02_1898г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ

[Albena]

Първи свитък, има и втори¹ [бел. на П. К.]*

 

№1

 

гр. Бургас, 2 август 1898 г.

Адрес: [До] Петър К. Дънов, гр. Варна

 

 

Господин Дънов,

 

При настоящото си [писмо] изпращам Ви едно писмо, изпратено [до] мен от приятеля ни

в Господа Исуса Христа В. Р. Козлова², който моли да Ви го изпратя, за което и аз с това си

[писмо] побързах да направя това му желание.

 

Аз, от моя страна, моля Бога да го изкара на желания бряг и успевание в идеята (в духовно

отношение).

 

Поздрави от моя страна г-на д-р Мирковича³.

 

С поздрав в Господа: Пеню Киров

......................

* Текстът в средни скоби […] е редакторско пояснение.

1. Архивът на П. Киров представлява събрани и добре подредени чернови на 105 писма, които той е изпращал до Петър Дънов през годините 1898-1914 г. Всички негови писма (с малки изключения) се публикуват за първи път в тази книга, като разчетен оригинален текст. От своя страна, Учителя П. Дънов е отговорил със 131 писма, 39 от които се публикуват също за първи път тук, като разчетен оригинален текст. Бележката на П. Киров в началото на ръкописите: „Първи свитък, има и втори” обхваща черновите на писмата от 1898 г. до 1900 г. включително. (П.К.,

№1, 02.08.1898 г.)

2. Васил Р. Козлов – вероятно от Ямбол, спиритист, който по тази линия се запознава в Бургас с Т. Стоименов (Стоянов) и П. Киров. През лятото на 1894 г. живее в Силистра, където получава сп. „Нова светлина” на д-р Миркович (името му фигурира в списък на абонатите за 1894 г., в кн. 2 и 3-4 на ІV-та годишнина на списанието). По думите на Т. Стоименов (Стоянов) Козлов работи като чиновник, а преди да отплава за Египет (Кайро) от Варна през 1898 г., свързва П. Киров с Петър К. Дънов. Козлов се познава с д-р Миркович, с Анастасия д-р Желязкова и с Константин Дъновски (бащата на П. Дънов). В писмо от 1899 г. се споменава, че Козлов има намерение да замине за Америка. От средата на 1900 г. живее в Париж, а от 1901 г. започва да се занимава там с търговия. През 1902 г. заминава за Лондон, а през 1907 г. отпътува за Америка, където се губят по-нататъшните му следи.

3. Д-р Георги Вълков Миркович (10.03.1826–29.09.1905) – бележит лекар, общественик, възрожденец, издател, народен представител в Областното събрание на Източна Румелия (1879г.), V-то обикновено народно събрание (1887 г.), по-късно член на Българското книжовно дружество (дн. БАН). Основава в Сливен първия български вестник след Освобождението – „Българско знаме” (1879 г.). Издава окултни и здравни списания. Създава първото българско спиритическо дружество „Милосърдие”. Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп”.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.)(П.К., №1, 02.08.1898 г.) Основател е и на българската хомеопатия. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографичен калейдоскоп".) (П.К., №1, 02.08.1898 г.)

№ 2

 

След като се върнах от Варна⁴ [бел. на П. К.]

 

гр. Бургас, 8-ий септемврий 1898 г.

 

 

Любезний ми Дънов,

 

Длъжен се намирам да Ви пиша и да Ви явя за обещания сеансен протокол⁵, който по-долу излагам. При това и да стане причина, за да можете и Вие да ни пишете нещичко като назидание, защото ний тук с брата в Христа Тодор⁶ копнеем за подобно нещо.

 

Ето част от сеанса от 9 април 1898 година:

 

„Прощавайте си до 10 000 пъти на ден, научете се на най-голямата кротост.”

„Наскоро ще стане Божествено нещо, бъдете готови.”

„Молете се за целия свят. Амин. Сбогом.”

 

Втори сеанс на 26 юний [18]98 г.:

 

„Промисля за всички, не трябва да се уповаваме на други, освен на Бога. Колкото по-големи мъчнотии, толкоз по-бляскав край. Гледайте постоянно да сте в пост и молитва, във всичко ще имате благополучен край. В това се съдържа всичко напредничаво. Амин. Весели бъдете в сърцата си. Сбогом.”

 

Касателно за мене и положението ми – все е същото. С разлика, че откакто съм се завърнал от Вас, аз добих нов мир в мен и оставих се съвсем на Бога, а не както напред. И сега с Волята Му аз съм щастлив в това, че ме крепи и [не] съкрушава сърцето ми.

 

Поздравлявам те. Поздравява те и Тодор и с Божията воля ще очакваме да ни явиш нещо важно.

 

Твой в Христа Господа: П. Киров

 

Съобщи, моля, съдържанието на сеансите и на г-на д-р Мирковича⁷.

Същий

 

От Васил Козлов още нямам писмо, явете, ако имате Вий.

Същий

.......................

4. Допълнителна бележка на П. Киров върху писмото му. Ве­роятно това е първата действителна среща между П. Киров и Петър Дънов. По този повод Минчо Сотиров (ръководител на Братството в Бургас 1918-1954 г.) разказва: „На брат Пеню е било казано от Архангел Михаил да отиде с първия параход във Варна, където ще има среща. Брат Пеню запитал с кого и как ще познае лицето. Архангел Михаил му казва, че ще му се открие. Тръгва. Параходът спира на пристанището, посрещачи много. Брат Пеню спира, гледа и чака. В навалицата вижда един млад човек, на гърдите на когото на три ленти една над друга е написано със златни букви следното: „Аз съм този, който бях преди 2000 години!". Така брат Пеню отива при него и тръгват. Лентите се изгубват". Това събитие не е потвърдено обаче от конкретни факти нито в писмата, нито в дневника на П. Киров, което говори, че такава среща се е състояла, но не на физически план. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

5. Сеанс е понятие в спиритизма, с което се назовава контакта на т. нар. медиуми с Невидимия свят. Спиритизмът се основава на предположението, че съществува свят от фина материя, който обгръща материалния свят. Като движение спиритизмът се разгръща след 1848 г. във фермата на Джон Фокс от Хайдсвил, щата Ню Йорк, когато сестрите Маргарет и Кати Фокс започват публично да демонстрират контактите си с духове. Подобни де­монстрации стават мода в Европа и САЩ, но течението истин­ски се разраства в началото на ХХ в. Във Великобритания, където спиритизмът се радва на вниманието на сър Оливър Лодж и сър Артър Конан Дойл, интересът към него е особено голям. Асоци­ацията на спиритистите във Великобритания и Националният съюз на спиритистите са двете най-големи организации от този вид в света по онова време. (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

6. Тодор Стоименов (Стоянов). С фамилията Стоянов е известен в Бургас. Роден е в Пазарджик през 1872 г. По-късно семейството му се преселва в Бургас. От 1891 г. работи като чиновник в Бур­гаския окръжен съд. Участва в спиритически сеанси с П. Киров и подписва заедно с него „Божието обещание". През 1914 г. сепремества в София. Тук е известен с фамилията „Стоименов". От около 1917 г. работи към АД „Сингер" - представителство на известната фирма за шевни машини в България. Завършва земния си път в София на „Изгрева" през 1952 г. (Подробности за живота му вж. в приложението „Биографии") (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

7. От това писмо, както и от предното, се подразбира, че д-р Миркович е живял за известно време във Варна. Този факт се по­твърждава и от писмото на П. Дънов до Миркович от 1 ноември 1898 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 11 ). (П.К., №2, 08.09.1898 г.)

