Jump to content

03_1899г._П. ДЪНОВ - П. КИРОВ


Recommended Posts

№10 45

 

Подвизавайте се в добрия подвиг и Бог ще ви благослови.

 

Денят Му е близо.

 

 

1899 г.

П. К. Дънов

................

45. Писмото се публикува за първи път. Възможно е Новогодиш­ното пожелание да е написано на последната страница на писмо, на което липсва началото. (У., №10, ?.01.1899 г.)

№10

Препис [бел. на П. К.]

 

 

Съобщение46

 

На Пеню и Тодор на 3 януарий 1899 година вечерта, 7 часа.

 

„Аз, Архангел Рафаил47.

 

Много, рабчета, за Бога ревнувате. Теодоше48, рабче на Бога Вишнаго, вземаш радост от Бога живаго, защото живееш да твориш Волята Му. Любезни чада на Бога живаго, радвайте се, че Бог ви е възлюбил от всичкото Си сърце. Знайте, рабчета, трябва да внимавате, когато за Бога пра­вите жертви. Дънов взема грижата за вас.

 

Рабчета, работете за Исуса Христа. Лермонтов49 е за вас радостен.

 

Рабче Пеню, за баща ти взема грижата сам Бог Отец. Едно рабче взема грижата за него.

 

— Така щотом той ще оздравее ли?50

 

Да, узнайте Волята Божия. Няма, рабче, да отидеш в гр. Карнобат. Грях, рабчета, ще ви бъде, ако нарушите Волята на [...]"*

...................

* Липсва останалата част от съобщението.

46. Това съобщение не е изпратено на П. Дънов, но фигурира в за­писките на П. Киров, където най-отгоре на листа е написано „препис" . Тук се публикува, за да се спази хронологията. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)

47. Вж. бел. 16. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)

48. Галено име на Теодосий, гръцки вариант на Тодор. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)

49. Става дума за духа на Михаил Юриевич Лермонтов (15.10.1814­27.09.1841 г.) - руски поет и писател, един от основните пред­ставители на романтизма в руската литература. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)

50. Това е въпрос на П. Киров към духа. (П.К., №10, 03.01.1899 г.)

№11 (отворена карта)*

Варна, 4 яну[арий] 1899 г.

 

 

Желая да зная как се поминувате. Пишете ми нещо за д-р Миркович. Бил ли е скоро в Бур­гас? А тъй също и за вази лично. Аз има[м] да ви съобщя нещо си, но ще трябва да почакате още малко. Заповедта от горе не е дошла още, понеже лукавият има пръста си в много неща. Пазете се, братя, да не изпаднете в изкушение, обаче Господ ще ви пази в името Си — това е даденото обеща­ние. Помощта е близо, не бойте се.

 

Поздрави другия приятел. Стойте верни. Все, що ви се дава да работите, работете с усърдие и ще приемете благословение от горе. Радвайте се, времето наближава. Търпение и усърдие трябва. Не бързайте. Не се притеснявайте. Бог е близо.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

 

Аз писах на Д-ра51, но не ми е отговорил още, но не важи отговорил или не, все едно, делото ще върви. Помощ52 от друго място ще дойде. Нашата надежда не е в человеци. Който мисли това, се лъже. Друг е нашата крепост.

 

Мир вам — приемете даденото обещание.

.................

* Писмото е без обръщение.

51. Писмото до д-р Миркович е от 3 януари 1899 г. (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 18). (У., №11, 04.01.1899 г.)

52. Вж. бел. № 36. (У., №11, 04.01.1899 г.)

№11

гр. Бургас, 18 януарий 1899 г.

 

 

Любез. ми братко Дънов,

 

От многоочаквания ти отговор най-после по­лучих отвореното ти писмо, от което останахме радостни.

 

Доктор Миркович не е бил наскоро в Бургас, но с твоето писмо наедно получих писмо и от него, с което ми пише, че към края на този месец ще мине оттука и ще иде във Варна. Той е малко сърдит на мене, загдето му писах волята Божия — че проклятие взима от Бога, гдето не извърши обещаното Му. Това му се прости, но пак му се напомни: „Георге, обещаното си гледай да изпъл­ниш!".

 

Ний с бр. Тодора сме живо и здраво, следваме пътя Господен с колкото ни се сили дават. Го­ляма надежда имах, че ще заминем за Варна, но ни се каза, че трябва да почакаме още малко, за късо време. Това ни въздържане не ни е добре, но нека бъде волята на Небесния ни Баща.

 

Бог чрез светите Си раби ни пази и чрез све­тите Си вестители ни дава надежда, че отсега нататък няма да остави никак сатана да ни по­роби. А ний, както ти е известно, дадохме клетва53, че ще се трудим да ходим във виделината Му. От незаминаването ни във Варна сатана се мъчеше да ни погуби, като ни даваше съмнения и др., но и този път Бог ни избави и с нови сили ни привърза към себе си.

 

На нас беше се казало, че заповедта е излязла за отиването ни, а ти ни пишеш, че още не е до­шла заповедта от горе. Виж, моля, да не сме ний подведени от Изкусителя и ни яви за това. И това, що има да ни съобщаваш, чакаме го с нетърпение.

 

Братко Дънов, не ни забравяй, ободрявай ни сегиз-тогиз, като ни пишеш понякога и нещо за Любовта Божия към нас.

 

Когато ще бъдем наедно и наедно да почнем Божието дело, близо ли е това време? Тъй ни се каза на нас — че ний първи ще дадем на света бла­гата вест.

 

Аз съм все без работа, защото така ме за­държаха светите служители Божии, но сега ми казват да почна привременна работа, и то затуй, защото не съм в добро положение.

