би, когато е трябвало. Мене само веднъж ми е дал 50 лв. да ги дам на чужд човек. Щото идваха много хора да искат пари от Него..

В.К.: Външни хора.

Е.А.: Външни хора.

В.К.: Нямат пари.

Е.А.: Е идват.

В.К.: Да просят или?

Е.А.: Не, не знам, искат пари, понеже се говореше, че Учителят има много пари и затуй като има много пари, искат от Него. И Учителят ми каза: „Даже занеси ги ти и кажи, че ти ги даваш". Да, даже така, аз се изненадах от това.

В.К.: Ти ги даваш, а не Той. За да не би същото лице да иска отново...

Е.А.: Може и затова, може и за друго да е. Може за да е свободен, защото виж да ти кажа Учителят не беше за пари. Учителят не знам, можеше да има колкото иска пари, да.

В.К.: Да, аз четох: „На нас не са ни необходими пари, на нас ни са необходими готови души". Когато дойдат готовите души ще дойдат и условията.

Е.А.: Не, Учителят, аз от това, което съм разбрала, нещо мисля да го кажа ли, ама само на тебе, не, не искам да го казваш.

В.К.: Но то няма вече време.

Е.А.: Е няма, не.

В.К.: Добре, няма да ми го казваш.

Е.А.: Няма да ти кажа, да. Виж защото Учителят най-много е ценял свободата на всеки един от нас. Оставяше ни да сгрешим, за да се видим какви сме.

В.К.: Добре, сега продължаваме по-нататък. Това са пак от моите записки с теб, едно изявление на Учителя: „Аз не искам да се изявя външно, защото българският народ ще Ме познае и ще си направи карма заради Мен. Христос се изяви и еврейският народ направи карма заради Него".

Е.А.: Да. Това го е казал.

В.К.: Как ще ми разтълкуваш това нещо?

Е.А.: Виж какво, Той не се изяви кой е. Защото Христос каза: „Аз съм, да". А Учителят не каза кой е. Е, все подсказа, не можеше да не каже, все каза нещо и после ние видяхме, че е голямо същество. Лично аз съм убедена, че Той е от Божествения свят същество. Той не е същество от обикновена йерархия.

В.К.: Ясно, да, аз си спомням от първите беседи „Сила и живот" -1, II, III, IV, V серия. Той човекът, Учителят си казва: Бог е Любов и Любовта, която е в Мене е Бог.

Е.А.: Е, да.

В.К.: После в частни приятели също казва.

Е.А.: Да, да, да.

В.К.: Казва: „Аз не съм Христос, но онзи Божествен Дух, който беше през времето на Мойсей и на Христа, в мене е същия Дух.

Е.А.: Същият Дух е да.

В.К.: И на друго едно място казва: „Ако преди две хиляди години дойде Синът, сега е дошъл Бащата".

Е.А.: Е, да.

В.К.: Тогава е Христа, сега сме във времето на Божествения Дух, на Христовия Дух, на Господния Дух. Това е йерархия на проявлението на Бога.

Е.А.: Да, йерархии са, да.

В.К.: Но интересно, че казва: „Аз не искам да се изявя за да не направя на българския народ карма". Може би щяха да скочат върху Него, че се прави на самозванец или какво? Е. А.: Не знам какво щяха да направят, но виж, пак е от Любов. Пак за наше добро го прави, за да не се отклоним, да не сгрешим повече.

В.К.: Интересно този въпрос много ме занимава, да не се изяви, за да не направи българския народ карма заради Мене. А пък на друго място, когато вече си заминава нали, казва: „Има три пътя: или да не дойдат комунистите; или да си замина; и ако остана ще подгонят Мен заради вас и вас заради мен, и българският народ ще направи карма".

Е.А.: Пак карма.

В.К.: И казва: „Заминавам си заради доброто на България". Това е много интересно. Това е една много сложна тема.

Е.А.: Ама не, сложно е. Сложна е и после, и Той работи при условия строго определени. Той като е дошъл на земята и Той е ограничен. Той изявява една много висока, благородна култура, която носи в себе си. Затова е такъв. Той иска на всички да помага и помага. Пък, но иначе, това са условия.

В.К.: Това са условия на земята. Аз си спомням и винаги така като проследявам тези неща, с какви малки възможности почва от единица, от нулата. С най-малките величини работи години, години, години. И Учителят си замина, а Неговите последователи, приятелите искаха да използват същите условия и същите възможности на Учителя, за да работят. Ама не може. Оня е Учител. Божественият Дух е в проекция в Него и пак има затруднения и трудно е, камо ли последователите.

Е.А.: Виж какво, отгоре, от небето ни помагаха. Учителят е казал, че докато има ученици на земята няма да пострада България. Ще бъдат пазени, учениците са пазени.

В.К.: И България е пазена заради учениците. Както онази притча: „Ако има един праведен".

Е.А.: Да един праведен.

В.К.: Заради един праведен Бог ще се смили. Значи този случай го преминахме.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...