Jump to content

Божественият Принцип на МЪДРОСТТА


Recommended Posts

БОЖЕСТВЕНИЯТ ПРИНЦИП НА МЪДРОСТТА

 

 

1. Същност на Мъдростта

 

а) Мъдростта като творчески принцип в Космоса

 

Бог е сътворил света по възможно най-мъдрия начин, изначално е вложил в него Своята велика и неизчерпаема Мъдрост. Според ве­ликия немски философ и математик Готфрид Вилхелм Лайбниц (1646-1716), автор на гениалната теория за първичната природа на всичко съществуващо, назована монадология , ние живеем в най- добрия от всички възможни светове. В сътворената от Бога Вселена действат принципи и закони, които са пряк резултат от Премъдростта и Промисъла на Твореца. В тази насока заслужават внимание раз­съжденията на Учителя П. Дънов: "Мъдростта - това е светът на вечните Божествени форми, изтъкани от Любовта. Любовта е самата същина, а Мъдростта представя формите на хармония­та, които се изливат в музика и поезия. Мъдростта е свят, в кой­то се крият от незапомнени времена всички неща, които Бог е създал, всички неща, които възвишените духове са създали, и всич­ки неща, които човеците са създали на Земята. Затова този свят е достъпен и за нас. От този свят изтича истинското, съществе­но знание. И когато това знание премине през трите свята - Бо­жествен, духовен и физически - и даде плод в тях, тогава то ста­ва реално за нас." Тук е мястото да направим важното разграниче­ние между материално знание (нисшата форма на знанието, обвър­зана с информационен носител, с веществена основа) и духовно знание (висша форма на знанието, която се реализира непосредст­вено в контакта между човека и невидимата реалност и не изисква наличието на информационен носител).

 

Според Учителя П. Дънов Мъдростта е творчески принцип в Битието наред с останалите четири такива принципа: Любов, Ис­тина, Правда и Добродетел. В случая ролята на Мъдростта е да послужи:

 

1) като фундамент за изграждането, структурирането и разви­тието на Вселената (чрез принципите и законите, които Бог е вло­жил изначално в Космоса);

 

2) като двигател на духовната еволюция на света като цяло и на всички живи същества - на индивидуално и колективно равнище (паралел с разумната, творческа дейност - III главен лъч на земната Йерархия);

 

3) като цел на духовно-нравственото усъвършенстване на ра­зумните същества в Битието (цел, формулирана най-ясно от Спаси­теля Иисус Христос в Мат. 5:48, вече цитирана).

 

Като допълнение към осветляването на тази основополагаща роля на Мъдростта в реализирането на Божия план за света предлагаме следните размисли на Учителя П. Дънов: "Бог чрез Мъдростта е създал Вселената. Създал я е заради Синовете на Мъдростта. Бог пребъдва в тях, те разбират Неговата Мъдрост и Го славят. За­щото Славата Божия се открива само по закона на Мъдростта. Затова само мъдрецът може да слави."

 

б) Мъдростта като вездесъща (всеприсъстваща = присъст­ваща навсякъде и във всичко) разумност в природата

В съответствие с Новото учение природата е абсолютна форма на съществуването на всемирния Живот. Тя е една разумна без­крайност. Тя утвърждава закона на еволюцията, на обновлението. Природата е жива, тя не е съставена от мъртви форми. Духът при­съства навсякъде (понеже е вездесъщ, всепроникващ), ала се про­явява по различен начин, с различна интензивност в природните царства: минерално, растително, животинско, човешко, ангелско (по­следното би могло да бъде наречено и "свръхприродно", ако разг­леждането на първите четири царства бъде ограничено само в пре­делите на материалната вселена). Разумността е навсякъде в при­родата като иманентно начало - и в живата, и в т.нар. "нежива" материя. Тази всеприсъстваща, неспирно пламтяща с огъня на въз­раждането разумност крие своя произход в извечната и всепобеж- даваща Премъдрост на Създателя - Бог. Продължавайки тези раз­съждения, Учителят П. Дънов заключава: "Аз не разбирам под ду­мите "Жива Природа" това, което съвременните естественици разбират. За нас тя е нещо велико не само в своето устройство, но и поради онази интелигентност и разумност, които проявява. ...Вселената представлява сбор от мислещи същества, които са атомите, камъните в този велик разумен свят."

 

Не бива да отминаваме без внимание и оценката на Учителя на ББ у нас за това, доколко съвременният човек преценява правилно наличието на разумност в природата, нейната изначална мъдрост - свидетелство за Божието присъствие във всичко съществуващо: "Днешните хора загубиха правата и разумна мисъл, която същес­твува в живата природа. Всичко в природата е живо. Към всичко трябва да имате дълбоко почитание и уважение. Божията Мисъл се проявява навсякъде, като видоизменя и съдейства за еволюция­та на всички неща. Чрез външната природа Бог е направил Своята мисъл достъпна за нас (естественото и свръхестественото Откро­вение в християнското учение - бел. К. З.). За да придобиете една Божествена мисъл, може да употребите цяла година. Тя заслу­жава това време, защото това е една велика придобивка за вас. ...Бог е мислил дълго време отвътре и после се е изявил навън. Цялата природа е създадена по законите на Мъдростта. Цялата Вселена е резултат на Божията Мисъл."