 

 

Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Гос­пода: П. Киров

 

Моля се на Бог всички да ни пази. Яви ми за „Призванието", що стана?54

Същий

................

53. В края на писмото си (№9) от 27 декември 1898 г. П. Киров пише: „Наскоро ни се взе от горе и на двамата клетва (обещание), че ще служим във всичките дни на живота си и во веки веков на Господа Исуса Христа и Бога Отца". (П.К., № 11, 18.01.1899 г.)

54. „Призванието" така и не се издава по време на Учителя П. Дъ­нов. (П.К., № 11, 18.01.1899 г.)

№12

Варна, 21 януар[ий] 1899 г.

 

 

Любез. бр. Киров и Тодоров,

 

Преди всичко, моля ви да чакате обещанието от Господа с търпение. Заповед не е излязла още. Кога излезе, всинца ще бъдем заедно. Изпитвайте духовете от Бога ли са. Аз зная, че при вас има много лъжливи духове, които е пратил дяволът да ви изкушават, но ще ги познаете от плодовете им. Господ ми каза, че ще ви пази в името Си ви­наги. Молете се усърдно за изливанието на Духа Святаго, Който кога дойде, ще ви научи на всичко, което Господ е казал.

 

Аз работя усърдно в делото, което полека, но здраво се повдига. Кога издам заповедта на Бога, ще има движение и сътресение навсякъде. Бог на­ближава да се яви. Признаците почват. Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма. Аз чувствам вашите болки, зная вашите нужди, защото Бог ме е по­ставил в положението ви. Моят дух е с вази и аз се моля за вашето преуспевание в Божията бла­годат. Дръжте се яко. Онзи, Който е във вази, е по-силен от духа на света, дявола и плътта. Бог е твърдина наша. Знайте, че Дяволът ще ви направи много пречки, но всичко Бог ще преобърне за ваше добро (II Посл. Тимотею 2:19).

 

Имайте радост, братя мои, работете всичко, що ви Бог отрежда. Не се смущавайте. Всичко на своето време ще се сбъда (I Посл. Солуняном 4:17-18). Но има още време, братя мои, да рабо­тим за Славата Божия, и то с усърдие. Молете се Бог да ви даде разумение да ходите тъй, както трябва, с всяко смирение и дълготърпение, да из­работвате със страх и трепет вашето спасение, защото Бог е, Който действа във вази.

 

Духом бъдете пламенни, в Молитва усърдни, в надежда постоянни. Ние сме странници и при­шълци в тоя свят. Ние не сме от него. Нашите братя и сестри в Небето ни чакат. Знайте, по­беда велика ще стане в света. Не сте още готови, вярата ви е слаба, затова Господ чака, и то за своите си, докато се изпълни числото. Не бойте се, около вас стоят войнствата Божии.

 

„Онова, което обещах да ви кажа, има още време. Вие сами ще го видите." Тайните Божии не могат да се откриват. Иска се приготовление, и то велико. Пълната любов, казва Йоан, изпъжда вън всякой страх. „Ако ме любите, ще опазите моите заповеди и аз ще умоля Отца и ще ви даде друг утешител — Духа на Истината." [Йоан. 14:15-17] „Сам Отец ви люби." Знаете ли кой е Този, Който сега ви говори? Той е Сам Господ благий, на Ко­гото любовта е вечна. Той ви поздравлява и един ден ще бъдете с него заедно.

 

„Мир на вази, братя мои."

 

 

Ваш верен: П. К Дънов

№12

гр. Бургас, 2 февруарий 1899 г.

 

 

Любезний ми братко Дънов,

 

Писмото ви от 21 януарий т[ази] година получихме навреме, обаче позабавих от да ти отговоря, защото всяка мисъл в него не ни беше възможно да разберем, та чаках Бог да ни даде разум, да разберем напълно писаното ти. И тъй много пъти, много четохме писаното ви и мисля, че по Божие вразумение разбрахме всичко, освен едно, което остава като загадъчно за нас. То е: „Господ иде да ви помогне, призовете Го в „моето име" и ще имате радост голяма".

 

Аз го разбирам тъй — направо чрез твоето име да призовем Бога. Но след сондиране ми­слите си с бр. Тодор, който п[р]ояви съмнение, при всичко че отпосле остана равнодушен, то и аз спрях да го възприема[м] тъй. Но пак сърцето ми направо тъй го приема.

 

Засега, братко Дънов, Дяволът е в пътя и ний това твърде добре разбираме. Той ни много из­мъчва, но Бог за преголямата Си Любов ни крепи и пази.

 

Ний сега не можем да се съобщаваме с Божи­ите вестители и служители, за да ни ободряват в Бога, което немалко пречи за преуспеванието ни.

 

Много пъти, като искаме да се съобщим, дяволът се явява под булото на Божий вестител, както и ти ни явяваш, и се мъчи да ни заблуди в истината или пък ни само измъчва. Отпърво не можехме да успяваме, но отпосле Бог ни вразуми да можем да проумяваме и по един нов начин, който се боя даже и на бр. Тодора да кажа, за да не би го чули и измислят друга хитрост. И тъй, ние не можем засега да се съобщаваме.

 

Тук приложените две извлечения в две съобще­ния нарочно ти ги пращам, да видиш в тях това, що е за нас писано, като при това ни явиш да не би в тях да има пръст и сатана, и то заради туй, защото заедно с тях имаше казано и про­клятието за Д-ра както в първото, така и във второто, но във второто — че за последен път му се прощава. В първото още имаше нещо намеса и от сатана, но духът Ферени55, на бр. Тодор, ни каза, че то е от изкусителя [зачеркнато от П.К.] и пак навреме се отървахме от лъжите на този наш заклет враг, и то само по една случайност, види се, подготвена от Бога.

