Jump to content

Recommended Posts

№29

гр. Бургас, 16 март 1900 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмото ти от дата 8 того получих, благо­даря Богу, че ни радва с определеното време за почвание святото Му дело.

 

Молих се на Бога да ми даде откровение по който начин и да е и ето, на 16-и заранта около 2 5 и нещо часа след полунощ се събудих и размиш­лявах в себе си, [в] сърцето си. В това време ми минаха с дълбока разбраност следующите мисли: „Вяра, вяра, вяра", „Ще се съберете, за да ви раз­деля да Ми служите", „Времето, часът ви е оп­ределен", „Невъзможно е без помощта Ми да на­предне делото, чакайте да се облечете в силата Ми". Аз станах и писах.

 

Докато аз се каех, защо да забравя една от казаните ми най-радостни мисли, понеже тя ми се взе, даде ми се друга, приблизително в този смисъл: „За истинността на казаните мисли, че не са твои, вземах едната, за потвърждение да ти служи". Повторно станах и писах. В побивание на тръпки ми се съобщиха тези мисли и при чувстване [на] една силна приятност. Не зная, нищо не мога да кажа, защото в Бога всичко е възможно. Със своя си ум обаче аз съм съгласен с твоето казано в писмото ти до мен. Но ще кажа и нещо повече — че аз искам да служа за Името и Славата Божия.

 

Аз разбрах, че имаш големи неприятности и търпиш за много неща, но светът това не може [да го] оцени.

 

Не зная писал ли си на бр. Доктора. Аз въоду­шевявам с помощта Божия бр. Тодор. Приготов­лявам се за път. Има малко неприятности, но се моля Богу да ги уравни.

 

 

Целувам те братски. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

П.П. Нарочен поздрав и от бр. Тодор. Н. Вел­чев си дойде.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...