Jump to content

VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ


Recommended Posts

VIII. ПАНЕВРИТМИЯТА НА ПЕТЪР ДЪНОВ

 

 

"Паневритмията е велика сила, която ще даде нов подем на света. Великите души, които направляват света, ще ви чуят, като пеете и свирите. Паневритмията е, с която вие ще им поднесете ключа на това Учение, което носи мир в човешките души. Този ключ Великите души трябва да получат от вас и вие сте длъжни да им го дадете. С него те ще отключват и подават ръка на човешките души, потънали в света на голяма­та заблуда. Тогава ще блесне светлината в тяхното съзнание и те ще разберат смисъла на своя живот. С други думи, Великите души ще присадят дивия свят с калема на Любовта. Присаде­ният свят отвътре ще добие нова светлина и нов подем със съвършено други стремежи: от инволюция към еволюция, от непрестанни войни към вечен мир, от човешка омраза към Бо­жествена Любов, от егоизъм към самопожертвувание. Силата на скоростта ще бъде същата, каквато е била при слизането надолу - такава ще бъде и при възлизането нагоре според върте­нето на Земята."

"Ако българският народ приеме и прилага Паневритмията, ще бъде спасен."

(Учителят П. Дънов)

 

Паневритмията е основен компонент в духовно-културното нас­ледство на Учителя Петър Дънов (Беинса Дуно) наред с неговото Слово и музикалните му творби. Нещо повече - бихме могли да я определим като украшение и венец на цялото Учение. Тя предс­тавлява система от специфични физически упражнения с музика­лен съпровод, предназначени да хармонизират енергиите на човека с тези на природата. Самото понятие "Паневритмия" може да се преведе на езотеричен език като "Висш (всеобщ), пораждащ всич­ко космичен ритъм" (този проблем ще бъде разгледан по-подроб­но по-нататък в настоящото изложение). Тя е стройна, методично изградена съвкупност от упражнения, целящи развитието на физи­ческото тяло, пробуждане и разширение на съзнанието, разцъфтя­ване на добродетелите, вложени в човешката душа, нравственото укрепване и израстване на личността. Паневритмията се изпълня­ва на открито сред природата, в естествена среда, където човешкото същество общува най-пълноценно със силите и на видимия, и на невидимия свят. Движенията са плавни, отмерени, в тях вземат учас­тие всички части на тялото. Паневритмията се играе рано сутрин, след изгрева на слънцето, когато неговите лъчи са най-благотворни за организма. Този своеобразен космически танц е полезен за всич­ки възрастови групи. Въздействието му е комплексно - заздравява тялото, пречиства и обновява душата. Освен това Паневритмията притежава и естетическа стойност. Тя развива усет за ритъм и му­зикално чувство.

 

Учителят П. Дънов работи върху Паневритмията в периода от 1934 до 1942 година. Това означава, че изкристализирането и окон­чателното оформяне на ритъма, мелодията, движенията и текстовете, както и тяхното прилагане на практика, се оказва продължителен и сложен процес. Паневритмията е предадена от Учителя на ББ у нас като висок идеал на българската душевност. Тя е съзвучна с народ­ните ни песни и хороводните стъпки, със спецификата на българс­кия бит и социална среда. Паневритмията е споена от вътрешна хармония и общи закони, които по-долу ще разгледаме подробно. При изпълнението й се осъществява пълноценен обмен между си­лите на човека и Живата Разумна Природа.

 

Отначало Учителят П. Дънов създава упражнения с мелодия, движения и текстове. По-късно разработва "Пентаграма", а впос­ледствие - и "Слънчеви лъчи". От особена важност за изпълните­лите на Паневритмията е да бъдат спазвани автентичните указания на Учителя П. Дънов, както и да бъде осъзнат вътрешният, духовен смисъл на упражненията.

 

Поднесените дотук факти и разсъждения ни дават право да се опитаме да изведем и кратка дефиниция на Паневритмията: Пан­евритмията е висш синтез на духовните принципи и методи на работа в Школата на Учителя П. Дънов, на тяхното приложе­ние и развитие. Тя е такава игра или космичен танц, чиито форми са пригодени да изразят чрез музика, движение и думи новите идеи на живота, които съставляват Учението на Учите­ля на ББ в България, и да ги предадат както на отделния чо­век, така и на живота за Цялото.

 

 

1. Философско-езотерични основи на Паневритмията

 

Философско-езотеричните основи на Паневритмията са нераз­делна част от теоретическия фундамент и неизчерпаемото богатст­во от Мъдрост и познание в Словото на Учителя П. Дънов. В този смисъл те представляват твърде важен елемент от цялостната фи- лософско-езотерична концепция на Новото учение - онази актуал­на редакция на учението на ББ, предадена на българския народ от Учителя П. Дънов през първата половина на ХХ век.

 

 

а) наименование

 

Етимологическият анализ на понятието "Паневритмия" води до следните заключения:

 

Понятието е трисъставно: Пан - ев - ритъм, където отделните съставни части притежават значение, както следва:

 

1) "Пан" - все, всичко, всеобщ, космически ("пан" в случая означава, че ритъмът и изпълнението на Паневритмията стои в основата на цялата Жива Разумна Природа, на цялото Проявено Битие);

2) "ев" (от лат. "еу" - "eu") - истински, висш ("ев" е това, от което произлиза всичко; то означава същината, реалното, същест­веното в света);

3) "ритъм" - правилност, периодичност, отмереност при реду­ването на движенията (ритъмът означава правилност, отмерена пе­риодичност в движенията или във всеки друг външен израз на изоб­разяваната форма).

 

Както вече бе изтъкнато по-горе, цялостният "превод" на поня­тието "Паневритмия" гласи: "Висш (всеобщ), пораждащ всичко космичен ритъм".

 

Наименованието на Паневритмията, както и съдържанието на отделните компоненти, изграждащи това наименование, ни предос­тавя достатъчно основания да я характеризираме като Велика Все­мирна Хармония на движението. В духа на Словото на Учителя П. Дънов и изхождайки от неговите собствени разсъждения относ­но същността на Паневритмията, можем да я разглеждаме също така и като хармонично творческо изявление на Божественото Начало във Вселената. В същност целият живот е Паневрит­мия! И още: тя е съчетание между тон, форма, движение, цвят, чис­ло и идея.

 

Върху основата на това хармонично съчетание, и най-вече - върху връзката и взаимообусловеността между идеята и нейното творчес­ко пресъздаване в света на материята, извеждаме още едно опреде­ление на Паневритмията - като визуален образ на Словото. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Най-напред човек схваща формата. Тя е във времето и пространството. После схваща дви­жението. То е във времето. И най-после схваща Словото. То е вън от времето и пространството." По своята същност и съдържа­ние Паневритмията би могла да бъде дефинирана още и като Мис­терия от тонове, багри и движения или своеобразен Танц на свет­лината. В упражненията на Паневритмията има едно скрито дви­жение, което - успоредно с тяхното изпълняване - се извършва и в човешкото съзнание, в душата. То е свързано със стремежа на ду­шата да се издигне нагоре, към нова, по-висока степен на духовно осъзнаване, да премине през всички етапи на своето посвещение. Тези етапи (или стъпки на духовното израстване) са назовани от Учителя П. Дънов по следния начин: Обръщане към Бога; Пока­яние; Спасение; Възраждане; Новораждане; Посвещение и Въз­кресение. Всичките седем етапа или степени на посвещение са впле­тени в структурата на Паневритмията. Те са свързани с космичес­ката реалност, в която пулсира животът на Цялото. Логиката на та­зи стълбица на посвещенията - т. е. на издигането на душата към Божественото - се опира върху езотеричните факти, че: човешкото тяло представлява енергийна система, зад която стои светлината; зад светлината е мисълта; зад мисълта - Любовта, зад Любовта - Духът, а зад Духа - Бог. Това в същност е категорийната скала на Битието, дадена от Учителя П. Дънов:

 

Бог

Дух

Любов

Мисъл

Светлина

Енергия

Материя

 

Учителят на ББ в нашата страна остави след себе си универсал­ни идеи и методи, с които да работят неговите последователи. Нещо повече, тяхната универсалност се разпростира и върху невидимия свят. Един подобен метод е именно Паневритмията. След всичко казано дотук за нея бихме могли да добавим и още едно определе­ние - "танц, изпълнен със светлината на Всемира, в който се долавя ехото от Сътворението на света" (Георги Стойчев, "Пан­евритмия - мъдрост, философия, откровение", С., 1997, с. 8). Не­повторимото съчетание на текст, музика и движения в Паневрит­мията разкрива нейната непостижима красота. Това съчетание е в пълен унисон със силите, които изграждат формите в Проявеното Битие. Следователно текстът, музиката и движенията на Паневрит­мията могат да бъдат разглеждани и като кодиран образ на езика на вселенския Живот.

 

 

б) структура

 

Паневритмията се изпълнява в утринните часове в периода между 22 март (деня на пролетното равноденствие) и 22 септември (съот­ветно деня на есенното равноденствие). Структурата й е трисъставна: Паневритмия (в тесния смисъл на понятието), Слънчеви лъчи и Пентаграм.

 

Трите малки цикъла - трите съставни части, които посочихме по-горе - в своята цялост съставляват големия цикъл, Паневрит- мията (в широкия смисъл на понятието). Изпълнението им е непо­средствено един след друг, с малки паузи.

 

Паневритмията (в тесен смисъл) е система от 28 упражнения. Представлява танц в кръг по двойки - обикновено от двата пола. Движенията са съпроводени с музика и текст.

 

Първите десет упражнения са: 1) "Пробуждане" (разтваряща се пъпка на цвят); 2) "Примирение" (опасност и примирение); 3) "Да­ване" (поднасяне отвътре на съкровеното); 4) "Възлизане" (слиза­не и възкачване); 5) "Издигане" (гребане с посока нагоре); 6) "От­варяне" (проправяне на път); 7) "Освобождение" (раздиране на завесата); 8) "Пляскане" (радост от освобождението); 9) "Чистене" (подготвяне на почвата); 10) "Летене" (посяване на семена и възрастване). В своята съвкупност те образуват малък цикъл, наречен "Пролет". Тези първи упражнения се изпълняват едно след друго без спиране, като едно цяло. Те са свързани с физическото поле, с материалната действителност. Чрез тях бива преодоляна инертност­та на материята в нашия свят, постига се излаз от съществуването в реалността от три измерения, за да навлезем в онази с четири изме­рения - на гъвкавата и вечно подвижна астрална субстанция. По­средством десетте упражнения човек изминава първите две стъпки (степени) от своето духовно развитие и усъвършенстване (спомена­ти по-горе) - Обръщане към Бога и Покаяние.

 

Следващите десет упражнения са: 11) "Евера ; 12) "Скачане"; 13) "Тъкане"; 14) "Мисли"; 15) "Аум"; 16) "Изгрява Слънцето"; 17) "Квадрат"; 18)"Красота"; 19) "Подвижност"; 20) "Побеждаване". Техният малък цикъл носи наименованието "Лято". Посред­ством тази втора група упражнения човекът по духовния Път из­минава следващите две стъпки от личната си еволюция - Спасение и Възраждане. Резултатът е окончателното напускане на низшите зони от астралното поле, където е изворът на съблазните в нашия живот.

 

Третата група се състои от осем упражнения: 21) "Радостта на Земята"; 22) "Запознаване"; 23) "Хубав ден"; 24) "Колко сме до­волни"; 25) "Стъпка по стъпка"; 26) "На ранина"; 27) "Дишане"; 28) "Промисъл". Те обединяват два малки цикъла - "Есен" и "Зи­ма". Тези осем упражнения символизират възраждането на човеш­ката душа и са свързани с петата степен от духовното развитие, назована от Учителя П. Дънов Новораждане. От този момент на­татък окултният ученик, последователят на учението на ББ подчи­нява изцяло своя личен живот в служение на ближния, на човечес­твото, на Цялото.

 

Слънчевите лъчи се изпълняват след първите 28 упражнения на Паневритмията (в тесния смисъл). Играят се също от двойки, наре­дени в по шест редици с лице към центъра на кръга. Музикалният съпровод е в такт 7/16, характерен за българската ръченица. Малко преди края на този цикъл присъства една възвишена и твърде мело­дична песен, притежаваща достойнствата на химн - т. нар. "Бъл­гарска идилия".

 

Пентаграмът е последният от трите малки цикъла. Участниците в него са разположени в прави радиални (също с посока към центъ­ра на кръга) редици от по пет двойки. Пентаграмът е символ на Космическия човек и на безкрайността. Той представлява тържест­вен, приповдигнат финал на възторга, хармонията, движенията, из­тъкани от разумност, и възвисяващата музика.

 

 

в) принципи

 

Принципите, върху които се изгражда Паневритмията, произ­тичат от вложените в нея идеи, от първообразите на основните ви­дове движения, както и от главните изобразителни форми.

 

Паневритмията има за своя основа:

 

1) Взаимодействието между човешкото същество и Живата Ра­зумна Природа.

2) Взаимозависимостта и обвързаността между физиологичес­ките и психическите процеси в човешката личност.

3) Съответствието между идея, мисъл и движение, което прида­ва на всяко упражнение определен и ясен вътрешен смисъл.

4) Стремежа на съзнателния човек към съвършенство, който на­мира опора и подкрепа в плавния, последователен процес на из­пълнение на паневритмичните упражнения.

5) Идеята за Бога - т. е. за Великия Първоизточник на космичес­кия Живот, Висшата Разумност, Вечната Любов, - която изпълва съзнанието на участниците в завладяващия танц на Паневритмията.

6) Три опорни точки: Природата, животворните лъчи на Слън­цето, пробуждането на душата. Принципите на Паневритмията могат да бъдат разделени услов­но на две групи: херметически (фундаментални) и собствени.

 

 

А. Херметически (фундаментални) принципи

 

I. Принцип на ума (разумността)

 

Формулировката на този принцип е: "Всичко е ум, разум." Божес­твеното у човека, както и в целия Космос, се проявява чрез ума, чрез разумността. Затова и Учителят П. Дънов въвежда фундаменталното понятие "Живата Разумна Природа", което на практика обхваща всич­ко съществуващо. От друга страна, цялата Вселена, както и нейните съставни елементи, съществуват в ума на Цялото, което наричаме Бог. За Него в Библията е казано: "В Него живеем и се движим, и същес­твуваме" (Деян. 17:28). Разумността в проявленията на Цялото, т. е. на Бога, са свързани с Неговата природа на Дух ("Бог е Дух" - казва Иисус Христос на самарянката в разговора Си с нея до извора; Йоан 4:24). Следователно, ако сме в непосредствен контакт с ума на Цялото - с Духа, - ще вникваме и осъзнаваме мотивите и същността на Него­вите изяви. В този смисъл Паневритмията би могла да бъде определе­на като метод за връзка с Духа (универсалния, вездесъщ Божий Дух).

 

До нас са достигнали думите на Учителя на ББ у нас относно упражнението от Паневритмията "Аум": "Аум е дума на Духа." По­нятието "аум" е съставено от две срички: 1) "А" - това е първата буква във всички азбуки навред по земното кълбо; тя е символ на Бога в ролята Му на Творец, Носител и Създател на всемирния жи­вот; буквата "а" изразява и самосъзнанието като степен от еволю­цията на съзнанието; 2) "ум" - втората сричка от думата "Аум" разкрива универсалната истина, която осветляваме в момента - че първият принцип, стоящ в основата на всяка творческа или разум­на дейност, е именно умът; включително и вече подчертания езотеричен факт, че Бог се проявява чрез ума.

 

II. Принцип на съответствието (аналогията)

 

Херметическата философия изразява този принцип по следния начин: "Каквото е горе, това е и долу." Съдържанието на принци­па е свързано с друга универсална истина - между всички неща в света, между всички обективни реалности в Битието има подобие, съответствие, аналогия. Това, което възниква в духовния свят, рано или късно се проектира във владенията на материалното. И обрат­ното - създаденото в нашата преходна, тленна реалност също оказ­ва влияние върху субектите и взаимоотношенията във фините об­ласти на Вселената.