 

Прочее от всичко тука, което ти явявам, ще видиш в какво положение се намираме в непрес­танно следуемата ни идея и сам ще разбереш, че ний имаме нужда от ободряване и силно внушение от отвън. А за нас сте засега след Господа Исуса Христа само вий, така щото не ни оставяй в по- дълго време от [това] да ни не пишете по нещо.

 

В православната църква56 тука засега има един свещеник57, който заслужава похвала. Той всякога държи проповеди, и то доста сполучливо. Даровит е.

 

Тези дни не съм дотам добре, притеснен съм, но моля се, братко, моли се и за двама ни, за да можем да пребъдваме в Бога. Повече не ща да ти се оплаквам, защото достатъчни са теготите за всеки едного от нас.

 

Приеми сърдечните ни поздрави, както от бр. Тодора, тъй и от мен, твой верен в Христа Гос­пода:

 

 

Любящий те: П. Киров

...................

55. Вж. бел. № 27. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)

56. По това време в Бургас е имало две православни църкви - „Ус­пение Богородично" и още недостроената „Св. Св. Кирил и Методий", която официално отваря врати на 11/24 май 1907 г. П. Киров живее в така наречената Гръцка махала, която е в не­посредствена близост до църквата „Успение Богородично", но там до 1906 г. службите са били на гръцки, тъй като населението в района е основно гръцко и храмът е строен главно от гърци. В писмото вероятно става дума за църквата „Св. Св. Кирил и Методий", която тогава е била скромна сграда. (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)

57. Ако се предположи, че църквата е „Св. Св. Кирил и Методий", то точно в този период (от 1 януари 1899 г.) за архиерейски на­местник е назначен отец Константин Христов (1862-1928) от с. Енина, Казанлъшко, който остава на този пост до 1926 г. Той съ­ществено допринася за доизграждането на храма и укрепването на православието в Бургас (вж. и бел. 102). (П.К., № 12, 02.02.1899 г.)

№13 (отворена карта)*

Варна, 7 февр[уарий] 1899 г.

 

 

Приех вашето писмо. Влизам в положени­ето на мъчнотиите ви. Но тоя свят е едно учи­лище, гдето трябва да изучим пътищата на Този, Който ни е пратил. С търпение трябва да изра­ботваме нашето спасение. Лукав е дяволът, но Този, Който ви води, е по-силен.

Желая да зная по какъв начин се ръководите. Имайте радост, спасението е близо. Времето приближава бързо, денят иде. Не се утеснявайте. Не бързайте, всичко ще дойде на своето време. Господ ще промисли.

Имам много неща да ви съобщя, но не сте готови още да ги проумеете. Нищо да ви не сму­щава, вярвайте в името на Господа. Вяра непоко­лебима се изисква и любов непрестанна. Знайте, че Господ е неизменяем.

Надявам се да ви видя наскоро, ако не попречи дяволът. Пазете всичко в тайна. Защото сме за­обиколени с безбройно число лукави духове, които постоянно сноват наляво и надясно. Но знае Гос­под Своите избрани. Ето има наскоро да стане едно чудно нещо. Щ,е видите.

 

Вяра в Господа, вяра в името Му, вяра в Духа Му.

 

 

Ваш верен: П. К. [Дънов]

 

Исаия 63:9; Пс.58; Откр. 16:9—до края; Рим. 8 гл.

..................

* Писмото е без обръщение.

№13

гр. Бургас, 9 февруарий 1899 г.

 

 

Любезний ми братко Дънов,

 

Отвореното ти писмо приех, що питаш как се ръководим сега. Ще кажа, че се ръководим от съобщеното ни от по-преди и освен него и от са­мото Слово Божие.

 

След пращане писмото ми до теб оня ден, оттогава Бог ни усили вярата в Него и на двама [ни] даде добър молитвен дух. В мен дотолкоз се проявява молитвеният дух, щото не ми се иска да оставям молитвата си. И направил би[х] това, ако бих имал къде да се уединя, за да си предавам сърцето и душата на благия ни Небесен Баща. Дотолкова да се прояви молитвеният дух в мене, щото щом почна, в тръпки се намирам цял и като че друг говори чрез сърцето ми. От два и повече дни въздишки и все въздишки, но не за световното, но така е — духът си въздиша.

 

Знаеш още, братко Дънов, че ний от отдавна нищо световно не ни интересува, но като почна това духовно чувство в нас да се пробужда, то и сатана тогава се намеси, обаче Бог се скоро смили за нас и иде да ни избави навреме.

И засега само чакаме да почнем делото Бо­жие и сега-засега за него мислим и за него се мо­лим. Но какво говоря, Бог най-добре знай сърцата ни. Не зная как да ти се изповядам, [та] да видиш, че всичко в мен е пламнало за Бога. Предчувствам, че за нас времето е наближило.

 

Докторът оня ден дойде58, днес замина, ако се не лъжа в Карнобат по свои работи, утре ще тръгне за Варна.

Снощи имахме едно много кратко съобщение от Архангел Рафаил, в което се казва Докторът непременно да замине във вторник за Варна, т.е. утре. Грях велик ще вземе, ако не отиде по-скоро. За нас ни се казва клетвата си да пазим. Така щото едвам на 8-и февруарий ни се даде съобще­ние, и то Д-рът стана причина. Духът ни каза, че бърза, и си отиде, след като ни даде благословението Божие [зачеркнато от П. К.].

