Jump to content

VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ. АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ


Recommended Posts

VI. УЧЕНИЕТО НА ПЕТЪР ДЪНОВ ЗА ХРИСТИЯНСКАТА ЦЪРКВА, ЗА ХРИСТИЯНСКИТЕ ТАЙНСТВА И ОБРЕДИ.

АНГЕЛОЛОГИЯ И ДЕМОНОЛОГИЯ

 

 

1. Учение за Църквата

 

"Църквата на ученика трябва да бъде вътре. "Храм Божий сте и Дух Божий живее във вас" (I Кор. 3:16 - бел. К. З.).

"Влизате в една църква и чувате да се говори, че тук е спасени­ето на човека, само тази църква може да ви спаси. Не е така. Всяка религия, всяка църква може да спасява. Зависи от проповед­ника, както и от онзи, който слуша Словото."

(Учителят П. Дънов)

 

Ако си представим вечното Божествено учение - чийто израз е и учението на ББ - като огромно космическо дърво, то неговите клони, по-малки и по-големи, са множеството световни религии и духовни школи. Всяка подобна теоретична концепция представлява система от идеи, които - за бъдат въплътени на земен план - би трябвало да се излеят в материална форма. Именно тези приземени форми на извечната Божия Премъдрост, пригодени към манталитета и сте­пента на духовна зрелост на човека-съвременник, представляват познатите ни религии. В тази насока са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Всяко учение, всяка религия, всяка философска систе­ма е клон на Божественото дърво. Следователно всеки клон трябва да стои на дървото. ...Всички религии са методи за възпитание и облагородяване на човека." В качеството си на методи за духовно- нравствено израстване на хората отделните религии обладават пре­ходен характер. Те са в този смисъл форми, представящи съдържа­нието на идеи от висшите измерения на Битието, пречупени през потребностите на съответния исторически и космически момент. От тази гледна точка те подлежат на развитие, разцвет и упадък, както и всичко останало в царството на относителността. Религиите в познатия ни образ удовлетворяват търсенията на значителна част от съвкупното човечество - най-вече на средно и под средното ево­люционно и интелектуално равнище. За малцина напреднали по духовния Път те са остарели като естество и обредност, но при на­ложително съхраняване на толерантното отношение към тях. Тук си заслужава да приведем обобщителните думи на българския ду­ховен Учител: "Религиите, сектите, държавата - това са все пе­лени, в които майката повива бебето, но когато то порасне, пеле­ните отпадат."

 

В християнството основно понятие е "църква" (от гръцкия тер­мин еклисия = общност от вярващи; в случая вярващи в Иисус Хрис­тос като Господ, въплътен Син Божий, Изкупител и Спасител на човешкия род). В новобългарския език то идва от славянското церковь, отразяващо адекватно съдържанието на гръцкия първоизточ­ник.

 

И така, първоизворът на великата Божествена Мъдрост е Него­вото вечно и неизменно Учение, съдържащо Истината за всичко съществуващо. В рамките на материалния свят това Учение бива представяно във вид на религия, на религиозно-философска система. За прилагането на всяка религия от своя страна бива изградена съ­ответна институция, организирана в йерархичен порядък и почи­ваща върху каноните на отстояваната от нея вероизповед. В хрис­тиянството тази институция се нарича "Църква".

 

Новото учение - съвременната редакция на учението на ББ, пред­ставено от Учителя П. Дънов - не отрича правото на съществуване на християнската Църква (която в същност е раздробена на три глав­ни изповедания - православие, римо-католицизъм и протестантство, и на повече от 2000 деноминации, в огромната си част от протестан­тски произход). В него е застъпена обаче тезата, че в настоящата си форма Църквата не е адекватна на обективните изменения в общест­вения и планетарния живот, плаща скъп данък на редица закостене­ли схващания и шаблони и не се вписва по подобаващ начин в соци­алната среда. Затова са и толкова симптоматични следните думи на Учителя на ББ у нас: "Съвременните хора казват: "Който вярва в прераждането, ще го изхвърлим от Църквата... Когато аз живея съгласно Божия закон, дали ще ме изхвърлите из Църквата или ще ме държите в нея, това не засяга душата ми. Когато аз живея при Бога, никого не мразя, старая се да обичам всички, може ли някой да ме изхвърли? Само един Бог може да ме изхвърли. Това е учението, което проповядвам. Казвам: "Деня, в който съгрешите, вие сте из­пъдени из Божествената църква, из рая."

