Божественият Принцип на ЛЮБОВТА

[Albena]

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА ЛЮБОВТА

 

 

"Любовта е свят, в който живее Божественият Дух."

(Учителят П. Дънов)

 

Според твърдението на самия П. Дънов най-много от всичко той е говорил именно за Любовта. И въпреки това, пак по негово мнение, слушателите и последователите му са все още едва в преддверието на осъзнаването на нейната същност.

Любовта е непоклатимият фундамент на новозаветното благо­вестие на Господ Иисус Христос. Тя е доминантата и при изграж­дането на бъдещата Култура на VI окултна раса, чиито основи вече са излети благодарение живота, делото и Словото на Учителя П. Дънов и на мнозина други знайни и незнайни пратеници на Всемирното Бяло братство. Любовта е едновременно смисъл, цел и съдържание и на вселенския, и на нашия малък човешки живот. Каквото и да кажем за нея, няма да бъде достатъчно. Нека тук да проследим как осветлява нейната същност и проявления един ве­лик духовен Учител.

 

 

1. Любовта принцип на Битието, извор на всемирния Живот

 

Както вече изтъкнахме по-горе в това изложение, наред с Мъд­ростта, Истината, Правдата и Добродетелта - Любовта е един от петте основни космически, Божествени принципа в учението на ББ, представено от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ в. пред българския народ.

 

Според християнското богословие и учението на Църквата Бог е сътворил света от Любов - за да създаде необходимите условия за изява на Живота, на живите същества. За животворящата функция на Любовта Учителят П. Дънов казва следното: "От извора на Лю­бовта са произлезли и ще произлизат всички светове през всички­те вечности. Всичко в света живее в Любовта и чрез Любовта. Всичко, което виждаме: звездни вселени, слънца, планети, е проя­ва на Любовта. Целият Космос в неговата целокупност, целият физически свят е проявена, материализирана любов. Това е вели­кото "тяло на Бога"." Според него не съществува по-извисен свят от този на Любовта в цялото Проявено Битие: "Най-великият свят, който познават мъдреците от всички времена и за който Христос говори, е светът на Любовта."

 

В своето Слово Учителят П. Дънов разглежда Любовта от най-раз­лични гледни точки. В беседите и лекциите му тя изпъква ту като твор­чески принцип, ту като съзидателно начало или пък като субстан- циална среда за проявление и развитие на всемирния Живот. Като илюстрация за тези аспекти на проявление на Любовта предлагаме съответни цитати от Новото учение: "Всички души са свързани по­между си по такъв начин, че образуват нещо цяло, неразривно. От гледище на тази Любов светът представлява велик организъм, в кой­то Бог живее и работи. Човек трябва да съзнава себе си като уд (съставна част - бел. К. З.) на Божествения организъм. Като дойде Любовта в нас, ще познаем, че във всички хора прониква един и същ принцип." Според учението на П. Дънов Вселената е тяло на Бога. А Любовта от своя страна е тази, която свързва всички части на това тяло в едно Цяло - Космоса. Целият свят е построен и обгърнат от Любовта. "Любовта е майка на света. Тя е създала всички организми, всички същества. Тя е родила и слънцата. Цялото небе не е нищо друго освен изложба на Любовта." От тези думи на Учителя П. Дънов прозира връзката на космическия принцип на Любовта с Мировата Майка или Световната Душа - Женската полярност на Божественото Начало в езотеричното познание. В този ред на мисли той добавя още: "Първото нещо, основният принцип, това е Любовта - не сегашна­та ви любов, но Любовта, която е създала целия Космос, Любовта, от която произтичат всички живи сили в природата - всичко."

 

 

2. Любовта основа на взаимоотношенията между хората

 

Любовта като градивен елемент съставлява дълбоката същност на човешкото естество. Тази изходна теза е потвърдена и в Словото на П. Дънов: "Любовта е качество на душата, т. е. вътрешно бо­гатство на човека, към което той трябва да се стреми. ...Любовта е вложена в човешката душа. Достатъчно е човек само да отвори ума, сърцето и душата си за Божественото,за да изяви любовта си към всички живи същества! Човек трябва да обича, за да се прояви."

 

В своята теоретична схема Учителят П. Дънов доразвива идеята на Христос за братство между всички хора, понеже те са чеда на Небесния Отец - Бога, и всички те са равни пред Него. (В същност окултизмът и езотеричното познание отхвърлят категорично равен­ството в този смисъл. И по-точно - те защитават тезата, че равенс­тво съществува единствено по отношение на потенциала и възмож­ностите за развитие. Но що се отнася до степента, в която е осъщес­твен този потенциал - сиреч духовното стъпало или равнище, до което е достигнала в еволюцията си всяка монада, всяка индивиду­алност в Битието - там равенство няма и не може да има!)

 

Изяснявайки взаимовръзките между Любовта и останалите че­тири Божествени принципа в светлината на междуличностното об­щение, Учителят на ББ у нас подчертава: "Любовта обема всичко в себе си. Сама по себе си тя е безконечна, а всички неща вън от нея са конечни. И затова ние казваме: Вечна е само Любовта. От нея изтича животът. Любовта е, която носи пълния живот. Доброто, като плод на Любовта, се съдържа в нея. Мъдростта, и тя се съдържа в нея, защото представя формите, чрез които Божията Любов се изявява. Истината също е включена в Любовта. Тя е най-чистият образ на Любовта. Правдата, и тя е включена в Любовта. Ето защо абсолютната Божия Любов подразбира аб­солютна Правда. Дето няма правда, няма любов. Физическата страна на Любовта е правдата. За да се изяви Любовта на земята, непременно трябва да има Правда. Любовта е дълготърпелива, милостива, но абсолютната Любов изисква абсолютна Правда. И само човек, който е просветнал в Правдата, може да възприеме Божествената Любов." В обхвата на тези разсъждения на Учителя П. Дънов Любовта включва целия комплекс от отношенията между хората и всички добродетели, които те трябва да култивират през земния си живот: търпение, благост, благородство, скромност, сми­рение, опрощение, справедливост, доверие, надежда, физическа и духовна издръжливост, устойчивост, твърдост, упование и много други (ср. I Кор. 13 гл.).