 

Най-ярките носители на Божията Мъдрост и на разумността в природата са Мировите Учители, великите духовни Наставници на Космоса и на земното човечество. Последователите на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) съзират в негово лице именно послед­ния Миров (Световен) Учител, пълновластен Пратеник на Бога, чи­ято цел и земна мисия е установяване на Новата Култура на VI раса, Културата на Любовта (Мировият или Световен Учител = Космически Принцип, еманация на Христовия Дух, който се про­явява в различните епохи, в различни носители - избрани индиви­дуалности с особено напреднала лична духовна еволюция). За бо­гатството от взаимоотношения между разумните същества и сили­те на природата, както и за резултатите от това благодатно сътруд­ничество, Учителят П. Дънов казва следното: "Светът трябва да се изучава като жив организъм. Зад всяко явление, зад енергията седи една разумна сила. Природата се управлява от Разумни Съ­щества. Разумният живот ражда слънчевата светлина. Светли­ната, която изпраща Слънцето, е резултат на множество разум­ни същества, които изпращат своята разумност във вид на свет­лина. ...Когато говорим за културата на онзи свят, подразбираме всички Разумни Същества, които са завършили своето развитие преди милиони години и днес направляват целия Космос. Някои от тях направляват Слънчевата система, другите - живота на ня­кои планети, трети - отделните народи, четвърти - водите, пе­ти - растителността в света, и т. н. Според степента на своето знание и развитие всяко от тия Същества изпълнява съответна служба. Всички хора са заобиколени с тези разумни Същества, ко­ито се грижат за тях и направляват живота им."

 

 

в) Мъдростта като компонент (елемент) на Божието естество

 

Според учението на П. Дънов в Космоса съществува Закон на Мъдростта. Това е закон за поддържане и уравновесяване на сът­ворения свят. Същността му поражда сравнение с обосновавания от някои езотерични концепции Женски (пасивен) принцип в Бити­ето, който служи на съхраняването, поддържането и утвърждаване­то на вече създаденото и структурираното от Мъжкия (активен) принцип. За това, че в основата и на сътворяването, и на съхраня­ването и поддържането на вече сътвореното лежи Божият творчес­ки замисъл, говори Учителят П. Дънов: "Това, което виждаме в света, е израз на Божията мисъл. Мисълта на Бога се изразява в разни форми. Всичко в природата е форма на Божията мисъл - Слънцето, звездите, растенията, животните, водите, въздухът."

 

Петте творчески принципа в Битието - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - са неизменна съставна част на Божията Същ­ност, на Божието естество. В света те се проявяват като основа на вечните принципи и закони, които действат навсякъде и във всичко още от момента на Сътворението. Същевременно тези пет творчес­ки принципа се явяват и в ролята на духовно-нравствени завоева­ния и постижения, които човекът овладява и утвърждава в процеса на своята лична еволюция. На трето място, тези пет творчески прин­ципа, изведени на челно място в Словото на Учителя на ББ в наша­та страна, притежават и стойността на универсални ценности в Кос­моса, във всички светове и измерения на Проявеното Битие. Затова Учителят П. Дънов е напълно в правото си да отбележи: "Неизме­римата Божия Любов, неизмеримата Божия Мъдрост, неизмери­мата Божия Истина са плодове на Божия Дух." На друго място в Словото си той допълва и разширява тази водеща теза: "Бог е Любов, Мъдрост и Истина - три велики свята, за изучаването на които е нужна цялата вечност. Три неща има, по които можем да позна­ем Бога. Те са: Божията Любов, която носи пълния живот. Божи­ята Мъдрост, която носи пълната светлина и хармония в света. И Божията Истина, която носи съвършената свобода. И когато се говори за трите Лица на Бога, ние подразбираме: Първото Лице на Бога е Любовта, проявена в Живота. Второто Лице на Бога е Мъдростта, изявена в Светлината на знанието. Третото Ли­це на Бога е Истината, проявена в Свободата."

 

 

 

2. Прояви на Мъдростта

 

а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност

 

а) Мъдростта като права (правилна) мисъл и разумност

 

В своето Слово Учителят П. Дънов отдава изключително значе­ние на правилното, т. е. адекватното, целесъобразно, логически из­държано и позитивно мотивирано мислене. На всяка крачка в него­вите беседи можем да срещнем израза "права мисъл". Той е твърде богат откъм съдържанието си и в най-висока степен съответства на водещия заряд в учението на ББ. По своята същност правата (правилната) мисъл е израз на мъдрост - същата тази Мъдрост, ко­ято разглеждаме тук като един от петте водещи, космични принципи в учението на П. Дънов. За връзката между Божественото Начало, от Което именно извира Мъдростта, и правата мисъл той казва следното: "Станете проводници на новите мисли. Правата мисъл иде от Бога. Да мислим, както Бог мисли. Умният човек мисли като Бога. Мисли като Бога и всичко пред тебе ще се отвори, всичко ще разбираш. ...Каква е задачата на човека в живота?Да бъде проводник на Божествените мисли и чувства. Доколкото е техен проводник, той се ползва от подкрепата на Бога. Каквато и работа да върши, чо­век трябва да съзнава, че е проводник на Божественото Начало в света. И десет скърби да го нападнат, той лесно може да се справи с тях. Христос казва: "Скръбта ви ще се превърне в радост." Кога? Когато човек даде път на Божественото Начало в себе си!" Степента, в която човешкото същество е в състояние да възприеме и да приложи мислите, породени от великата Божия Премъдрост, за­виси от равнището на духовната еволюция на индивидуалността. Логиката на личното еволюционно развитие диктува за напреднали­те по духовния Път души съответно нарастване възможностите за проникване и прилагане на мислите и чувствата, извиращи безспир от лоното на Всевишния. Той, вечният, безсмъртният, всемъдър и вселюбящ Създател на Всемира, си остава неизменен образец и в това отношение с непостижимата мащабност и всеобхватност на Своята съвършена Мисъл: "Ако искате да бъдете хора на новото и да ви обичат, трябва да мислите право, да имате велика мисъл. Човек трябва да има стремеж да мисли, както Бог мисли. ...Хиляди години ще се учи човек на тази велика наука да мисли! - Да мисли право, това е най-красивото! ...Правата мисъл може да уреди живота. И ако човешкият живот не е уреден, каква е тази мисъл? Светът ще се оправи чрез мисълта (курсивът мой - К. З.)."

