Jump to content

3. Учителят имаше образен език


Recommended Posts

Учителят имаше образен език

         Учителят имаше образен език, като че всяка мисъл можеше да я изрази образно. Той владееше едно изкуство в което беше маг. Всяка отрицателна мисъл, чувство или постъпка можеше да я превърне в положителна. Каквото и да му се кажеше отрицателно, веднага го превръщаше в положително.

         Някой се оплаква, че го боли крак. Учителят казваше: „Болестта е гостенин. Дошъл ти е. Приеми го, на гости го и той след ден-два ще си отиде".

         Друг се оплаква, че някакво страдание има в тялото си. Учителят казва: „Страданието е почистване на къщата. Един хубав ремонт".

         Друг казва: „Оскърбиха ме Учителю, казаха ми обидни думи". - „Думата е раздвижване на въздуха, какво обидно има, че някой е раздвижил въздуха?"

         Загубих си парите. - „Този, който ги намери ще се зарадва. Пък ти кажи: За Господа ги дадох".

         Болен съм от охтика, надали ще живея. - „Ти още не си започнал да живееш. Ти ще живееш, щом спазваш Божиите закони".

         Друг казва: „Еди кой си ме е обрал". - .„Аз зная, че не те е обрал. Той е преместил едно нещо от едно място на друго. Никакво обиране няма".

         Учителят среща едно дете, което плаче. Пита го: „Защо плачеш момченце?" - „Еди коя си леличка ми каза, че съм й откраднал брошката". -„Ти открадна ли я?" - „Не, Учителю". - „Тогава това не се отнася до тебе, то се отнася до този, който я е откраднал".

         Един приятел дал пари на заем на един руснак-белогвардеец за търговия. Минали няколко години, търговията му провървяла добре и тогава братът му казал, да почне да му връща по малко от парите. Като отишъл втори път при него, не го намерил и като попитал къде е, казали му, че той напуснал България. Братът отива и се оплаква на Учителя. Учителят тогава му казва: „С вълци угощение не прави, с лисици договор не сключвай, с мечки приятелство не прави, с лъвове не се състезавай и със змии не си играй".

         Един брат има приятелство с една сестра и тя като забременяла иска да се оженят. Братът иска да бяга и тогава Учителят му казва: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд, когато трябва да бъдеш мек".

         Кой каквото и да кажеше на Учителя, какъвто и крив образ да му представеше, щом минеше през съзнанието му, той го предаваше поправен, осмислен и красив. И това правеше без усилия, изведнъж с усмивка. Учителят можеше да разплете с леснина объркани въпроси. Светлината, с която осветяваше човешките сплетни беше от висок порядък. Това беше светлина, която осветяваше въпросите от всички страни и затова нямаше въпрос, който той не можеше да разреши.

         Какъвто и въпрос да се представяше пред Учителя, той го решаваше така, че да бъде добре за всички, които са засегнати. При решаването на спорните въпроси той не заставаше от обикновеното гледане на хората, излизаше от обикновеното положение, заставаше на друго ниво и осветяваше въпроса с друга светлина. Той не стоеше при спорещите и заинтересованите или засегнатите, а излизаше от това тяхно поле на едно по-високо поле. И с една по-силна светлина разглеждаше спорните въпроси и всеки от заинтересованите, който беше искрен можеше да разбере и да види къде е правото. Учителят разглеждаше въпросите без да вземе страна. Той само ги изясняваше от по-високото гледище, от по-висока гледна точка. Ако някой оставаше недоволен от изяснението на Учителя, то се дължеше на това, че той не можеше да схване по същество това, което Учителят говореше. Много често Учителят отговаряше иносказателно, в образи. Налагаше се човек често да помисли, за да схване това, което му се казва.

         Отиват двама млади и му казват, че те искат да се оженят и молят за неговото благословение. Поглежда ги Учителя, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг". - „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ще си отстъпваме". Учителят не ги увещава да не се оженят, оставя ги свободни, но само след година те се развеждат.

         Други млади отиват и те искат да им каже да се женят ли или не. Той им казва да отложат за по-късно, да не бързат. И такива събития стават през време на отлагането, че те разбират, че е по-хубаво да не се женят. Когато Учителят им казва, че могат да се женят, на тях им се вижда вече безпредметно.

         Други двама питат пак за същото, но той казва: „Разбира се трябва да се ожените, вие сте подходящи един за друг".

         Всеки, който е послушал съвета на Учителя се е ползувал. Учителят даваше съвети на тези, които искаха от него без да се налага и ги оставяше те да постъпят така, както самите са решили. Той виждаше, че като не го послушат ще имат неприятности, а може би и страдания, но ги оставяше свободни да се учат от страданията. Той никога не укоряваше някого, че не го е послушал, а оставяше всеки сам да види погрешката си. Когато някои млади го питаха какво да следват, той винаги ги запитваше какво най-много биха желали да следват. Ако това отговаряше на способностите на кандидата, той го насърчаваше, но ако не отговаряше на способностите му, казваше: „Не бихте ли искали да следвате" - дисциплината, която отговаряше на неговите способности. И казваше: „Мисля, че за вас е по-добре да следвате" - специалността, която съответства на способностите му. Всички, които имаха контакт и отношение към Учителя и прибягваха до неговия съвет, почти винаги с течение на времето разбираха, че съвета е бил навреме и на място даден. Учителят имаше предвид само доброто на тези, които го питаха. Той не беше с нищо заинтересован или зависим от тях. Той нищо от никого не е очаквал, защото нямаше никакви интереси на земята, нищо не е искал от нас.

         Както в беседите и лекциите, така и в частните разговори, Учителят винаги изясняваше учението си и никога не се занимаваше с обикновени неща. Дори, когато е ставало въпрос за обикновени работи, той ги изпълваше с друго съдържание, с по-висок смисъл. По такъв начин всеки, който се докосваше до него получаваше просветление на съзнанието, повдигане на мисълта в по-чист свят. Той излъчваше такива вибрации от себе си като същество и със Словото си пречистваше средата около нас. Ние чувствувахме мекота, радост, освобождение от нещо, което ни е ограничавало. Учителят действуваше само с присъствието си дори. Когато се е случвало да ни говори по-строго по някакъв повод, тогава съм чувствувалатова вътрешно освобождение. Еманациите, това което излъчваше като същество съм чувствала като озониран въздух и почти винаги в неговото присъствие се чувствах по-добра, с по-голяма готовност за служене и учене.        

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...