 

Като чакаме за твоя радостен отговор, ос­таваме твои верни в Христа Господа Тодор и Пеню.

 

 

Приеми сърдечното ми целувание: П. Киров

..................

58. Д-р Миркович е бил в Бургас от 7 до 9 февруари 1899 г.(П.К., № 13, 09.02.1899 г.)

№14

Варна, 24 фев[руарий] 1899 г.

 

 

Любез. бр. Киров,

 

На 13 фев[руарий] приех една заповед59 от Господа, която ви и пращам да знаете. Тя е лично до всеки едного от нас. След като се помолите, дайте ми вашето решение писмено и двама; ко­ето Духът на Истината ще ви даде, това ще бъде нашият Символ60 спрямо Нашия Господ.

 

Всичко това ще пазите в тайна. Трябва да се готвим вече усърдно за делото. Ще определим един час в седмицата, когато ще се събираме, вие там и ние тука61, и ще се молим заедно и същевре­менно. Доктор Миркович е малко болен. Той ви моли да се помолите за него да оздравее и да му се даде благодат. Имам и други неща да ви кажа, но за друг път.

 

Поздрави брат Тодор. Мирът Господен да бъде с вас!

 

Имате ли писмо от Козлов? Имате поздрав от д-р Миркович. Ако имате някои съобщения за него, съобщете ми ги.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

 

 

[Свидетелствата Господни]

 

ТАКА ГОВОРИ ГОСПОД: „Изпълнете Мо­ите заповеди и повеления!

 

Ето, Моето Слово пристига, заповед ви носи, да заверите свидетелството на Духа Ми. Заве­рете Истината на завета Ми чрез живота си. Дайте свидетелство на Духа, което ще се пази пред лицето Божие като залог на вашата вярност към Него. Засвидетелствайте Истината на Бога чрез изповед пред негова свидетел. Отговорете с пълнотата на сърцето си и с пълнотата на ума си без всяко стеснение и Бог, Който вижда и знае всичко, ще ви даде според Своята неизмерима благост и вечна Милост. Изповядайте пред Бога и Неговото лице истината, засвидетелствайте я пред Небето.

 

Първо свидетелство: Вярваш ли от сърце и душа в Единия вечен и истинен, и благ Бог на Жи­вота, Който е говорил?

 

Второ свидетелство: Вярваш ли в Мене, Твоя Господ и спасител, Който ти говоря сега?

 

Трето свидетелство: Вярваш ли в Моя вечен и благ Дух, Който изработва твоето спасение?

 

Четвърто свидетелство: Вярваш ли в твоя приятел (Ев. Йоан 15:14) и във всички твои братя?

 

Пето свидетелство: Ще ли изпълниш волята на единия истинен и праведен Бог без колебание?

 

Шесто свидетелство: Ще ли се отречеш от себе си и от всичко световно за Неговата Любов?

 

Седмо свидетелство: Ще ли посветиш живот и здравие и всичко друго за Неговата слава и сла­вата на Неговото дело?

 

Осмо свидетелство: Ще ли слушаш Моя глас и Моите съвети, кога ти говоря?

 

Девето свидетелство: Ще ли си готов да из­пълниш Моите заповеди без всяко съмнение?

 

Десето свидетелство: Ще ли ходиш винаги пред Моето Лице с всичкото незлобие на сърцето си и да Ме никога не огорчаваш?

 

 

Божието обещание62

 

И тъй, във всичко, което обещаваш пред Мене, гледай да не кажеш някоя измама, защото ще бъ­деш повинен на смърт. Знай, че стоиш пред Мене, Твоя Господ, Който знае твоето лукаво и непо­стоянно сърце, което е пълно с всичките пороци. Затова то трябва да се обърне към Мен и да се възобнови чрез Моя Дух, и да се обработи и въз­пита чрез Моето Слово.

 

Ти, който отсега ставаш мой, поверяваш всичко в Моите ръце. Отсега Аз Сам ще те ръко­водя, сам ще промишлявам и уреждам всичко за теб. Аз ще те уча все, що трябва да вършиш; ще лягаш и ще ставаш под Моите крила. Аз ще бъда страж над тебе и окото Ми ще бди за съдбините на твоето сърце; ще Ме призовеш рано и ще ти отговарям в утрените зари на зората. Преди да повикаш, ще ти отговарям, и преди да пожелаеш, ще ти давам Своите Божествени дарования. Ще бодърствам за всичките ти нужди.

 

Гледай да не оскверняваш Името Ми и да не опетняваш благодатта Ми. Знай, че от злото се отвращавам, към неправдата негодувам, от жестокосърдечието се огорчавам.

 

След всичко бъди винаги готов да изпълниш всяка заповед, която ще ти дам. Правило на жи­вота ти ще бъде всичко да изпълняваш, за всичко да благодариш. Кога лягаш, кога ставаш, кога ядеш, кога пиеш, кога всичко вършиш — за всичко трябва да благодариш в сърцето си. А сам Аз, Бог един, ще те утвърдя във всичко и Мирът ти ще изгрее, както утреното Слънце на живота."

...................

59. Прочитайки всички налични писма на П. Дънов от този пе­риод, оставаме с впечатление, че той е приготвил повече на брой преписи на „Така говори Господ" и „Божието Обещание". Изпращал ги е за приемане и подписване от неговите съпричастници - Пеню Киров, Тодор Стоименов, д-р Миркович, Петър Тихчев и др., защото от време на време пише „Да не забравяме Божието обещание" и други подобни по смисъл фрази. Това впечатление се подсилва и от второто изречение в писмото: „Тя е лично до всеки едного от нас". (У., № 14, 24.02.1899 г.)