 

Принципът има всеобхватно действие във всички сфери и зони на Космоса - видимия и невидимия. Главният урок от осмислянето и прилагането на този принцип в практиката е разкриването на ло­гическите връзки между обектите и явленията на действителността, разпознаването на подобията и съответствията между силите, енер­гиите и техните трансформации в полетата и световете на косми­ческата необятност, обикновено тръгвайки от вече известното с по­сока към неизвестното.

 

Конкретно за Паневритмията от особено значение е съответствието между идея, тон, форма, движение, цвят и число. Тяхното хармонично съчетание извайва външната прелест на паневритмичните движения и същевременно обуславя дълбочината на вътрешното им въздействие.

 

III. Принцип на трептенията (вибрациите)

 

Този принцип гласи: "Всичко е в движение, всичко трепти (виб­рира)." Нищо в Космоса не е в покой. Следователно - движението е абсолютно, покоят е относителен. Трептенията или вибрациите са с толкова по-висока честота, колкото по-високо "се изкачваме" (фигу­ративно казано) от материалния свят към другите, по-извисени, по-фини сфери на Битието. Всичко трепти/вибрира: от елементарните частици до Божия Дух. Това означава, че има безброй видове и сте­пени на трептения/вибрации в зависимост от тяхната честота.

 

Именно въз основа на този принцип биват обособявани толкова добре познати явления като звук, топлина, светлина, рентгенови и радиоактивни излъчвания и пр. Вибрациите на звука дават повод още на древните мъдреци да дефинират т.нар. хармония на сферите. Зад това мистично по звученето си понятие се крие езотеричният факт, че сферите (сиреч различните равнища на организация на кос­мическата субстанция) звучат или вибрират с различни честоти. Вибрациите по посока от материята към Духа стават все по-интен­зивни. От позициите на полярния, двуполюсен свят, в който живеем, доброто и злото също се отличават по степента на своите вибрации.

 

Какво е значението на този принцип по отношение на Паневритмията? Основен компонент в този Божествен танц на ББ е музиката. Според редица сериозни автори-окултисти тя се ражда в умственото (менталното) поле. Оттам музиката слиза на физическото поле, съ­държайки в същността си, в най-дълбоките си недра идеята на из­пълняваните движения. В случая музикалната вибрация е тази, ко­ято обуславя тоналността на всяко упражнение в Паневритмията. От своя страна тоналността определя неговата багра или цвят. За погле­да на ясновиждащия всяко паневритмично упражнение излъчва раз­лична светлина. Това е причината и за различните тоналности, от които произтичат и съответните цветови съотношения.

 

IV. Принцип на полярността (двойнствеността)

 

Прастарото херметическо познание представя този принцип, как­то следва: "Всичко в Природата е поляризирано, двойнствено."

И действително, полярността или двойнствеността е основен закон на Космоса. Най-простият пример е свързан с наличието на поло­жително (+) и отрицателно (-) - като абстрактни категории, които обаче придобиват съвсем конкретно значение във всеки отделен слу­чай на изследване. Електричеството и магнетизмът, например, би­ват положителни и отрицателни. Двата велики градивни полюса в Битието - Мъжкият (творчески) и Женският (съхранителен) прин­цип, са особено ярка илюстрация на разглежданата закономерност. Не на последно място: полюсите на планетата Земя и на всички останали небесни тела, структурата на човешкия организъм, на рас­тенията, на кристалите и т. н. Същността на принципа на поляр­ността е в пряка връзка с първия закон на диалектиката, изведен от Г. В. Ф. Хегел - единство и борба на противоположностите. Приро­дата на обективните реалности, дефинирани като полюси - т. е. като противоположности, - е една и съща; разликата помежду им е само в честотата на вибрациите, с които трептят. Това се отнася за светлината и мрака, доброто и злото, деня и нощта и пр. Следова­телно полюсите като такива са елемент от мировата илюзия - Майя. Те съществуват само като декор върху сцената на мировата драма. Наличието и действието им са необходими за проявлението на жи­вота в неговата цялост и пълнота.

 

В частност, в упражненията на Паневритмията почти всички му­зикални колена (фрази) са повтаряеми. Това обстоятелство е продик­тувано от потребността за съхраняване на равновесието между по­лярните сили, проявяващи се във Висшия космически танц. Реду­ването на десен и ляв крак или дясна и лява ръка е израз на същата необходимост. Учителят П. Дънов е установил хармоничен баланс между полюсите във всяко едно паневритмично упражнение. Освен това в самото им редуване се наблюдава определена цикличност.

 

V. Принцип на ритъма

 

Принципът гласи: "Всичко в Природата е ритмично и перио­дично." Космическият закон за ритъма и периодичността също е универсален, т. е. всеобщо валиден. Всички явления във Вселената, всички процеси са подчинени на проявата на определен ритъм, пе­риодичност или цикличност. Примерите са толкова много и така очевидни, че не се нуждаят от специално осветляване: редуването на деня и нощта, на лунните фази, на океанските и морските при­ливи и отливи, на годишните времена, на ударите и почивките на сърцето и пр. Сравнително наскоро официалната наука разкри съ­ществуването и на три цикъла, характеризиращи изявите на чо­вешката личност: биологически, емоционален и интелектуален. Свързаните с тях т.нар. "биоритми" представляват интересно поле за изследване взаимодействието между човека и околната среда, меж­ду неговата вътрешна същност и условията на действителността.

 

Ритъмът е външен израз на всемирния закон за равновесието и хармонията. Що се отнася конкретно до Паневритмията, неговото действие се изразява в езотеричния факт, че всяко упражнение, при което двата полюса (обуславящи амплитудата на цикличността) са равнопоставени, е изпълнено с невидимото присъствие, със съвър­шения живот на Духа.

 

VI. Принцип на причината и последствието

 

Формулировката на принципа е: "Всичко в света има разумна причина." Всички процеси и явления в Космоса, всяка обективна реалност е предизвикана от някаква причина - както на материално, така и на надматериално, духовно равнище - и води до определени последствия. Причината, както е посочено в текстовото съдържа­ние на принципа, неизменно е разумна. Източната мъдрост - и пре­ди всичко индийската - извежда от този принцип универсалния закон за Кармата.

 

Действието на принципа в рамките на Паневритмията е свърза­но с вътрешното единство на всички нейни упражнения. Обвърза­ността между тях - идейна, логическа и духовно-мистична - е имен­но от причинно-следствен характер. Разгръщането на паневритмичните упражнения в тяхната плавна, отмерена последователност от своя страна кореспондира с и отразява етапите в еволюционното израстване на човешката душа. По-горе вече нарекохме тези етапи "посвещения", на брой седем. В Новия Завет ап. Павел изразява същността на шестия херметически принцип с фразата: "Каквото посее човек, това и ще пожъне" (Гал. 6:7).

 

VII. Принцип на единството и сродството

 

Всички обективни реалности във Вселената, всички обособени единици живот, всички индивидуалности на съществуващото са срод­ни, от един род. (Gens una sumus - "Всички сме от един род"; латин­ска сентенция). И това е така, понеже всички те произлизат от един и същи Източник - Великото Разумно Начало на Битието, Бога. Той именно е онази първична, изначална Единица, от Която се раждат всички малки единици, индивидуализирани същности, които разг­леждаме като отделности. Той е върхът на Пирамидата на Живота. Всички останали нейни пластове, намиращи се под Него, са свърза­ни с този връх, а следователно - и помежду си. Като червена нишка в проповедта на всеки един от духовните Учители на човечеството би­ва застъпвана тезата за единството на Живота. Този извънредно ва­жен елемент от земната изява на Великите Посветени е свързан със стремежа им да отворят очите на своите по-малки братя и сестри за тази грандиозна истина. Когато земните хора като цяло я осъзнаят, осмислят и усвоят като действено знание, тогава и ще настъпи епо­хата на глобалното им обединение. Тогава ще изчезнат не само наци­оналните/държавните граници, ала и границите в мисленето и убежденията. Ще възтържествува царството на толерантността, сът­рудничеството и планетарната хармония. Защото братството между хората е следствие именно от действието на принципа за единството и сродството. Прозрението, че всички ние сме неотделимо свързани помежду си, неизбежно ще доведе до заключението, че твоето стра­дание или щастие е болка или радост и за твоя ближен, и за всички останали. И обратното, разбира се. Подобно осъзнаване коренно ще промени мотивацията на човешката мисловна и физическа деятелност.

 

Езотеричното учение - каквото е и учението на ББ - утвърждава, че седмият херметически принцип съдържа в себе си всички оста­нали. В него и чрез него животът постига своя висш израз на изява.

 

 

Б. Собствени принципи

 

"Паневритмията се основава на законите на съответствието между идея, дума, музика, движение. Целият Космос е проникнат от музика и движение, съчетани в едно Цяло. Това е именно Пан­евритмията. " "В Паневритмията всяка линия на движение стро­го съответства на известни сили в човешкия организъм и на чо­вешкото съзнание и ги събужда към дейност, към активност." "В Паневритмията се турят в движение всички видове геомет­рични линии: прави, криви, вълнообразни и смесени. Има движения силни, меки, светли. В меките движения преобладават кривите линии, в силните движения - правите линии, а пък светлите дви­жения са съчетание на прави и криви линии. Има движения на електричеството и магнетизма, има студени и топли движения." "За проучване на Паневритмията трябват школи, ред лекции, курсове. В тези курсове, които трябва да се открият във всички градове и села, тя ще трябва да се обоснове научно, ще трябва да се изучават нейните основни принципи и закони, същевременно да се изучи тя практически. Отварянето на тези курсове в училище­то и обществото днес е една необходимост, за да се влеят нови свежи струи в днешната култура."

(Учителят П. Дънов)

 

I. Физическа (пространствена) и духовна обусловеност на паневритмичните движения

 

Всички паневритмични движения са разположени в пространс­твото. Те биват извършвани - условно погледнато - в рамките на една въображаема елипса, която очертаваме с ръце около тялото си. От гледна точка на езотеричното познание тази елипса съвпада с аурата на човешкото същество. Тази е причината за констатацията, че движенията в Паневритмията притежават не само физически (пространствен, материален), но и духовен смисъл. По своята същ­ност те са многоцелеви, многоизмерни. Ако осъзнаваме тяхната на­соченост, ще бъдем в състояние да влезем във връзка с богата гама енергии, както и със зоните на Битието, от които те се излъчват. В долната част на така очертаната елипса действат физическите енер­гии, които възприемаме предимно с краката. От диагфрагмата на­горе в белите дробове и гръдния кош се проявяват енергиите на душевния свят, а в главата - енергиите на духовния свят. Когато ръцете се движат под равнището на диафрагмата, те осъществяват контакт с полето на физическите енергии; когато се движат над диа­фрагмата - с енергиите, действащи в душевния свят; а когато ръце­те се издигат на височината на главата и над главата, тогава кон­тактът е с енергиите на духовния свят. По този повод Учителят П. Дънов казва: "От главата до началото на гърдите човек е пълен с мисли, а до кръста е пълен с чувства. Оттам надолу до коленете са физическите енергии. Трябва тези енергии да се регулират. То е цяла наука." Един от най-действените и ефективни методи за по­добно регулиране е именно Паневритмията.

 

В теоретичната система на Учителя П. Дънов се обръща особе­но внимание на проблема за формите и силите, които действат чрез тях. Цялото това безценно познание е по характера си езотерично. Можем да го сравним със стройно изградена и логически обосно­вана наука за връзките и взаимоотношенията между материалното и нематериалното и как второто се изразява посредством първото. Точно тази езотерична концепция, залегнала в учението на ББ, пред­ставено от Учителя П. Дънов, представлява фундаментът за изс­ледването и осветляването на Космическата структура на Панев­ритмията. А този фундамент от своя страна придобива вербален вид във формулировката: между разумните сили и формите има съответствие (ср. II херметически принцип за съответствието/ана­логията). Отнесено към Паневритмията, това означава, че между паневритмичните упражнения, които очертават определени фигури, и силите, които стоят зад тях, също има съответствие.

 

Тези движения се разпростират във всички възможни посоки: нагоре, надолу, надясно, наляво, напред, назад, навътре, навън. От позициите на разглеждания тук принцип тези движения следва да бъдат осмислени не просто като физически премествания в про­странството, а като духовни проекции - посоки на разгръщане на сили от духовния свят. В тази връзка - като допълнение - нека ци­тираме Словото на Учителя на ББ у нас: "Височината, това е дви­жение към центъра, движение навътре. Нагоре или навътре е ед­но и също нещо. Надолу или навън, и то е едно и също нещо." Очевидно, когато трансформираме сферата на изследване от мате­риалната действителност към нематериалната, представите за пространственост и пространствени взаимоотношения коренно се про­менят. Без да осъзнаем това радикално изменение на критериите за ориентация, не бихме могли да проникнем в същността на казано­то от Учителя П. Дънов по този въпрос.

 

II. Геометрични и числови съответствия

 

"Един ден вие ще разберете Живата геометрия, живите линии в Природата, които се кръстосват и образуват триъгълници, пра­воъгълници, петоъгълници, допирателни." "Геометрията е наука за материята, от която всичко се създава. Математиката е нау­ка за разумните сили, които функционират във времето. Геомет­рията се занимава с материята, математиката - със силите. Ка­то ученици изучавайте геометрията. Без геометрия няма пости­жения. Тя разполага с различни форми, с различни методи, чрез които желанията се реализират. В нея са елементите на езика на Природата."

(Учителят П. Дънов)

 

Участието в Танца на светлината - едно от най-сполучливите оп­ределения за Паневритмията, - влизането в този кръг на вълшебна трансформация, само по себе си представлява трансцендентално преживяване, т. е. своеобразен мистичен досег до сфери на Битието, недостъпни за обикновеното будно съзнание. Последното става възможно, ако е изпълнено условието, разгледано в предишния прин­цип - осмисляне, проникване във взаимовръзката между формите и силите, които се изразяват чрез тях. Казано по друг начин: ние успя­ваме да съединим земното с небесното, когато сме познали вътрешния, духовния смисъл на паневритмичните движения. Тогава, изпълня­вайки дадени фигури в пространството, се свързваме със съответни сили и идеи, чиито посредници в материалната вселена сме станали. Така се осъществява връзката между пространствеността на позна­тия ни свят и мощната мисъл на съществата, направляващи еволю­цията на нашата разумна планетарна общност. А това е по същност­та си връзка между измеримото и неизмеримото. В този смисъл са и следните думи на Учителя П. Дънов: "Сега, когато говоря за точката, за правата линия, за плоскостите, за телата, това показва, че някои проблеми се решават с неизмерими величини, дру­ги - с прави линии, но не с геометричните, а с живите линии в природата." Освен всичко останало Учителят на ББ в България има пред вид една проста, но дълбока истина - линиите оживяват, когато се движат. От тази гледна точка можем да прибавим още една дефи­ниция за Паневритмията - като подвижна геометрична структура.

 

Нормално е изследването на числовите съответствия да започне с нулата. Нейният геометричен еквивалент е окръжността. В тази насока предлагаме следните разсъждения на Учителя П. Дънов: "Ну­лата е нищо, но същевременно тя е граница на безграничния реа­лен свят, защото и зад нулата има някакъв свят." "Светът най- напред е започнал от един кръг без център или Първичната Причина е направила едно кръгообразно движение и се е спряла. След време в центъра на този кръг се явила една малка точка. Така че тази сила, след като е определила своите граници, до които ще работи, влиза в центъра, за да образува Вселената." В случая е налице процес на метаморфоза, при това и качествена, и количествена - нулата, числото без собствена стойност в математиката, се превръ­ща в единица; нищото се превръща в нещо - кръг с точка в центъра. А същият този кръг с точка в центъра, така добре познат на после­дователите на ББ, е именно кръгът на Паневритмията. Следователно изпълнението на паневритмичните упражнения може да бъде разг­леждано и като творчески процес на съработничество с Бога - осъ­ществяване на висшето предназначение на човешкото същество. От­тук до извода, че Паневритмията принадлежи към най-грандиоз­ните идеи, въплъщавани някога в света на материята в конкретна форма, в материално изображение, има само една крачка.