 

Божественото начало у човека - това е самият той. От тази пози­ция следва да изхождаме и във взаимоотношенията си с нашите ближни, понеже потенциалът на всекиго от нас произхожда от една съвършена Същност и сам я отразява в дълбините на естеството си. Затова Учителят на ББ в България казва: "Трябва да се опреде­ли понятието "човек". Той е съчетание на добродетели. Само он­зи може да се нарече "човек" и да носи същинското си име, който е дал път на Любовта, Мъдростта и Истината в себе си. Душата обитава в тялото от време на време. Всичкото богатство за вас е в присъствието на Бога във вашата душа." И като важно допъл­нение, на друго място в Словото: "Методите на Любовта са напи­сани в човешката душа. Разтворете душата си, всеки ден прочи­тайте по един от методите, написани в нея, и ги прилагайте."

 

Според Учителя П. Дънов лоши хора няма. За него лошият чо­век е зелен, неузрял плод; нека да го изчакаме да узрее и тогава да установим истинската му същност: "Срещнеш един човек.Не казвай, че е лош, но кажи: Този човек не е проявен още, не е проявил добро­то, което образува истинската му природа. Всички трябва да се проявим. Проявлението е в това, да изразим Божията Любов. Щом любовта не дойде в човека, и душата му не присъства в него."

 

Без Любов няма да можем да прощаваме на всички за всичко и да обичаме дори враговете си, както ни напътства Христос. Учителят П. Дънов обогатява тези наставления на Божественото Слово, като ни уверява, че ако открием у даден човек дори една-единствена по­ложителна черта, заради нея ние ще можем да го обикнем и така ще му помогнем да израсне в духовно-нравствено отношение.

 

 

3. Любовта фундамент на отношението на човека към Бога

 

У всеки човек е заложено като потенциал съвършенството на Твореца-Бог. Наш дълг е да го изявим в цялата му красота и пълнота. "Господ живее в твоята душа и в твоя дух, в твоето възвишено съз­нание, което носи светлина. Призови този Господ и тогава ще мо­жеш да направиш нещо. Подобни сме на Бога в това, че можем да мислим, да чувстваме и да обичаме като Него" (Учителят П. Дънов).

 

Любовта към Бога е първата и най-важна заповед в Божествения нравствен закон според Христос. Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16). "И когато казваме, че Бог е Любов, подразбираме Същината, от която всичко произлиза" (Учителят П. Дънов). Същевременно Бог е и вечният образец за човека като събирателен Обект на всички възможни съвършенства. Следователно дълг и на човека е да бъде изтъкан от Любов!

 

Нека тук предложим цитати от учението на П. Дънов, свързва­щи предидущата подтема (за любовта като основа на взаимоотно­шенията между хората) с настоящата: "Ако обичаш Първата При­чина - казва той, - ще обичаш и формите, чрез които Тя се проявява.

 

Свещена е формата, чрез която Тя се проявява. ("Формата е съдържателна!" - Г. В. Ф. Хегел.) Това е ближният! Хората са частица от Бога. Както любим Бога, тъй ще любим и всички хора. Ако не любим Бога, всякога ще правим разлика между този и онзи човек." И действително - от любовта към Вечното Начало на Все­лената следва и любовта към нашия ближен, понеже това Начало присъства във всяка форма и я изпълва с живот. Щом човек обикне Цялото, непременно той ще обича и частите, съграждащи това Цяло: "Абсолютната Любов включва следното: Човек люби Бога! Това е първото и главно отношение в живота му. Това отношение е от периферията към центъра по линията на радиуса. Второто от­ношение на човека е любов към ближния, към всяка точка на ок­ръжността. В първото си отношение човек се стреми към Бога. Във второто си отношение - към всички живи същества, към ближните си, които са излезли от същото Начало, от Бога."

 

Любовта към Бога включва и Любов към всичко сътворено от Него - т. е. към цялото Творение, към целия свят. "Вън от Любовта - казва Учителят П. Дънов - ние не познаваме Бога. Любовта е свързана с всички органически същества. Няма живо същество, няма жива материя в света, която да не се влияе по един или друг начин от Любовта, да не е тясно свързана с нея. Бог на Любовта не е само вън от нас, във Вселената, а и вътре в нас. Той е живата връзка на всичко, което е "вън" и "вътре"."

 

Като червена нишка в учението на ББ бива утвърждавана тезата, че Любовта към Бога до най-висока степен осмисля нашия живот. В този ред на мисли Учителят П. Дънов споделя: "Бог е Любов, Ра­зумно Начало, Което е вложило всичко в живота. Умът, сърцето, душата и духът са ни дадени от Бога. Защо да не обичаме Онзи, Който ни е дал всичко?Смисълът на живота се заключава в Любовта към Бога." Според него единствената стойностна връзка между човешката душа и Бога е именно Любовта: "Да възлюби човек Бога, това е най-славният момент в неговия живот. Аз наричам човек само онзи, който е възлюбил Бога. Моментът, в който той се е самоопределил и е възлюбил Бога, го определя като човек."

 

Когато човешкото съзнание се издигне до степен да обикне Ве­ликото Разумно Начало на Вселената от все сърце, с цялото си съ­щество, тогава именно личността е постигнала идеала на своята душа, вече е напълно наясно с предназначението си на тази Земя, със смисъла на своето съществувание. Това състояние на човека би могло да бъде определено като най-висока точка на неговото битие в света на материята. В този смисъл Любовта би трябвало да се разглежда и като определящо условие за постигане на нравствено и духовно съвършенство. По този повод Учителят П. Дънов заключава: "Дошло е вече време да възстановите връзките си с Онзи, Който ви е създал, Който ви обича и мисли за вас. Единствената приви­легия на човека пред животните седи в това, че му е дадена въз­можност да люби Бога и да изпълнява волята Му. ...Най-първото нещо в света е: Всички да дойдем до този закон - да обикнем Бога. Хората обичат Бога, защото Той всеки момент се жертва за тях."