60. Става дума за „Символ на вярата". От най-ранните години на Църквата символите на вярата са били живи изповеди на хрис­тиянската вяра, а не просто схоластични формулировки. Такива изповеди на вярата се появяват още в Новия Завет, където на­пример ап. Павел рецитира символ, за да напомни на Тимотей, че „Бог се яви в слава...". (I Тим, 3:16). (У., № 14, 24.02.1899 г.)

61. „Ние тука" - има предвид себе си и д-р Миркович. (У., № 14, 24.02.1899 г.)

62. За вярата в „Божието обещание" се говори в библейските тек­стове - Рим. 4: 13-21: „Обещанието [Божие] към Авраама ... се даде ... чрез вярата. Авраам повярва... без да слабне във вярата... а в обещанието Божие не се усъмни, но остана твърд във вярата... напълно уверен, че Той е силен да изпълни това, що е обещал". (У., № 14, 24.02.1899 г.)

№14

гр. Бургас, 1 март 1899 г.

 

 

Любез. бр. Дънов,

 

Писмото ти заедно със заповедта с десеттях свидетелства приехме и се много зарадва­хме. И бързам да Ви отговоря и изпратя с това си [писмо] написани приетите и потвърдените с подписите ни и със сърцата и душите ни 10 свиде­телства.

 

Едно-две кратки съобщения имахме от Ар­хангел Михаил, но се усъмнихме в тях, понеже се намеси и Сатана, та затова ги и унищожихме. За Д-ра в тях нищо не се казваше, казваше се само за мен: „За Бога, да заминеш за Варна на 5 март. Грях, рабче, ще направиш, ако отидеш по-рано". И то защото исках да изляза някъде да си диря работа. А аз като се усъмних и като постъпих засега в работа, ще чакам да ни се даде чрез теб заповед.

 

Вместо такива съобщения аз имах едно друго насън. На 17 февруари т[ази] година към 5 ч. су­тринта в съня си виждам человек младолик, едър, висок, на около 35 години, с валчесто голямо лице — язди ту с блед, ту с кестеняв косъм отлични коне и понякога като че той е вместо глава на коня. Дойде при мене и аз го помолих, като му казах: „Любез. господине, поноси поне бр. Тодор на един от конете", защото за мен ме беше срам да помоля, при всичко че за мен желаех това. [Той] каза: „Добре" и после се вгледа в мен и ми каза: „Ти имаш очи от горе, ти си от горе, ти сне миро от горе" и че не зная какъв ще бъда во веки веков, и че ще направя чудо на света. При това аз пак взех да го моля поне Теодоси63 да вземе да качи на един от конете, но той продължаваше да ми говори. После се наведе и ме прегърна и целуна по устата. И аз го целунах и пак взе да говори и аз го запитвах. В това време се събудих с отворена уста, изговарящ думи, и като се осъзнах, че и още задавам въпроси като: кога ще се удостоим със Светия Дух и др., но без да покажа знак, че съм се събудил, и той още около 3 и повече минути про­дължава да ми говори на лявото ухо.

 

Как да ти го разправя, то беше много чудесно и той продължи още да ми говори, при всичко че разбра, че съм буден, но малко ми даде да дочуя и запомня от отговореното ми и това, което за­помних, и него си взе от ума ми. Тези [спомени] останаха, и то не цели и не свързани. Имаше много тайни съобщения, но си ги взе от ума ми, като в замяна на това си ми остави само една радост.

 

Това нарочно ти явявам, за да ми кажеш кой е този. Защото в едно от съобщенията аз попитах [и] каза се, че е Михаил, но понеже заради съм­нението ни унищожихме съобщението и се обори това ни вярване, то яви ни, ако е възможно, кой е, що ме удостои да ми говори?

 

От Васил нямаме още писмо.

 

Аз от 21 февруари т.г. постъпих на работа в тукашния Окр[ъжен] съд, с 85 лв. м. заплата [зачеркнато от П.К.]. Не беше ми по волята да почвам работа, но какво да правя, може Волята Божия да е такваз, и при това в много отруднено положение бях останал.

 

Ако е Волята Божия, яви ни да пратим ли от Божията заповед и на бр. в Христа Господа Хараламби Джамбазов64, находящ се в гр. Дряново?

 

Относително кой час да се молим, ний из­брахме св[етата] неделя заран от 5-6 часа.

 

Поздрави Д-ра от нас и моля да яви да упо­требява ли баща ми още лековете, които му [е] дал, понеже както преди нямал кашлица, а само сутрин, и то когато времето бивало студено, то­гава и храчките му изобилстват.

 

Приеми сърдечните ни братски поздравления от мен и от Тодор.

 

Твой в Христа Господа брат: П. Киров

 

 

№ 14 (продължение)

 

Ето нашето обещание пред Бога, Небето и теб, нашия брат в Христа Господа, което под­писваме в следующите десет свидетелства, ко­ито Духът на Истината ни дава.

 

Вярвам от сърце и душа в Единия вечен и ис­тинен и благ Бог на живота, Който е говорил. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Вярвам в моя Господ и Спасител, Който ми говори сега. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Вярвам в Божия вечен и благ Дух, Който из­работва моето спасение. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Вярвам в моя приятел — Господа Исуса Хри­ста, и във всичките мои братя — раби на Бога живаго. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Приемам да изпълня волята на един истинен и праведен Бог без колебание. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Отричам се от себе си и от всичко световно за Божията любов. [подпис П. Киров и Т. Стоя­нов]

 

Ще посветя живот и здраве и всичко друго за Божията слава и славата на Неговото дело. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Ще слушам, Господи, гласа Ти и съветите Ти, кога ми говориш. [подпис П. Киров и Т. Сто­янов]

 

Готов съм, Господи, да изпълня заповедите Ти без всяко съмнение. [подпис П. Киров и Т. Сто­янов]

 

Ще се трудя, Господи, винаги да ходя пред лицето Ти с всичкото незлобие на сърцето си и ще се трудя да Те никога не огорчавам. [подпис П. Киров и Т. Стоянов]

 

Амин

 

 

Гр. Бургас, 28-и февруарий 1899 година

.....................