 

Учението на П. Дънов, което притежава ярка възпитателно-практическа насоченост и бива назовавано от изследователите и позна­вачите му "наука и философия за живота", макар и пронизано от духа на ранното християнство, не би могло да бъде дефинирано нито като богословие, нито като църковно учение. Обект на крити­чен, но напълно обективен анализ в него са недъзите в служението и личния живот на свещенослужителите - включително висшите йерарси, - които твърде много са се отдалечили от светлината на Христовото благовестие и са затънали в церемониално възприема­не и прилагане на Неговата проповед и наставления. В частност, Учителят П. Дънов подлага на обоснована критика проявени не­достатъци и недостойни дела на православното духовенство у нас, а не отрича Църквата като общност от вярващи в Христос. Според него тази институция в сегашния си вид е твърде далеч от първона­чалния си заряд и цели. Върху основата на подобен анализ, правен от Учителя на ББ в нашата страна не систематично, а в отделни беседи и при конкретни случаи, възникват и кристализират различията между църковната действителност и идейната схема на П. Дънов в практически аспект. Така българският духовен Учител дос­тига до представения вече по-горе извод - моментното състояние на Църквата като духовна и обществена организация не отговаря на заложените в нея от създателя й Христос цели, тя не е на висота­та на изискванията на историческата ситуация и не е способна да изпълнява пълноценно предназначението си на обединител, пас­тир и водител на християните. Тази извънредно сериозна присъда бива подкрепена от Учителя П. Дънов с нужната аргументация, извлечена от непосредствената действителност и илюстрирана с множество факти и логически заключения. Той смята, че христи­янската Църква е разпиляла във вековете най-ценното си богатство - Христовата Любов и готовността за братско общение и саможертва, и го е заменила със суха схоластика, непонятна за обикновените християни ритуалност и ненужно догматизиране на живото Слово Божие. Като се прибавят и отбелязаните вече многобройни слабос­ти (личностни и професионални) на духовниците, които хвърлят мрачна сянка върху авторитета на цялата институция, общата кар­тина буди оправдана тревога и довежда до горчиви изводи.

 

В какво по-конкретно се състои критиката на Учителя на ББ по отношение на православното духовенство и Църквата като струк­тура с духовно-нравствено назначение? Той упреква голяма част от клириците в лицемерие и фарисейство спрямо Христовото учение, в алчност, корупция и пренебрегване на пастирския дълг, изневяра спрямо духа на Христовото Слово. П. Дънов разглежда Българската православна църква (БПЦ) като закостеняла йерархическа инсти­туция, изчерпила възможностите си за прогресивно въздействие вър­ху хората от всички социални групи и прослойки, осъдена на само- разруха, ако в нея не настъпят решителни промени, съобразени с тенденциите и предизвикателствата на съвременната епоха.

 

Когато запитват Учителя П. Дънов дали неговата проповедническа дейност е съобразена с учението на Църквата, той отговаря: "Аз проповядвам неща, които са съгласни с вашия Божествен за­кон; пред Господа не лъжа. Дали обаче моето учение е съгласно с вашите възгледи (с възгледите на православното вероучение - бел. К. З.), това за мене е безразлично. Мога да бъда правоверен пред Бога и неправоверен пред Църквата."

 

 

2. Отношение към християнските тайнства и обреди

 

Изясняването на този проблем не бива да бъде подценявано в светлината на взаимоотношенията между теоретичната система на Учителя П. Дънов и класическото християнско богословие (в слу­чая - в неговата православна редакция). Актуалността му се пови­шава и от факта на присъствието на духовната общност "Бяло братство" именно в България, където Православната църква е тра­диционно водещата религиозна институция, както и поради поста­вянето на знак за тъждественост от самия П. Дънов между неговото учение и християнството, макар и в езотеричното измерение на по­следното.