 

Точката (числото 1) не притежава никакво измерение. Но когато тя се движи, се образува права линия (числото 2). "Числото две е пътят на единицата, то е утробата на числото едно. За да може силата на единицата да се раздвои, тя трябва да мине през число­то две... Единицата е човешкият ум, а двойката е човешкото сър­це. Числата едно и две в пространството са понятия само за Бога " (Учителят П. Дънов). По отношение на правата линия той отбелязва: "Ние определяме правата линия като първата съзнателна връзка между две разумни същества. Който не може да направи тази връзка, той се намира в един въображаем свят, следствие на кое­то всичките му идеи претърпяват морален крах." Как да разпоз­наем тези две разумни същества? Отговорът е: горе е Бог, а долу - човешката душа, човекът, стъпил върху пътеката на духовното раз­витие и усъвършенстване. И когато в Паневритмията извършваме движения по права линия, тогава пулсира живата връзка между душата и Бога. Стига да успеем да я почувстваме... В това е съсре­доточен смисълът на движението по вертикалната права. Това е мо­ментът, в който - според думите на Учителя П. Дънов - тя би могла да се превърне в жива линия. От своя страна при движението на правата линия възниква плоскостта. Тя има две измерения - число­то 22=4. За този процес Учителят на ББ у нас подчертава: "Четири­ъгълникът е основа на Битието. Целият Космос е създаден по за­кона на четириъгълника." Според него квадратът е закон на твор­чеството и "който е разбрал законите на квадрата, той ще може да разреши най-трудните задачи в живота си". При движението на плоскостта се образува тяло - представител на системата от три измерения (числото 23=8). Аналогично - при движението на квад­рата се образува куб. А когато се движи кубът, тогава възниква те- саракт - тяло извън нашите представи, обективна реалност от све­та на четирите измерения. Духовното съдържание на тесаракта е свързано с излизане от живота на земното, ограничено в материята човешко "аз" и проникване в естеството на духовната същност на човека. Учителят П. Дънов илюстрира тази идея с разгръщането на куба и нарича този процес разцъфтяване на човешката душа. При разтварянето на куба се появява кръст. Шестте куба на тесаракта се проектират в шестте квадрата на кръста. За всичко това Учителят на ББ у нас изтъква: "В първото, второто и третото измерение не съществува време и пространство, понеже съзнанието на жи­вите същества в тях не е пробудено и те не могат да го възприе­мат. Обаче в четвъртото измерение, когато се прояви съзнание­то на човека, съществува време и пространство. Който влезе в четвъртото измерение, той непременно ще го почувства. - Как? - Чрез кръста, т. е. чрез страданията." На кръста човешките край­ници са приковани. Той означава липса на свобода. Но, от друга страна, бледият светлик на утринното зазоряване вече започва да обгръща хоризонта с нежна светлина. Числото на света с четири измерения е 24=16, а шестнадесетото упражнение на Паневритмията е съответно "Изгрява слънцето". И това не е съвпадение.

 

На последно място, при движението на тесаракта възниква фигу­ра, чийто символ е петоъгълникът или пентаграмната звезда (число­то тук е 25=32). Пентаграмът е звезда на свободата, символ на човека, който се е освободил от закона на необходимостта. Пентаграмът има свойството да насочва силите на душата в правилната посока. Той разкрива изминатия от съзнанието път в миналото, както и пътя, който му предстои да извърви в бъдещето. В Големия цикъл на Паневритмията бива изпълняван Пентаграмът на символите.

 

От гледна точка на геометричните линии, които движенията очер­тават, Учителят П. Дънов ги разделя на четири вида:

 

1) По права линия движенията са мъжки, електрични, студени, твърди.

2) По крива линия движенията са женски, магнетични, топли, меки.

3) По вълнообразна линия движенията са светлинни.

4) Смесени - това са движения, които представляват комбина­ция от посочените по-горе основни три вида. Те са също светлинни движения.

 

III. Астрологически (космически) въздействия и съотношения

 

Космическите влияния заемат достойно място в системата от фактори, оказващи въздействие при изпълнението на паневрит- мичните упражнения. Както е известно, езотеричната наука, изс­ледваща този род въздействия в цялото им многообразие и богатс­тво от взаимоотношения, е астрологията, родителката на модер­ната астрономия. Отчитането на влиянията от сфери и обекти, външни за планетата Земя, както и връзката им с движенията и формите в танца на Паневритмията, е от принципно значение в изследователския процес, разкриващ дълбините на философско- езотеричното й съдържание. Тук ще приведем един цитат от уче­нието на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов, където са разкри­ти някои от общите положения, кореспондиращи по съдържание с разглеждания тук принцип: "Като играете Паневритмията, дви­женията трябва да бъдат нито много бързи, нито много бавни. Прекарвайте мисълта си в предната ръка, която е насочена на­горе, и в задната лява ръка, която е насочена надолу. И като снемате ръцете си надолу, прекарвайте мисълта си към ръцете, тогава енергията ще мине през центъра на Земята. А когато ръцете са насочени нагоре, тя ще мине през центъра на Слънце­то. "

 

Естествено е да концентрираме интереса си върху Слънчевата система. Да започнем с планетата Венера. Ако наблюдаваме дви­жението й за период от 3 години и 9 месеца, ще установим, че чрез съвпадите си със Слънцето за това време тя очертава небесен Пен- таграм. Очевидна е, следователно, връзката между този езотеричен символ - водещ за учението на ББ в редакцията на Учителя П. Дънов - и Венера. Тази планета може да бъде определена като космическа матрица на Пентаграма. Венера съдейства за успеха на човешките начинания. Когато си служим с Пентаграма, по невидим път се об­ръщаме към съществата от тази планета и те откликват на призива ни. Живият Пентаграм има за свой първообраз човека, който е сът­ворен от Бога в шестия ден (творчески период) от Сътворението на света (Бит. 1 гл.). Ако неделята бъде приета за първи ден от седми­цата и за начало на Божието творческо Дело, това означава, че чо­векът е създаден в петък - деня на Венера от астрологическа гледна точка. От друга страна, отрязъкът от време между два съвпада на Слънцето и Венера е девет месеца - съответства на периода на чо­вешката бременност, последвана от раждане на физическия човек. Обвързаността на дадена форма с конкретно космическо събитие подсказва за това, че в изграждането на структурата на тази форма вземат участие същества от духовните йерархии.

 

А сега нека проследим съвпадите на двете най-големи и най- тежки планети в Слънчевата система - Юпитер и Сатурн. Те се реализират приблизително на всеки 20 години. За период от 60 го­дини двете планети очертават върху небесната сфера равностранен триъгълник. Върховете му разделят окръжността на три дъги от по 120 градуса. Този ъгъл - 120 градуса - е, според астрологията, най- хармоничният аспект на небето. Сатурн и Юпитер символично от­говарят на Бащата и Сина. И така, на всеки 20 години старото и новото се срещат, за да се хармонизират и да набележат насоките за бъдещето. Осъществената последна подобна среща бе през 2000 г. в знака Овен, което свидетелства, че през третото хилядолетие ще бъ­де дадена зелена улица на новото в света.

 

От своя страна Меркурий в рамките на една земна година очер­тава на звездното небе чрез съвпадите си със Слънцето шестоъгъл­ник. Ъглите на хексаграма разделят окръжността на шест дъги от по 60 градуса. Ъгълът 60 градуса в астрологията говори за конст­руктивен, хармоничен аспект.

 

Интерес представляват и циклите на планетата Марс, понеже притежават тясна връзка с Паневритмията. В продължение на пе­риод от около 16 години Марс преминава през 8 съвпада и 8 опози­ции със Слънцето, които рисуват осмоъгълник върху небесния свод. Осмоъгълникът разделя окръжността на осем дъги от по 45 градуса. Числото осем (23=8) има отношение към системата от три измере­ния, която свързваме с куба като геометрично тяло. Марс има свой­ството да структурира материята, да я изгражда в разнообразни форми. Неслучайно първата половина от Земния период в еволю­цията на планетата ни преминава именно под знака на Марс. Ос­вен това Марс кристализира духовната енергия. Символ на тази кристализация е химическият елемент желязо. През Марсовата по­ловина на Земния период е сформирана окончателно структурата на човешкото същество с неговите четири тела: умствено (ментално), астрално, етерно и физическо (материално). Езотеричното позна­ние нарича тези четири тела "смъртни", понеже те биват изгражда­ни последователно преди всяко конкретно въплъщение на човешка­та духовна същност и съответно се разграждат последователно след физическата смърт на въплътения човек. Ъгълът от 45 градуса ни помага да придобием ясна представа за същността на дадена лич­ност, за нейния произход и бъдещото й развитие.

 

IV. Универсален характер на въздействието, оказвано от паневритмичните движения

 

"Аз ви казвам само общите принципи. Във време на упражнени­ята ще ви оставим свободни, сами да се научите и да свикнете. Прекарайте мисълта си през ръцете и през краката си. Трябва да знаете, че Вселената се проявява чрез вас."

(Учителят П. Дънов)

 

Кръгът на Паневритмията представлява умален образ на вселе­ната на великия Космически Човек. Тя е обективна реалност, съиз­мерима единствено с Вечността. Субективната реалност е съсредо­точена в личния живот на всеки човек. Този личен живот може да бъде открит във всяка точка от окръжността, заграждаща кръга на паневритмичния танц. Движенията на подобна точка са ограниче­ни от аурата на участника в Паневритмията. Неговите ръце, крака и тяло описват различни фигури, дъги, ъгли, геометрични и стерео- метрични съотношения. Всички движения притежават определено значение и смисъл. По този повод Учителят П. Дънов подчертава: "В третото измерение всичко е статично. Движението, растенето, времето са четвъртото измерение."

 

Аурата на отделната личност - това е малкият кръг на живота. Можем да си го представим проектиран в две равнини: вертикална - защото това е положението на тялото по време на игра, и хоризон­тална. При хоризонталния кръг следва да се съобразяваме с пред­ставата, че сме стъпили в неговия център, което означава, че се на­мираме вътре в собствената си душа. Там именно паневритмични- те движения откриват своя истински смисъл. Движенията, извърш­вани от участниците в малкия кръг, се проектират и в големия. По този начин всички изпълнители на Паневримията осъществяват кон­такт помежду си.

 

Участниците в Паневритмията изпълняват няколко основни ви­дове движения: по окръжността, около центъра на кръга, както и движения, свързани със завъртане на тялото около собствената му ос. Тъй като всички движения са обвързани с Големия или Малкия кръг, именно те двата - и по отделно, и в своята взаимовръзка - се явяват ключ за проникване в същността на Паневритмията. За вза­имодействието между двата кръга е в сила вторият херметически принцип - за съответствието (аналогията). И по-точно: процесите, които се извършват в големия кръг на живота, се проектират и се осъществяват и в малкия. Казано с други думи: онова, което става в макрокосмоса, става и в микрокосмоса.

 

В астрологията изчисленията и творческата преценка на обек­тивните сведения и факти се реализират също въз основа на кръго­ва диаграма. Астрологическият кръг представя в геометрична фор­ма начина, по който известни обекти или сфери от видимия и неви­димия свят са отразяват върху живота на човека във владенията на материята. Ако адресираме всички движения към конкретна личност, ще установим, че те са насочени към определени точки и образуват ъгли с точна стойност в ъглови градуси. Когато говорим за точки от кръга, следва да имаме пред вид начина, по който силите и енерги­ите от духовните зони на Битието се проектират в човешката аура. Оттам те проникват в съзнанието, където оказват своето същинско въздействие. А когато изследваме движения, образуващи точни ъгли, имаме пред вид влиянието на планетните съчетания, аспектите и начина, по който те вземат участие в изграждането на духовната реалност на човешкото същество - именно посредством динамизиране и катализиране на психическите процеси.

 

V. Позиции на участниците и партньорите при изпълнението на Паневритмията и взаимодействия със зоните и йерархиите на не­видимия свят

 

При изпълнението на паневритмичните упражнения космичес­ките течения въздействат оптимално при наличието на две важни условия: 1) съзнанието на човека-проводник трябва да бъде събудено; 2) неговият инструмент в лицето на тялото следва да е заел опти­малната позиция, за да могат теченията да текат свободно; така се създават максимално добри предпоставки за приемане и предаване на космическите енергии.

 

В Паневритмията (в тесния смисъл на понятието или т.нар. Малък цикъл от 28 упражнения), както и при изпълнението на Слънчевите лъчи, двамата партньори се движат паралелно, раз­положени един спрямо друг по хоризонталната ос. Това взаимно разположение свидетелства, че в посочените два цикъла от ця­лостната Паневритмия (Големия цикъл) участниците оперират пре­ди всичко със силите и енергиите на физическото, етерното и астралното поле.

 

В Пентаграма двойките са разположени по меридиана или по линията на вертикалната ос - т. е. връзката подсъзнание-свръхсъз- нание. Партньорите в двойките играят и се движат един зад друг. Чрез изпълняването на Пентаграма участниците влизат в контакт с по-извисени космически области - свързват се с импулсите на Божия Дух, с енергиите на Божествения свят. В тази насока Учителят П. Дънов споделя: "Когато дойдем до великите духовни въпроси и до световните тайни, не можем да ги разрешим с нашето съзнание и самосъзнание. Те са извън тях, те са достояние на свръхсъзнанието, в което човек се издига над условията."

 

Нека сега разгледаме символиката на кръга, вписан в квадрат и разделен на четири равни сектора (вж. фиг. 1):

 

Огън

Земя

Въздух

Вода

 

Фиг. 1. Схема на проявленията на живота в полетата (световете) на изява на съвременния човек и на инволюционния период от развитие­то на Духа.

 

I четвърт от кръга е свързана с живота на физическото поле, в материалния свят;

II четвърт - с живота на астралното поле;

III четвърт - с живота на умственото (менталното) поле;

IV четвърт - с живота на причинното (каузалното) поле.

 

Кръгът с две пресичащи се под прав ъгъл оси е символ на чо­вешката душа, разпъната върху кръста на материята. Когато мате­рията - посредством четирите си елемента: земя, вода, въздух и огън - господства над духовното начало, кръгът е вписан в квадрата. Това е илюстрация за слизането на Духа в материята. Както е из­вестно от езотеричното познание, това е периодът на инволюция.

 

Когато духовното начало има превес над материалното, кръгът е описан около квадрата (вж. фиг. 2). Душата постепенно се осво­бождава от ограниченията на материалната обусловеност. Нейната крайна цел е завръщането в Първоизточника и пълното сливане с Него при съхранена неповторима индивидуалност на живото съ­щество. Това - от своя страна - е периодът на еволюция.

 

Фиг. 2. Схема на еволюционния период от развитието на Духа.

 

При разглеждането на квадрата, вписан в кръга, наблюдаваме че­тири пресечни точки между двете геометрични фигури. Можем да ги наречем условно A, B, C и D. Именно през тези четири точки протичат съграждащите сили и енергии на духовните йерархии и се вливат в невидимата структура на човека, изпълват със светлина и мощ негови­те духовни тела. Всеки от участниците в Паневритмията съхранява част от благодатните енергии за себе си - за целите на личното си духовно развитие и израстване. Останалата част предава на другите живи същества, с които влиза в общение. За този вид взаимодействие с великата Разумност на Всемира Учителят П. Дънов отбелязва: "Сила има в движенията. Защото чрез тях вие ще дойдете в хармония с всички разумни същества, които се движат. В тази хармония седи силата. Ако не влезете във връзка с тези същества, вие сте неорга­низирани и тогава ще живеете в света на стълкновенията."