№ 1

Варна, 14 септ[емврий] 1898 г.⁸

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Аз Ви благодаря, че ми писахте и ми съоб­щихте онова, което Ви е казал Михаил⁹. Нам ни съобщи Господ наскоро много добри неща, които трябва да ни веселят за Неговата неизмерима Любов и благост. Господ казва, че скоро ще дойде в тоя свят със Своята сила и слава да тури ред и мир.

 

Чакайте Ме, казва Господ, още малко и няма вече. Страданията ви ще се прекратят. Радвайте се, че имената ви са написани горе в Небето във вечните книги. Мир вам, както Ме Отец въз­люби, тъй и Аз възлюбих вас и ви избрах да прине­сете плод изобилно и плодът ви да пребъде [Йоан 15:8, 9]. Ето, Небесната светлина иде и мра­кът , който обвива света и вашите умове , ще се разпръсне от Духа на Господа и вечната заря на Истината ще ви озари и просвети с небесната виделина. Подвизавайте се, казва Господ, да сте изпомежду избраните, които Господ ще призове, да му служат всякога. Този свят и нечестивите му дела ще бъдат изгорени с небесен огън. Земята от нине ще се засели с праведни, които ще царуват с Господа. „Гледам в нощните видения и ето — един като син Человечески идеше с облаците небесни." (Дан. 7:13)

 

Ние имаме да благодарим на Господа Бога нашего , че ни е открил Своята истина в Своето свято слово и ни е избрал да станем Негови чада. Това е , върху което цялото небе сега иде да ни насърчава — да сме бодри, докато Господ победи. Защото , казва наш един приятел близък и служи­тел Господен¹⁰, че победата, която скоро ще се извърши и която ще бъде на страната на Господа, ще реши всичкия спорен въпрос. Защото, казва той, същият , тогава ние ще съберем нечестивите от тая земя и ще ги изхвърлим вън , във външната тъмнина , и земята ще се засели с нови жители от горе¹¹.

 

Тази е радостна[та] вест, която Господ ни прати сега, да бодърстваме и да се подвизаваме, и да се молим постоянно и усърдно на Него. Ето аз ви нося радостната вест, че Господ и Отец наш ви люби. Ето това ми е казано да ви съобщя — Господ ще ви крепи със Своя дух. Не само това, но и сам Христос е помежду ви и скоро ще видите лицето Му, и ще се възрадвате, и ще се възрадва за вази. Аз съм радостен и постоянно призовавам Божията благодат да ни ръководи.

 

Може би , ако е рекъл Господ , да се видим пак. Мисля, д-р Мирков[ич] наскоро, къде края на този месец, ще мине през Бургас¹². Той мисли да се върне в Сливен и да прекара зимата там. Вие, кога имате пак свободно време , пишете ми и ми съобщете как отивате. И сега Господ да бъде с вас. Приемете моето бр. поздравление.

 

Ваш: П. К. Дънов

.................

8. Това е най-ранното запазено писмо на Петър Дънов след завръщането му от Америка. (У., №1, 14.09.1898 г.)

9. Става дума за Архангел Михаил. В системата на ангелската йерархия, разработена от византийския богослов Дионисий Ареопагит (V-VI в.), архангелите заемат осмия от деветте ангелски чина. Древното предание говори за седем архангели (вж. бел. 16). От тях ортодоксална традиция назовава по име само трима: Михаил - небесният „архистратег" (от гр. „върховен военачалник"), пълководец на верните на Бога ангели и хората в космичната война с враговете на Бога, победоносен антагонист на дявола, покровител и ангел-хранител на „народа Божий", т.е. на съвкупността от всички вярващи (в Стария завет - на Израил, а в Новия завет - на „воюващата църква"); Гавраил - известен предимно с участието си в благовещението; Рафаил - Архангел-лечител. (У., №1, 14.09.1898 г.)

10. Вероятно става дума за Орифил (вж бел. 16). (У., №1, 14.09.1898 г.)

11. По-късно Учителя П. Дънов казва: „Под думата „отгоре" аз разбирам Великото, Красивото, Разумното в света, което осмисля нещата и дава подтик на всяко живо същество в света". (вж. беседата му „Закон на вярата" от 11.12.1938 г. в книгата „Любовта дава живот", Неделни Беседи, София, 1999, с. 141). В този смисъл би трябвало да се подразбира употребата на израза „от горе" по-нататък в писмата. (У., №1, 14.09.1898 г.)

12. По това време общественият транспорт в България е силно ограничен. От Варна до Сливен по-бързо и по-удобно се е стигало през Бургас по море, тъй като не се е минавало през Стара планина. (У., №1, 14.09.1898 г.)

№ 3

 

гр. Бургас , 18 септемврий 1898 г.

 

 

Любезний ми братко Дънов,

 

Писмото ти от 14 септемврий получих днес на 18 того. Това твое писмо, радостта, която ми причини, също и на бр. Тодора, е неизказана. Само това ще ти кажа — че молим Бога такава подобна радост да се повърне и на теб от Него. Да благодарим от душа и сърце на Бога, защото те [е] възлюбил и ти е дал благодат, за да ни назидаваш нас, слабите.

 

О, Господи Исусе Христе, голяма е Твоята милост към нас, недостойните грешници!

 

Ще ти се моля, братко, не ни лишавай от любовта си, за да ни назидаваш. Казваш кога[то] остана свободен, тогава да ти пиша. Абе, братко, бих дал и времето, когато да се храня, само да мога да Ви пиша. Ний с брата Тодора всяка вечер се събираме и по един час и повече време само това ни е думата, за да разискваме словото Бо­жие и се поучаваме в него. Скърбим само, че сме сами, но като знаем, че Бог няма да ни остави, се утешаваме с това.

 

Радваме се, че ни явяваш, че Бог ни люби, и тази радост твърде голяма е. Каква по-голяма благодат за человека — Господ Бог да го люби.

 

От брата Василя получих писмо, той сега се намира в Кайро. Помниш ли съня, що Ви казах, че ме плесна и каза: „В Кайро отивам". Тъй се и изпълни. Не бил добре там и аз му писах вчера и отчасти [му] явих що бяхте ми казали по съоб­щеното Ви и при това му загатнах, за да се за­върне, защото времето е близо, та да сме повече за предстоящата работа.

 

Преди да се предаде писмото ти [у] дома, жена ми¹³ видяла всред стаята человек от дим (пушек) и това, разбира се, [през] деня, по обед време, който с ръце и глава удрял тавана, а с крака потона и глас от ударите се чувал. Тя си трила очите да не би тъй да и се вижда, но то [в]се тъй се виждало и продължавало дотогаз, до­като пощальонът потропал и дал писмото ти. И то [видението] тогава се изгубило.