63. Има предвид Тодор Стоименов. (П.К., №14, 01.03.1899 г.)

64. Същият от бел. 44 (П.К., №14, 01.03.1899 г.)

№1565

Варна, 11 мар[т] 1899 г.

 

 

Киров и Тодоров,

 

Писмото ви приех — радвам се за вашето ре­шение. Идущият четвъртък ще ви пиша и д-р Миркович ще ви връчи моето писмо, понеже той ще дойде на 18-и по работа в Бургас66. Можете да изпратите онова на вашия приятел67. Само му дайте всичките упътвания нужни, по които да се ръководи.

 

Часът седем (в) сутрин е определен за на­шето дело „в неделя". Имате нарочно поздравле­ние от двама наши братя и приятели68 от Русен­ско, които наскоро ми писаха по същата работа. Делото върви успешно засега.

Името на онзи приятел, който ви е говорил, ще ви го съобщя, ако само желае да стори това. Той е М.*

 

Нарочни поздравления от Д-ра.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

 

27 Пс.

....................

* М – Архангел Михаил.

65. Писмото се публикува за първи път. (У., №15, 11.03.1899 г.)

66. По това време от 10 февруари до 17 март 1899 г. д-р Миркович е бил във Варна. (У., №15, 11.03.1899 г.)

67. Вж. предното писмо и бел. №44 (У., №15, 11.03.1899 г.)

68. Единият е Петър Тихчев, както става ясно по-нататък в писмата, а другият не е известен. (У., №15, 11.03.1899 г.)

№16

Варна, 14 мар[т] 1899 г.

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Желая да Ви съобщя да бъдете готов за всяка минута. Обещанието е вярно, Господ ще извърши все, що е говорил от начало и до сега. Кога прис­тигне Словото Божие, ще има смущение нався­къде и Вие ще се намерите с мен заедно във Варна и нашите духове ще бъдат обединени в едно.

 

Аз имам да бдя още за малко, докат[о] до­върша умилостивителното дело, и след това всичко ще предам в ръцете на Тогова, Комуто съм длъжен всичко. „Той е Отец", Благият ни Баща. Колко са сладки Неговите думи и пове­ления! „Онзи, Когото сте видели, Той е вождът Господен.'"69 Името Му знаете.

 

Приемете Д-ра като брат в Господа, аз ви го препоръчвам. Той е участник. Господ го прие и приема неговото служение. Той е един с нас в Господа. Той даде тържествено своето Обеща­ние и Бог е силен да го пази в Името Си.

Имате поздравление и от други двама братя:70 от село Хотанца71, които Господ е призовал в де­лото. 3а другите неща сам д-р М[иркович] ще ви разправи подробно. Радвайте се и веселете се, за­щото е приятно да сте весели и бодри и пламенни духом.Чет[ете] Псал[ом] 98,27,93; Второ Петрово Послание 1:20-21;

 

„Мир ви давам, Моя мир ви оставям." [Йоан 14:27] „Всяка пръчка в Мен, която принася плод, очистя се, за да даде повече." [Йоан 15:2]

 

Поздрави нарочно бр. Тодора. С търпение ще очакваме Обещанието и когато Бог Благий благо­воли, ще сторим всичко, което ни е определено да извършим за Него. Амин.

 

 

Ваш верен: П. К Дънов

...................

69. Не се разбира дали става дума за видението на П. Киров или е цитат отнякъде. (У., №16, 14.03.1899 г.)

70. Виж бел. №68 към писмо №15 на П. Дънов. (У., №16, 14.03. 1899 г.)

71. Хотанца - село в Русенско. Там след завършване на Американ­ското научно-богословско училище в Свищов през 1887 г. мла­дият Петър Дънов учителства една учебна година (1887/1888). (У., №16, 14.03.1899 г.)

№15

гр. Бургас, 28 март 1899 г.

 

 

Любез. бр. Дънов,

 

Отвореното писмо и писмото ти чрез брата Миркович получих. Благодаря ти братски, загдето от време на време дохождаш с писмата си да ни радваш в Господа. Истина говоря, не лъжа, че тво­ите писма ни носят всякога радост и ний всякога с нетърпение очакваме такивата от теб.

 

О, Господи, вместо нашата радост, отдай радост жива на бр. Дънов за плодовете му!

 

Ний сега-засега с Божията воля следваме де­лото, но виждаме, че любезният ни Небесен Баща изработва нашето спасение. Това освен гдето го разбираме, но и го чувстваме. Ний с бр. Тодор вече чувстваме как Светият Дух ни изолира ума и мозъците и друго вече не мислим, освен нашето дело и никакви лоши мисли не са в сила да ни сму­щават. Понякога чувствам в главата си като че работи нещо, необикновена сила. Днес даже на три-четири пъти, като бях в католическата църква72, почувствах една много лека и приятна сила, която разклащаше косата ми, и усещах едно много приятно духание, но с думи не мога да ти го обясня. И в това време ме обхващаше една радост, едно пренасяние.