 

VI. Пълна концентрация при изпълнението на отделните паневритмични упражнения

 

Сама по себе си формулировката на принципа свидетелства дос­татъчно ясно за същността и съдържанието му. И все пак си заслу­жава да бъдат повторени правила и норми, които изглеждат оче­видни и без специално тълкувание.

 

На всяка крачка в своето Слово Учителят П. Дънов набляга на изис­кването: "Будни бъдете!" Будността в случая означава точно това - пълна концентрация на съзнанието при осъществяването на всички видове дейности в живота на човека и, в частност, при изпълнението на упражненията на Паневритмията. Тази вътрешна настройка на съз­нанието осигурява възможния най-пълноценен контакт с духовния свят и съответно - оптималното протичане, усвояване и разпределяне на енергиите, постъпващи от него. Разбира се, следва да се има пред вид и степента на индивидуалната духовна еволюция на всеки участник в паневритмичния танц. Колкото по-напреднал е той по Пътя към Божественото, толкова по-изявени са и способностите му да възпри­ема и използва силите и енергиите, получавани вследствие на изпъл­нението на Паневритмията. Ала независимо от това, на какво стъпало в тази космическа стълбица се намира участникът, той при всички случаи би трябвало да влага най-доброто от себе си, сиреч да бъде максимално концентриран в това, което извършва в момента. Това е единственият начин да получи всичко, което е в състояние да приеме от невидимия свят. А също - и да бъде максимално полезен както на себе си, така и на всички останали. И не на последно място - да допри­несе според възможностите си и за повдигането на човечеството като цяло. Защото ролята на Паневритмията - както вече неведнъж бе из­рично подчертано - далеч не се изчерпва с конюнктурно и/или локално, местно влияние. Тя има всемирно, планетарно въздействие. Именно поради него (посочвано многократно от Учителя П. Дънов при изяс­няване от негова страна на същността и резултатите от паневритмичните упражнения) произтича и огромната отговорност за начина, по който изпълняваме както Паневритмията като цяло, така и всяко от­делно движение. За да избегнем механичното възпроизвеждане на упражненията, би било от полза да събудим у себе си интерес и обич към тях. Вниманието ни трябва да бъде съсредоточено не само върху правилното изпълнение на конкретното упражнение, но и върху мус­кулните усещания и чувствата, които го придружават.

 

Затова нека се вслушаме в напътствията на великия духовен Учи­тел: "Ако държите ръцете си хлабаво във време на упражненията, тогава няма никакъв контакт със силите на природата. Ръцете трябва да се държат обтегнати. Тогава чрез упражненията вли­зате в досег със силите на природата. После, когато правите уп­ражненията, вие мислите за обикновените си работи: за къща, за сметки и пр. Когато правите упражненията, мисълта ви да бъ­де концентрирана (курсивът мой - К. З.). Движението е живот. Без движение животът не може да се прояви. Движението тряб­ва да бъде разумно. И един сантиметър да се подвижиш, трябва да имаш някаква цел, някакво постижение." На друго място в Сло­вото си Учителят П. Дънов отново подчертава значението на будността при изпълнението на паневритмичните упражнения: "В дви­женията вие бързате - изведнъж искате да свършите упражне­нията. Може някой път да направим само три упражнения, но внимателно."

 

 

г) философско-езотерично съдържание

 

Част от съдържанието на изнесените дотук подтеми, както и на тези, които предстои да бъдат разработени оттук нататък, се при­покрива. И това е неизбежно пред вид характера на третираната проблематика. Основната цел на това изследване не е толкова под­чертаването на обособеността и различията между подтемите за Паневритмията, колкото стремежът към по-задълбочено проучване и излагане на съдържанието на толкова богатата в смислово и кон­цептуално отношение главна тема.

 

"Паневритмията е наука за приемане разумните движения на природата. При Паневритмията човек посреща и възприема Бо­жественото, мощното, което гради Вселената, и отива да рабо­ти за великата идея на живота. Паневритмията е хармонично­то творческо изявление на Божественото Начало във Вселената (курсивът мой - К. З.). Паневритмията внася живот, сила, ра­дост и красота в човешката душа."

 

"Трябва да се запознаете с научната страна на Паневритмия­та. Природата обича с най-малки усилия да добие големи пости­жения. В Паневритмията са впрегнати силите на ума, сърцето и волята да работят в хармония. Чрез Паневритмията ще се пока­же на хората как могат да приемат силите на природата. Ние правим тия упражнения сутрин, понеже тогава има най-благоп­риятни условия. Те трябва да се правят от 22 март до 22 септем­ври. Според закона за еволюцията ние започваме с тялото."

(Учителят П. Дънов)

 

Всичко изнесено дотук в рамките на настоящата тема има пряко или косвено отношение към философско-езотеричното съдържание на Паневритмията. Не бихме могли да отделим от него нито наиме­нованието, нито структурата й, нито - още по-малко - принципите, според които тя би трябвало да бъде изпълнявана. Обособяването на разглежданата тук подтема има за основна цел добавянето на допълнителна и съществена по значението си информация, както и по-задълбоченото изследване на проблеми от принципно естество.

 

Философско-езотеричният ракурс на наблюдение и проучване не може да не бъде свързан с вечния въпрос за смисъла. Според Учителя П. Дънов формата е свързана с физическия (материалния) свят, съдър­жанието - с духовния, а смисълът - с Божествения. Следователно с обединените усилия на философското и езотеричното познание наша­та цел е да надникнем отвъд завесата на заобикалящата ни матери­алност (в случая - формата, външният израз на Паневритмията във времето и пространството) и да се устремим към духовното съдър­жание и Божествения смисъл на паневритмичните упражнения.

 

Ако решим да навлезем в дълбините на човешкия (микрокосмоса) и всемирния (макрокосмоса) живот, ще достигнем до извода, че всяка проява на микрокосмичното битие представлява отражение или ре­зонанс на глобалния вселенски живот, който блика навред в Космоса. В един съдбовен момент от своето еволюционно израстване хомо сапиенс - мислещият, разумен човек - надмогва инстинктите и по­ривите на своята биологическа природа и в душата му се заражда стремлението да даде израз на висшия живот на Духа. Един от най- фините методи за изпълване на този стремеж със съдържание е до­сегът с изкуството, творческата дейност на човека в тази необятна област на себеизразяването. Музика, изобразително изкуство (жи­вопис, графика, скулптура), танцово изкуство, архитектура, опера, театър, драма и колко още красиви нюанси и варианти в храма на безсмъртните музи на негово величество Изкуството... Сред тях дос­тойно място заема и хореографията. Тя демонстрира по безспорен начин ролята на движенията в нашето съществуване. Дори и в ежед­невния ни живот всяко движение изразява някаква идея. В полето на изкуството движенията най-често се явяват синтезиран израз на дълбоки естетически и духовни идеи и преживявания.

 

Главната закономерност в случая е, че всяко движение предс­тавлява въплъщение на определена мисъл. В конкретния случай с хореографията като вид изкуство нейната изразност би трябвало да преследва такова съвършенство, че зрителят да улови, да разгадае в движенията мисълта, идеята, заложени в тях и предназначени да ни внушат замисъла на автора. Идеалното постижение е, когато дос­тигаме като наблюдатели до пълнотата на авторовата идея и се сли­ваме с мисъл-формата, която той е изпълнил със съдържание - с помощта на изпълнителите, разбира се. Изводът е, че и танцът (в балета, операта и оперетата), както и играта (в драмата, комедията и трагедията), биха могли да станат изразители на духовната същ­ност на човека. И едно далеч по-глобално обобщение: ритмиката на телесните движения ни отвежда до идеята за ритмиката на Космоса.

 

Всички упражнения от Големия цикъл на Паневритмията - за­имствани от Живата Разумна Природа - са по своята същност и съдържание израз на съответстващи им възходящи състояния на човешката душевност. Отличителен техен белег са спокойствието, липсата на стихийност и необуздана емоционалност, величествена простота и гениално прозрение за извечната връзка между земното и небесното. Играят се на ранина, в часовете на пробуждащия се живот, когато от недрата на световното сърце се изливат с пълни шепи най-ценните дарове на Божията Любов.

 

Кръгът на Паневритмията е малка, но изящна проекция на ог­ромния кръг на вселенския кръговрат, по който протичат силите и енергиите на макрокосмическия живот. В отделните упражнения са вложени и стаени всички положителни състояния, през които преминава човешкият живот. Играейки Паневритмия в ранните ут­ринни часове, участникът придобива златния шанс да постигне ре­зонанс с протичащите в тези свещени мигове благодатни сили на Живата Природа. Те от своя страна му съдействат, за да покълнат и да дадат обилни плодове заложените в неговата духовна природа семена на Божественото. За ролята на неангажиращите наглед паневритмични упражнения по отношение на планетарната действи­телност, за мащабите на тяхното въздействие най-ясно и вдъхнове­но звучат думите на Учителя на ББ в България: "Велико оръжие е Паневритмията, която ви давам. От вас зависи къде и към ко­го ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между нас, но и в света."

 

Паневритмията е творчески процес на пре сътворяване на чове­ка според изначалния Божествен План за предназначението на чо­вешкото същество. От своя страна творчеството - само по себе си - представлява процес на създаване на ново качество. Тези две из­ходни предпоставки и логическата връзка между тях ни дават ос­нование да заключим, че във вселенския ритъм на Паневритмията човек пресъздава самия себе си като личност с нов облик - подобие на идеалния първообраз, роден предвечно в свръхсъзнанието на Тво­реца. Не на последно място - Паневритмията допринася за устано­вяване на хармония в психо-физическото единство на индивида, както и между самия човек и природната среда. А хармонията е последната крачка преди постигането на жизнената цел на нашия живот в материалното битие - съвършенството (Мат. 5:48), така както тази цел е формулирана от самия Господ Иисус Христос, най- великия Космически Дух, слизал някога в плът на нашата планета.

 

Именно Паневритмията като творчески процес свързва недели­мо висшата с нисшата природа у човека, неговото духовно и мате­риално естество. И по-точно - движенията на този уникален все­ленски танц на пресътворението притежават чудодейното свойство да трансформират видимото в невидимо, земното в небесно. Затова Учителят П. Дънов е в правото си да подчертае: "Движенията на Паневритмията са едновременно механични, органични и пси­хични. ...Те имат голямо влияние върху човешкото съзнание. Тези движения се превръщат във вътрешни, психически процеси." Ме­ханични движения са тези, при които разумността действа отвън, а не отвътре. Органични са онези, при които взема участие вътреш­ният живот, но не като ясна, съзнателна мисъл. А психични са дви­женията, свързани с определена мисъл. Мащабът на въздействието на паневритмичните упражнения далеч надхвърля отделната чо­вешка личност или дори кръга на конкретните изпълнители. Той бележи разширение до пределите на цялото човечество, на цялата планета.

 

В случая лаиците - незапознати със скритите за физическото зрение обекти и явления на целокупния Живот - биха запитали: какво значение може да има една такава игра за съществуването на Цялото? И би следвало да им простим невежеството, понеже те все още живеят с погрешното убеждение за реалност на отделността, на разделението между частите и Цялото. Те все още не знаят, че всяко събитие в битието на частите неминуемо се отразява върху общия живот, че мислите, чувствата и действията на човека се про­ектират по невидим начин в духовните зони на Космоса и оставят своите следи върху фината тъкан на тяхната субстанциалност. Ако средният гражданин на планетата притежаваше ясновидски спо­собности, той със сигурност би се ужасил, след като надникне в тези полета на ноосферата. До такава степен са затрупани те с на­шите ежедневни негативни излъчвания на мисловен и емоциона­лен план. За погледа на ясновиждащия Земята е заобиколена от плътна мрачна аура с мръсно кафяви, сиви, отровно зелени и черни оттенъци. Само тук-там проблясват отделни снежно бели и златис­ти искрици на чисти духовни стремления, на дела, изтъкани от чес­тност, благородство и всеотдайност. Проблясват и скоро угасват, потопени в общия фон на посредственост, злонамереност, егоизъм, тщеславие, алчност и корист. Не бива да се борим със злото, много­кратно ни поучава Учителят на ББ в България, а трябва да творим добро. Едно от най-могъщите оръжия в тази битка за съдбата на човечеството е Паневритмията.

 

И затова, когато разглеждаме нейното философско-езотерично съдържание, за пореден - и далеч не последен - път сме длъжни да изтъкнем: всяка идея, всяко качество на човешката душевност съ­ответства на определено движение. И обратното - всяко движение, включително при изпълнение на паневритмичния танц, отразява съответна настройка на психиката, нейното вътрешно съдържание. В този ред на мисли можем да говорим за движения на Любовта, на красотата, на Доброто, на милосърдието, на справедливостта (въ­обще на всички добродетели) и т. н. Именно върху подобна здрава основа е изградена и Паневритмията. Хората, които не спазват нрав­ствените закони в своя живот, погрозняват (погледнете, например, лицата на жените, които търгуват с плътта си, или на онези, които редовно угаждат на тялото си във всяко отношение). Движенията им също стават неестетични, недодялани, грозни. И, от друга страна, когато човек върви неотклонно по духовния Път и животът му пре­минава в съзвучие с Божиите нравствени повели, самият той се разхубавява и движенията му започват да се отличават с все по- голяма плавност, мекота, грация и красота. Ето защо трябва да приз­наем необходимостта от внасяне на съзнателни елементи в подсъз­нателния живот.

 

Изложената по-горе обвързаност между форма (движение) и съ­държание (духовния облик на човека) би могла да бъде разглежда­на като следствие от проявлението на вече разгледания втори хер­метически принцип - за съответствието (аналогията). Както е из­вестно, той формулира глобалното съответствие между всички обек­тивни реалности в Битието, между всички неща във Вселената. А това съответствие от своя страна е основано върху всеобщото Един­ство, лежащо в корените на всичко съществуващо, на целия Космос. Осмисляйки тази взаимообусловеност между всички компоненти на мировата Реалност, по-бързо и по-резултатно бихме могли да достигнем до значението на Паневритмията за живота на Цялото - на глобалната планетарна общност на Разума. Не на последно мяс­то - отчитайки действието на петия херметически принцип (за ри­тъма), следва да допълним, че формите на паневритмичните дви­жения, които са съобразени с някои периоди от ритъма на всемир­ния Космичен Живот, оказват силно и благотворно въздействие вър­ху организма и психиката на човека.

 

Действието на движенията в Паневритмията може да бъде раз­глеждано в три насоки:

 

1) Те са проводници и акумулатори, посредством които участни­кът в Паневритмията се свързва с творческите и съзидателните си­ли на Живата Разумна Природа, приема ги и ги оползотворява за целите на своето духовно-нравствено развитие и израстване. В то­зи смисъл посочените сили притежават качеството животворност.

2) Като следствие от обстоятелството, че паневритмичните дви­жения са в хармония с глобалния космичен ритъм на Битието, който привежда в активност целокупния вселенски живот, те съдействат за активизирането на всички латентни, непроявени сили на човешката духовна природа, привеждат ги в действие в името на съзиданието.

3) Упражненията на Паневритмията обладават такъв характер, който позволява на изпълняващия ги да изпраща чрез тях благот­ворни енергии, мисли и идеи в ефира и оттам те продължават сво­ето позитивно въздействие спрямо света и неговата промяна към по-добро.