 

Ний засега с брата Тодора сме здрави с во­лята Божия и с усърдие се мъчим да следваме в пътя на истината.

 

Поздравлявам те, поздравлява те и бр. Тодор и ще чакаме за нови твои наставления. Амин.Поздрав и на г-на Д-ра.

 

 

Твой бр. в Христа Господа: П. Киров

 

Дано Бог ни събере пак.

Същий

...............

13. Ерифили (1867/68-1933) е съпруга на П. Киров с баща Анастас Георгиев и майка Марийонка Тенева. (П.К., №3, 18.09.1898 г.)

№ 2

Получено на 28. IX. 98 г. по обяд [бел. на П. К.]

Варна, 26 септ[емврий] 1898 г.

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Писмото Ви от 18 того приех и се много за­радвах, като се научих, че Господ Ви е дал такава радост да имате. Аз се радвам, че можах да Ви предам тия благословения от Небето, които ми бяха дадени особено за Вази, защото сам Духът Господен ме ръководи и ми вдъхна това, което ви писах. „Пиши и им кажи, ми каза Сам Господ, че Аз съм ги избрал и призвал да Ми служат в пра­вда и истина. Ето Аз съм Този, Който ги ръко­водя и пазя и им давам сила и живот, за да ходят в Моята виделина."

 

Видите, приятели мои, колко Господ ви люби и мисли за вас. Макар да сте бедни и отхвър­лени от света , обаче Той не ви е отхвърлил, но ви е призвал в Своето царство, да се радвате с Него заедно на Небесната слава. Ето Господ казва: „Не бойте се, още малко Ме почакайте и ще ви видя, и ще Ме видите да се възцаря в Сво­ята слава в тоя свят".

 

Ето, денят е близо и при вратата. Не се устрашавайте , но се радвайте, защото денят на вашето велико избавление дойде. Малкото време, което ви се дава, употребете в усърдна молитва. Молете се Духът на Истината да ви ръководи и просвещава, за да вършите все, що е угодно Богу Отцу, който е на Небето.

 

От мен, вашия приятел, ви провождам на­рочно тия подаръци, които съм избрал от Словото Божие: Йоан 14:1-22; Корин. 10:10-14; Ефесяном 5:7-18; Ефесяном 6:10-19, и съм се молил усърдно при това Господ да ви просвети и благослови още по-изобилно, за да имаме всинца онзи дух на Гос­пода Исуса, който да ни свърже още по-тясно в духовно единство, за да имаме в душата си и сър­цето си Неговата велика и неизказана Любов.

 

А при това, братя, кога влезем напълно в Цар­ството Божие, кога се напълно съблечем от този, плътския человек, и се облечем в славата и си­лата на Духовния, в Господа Исуса [Еф. 4:22-25], тогава ще познаем дълбочината, широчината, ви­сочината на Божията неизмерима Любов и Мъд­рост. Сега не се е явило още какви ще бъдем, но кога се яви Той, ние ще бъдем подобни Нему във всичко.

 

Аз съм имал напоследък големи благослове­ния от горе, и то изобилно. При мен са идвали вече мнозина Божии посланици от горе с особно поручение да ми предадат що е благоугодната и добра воля на моя Небесен Баща, Който тъй благо и милостиво говори към всички. „Както майка жали чадата си, така жали и Господ онези, които Му се боят и Го любят." [Пс. 103:13]

 

Ние сме в предвечерието на едно велико изя­вление на Божията сила , която всинца ще видим, и то скоро. Господ казва, че е помежду ни вече и че нашите и вашите имена са записани в Небесните Книги на живота. Ние сме вече Небесни граждани, чада на Бога живаго, който ни е изкупил чрез сво­ята велика благодат. Аз само, мои любезни при­ятели, се моля Бог да излее духа Си изобилно, да се просветят всички и да видят, че е време вече да се бърза и да се готвим да сме готови за идванието на Господа , Който ще слезе със Своите ангели от Небето да уреди тоя свят , който се е уклонил от Негова път (Откр. 19:11-17).

 

Поздрави и този млад приятел¹⁴, когото не съм виждал още. Днес писах на Козлов, надявам се писмото ми да го намери благополучно. Ми­сля, д-р Мирков[ич] ще мине през Бургас идущия месец.

 

За онова видение, което е видяла госпожа Ви, друг път случвало ли се е такова нещо?

 

Поздравете и фамилията си нарочно от мене. Приемете моите искрени поздравления.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

 

Аз ще съм радостен всякога да чувам [съоб­щения] от вази.

Същий

.................

14. Става дума за Тодор Стоименов (вж. бел. 6). (У., №2, 26.09.1898 г.)

№ 4

гр. Бургас, 4 октомврий 1898 г.

 

 

Любез. братко Дънов,

 

Писмото ти от 26-и м. месец [септември] получих. Радостта ни, която ни Бог дава чрез теб, се молим Бог десетократно да ти я възвърне. Аз разбирам, че за любовта ти към Бога и человеците ти все ще имаш грижата да ни назидаваш, за което и няма вече защо да ти напомням това,, понеже разбирам, че человек ако прави добрини и дава каквото може да даде, то това е едно бла­женство от Бога за него и душата му. Правенето [на] добрини, каквито и да били те, малки или големи, и направени да са от все сърце, то ра­достта, която ще усети человек, е голяма.

 

Разбирам още, че ако человек сам дири да прави добрини, е, че той по-истински разбира длъж­ността си, отколкото когато случаят ни докара това. Затова, братко, ний, слабите тук, с бр. Тодора се молим Богу да Ви благослови още по­вече и да можем и ний, грешните, да получаваме наставления от Него чрез Вас, които Ви настав­ления не са без полза. И знам, че не с веднъж се задоволяваме да ги прочитаме, а много пъти и всеки ден и славим Бога за голямата Му любов към нас, грешните, които се чудим с какво сме заслужили любовта Му. И наставленията Ви до­хождат навреме, когато [в]се има нужда от Бо­жията помощ. Колко хубаво, радостно е человек всяка минута, час и ден да се поучава в словото Божие и умът му всякога да е в Бога.

 

По въпроса за видението — жена ми друг път не е виждала подобно нещо, но когато дойде второто Ви писмо, аз през нощта стоях до 11 ч. и работих нещо и в 11 и няколко минути си легнах, а жена ми по-отрано беше си легнала. В 12 ч. се чува отва­ряне на къщната врата, но с голям шум (но не в действителност), от което тя се събужда и вижда, че влиза един человек, взел кърпата за бърсане и си изтрил лицето, като при това се и разхождал. После отърсил кърпата с шум и дирил мястото, за да я закачи. Человекът по маниерите и привич­ките бил почти аз (тъй поне се виждало в дрезгави­ната), но само по с голяма фигура. Тя [си] казва, [че] може да се е съмнало вече и може да съм станал да отивам нанякъде и когато поисква да ме попита, вижда, че аз лежа при нея. Тогава чак разбира, че това е дух, но без да се уплаши. И още докато мисли, духът става невидим и вместо него се явява една хубава светла звезда. [Жена ми] за­палва лампата и вижда часа, че е 12.