 

Братът Миркович е много назаде в Словото Божие, затова [в]се има нужда да му се попрочита, за да узнай, че само чрез Господа, нашия Спасител, има спасение, защото той това го не знае. Ний тук се молим Бог да му даде вразумление, за да остави разните световни философии, които не са всички съгласни със Словото Божие, и да подири истинското Слово на Небесния ни Баща. Други никакви новини нямаме. Със стоическо търпение чакаме обещ[аното].

 

Ако имаш нещо, съобщи ни, и то ако ни нами­раш за готови да ни се каже. Аз духом съм уверен, че имаш казани много неща, и ако се може, съобщи ни да се радваме в Господа. Много желая за но­вини от горе, но какво да направя, когато Дяволът е в пътя ни — нямаме съобщения.

 

Приеми сърдечните ни поздравления както от мен, тъй и от бр. Тодор.

 

 

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

Дано е близко, братко, този последен за нас час. Нарочно поздрав и на другите двама наши братя.

Същий

.................

72. Основите на католицизма в Бургас са поставени около 1850 г. От края на 1857 г. отец Флорентин Кампонетти е първият ка­толически свещеник с постоянно местопребиваване в Бургас. Първата католическа църква, за която се споменава в писмото, е завършена около 1870 г. От 1895 г. до 1905 г. в църквата служи отец Луиджи от Триест (П.К., №15, 28.03.1899 г.).

№17

Варна, 4 април 1899 г.

 

 

Пр. Киров,

 

Писмото Ви чрез г-н Д-ра приех73, и ви благо­даря за братските чувства, които показвате. Аз се радвам за вашия успех в Господа и благодаря на Бога за Неговата милост, която ви поддържа постоянно и ви пази от всичките лукави ухищрения на Дявола. Господ е вече възтържествувал. Гла­вата на тая ст[а]ровременна змия е смазана, а с това ние добиваме една от великите победи. Аз имам много неща да ви кажа и пиша, но имам заповед да чакам още. На 19-и миналия [месец] аз видях нашия Господар. Ние двама смазахме главата на една голяма змия. Един от нашите големи врагове е премахнат. Вие имате поздрав от „Вожда"74. Той ми съобщи, че Ви е посещавал и укрепял в благодатта Господня. Той действа в името на Господа Исуса Христа за вази.

 

Пишете на Х[а]раламби и го питайте коя е причината за неговото мълчание. Да се не двоуми. Аз му казвам това. Пишете му и му съобщете това, което Ви казвам. Нека да не изгуби най-добрия случай за своето бъ[де]ще. Сега е време. Двоумения, немарения не са благоугодни Томува, Който го зове. Нека да знае, че той скоро ще бъде посетен от своя Ангел хранител. Защото иде време, когато ние няма да се церемоним с ад­ското зло, нито ще правим почит на греха. Кога ви пиша втори път, ще ви кажа нещо повече.

 

Поздрави Тодора, нашия любезен приятел. Поздравяват Ви и всички други тук.

 

П[осл.]* Тим. 2 гл.

 

 

Ваш верен: П. К Дънов

...............

* Не е посочено точно посланието – І или ІІ.

73. Д-р Миркович е престоял около 2 седмици в Бургас (от 18 март до края на месеца). (У., №17, 04.04.1899 г.)

74. П. Дънов не споменава името на „Вожда" и не става ясно дали е Архангел Михаил или някой друг. В писмото си от 15. 07. 1899 г. П. Киров казва : „Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама - пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет - княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е Вождът господен и че е по-горна степен от Архангел Михаил". (У., №17, 04.03.1899 г.)

№18

Варна, 17 апр[ил] 1899 г.

 

 

Люб. пр. Киров и Тодоров,

 

Надявам се да сте приели моята по-предишна пощенска [карта]. Аз щях да ви пиша затворено [писмо] сега, но пак отложих по известна при­чина. Види се [в]се за добро. Господ ни е съобщил много неща, и то все добри. Ние очакваме сега Неговото Слово, Което, кога дойде, ще разбуди всички.

 

Желая да зная как сте? Бодри ли сте духом, а и пламенни в молитва? През седмицата имате ли молитва? Мен ми писа един приятел75 от село Хотанца, който желае да се запознае с вази и да знае имената ви. Аз му се обещах по-после да му сторя тази услуга. Така се казва: „Времената са зрели, положението е сериозно". Словото Божие иде с голяма сила; кога пристигне, ще има чудно движение навред. Няма да стоим вече за дълго време в тоя свят, ще трябва да се освободим от неговото робство. Промените, които идат да з[а]емат място в живота, ще бъдат чудни във всяко отношение. Ние всички ще се променим и ще придобием онова, за което сърцето ни ламти и душата ни жадува.

 

Благодатта Божия ще ни осени и Негова Дух ще ни изпълни със Своето присъствие и Господ Сам ще ни е ръководител. Този народ ще трябва да чуе Словото Господне и като Го чуе, да се стресне. България ще трябва да се посети лично.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

................

75. Петър Тихчев, както ще стане дума в следващото писмо на П. Дънов. (У., №18, 17.04.1899 г.)

№16

гр. Бургас, 21 април 1899 г.

 

 

Любезний ми бр. Дънов,

 

Отворените Ви картички приех. Благодаря Богу и теб, защото те ни са за радост.

 

Относително Хараламби, писах [му], но още нямам отговор. От Васил писмо получих, но бр., много скърбя за него. Духът ми като че [ли] го видя и оплака, защото той като се хвали в пис­мото си, че е добре, не съзира, че духът на пис­мото му го напълно представлява, какъвто си е бил в него час и време — Духът на Истината дири ли световното, или не знаем, че ни е казано така: „Ако Любовта на Небесния ни Баща пребъдва в нас, ний ще бъдем свободни от световните грижи". В това писмо поменува, че Ви пратил първом ми­налата година, през декемврий, ако се не лъжа, писмо, но и досега нямал отговора Ви и че до един месец време щял да заминава другаде. За друго и не питай що е писал. Аз се моля на Бога да ме научи що да му пиша, та дано да се трогне и с Бо­жията помощ да подири Светата Истина и [да] пребъдва в нея.