 

 

4. Прояви на Любовта у човека

 

"Крайните резултати на Любовта - това е да се опознаем."

"Без Любовта не можем да проучваме човешката душа."

"Любовта е единствената светлина,с която разполагаме, за да познаваме живите същества, с които сме заобиколени. За да познаваш хората в същинския смисъл на думата, трябва да ги обичаш!"

(Учителят П. Дънов)

 

Любовта мотивира човешкото същество да разкрие най-доброто от себе си. Тя преизпълва сърцето със светла радост и импулсира любещия да обхване в прегръдка целия свят. Когато чувството на обич е отправено към един конкретен човек, тогава ние съзираме най-хубавото, най-извисеното, което се таи дълбоко в неговия ум, в сърцето и душата му. В тази връзка Учителят П. Дънов казва: " Човек иде от един възвишен свят на Любовта, Мъдростта, дето свет­лината царува, от онзи светъл свят, дето свободата, братство­то и равенството царуват, за които хората копнеят, от онзи светъл свят, гдето хората се познават, за другите живота си полагат, с Любов се ограждат, за Бога живеят. И когато човек обича някого, обича този Божествен, възвишен свят в него."

 

Едва ли има по-вълнуващ момент в живота на всекиго от нас от мига, в който прекрасната птица на Любовта кацне на рамото ни. Това променя всичко. И най-обикновените неща от ежедневието при­добиват особен блясък. А поривът да полетиш и да споделиш щас­тието си навсякъде и с всички сякаш те дарява с криле. Ето как това състояние на струяща лъчезарност е описано в Словото на Учителя П. Дънов: "Когато в един момент Любовта те посети, то е момент, който никога няма да забравиш. Тогава ти ще почувст­ваш такова разширение, че ще се слееш с всички същества, ще искаш на всички да дадеш и да им направиш добро. Този момент ще остане за тебе като една любима мечта, най-много ще мислиш, ще го пазиш свято и никога няма да говориш за него, но той ще ти дава най-голямата сила и живот."

 

Любовта помага по най-непосредствения начин да бъде разкрита красотата на външното, на заобикалящата ни реалност, както и на облика, който самите ние предлагаме на околните. Ала в същото вре­ме тя крие в себе си и заряда на една разтваряща съзнанието мистичност, проникването до най-дълбинните пластове на личността. В същност именно това е най-истинската, Божествената Любов - вътрешният извор на човешкото пресътворение. В много от случаите нейните външни прояви представляват само сянка на действителна­та Любов. В тази насока Учителят П. Дънов споделя следното: Досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Вие имате любов, но не такава, за която аз говоря. Достатъчно е да проникне Любовта в човека за един момент, за да се почувства в хармония с цялата Вселена, с всички същества. Чувствали ли сте вие подкрепата на Любовта? То е едно мистично преживяване. Като че ли сте в съг­ласие с целия свят, с всички велики мисли. Ти едновременно присъст­ваш на небето и на земята. Желая ви да имате тази опитност, да се свържете с тази реалност, да се домогнете до нея."

 

Странно нещо е любовта... Никога не разбираш как идва и кога си отива. Едва по-късно ти става ясно, че (в повечето случаи) това е била онази преходна човешка устременост към единение с обекта на въжделенията, която обикновено назоваваме погрешно "любов". Учителят П. Дънов я определя като проява на магнетично привли­чане между половете. Тя няма нищо общо с истинската, Божествена Любов, която е твърде рядък гост в нашия живот. Затова и не бива на никаква цена да пропуснем времето, когато тя ни е посетила - да бъдем неизменно будни за мига, в който тя ще се роди за живот в сърцето ни: "Събуждането на Любовта е новораждане. Когато Любовта се пробуди в човека, животът му вече не изгасва. Той влиза в по-висока гама на живота. Светлината на това място е голяма, вследствие на което той вижда нещата ясно. Следова­телно светлината на Любовта осмисля както физическия свят, тъй и духовния и Божествения. Докато светлината на Любовта не огрее ума и сърцето, т. е. върха и долината, човек не може да бъде буден, поради което не вижда ясно. Идеалът е да дойде за вас този тържествен ден, да се стопли вашата душа и да почув­ствате поне за един момент какво нещо е великата Божия Любов, която може да ви разшири толкова, че да обхванете в себе си це­лия свят."

 

В своето Слово Учителят П. Дънов формулира три основни за­кона на Любовта. Мащабите на тяхното универсално действие пок­риват цялата палитра на взаимоотношения в кръговрата на Космоса: Бог - свят - живот - човек.

 

Първи закон: Когато обичаш Бога - всички същества те оби­чат.

 

Втори закон: Когато Бог те обича - ти обичаш всички същес­тва.

 

Трети закон: Всички ние живеем в Бога, без разлика - всички същества; това е дадено наготово. Важното е ние да дадем ус­ловия Бог да живее в нас. А това става, когато приемем Любовта.5. Божествената Любов - висшето проявление на Любовта в света

 

"Любовта в Божествен смисъл е разумна проява между две възвишени души, които стоят на еднакъв уровен и по ум, и по сърце, и по стремежи - души еднакво благородни, еднакво повдигнати духовно. " (Учителят П. Дънов)

 

Божествената Любов е достояние на онези души, които са завър­шили своята еволюция и са постигнали съвършенство, които зави­наги са победили в битката с материята, с низшето начало у човека. За останалите хора Божествената Любов е цел и стремление, път на духовно развитие.