 

В своето съчинение "Учебник по мисионерство" (София, 1937) видните православни богослови от първата половина на ХХ век Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски издигат тезата, че "Дънов отрича хрис­тиянските обреди и тайнства" (с. 351). Според тях Учителят П. Дънов не взема под внимание факта, че самият Господ Иисус Христос е основоположник на тайнствата и че тяхното предназна­ние е да свеждат благодатните сили на Светия Дух до вярващите християни с цел тяхното духовно възрастване, укрепването им във вярата и нравствеността на християнското учение. Посочените двама възпитаници на българската православна богословска школа изтъкват, че Иисус Христос и Неговите апостоли са спазвали реди­ца обреди: поклони (Мат. 28:9; Лука 22:41; 24:52; Деян. 7:9; Еф. 3:14), молитвено въздигане на ръце (I Тим. 2:8), кадене с тамян (Фил. 4:18; Откр. 8:3-4), запалване на светилници при богослуже­ние (Деян. 20:7-8), употреба на свещени одежди при богослужени­ето (II Тим. 4:13).

 

Двамата автори смятат, че в замяна на горепосочената обредност Учителят П. Дънов е създал: "...свой култ: поклони, гимнастика, хо­дене по роса преди и след изгрев слънце, посрещане на слънцето, песни и други. В много създадени от него форми има от образ езичес­кото обожаване на слънцето и неоспорвано суеверие" (с.352). Спра­ведливостта и обективният анализ ни задължават да отбележим, че в тази си преценка Д. Дюлгеров и Ил. Цоневски са допуснали сериоз­но изкривяване на действителното положение на нещата. Истината е, че последователите на Учителя П. Дънов (членовете на ББ у нас и в чужбина) действително притежават своеобразна култова система, но в нея няма нищо езическо. Твърденията от рода на "поклони" и "ходене по роса преди и след изгрев слънце" са напълно безпочвени. Може би в този случай авторите на учебника по мисионерство са имали пред вид някои от упражненията на Паневритмията (разгле­дана подробно в отделна тема от този лекционен курс). Но Паневритмията е цялостна, завършена методика за физическо и ду­ховно укрепване и израстване на човека върху основата на хармони­зиране с енергиите и силите на Живата Разумна Природа. Като ком­плексно средство за повишаване на психо-физическия тонус на хо­рата тя е възприета вече в много страни по света. Това, разбира се, не означава, че чрез нея се разпространяват езически вярвания и суеверия, както твърдят двамата православни богослови.

 

Последователите на Учителя на ББ у нас наистина посрещат из­грева на слънцето, но не защото са езичници, а понеже знаят, че то е енергийният източник на живота в цялата Слънчева система и че в миговете на изгрев (особено!) и на залез то отдава най-големи количества от тази благодатна енергия на Земята. Днес това вече е установено със средствата на официалната наука, измерено е с без­пристрастните апаратури на специалистите в областта на природ­ните научни дисциплини. По времето на земната изява на Учителя П. Дънов техниката не е била така добре развита и емпиричните потвърждения на неговите напътствия за природосъобразен живот са били трудно осъществими. Тогава най-важни са били неговият авторитет и вярата на последователите му в истинността на негово­то Слово. Оказва се, че той не ги е излъгал. Поне в полза на подоб­но заключение говорят показанията на уредите: дозиметри, енергометри, рентгенометри и пр. А когато научните факти се намесят в подобен спор, резултатът от него (макар и задочно) не би могъл да бъде в полза на критиците на българския духовен Учител.

 

А що се отнася до песните - няма нищо по-нормално от тях в дейността на една духовна общност, каквато е ББ. Те са естествен елемент в една завършена схема, в която се преплитат познания за Бога, света, живота и човека с конкретни практически действия за реализация на тези познания. Като се започне от там-тама на пър­вобитните племена, на който те са пригласяли (и пригласят все още тук-там из белите петна в географията на планетата) около грамад­ния червен купол на огъня, и се стигне до най-съвършените образ­ци на Моцартовата музика и прекрасните православни песнопения, винаги и навсякъде песента е изразявала най-ясно и проникновено копнежа на човешкото същество към красивото и неизвестното, до­пира му с многообразието на заобикалящия го свят и стремежа му да се докосне до невидимата реалност на духовното, до Бога.

 

Автор на повечето песни е самият П. Дънов (той самият ги на­рича "окултни упражнения"; на темата за музикалното творчество на Учителя П. Дънов ще се спрем в друго изложение от настоящия лекционен курс). Такава практика съществува в работата на пове­чето духовни Учители с техните последователи. Причината за ог­ромното значение, което те отдават на музиката (вокална и инстру­ментална), е съсредоточена в доказания факт, че чрез нея хората по- лесно и непринудено възприемат духовните истини, изпълват се с положителна енергия, извисяват нетленната си природа и се прев­ръщат в проводници на идеите, спускани от високите сфери на не­видимия свят.