 

Изложените по-горе разсъждения довеждат до извода, че всяка правилна мисъл на човека е проява на Божественото Начало у него, т. е. на Висшата Разумност във Вселената, Която се изразява чрез индивидуалното съзнание на човешката личност. Разбира се - ко­гато това съзнание е в състояние да възприеме вибрациите на Бо­жественото, да ги "преведе" на разбираем за човека език и да ги въплъти като реализация на физическото поле, в материалния свят. И в този случай контактът между земното и небесното е двустранен - Божията Мъдрост разширява и извисява човешката душа, а в про­цеса на своето израстване последната се разтваря все по-широко за благотворното въздействие на Божественото. Затова и Учителят П. Дънов е в правото си да отбележи: "Щом като Мъдростта изгрее в човешката душа, всяко нещо в ума на човека отива на своето място. Всички идеи стават ясни, определени и идват в пълна хармо­ния. Умът на човека се отваря и той вижда, че този велик Божес­твен свят е красив, че в него царува хармония и ред и че когато Мъдросттауправлява, редът не се нарушава. Той вижда да сераз- крива пред неговия дух необятно поле за работа. И тогава той започва да гради. Защото право е - само Божията Мъдрост за­доволява духа на човека (курсивът мой - К. З.). Ала пътят на Мъд­ростта е най-труден. Той е път за Учителите. Само съвършени­ят човек, само Учителят може да прояви Мъдростта."

 

В биологически смисъл човек е това, с което се храни. В духо­вен смисъл човек е това, което мисли. Правилното мислене изг­ражда човека като творец, като създател на новото, прогресивното в света. За почетното място, което Мъдростта заема в небесните чертози на Божественото, и за нейната роля при определянето на после смъртната участ на човека Учителят П. Дънов казва следното: "Да влезе човек в Царството Божие, това зависи от неговото знание и мъдрост, а не от неговата любов. В Царството Божие по благодат не се влиза. Да влезе човек в Царството Божие и да му дадат там почтено място, това зависи от неговата мъдрост. ...Мъдростта е най-голямото добро на Небето. Тя е най-голямо­то и нетленно богатство, с което човешкият дух може да разполага. Мъдър ли е човек, той притежава най-голямото Божие благо. Когато човек има мъдрост, той е умен, силен и светлината му винаги изгрява. Човек без мъдрост не е още истински човек. И когато ние говорим за Човека, подразбираме същество на Мъдростта. Човекът е наречен син на Мъдростта (курсивът мой - К. З.)."

 

Най-великата сила в Космоса е Мисълта. Когато мисълта бива насочвана от Мъдростта, когато е изпълнена с Любов, когато нейна опора е Истината, тогава тя - мисълта - е способна да твори чуде­са. Заслужава си да се доверим отново на Словото на Учителя П. Дънов: "Запомнете: Отношенията ви към другите трябва да бъ­дат, както отношенията на Бога към тях. Това значи да мислите, както Бог мисли. Щом аз мисля, както Бог мисли, ще имам такова разположение, като че Бог действа в мен. У мен ще се прояви ху­бавото и велико чувство на Бога. По този начин Бог ще работи в мен и аз ще се уча от Него." На друго място в своето учение П. Дънов набляга на потребността да изучаваме Божията Мисъл. Ако успеем да проникнем в нейните неизследими дълбини, ще прежи­веем неповторимото общение с нейния Автор: "Онзи, който иска да учи, трябва постоянно да е в съприкосновение с Бога на Мъд­ростта. Всеки човек, който може да влезе във връзка с Божията Мисъл, може да бъде господар на условията, при които живее.

 

Единственото най-съществено и най-реално нещо, към което тряб­ва да се стремим в сегашния живот, е да познаваме формите на Божията Мисъл. Всеки човек, който познава формите на Божията Мисъл, може да има помощта на Господа. Писанието казва: "Ду­хът на Господа е с мене." Това значи: "Формите на Божията Мисъл са с мене, аз познавам законите на Божията мисъл."

 

Постижения на правата (правилната) мисъл

 

"При правата мисъл човек има имунитет. В деня, в който той се отклони от правата, от Божествената мисъл, имунитетът се изгубва. От всички хора се изисква преди всичко да имат Вели­ката Божия Мисъл. Тя е господарка на всички прояви в живота ни, на всички способности. Талантите, гениалността, светост­та - всичко се управлява от правата мисъл. Тя е абсолютно мощна. Тя всичко твори, всичко създава." (Учителят П. Дънов)

 

Правата мисъл съгражда постепенно у човека недосегаемост спрямо злото. Освен че той става неспособен да извършва зло, и стрелите на последното се разбиват без успех в невидимата стена, издигната в съзнанието му от съзидателното, позитивно мислене. Не на последно място (и като продължение на предидущите разсъждения) - правилната мисъл съдейства за развитието на вът­решния потенциал у човека. Тя му осигурява - в зависимост от степента, в която я проявява и въплъщава в живота - свобода в света на ограниченията. Съответно: при цялостно, неотклонимо от условията на средата провеждане на Божествената Мисъл - пълна свобода. И като венец на конструктивните усилия при усвояването на правата мисъл, като достойна награда за вложеното са усещането, вътрешното чувство за щастие и блаженство при всякакви характе­ристики на околната среда. (Нека тук си припомним думите на Спасителя Господ Иисус Христос: "Царството Божие е вътре във вас!" - Лука 17:21. Нужно е само да го открием и да заживеем в него.) За връзката и пряката взаимна обусловеност между правил­ната мисъл и човешката свобода Учителят П. Дънов свидетелства: "Свободен е само онзи човек, чиято мисъл е свързана с Божията Мисъл. ...Достатъчно е човек да започне да мисли право, за да започнат работите му постепенно да се уреждат." И още - за подобната взаимообусловеност между щастието и правата мисъл: "Щастието е закон на Божествената мисъл, която е вложена във вас (курсивът мой - К. З.)."