 

Аз засега с волята Божия имам работа за няколко дни при едни търговци, за да товаря ва­гони с разни стоки, та за после Бог е добър.

 

Поздравлявам те сърдечно. Поздрав и от бр. Тодора.

 

 

Твой в Христа брат: Пеню Киров

№ 3

Варна, 8 октом[врий] 1898 г.

 

 

Любез. бр. Киров,

 

Последното Ви писмо приех и съм благодарен на Господа, че Ви е подарил да имате радост и веселие в Него.

 

Аз се радвам за Вази, че успявате в пътя на живота и че показвате такова усърдие да се поу­чавате в словото Божие. Колко е благ Бог, че Ви е събудил чрез Своя Свят Дух да търсите пътя на истината и да Му слугувате като новородени младенци, като се храните в чистото Слово на живота.

 

Господ ни е съобщил напоследък много добри неща. Имаме едно дълго послание¹⁵ от Ангел Орифила¹⁶ и мисля, че ако е рекъл Господ, ще ги напе­чатаме наскоро в бъдещето, ако не — ще ги пазим. Господ, види се, голяма любов показва към всички ни, като ни учи постоянно от Словото Си. Днес, при днешните времена, голямо усърдие и бодрост се изисква от нас. Защото скоро ще дойде вече времето, когато ще трябва да идем да посрещ­нем Господа, който ще дойде от горе да възста­нови Своето видимо царство. Колко славен ден ще бъде, когато влезем в съдружието на Ангелите Божии и всички святи духове с Него. Ние трябва да сме готови, защото вождът на спасението ще се яви. Знаците на времето показват, че краят е близо.

 

И тъй, братя, укрепявайте се всякой ден в Господа. Пейте и възпявайте Му в сърцето си. И Господ, Който е винаги верен, ще ви благослови и ръководи във всяка истина. Служете Му с пълно­тата на сърцето и душата си. Не се смущавайте от нищо, нито се грижете — Той е промислил за живота на всички ни. Нека се стараем всеки ден да вършим Неговата воля усърдно и да правим добро. Аз очаквам от Господа много неща, които ми е обещал. И кога ги приема, ще ви направя съпричастници на небесните дарове. Колко велики обещания има да се изпълнят наскоро!

 

Напоследък Небето е било една стълба¹⁷, по която Ангелите Божии¹⁸ са слизали да ми доне­сат благите вести от горе на Господа, Който се готви да посети вече тоя свят. Когато се яви, тогава ще Го познаете, както сте познати [по­между си] и ще бъдете подобни Нему. Приближа­вайте се при Бога и усърдно се молете за изливанието на святия Му Дух.

 

Поздрав от мене.

 

Йоан 5:13-16; Йоан 2:28-29; Първо Послание Петрово 5:10-12; Римлян. 13:11-14.

 

Адресът ми е просто тъй, както се подпис­вам. Тук ме знаят всички. Няма нужда да пишете чрез никого. Просто направом ще ме намерят.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

.................

15. Това послание е „Призвание към народа ми български". Бъдещото издаване на Призванието и финансирането му от д-р Миркович, който по това време е все още във Варна, вероятно е обсъждано с Учителя Петър Дънов, само се е чакал знак „от горе". Това проличава и в по-късното писмо на Учителя до д-р Миркович от 14.11.1898 г.: „Имам неотложна заповед от горе, която Ви и предавам да изпълните, без да се бавим... Няма вече място за двоумение". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)

16. Орифил - първият от седемте архангели, който е управител в периода от 200 г. пр. Хр. до 150 г. сл. Хр.; вторият е Анаил (150-500 г.); трети е Захариил (500-850 г.).; четвърти - Рафаил (850-1190 г.); пети-Самаил (1190-1510 г.); шести - Гавраил (1510-1879 г.); седми - Михаил (1879-2300 г.). В писмо до д-р Г. Миркович от 14.11.1898 г. Учителя Петър Дънов пояснява, че всъщност „този, който диктува това, не е Орифил, но друг Елохил, който е един от великите князе на Небето, велик служител Божий, който е нарочно пратен от Господа на Силите да изпълни Неговата воля". (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 15). (У., №3, 08.10.1898 г.)

17. В мистичните философии и системи има много стълби - Браминската стълба символизира Седемте свята; Кабалистичната стълба - седемте низши сефирота; за Стълбата на Яков се говори в Библията (Бит. 28:12); известни са още Стълбата на Митра, Стълбите на розенкройцерите и т.н. Стълбата е символ на извисяването и придобиването на голяма стойност, неделими от символиката на вертикалността. (У., №3, 08.10.1898 г.)

18. Ангелската йерархия според терминологията на Учителя Петър Дънов се състои от: 1. Ангели - Братя - носители на живота и растителността; 2. Архангели - Братя на огъня и топлината; 3. Началства - Братя на времето, състоянието и такта; 4. Власти (Елохими) - Братя на външните форми и изкуствата; 5. Сили - Братя на движението и растенето; 6. Господства - Братя на интелигентността и радостта; 7. Престоли (Тронове) - Братя на Волята и ритъма; 8. Херувими - Братя на Мъдростта и хармонията; 9. Серафими - Братя на Любовта и мелодията. (У., №3, 08.10.1898 г.)

№5

гр. Бургас, 16 октомврий 1898 г.

 

 

Любез. бр. Дънов,

 

Писмото Ви от 8 того чрез г-на д-р Мирковича приех. Радвам се премного, гдето не ни за­бравяш и ни подкрепяш. Благодаря [на] Бога, че ни е определил да се запознаем, за в тъгата си да има кой да ни ободрява и назидава. Уверен съм в промисъла Божий.

 

Ний с бр. Тодора трудим се да следваме из същия път, с волята на небесния ни Отец, и се трудим постоянно да се поучаваме в Словото Му, където намираме извор на благост и поучение за живота ни.

 

За мен, що бях ти писал, че съм край ня­кои търговци на работа, то беше само няколко дни, защото те ме отхвърлиха по причина, както разбрах. Един съботен ден ми казаха да работя в неделя. Аз пресилих себе си и работих, но пре­силването не остана незабелязано, понеже що бях почнал работата, на втората събота ми казват: „Утре, ако искаш, почни да работиш или ако не искаш да работиш в неделя, почни от поне­делник". Понеже няколко дни помежду нямаше ра­бота, аз казах: „Добре, ще почна от понеделник" и те склониха. Отивам в понеделник, казват ми, че хамалите пресилиха за работа и ний вчера на­товарихме вагоните. И тъй по този начин ме от­страниха и аз не се уверявах, че те по причина на неделята ме отстраняват, но след няколко дни се говорило между търговците за мен, откъдето се научава дядо ми¹⁹ и [той] говорил [у] дома, че аз с моя протестантлък²⁰ не ще мога да намеря работа. Аз и на това не повярвах, но след 3-4 дни и аз [на мен] сам лично ми се каза от едно съв­сем морално развалено лице, че „по-добре би било да бъдеш безбожник, а не протестантин²¹ да бъдеш и да не мислиш, [че] хората не те знаят какъв си и по тия причини ти си без работа и че още много ще ходиш [така]". Разбира се, каквото и да му възразих, не хвана място в неговата душа.

