Jump to content

4. Учителят не проповядваше


Recommended Posts

Учителят не проповядваше

         Учителят не проповядваше, не ни увещаваше да следваме неговото учение, не ни убеждаваше, но всякога изясняваше законите и принципите, върху които се гради животът ни, насочваше ни да ги изучаваме и прилагаме, за да живеем в хармония с разумната природа. При това всякога ни оставаше свободни всеки да постъпи и както разбира. Той посочваше някои наши криви прояви, неправилни постъпки, но в поучението си никого не упрекваше лично, за всички наши прояви се изказваше безлично, без да засегне някого макар понякога ние да се досещахме кого има предвид. Той даваше пълна свобода за изява на всеки един от нас. Всеки сам трябва да види своите неправилни постъпки, защото и сам трябва да ги изправи. Упреците и критиките, които ние правим един към друг никак не помагат за изправянето на нашите неправилни прояви. Напротив, те само влошават и препятстват за изправянето им. Учителят ни оставаше свободни да се проявим каквито сме, но винаги ни казваше да изправяме нашите погрешки. И това всеки да прави съзнателно, сам, без външно давление. Изправянето на погрешките ни да стане вътрешна необходимост. Човек няма защо да се изобличава, да изнася погрешките си пред другите, нито да се самонаказва. При изправянето на погрешките човек се чисти, а чистотата е необходимост. Затова непрекъснато, каквато и неправилна проява да имаме, трябва да я изправим в нашето висше съзнание заради себе си, заради нашата чистота и свобода. Погрешките ограничават. И когато се наберат такива ограничения ние губим вътрешната си свобода и чистота.

         Когато Учителят ни изясняваше своето учение, той се отнасяше с доверие към нас. Така ни говореше, щото ние чувствахме, че той вярва, че ние можем да направим това. Доверието, което имаше към нас укрепваше нашата самоувереност. Вярата в собствените ни сили.

         Много пъти съм мислила за вярата на Учителя в нашите възможности. Когато ние се проявявахме така несъвършено. Чудила съм се на тази вяра и съм си казвала: Учителят ни вижда в бъдещето, когато ще бъдем на по-високо стъпало от сегашното. Тази негова вяра ни придаваше сила. Свободата, в която Учителят ни оставяше да се проявяваме ни даваше вътрешен простор и по този начин ни освобождаваше от преструвки и лицемерие. Като ни даваше свобода, Учителят знаеше, че ние ще грешим и за тези грешки светът ще го държи отговорен, но той носеше нашите слабости, за да можем да се освободим от тях. Колко любов и безкористие има в това! Той се държеше с нас както майката към своето дете, което прохожда - пада, става, докато се научи да ходи добре. Той не ни упрекваше за нашите лоши и неправилни прояви, но ни казваше - като постъпваме така ние сами се спъваме и си пакостим. Да постъпваме правилно е необходимо за нас, за да бъдем в хармония с разумната природа, всред която живеем. Добрият живот е необходим за нас, за да получим благата, които живата природа може да ни даде. Ние живеем в един разумен свят и за да бъдем в хармонична връзка с него, трябва да спазваме законите му.   

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...