 

Учителят на ББ в България предлага точен критерий за различа­ването на тази най-велика форма на Любов: "Дали любовта ти към един човек е Божествена, се познава по това: ако тя роди в тебе любов към всички, тя е Божествена. Щом обичаш едного, сърцето ти се отваря за всички, към всички си разположен, във всички виж­даш доброто и красивото." За истинската Любов не съществува разстояние между тези, които я споделят. Тя преодолява с най-висо­ката възможна скорост всички прегради, всички ограничения и свър­зва в едно сърцата, туптещи в нейния животворен ритъм: "Когато аз ви обичам, където и да сте в света, ще почувствате моята Любов, всичко ще ви върви, ще ви помагам във всичко. За Любовта има само един израз: тя е всесилна!" По този начин между съществата, които искрено се обичат, се изгражда мощна, неразкъсваема връзка. Това е факт на духовното общуване във Вселената, закон на невидимия свят. Учителят П. Дънов го дефинира по следния начин: "Когато се обичат, хората предават настроенията и разположенията си един на друг. Когато между двама души съществува известно подобие, те взаимно си предават своите мисли и чувства. Каквото мисли и чувства единият, ще го мисли и чувства и другият. Ако единият е добре или зле разположен, и другият ще има същото разположение."

 

Ако в контакта помежду си човешките същества достигнат рав­нището на проявление на Божествената Любов, то в нейния благо­датен огън неминуемо ще изгорят всички елементи на егоизъм, дребнавост, самолюбие - въобще на всички форми, с които се отли­чава низшата човешка природа. Ще изгори без остатък и един от най-яростните врагове на любовта между мъжа и жената - ревността. Божествената Любов изключва ревността: "Когарев­нува човек? Когато иска да задържи нещо за себе си. Когато оби­чаш някого, ти го пазиш за себе си, обсебваш го. Това не е любов. Истинската Любов внася разширение в човешката душа. Щом оби­чаш някой човек, остави го свободен! Божествената Любов се от­личава по това, че оставя човека свободен " (Учителят П. Дънов).

 

За да съхраним Любовта, следва да й предоставим достатъчно духовно пространство, в което тя да се разгърне и да роди красиви­те плодове, заложени в същността й. Това изисква, освен всичко останало, и спазването на определена дистанция между субектите на Любовта. Учителят на Бб в нашата страна издига това изисква­не в ранг на закон за общуването: "При Любовта трябва да пазим точно определено разстояние от този, когото любим!" На друго място в учението си той обяснява този закон с думите: "При Любовта не трябва да упражняваш никакво насилие, от какъвто и да е вид, върху този, когото обичаш."

 

Божествената Любов - за разлика от преходната човешка - из­пъква и със своето постоянство: "Човешката любов се променя и изменя. Духовната се променя, без да се изменя. А Божествената нито се променя, нито се изменя. Тя само расте. ...Когато любов­та на човека се мени, това показва, че той не оценява благото, което Бог му е дал. Човекът на Любовта се отличава по това, че той никога не се разочарова. Човек никога не трябва да губи Любовта си" (Учителят П. Дънов).

 

Едно от най-важните качества на Божествената Любов е способ­ността й непрекъснато да нараства. Поради заряда на безграничност в себе си тя не само че не отслабва с времето, а, напротив - укрепва, усилва се и се разширява. Този процес на вътрешно разрастване е описан от Учителя П. Дънов с пестеливи, но ярки щрихи: "Когато обичаш човешката душа, любовта непрестанно расте и разкрива все нови и нови ценности в нея. Ако увеличаваш любовта си, имаш бъдеще. Ако я намаляваш, нямаш бъдеще. Любовта на човека тряб­ва да бъде във възходяща степен, т. е. всеки ден той да има ново прозрение, ново откровение за нея. Любовта е един безграничен свят! Човек трябва да увеличава Любовта си, без да говори на хората за нея." И още: "Божествената Любов има и следната отличителна черта: тя постоянно расте. В нея има вечен растеж: като обичаш някого, тази любов трябва да се увеличава. Любов, която не се уве­личава непрестанно, не е Божествена. Тя ще изчезне."

 

 

6. Любовта дарява безсмъртие

 

Безсмъртието е потенциал на човешката същност, на непреход­ното ни естество, което сме получили като дар от Твореца в акта на нашето сътворяване (ср. Бит. 2:7). Бог е вечен и безсмъртен. Той е създал духа на човека от същата безсмъртна субстанция, отделил е от Себе Си безброй монади (индивидуалности, духовни искри, лъ­чи от Неговата същност), без по никакъв начин да накърнява абсо­лютното Си съвършенство. Любовта е естествената среда за прояв­ление и утвърждаване на човешкото безсмъртие. Липсата на любов, омразата е равна на духовна смърт.

 

Докосването до истинската, Божествената любов няма и не мо­же да има еквивалент сред човешките преживявания - то е неповто­римо и изпълва душата с аромата на Вечността. Учителят П. Дънов с размаха на велик художник на Словото рисува картината на това изключително и така рядко събитие в нашия живот: "Няколко мига, преживени в Божествената Любов, струват много повече от хи­ляди години обикновен човешки живот, прекаран всред най-големи удоволствия и наслади."

 

Божествената Любов е по-силна от смъртта! Пред нейния ве­личествен трон падат на колене всички най-опасни и потайни вра­гове на човека, скрити надълбоко в лабиринтите на неговата душевност. Каква прекрасна царица на безсмъртието е тя! Ала по­дава ръка само на онзи, който е заслужил с житейския си подвиг да я погледне в очите. "Ако една майка има силна и непоколебима лю­бов към децата си, смъртта не може да й ги отнеме. Не само смъртта - никоя сила в света не е в състояние да разлъчи две същества, които Любовта е съединила (курсивът мой - К. З.). Любовта образува най-устойчивите съединения в живота. И ко­гато две души образуват едно такова устойчиво съединение чрез силата на Любовта, те образуват една двойно по-мощна и по-светла душа, с две съзнания. Тези две души, като срещнат други две души, съединени по този начин, се свързват с тях и образуват една още по-мощна душа. Четирите души се съединяват с нови четири души и образуват една още по-мощна колективна душа. Така продължава този Божествен процес на Любовта, който един­ствен е в състояние да образува устойчиви, неразлъчни съедине­ния между душите. По този начин в Божествената Любов всички души се съединяват в едно цяло, така мощно, така устойчиво, че никаква сила в света не е в състояние да разкъса неразривните му връзки. В това цяло всяка душа живее в другите души и те живе­ят в нея. Така се осъществява единството в множеството и мно­жеството в единството" (Учителят П. Дънов).