 

От друга страна, не бива да смесваме паневритмичните движе­ния с физкултурата (в широкия смисъл на понятието), гимнастика­та или балета. Те са основани като същност, форма, съдържание и въздействие върху дълбоки закони на духовния свят, чието дейст­вие служи на човека за влизане в контакт с енергиите на природата и тяхното прилагане за неговата индивидуална еволюция. Panta rei ("Всичко тече, всичко се променя!") - възкликва Хераклит преди около две хилядолетия и половина. Движението е всемирен закон, се произнасяме важно и сериозно ние, придавайки нюанс на науч- ност на това твърдение. Да, всичко се движи и подлежи на промяна.

Такива са законите на творението, вложени в него от Твореца. Ала когато в тези движения влагаме разумност, тогава получаваме при­добивка. И тя може да бъде изразена по следния начин: при изпъл­нението на паневритмичните упражнения влизаме в активен и вза­имно полезен обмен с живите сили на Природата.

 

Тези живи сили и енергии са поляризирани, както и всички ос­танали обективни реалности в природната среда. Така гласи и тре­тият херметически принцип, залегнал в основите на философско- езотеричното съдържание на Паневритмията - принципът на по­лярността (двойнствеността, пола). Излъчванията на човешкия ор­ганизъм не правят изключение от действието на този принцип - те също са поляризирани. В този смисъл дясната страна на човека (десният му крак, дясната ръка и т. н.) е израз на творческите сили в природата, а лявата му страна (левият крак, лявата ръка и т. н.) - съответно на съграждащите сили. Затова при паневритмичните уп­ражнения е от значение коя страна взима участие в движенията. Движенията на десните крайници или самото обръщане надясно изразява свързване на изпълнителя с творческите сили в Космоса, а движението на левите крайници или обръщане наляво - със съг­раждащите сили. Това е причината Паневритмията винаги да за­почва с десния крак. Понеже творческите сили влизат в действие първи. Те именно творят, създават онези елементи, върху които впос­ледствие работят и ги доразвиват съграждащите сили. Когато стъп­ваме ту с левия, ту с десния крак при будно съзнание и пълна кон­центрация, се осъществява смяна на теченията, на положителните и отрицателните течения, на творческите и съграждащите течения.

 

От изложеното дотук имаме основания да изведем още три соб­ствени принципа на Паневритмията:

 

1. Ритъмът на паневритмичните упражнения сам по себе си независимо от влиянията на околната среда - оказва обновително въздействие върху човешкия организъм.

 

Както вече бе изтъквано неколкократно, всичко във Вселената почива върху законите на ритъма (пети херметически принцип).

Спазването на тези закони облекчава труда на човека и повишава качеството на постиженията му.

 

2. Движенията в Паневритмията отговарят на известни космични закони.

 

Освен чисто механичния си характер движенията на тялото свър­зват човека с известни природни сили. Ако познаваме законите на Живата Разумна Природа, бихме могли да усвоим тези сили и да ги използваме за конструктивни цели. От друга страна, има движения, които имат значение само за този, които ги изпълнява (движения от частен характер), както и такива, които свързват човека с Всемира, с Цялото (движения с универсален характер). Вторите са израз на космични движения и ритъм. Ако движенията на човека са в хар­мония с Космоса - с неговото огромно пулсиращо сърце, изпълни­телят се свързва със силите на природата и ги приема в себе си. Именно от подобно естество са паневритмичните движения. Те са в хармония с космичните движения и ритъм, които творят, градят и организират всичко във Вселената и затова оказват мощно пози­тивно въздействие върху човека.

 

Чрез някои паневритмични упражнения ние приемаме запаси от земния магнетизъм. Необходимо е периодично да се свързваме със земните и слънчевите енергии. При будно съзнание, когато ръката е насочена нагоре, човек се свързва със слънчевите сили, а когато тя е насочена надолу - със земните сили. Тогава приемаме положи­телните, градивните енергии от Земята, а непотребните, дисхармонични енергии предаваме на нея. При изпълняване на паневритмичните движения е нужно да знаем какви енергии излизат от ця­лата ръка и какви, в частност, от всеки пръст. Това познание е пот­ребно заради отклика, който очакваме да получим от Всемира.

 

3. Налице е връзка, съответствие между тон, форма, движение, цвят, число и идея в Паневритмията. Казано с други думи, Паневритмията е съчетание между тон, форма, движение, цвят, число и идея.

 

Известно е от какво огромно значение за Паневритмията е му­зиката. Тя оказва влияние както върху физическата същност на чо­века - неговото тяло, така и върху душевността му, върху мисловна­та му дейност. По своето естество музиката представлява материали­зирано движение на Духа. Тя е правилният начин за организиране на материята в човешкото същество и на неговите мисли, чувства и постъпки. Колкото една мисъл е по-правилна, по-възвишена, по-определена и ясна, толкова тя е по-музикална. Ето защо чрез музиката се изграждат не само нашите физически органи, но и психическата надстройка на личността; чрез нея се влива живителна струя в чо­вешкия душевен и духовен мир. Затова музиката може да бъде дефи­нирана като проводник на истинския живот. Тя е началото на всяка култура. Тя е в основата на всяка позитивна реализация. Творецът е вложил в Космоса закон за връзката между музиката и движението. Именно тази връзка лежи в основата на Паневритмията. Действието на този закон обуславя съответствието между тон, движение и идея, за което вече неведнъж ставаше дума в това изложение. В този сми­съл е и репликата на Учителя П. Дънов: "Всяка дума, изразена музи­кално и с движения, внася нещо ново в човешката душа. Когато се съчетае музиката с движения и идеи, това е една велика сила, с дълбоко психо-физично действие върху човека. Във всички гимнас­тически упражнения трябва да влезе музиката, за да ги облагороди."

 

От особено значение е, че при Паневритмията самата музика не е в духа на съвременните музикални стилове, а тя притежава нещо ново в себе си. Тя е в съзвучие с по-дълбоки закони на Битието и по тази причина говори директно на възвишеното у човека, събужда го и го развива. Музиката на Паневритмията има свойството да издигне човека в онези възвишени сфери, за които той извечно е копнял. Тя го свързва със света на Висшата Реалност. Тази музика не е произволна, а съответства строго на движенията и на идеите, вложени в тях. И само при наличието на това съответствие панев- ритмичните движения придобиват мощно, магическо въздействие, бивайки носители на породилите ги идеи. Нещо повече - движени­ята се превръщат във въплътена идея!

 

Ако обърнем внимание върху тоналността, в която звучи всяко паневритмично упражнение, ще достигнем до определени изводи в две направления: според името на тоналността и според нейния вид (мажор или минор). Името й обуславя цвета, в който свети всяко уп­ражнение. По този повод Учителят П. Дънов казва: "Силата на пе­сента зависи от цвета, който се получава след нея." И на друго място в Словото му: "Движението на етерните светлинни вълни е Паневритмия. Червените, портокаловите, жълтите и прочие лъчи на светлината имат свои движения, своя музика." Специално във връзка с двата вида тоналности - мажор и минор, Учителят на ББ изтъква следното: "Духовните мотиви обикновено са в мажорни гами. В природната музика няма минорни гами. Тях ги е създал човекът, като резултат на своите болезнени и тъжни състояния. Минорните гами са на физическия свят, а мажорните гами са на духовния свят." Всяко упражнение в Паневритмията, което звучи в мажорна тоналност, ни свързва със светлината на духовния свят, с възходя­щия полюс на мисълта и чувството, с радостта, а като процес - с еволюцията. Всяко упражнение, което звучи в минорна тоналност, ни свързва с физическото поле, като сила - с низходящия полюс на мисълта и чувството, със скръбта, като процес - с инволюцията.

 

При изпълнението на паневритмичните упражнения следва да извикаме в съзнанието си тъкмо онези идеи, които съответстват на движенията. Така именно движенията се превръщат във външен израз на идеите, на които са рожба. По този начин достигаме до още едно, донякъде поетично определение на Паневритмията - ми­съл, изразена чрез движения. Всяко упражнение е свързано с един процес на съзнанието. И затова всяко упражнение оказва въздейст­вие върху определени сили на човешкото духовно начало. Ето защо Паневритмията е в пряка връзка с пробуждането, освобождението и творчеството на човешката душа. За да се улеснят двата процеса - вземане и даване, - които се извършват при паневритмичните упражнения, при тях трябва да участва пълноценно и активно съз­нанието. Това е условието за целесъобразен обмен между човека и околната среда. Понеже характерът на енергиите, които изпраща и приема участникът в паневритмичния танц, зависи от будността на съзнанието, от идеята, която е завладяла изпълнителя на съот­ветното движение. Тази е причината да нямаме право да отъждест­вяваме паневритмичните движения с механичното изпълняване на гимнастическите упражнения. За разлика от вторите първите се явя­ват дейност, в която вземат участие всички сили на човешкото ес­тество: физически, духовни, умствени и Божествени. Всички тези сили при Паневритмията са в състояние на будност, творчество, активност и възприемчивост. Ето защо при паневритмичните уп­ражнения трябва да се мисли. Всяко движение тук без мисъл няма смисъл. Нужна е пълна вътрешна концентрация, която необходи­мост обособихме като шести собствен принцип на Паневритмията.

 

Ръцете на човека са силови линии, по които протича жива енер­гия. Щом сме в будно съзнание, възниква връзка между ръката и Живата Природа и по всеки пръст протича тази жива енергия - праната. Ако сме свързани с Божественото начало у себе си, то ще осигури протичането на тази енергия в цялостната ни същност.

 

Една от целите на Паневритмията е да се събудят спящите духов­ни сили и заложби на човешката същност. Редовното и правилно изпълняване на паневритмичните упражнения допринася за пости­гане на духовен подем, култивиране на възвишени мисли и чувства, облагородяване на характера, вливане на живот, здраве и сила във всички телесни органи. Казано с други думи: Паневритмията подмладява и възвисява! Освен всичко изброено тя е и мощен ме­тод за трансформиране на човешките състояния. Когато ни налегнат тревога, обезверяване, чувство за безнадеждност, печал, отчаяние (а това се случва по-често, отколкото бихме искали, поради естеството на нашето съществуване в царството на относителността - този ма­териален свят на болката и страданието), тези състояния подлежат на положителна трансформация с помощта именно на Паневритми- ята. Всеки, който е участвал в космичния й танц, може да го потвърди!

 

Не на последно място - Паневритмията спомага за развиване на естетическо чувство, както и на усет за ритъм и музикално чувство. Посредством Паневритмията се подхранва и развива и социалното чувство у личността, понеже тя се изпълнява групово от много хора, обединени от обща идея и слети в единство на мисъл и движение. Именно това чувство на единение възпитава човека, събужда него­вото колективно съзнание. Според най-глъбинната си същност пан- евритмичните упражнения представляват молитвен зов на душата - зов към Светлината, към вечното Добро, към Любовта, към из- вечната Реалност, която ние - вярващите хора - назоваваме Бог. Те са и свещенодействие, чрез което човек осъзнава, че същината на естеството му е музика, чистота, любов... В миговете на тяхното изпълнение усещаме в пълнота безбройните нишки, които ни свърз­ват с Всемира. Затова и тези мигове ни носят чувство на благогове­ние и свещен трепет. Те внасят поезия, нежна лиричност в суровия, безпощаден ритъм на нашия така динамичен и объркан живот. Така Паневритмията съдейства за създаването на новия тип човек - чо­века на дейната любов.

 

Ала Паневритмията оказва подобно благотворно въздействие не само върху участниците в нея, но и върху външния свят. Когато постигаме съответствие и хармония между движение и идея, то чрез движенията предаваме тези идеи на цялото човечество. Така изп­ращаме в света нови творчески сили и импулси, които съдействат за неговото обновление и прогресивно преобразувание. Всички но­ви идеи, подлежащи на вграждане в планетарната култура, всички животворни принципи, притежаващи силата да я обновят, да из­дигнат човешката общност до висотите на Новата Култура, са вът­решно присъщи на паневритмичните движения. Затова Паневрит­мията е такава форма, която е пригодна да изрази новите идеи и да ги предаде чрез музика, движение и слово на човешкото естество и на целокупния живот. Следователно в нейните движения са въплъ­тени идеите, които строят и градят Новата Култура. В тези движе­ния са стаени пружини с магическа мощ, чрез които ще се пробудят новите творчески сили на човешката душа - сили, които чакат два­надесетия час на своето проявление!

 

Както вече бе отбелязано по-горе, Големият цикъл на Паневрит­мията се състои от упражненията на Паневритмията (в тесния сми­съл на понятието; 28-те упражнения), Слънчеви лъчи и Пентаграм. В този ред те биват изпълнявани с малка пауза, непосредствено едно след друго. Големият цикъл е Цялото, а когато говорим за Ця­лото, имаме пред вид кръга - символ на Вечността, на вечното, нестихващо Развитие. Изводът е, че Големият цикъл обхваща це­лия кръг, а трите по-малки цикъла - определени части от него. Оттук произтича и необходимостта да разполагаме упражненията в кръга. Цялото и кръгът са идентични. Цялото не бива да бъде разглеждано като механичен сбор от величини. То е изпълнено с живота на сво­ите съставни части. Кръгът е жив, в неговите сектори пулсират раз­лични сили и енергии. Казано по друг начин: чрез кръга всемирни­ят живот се проявява в многобройните измерения на времето и про­странството.

 

Хоризонталната ос разделя кръга на две половини. Долната по­ловина, под хоризонта, е свързана с изявата на живота в най-нис­шите в субстанциално отношение полета (светове) - физическо и астрално. Горната половина е Небето, светът на Духа. Под хори­зонта, в сферите на най-ниска субстанциалност - физическа (мате­риална) и астрална, поставяме упражненията на Паневритмията (в тесния смисъл). Над хоризонта, във владенията, зоните на Духа - ментална (умствена) и каузална (причинна), поставяме упражне­нията на Слънчеви лъчи и Пентаграм.

 

Вертикалната ос внася още едно разделение (диференциация) на паневриттмичните упражнения. Първата четвърт от кръга свър­зваме с първите 10 упражнения, втората четвърт - с останалите 18 (с което приключва първият малък цикъл - Паневритмията в тесен смисъл на думата), третата четвърт - с упражненията на Слънчевите лъчи, и четвъртата четвърт - с Пентаграма.

 

Към първата четвърт на кръга отнасяме проявите на физическо­то поле (материалния свят). Тук действат силите, свързани със ста- розаветния живот на човека. В първата четвърт поставяме начал­ните 10 упражнения. Към втората четвърт на кръга отнасяме проя­вите на астралното поле. Тук действат силите, свързани с новозаветния живот на човека. Във втората четвърт поставяме останали­те 18 упражнения от Паневритмията (в тесния смисъл). Към трета­та четвърт на кръга отнасяме проявите на умственото поле. Тук дейс­тват силите, свързани с живота на праведния. В третата четвърт поставяме упражненията "Слънчеви лъчи". И на последно място, четвъртата четвърт на кръга е свързана с причинното поле. Тук се проявява животът на ученика. В четвъртата четвърт поставяме уп­ражнението "Пентаграм".

 

Някой би могъл да запита дали това разделение не е твърде ус­ловно и самоцелно. Нека цитираме отново Учителя П. Дънов: "Уп­ражненията на Паневритмията са като преддверие за Божест­вения свят. Някои от движенията на Паневритмията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно." Следователно Учителят на ББ в България е разграничавал упражненията. Насоката на всичко изнесено дотук ни дава право да търсим строгата логика на Божес­твения закон, според който нищо не е случайно, а се подчинява на Принципа на причини и последствия. В Големия цикъл на Паневритмията се наблюдава една последователност на развитието, коя­то започва с упражнението "Пробуждане" и завършва с "Пентаграм". Това развитие свързваме с пътя на душата през четирите полета на Космоса: физическото, астралното, умственото и причинното. И от­ново може да възникне въпрос: какъв смисъл има днес да се играят упражненията, за които подчертахме, че имат връзка с живота на старозаветния тип човек, при положение че човешкото съзнание вече е излязло от периода на инволюцията? На подобно запитване - макар и хипотетично - Учителят П. Дънов отговаря: "Староза- ветният живот тече във вашите жили, в дебелото черво. Вие не можете да се избавите от старозаветния живот. Следователно той носи ред противоречия в себе си, от които вие не можете да избягате." У всекиго от нас дремят като потенциал силите на този живот - неизбежна наследственост от миналото. Независимо че при­съствието им не е от определящ характер (поне така би трябвало да бъде от еволюционна гледна точка), необходимо е силите и енерги­ите на старозаветния живот да се раздвижат, да се трансформират и да преминат в по-висока октава на развитие. За този процес на позитивна трансформация Учителят на ББ у нас изтъква: "В ста- розаветния живот вие ще изкупите греховете си и ще се мъчите. В новозаветния живот вие ще се усъвършенствате. В живота на праведния ще помагате на другите. А когато дойдете на Земята като ученици, ще изучавате първото правило, чрез което Любовта може да се прояви в нашия живот. Вие ще бъдете тъй снизходи­телни към другите, както и към себе си."