 

От В. Козлова не съм имал писмо, не зная сърди ли ми се, или друга причина има. Аз тези дни доста съм неразположен, понеже имам малки душевни скърби. При това си [писмо] Ви изпра­щам и едно писмо от бр. Тодора. Поздрави д-р Мирковича от мен.

 

Като те поздравлявам най-сърдечно, оста­вам да чакам нови съобщения чрез Вас от Господа Нашего Исуса Христа.

 

 

Твой брат в Христа Господа: Пеню Киров

 

Явяваш, че си пратил на Козлова писмо, значи писал Ви е. Ний не сме получили друго писмо, ос­вен онова, което ти явих.

Същий

 

Понеже казваш, че Д-рът ще си отиде в Сли­вен, моля, яви как да ти изпращаме писмата, на­право ли?²²

Същий

..................

19. В семейната йерархия с „дядо" в Бургаския край се назовава тъста, така че тук се има предвид бащата на Ерифили - Анастас Георгиев. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)

20. В този период от живота си, както се вижда от писмото, П. Киров се е самоопределял като протестант. Очевидно и в очите на околните е бил такъв. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)

21. В края на ХIХ и началото на ХХ век „протестант" и „протестантин" са традиционно обидни думи, обозначаващи „разпътен" или „неморален" човек. Днес хора от православното изповедание често наричат протестантите „сектанти". (П.К., №5, 16.10.1898 г.)

22. От това изречение може да се предположи, че дотогава писмената връзка между П. Киров и П. Дънов се осъществява чрез д-р Миркович. (П.К., №5, 16.10.1898 г.)

№4

Варна, 8 ноемврий 1898 г.

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Предишното Ви писмо приех навреме. Днес приех едно писмо от д-р Миркович, в което ми съобщи нещо добро за Вази. Радвам се, че Бог Многомилостивий и Благоутробний благоволява да утешава своите чада. Вие сте имали някакви съобщения. Ще обичам да зная тяхното съдържа­ние.

Аз съм занят сега с Делото Господне. Приготовлявам пътя Господен. Приготвям „Призванието"²³ Му, което ни праща.

Имайте мир в Господа Исуса, Царя на Мира.

 

Ваш брат, който Ви люби от душа и сърце. Поздравете и другия наш събрат.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

...............

23. „Призвание към народа ми български". В писмото си от 14.11.1898 г. до д-р Г. Миркович Учителя П. Дънов пояснява: „Всичко аз приготвих с голямо усърдие и Ви провождам копие от оригинала в най-чиста форма с днешната поща. Напечатайте го и го разпратете навсякъде за знание". (вж. бел. 15). (У., №4, 08.11.98 г.)

№6

гр. Бургас, 12 ноемврий 1898 г.

 

 

Любезний ми братко Дънов,

 

Отворената ти картичка²⁴ получих на 11 того и бързам да ти отговоря с това си [писмо]. Аз и по-рано исках да ти пиша, обаче единия препис от съобщението²⁵ не беше го приготвил братът Тодор. И от друга страна, с нетърпение чакахме отговор от теб, при всичко че ни беше съобщено от Архангела Божий, че имаш много работа Бо­жествена и работа, която ще учуди целия свят. Но ний, като желаехме чрез тебе да получим ня­кои благи дарования от Бога, поизчаквахме.

 

Тук при това си [писмо] ти изпращаме два преписа от първите съобщения, понеже не ми е въз­можно да ти пратя от всичките. Първо, защото изисква доста работа и второ, че и от първите два ще разберете за Любовта на Бога живаго към нас, грешните му чада.

 

Казано ни е още, братко Дънов, че ще бъдем на 5 януарий идущата година при теб, защото Бог чрез Архангела Божий ни каза, че при брата си Дънов ще имате повече работа и че там ще бъдете повече полезни за делото. Нека прочее да бъде волята Божия.

 

Известява ни още Архангел Божий, че братът ни Васил Козлов бил удостоен от Бога и вече бил посетен от Духа святаго още на 15 октомври т. година. Ний с брата Тодора се много радваме, че ще дойдем при теб (особено Тодор се радваше) и че Бог ни е удостоил да работим за Него. Имаме при това дадени доста назидания за поправлението и очистванието ни и още продължават да ни се дават.

 

С радост ти говоря, братко. Щастлив се счи­там, гдето тъй благо е погледнал на нас Спасите­лят ни, Господ Исус Христос, и от преголямата Си Божествена любов праща своите посланици да ни упътят към пътя на истината и правдата. Радвай се, моля, и ти за нас, твоите братя, и моли Създателя ни за по-скорошното ни избавле­ние и удостояване с Духа Святаго както за мен, така също и за бр. Тодора. Да, радостта ни е радост голяма, но още по-голяма ще е, когато бъдем освободени от ръцете на лукавия. Доста изкушения ни прави той, но благодарение Богу, че от голямата Си към нас любов ни пази чрез Ар­хангела Божий и други Сили. Много се боя, братко, за да не сгрешим вече отсега, затова [те] моля, моли се на Благия ни създател да ни даде сила, за да противостоим против всички изкушения и победители да излезем до уреченото време. Като скратявам писмото си, те целувам с най-искрено сърце и моля Бога за по-скорошното ни събиране наедно, гдето да можем да вършим предназначе­ната ни работа от благия ни Спасител.

 

 

Твой бр. в Христа Господа: Пеню Киров

 

Не ми е нужно нищо вече, решен съм да ра­ботя Богу. Поздрав и от бр. Тодор.

...............

24. Отворена картичка - писмо, написано върху специална пощен­ска карта, която не се поставя в плик. (П.К., №6, 12.11.1898 г.)

25. Съобщение - понятие в спиритизма, с което се назова посла­нието на призования дух, отправено към медиума. (П.К., №6, 12.11.1898 г.)

№5

Варна, 18 ноемв[рий] 1898 г.

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Доброто Ви писъмце от 12 того приех заедно със съобщенията Ви от Архангела Божий. Аз се радвам, че благий Бог в Своята неизмерима лю­бов и благост е благоволил да Ви посети чрез един от Своите служители Небесни вестители. Но сам Той за Себе си задържа славата и величието, което наскоро ще открий на света.

 

Аз съм уверен, че благий и всесилний Бог Ви ръководи в пътя на истината Си, за да разберете дълбочината, височината и широчината на Него­вата неизмерима Мъдрост. Моят дух се радва с Вашия, че Вие имате радост в Господа Исуса. Защото Негова Дух заедно с нашия свидетелства, че ние сме чада Негови.

 

От моя страна ще Ви съветвам да се укре­пявате в Духа на молитва, който Дух е нужен за преуспеванието ни в Неговата велика благодат. Чудни са делата и пътищата Божии.