 

Разумността като проявена в живота Мъдрост

 

"Който живее разумно, ще разбере вътрешния смисъл на не­щата. Разумният живот е начало на новата епоха. Това се нари­ча възкресение." "Всяка разумна постъпка влиза в човека като ед­на малка тухла в неговото здание. Така тя е като градивен еле­мент и в общочовешкия живот. Ако постъпвате разумно, цялата природа ще ви съдейства. Поколебаете ли се малко, тогава ще дойдат обратните сили в природата. Вие знаете какви са послед­ствията от тези сили." "Животът е първото условие за проява на Разумното." (Учителят П. Дънов)

 

Разумността е гласът на Божественото Начало у човека. Който следва неотменнно този глас, никога няма да се отклони от правия път. Всеки човек притежава като потенциал цялата гама от възмож­ности и проявления на Божественото. От нашата проявена свобод­на воля зависи доколко, в каква степен и с каква интензивност ще използваме този изначален потенциал, вложен от Твореца у нас още при създаването ни: "Имате ли това Разумно или Божествено На­чало в себе си, всичко може да постигнете. Нямате ли Разумното в себе си, вие ще страдате, докато го придобиете. Придобиете ли го, пътят ви се отваря веднага. Христос е изразил тази идея по следния начин: "Това е живот вечен, да познаят Тебе, Единнаго Истиннаго Бога" (Йоан 17:3 - бел. К. З.). Това подразбира: Придобиеш ли Разумното, това е живот вечен, понеже Бог е Велика Мъдрост, Велика Разумност."

 

Разумното, мъдро използване на Божествения потенциал у човека предполага и правилно отношение към благата на живота: "Докол­кото човек се намира в правилни отношения към великите закони на Бога, дотолкова може да се ползва от благата, които Той из­праща. ...Ако сте разумни, ако живеете съобразно със законите на Разумната Природа, може да измените вашата съдба. ...Разумният, съвършеният е съработник на Бога (курсивът мой - К.З.), т. е. ра­боти в съгласие с великите закони на природата, на битието."

 

 

б) Мъдростта като източник на светлина и знание

 

"Трябва да се отвори път за едно висше знание, което ще ни донесе непосредствена връзка с принципите на живата природа. То ще даде нови методи и възможности на науката, ще отвори нови пътища за изследване." "И когато говорим за Божествената Мъд­рост, ние подразбираме всичката светлина на безпределното про­странство, която никога не угасва. Светлината е дреха на Мъд­ростта. Физическата пък светлина, от която ние се ползваме, е ре­зултат от излишната енергия, която Космичният Човек произвеж­да при своята умствена дейност. Космичният Човек е придобил тол­кова знания, че има излишък от светлина." (Учителят П. Дънов)

 

Новото знание, което Всемирното ББ предлага безвъзмездно на земните хора, и неговият вече съзряващ плод - Новата Култура, изискват нов подход към изучаването на света. Според Учителя П. Дънов природата трябва да бъде изучавана по форма, съдържание и смисъл. Формата е свързана с физическия, материалния свят, съ­държанието - с духовния, а смисълът - с Божествения свят. За тази взаимовръзка между сферите и зоните в Битието Учителят на ББ изтъква: "Всяка буква е ценна дотолкова, доколкото има отноше­ние към другите букви. Буквите не трябва да се изучават по от­делно, а трябва да се изучи отношението им една към друга. Фи­зическият свят е дотолкова ценен, доколкото има отношение към другите светове. И дотолкова той ще бъде понятен, доколкото се изучава връзката му с другите светове."

 

Извънредно дълбоки и интересни са разсъжденията на Учителя П. Дънов, в които той разглежда взаимоотношенията между Бога и човека в светлината на изследваната тема: "... Три са допирните точки на човешкия дух с Божия Дух: първата е Любовта, втора­та е Мъдростта, третата - Истината. От първото докосване на човека с Бога у него се явява един изблик на Любов; той се прев­ръща в извор на живот, който постоянно блика. И понеже този извор трябва да намери свой път на движение, явява се второто докосване на Бога - Мъдростта, за да очертае пътя на това дви­жение. И затова първият стремеж на човешкия дух е животът. Вторият стремеж на човешкия дух е знанието. Третият стре­меж на човешкия дух е свободата. Когато духът придобива знание, светлината се появява като резултат."

 

В наши дни сме свидетели на (а някои от нас - и участници във) един грандиозен процес - изграждане на нова комплексна карти­на на света. По този път на съзидателно вложени усилия си дават среща науката (рационалното познание), философията (царицата на човешкото знание), религията (метафизическото, духовно познание върху основата на религиозното чувство и преживяване) и езотерич- ното познание (най-дълбокото, окултно-мистично проникване в тайните на Вселената). Някои от изброените източници на качестве­но новата картина на света само до вчера бяха врагове, антагонис­тично настроени помежду си (както продължава, впрочем, да бъде в умовете на мнозина и в нашата съвременност). Днес те си подават ръце в името на нещо велико. И четирите посочени извори на знани­ето по отделно са пътеки към Истината, към Бога. В своята съвкуп­ност те отразяват новия начин на мислене на нашето време, новия подход към познанието за Бога, света, живота и човека, новите изис­квания към човешката личност и зараждащата се планетарна култура, която ще промени радикално облика на земната цивилизация.

 

 

3. Методи за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта

 

а) стремеж и любов към знанието

 

Когато изгубиш смисъла на живота, търси това, което свети. Учи се при този, който носи светлина. Помни: Добродетелта жи­вее само при това, което никога не потъмнява. Дружи с това, което не потъмнява. Стреми се към светлината и не забравяй:

Знанието от едно място не идва и светлината през един прозорец на влиза. Неизброими са прозорците на светлината. Вложи мъд­ростта в ума си, светлината ще дойде и знанието ще ти даде своята помощ. Само светлият път на Мъдростта води към Ис­тината" (Учителят П. Дънов).