 

 

7. Любовта стои над всяка религия

 

Религиите са земната, материализирана изява на Божествената Любов. Тяхната основна цел е да свържат човека с Бога, земното - с небесното, материята - с Духа. Единствената най-сигурна връзка в това отношение е Любовта. Ето как Учителят на ББ в нашата страна коментира взаимоотношенията между Любовта, вярата в Бога и религията: "Значи Бог, като възлюбил света, дал от Себе Си в жертва най-хубавото, най-възвишеното - Своя "Единороден Син ", за да повдигне ония души, които вярват в Любовта. И наистина, може да се вярва само в едно: в Любовта. Всяко друго вярване е измама. ...Любовта стои над всякакви народности. Любовта стои над всякакви религии. Любовта сама създава религиите. В Божествения свят религии няма. Там съществува само Любов. Атмосферата на Божествения свят е Любов. Там всичко диша Любов. Но понеже Любовта не може да се прояви на земята, за­това се явяват религиите. Искате ли, обаче, да изпълните волята Божия, трябва непременно да заместите религията с Любовта. Тогава всеки, който ви обича, ще бъде свещеник и служител във вашия храм. Великото в света е да познаем Бога като Любов."

 

Великият ислямски мистик, представител на школата (течението) на суфиите, Ибн Араби възкликва: "Любовта е моята вяра! Любовта е моята религия!" Тези негови знаменателни думи по най-красно­речив начин изразяват отношението на Новото учение към разг­лежданите три фундаментални категории на човешкото мислене и поведение. А именно: Божествената любов е майчинската основа за проявлението както на религиозната вяра, така и на множество­то религии, с които е така богата историята на земната цивилизация. Без такава Любов вярата твърде лесно би могла да се превърне в суеверие, религиозен предразсъдък. А без пламъка на Божествената любов религията се разтваря в аморфната маса на суха, догматич­на система - схоластично обезсолена и лишена от живеца на топло­тата в общението между Твореца и творението.

 

 

 

8. Постижения на Любовта

 

а) връзка на човека с Цялото

 

"Любовта към Бога дава силен тласък в живота на човека. Тя е първият и най-силен стимул за човека. Тя е първият лъч, който прониква в човешката душа. Щом дойде Любовта, тя събужда великото, славното, красивото в човешката душа. Който люби, само той има Истината в себе си. Който има Истината, той може да бъде обичан. Любовта е първото условие, при което съз­нанието може да върви напред. За да могат умът и сърцето да се движат и да вървят напред, те трябва да имат подбудителна причина. Тази причина е любовта." (Учителят П. Дънов)

 

Любовта е закон на всемирната хармония. Подходящо възприе­та и приложена, тя подпомага човека в установяването на правил­ни отношения с всички същества, посочва неговото неповторимо място в космическия организъм, свързва го с целокупния живот. Ако човек затвори вратите на душата и сърцето си за Любовта, той загубва тези живителни връзки, изворът на съществуването у него пресъхва и той пропада до дъното на духовната нищета - несретник, носен като откъснат от Дървото на Живота лист по всички посоки на бушуващите житейски ветрове.

б) пълно самоосъществяване на човешката личност

 

Учителят П. Дънов казва: "Пътят на Любовта е осеян с всички постижения и възможности. Възлюбете Господа с всичката си душа, дух, ум и сърце и в бъдеще ще придобиете всичко. ...За да може да свършим една работа в този свят, непременно трябва да имаме Любов. Тя е велик фактор в сърцата на онези, които я имат. Вън от Любовта няма живот, няма никакви постижения. Без Любовта нещата са мъртви, несъзнателни, механични." След като Сам Бог е Любов (I Йоан 4:8,16), а човекът е сътворен по Божий образ и подобие, следователно най-дълбоката същност на човешкото същество също е Любовта. От нас се изисква да я открием там, в потайните кътчета на душата си, да я извикаме за живот и пълнота на проявлението и така да изградим собствения си облик под благодатната й светлина. Като теоретична необходимост това не звучи толкова трудно за изпълнение. Ала практическият опит доказва, че тази вътрешна тран­сформация никак не е лесна. Затова и Новото учение предоставя на своите последователи цял комплект от методи и средства за усвоява­не постиженията на Любовта. Човешката свободна воля е тази, от която зависи как и доколко те ще бъдат използвани. Резултатите от нейната целесъобразна употреба определено си заслужават вложе­ните усилия: "Любовта отваря на хората царските врата на Небето и земята. Това значи, че човек ще бъде приет между хората и всич­ки други същества. Ще бъде приет добре и у животните. Няма случай в живота, когато човек да е действал с Любовта и да е пропаднал. Ако хората изхождат от тази велика Любов, бъдещето е за тях. При Любовта човек всичко придобива. Без нея всичко изгубва. При Любовта и който люби, и когото любят печелят. Любовта вся­кога дава на човека повече, отколкото е изгубил. Тя изменя и подоб­рява условията му. Влезе ли Любовта в живота, хората ще вървят от светлина в светлина, от сила в сила, от слава в слава и дейност­та им ще се увеличава" (Учителят П. Дънов).

 

Без Любовта като действена, градивна сила в живота на личнос­тта нашето цялостно самоосъществяване - според Божия Промисъл за всеки човек - не е възможно. Това твърдят без умора великите духовни Учители на човечеството от памтивека, та до днес. Това потвърждава и нашият собствен жизнен опит - и натрупаният от хилядите въплъщения в земно тяло, и настоящият, в рамките на едно кратко съществувание в света на материята.