 

Аз Ви поздравлявам в името на Този, Който ни е призвал на Своята трапеза. Господ ще ни по­сети със Своя дух идущата година, затова трябва да бдим и се молим, докато се облечем от горе в Сила и мощ. А сам Бог, който ми е обещал Сво­ето велико обещание²⁶ — да ни изкупи и прослави в себе си, ще подейства за нас. Негова Дух ще ни настигне. Гответе се за това, за великия подвиг, който има да извършим в Неговото присъствие. Защото Сам Той ще говори чрез своя всесилен Дух Святий. Това чака — нашето обединение за Неговата слава. А Духът на истината ще Ви ръ­ководи.

 

Ако имате и някои други съобщения, пратете ми ги за знание, да видя що Ви е говорил вашият небесен водител²⁷. Поздравете го от мене и му кажете, че аз се много радвам за неговото бого­угодно дело. Аз му благодаря за назиданията и добрите поучения, които ви е дал. Кажете му, ако му е угодно, да ми проводи и той няколко думи от себе си чрез Вази. И аз ще го благословя в замяна за думите, които ще ми проводи.

 

А сега Бог на мира да бъде с Вас.

 

Поздрави брат Тодорова нарочно. Аз съм доволно занят с размишлевание върху работата Господня. Приготовлявам се за Нов подвиг, който ме вика, да изпълня волята на предвечния Бог, Гос­под на Силите.

 

Имайте радост заедно.

 

 

Аз съм ваш верен: П. К. Дънов

 

Дерзайте, братя. Всичко е свършено вече. Няма ден, няма отлагание. Божията заповед е излязла и небето се приготовлява да ни посети.

................

26. Става дума за „Божието обещание", прието от П. Дънов на 13 февруари 1899 г., което той изпраща на П. Киров и Т. Стоиме­нов в Бургас заедно с „Десетте свидетелства Господни" в пис­мото си от 24 февруари 1899 г. (У., №5, 18.11.1898 г.)

27. Вероятно става дума за Ферени - духът, който най-често „се е съобщавал" с П. Киров и Т. Стоименов (У., №5, 18.11.1898 г.)

№6 (отворена карта)²⁸

 

Варна, 29 ноем[врий] 1898 г.

 

 

Люб. ми пр. Киров,

 

Приех вещите²⁹, които д-р Миркович ми про­води. Трябва да се почака още малко. Ако при­готвя всичко, което има да приложа, ще ви про­водя материала с коректурата в четвъртък³⁰.

 

 

С бр. поздравление: П. К. Дънов

 

Поздрави брат Тодорова. Поздравете Д-ра. Имам нещо от горе. Всичко ще бъде за слава и ве­личие на Б[ога].

.................

28. Писмото се публикува за първи път. (У., №6, 29.11.1898 г.)

29. Възможно е това там да са и материалите с коректури на „Приз­ванието", подготвяно за отпечатване. (У., №6, от 29.11.1898 г.)

30. Денят 29 ноември 1898 г. е неделя. Четвъртък ще бъде 3 декем­ври. (У., №6, от 29.11.1898 г.)

№7

гр. Бургас, 30 ноемврий 1898 г.

 

 

Люб. брат Дънов,

 

Затвореното ти писмо³¹ навреме получих, така също и отвор[ената] ти картичка. Не ти отговорих на първото, защото Св. Архан[гел] Бо­жий даде срок от няколко дни, за да ни каже нещо за теб. На уреченото време каза, че сам ще Ви яви каквото трябва да Ви се яви. Докато река да Ви пиша за това, то и г-н Д-ра дойде³² и не оста­нах свободен. При това че и по длъжност писах няколко писма за назидание във вярата на някои приятели и роднини. Така щото, братко, моля прощение за забавянето ми да Ви отговоря.

 

Ний по ръководство от Архан[гел] Божий имахме пост — около 4 У дни и толкова нощи без да ядем, и при това се удостоихме да приемем Спасителевата кръв³³. Това го казвам, братко, не да ти се похваля, да не бъде, но защото от­давна ми копнееше душата за тази Спасителева кръв. Понеже години, около 5-7, откак не съм се удостоил за нея. Така щото този Божий дар нас твърде много ни и радва.Д-рът си отиде още оня ден. Днес му пращам поздравление с отворена картичка както от нас, тъй и от теб. За работата по напечатването³⁴ аз съм оставен да надзиравам и разпратя всички „Призвания" с изключение на 1000 парчета, които ще пратя нему. Той искаше изпърво да отпечата само 1200, но аз се възпротивих, вследствие на което запитахме и ни се отговори — не 1200, но 10 000 да отпечатаме. Но сега, любез. ми братко, се явява и друга спънка — че трябва разноски за разпращането им. Понеже за всяка връзка до 100 грама трябват 5 стотинки [за] марка, за 2 500 връзки най от малка страна ще трябват 125 лв., защото имаме 1841 общини, 84 околии и 22 окръга, а за в първостепенните градове ще трябва по по­вечко да се разпратят. За всичко това той само 50 лв. отпуща. Затова същото днес му писах и разправих накратко и исках наставленията му.

 

Ний [на нас] с брата Тодора ни се попречи за да се събираме, понеже негодуват хазяите³⁵ от нас, защото се молим Богу. Вчера ни се дадоха последни наставления, за да си правим поотделно молбата, докато се намери удобна стая за на­шето дело. Затова доста сме скръбни, но уверени сме, че Бог ще ни крепи. Моля, яви ни скоро ще се удостоим ли за Божията работа, защото нетър­пеливи ставаме от притесненията на домашните и света. Яви нещо, ако има за казване, и също яви ми за В. Козлова — писал ли ти е наскоро и нещо за него особно има ли.

 

 

Приеми нарочен поздрав от бр. Тодора и от мен, сърдечно любящия те, твой верен в Христа Господа:

П. Киров

 

Засега сме имали с мнозина Божии прате­ници работа.

Същий

 

Тук, при това си [писмо], ти изпращам ня­колко съобщения от разни дати.

Същий

...................

31. Затворено писмо - обикновено писмо, запечатано в плик. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)

32. След като около 10 октомври 1898 г. д-р Миркович минава през Бургас на път за Сливен, той се връща отново около 20 ноем­ври вече с поръчение от П. Дънов да финансира и организира отпечатването на „Призванието". За това съдим и от писмото на Учителя до него от 14 ноември с.г. (вж. бел. 15). (П.К., №7, 30.11.1898 г.)