 

Стремежът и любовта към знанието като методи за постигане, овладяване и прилагане на Божествената мъдрост съдействат за до­изграждането на умственото (менталното) тяло на човека - неговия трети смъртен принцип (носител на съзнанието) в настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество (четвъртата плане- тарна трансформация на Земята, прехода от фазата Марс към фаза­та Меркурий - т. е. от инволюция към еволюция в тесния смисъл на понятията). Този дълъг процес ще бъде завършен цялостно в епоха­та на VI окултна раса, предхождана от установяването на Земята на Новата Култура на Шестата подраса на V коренна раса. Както е известно от езотеричното познание, потвърдено и в Словото на Учи­теля П. Дънов, всяка подраса, чийто номер отговаря на бъдещата коренна раса, носи в недрата си и изявява характеристиките и ак­центите, които ще бъдат разгърнати в пълнота при утвърждаването на съответната коренна раса. Аналогично - 6-та подраса на V ко­ренна раса поставя ударението върху такива особености на лична­та и глобалната еволюция, които ще станат цялостно достояние през епохата на VI коренна раса. Една от тези особености - подчертано важна и наситена с енергиен потенциал - е взаимната връзка меж­ду Любовта и Мъдростта като водещи принципи, проявяващи се на всички равнища в Битието. По този въпрос Учителят П. Дънов съ­общава следното: "Онзи, който люби и обича, иска да придобие Мъдрост. Не желае ли това, той няма любов. Първото качество на любовта е великата жажда да учи. За да покажеш, че обичаш, трябва да учиш." Следователно един от пробните камъни за Лю­бовта е учението. На тази материална планета, на която сме въплъ­тени ние, хората, основната ни задача (както многократно подчер­тава и Учителят П. Дънов) е да се учим. В най-висока степен стре­межът към знание е червена нишка и в Новото учение. Затова Учи­телят П. Дънов наставлява: "Идването на Любовта в човешката култура ще даде условия за проучване и приложение на законите на Мъдростта в индивидуалния и обществения живот. Трябва да обикнем Бога и възвишените същества, за да протече Божестве­ната Мъдрост от тях към нас. Правилото е да започнете с Лю­бовта и тогава да дойдете до втората фаза, трудния път - пътя на Мъдростта. Ако не минете по този естествен път, целия свят може да обиколите, може да изучавате всички школи на Великите Учители в света, които носят Божието Слово, но всички те имат само една определена Божествена идея. Те не могат да изменят на този Божествен път. Навсякъде ще ви кажат: "Първата стъп­ка в живота - това е пътят на Любовта." Като отидеш при Любовта, тя ще те изпрати при Мъдростта, а Мъдростта ще те изпрати при Истината. Чрез Божията Любов ще се домогне- те до Великите закони, които регулират живота."

 

 

б) чистота - нравствена, духовна и физическа

 

Абсолютната чистота е задължителната среда за всички ду­ховни постижения! Учителят П. Дънов безброй пъти набляга на това златно правило в своите беседи и в личните си разговори с учениците на ББ в България. Тук ще приведем само два цитата от Словото му, доказващи тази основна теза: "Порочният живот пре­късва вътрешните връзки с Бога и пречи за възприемането на Мъд­ростта. С новите Божествени методи могат да си служат тези, които са абсолютно чисти и безкористни." И още: "Достатъчно е човек да има чисто и пробудено съзнание, за да стане проводник на светлите и възвишени мисли на Разумните Същества." Единс­твеният извод, който следва да направим за себе си от току-що из­ложеното, е: човек не би могъл да придобие светлината на Божест­веното знание и благодатните дарове на Мъдростта, ако не е култи­вирал съвършен морал - ненакърним от многобройните съблазни и изпитания на ежедневието.

 

От друга страна - физическата чистота, личната хигиена, е съ­ществена предпоставка и за нравствената и духовна чистота. Нена- празно древните римляни казват: "В здраво тяло - здрав дух!" Едното не може без другото. За да бъде човешката личност хармонична, изискването е постигане и поддържане и на трите вида чистота. Само ленивият може да се оправдава, че всичко земно е преходно, т. е. няма смисъл да се грижим за индивидуалната и обществена хигиена. Впрочем ленивият по тяло е ленив и по дух. От него не бива да очакваме постиженията, отвеждащи в красивите и светли селения на Новата Култура.

 

 

в) страданието - път към Мъдростта

 

"Страданието - това е език на природата. Чрез страданията природата учи човека на Мъдрост. Чрез страданията природата иска да ни направи разумни." (Учителят П. Дънов)

 

Страданието в качеството си на път към Мъдростта е една от водещите характеристики на съвременната епоха, съответстваща на настоящия етап от духовната еволюция на земното човечество. След изчерпването на заряда в тази негова (на страданието) роля и най-вече - след духовното съзряване на човека, то няма да бъде необходимо като присъствие в следващите фази от духовното раз­витие на хомо сапиенс. Сиреч - страданието няма да съпътства вечно индивидуалната и колективна еволюция на хората, но понастоящем то е наложително като присъствие и въздействие заради победата на разума над хаоса в човешките взаимоотношения и в отношение­то към природата. Значи днес без него не може! Когато страдаме, автоматично бива активирано мисловното начало у нас. Потреб­ността да намерим изход от създадената кризисна ситуация е прек­расна възможност да усъвършенстваме механизмите на нашето мис­лене. А оттам - и на поведението. Тази взаимообусловеност е дефи­нирана по особено сполучлив начин от Учителя П. Дънов: "Про­тиворечията в живота са задачи, дадени на вас, за да ви накарат да мислите." Неговата мисъл, която току-що цитирахме, ме връща и към една сентенция, изказана от съвременен български мъдрец, обект на искрено и заслужено уважение в обществото и лично от автора на тези редове - Радой Ралин (1923-2004). Той казва: "От­немат ли ти нещо, започваш да мислиш." И наистина, сякаш чувс­твото за притежание на собственост - една от най-покъртителните заблуди на човека - е между най-често срещаните причини за огор­ченията и болката в нашия кратък живот. Ако се опитаме да поглед­нем към подобни ситуации от висотата на духовното познание, не­съмнено ще открием нищожността и безсмислието на този род стра­дания. Само ако се опитаме... И ако опитът се окаже успешен, бих­ме могли да се озовем в самото подножие на съвършенството: "Човек става велик, когато минава през големи мъчнотии, страдания и изпитания и ги преодолява."