 

Учителят П. Дънов обръща внимание върху обстоятелството, че когато вярващият човек преувеличава значението на външната, об­редна страна на религията, той се отдалечава от нейната дълбока, духовна същност. Култовата схема на избраната от него религиозна общност се превръща за него във фетиш, в спазване на поредица правила и обредни действия, чието съдържание в по-голяма или по- малка степен е чуждо за съзнанието му. Той ги извършва механично, уверен в тяхното спасително въздействие върху душата му. В същност подобно въздействие няма и не може да има без проникновено ос­мисляне и разбиране на извършваното. В този смисъл Учителят на ББ в България поставя разграничителна линия между религиозен (външен) и духовен (вътрешен) живот: "Аз не препоръчвам на хора­та религиозен живот. Под "религиозен живот " разбирам външна­та страна. Религиозният живот трябва да бъде отмерен. А като говорим за духовния живот, то е същината на човека (курсивът мой - К. З.). Всяко едно същество е духовно по същината си. А рели­гиозният човек трябва да изпълнява. Но ако цялото внимание на човека е погълнато от външната, обредната страна, погубва се вътрешната същина. Вие, като ученици, трябва да се пазите. Щом съзнанието ви се интересува само от външни форми, образува се едно вътрешно бълникане - човек става недоволен от себе си." Учителят П. Дънов е също така категоричен в предупреждението си да избягваме всякаква форма на догматизиране на своите верови убеждения. За него вярата и знанието вървят ръка за ръка и ако едно­то изпреварва другото, то би трябвало да бъде само и единствено за това, излязлото напред да подтикне изостаналото да го настигне. Ако едната от двете везни натежи чувствително, отрицателните последс­твия не закъсняват. Ако знанието вземе решителен превес, тогава чо­век въздига в идол интелекта си и сърцето му (в което пониква и израства цветът на вярата) изстива. Обратно - ако религиозната вяра надделее значително, тогава възниква именно опасността, за която сигнализира Учителят на ББ у нас: съсухряне и догматизиране на личността, пренебрегване мъдрия глас на разума, склонност дори към фанатизъм с цялата му разрушителна външна проява. Ето какво ни съветва той: "Ние трябва да изучаваме Христовото учение като една велика наука, а не като догма, защото догмата е буква, която стяга и спира напредъка. Формите и нормите трябва да се изменят съобразно нашата възраст също тъй, както се сменят дрехите на малкото дете според растежа му. Това значи да искаме от Господа дух съобразно нашата възраст. Когато дрехите са тесни, те стя­гат и затова трябва да бъдат разширени. Същият закон важи и за природата."

 

Никаква ритуалност - колкото и сложно и впечатляващо да е изградена тя - не може да замени Любовта! Никоя молитва няма да стигне до Бога, ако не бъде предшествана от искрено и дълбоко покаяние! Всевишният никога няма да откликне, колкото и да при­зоваваме името Му, ако не сме издигнали в сърцето си храма на Неговата всеотдайна милост, безкористна пожертвувателност и го­товност за служение в полза на Неговия велик План за света. Ако християнинът разчита, че ще достигне до спасение, само ако из­пълнява църковните обреди и посещава редовно богослужението - без цялостна вътрешна трансформация в посока към доброто, той жестоко се заблуждава. Християнското учение безспорно е право в едно - спасението е лично дело! Хармоничното единство между вяра и дела (ср. Як. 2:17, 20) е единствената и неизменна гаранция за успех по духовния Път. До такъв извод водят и разсъжденията върху следните думи на Учителя П. Дънов: "Само онзи може да служи на Бога, който има Любов към Него. Ще кажете, че се раз­кайвате, че се молите. Това не може да ви спаси. Години усилена работа се изискват от човека, за да дойде той до дълбоко, вът­решно разкаяние и да започне да работи за Бога. Иначе никакви молитви няма да помогнат. При това положение никой Учител в света не може да ви изкупи. Вие сами трябва да се изкупите, сами трябва да дойдете до разкаяние. Всичко това зависи от вас. По­някога сърцето на човека се смекчава и после отново се втвърдява. Тази мекота не може да подкупи небето. Мекота, която се крепи на материална основа, е временна. Друга мекота на сърцето се изисква от човека - мекота, основа на която е Любовта. Мнозина употребяват напразно името Божие. Две думи кажат и ще спо­менат това име. Не, Божието име е свещено и само онзи може да го изговаря, който върши Неговата воля. Дръжте това име дъл­боко в душата си, ако искате да се повдигнете."