33. Кръвта говори за насилствена смърт на жертва с умилостивителна (очистителна) цел. Изразът „Спасителева кръв" много често се използва в този смисъл (Римл. 5:9-11; Кол. 1:20) и дори когато Неговата смърт се разглежда като жертва, ударението пада върху кръвта Му, пролята чрез смърт, което прави „жерт­воприношението" действено. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)

34. Отпечатването е трябвало да стане в печатница „Велчев" в Бургас. Фамилията Велчеви води началото си от с. Жеравна, Котленско. Бащата - Въльо Атанасов Велчев, абаджия, и май­ката - Ганка Тодорова Стоянова, имат общо 9 деца - 5 синове и 4 дъщери. Трима от братята - Христо, Димитър и Николай, живеят и работят като книжари и печатари в Бургас. Родът Вел­чеви е един от значимите в историята на гр. Бургас, допринесъл много за просперитета на града в края на Х1Х и през ХХ век. Атанас е най-големият, следван от Христо, Димитър и Нико­лай. През 1924 г. Д. Велчев основава първата в България и на Балканския полуостров моливна фабрика „Девеко", която след национализацията през 1947 година е известна под името „Хе­мус". Атанас Велчев, също печатар и книжар, живее и работи във Варна. Цялото семейство Велчеви поколенчески се свързва с Протестантската църква. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)

35. Тогава молитвите и събиранията са провеждани в стаичката под наем на Т. Стоименов. У П. Киров е било невъзможно поради конфликта с родителите на съпругата му, в чийто дом живее. (П.К., №7, 30.11.1898 г.)

№7

Варна, 2 декем[врий] 1898 г.

 

 

Любез. ми бр. Киров,

 

Приех вашето писмо и съобщенията. Бла­годаря Ви много за сърдечните Ви поздравления. Радвайте се, аз имам радостна вест. Архангел Михаил дойде тази сутрин при мене и ми съобщи, че той е изпроводен от Господа с небесните войн­ства да тури света в обсадно положение. Той чака заповед от Бога и щом приеме първия знак, ще затръби и ще тури в смущение всичките на­роди. И след това Господ Исус от небето заедно с всичките светии ще пристигне да възстанови но­вия ред на Царството.

 

Аз чакам за Обещанието. Идущата година ще почнем. Бдете и молете се. Господ е наша кре­пост и спасение. Трябва всичко да пожертвуваме. Ний ще дадем благата вест.

 

Заповядано ми е да Ви кажа да отложите напечатванието на „Призванието" до Нова Година. Има нещо важно да се притури и тъмните места да се направят ясни. Това е Заповедта на Архан­гел Михаила, който иде от Бога с особна мисия да ми съобщи Волята Божия. И аз трябва да ча­кам, докато приема всичко. Не се обезсърчавайте, братя. „Призванието" ще стане много по-славно, отколкото е сега. Гледай да не остане нещо от това напечатано. Разхвърляйте буквите. Има препятствия, които трябва да се премахнат.

 

Аз ще пиша на Доктора и ще му обясня. Покорност изисква и търпение от нас Небето. Дано Бог благоволи да ни събере всички заедно.

 

Поздрави другия мой брат.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов.

 

 

Вашият план за „Призванието" много ми [х] ареса. Бог работи и ще устрои всичко. [Мол]я пи­шете по-добре на д-р Миркович от моя страна и му съобщете всичко.

 

 

Съобщение за вас:

 

Радвайте се, че Господ Ви е възлюбил. При вас има много добри духове и Ангели, които ви ръко­водят сега в пътя на Истината, Те се грижат за всичко. Все, що желаете, ще Ви бъде. Господ ще Ви благослови. Идущата година Вие ще дойдете, защото това е волята Му. И сам Господ ще Ви се открие тук, в това място. Духът Му ще раз­тресе цяла България. Варна ще бъде посетена от едно силно небесно сътресение, което ще накара хората да се боят от Господа. Д-р Миркович трябва да се готви, да се не двоуми. Да помни обещанието³⁶ си. Сега е време да посвети всичко, що има, за славата Божия.

 

Иде време, когато все, що има, няма да струва нищо. Нека да се готви да стори онова, което Ананаил³⁷ му заповядва. Повече ревност, повече жива вяра, повече сила духовна.

 

А Вие, братя мои, които Бог ми провожда в знак на Неговата Любов, да помогнат в святото дело, ще бъдете възнаградени. Той ще се погрижи. Помощ ще ни се даде — велика сила от Небето да победим всичко. Земята и Небето ще преидат, но моите думи няма да преидат. Жив съм Аз. Ей, братя мои любезни, Велик е Господ и славни са Неговите дела. Ей, Господи, открил Си тайната Си на младенци и утаил Си я от мъдрите на тоя свят. Ей, Отче, защото така Ти благоволи и Ти беше угодно. Славни и Велики Отче на Небето и на Земята. Няма друг, Теб подобен. Ти Си сам един Бог Вечний.

 

Дек. 2

.............

36. Тук може би става дума за обещанието на Доктора, че като за­можен човек ще финансира безусловно делото Божие. Явно у д-р Г. Миркович са се появили колебания, за които намеква Учителя Петър Дънов. (У., №7, 02.12.1898 г.)

37. Вероятно се визира Анаил (вж. бел. 16). Ананаил се споменава в седмия разговор от „Седемте разговора" на Учителя П. Дънов, където вероятно става дума за д-р Миркович: „Ананаил се радва за своя познат приятел, когото обича". (вж. „Изгревът" на Бялото Братство пее и свири, учи и живее". Т. II., София, 1995, с. 80). (У., №7, 02.12.1898 г.)

№8

гр. Бургас, 6-7 декемврий 1898 г.

 

 

Люб. братко Дънов,

 

Оня ден очаквах писмо от Вас, но като не по­лучих до обяд, написах Ви отвореното си писмо³⁸. Обаче като си отидох вечерта, ми дадоха писма — твоето и едно от Д-ра.

 

Радост Божествена ни донасяш, братко, с писмата си, затова отплатата за радостта, която ни носиш, Бог на Силите да ти я отплаща, та да можеш на мнозина в света помогна с дара си. Ето от два дни вече и се него чета.

 

Отпечатаните „Призвания", каквито намерих в печатаря³⁹, събрах. Казах му да разхвърлят бук­вите и го предупредих да не разпространят някои отпечатъци, а ако е останал някой, да го унищо­жат, на което той остана съгласен, но дали ще го изпълни, не зная [зачеркнато от П. К.]. Той ми каза, че засега имали работа, но „за до неделя⁴⁰ ще ги разхвърлим" и не ще разпространят нищо.

 

На Д-ра писах още оня ден отворено писмо и вчера — затворено, с което му явих за всичко, що ни пишеш относително „Призванието" и му пра­тих препис от съобщението, което ни изпрати.

 

При това си [писмо] ти изпращам един пре­пис от едно съобщение, дадено нам от разни наши святи приятели. Думата „разклонение имате", казана в първите редове на съобщението, не мо­жем да разберем, затова моля, яви ни, що ще е тя [зачеркнато от П. К.].

Днес, на 7-и сутринта, получих отвореното Ви писмо.

 

 

Приеми сърдечните ни поздрави от бр. Тодор и от мен, твой верен в Христа брат: П. Киров

 

7. XII. [18]98 г.

..................

38. Такова отворено писмо с дата 4 декември липсва в архива на П. Киров. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.)

