Jump to content

8. Учителят говореше в определени дни и часове


Recommended Posts

Учителят говореше в определени дни и часове.

         Неделни беседи, школни лекции. През останалото време той имаше и частни разговори с приятели, които идваха или за съвет, или за разрешение на някоя мъчна задача, или някакъв въпрос от личния живот. Много часове от деня той даваше за лични разговори, за лични срещи на всеки, който се обръщаше с молба към него. Във всички срещи на Учителя с неговите последователи и ученици, той имаше предвид тяхното добро, как по-добре да изясни въпросите, които ги интересуват, като в същото време даваше един или друг урок на слушателите си. Това съм го наблюдавала в много случаи. Той говори общо, но ще даде такъв пример, който се отнася специално за едного и той разбира, че това се отнася за него и си взема поука. По такъв начин той непрестанно помагаше на слушателите си, макар да говореше общо и всеки разбираше и вземаше това, което се отнася до него. В общите разговори вплиташе частните въпроси, за да помогне и насърчи този, който имаше нужда. Как виждах това? Знаех, че някой от слушателите е натоварен, има някаква мъка. Аз виждах как Учителя поглежда това същество от време на време и това, което говори е насочено към него.

         Някои от слушателите е задал някакъв въпрос. Той се обръща към него, обяснява въпроса, ако разбира този, който е задал въпроса, Учителят продължава да му обяснява още. Ако се случеше, че слушателят не разбира това, което Учителят изяснява, тогава Учителят поглеждаше някой от слушателите си, който разбира и продължаваше да обяснява въпроса, като все поглеждаше към този, който го разбира. Така възпитаваше и тези, които не го разбираха, и тези, които го разбираха. Със Словото си Учителят възпитаваше и колективно и лично. Това беше умение на Учителя да поучава и който има будно съзнание и разбира да се ползува от Словото му. Можеше да се случи изказването да бъде неприятно, можеше да посочва някаква погрешка, но така възпитаваше Учителя безлично. Тези неща ги виждах и разбирах, за другите, защото разбирах и когато се отнасяше до мен. Учителят възпитаваше с поглед, с думи и с постъпки.

         Веднъж Учителят говори на една група. Отидох да слушам, изправих се срещу Учителя, но той веднага се обърна с гръб към мен. Аз отидох от другата срана, на която Учителят беше с лице и застанах там, но той пак се обърна с гръб към мене. Това ми направи впечатление и си помислих: Защо ли Учителят ми обръща гръб? След някой и друг ден аз отидох пак да слушам разговора и пак се изправих срещу лицето му. Той много естествено се обърна на другата страна. Когато отидох пак срещу лицето му, той пак много естествено ми обърна гръб. Аз вътрешно бях спокойна, не се безпокоях, че Учителят ми обръща гръб, но все пак следях да видя, ще продължава ли така да ми обръща гръб. Това се случи на три-четири пъти. И като ми обърна веднъж така гръб, аз мислено се обърнах към Учителя и му казах мислено: „Благодаря ти Учителю, че ми обръщаш гръб, защото по този начин ми обръщаш внимание". Той веднага се обърна с лице към мене. Тези неща той правеше естествено, като че ли нищо не е станало. Естествено се обърна. Така Учителят възпитаваше, като в същото време поддържаше будно съзнание в нас да наблюдаваме себе си и другите. По такъв начин той ни караше да мислим, да търсим в себе си дали има нещо неправилно, което трябва да изправим.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...