 

Ала докато стигнем дотам, трябва да приемаме със смирение и разбиране неизбежните уроци на страданието. Едно е сигурно - в битката не можем да изгубим повече от собствените си илюзии. Нещо повече - ако се покажем достойни за висотата на изискванията, които Небето предявява към нас, или дори ако само проявим нуж­ното търпение, тогава ще излезем от лабиринта на конкретния жи­тейски проблем по-силни. И може би - изпълнени с вдъхновение и порив да продължим напред... Нека завършекът на тези размисли бъде още една блестяща фраза на Учителя П. Дънов: "Ти, който се стремиш към Светлината, чуй думите на Мъдростта: Искаш ли да усвоиш Божествената Мъдрост и тайните на живата Приро­да, казвам ти, няма друг път освен страданието (курсивът мой - К. З.). Докато съдиш, докато роптаеш, докато се оплакваш, ти си далеч от Мъдростта. Престанеш ли да съдиш, ти си близо до Мъдростта. Докато философстваш, ти си далеч от Мъдростта, от своя Учител. Престанеш ли да философстваш, ти си близо до Мъдростта, ти си при нозете на своя Учител."

 

 

г) молитва, размишление, концентрация, съзерцание, меди­тация

 

Изброените по-горе методи за усвояване на Мъдростта по сво­ята същност представляват средства за постигане на висшето ду­ховно познание. А то е познание, което не изисква материален или интелектуален носител на информацията, защото постъпва пряко в съзнанието на човешкото същество. Следващата стъпка по този път на просветлението е придобиването на върховната изява на човеш­ката съзнателност - свръхсъзнанието. В подкрепа на изтъкнатата тук теза привеждаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "За да развие човек свръхсъзнанието или космическото съзнание, а заедно с това и Божествената Любов и Мъдрост, трябва да прекарва в молитва, размишление и концентрация. Размишлението върху една мисъл е подобно на дъвченето на храната. Когато раз­мишлява върху една възвишена мисъл и я дъвче дълго време, човек приема чрез своето свръхсъзнание много Божествени идеи и ду­ховни сили. Приема също така и силата да изпълни Волята Божия. При обикновена мисъл просветлението иде много мъчно."

 

Посочените средства за култивиране на висшата изява на съзна­нието - космическо или Божествено, или накратко: свръхсъзнание - са разгледани подробно и са придружени с множество конкретни упътвания за приложение в много на брой духовни школи и учения. В Словото на Учителя П. Дънов също не липсват такива указания. Основно правило в тази насока е, че всеки човек следва да подбере измежду богатия асортимент от възможности онези, които са най- подходящи и съответстващи на неговата индивидуалност.

 

 

д) личният опит на човека по отношение на природата и обществотоЧовекът, придобил Мъдрост, развива необикновена наблюдател­ност и самонаблюдателност. В своите взаимоотношения с природ­ната и социалната среда той на всяка крачка разкрива все нови и нови възможности за обогатяване на познанията си. За него цело­купният живот се превръща в една велика Книга, от която той вече може свободно да чете. И това е факт, понеже той е научил езика, на който тя е написана - езика на Божествената Мъдрост. В тази връз­ка Учителят П. Дънов споделя: "Аз черпя своите принципи от една много голяма книга, на която всяко камъче, листче, клонче, цвете съставят азбуката. Аз постоянно превеждам от тази велика Кни­га. Като взема един лист от някое дърво, започвам да го разглеж­дам и чета по него къде и при какви условия се е образувал този лист, къде е расло това дърво и защо е остаряло, какви са били тогава хората, в какво време е живяло, какво е било състоянието на Слънчевата система и пр. Аз проверявам всичко това по отпе­чатъците на всеки лист и клонче."

 

Огромният процент от съвременното човечество са хора, които (в езотеричен смисъл) все още вървят в своя живот по пътеката на изпитанията, която предхожда окултното ученичество - като два стадия от духовната еволюция на живото същество. Периодът на преминаване през стадия на изпитанията обикновено е твърде про­дължителен и като правило е съпътстван с множество кармични обременености. Последните не липсват и при ученичеството, поне до придобиването на третото велико посвещение/посвета (по теософ- ската скала). Окончателното отърсване от кармичните обвързанос­ти става, както е известно, след завоюването на петото велико пос­вещение (то е трето от гледна точка на земната Йерархия), което се явява в същност границата между степените на ученика и духов­ния Учител. Именно Учителят по Пътя на Духа може вече да бъде дефиниран като свободен дух, т. е. разчупил завинаги колелото на самсара (цикъла на раждане и смърт), приключил с всички кар- мични ангажименти, с право на избор за по-нататъшното си разви­тие: дали да остане в планетарната орбита на Земята, за да подпо­мага еволюцията на своите по-малки братя и сестри (ролята на т.нар. бодхисатва в езотеричния будизъм), или да премине невъзвратимо в други, по-високи области на Всемирния Живот. И в единия, и в другия случай той разполага с възможността да се въплъщава в материално тяло изцяло по собствено усмотрение.