39. Става дума вероятно за Христо В. Велчев. Книжарница „Хр. В. Велчев" е създадена в Бургас около 1893 г. Там се продават учеб­ници, книги за прочит и разни канцеларски материали. От 1897 г. Христо Велчев има и печатница. Същата година започва да издава книги. От 1 януари 1902 става съдружник в печатницата с най-малкия си брат Николай Велчев. Те са такива до 1 юли 1908 г. след което се разделят и Николай поема свой самостоя­телен път като печатар и издател. След тази дата Христо Велчев повече не издава книги. (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.).

40. Този ден, 6 декември 1898 г., е неделя. Вероятно става дума за време „до една седмица". (П.К., №8, 06-07.12.1898 г.)

№8 (отворена карта)⁴¹

Варна, 7 декем[врий] 1898 г.

 

 

Прият. Киров,

 

Писах Ви затворено писмо, в което Ви освет­лих що да правите. Напечатването се отлага за Новата Година. Печатарят⁴², като не може да чака, да разхвърли буквите си. Ако не сте приели писмото ми, съобщете ми веднага.

 

Причините изложих. Лошото неверие, което се е вмъкнало, препятства. Пишете ми незабавно. На Д-ра лично има нещо да му кажа.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

...................

41. Писмото се публикува за първи път. (У., №8, 07.12.1898 г.)

42. Същият от бел. 39. (У., №8, 07.12.1898 г.)

№9

Варна, 23 декем[врий] 1898 г.

 

 

Любезни ми братя,

 

Имам заповед от Господа да ви поздравя в Неговото име и да ви кажа да се не боите от нищо, защото Той е близо и е силен да ви помага. Господ е видял вашето усърдие и ревнование за не­говото име. Той знае вашите мъчнотии и душевни страдания. Господ говори, духът Му иде и скоро ще пристигне в силата Си, да разклати всички умове и сърца и да въдвори Своята истина и пра­вда в сърцата на всички, които Го чакат.

 

Кажи им, казва Господ, да Ме чакат с усър­дие и вярност и ето, ида да ги посетя и благословя заради Своето Име. Кажи им, казва Господ, да не уповават на человеци, но да възлагат надеждата си на Мене и ето, Моят дух ще им донесе всичко, от което имат нужда, защото Аз съм жив и те ще бъдат живи чрез мене. Кажи им, казва Господ, да пазят и освещават святото Ми име, с което съм ги избавил. Кажи им, казва Господ, да се не обленяват в нищо и да работят всичко, което им възлагам, защото всяко истинно и добро дело е от Мене. Кажи им, казва Господ, да се не съобразя­ват с тоя свят, но във всичко да излагат нуждите си пред Мене и Аз ще им помогна и [ще] ги науча що да вършат. Няма да бъдете изкушени повече, отколкото можете да носите. Ето, Моите слу­жители и вестители са при вази и готови да сто­рят Моята блага воля. Те са ваши братя, които се сподвизават с Моя дух за вашето спасение и избавление. Слушайте гласа Ми, който ви говори. Ето, Аз съм ваш Господ.

 

Напоследък приех писмо от Козлов, той е още в Кайро. Телесно здрав, духом се бори, не може още да победи на[д] себе си. Но Господ е силен да извърши всичко, което нам не достига. Молете се за него. Аз ще му пиша, щом ми се даде най- удобния случай. Ще видя какво може да се направи за неговото добро. Той ми съобщи, че е имал едно малко съобщение. Вярвам да е писал и на вази.

 

Сега желая да зная как се поменувате духовно. Успявате ли? Ходете, братя, с вяра. Този свят е лукав и разтленен, но ще трябва да понесем всичко с търпение, докато дойде определеното време, което не е вече далече, но близо. В Новия век трябва да чакаме изпълнението на всичките обещания, даде[ни] от началото чрез всички раби и угодници Божии.

 

Подвизавайте се усърдно и знайте, че неприя­тел имаме в пътя си, който чрез лукавство гледа да ни измами и отдалечи от Истината Божия. Но Господ е жив и силен. Няма по-силен от Него. Той е наша канара и спасение, на Когото можем да се доверим, и Той ще ни изведе в безопасно място.

 

Приемете най-после и моите братски поз­драви, аз, който се старая за вашето добро.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

№9

гр. Бургас, 27 декемврий [18]98 г.

 

 

Любез. ми братко Дънов,

 

Писмото ти от 23 того получих навреме. Ний с Божията воля и с Неговото укрепявание се трудим да ходим в пътя на правдата Му. Раз­бира се, че не сме съвършени — имаме още някои световни недостатъци, защото понякога сатана се мъчи да ни погуби, но Бог ни крепи и каквито сме днес — чрез Него сме.

 

Братко, моли Господа Исуса Христа за нас, нека по-скоро да ни извади от тука и ни удостои, за да Му служим. Копнеят душите ни за Бога и за да можем час по-скоро да се удостоим със служение Нему. Сега засега ний нищо не чакаме, тъкмо Обещанието Му — за дохождането ни в гр. Варна и почване на ожиданото ни и обещаното от Него дело. Казано ни е, че за 5[-и] идущий януарий 1899 год. ще сме в гр. Варна, но досега нямаме дадена заповед за приготовление.

 

Само ни се каза, че ще се съобщи на тебе, за да ни пишеш и вземеш мерки по това. Обаче ний сме нетърпеливи, при това и нищо по това не ни пишеш. Така щото моля, ако има да ти е съоб­щено нещо, яви ни, и то, ако е позволено да ни явиш.

 

Аз нищо не работя, работата ми е само обещаното да чакам. Брата Тодор е още в рабо­тата си, но и той същото чака. През тези дни му се позволи от горе да отиде в Созопол при брат си⁴³, там да прекара празниците, и той засега е там.

 

От оня ден имахме няколко съобщения, в ко­ито се казва и за д-р Миркович, че има проклятие от Бога за непослушание [на] гласа Му.

От Васил и аз имам писмо и на мене пише, че имал насън дадено едно съобщение със златни букви, в което се говорело за нас и [за] още един — някой си Хараламби⁴⁴, на когото аз вече няколко пъти пиша.

 

При това, че в духовно и материално поло­жение не бил добре и както разбирам, той [Ва­сил] иска да си дойде. Ний не забравяме да молим Бога за него.

 

Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца.

 

Последно, което и да те моля, е пак това: ако се може до Нова Година да ни явиш има ли нещо съобщено за нашето дохождане във Варна и кога ще е.

 

 

Приеми сърдечния ми поздрав, твой верен в Христа Господа: П. Киров

................

43. Това вероятно е брат му Димитър Македонски. Т. Стоименов има сестра Мария и може би още един брат. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)

44. Хараламби Джамбазов е данъчен чиновник в гр. Дряново около 1898 г., познат от кръга на В. Козлов. Споменава се още няколко пъти в писмата на П. Киров и Учителя П. Дънов, но явно не взема по-нататъшно участие в дейността по създаването на Синархическата верига. При първата си обиколка на България през 1903 г., когато минава през Дряново, П. Киров отсяда при него. Х. Джамбазов се среща с Учителя П. Дънов във Варна през октомври 1903 г. (П.К., №9, 27.12.1898 г.)