 

Старозаветните са хора на завистта и отмъщението, затова на Земята те се мъчат. Преминавайки през изпитанията на живота в гъстата материя, те се изпълват със злоба и ожесточение. Новозаветните са душите, все още неовладели емоционалната си природа, затова на Земята те страдат. Житейските изпитания им но­сят разколебаване, съблазняване, съмнение. Праведните са надарените, талантливите, гениалните, които идват да служат на по- високи нравствени идеали. Техният живот е изпълнен с разочарования. Изпитанията ги натъжават и наскърбяват. А учени­ците (разбира се, имаме пред вид окултните ученици) са онази общ­ност от пробудени, напреднали по духовния Път индивидуалности, които следват своя Учител и работят за осъществяване на неговата мисия на планетата. Те са тружениците, работниците на Божията нива. Изпитанията в живота ги изпълват с радост и им помагат да продължават да се учат. А защо именно се радват, вместо да страдат при сблъсъка с горнилото на земното битие? Понеже придобиват ново знание, нова поука, нова сила. Затова ги назоваваме "ученици" и свър­зваме житейската им проява с Школата на великия Разумен Живот.

 

Силите на четирите вида живот се проявяват във всекиго от нас. Желателно е, когато играем Паневритмия, да преминаваме съзна­телно от един вид живот в друг, в съответствие със закона на проти­чащите енергии, защото те си взаимодействат по определен начин. Животът на ученика слиза в живота на новозаветния, а животът на праведния слиза в живота на старозаветния. Животът на новозаветния се стреми към живота на ученика, а животът на старозаветния - към живота на праведния.

 

 

2. Смисъл на Паневритмията; енергийни взаимодействия

 

а) смисъл

 

"Всемирното хармонично движение на цялото Битие е Паневритмия (курсивът мой - К. З.). Когато човек прави тези движе­ния, той е в хармония с цялото Битие. Тогава възприема Божието благословение, понеже всичко е Божие. Когато при паневритмичните движения стъпваме на единия или другия крак, това стимули­ра чакрите, става смяна на положителните и отрицателни тече­ния, на творческите и съграждащи течения. При Паневритмията мисълта се свързва с музиката и с движението. Трябва да играете, за да се подмладите. С Паневритмията човек постепенно придоби­ва мекота. Тези движения на Паневритмията са разумни. Те са под­готвителни движения. Те имат магическа мощ и влияят върху це­лия свят, а не само върху нас. Тези движения са взети от природата, от целия всемир и са в хармония с космичния ритъм."

"Целта на Паневритмията - тя може да даде големи резулта­ти. Ако всички българи биха играли всяка сутрин Паневритмия съзнателно, никакво зло не би постигнало държавата им и никога не биха боледували. Ние играем Паневритмия, за да се свържем с невидимите помагачи от всички светове и по този начин да улес­ним пътя на българския народ."

"Бог изпрати Великия Си Дух на Земята, а вие сте назначени на служба при Него като стрелци и телохранители. Дадено ви е оръ­жие в ръцете, с което строго да пазите изпълнението на Великия Закон, т. е. да пазите мира и хармонията в човешките души, а не да насочвате даденото ви оръжие против Великия, всявайки раздори и разногласия помежду си. ...Внимавайте! Оръжието ви е дадено. Зависи от вас къде ще го насочите - дали против нисшите души (прояви), или против оная Велика Огромна Божествена Сила, ко­ято само с мисълта си може да ви заличи от лицето на земята."

(Учителят П. Дънов)

 

Учителят П. Дънов е изяснил същинския смисъл на понятието "Паневритмия" от духовна гледна точка посредством следното из­черпателно и изпълнено с дълбок смисъл изречение (което същев­ременно се явява и поредната дефиниция на понятието): "Панев­ритмията е разумна обмяна със силите на Живата Природа." На друго място в своето Слово той допълва картината на това кос­мическо по мащабите си взаимодействие, конкретизирайки форми­те и амплитудата му, както и проявлението на вселенския принцип за съответствието (аналогията) при изпълнението на паневритмич- ните упражнения: "Ние правим тези упражнения, както ги пра­вят в другия свят. Те не са измислени, те са снети отгоре. Може да се правят и други упражнения, но ще видите разликата. Защото в тези упражнения са свързани физическият, духовният и Бо­жественият свят (курсивът мой - К. З.). Има преливане от един свят в друг. Във физическо отношение светът е виртуоз, а в ду­ховно отношение - не. Трябва да се уравновесят физическите дви­жения с движенията на чувствата и мислите. Те трябва да се хармонизират. Тогава тези противоречия, които сега съществу­ват, ще се изгладят."

 

Паневритмията поставя участника в нея във връзка със същест­вата, които са по-напреднали в еволюционно отношение от човеш­кия род. Тя събужда и развива вложените в личността заложби, неговия духовен потенциал. Чрез Паневритмията изпълнителят при­добива възприемчивост към животворните сили и енергии, про­низващи целия Космос. Тя допринася за постигане на резонанс с тях. Кои са най-важните измежду тези сили? Учителят на ББ в на­шата страна отговаря: Доброто, Справедливостта, Разумността, Хар­монията, Братството, Свободата, както и докосването до Космичната Любов.

 

Мнозина сигурно се питат: защо паневритмичните упражнения започват всяка година на 22 март и защо се играят рано сутринта? Смисълът на тази съществена подробност е съсредоточен в обстоя­телството, че сутрин, при изгрев слънце, Земята притежава отрица­телна полярност. Тогава именно тя приема най-голямо количество енергия от Космоса. Този факт е от извънредна важност, за да бъде оценено значението на изгрева. По тази причина при изгрев слънце човешкият организъм е най-възприемчив към слънчевата енергия. Винаги сутрин има повече прана или жизнена енергия в атмосфе­рата и в природата като цяло, отколкото през другите фази на дено­нощието. Точно в ранната утрин организмът поглъща най-много положителна енергия, така да се каже - зарежда се с нея за свое и за всеобщо благо. От друга страна, планетата Земя в началото на про­летта е повече отрицателна в енергийно отношение, отколкото през другите годишни времена, и именно тогава приема най-крупно ко­личество съзидателна енергия. Тази е причината слънчевите лъчи през пролетта да оказват най-мощно лечебно въздействие. Най-под­ходящите за жизнено обновление месеци (период от годината) са между 22 март и 22 юни. В този отрязък от време - три месеца - човек следва да разтвори съзнанието си, цялата си същност и с Лю­бов да възприеме животворната сила, в която така благодатно е по­топен.

 

Както вече нееднократно бе изтъкнато, действието на Паневрит- мията върху човека е всестранно, мащабно и с могъща трансфор­мационна сила. То е от значение преди всичко за развитието и об­новата на организма (тялото) и психиката (душата, безсмъртното духовно начало). Движенията на Паневритмията не са изморителни, а представляват плод на познаването на живите сили в Разумната Природа, които се пробуждат и в човешкия организъм и дават въз­хитителни резултати. Тъй като паневритмичните движения са прид­ружени от специална музика, специфична за всяко упражнение, съ­четанието на играта с музиката изгражда у човека паневритмична и естетическа наслада, която повдига тонуса и създава възвишено настроение. Изпълнението на Паневритмията предлага най-висок ефект, когато е масово. Тогава участникът в нея се чувства включен в един ритмичен процес, който е сякаш продължение от ритмиката на Природата и Космоса.

 

Пътят на човешката душа е свързан с процеса на одухотворява- не на материята. В своето безсмъртно произведение "Алексис Зорбас" великият гръцки писател Никос Казандзакис (предлаган чети­ри пъти за Нобелова награда за литература; и четирите пъти удос­тояването му с това най-високо признание е осуетено от управлява­щата по онова време в Гърция военна хунта) обобщава философско-езотеричното предназначение на физическия свят в рамките на едно кратко изречение: "Материята съществува, за да се превър­не в дух!" Само геният би могъл да бъде толкова лаконичен и точен...

 

Ако се върнем към темата за Паневритмията, трябва да отбеле­жим, че тя има своето достойно място в грандиозния процес на трансформация на материалното в духовно. Двуизмерната форма на паневритмичния кръг е уникална, понеже в нея е проектирана спиралата на Развитието - вечния процес на пресътворение на кос- мичната необятност. В същност целият свят може да бъде сравнен с една гигантска спирала, в която се вместват като градивни елемен­ти и се развиват безброй други, по-малки спирали. Те отразяват съществуванието на всяка обективна реалност в Битието - като за­почнем от най-мащабните: галактики, звездни купове, мъглявини, слънца и планети, и стигнем до всяка обособена индивидуалност, включително човешката. Ако изолираме един сектор от тази спирала, ставаме наблюдатели на жизнения цикъл в определено пространс­тво и време - една обособена система от измерения, характеризира­ща се с проявлението на специфичен тип съзнание (независимо да­ли отговаря на представите ни за "жива" или "нежива" материя - пред вид относителността на този възглед, който не отчита вездесъ­щото присъствие на Божия Дух във всяка точка от Всемира). На друго място, в друг сектор - "нагоре" или "надолу" по спиралата - откриваме друга форма на изява на пространствено-времевия кон- тинуум, както и друг тип проекция на космическото всеобхватно съзнание. За първичната, великата Спирала това са само незна­чителни фрагменти, епизоди от нескончаемата в дълбина и шири­на всемирна драма на Живота. А той има своето начало единстве­но и само у Бога. И единствено и само Той предопределя края му. За да бъде положено едно ново начало... И така - до края на Веч­ността...

 

Цялото вселенско пространство е проникнато от всеобщ космичен ритъм, на който е подчинен животът. Можем да го наречем пан-ритъм. Същевременно пространството е изпълнено повсеместно и от силата и творческата мощ на Божественото Слово, чрез което Великият Космически Разум е сътворил основите на явлението "жи­вот". Отражение на това Слово именно е Паневритмията. В този смисъл тя би могла да бъде дефинирана и като визуален образ на Словото. В тази си роля Паневритмията изпълнява функциите на обмен и връзка между световете на Проявеното Битие. Основопо­лагащите принципи на нейните движения са еднакви за цялото жиз­нено космично пространство, за цялата Вселена. Тази е причината мястото на паневритмичните упражнения да бъде строго определе­но в общия план, в глобалния аспект на Промисъла на Твореца. В подобен контекст са и разсъжденията на Учителя П. Дънов: "Коле­лото на Паневритмията е едно малко повторение на огромното световно колело, по което протичат силите на макрокосмичния живот. То крие в себе си идеята за Божественото пробуждане на живота, за четирите годишни времена, радостта на даване­то и на всички ония състояния, през които минава човек в своя живот." Затова е от такава подчертана важност да вникнем в сми­съла на всяко упражнение, във връзката му с Цялото, в значението на всяко движение и в неговото духовно съответствие спрямо вът­решния свят на човешкото същество. Правилното изпълнение на Паневритмията крие за участника в нея най-примамливата възмож­на награда: " Упражненията от Паневритмията са като преддве­рие за Божествения свят. Някои от упражненията от Паневрит­мията влизат в Божествения свят, други - в духовния, трети - във физическия. Научете се да ги играете правилно" (Учителят П. Дънов).

 

Като червена нишка в смисъла на Паневритмията е втъкана връз­ката между земното и небесното, между Духа и материята, между душата и тялото на изпълнителя. Упражненията въздействат еднов­ременно и върху телесното, и върху психическото естество на участ­ника. Посоката на въздействие е отгоре надолу. Това е посоката на протичане на фините енергии от духовната вселена към физичес­ката. А посоката на иницииране протичането на тези енергии е отдо­лу нагоре. По-точно - чрез правилното изпълнение на отделните паневритмични упражнения. В този ред на разсъждения нека отново цитираме Словото на Учителя П. Дънов: "Всяко упражнение е един психо-физиологически акт. Всяка мисъл, всяка енергия трябва да се въплъти, за да има израз. Ако вие може да владеете вашата ръка във всички направления, това показва, че вашата воля е нормална. Иначе имате дефект умствен, сърдечен или волев(и). Затова ще правите упражненията ден след ден, за да изправите дефектите." Не на последно място - правилното изпълняване на всички движения притежава стойността на коректив по отношение умствения и емоционалния живот на личността: "С тези упражне­ния ще коригирате вашите мисли и чувства" (Учителят П. Дънов).

 

Когато е предавал Паневритмията на своите последователи - а чрез тях и на българския народ и цялото човечество, - Учителят П. Дънов е разчитал на духовната зрелост на пробудените души. Разчи­тал е на това, че те ще проумеят дълбокия смисъл на тази система за психическо и физиологическо израстване и усъвършенстване и ще бъдат годни да я разпространяват за лично и обществено благо. Ос­вен по този начин - преподаването на Паневритмията в основаната от него Школа, той е направил опит да я популяризира, насочвайки вниманието си и към върха на държавната пирамида. Посредством своя предан ученик Любомир Лулчев (който, както е известно, е имал трайни контакти в дворцовите среди и лично с цар Борис III) Учителят на ББ в България многократно е настоявал да бъде съобщено на царя, че за спасението на страната и на народа е необходимо да бъде възп­риета и разпространена Паневритмията. Дори само този факт (зас­видетелстван в спомените на последователи - съвременници на Учителя П. Дънов, например Милка Переклиева) показва огромното значение, което Учителят П. Дънов е придавал на Паневритмията като същност и практическо приложение.

 

Той, освен всичко останало, се е постарал да изясни на учени­ците си колко многостранно е благотворното въздействие на панев- ритмичните упражнения върху човешкото същество. А именно - Паневритмията действа градивно върху човека по следните канали:

 

1. Тя осигурява контакт на участниците в нея със същества от духовния свят, притежаващи висша интелигентност и значително по-напреднала от човека еволюционна степен.

3. Събужда и разгръща силите, заложбите, качествата и дарбите, вложени в човешката личност. Казано с други думи: Паневритмията съживява за проявление Божествената природа на човека.

4. Идеите, музиката и движенията на Паневритмията проникват в телесната същност на човека - неговия организъм, и го правят възприемчив за съзидателните сили, изпълващи Космоса.

 

Опитът от изпълнението на упражненията е необоримото дока­зателство за истинността на тези твърдения. Понеже Паневритмията е външен, материализиран израз на една Велика Реалност, с която влизаме в досег посредством Големия паневритмичен цикъл. И тъй като днес полагаме основите на бъдещата VI (окултна) раса, поста­вя се и нова основа на Паневритмията. Тя е отражение на Новата Култура, която изгрява на планетарния хоризонт. Идеите на VI раса са включени като неотменна част от паневритмичната музика и дви­жения. По този начин чрез тях човек гради и твори нови ценности и в самия себе си, и в заобикалящата го действителност. Нещо по­вече - съграждащата се вече VI раса ще бъде изразителка в пълнота на Паневритмията. V раса е на обективното знание, на рационал­ното, на външното изучаване на Природата - раса на ума. VI раса е и ще бъде на Любовта. Числото шест (поредният номер на расата, която разглеждаме) от номерологическа гледна точка е свързано с Любовта. Силите и идеите, вложени в Паневритмията, ще се пре­върнат в действителност именно в VI раса. Учителят П. Дънов е загатнал, че има и по-извисени форми на Паневритмията, които ще бъдат дадени на човечеството в следващите етапи от неговото ево­люционно израстване.