 

За Учителя на ББ в нашата страна вярата е основа, фундамент, върху който човекът по духовния Път следва да гради. Следващото стъпало по този път, който води напред и нагоре, е осмислянето на вярата, т. е. превръщането й в истина. Това е личната истина на вярващия човек, който продължава да се развива в духовно-нравствено отношение, а не спира на първото стъпало на сляпата вяра. Постепенно той достига и до третата фаза на своята индивидуална еволюция в тази насока - знанието. На този етап от пътуването си към Божественото той вече е съединил в красива цялост вярата и разума, които - имайки под себе си непробиваемата твърдина на истината - раждат знанието: за Бога, за света, за законите на Битието, за мястото на човека в този тъй пъстър конгломерат от възможнос­ти за извисяване и пропадане. Ето как и Учителят П. Дънов рисува контурите на описаната схема: вяра - истина - знание, върху фо­на на размисли за символиката в Христовата Школа: "Да бъдем Христови ученици, това е един вътрешен процес. Хлябът означава Христовото учение, а виното - неговата Любов, чрез която ние се повдигаме и ставаме едно с Него. Житното зърно, това именно е Христос. И ако днес това житно зърно е толкова много в употре­ба - означава, че целият свят се храни с Христа. Житното зърно е Неговото тяло. Веществото на житното зърно - това са соко­вете, манната, с която ангелите са се хранили. Житното зърно е символът, емблемата на Христос. И във всички плодове, които имаме пред нас, се олицетворява Христос в Своята чистота. Ко­гато един ден вие разберете вярата, тя ще се превърне в истина, а истината ще се превърне в знание. Затова трябва да се държи­те за въжето. Вярата е едно въже, тя е една Божествена ръка. През тези времена, всред бурните вълни, дръжте се за вярата. Ние трябва да бъдем избавени."

 

Предупреждавайки строго всички търсещи в Духа да не се при­вързват излишно и вредоносно към външната страна на религията, Учителят П. Дънов предлага същевременно интересни и извънредно дълбоки съждения за нейната вътрешна страна. За него религията е преходна форма на вечното Божествено учение, извиращо пряко от вечния Първоизвор на всичко съществуващо - Бога. Тя отразява по свой начин - повече или по-малко адекватно, но никога цялостно - Истината за сътворения от Създателя свят. Ако обвържем съзнани­ето си единствено с формата, ще изгубим връзката със съдържанието и ще останем твърде далеч от смисъла: "Ще ви говоря върху вътреш­ния смисъл на религията. Религията е наука за формата (курсивът мой - К. З.). Когато говорим за физическото поле, ние се намираме в областта на науката за формата на туй поле. Еволюцията в чо­века и в природата представлява едно видоизменение на тази форма. Следователно, когато Истината се проявява на физическото поле, тя се проявява именно в изменение на формата. И колкото една форма е по-близо до изразяване външната страна на Истината, доколкото тя я въплътява, толкова тя е по-силна."

 

 

3. Ангелология и демонология

 

а) учение за ангелите

 

За същества, населяващи духовния свят, говорят всички светов­ни религии. В християнството и юдаизма ги назовават "ангели", в индийските религиозно-философски системи - "деви", в исляма - "джинове", и т. н. Едни от тях са се самоопределили по пътя на доброто, а други - съответно по пътя на злото. Първите се наричат "ангели" (в тесния смисъл на понятието; на гръцки език терминът означава "вестител"), а вторите - "дяволи" (от гр. - "клеветник", "измамник"). Езотеричното познание и, в частност, учението на ББ са възприели термините "ангели" и "дяволи" (заимствани от хрис­тиянската Църква), но влагат в тях твърде различно съдържание от това, характерно за църковната лексика.

 

Християнското учение традиционно обрисува ангелите - носи­телите на доброто, верните служители на Всевишния - като духовни, безплътни същества, надарени с ум, воля и чувство, както и човекът. Но те са по-издигнати от него в еволюционно отношение. Бог ги е натоварил с мисията да бъдат служебни духове (ср. Евр. 1:14). По отношение на своята разумност, сила и могъщество те са значител­но по-съвършени от хората, но все пак са ограничени в сравнение със своя Творец.