 

в) разрешаване на всички проблеми

 

Звучи като обещание в приказка - някак твърде примамливо, за да бъде реално. И все пак е самата истина! Когато приемем у себе си съзидателния огън на Божествената Любов, когато го направим неотменна част от ежедневието си - навсякъде и във всичко, и в малкото, и в голямото, - едва тогава разбираме действителната стойност на живота. Едва тогава проникваме в неговата извечна красота и величие. По този повод Учителят наставлява: "Дойде ли Любовта, с нея дохожда всичко: богатство, чест, здраве, знание, способности. Аз не говоря за онази любов, която носи смърт на хората, нито за тази, която създава спорове, състезания, огорчения. Без любовта свободата се превръща в робство, знани­ето - в невежество, радостта - в мъчение. Като дойде Любовта в човека, слънцето ще грее другояче и той ще почувства връзката си с Бога. Тогава ангелите, светиите и добрите хора ще посеща­ват дома му, за да се разговарят с него, и ще го поучават. Тогава хората от целия свят ще го посещават, за да видят Любовта!"

 

Кое е първичното - Любовта или щастието? Езотеричното познание, чийто пълновластен представител е учението на ББ, отговаря: Любовта стои над щастието, Тя го съдържа в себе си. В нашия земен живот ние получаваме на всяка крачка Божията благодат. И все пак не сме щастливи (поне повечето от нас). Значи нещо в начина, по който използваме тази благодат, не е наред. Може би все още не сме проумели, че щастието е извън доброто и злото. Истинското щастие в същност е в посещението на Божествената Любов. Само тя разтваря широко пред нас дверите на Царството Божие. "Когато Бог те обича, ти имаш тил, който те пази от всички изпитания. Когато те обича някой човек - също имаш тил, на който можеш да разчиташ. Когато работите на някого се на­реждат добре, ще знае, че има един, който го обича. Ето защо да обича човек и да го обичат, това значи да си помагат взаимно" (Учителят П. Дънов).

 

9. Любовта източник на живот

 

"Когато кажем, че трябва да любим, подразбираме, че трябва да започнем да живеем. Любовта е врата, чрез която се влиза в живота. ...Който те обича, пуща вадата на живота през тебе. Безлюбието представлява градина на сухо, безводно място, а пък Любовта е градина, която е на място, дето тече вода."

(Учителят П. Дънов)

 

Любовта съществува като потенциал в дълбоката същност на всяко живо същество. Различни са само начините и формите, в ко­ито те я проявяват. Любовта е и най-благодатната почва за утвърж­даването и развитието на живота във всичките му безбройни направления. От човека като носител на разум се очаква да из­ползва по най-целесъобразните пътища условията, създадени за него от изявената Любов, която в същност е извечната животворяща Божия Любов. В този ред на мисли Учителят П. Дънов заявява: "Под любов разбираме среда, благоприятна за развитието на чо­века. Всеки, който се докосне до любовта, добива живот: ако е глух, ще прочуе; ако е сляп, ще прогледа; ако е болен, ще оздравее.

 

Без любовта никакъв живот не съществува. Каже ли някой, че е жив, а не люби, той се самозалъгва. Човек живее, докато люби, докато мисли за любовта. Когато казвам, че трябва да любим, подразбирам, че трябва да започнем да живеем."

 

Любовта е освен всичко останало извънредно важна пред­поставка както за духовното, така и за физическото здраве. Нейните вибрации, които са най-високите, познати във Вселената, преобра­зяват и довеждат до разцъфтяване силите на ума, сърцето и волята, обновяват и телесните процеси, осигуряват дълголетие и неувяхва­ща младост. Затова Учителят П. Дънов съветва: "В бъдеще, който иска да живее дълго време, трябва да люби. Висшите трептения на любовта минават през тялото на онзи, който люби, и го пре­чистват и подмладяват. Колкото повече душата изявява своята любов, толкова по-издръжлив е човешкият организъм. Дългият жи­вот е в зависимост от любовта на човека. Първото нещо, което любовта ще внесе, то е истинското здраве."

 

Животът без Любов е пустиня. Никакви материални придобивки, никакви професионални успехи и кариера, никаква слава и власт не могат да заместят животворния лъч на Любовта. Една-единствена дума на искрена Любов е по-скъпа от всички богатства на света. Съзнателните прояви на Любов променят и облагородяват и вътреш­ния, и външния облик на човека: "Когато обича, и най-грозният човек става красив като ангел. Виждали ли сте лицето на човек, който изявява любовта? Лицето му свети като слънце! Човек ста­ва красив и когато обича, и когато го обичат. ...Жена, която може да извърши престъпления, изгубва своята хубост. ...Красота без Любов е мъртва. Красотата е резултат на усилията на душата и на духа. Следователно от красотата на нещата ще съдите заусилията, които душата и духът са проявили в известно направление. Колкото повече се приближава до Бога, човек става по-красив."

 

Новият живот, в който навлиза планетарното човечество, носи със себе си и ново отношение към любовта и към същността й, и към формите и начините на нейното проявление. В тази връзка Учи­телят П. Дънов разкрива някои съществени зависимости: "В ста­рия живот любовта започва с радост и свършва със скръб. В но­вия живот любовта започва срадост и пребъдва в нея.... Докато живеете в Любовта, никой не може да ви отнеме радостта. Ра­достта е един вътрешен изблик на Любовта, която е дошла. Лю­бовта е бащата, радостта е майката, а мирът е тяхното дете."

 

 

10. Любовта носи светлина и свобода

 

По неповторим начин проявената от човека Любов го дарява със светлината на познанието, с неугасимия факел на Истината, която от своя страна го прави навеки свободен: "Любовта води към ис­тинското знание. Великата наука за Любовта включва в себе си всички други науки. Който има Любовта, може да се справи с всички положения в живота си." Ала за да придобием това ново знание, обновяващо и пресътворяващо старата ни природа, сме длъжни да изпълним едно първоначално условие - да обичаме нашия Небесен Баща, Бога. Едва след това ще получим в изобилие всички плодове на осъществената Любов. В тази насока са и наставленията на Учителя на ББ в България: "Ако се приближите при любовта, ще придобиете такива знания, каквито не сте имали досега; ще се облечете в такава дреха, каквато само Небето може да ви даде. ...Новото знание ще дойде само за онези, които любят Господа. То ще освободи човечеството от ограниченията, в които се намира. Когото обичат и който обича, само той може да учи и да придо­бива знания, светлина. За него всичко оживява. Чрез любовта чо­век добива познания за Бога и природата."