 

За човека върху пътеката на изпитанията проблясъците на Бо­жествената Мъдрост са спорадични, внезапни и преходни. Рядко му се отдава да ги съхрани за по-продължителен период от време или да ги запечата незаличимо в менталното си тяло (духовното тяло на нис­шия, конкретен ум). Безспорно - по-пълноценни контакти с Космична- та Мъдрост осъществява окултният ученик. Неговата цел е да осмис­ли същността и проявите на тази извечна Мъдрост, да я превърне в неделима част от своето мислене и поведение. Естествено - това не може да стане нито бързо, нито лесно. Затова всяко автентично ду- ховно-мистично учение или школа предлага широк спектър от мето­ди и средства за постигане, овладяване и прилагане на Мъдростта. В рамките на учението на ББ личният опит на човека във взаимодейс­твието му с природата и обществото е от особено важно значение. И на първо място - заради шанса да приложи на практика възприетото и усвоено духовно познание.

 

 

4. Мястото на Мъдростта в Новата Култура на VI раса

 

"Само Мъдростта може да ръководи в живота. С нея можем да бъдем силни. Само Божественото знание на живата наука но­си сила. ...Има една велика наука, с която можем да изправим жи­вота си. Мъдростта е цел и смисъл на човешкия живот. Божията Мъдрост е условие за добиване на Вечния Живот."

(Учителят П. Дънов)

 

Божествените принципи на Любовта и Мъдростта играят водеща роля при утвърждаването на Новата Култура на VI коренна (окултна) раса, която вече се заражда и разгръща в ерата на Водолея - времето на предчувствието за триумфа на Културата на 6-та подраса на V коренна раса. Неслучайно тя е назована Култура на Любовта. Всички­те пет Космически принципи - Любов, Мъдрост, Истина, Правда и Добродетел - се изявяват и работят съвместно във всяка епоха от еволюцията на земните хора. Същевременно във всяка конкретна та­кава епоха един от тези велики Принципи има доминиращо присъствие. В нашата съвременност това е Любовта. Ала нейната родна сестра - Мъдростта, върви ръка за ръка с нея като постижение от миналото, като безценен опит, натрупван хилядолетия наред. Понеже нищо ново не би могло да бъде изградено на празно място, а стойностното и непреходното от онова, което си отива, остава като здрав фундамент и опора на това, което сега се ражда за живот и обновление. Непоклатима и мощна е сплавта от позитивното в тра­дицията и порива на пресътворението във вечния ход на вездесъщо­то Развитие. Затова и Мъдростта притежава своето достойно място при изграждането на Новата Култура на VI раса.

 

 

а) установяване на хармонични взаимоотношения с приро­дата

 

Дълг е на съвременния човек да установи отношения на хармо­ния с природната среда. Крайно време е той да осъзнае, че не е госпо­дар на природата, а неин приятел и брат, който е призван да поддър­жа и развива съществуването й, а не да я унищожава, удовлетворя­вайки егоистично и безразсъдно собствените си потребности. Учението на ББ утвърждава категорично тезата, че в контакта си с природата човекът следва да се стреми не към овладяване и господство, а към разумно и хармонично съжителство. В наши дни не липсват екологически движения, "зелени" партии, противници на замърсяването на околната среда и други организирани или спон­танни движения, отстояващи принципите на ненакърнимост на зем­ната флора и фауна, на стратосферата, биосферата и хидросферата на нашата планета. Някои от изброените притежават и собствена ма­териална база, чрез която развиват дейността си. "Зелените" партии участват - в повечето случаи коалиционно ангажирани - в управле­нието на редица цивилизовани държави. Страните с утвърдена де­мократична социална структура на Запад, най-вече групата на най- развитите измежду тях (т. нар. Г-7, която включва САЩ, Германия, Япония, Великобритания, Франция, Италия и Канада; през послед­ните години и Русия бе приобщена към семейството на великите за­падни държави и някои прекръстиха тази общност на Г-8, но руско­то присъствие е ограничено до равнището на взаимни консултации без реално участие във вземането на отговорните решения) редовно провеждат световни срещи, посветени на проблемите на екологията. Една от последните - в Киото, Япония (1998 г.) - разкри сериозните противоречия в областта на общението между човека и природата. Най-често надделяват конюнктурни или дългосрочни икономически и политически интереси, от което страда както околната среда, така и самите хора. В страните на провалилия се социализъм по време на тоталитарното управление никой не се съобразяваше с изискванията по отношение съхраняването на природата. Бяха й нанесени жесто­ки щети (най-вече поради т.нар. индустриализация), някои от които с дългогодишно негативно въздействие.

 

Изправен пред реалната заплаха да унищожи собствения си кос­мически дом (а той, както знаем, е единствен!), съвременният човек все по-често се замисля за необходимостта радикално да промени отношението си към своята майка и кърмилница. Бог му възложи да я стопанисва разумно и да се грижи за нея (Бит. 1:28). Новото учение проповядва установяването на хармонични взаимоотношения меж­ду разумните същества и природата като задължително условие за прекрачването на земното човечество в пределите на новия свят, където пълновластна господарка ще бъде Новата Култура на изгряващата VI раса. Затова Учителят П. Дънов ни съветва: "Всички трябва да учат езика на природата и да видят какво пише тя. Някои казват, че Земята е ад. Да, но тя може да бъде място на радост, ако живо­тът се нареди в хармония със законите на природата. Всяко същество, което не върви в хармония със законите на природата, се изражда. Който мисли, че може да измени законите на природата, ще се намери в положението на откъснат лист, който ще увехне и на мястото му ще се яви друг, по-достоен. Тази дисхармония показва, че вашият живот не е в съгласие с онези велики закони, които регу­лират битието и разумния живот. ...Само когато изучаваме Божествената Мъдрост, ще бъдем в състояние да разбираме Истината, да станем господари на положението и само тогава ще можем да преобразим живота си."