 

И в заключение - по няколко думи за конкретизация на смисъла на втория и третия от малките цикли на Паневритмията, съответно "Слънчеви лъчи" и "Пентаграм".

 

Учителят П. Дънов казва: "Съществата от Божествения свят имат формата на кръг и живеят в центъра на този кръг." Следо­вателно кръгът е проекция или проява на космическия Разум в оп­ределена форма. Всеки кръг - независимо каква степен на разум­ност отразява - е ориентиран в пространството чрез момента на своето проявление, има четири опорни точки, свързани с четирите посоки на света. Те визират четирите свята на мировата еволюция. Всеки свят от своя страна се разделя на три сектора, свързани с трите Божествени принципа: Истина, Любов, Мъдрост - съответно воля, сърце, ум (триадата на човешката духовност). Именно върху тези три универсални принципа се основават движенията на "Слън­чеви лъчи". Движението напред извършваме винаги при третата стъпка - Мъдростта, първите две са на място. Всеки лъч три пъти се движи по посока от периферията към центъра и обратно. Учителят на ББ у нас коментира: "С числото три може да работи само Бог." Когато говорим за три повторения, за три движения на един и същ музикален съпровод, винаги имаме пред вид изява на същест­ва от напредналите духовни йерархии в трите свята.

 

Всяка четвърт от кръга се разделя на три сектора. Целият кръг има, следователно, 12 сектора. Това са 12 потока от сили и енергии, притежаващи центрове в пространството и вътре в човека. 12-те сектора в пространството наричаме зодиакални знаци, а на Земята - слънчеви домове. Те имат собствена характеристика, обуславяща значението им. Всеки лъч е свързан с един зодиакален знак, съот­ветно - слънчев дом. В този смисъл "Слънчевите лъчи" са израз на въздействието на 12-те силови полета върху Слънчевата система, а оттам - и върху живота на Земята и на всяко живо същество върху планетата. Нашата звезда - Слънцето, възприема енергия от Космоса и я разпраща до всички планети. Навлизайки в по-гъстите от субстанциално гледище планетни сфери, вибрацията й намалява своя­та интензивност. От планетите тази енергия - претърпяла метамор­фоза - се връща обратно към Слънцето, което я препраща в откри­тия Космос. В този енергиен кръговрат Слънцето и Земята предс­тавляват два мощни трансформатора. По този въпрос Учителят П. Дънов изтъква: "В организма стават процеси, аналогични на про­цесите в Слънчевата система. Слънчевата енергия, като дойде в мозъка, претърпява такива видоизменения, каквито претърпява, като дойде на Слънцето от централното Слънце" (Учителят П. Дънов има пред вид централното Слънце на нашата галактика - Млечния път, известно в езотеричната литература с името Алфиола; бел. К. З.). Тази енергия се движи радиално през космическото про­странство, като пулсира между точките на своята трансформация и по линията на кръга - окръжността на еволюционната спирала. Ангелските йерархии работят върху човешкото съзнание чрез ра­диуса на кръга. Чрез радиусите на 12-те силови полета те проник­ват в дълбочина цялата Вселена. Така достигат до центъра на на­шата звездна система, до центъра на Земята, до душата на всяко живо същество. Движението на 12-те лъча три пъти към центъра и след това към периферията на паневритмичния кръг е проекция на тази животворяща пулсация. Смисълът на нашия живот тук, в цар­ството на материята, е съсредоточен в опита да се влеем в нейния ритъм.

 

От своя страна "Пентаграмът" синтезира в образи и картини човешката еволюция, включвайки всички нейни етапи. Външният кръг със символите: сабя, чаша, книга, свещ и жезъл, е свързан с живота на старозаветния човек. Животът на старозаветния в Пан­евритмията е представен от първите 10 упражнения. Те кореспон­дират с нравствената криза, която той преживява и чрез която обръ­ща живота си към една по-извисена реалност. В първите 10 упраж­нения, динамизирайки силите и енергиите на старозаветния живот, разрушаваме първия психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като стремеж на физическото поле. Животът на новозаветния е представен в Пентаграма от лъча на Истината, а в Паневритмията - с упражненията от № 11 до № 28. Животът на новозаветния се движи между полюсите на добро и зло, вяра и без­верие. Чрез тези упражнения, динамизирайки силите и енергиите на новозаветния живот, разрушаваме втория психически блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като чувство в астрал- ния свят. Животът на праведния е представен в Пентаграма от лъча на Правдата, а в Големия цикъл - от "Слънчеви лъчи". Душата на този етап от развитието си започва да осмисля великия План на Бога-Творец, живота - като единство, и своето място в него. Чрез десетте движения на "Слънчеви лъчи", динамизирайки силите и енергиите на живота на праведния, разрушаваме третия психичес­ки блокаж в съзнанието, свързан с проявите на Любовта като сила в света на мисълта (умственото или ментално поле на Космоса).

 

Животът на окултния ученик започва по лъча на Любовта в Пентаграма. Тук следовникът на ББ преминава през един от най-труд­ните изпити - този на Йов. От този момент нататък Йов - образ на човешката душа - не е вече праведен, а става ученик по духовния Път. Човек навлиза в шестия стадий на своето еволюционно разви­тие - Посвещение. По лъча на Любовта ученикът се свързва с пър­вия период (декада) от епохата на Водолея, която настъпва с идва­нето на Земята на слънчевите деви (ангели) от планетата Нептун - носители на универсалната Любов. Те съдействат на ученика да развие смирение и кротост. Движейки се по лъча на Мъдростта, ученикът се свързва със силите на втория период (декада) от епоха­та на Водолея, със синовете на Мъдростта, които ще дойдат от пла­нетата Уран и ще поставят основите на новата духовна наука. По лъча на Мъдростта всеки пилигрим развива права, светла и логич­на мисъл. Движейки се по лъча на Добродетелта, ученикът се свър­зва със силите на третия период (декада) от епохата на Водолея, със синовете на волята, които ще дойдат от планетата Плутон и ще по­могнат на човека да уравновеси в пълна степен силите на ума и сърцето.

 

Когато говорим за степента Посвещение, която съответства на преминаването по лъчите на Любовта, Мъдростта и Добродетелта, както и на трите декади от епохата на Водолея, нямаме пред вид върховните прояви на тези Божествени принципи, а проекцията им в човешкото съзнание, свързването по време на изпълнението на Паневритмията с техните сили, които следва да изградят новата енергийна структура на човека, за да може той да сформира тялото, което ще му е необходимо за живота през времето на VI раса. Нужно е всеки ученик да преминава съзнателно по петте лъча на Пентаграма, за да може в момента на игра да усети единството на минало, настояще и бъдеще във всемирния Живот. Двойките във всеки лъч на Пентаграма са пет. Петицата е число на човека. Истинският чо­век начева да се проявява, едва когато влезе в стъпката Посвещение, в пътя на окултното ученичество - стъпка, която е свързана именно с Пентаграма. Само пред очите на ученика може постепенно да се разкрие великата Мъдрост на Твореца. Този истински човек вече е развил петте основни добродетели (в широкия смисъл на понятието): Истина, Правда, Любов, Мъдрост, Добродетел. Мъжът, който в лъ­ча заема предна позиция спрямо своята партньорка, е носителят на тези пет принципа, а жената - на тяхната трансформация, като про­ява в световете на гъстата материя.

Пентаграмът се състои от 12 лъча. Броят на участниците в кръга е 120. Числото 120 представя проявената Мъдрост във всички све­тове на материалната вселена. Във всеки лъч участват пет двойки или 10 души. Числото 10 представя от своя страна проявения жи­вот на Бога. Участвайки в един от 12-те лъча, ние ставаме активни строители във вечно обновяващия се Космос, който Бог продължа­ва да твори посредством Своя вечен Дух. 10 е число на абсолютно­то съвършенство. Затова, заставайки в лъча, ние трябва да станем съвършени проводници на посланията, които Бог непрестанно ни изпраща.

 

 

б) енергийни взаимодействия

 

"Каквито и да са упражненията (на Паневритмията - бел. К. З.) щом те могат да координират в човека енергиите на Зе­мята и Слънцето, те са добри. А упражненията, които не мо­гат да направят това, са ненужни. Когато срещнете човек, кой­то е координиран със слънчевите и земни енергии, той прилича на цъфнал цвят, на узрял плод."

(Учителят П. Дънов)

 

Когато играем Паневритмия, е необходимо да насочим сетивата си към душата, за да открием там съвършената форма и смисъл на всяко движение. По този начин светлината в съзнанието ни ще на­расне и ще се превърне в мека, пулсираща виделина (по-високата октава на светлината в духовната вселена). За да постигнем подоб­на трансформация, е нужно цялото ни внимание, мислите и чувст­вата ни да бъдат концентрирани. Тогава именно ще успеем да осъ­ществим връзка с онази зона на Битието, от която Паневритмията слиза сред нас. Телата ни ще се превърнат в проводници на мощни­те и съзидателни природни енергии и космически сили, които са закодирани с паневритмичната трансцендентна същност. Тази пер­спектива дава основание на Учителя П. Дънов да бъде твърде прям в препоръката си: "Упражненията се играят съсредоточено. Ко­гато правите упражненията, няма да гледате и да мислите кой как играе, но бъдете вглъбени в това, как вие играете. Вашата мисъл трябва да влиза и в ръцете, и в краката, навсякъде, във вся­ка клетка да участва. Мисълта, чувството и движението са важни неща. Мисълта дава форма, направление на нещата, чувството дава съдържанието, а движението - облеклото, без което не мо­же те да се изразят. Мисъл и чувство да участват във всяко дви­жение и да проникват всяка клетка." Всичко изнесено по-горе ри­сува пред нашия духовен взор Паневритмията като танц на новото човечество - човечеството на възтържествувалата Нова Култура на VI раса.

 

Освен всички предложени дотук дефиниции за Паневритмията разглежданата в тази подточка тематика изкристализира още една: динамична медитация. Тъй както последователите на школата Йо­га от Изтока познават смисъла на всяка поза от Хатха-йога - асаните, така и всеки участник в паневритмичните упражнения е длъжен да знае с какви сили и енергии са свързани различните движения. Само тогава колективната медитация (каквато в същност е нашето учас­тие в упражненията от Големия цикъл) би могла да събуди латент­ните (непроявените) ни духовни способности. Както е известно, ко­лективната динамична медитация представлява съвместно прежи­вяване. Участниците в него обединяват духовните си стремления и усилия, за да може всеки от тях да проникне в царството на Живата Разумна Природа, което е царство на Духа. Този процес адекватно отразява действието на Божия Промисъл в нашата епоха, характе­ризираща се с победоносното настъпление на новия тип човек от VI раса. Понеже Духът на Времето винаги и неизменно е проява на Божия Дух във всеки исторически отрязък на еволюцията, във все­ки космически момент от вездесъщото, неспирно Развитие...

 

Паневритмията играем рано сутрин, след изгрева на Слънцето. Тогава енергиите на Земята, както вече бе посочено по-горе, са от­рицателни. В тази връзка Учителят на ББ в България изтъква: "В красивия свещен час, когато цялата природа тръпне от радост, при изгрев слънце се образува живият кръг на Паневритмията." Както всеки човек се пробужда сутрин при изгрева на Слънцето, така и нашата космическа люлка и пътешественица - Земята, се пробужда всяка година, когато нашата звезда - Слънцето, преми­нава екватора и поема пътя си към полюсите. За северното полу­кълбо това пробуждане става на 22 март. За тази природна мета­морфоза Учителят П. Дънов казва: "Дните растат, светлината се увеличава, защото Истината се изявява навън." Това е времето, когато се начева космическият прилив на енергия и всяко живо съ­щество се стреми да почерпи тази енергия от природата. Докато играем Паневритмия, ние улавяме прилива на тези космически те­чения, които като могъщ живителен поток обгръщат Земята. Учи­телят на ББ у нас подчертава, че напредналите по духовния Път ученици изпълняват такива упражнения освен сутрин, също и на обед, вечер и в полунощ. В периода от 22 март до 22 септември Духът на Вселената излиза от анонимност. Тогава човешкото съз­нание се разделя с фазата на семето, събрало уроците и опитностите на предходната пролет. Символ на новото проявление на вели­кия Дух на Живота са зелените листа, цветовете и плодовете. През пролетта и лятото и ние играем Паневритмия, за да се разлистят, да разцъфнат и да дадат плод духовните ни качества, сили и способ­ности.

 

Във всяка епоха от мировата еволюция действат залязващи и изгряващи сили. Вторите от тях можем да сравним с младенец, който още е съвсем слаб и безпомощен, но бъдещето е негово. В нашата съвременност от особено значение е да доловим пулса на изгрява­щите сили, да установим методите и средствата, чрез които да под­помогнем действието им в нас самите и в окръжаващата действи­телност. Казваме всичко това, за да изведем на преден план факта, че Паневритмията е в хармония с изгряващите сили в човека и в живота. Те са вложени в нея. Тя ги събужда и ги подтиква към изява, към съзидателна дейност. А кои в същност са тези изгрява­щи сили? Отговора откриваме в учението на ББ:

 

1. Доброто. То е непоклатимата канара, здравата основа, върху която се изгражда всеки разумен живот.

2. Справедливостта. Тя се изразява в правилното, равномерно разпределение на всички природни блага за всички живи същества.

3. Разумността. Същността й е съсредоточена в целесъобразна­та употреба на всички блага, дарявани от Живата Разумна Природа.

4. Хармонията. Тя е изява на разумните, целесъобразни и конс­труктивни взаимоотношения между частите на Цялото, тя е музи­ката на разумния Живот.

5. Братството. То означава не само равенство, но и взаимопо­мощ - по-силният помага на по-слабия. То е израз на хармонията в отношенията между хората и народите.

6. Свободата. Тя е светлият дар за позналите Истината. Премахва всички прегради, ограничения и препятствия, които спъват Божес­твеното естество на човека да се изяви в света в цялата си красота, блясък и размах.

7. Космичната Любов. Тя е синтезът на всички изброени дотук сили. Те всички са частици от нейната същност. В своето развитие човешкото съзнание рано или късно достига тази всеобхватна, Бо­жествена проява на Любовта.

 

Паневритмията е музикален и пластичен израз на всичките се­дем изгряващи сили. Тя съдейства за тяхното възрастване в човеш­ките души и в живота.

 

Действието на Паневритмията върху човека е многостранно и с подчертан положителен ефект. Преди всичко паневритмичните упраж­нения са благотворни за физическото развитие на личността. Те раз­виват всестранно организма, понеже се отличават с голямо мно­гообразие. Движенията при изпълнението на паневритмичния танц са плавни и красиви. При тях вземат участие на практика всички части на тялото: глава, шия, гърди, кръст, крайници и пр. Мускулатурата се активира, дишането и кръвообращението - също. Нервната система укрепва, понеже ранните слънчеви лъчи в своето енергийно съдър­жание преди изгрев слънце и до един час след изгрева притежават специално укрепително въздействие върху нервната система. Описаното влияние на Паневритмията има и своята по-дълбока страна. Движенията при нея не са произволни (както вече многократно бе посочвано), а са плод на познанието за живите сили в природата и на силите, работещи и спящи (латентни) в човешкия организъм. Ето при­чината в тези упражнения да наблюдаваме нещо завладяващо, нещо, което събужда възвишеното в човешкото същество.