 

Ако бъдем беззаветно предани на Любовта, нашите усилия и вяр­на служба няма да останат незабелязани. Силите на невидимия свят, които неотклонно наблюдават нашето духовно-нравствено развитие, ще ни проводят Наставник, с чиято помощ да обходим и завладеем непристъпните за неосъзнатия човек бездни на нетленното богатс­тво, скрито в Любовта: "Щом любите, Бог ще ви изпрати Учител, който да ви открие вътрешния смисъл на Любовта. Бог е говорил в миналото, говори в настоящето и ще говори в бъдещето, но са­мо на ония, които имат Любов. Дето няма Любов, там не се чува говорът на Бога. ...Имате ли огъня на Любовта, ще се ползвате от науката на Великите Учители, на Великите Адепти и гении, които са завършили своето развитие. Тази наука носи мъдрост, блаженство и величие за човешката душа."

 

Това е методът на жизнена изява, който помага на човешкото същество да стане по-възприемчиво към въздействията на духов­ните светове, към безвъзмездната подкрепа, която ни оказват на всяка крачка в нашия живот напредналите създания в Космоса. Учителят П. Дънов свързва тази теза с едно от обещанията, дадени от Иисус Христос на Неговите ученици: "Казано е в Писанието: "Когато дойде Духът на Истината, Той ще ви научи какво да правите. Като знаете това, трябва да работите тъй, че да предизвикате да дойде във вас Духът. Отворете сърцата и умовете си за Него. Духът постоянно слиза и възлиза, но се спира само при онези, кои­то са отворили сърцата и умовете си за Него."

 

Любовта освобождава от всички ограничения на земния живот. Но не любовта като теоретична схема (макар и красива), а Любовта, приложена в ежедневието, и на първо място - в малките неща: "Ако повикате любовта, тя ще ви освободи и ще ви даде сила да се справите с всички мъчнотии. Защо човек става роб? Защото не знае да люби. Който не може да люби и да бъде благ, той е роб на условията и не може правилно да се развива. Свободен е само онзи, който люби, който е благ." Самото естество на Божествената Любов я превръща в неустоима освободителка от тегобите на земното ни битие. Ако човек възприеме тази Любов и я приложи в живота си, от него незабавно падат всички обвързвания и ограничения. Сво­бодата става неделима от същността му. Ако използваме израза на Христос, той все така е в света, но вече не е от света. В този сми­съл са и поясненията на Учителя П. Дънов: "Любовта, която ограничава, е човешка любов. Любов, която освобождава, е Бо­жествена. Хранете се с Любовта, за да станете господари на себе си. Като станете господари на себе си, ще станете слуги на Бога."

 

В никой от многобройните светове на Космоса не съществува сила, способна да ограничи, а още по-малко - да подчини Любовта: "Божествената Любов е закон сама за себе си. Няма закон, който може да ограничи Любовта. Тя е велика сила, която не се подчиня­ва на никакъв закон. С каквито въжета да я свържете, тя се ос­вобождава - всичко разтопява."

 

Действието на Любовта, намерила трайно място в човешкото естество, преобразява по изумителен начин личността, сътворява от нея нова същност - гордост и за творението, и за Твореца. За тази мощна енергия на пресътворението, с която се отличава Бо­жествената Любов, Учителят П. Дънов казва: "Любовта във всич­ки свои действия се изявява като велика творческа сила. Тя произ­вежда физически и духовен преврат у хората. Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под вли­янието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя."

 

 

11. Културата на VI раса Култура на Любовта

 

"Чрез Любовта ще дойде Новата Култура, която ще обедини всички хора. ...Любовта не е само едно приятно чувство, но пра­вилни отношения на същества с висша интелигентност. Като го­воря за Любовта, разбирам онази велика и мощна сила, която един­ствена е в състояние да повдигне унижените, оскърбените, пад­налите и грешни души, които се намират в дъното на ада. Тя е сила на Безграничния. Когато добиете това ново разбиране за Без­граничния, този ред на нещата ще се стопи. Това е новото верую, което ще обедини човечеството в едно цяло. ...Хората на Новата Култура наричам "братя на човечеството" или "синове на Лю­бовта". Влезе ли Любовта в света, ще имате една велика култура, дълбоки познания за природата и ще се внесат нови методи за възпитание. Които вървят в Любовта, чертаят своето бъдеще! Пред всички народи се открива велико бъдеще. Велико е бъдещето на човечеството поради Любовта, която ще се изяви. Всички на­роди ще си подадат ръка като братя!" (Учителят П. Дънов)

 

Преди повече от 60 години Учителят на ББ у нас очерта пред своите последователи картината на обединена Европа, на общия Европейски дом - такъв, какъвто той се изгражда вече пред очите ни. Тогава едва ли някой е успял да проникне докрай в дълбочина­та и важността на това сбъдващо се пророчество. В същност пред­реченото от Учителя П. Дънов, на което ние днес сме свидетели и в което вземаме участие според възможностите си, е въплъщение на идеите на Христос отпреди две хилядолетия. Още тогава Учителят на Учителите, великото Космическо Същество Христос, въплътило се в земно тяло, за да внесе всепобедния импулс на еволюционното развитие, предвиди процесите на интеграция в нашата съвремен­ност. Неговите идеи бяха доразвити и актуализирани от нашия бъл­гарски духовен Учител П. Дънов (Беинса Дуно). Доказателствата за това смело твърдение откриваме в Словото на Учителя на ББ в нашата страна: "Понеже Любовта ще дойде последна в света, за­това се правят приготовления за нейното посрещане. Любовта ще изгради бъдещата култура, бъдещия живот. За да постигнат Любовта, хората трябва да се откажат от своите стари разбирания. Придобие ли човек Любовта, за него се отваря нов свят, ново поле за работа. ...Целият свят, цялата природа предс­тавляват възможности и условия за проява на Божията Любов, която някога хората ще опитат. За всички хора са предвидени несметни богатства, възможности и условия. Защо тогава човек да се обезсърчава?" И на друго място: "Какво ще донесе Любовта в света? Соковете на Новата Култура, материала, който отго­варя на новите форми, на формите на бъдещия строй. Днес ста­рите форми се рушат, нови се създават. Защо страдат хората? Поради разрушенията, които стават вън и вътре в тях."