 

 

б) нов начин на живот, нова култура на общуването между хората

 

Промяна следва да настъпи не само в отношението на човека спрямо природната среда, но и във взаимоотношенията между са­мите хора. В същност едното е тясно свързано с другото и стреме­жът за разделянето им (когато има такъв) е изкуствен и неосновате­лен. Ако вярваш в Бога и го обичаш, би трябвало да изразяваш любовта си към Него, уважавайки и поддържайки Неговото творе­ние. Божият вездесъщ и животворящ Дух обитава навред в Космоса и изпълва с диханието Си всеки атом от съществуващото. Отноше­нието ни към сътвореното от Създателя е главният пробен камък за силата и действеността на нашата вяра.

 

Ако останем в мрежите на остарелите си разбирания, нищо доб­ро не ни чака. Най-малкото - няма да успеем да прекрачим своевре­менно във владенията на Новата Култура и ще се наложи да се връ­щаме в плът на Земята, докато научим и последния урок. Безкрайно е търпението на Всевишния - по мащабите си то съперничи на ми­лостта Му. Той все така очаква от всекиго от нас да проумеем, че сами сме господари на своето щастие и нещастие. В този смисъл са и наставленията на Учителя П. Дънов: "Не вярвайте, че сегаш­ната култура може да ви спаси. Тя е затвор. Аз ви казвам: Излезте от този затвор. Нито в яденето има днес култура, нито в жилищата, нито във философията. Че е така, показват страда­нието и болестите, които съществуват. Хората, които не дават път на Мъдростта да ги ръководи в живота, започват да създа­ват човешки закони за индивидуалния и обществен живот. Това е тяхната етика или морал за обществения и правов живот. Но от наше гледище законите, които обслужват или регулират живота на хората, съществуват само в природата. Сегашните правила на хората са лишени от Мъдрост и са чужди на живота. Те не са проникнати от Духа на Любовта, която обединява всички хора в едно органическо цяло."

 

Златното правило в новозаветното благовестие на Господ Иисус Христос гласи: "Постъпвайте спрямо другите така, както искате да постъпват те с вас!" (ср. Лука 6:31). Тази препоръка на Спасителя, издигната в ранг на закон за човешките взаимоотношения, утвърж­дава активен принцип на поведение. Тя отменя като по-съвършена съответното старозаветно правило да не правим на другите това, което не искаме да правят и на нас (пасивен принцип на поведение). Тази Христова повеля лежи в основата на Новото учение - в частта му, разглеждаща установяването на нова култура в общуването меж­ду хората. Следовникът на това възродително духовно познание не подценява значението на нито един от детайлите в тази толкова слож­на система от връзки и взаимообусловености. Той знае, че "Пътят, дълъг хиляда мили, започва с една малка крачка" (китайска пого­ворка). Начинът, по който общуваме с ближния, определя не само мястото ни в обществената система. Той дава най-ярка представа и за степента на духовната ни зрелост. Ето категоричното мнение на Учителя на ББ в България по този въпрос: "Мъдрецът живее без закон (курсивът мой - К. З.). Глупецът трябва да живее със закон и под закон. Ако мъдрецът живее със закон, той е нещастен. Ако глупецът живее без закон, и той е нещастен. Мъдрецът живее спо­ред оня жив закон, който Бог е написал в душата му. Той се намира извън условията на временния живот (курсивът мой - К. З.)."

 

 

в) взаимодействието между Любовта и Мъдростта в Новата Култура на VI раса

 

Както вече изтъкнахме, двата Божествени принципа на Любовта и Мъдростта действат в хармония за утвърждаването на Новата Култура на VI раса, като водещата роля принадлежи на Любовта. Конкретната задача на човека в случая е да разшири и издигне съз­нанието си в такава степен и до такава висота, че да се превърне в пълноценен проводник на благотворното влияние на двата Косми­чески принципа - и относно самостоятелното им, и относно съв­местното им действие. Това изискване е формулирано по следния начин от Учителя П. Дънов: "Човек трябва да работи едновремен­но с Любовта и Мъдростта, за да се освободи от вътрешното робство, в което се намира. Това е великата задача на живота."

 

Най-тъмно е преди зазоряване. Съпротивата на отиващото си старо поражда вълна от болка и страдание за първопроходците на новото. Неизбежен е този стадий на Великата Промяна. Длъжни сме да го посрещнем с разбиране и смирение, за да продължим нап­ред по-мъдри и по-силни от преди: "Нашият съвременен свят е засегнат от друга култура, по-висша от сегашната. С нея сме дошли в съприкосновение. И тази висша култура действа вече вър­ху нашето съзнание. Първото нещо, което показва, че сме под вли­янието на тази висша култура, е увеличението на страданието. То показва, че става едно коренно преустройство на живота."

 

В епохата, когато победоносно ще се възцари Новата Култура, Любовта ще бъде принципът, който обединява, а Мъдростта ще по­сочи методите за прилагането на Любовта в действителността. По този въпрос Учителят П. Дънов казва: "Любов без Мъдрост не може. И Мъдрост без Любов не може. Те са неразривно свързани. Любов без Мъдрост не значи нищо. И Мъдрост без Любов - също. Разумността е хармонично съчетание на Любовта с Мъдростта (курсивът мой - К. З.). Някои проповедници ще кажат, че човек има нужда от Любов, а не от знание. Някои философи ще кажат, че на жената трябва любов, а на мъжа - знания. Това са твърдения, които не могат да подобрят човешкия живот. Човек се нуждае от знания и от любов."

 

В своето хармонично съжителство и взаимно благотворно дейс­твие Космическите принципи на Любовта и Мъдростта изпъкват и като водещи творчески импулси за новия човек на VI раса - човека на Любовта. Според Учителя П. Дънов това става така: "Мъдрият човек е опитал и проверил всичко, което знае. У мъдрия човек има непреодолим стремеж към Любовта. В него има желание и най- малкото същество, което види, да го обикне, да му направи някак­ва услуга. Защото мъдрецът еднакво цени и големите, и малки­те неща (курсивът мой - К. З.)."

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...