 

И още нещо: под ритъма на красивите музикални движения на Паневритмията се изменя, макар и бавно и постепенно, самата фор­ма на тялото. То става по-здраво, по-стройно и по-красиво. Когато човек свири, пее или слуша музика, тя - възприета в дълбочина от него - навлиза в него и организира вътрешната му същност, внася хармония в органите на тялото. А тази хармония има своето точно наименование - здраве! Ето защо буквално е вярно, че музиката внася живот у нас. На това се основава и нейното лечебно въздейс­твие. Музиката лекува и сама по себе си, без движения. Но целеб­ната й сила нараства още повече, когато е придружена с подходящи движения. Тогава тя прониква по-лесно в тялото, във всички клетки, във всички органи. Ето защо Паневритмията обладава мощно ле­чебно действие. Който изпълнява нейните упражнения точно и про­никновено, с мисъл и пълна концентрация, редовно, систематично - той може да се излекува от всички болести! По този начин Панев­ритмията изпъква като могъщо средство за поддържане и подобря­ване здравословното състояние на организма.

 

При изпълнение на паневритмичните упражнения - когато ъгъ­лът на ръцете е 45 градуса, налице е кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Около участника в космичния танц се оформя енергийна сфера. За специфичното значение на този геомет­ричен (и същевременно природен) ъгъл Учителят П. Дънов казва следното: "Като вдигнете ръката си нагоре, тя да образува 45 градуса ъгъл. Този ъгъл не трябва да бъде по-малък или по-голям. При този ъгъл положението е най-хармонично (курсивът мой - К. З.). Също така и ръката, когато е назад, наклонът трябва да бъде 45 градуса. Когато ъгълът на ръцете е 45 градуса напред и назад, имаме правилно движение, има кръгообразно движение на електромагнитните енергии. Този кръг обхваща цялото тяло - от­пред, отзад, отгоре и отдолу. Когато той се образува добре, чо­век има хубаво разположение."

 

Гръбначният стълб на човека - това е главната ос на тялото, която анатомически представлява естествената и органическа връзка на три­те части на тялото (глава, торс и крайници). При голяма част от гръб­начните животни тази ос е гъвкава и в нея се помества гръбначният мозък. Извънредно мощната първоначална формираща сила, т. нар. "Кундалини" (почиваща в първата чакра - "Муладхара", готова за действие), се развива като змия и се изкачва нагоре по продължение на гръбначния стълб в хода на еволюционното израстване на личността. Това е по естеството си регенерираща енергия - извор, помещаващ се у човека, който го пречиства и сам укрепва в хода на духовното му развитие. От друга страна, гръбначният стълб е сим­вол на връзката между духа и материята, между това, което е горе, и онова, материалното, което е долу. Учителят на ББ в нашата страна подчертава важността на положението на гръбначния стълб при па- невритмичните движения: "Изпълнявайте всички упражнения, ка­то поддържате изправен гръбначен стълб." И на друго място в Словото му: "Тялото да бъде изправено. Навеждането показва, че имате два центъра, единият - към Земята, а другият - към Слънцето. Навеждаш ли се, в съюз си със Земята. Центърът на Земята има надмощие, затова се образува крива линия. Работата не върви добре. Ще се изправиш като свещ, центърът да е Слънце­то. " Той дава и конкретен съвет как да поддържаме изправена стойка­та си по време на паневритмичния танц. Придобиването на този по­лезен навик помага след това и в ежедневния живот: "Научете се първо да стъпвате на пръстите, а после - на петите. Така ще из­бегнете сътресенията на гръбначния стълб." От позициите на те­орията за тройната полярност в човешкото тяло ръцете и краката служат като рецептори и трансмитери (антени) на силите, които пре­минават през тялото. Движенията на крайниците описват фигури и линии пред тялото - активната му предна част. Тези енергии се фор­мират и уравновесяват в рамките на паневритмичния цикъл. След това енергиите, които са в повече, се насочват към задната част на тялото (която е отрицателна, пасивна), откъдето те се отправят към Земята. В такава насока са и напътствията на Учителя на ББ: "Щом урегулираш енергиите на краката си, ще се възстанови съотноше­нието между Земята и тебе, защото енергиите на краката са свър­зани с центъра на Земята. Преди това не е имало правилно съотно­шение между твоите енергии и тези на Земята. Има съотношение между Земята и Слънцето. И това съотношение е разумно. Ти тряб­ва да възстановиш правилното отношение между тебе и Земята. При движение на краката си ще съсредоточите ума си върху тях и ще ви стане приятно." На друго място той внася допълнителна яс­нота относно взаимодействието между трите полюса в тялото и тях­ната взаимообвързаност с природните царства: "Ръцете и краката са два противоположни полюса и играят много важна роля. Човек, който не знае как да управлява ръцете и краката, малки постиже­ния ще има. Между двата полюса е поставена главата. Тя е център. Ако движите правилно ръцете, ще се справите разумно с човешкия свят. Ако движите правилно краката, ще се справите добре с жи­вотинския свят. Ако хубаво и правилно движите гръбнака и мускулите, свързани с гръбнака, ще знаете как да се справите с растителното царство, да черпите сокове оттам."

 

Не е без значение и с кои крайници започваме и завършваме паневритмичните упражнения. Тяхната роля в Паневритмията при­тежава определено енергийно значение. За него Учителят П. Дънов споделя: "Когато човек изнесе напред десния крак или дясната ръка, извиква в действие известни сили в природата. А когато изнесе левия крак или лявата ръка, извиква в действие други нейни сили." Вече неведнъж посочвахме и значението на ритмичността - спазва­нето на правилен и хармоничен ритъм при изпълнението на Паневритмията. Това изискване от своя страна също обладава съответна енергийна стойност: "Ритъмът трябва да е правилен. Ще стъпва­те на пръсти, а не на петите. Най-първо на пръсти и после на петите. Ако стъпвате на петите си, става сътресение на гръб­начния мозък. Когато изправяте ръката си нагоре, най-първо дви­жението на ръката да бъде напред хоризонтално и после ще я вдигнете нагоре" (Учителят П. Дънов). Налице е и правило за из­пълняване на паневритмичните движения с обтегнати крайници: " Упражненията се играят стегнато, с обтегнати крайници, плав­но, но не да играете балет, да танцувате" (Учителят П. Дънов). Положението на крайниците и концентрацията върху движенията им по време на Паневритмията е от решаващо значение за връзка­та с космическите сили и енергии. Затова Учителят на ББ у нас препоръчва: "Ако държите крака си разслабен, няма да имате никакъв контакт със силите на природата. Ето защо кракът винаги трябва да бъде опънат, с израз на воля. Ако издигнете ръката си нагоре и не я изопнете, вие няма да имате контакт със Слънцето. Ще стъпвате стройно, за да бъдете във връзка с теченията, които идват отляво и отдясно на вас. Всяко упраж­нение е добре използвано само тогава, когато имате контакт с живите сили на природата: със силите на Земята и със силите на Слънцето."

 

Движенията при паневритмичния космичен танц следва да бъ­дат плавни и красиви, което също крие енергиен подтекст: "Разуча­вайте упражненията стъпка по стъпка, капка по капка, да ги ус­воите добре, да играете пластично, в никакъв случай отсечено, остро. В резките движения се губи много енергия, те имат съвсем друг характер" (Учителят П. Дънов). Важен елемент от концент­рираното изпълнение на Паневритмията е осъзнаването на ролята на движенията й за духовно-нравственото повдигане на участника: "Като правите упражненията, трябва да имате съзнанието, че те са за ваша полза." И, както вече бе отбелязано, правилното им изпълнение крие магическия ефект да се отблагодарява на човека, като подмладява тялото му и го изпълва с бодрост и жизнерадост: " Упражненията играят важна роля в подмладяването на човека. Ако ги правите добре, правилно, бръчките по лицето си поне ще премахнете."

 

А какво точно би трябвало да осъзнаваме, когато играем Панев­ритмия? Главно три фактора: 1) идеята - като принцип на Панев­ритмията изобщо; 2) енергията - енергийния поток, който преми­нава и тече през физическото тяло; тук осъзнаването следва да бъде осъществено и на равнище етерно (енергийно-витално) тяло; 3) себеконтролът - себеосъзнаването във всяка дейност, във всяка мисъл, чувство и възприятие.

 

 

3. Заключение

 

"Велико оръжие е Паневритмията, която ви дадох. От вас зависи къде и към кого ще го насочите и от това зависи мирът и хармонията не само между вас, но и в света."

"Ако правилно изпълнявате упражненията на Паневритми- ята, положителните сили в Природата ще текат през вас и Божествената Любов ще ви свърже един за друг в безкрайния кръг на Всемира. Обаче правите ли грешки в паневритмичните упражнения, вие насочвате оръжието си против Великото, към Бога, и съответно спъвате собственото си развитие. И казва­те после, че този или онзи е крив за сегашното ви положение в света. Никой не ви е крив, а само вие самите, защото погреш­ното изпълнение на паневритмичните упражнения предизвик­ва отрицателно отношение на силите в Природата и те имен­но разбъркват кашата в света. А виновни за нея сте вие."

(Учителят П. Дънов)

 

Паневритмията бива изпълнявана сред природата, където мо­жем да доловим с цялото си тяло жизнения ритъм на заобикалящи­те ни извори, езера, скали, шепота на тихия ветрец, на слънчевата светлина. Зад този проявен живот пулсира съществуването на един друг, скрит, невидим разумен свят - животът на същества от по- високите йерархии на вездесъщия Божий Дух. За него Учителят на ББ в България ни осведомява: "Независимо от това дали ние съз­наваме или не, съществува около нас един свят на същества с ви­сока интелигентност. При тези хармонични движения (на Панев­ритмията - бел. К. З.) ние ставаме способни да доловим мислите на тези напреднали братя по разум, да влезем в един свят на вис­ша хармония и мъдрост." Движението на светлината също е Пан­евритмия; и песента на пенливите планински потоци е Паневритмия; полъхът на вятъра е Паневритмия. Братята и сестрите от ББ - по време на техния ежегоден събор в района на Седемте Рилски езера - играят Паневритмия на Рила (или на поляната до петото езеро, "Бъбрека", или до Езерото на чистотата). Паневритмия играят и съществата в надпланинските зони на Космоса, жителите на Слън­цето, ангелските йерархии във Вселената...

 

Учителят Петър Дънов - в лицето на всеобщия космичен танц, наречен от самия него "Паневритмия" - остави на своите последо­ватели и на всички хора по планетата едно неоценимо богатство. Освен външната си форма - физическия израз на замисъла му, то е неизчерпаем конгломерат от идеи, проникновения, енергийни вза­имодействия и духовни извисявания. Тепърва предстои това скъ­поценно наследство да бъде в пълнота изследвано, проучено и на­учнообосновано. Практическият опит вече несъмнено е доказал не­говата стойност. За съвременниците ни остава главната задача - да разпространят Паневритмията, наред със Словото и музиката на Учителя П. Дънов, по всички краища на планетата Земя, за да могат всички желаещи да се докоснат до този бисер на българската ду­ховност.

 

Прекрачили прага на една нова, съдбоносна за човечеството епо­ха, ние имаме дълбокото основание да отбележим: Паневритмията - това е новото, което трябва да бъде внесено в българската и световната култура! Понеже тя е и ще бъде неотделим компонент от реалността на Новата Култура на изгряващата VI раса - Културата на любовта.

 

Паневритмията притежава потенциала да играе важна образо­вателна и възпитателна роля в училището. Иска ни се да вярваме, че наченките на този процес - на които сме свидетели в последните години след 10.XI.1989 г. - ще се разраснат и ще започнат да дават добри плодове. Чрез паневритмичния магичен танц учащата се мла­деж преди всичко ще се кали физически и, от друга страна, ще бъде мотивирана към идеен живот, творчество, идеализъм. Всички идеи, вложени в Паневритмията, ще оживеят у подрастващото поколение. Въвеждането й в училищата и сред възрастните несъмнено ще даде мощен тласък за вливане на нови културни ценности в днешното общество. За всички възрасти тя ще открие нови подтици, нови възможности, нови хоризонти за личностно и колективно духовно-нравствено развитие и усъвършенстване. По този начин ще бъде направена важна крачка напред към осъзнаване на новото, което сега се събужда в планетарния и космическия живот като красиво зазоряване на душите. Учителят на ББ у нас рисува в тази насока следната обнадеждаваща картина: "Принципите (на Паневритмията - бел. К. З.) трябва да проникнат в обществото. Чрез внасянето на Паневритмията в училището и обществото ще се създаде ед­но съвсем ново поколение - здраво физически и духовно, годно за работа." Паневритмията е призвана да проникне във всички гра­дове и села, да стане достояние на всички хора - в нашата родина и навред по света. Пробудените души са тези, които трябва да рабо­тят най-активно за нейното внедряване в живота на обществото. От първостепенна важност е Паневритмията да бъде въведена в учи­лищата и преди всичко в гимназиите.

 

През 1941 г. Учителят П. Дънов създаде нов комплекс от рит­мични упражнения - "Слънчеви лъчи", които са естествено про­дължение на Паневритмията от Големия цикъл и притежават ана­логично обновително въздействие. Те са изградени в духа на бъл­гарската народна музика (чиято космическа мощ и проникновение вече са спечелили световно признание) и по същността си са също важен фактор за пробуждането на възвишеното в човешкото естество.

 

Като цяло - от изключителна важност е въвеждането на Панев­ритмията във всички училища, на всички равнища на образовател­ната система. Първо в България, а после - и зад граница, където структурите на ББ вече са заели достойно място в духовния, култу­рен и обществен живот. Паневритмичните упражнения следва да започват в училищата от 22 март - началото на пролетта, понеже тогава всички творчески сили на природата са в своя възход. И да се изпълняват, разбира се, сутрин, когато всичко в природната сре­да е в подем и предлага най-благоприятни условия за почерпване и усвояване на животворни енергии. Ето какво е казал Учителят на ББ в нашата страна по този повод пред група учители: "В съвре­менното възпитание трябва да се въведат тия ритмични упраж­нения. Има движения разумни. Много движения са неразумни. Има движения, които подобряват мозъка. Има движения, които по­добряват чувствата. Има движения, които подобряват волята. Ако се въведат тия музикални ритмични упражнения, децата ще напредват много повече. Тия неща сме ги опитали вече 15-20 годи­ни върху деца и възрастни."

 

Цялото развитие на съвременната физическа култура, гимнас­тическите упражнения и хореографията следва да бъде разглежда­но като подготовка за Паневритмията. Разбира се, тя не може да бъде изучавана само чрез четене на литература по въпроса. За нейно­то проучване и усвояване са нужни школи, курсове, лекции, отлич­но подготвени преподаватели. Провеждането на подобни курсове навред, където има желаещи, следва да бъде свързано с научна обос­новка на Паневритмията, изучаване на нейните основни принципи и закони, както и с практическото й овладяване. Систематичното й изучаване под формата на курсове, школи, семинари, научно-практически конференции и др. е от особено значение пред вид необхо­димостта Паневритмията да бъде осмислена в дълбочина, да се из­пълнява с будно съзнание, с проникване в идейната й основа.

 

Изпълнението на Паневритмията би трябвало да събужда све­щено чувство в участниците. Съзнанието им да бъде напълно със­редоточено, за да може живият паневритмичен вселенски кръг да функционира като приемател и предавател на велики, животворни сили от Космоса. Чрез комплекса от хармонични движения, под ритъма на красивата, завладяваща музика участниците влизат в кон­такт със свещените, кристално чисти и мощни извори на Живата Разумна Природа. И така те творят и съграждат онова светло, бляс­каво и справедливо утре, което вече иде в света! И не на последно място - Паневритмията несъмнено ще съдейства за създаване на новия българин. Такъв, какъвто го очакваме отдавна да се изяви; такъв, какъвто трябва да бъде: с крепък дух, широка душа, чисто сърце и светъл ум, устремен с цялото си същество към доброто, истинното, красивото, Божественото.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...