 

Основното послание на всички велики духовни Учители на чо­вечеството е утвърждаването на Единството на Живота. Тази гран­диозна Божествена Истина е водещо начало и в учението на П. Дъ­нов. Той я свързва като теза с Културата на VI раса - Култура на Любовта: "Без любов човек не може да разбере единството на све­та. Любовта внася пълно единство в живота. Това, което свързва умовете и сърцата на всички хора и прониква в целия Космос, на­ричаме Любов. ...Колкото по-правилни са отношенията на хората към Първичната Причина, толкова и обществата се по-добре ор­ганизирани. "

 

Бъдещата Култура на Любовта ще се отличава с пълното отсъс­твие на болести и социални сътресения, на природни катаклизми, предизвикани от несъвършенствата на човешките мисли, чувства и дела, и на престъпления. Братството между човеците ще бъде закон без изключения: "Христос говори сега на европейските народи: "Ако вие приложите Моето учение, очаква ви велико знание, велико благословение. Но ако отхвърлите Любовта, ще опита­те най-голямото нещастие."Под земята се готви нещо страшно. Ако тези хора не приемат Божествената Любов, ще има една ре­волюция в природата. А тази революция, която става сега, не е нищо пред тази, която природата приготвя. Ще стане такава революция, каквато светът не помни, каквато никога не е виждал. На тази Земя ще израсне друга култура. Само тези разумни отно­шения на Любовта могат да ни спасят от бъдещата катастрофа. Когато Бог, т. е. Любовта, дойде в света, тя ще произведе таки­ва страшни сътресения, такива силни страдания, че които я познаят, ще застанат под Дървото на живота, още тук, на земята, ще разрешат великия въпрос. Този въпрос не се разрешава на небето, но на земята. Господ иде чрез огън да изчисти земята, да съблече старите дрипи на хората, да им даде нови правила, да внесе Любовта в сърцата им, да повдигне умовете им, да отстра­ни от тях всяка злоба и омраза."

 

 

12. Брак и партньорство според Словото на Учителя П. Дънов

 

Ето още едно предизвикателство на прехода от теорията към практиката. Познанията ни за Любовта би трябвало да бъдат при­ложени в живота - в ежедневието, в отношението ни към хората и природата. Не на последно място - и при избора на партньор от другия пол. Именно Божествената (а не човешката!) Любов е тази, която би могла да ни окаже неоценима помощ и в това отношение.

 

На много места в своето Слово Учителят П. Дънов хвърля обил­на светлина върху отношенията между двата пола. Интерес за нас тук представляват неговите възгледи за брака и партньорството. Учи­телят на ББ утвърждава следната теза: за пълноценната връзка между мъжа и жената не са нужни формалности (документи, свидетели, подписи и пр.); най-важно и определящо е взаимното доверие, раз­бирателството, искрената обич и на първо място - чувството за от­говорност.

 

Според него едно от най-големите изпитания в земния живот е бракът (или съответно партньорството между половете). Той може да се превърне в препъни-камък дори за напреднали души. Затова през 1922 г., на събора във В. Търново Учителят П. Дънов заявява твърдо и недвусмислено: "На окултния ученик не му е позволено и строго му е забранено да се жени!" Остава да си отговорим правилно на въпроса: "Кой е окултен ученик?" Отговори има пре­достатъчно в Словото на българския духовен Учител. За всекиго от нас остава само обективната самопреценка. И все пак - защо забра­ната е толкова категорична?! Защо и най-великите духовни Учители на човечеството като правило не създават семейства и не оставят поколение? По наше мнение причините са твърде много, но сред тях се открояват две: 1) За да не допуснат възникването на нови кармични обвързаности; и 2) Понеже посредством децата може да бъде поставен на колене дори и Велик Посветен (ако например бъде изправен пред избора да пожертва живота на децата си или убежде­нията си).

 

Когато се опитваме да тълкуваме или прилагаме наставленията на Учителя П. Дънов относно контакта между мъжа и жената, следва да правим разлика между вече използваните по-горе понятия: брак (формална връзка между двата пола) и партньорство (неформална връзка). Всеки сам трябва да реши кое за него е от по-голямо значе­ние - формалното или неформалното общуване. Учението на ББ в редакцията на П. Дънов не възразява и срещу двете (с изключение­то за окултния ученик, което вече цитирахме). А принципите, вър­ху които следва да изграждаме този род най-деликатни взаимоот­ношения, са ясно изложени в Словото. Остава само да ги оделотво- рим в живия живот.

 

Умната и всеотдайна жена, дори и да не е красива (както се пее в популярната песен) и богата, може извънредно много да помогне на мъжа си в социалното и духовното му израстване. До всеки ве­лик мъж в историята на човечеството винаги е стояла и една велика жена, дори и до нас да не са достигнали сведения за нея. Обратно, дребнавата и егоцентрична съпруга, дори и да е красива и богата, може да съсипе и кариерата, и духовното равновесие на партньора си. Ако ли пък на всичкото отгоре е и непривлекателна, или ще направи от мъжа до нея виден философ (случаят със Сократ - от порядъка на изключение), или ще му вгорчи битието до най-висо­ката възможна степен. Обратният вариант - за мъжа, който транс­формира жената до себе си в позитивен или негативен аспект, също е в сила!