 

Православната църква, в частност, застъпва становището, че все­ки човек притежава свой ангел-пазител (или ангел-хранител), кой­то невидимо пребивава около него от началото до края на живота му, направлява го към добро и се старае да го предпазва от зло.

 

Според Учителя П. Дънов ангелите някога, много отдавна са били човешки същества като нас. Постепенно те напреднали до­толкова в посока на духовното съвършенство, че се преселили за­винаги в невидимия свят. ("И ангелите някога са били прости хора като вас, но сега са ангели, минали са по един ред, повдигнали са се, познали са истината, започнали са разумно да служат на Бога от любов, доброволно. Затова са ангели.") Ето как очертава той тяхната същност, мястото им в духовната вселена и разделянето им на две големи групи в зависимост от степента им на обвързаност с материалния свят: "Не мислете, че ангелите са някакви невеществени същества, някакви призрачни "духове". Те са същества, чии­то тела са високо организирани, образувани от чиста, лъчиста материя. Един ангел може така да владее тялото си, че да става видим и невидим. Той може свободно да пътува в безпределното пространство със скорост, много по-голяма от тази на светли­ната, той може да преброди цели слънчеви системи, цели звездни вселени. Ангелите също се намират на разни степени на развитие, но те се делят изобщо на две велики царства. Тези, от по-високо­то царство, рядко слизат на земята, а принадлежащите към по- долното царство слизат по-често да помагат за духовното пов­дигане на хората. Тези велики братя на човечеството са произлез­ли все от човешката раса, но са минали по свой път на развитие милиарди години преди земния човек, при условия, много по-благо­приятни, които са използвали разумно."

 

В Библията на много места става дума за срещи между хора и ангели. Реалността на подобни контакти не буди съмнение. От гледна точка на учението на ББ е от значение в каква форма и на какво равнище бива осъществявано това общуване между земните и не­бесните обитатели. Учителят П. Дънов дава обстойни отговори на този въпрос: "Някои искат да видят ангел, но това на Земята за­сега е невъзможно. За да видиш ангел, ти трябва да се преустроиш. Енергията, която излиза от ангела, е толкова мощна, че ти не можеш да я издържиш. Ще се простреш на земята. Искаш да го прегърнеш като човек, но това е невъзможно. Трябва да стоиш далеч от него. Ангелът минава от една слънчева система в друга. Той минава милиони километри сам из пространството така, как­то човек изобщо не може да си представи. ...На Земята навред има въплътени ангели, служители на Бога, които са готови да се отзоват на всеки вик за помощ. Благодарение на тези ангели и служители Божии хората могат да понесат тези изпитания, през които минават." Очевидно "преустройването" на човека, за да може да контактува с ангелите, е преди всичко на нравствена и енергий­на основа, което в същност е едно и също - моралното издигане повишава и енергийния потенциал на личността. Учителят на ББ в България ни осведомява, че има и специализирана група ангели, които отговарят за човешката разумност и емоционалност. Злоупот­ребата с тези две водещи начала у човека наврежда и на физическа­та му природа:"Има ангели, които направляват човешкото сърце и ум. Когато човек не слуша тези ангели, осакатява тялото си."

 

Любопитна е характеристиката на качествата, обладавани от ан­гелите, направена от великия духовен Учител: "Живот, Знание и Сво­бода са атрибути на ангелите. Те имат отношение към духовния свят. ...Ангелите са красиви, пластични, подвижни, в тях няма ни­що в покой, всичко е в движение." Според учението на ББ ангелите натрупват специфични опитности посредством въплъщения в мате­риални тела. Подобен род познание те не могат да придобият в ду­ховния свят поради огромната разлика в условията там, сравнени със земната действителност: "Ако ангелът иска да разбере земния живот, той трябва да слезе на земята, да живее между хората. За земния живот ангелът е толкова голям невежа, колкото човекът за духовния живот. Един ангел не може да разбере как е възможно човек да греши, човек пък не може да разбере как е възможно да не греши. По това именно се различават ангелите от хората. За анге­лите има само една невъзможност: те не могат да грешат. Обаче слезе ли един ангел на земята и се облече в плът, той вече разбира какво нещо е грехът, какво нещо са грешките. Когато хората се освободят от плътта си и отидат на небето, и те ще бъдат праведни, ще живеят чист и свят живот като ангелите."

