7. Учителят проявяваше търпение

[Iskri4ka]

Учителят проявяваше търпение

Учителят проявяваше търпение не само когато някой му говореше. Той изслушваше дори някои, които се опитваха да го поучават да му дават съвети как да постъпва. Защото имаше и такива случаи. Някои мислеха, че знаят повече от него и могат да му дадат съвет. Това бяха случаи, когато простак дава съвет на знаещ. Тъкмо в такива случаи се виждаше както търпението му, така и благородството му, защото Учителят само премълчаваше. Когато простакът мислеше, че много знае и сам не може да разбере невежеството си. Такива случаи бяха по-редки в сравнение с това, което той претърпяваше от проявите на нашето несъвършенство и незнание. На това търпение аз съм се удивлявала и възхищавала. Той ни водеше в пътя на знанието с търпение и любов, като следеше развитието на всеки и само в критични моменти за някого го предупреждаваше и съветваше бащински, без да ограничи свободата му и пак го оставаше свободен, да постъпи според своите възможности. Какво величие на характера, каква широта и благородство!

         Около 20-те години на века, в Братството навлязохме доста млади хора, повечето студенти, които се интересувахме от духовните въпроси и търсехме много нещо в живота. По това време българското духовенство не отлъчи Учителя направо от църквата, а го обяви за самоотлъчил се. В същото време в обществото се носеха най-различни слухове за поведението на Учителя, приписваха му различни клевети и доноси. Дори правеха опит да го изправят пред съдебните власти. Завеждаха се следствия, всички от които се прекратяваха по липса на доказателства. Българската общественост се отнесе враждебно към Учителя. Върху името му се сипеха поток от хули, мръсотии и клевети, както върху личността му, така и върху делото и учението му. Срещу него свещеници говореха от амвоните си, вестниците пишеха хули безсрамно казани и непроверени неща. Някой си Ласков излезе с една брошура, в която показа своето невежество и неразбиране. Присмех, подигравки и хули се отправяха и към последователите му. Но главният обект на нападението беше той. Безмилостни клевети, приписваха му престъпления. Естествено мълвата достигна и до съответните власти. Викаха Учителя на следствия, разпити и понеже за всички обвинения нямаше доказателства, оставаше само мълвата да се носи и цапа умовете на тия, които вярваха. Този период от клевети срещу Учителя продължи много години. В това време Учителят отвори школите, говореше три пъти седмично своите сказки и изявяваше Словото си на тези, които бяха готови да го слушат и разбират.

         Как се отнесе Учителят към тая мълва? Мнозина от последователите изказваха желание да отговорят срещу това, което се пишеше във вестниците. И ако някой от последователите много настояваше, Учителят му казваше: „Напиши го, пък ела да ми го прочетеш". Но след като го прочиташе, Учителят казваше: „ИСТИНАТА НЯМА НУЖДА ОТ ЗАЩИТА". Като чух думите на Учителя, че истината няма нужда от защита, аз изпаднах в едно умиление, почувствувах, че това са думи от друг свят. Те бяха думи от друг свят, до който не бях се докосвала. Това бяха думи с много високо напрежение. По вътрешна сила както ги почувствувах, те ми напомняха Христовите думи, когато беше на кръста и каза: „Господи, прости им, защото не знаят какво правят!"

         Много рядко в беседите си, Учителят засягаше това, което се пишеше срещу него. При това той се спря само на положителната страна на въпроса. Бяха писали нещо срещу него във вестниците и той каза: „Сега не може да ме упрекнат, че съм ги подкупил, за да пишат за мене".

         Да те хулят, да те клеветят, да ти приписват престъпления пред цял народ и да можеш да кажеш: „Истината няма нужда от защита" - каква душевна чистота, каква сила на характера, както благородство и какво високо съзнание над всичко човешко. Пред това мога само да се поклоня с мълчание и смирение.