 

 

б) учение за дяволите

 

Световните религии са единодушни и относно реалното същес­твуване на дяволите. И в този случай те биват възприемани като духовни същества, носители на злото, и носят различни имена в отделните религиозни системи.

 

В християнското учение битува тезата, че някои от ангелите се отклонили от изпълнението на Божията воля, изпаднали в самолю­бие, горделивост и злоба и така разкъсали връзката си с Бога (Юда 1:6). Те се превърнали в зли духове, дяволи. Техният брой, според Библията, е твърде голям (Мат. 12:16; Марк 5:9; Лука 8:30; 11:18). В течение на своя живот не са редки моментите, когато човек попа­да под въздействието на дяволите и затъва в греха. Така както насо­чените към доброто ангели могат да помагат на хората и да ги на­пътстват към съзидателност в помислите и действията, така и де­моните на мрака са в състояние да изкушават людете и да ги водят към пъкъла.

 

В своето Слово Учителят П. Дънов изяснява същността на дяво­лите и тяхната роля във всемирната драма. Според него и те - както и ангелите - в древни, прадревни времена са били хора като нас. Но за разлика от своите опоненти - служители на Вечната Светлина - те еволюирали по пътя на злото, станали слуги на Лукавия. За тях Учителят на ББ у нас съобщава: "...Дяволът е отличен учител", имайки пред вид поуките, които хората култивират по линия на отрицателния опит. За да може да реализира това си предназначе­ние в Проявеното Битие, дяволът полага неимоверни усилия. Учи­телят П. Дънов ги оценява по достойнство: "По-трудолюбиво съ­щество от дявола няма. Доколкото аз зная, най-трудолюбивото същество в света е дяволът. От сутрин до вечер той тича по работа. Той е образец на усилена дейност."

 

Според учението на ББ човек има три главни противника в сво­ето земно съществувание, чието присъствие следва да отчита и да обезсилва козните им, но без да излиза на открита битка с тях: "Плътта, светът и дяволът - ето вашите врагове. Не се борете с тях!" (Учителят П. Дънов). Някои от човешките слабости имат своя произход именно във въздействието върху нашата природа от страна на тъмните сили: "Обезсърчението, съмнението, недоволс­твото, гневът, тъгата не са ваши - те са от дяволски произход." Неслучайно наричат Лукавия "изкусител". Той владее това изкуст­во до съвършенство. Ала народната мъдрост гласи, че "който е пре­дупреден, е наполовина спасен". Затова и в своето Слово Учителят П. Дънов издига ярко червен предупредителен знак за този вид уме­ние на служителите на злото: "Като обикаляте скалата на радиото си и търсите различни станции, попадате и на станцията на дявола. Какво ще ви каже той? "Животът няма никакъв смисъл." Как да няма смисъл? "Празна работа е. И знанието няма никакъв смисъл, всичко е празно." Каквото и да кажеш, той ще го отрече. Най-после ще те запита: "Ти, като си станал учен, какво си спе­челил? Твоите прадеди, които също бяха учени, какво направиха? Не измряха ли? Не е ли заблуждение вашето знание?" Какво ще му кажете тогава? ...Като дойдеш до дявола, със седмици не можеш да се освободиш. Казвам: зад дявола на стой! Бягай надалеч! Не се занимавайте с естеството на лошите мисли."

 

Истинският ученик по духовния Път със своите мисли, чувства, думи и дела би трябвало до такава степен да натъжава дявола, че дори да го разплаче! В неговия живот не бива да остане нито едно тъмно петънце, а от него във всички посоки да струи светлина. "Направи така, че и твоят дявол да поплаче. Докато той се радва, ти ще плачеш. Когато дяволът почне да плаче, тогава ти ще се радваш." Силите на мрака на практика стоят зад всички трагични, разрушителни събития в нашата действителност. Само че те са не­видими и действат посредством свои проводници. Ако трябва да потърсим вината за сътвореното зло у някого, не бихме могли да го открием, а ще насочим обвинително пръст към онези измежду нас, които са се поддали на гибелното му влияние: "Кой е виновен на земята? Има един виновен на земята, когото никога не можете да хванете. ...Има един юнак, когото никой не може да хване и осъди. Защото всички в света са негови чиновници" (Учителят П. Дънов; курсивът мой - К. З.).

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...