 

Копнеят ни вече душите в чакане, това ще кажа за нас, Бог ни пази за името си. Амин.

 

Ако е Волята Му, пиши ни.

 

Поздрав на теб и на брат Миркович и на дру­гите братя, честитя Ви Възкресението Христово. Твои верни в Христа: [лични подписи] П. Киров и Т. Стоянов [зачеркнато от П.К.].

 

Още с миналата поща щях да Ви отговоря, но не бях приготвил писмото си и при това една ра­бота ме отвлече, та пропуснах времето. Не ми се сърди за това. Днес получих втората Ви кар­тичка и се полюбувахме с бр. Тодор на доброто ти слово. Благодарим Бога и теб. За нас как сме, ще кажа, че много ни сатана преследва, но Бог ни крепи заради името си [зачеркнато от П.К.]. За другите братя, яви имената ни, но и техните на нас яви.

 

Приеми сърдечний ми поздрав. Твой: П. Киров [зачеркнато от П.К.]

 

Ний все наедно си правихме молитвите всяка неделя, с изключение на по-предишната, и то за­щото аз като отида в Тодорови, изгубвам си мо­литвения дух, понеже нямам пълна свобода. И по тези причини решихме аз у дома да си правя мо­литвите, а той — в тях. Но понякога, когато сме навън по разходка, правим ги заедно.

 

Приемете сърдечните ни братски поздравле­ния и от двама ни.

 

 

Твой верен в Христа Господа: бр. П. Киров

 

Поздрав и на бр. Миркович, също от двама ни. Поздрав и на другите братя.

№19

Варна, 29 април 1899 г.

 

 

Притчи 2:1, 9;

Ев. Матея 21:21, 23

от Господа

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Писмото Ви от 21-ви того получих. Аз се много радвам за вашия духовен успех в Господа, нашия Спасител. Този, Когото ви[е] любите и в Когото полагате всичката си надежда, е верен и истинен.

 

 

Господ ми се яви духом и ми съобщи следующите благи неща от Нашия Небесен Баща, Който ни люби с вечна и неизмерима любов"76.

 

„Аз съм Господ твой, Който ти говоря сега. Кажи на моите братя волята Ми. Кажи им, Аз съм техен Спасител, Който ги водя с крепката си ръка. Кажи им, Аз съм, Който ги уча и упът­вам повседневно в пътя на живота. Всичко, което имат, Аз съм им дал. Благослови ги в Моето име, за да приемат изобилието на Моя Дух.Ето, Аз съм с вас постоянно и ви ръководя всинца ви усърдно. Прославете Името Ми. Отво­рете сърцата си, за да работя в тях за вашето възобновление. Ето, Аз всяка заран и вечер идвам и ви посещавам чрез благия Си Дух да ви ободрявам и да споделям вашите скърби и вашите радости. Моят Дух гори, Моето сърце ви люби. Аз желая да Ме познаете тъй, както Аз ви познавам, и да Ме приемете в сърцето си, да вляза в душата ви, да запаля и просветя ума ви, да въздигна отпад­налия ви дух.

 

Братя мои, Аз съм ваш Господ, Този, Който е излязъл победител из мъртвите, Който ви отва­рям пътя на вечното спасение, да влезете в дома на Отца Моего и Бога Моего. Приемете думите Ми чистосърдечно и с пълна вяра за всичко, що съм ви говорил отначало.

 

Търсете Моето царство и Неговата правда и всичко друго ще ви се приложи стократно сега и в бъдеще. Аз ви чакам и ще ви приема в Моята блага кошарина, ще ви заведа при изворите на жи­вота, ще ви напоя и нахраня с изобилието на Моя вечен Дух.

 

Аз съм близо всякога, всякога, кога ме тър­сите, готов винаги да ви помагам. Вашите скърби, вашите нужди Аз ги чувствам. Вашите радости, вашите сполуки Аз ги споделям. Вие сте Ми близки на сърцето. Станете, елате по-близо до Моя Дух, прикоснете се до Мене и ще изцелеете духом. Станете и идете при всички, при които ви пращам. Сторете за тях това, което Аз съм сторил за вас.

 

Ето, трудът ви няма да остане, без да при­несе своя плод, и то изобилно. Ето, Моят Дух вече ще се излее на[д] всяка Моя твар и коитоГо приемат, ще оживеят и вечно ще Ме следват, и ще бъдат Мои синове и дъщери и Аз — техен Господ.

 

Слушайте, вам говоря, които сте обременени, които сте отегчени духом, на които сърцата са съкрушени, на които душата е наранена от света. Елате при мене и ще изцелеете, и ще ви дам Мо­ята радост, Моя мир, които никой няма да ви отнеме; защото Аз съм Истий днес и утре. Аз съм от начало и всякога ще бъда."

 

 

Това ми се вдъхна от Господа през тоя ме­сец. Имам много други неща още дадени, но те са толкова дълбоко проникнати с духовна съдържа­телност, щото ще стане и нужда да ви ги съобщя по-после. Ако е рекъл Господ, както чакаме Него­вото обещание да се видим, има много неща да ви съобщя и разясня.

 

Сегиз-тогиз ми минава една мисъл — да тръгна да посетя България и да разглася живото Слово и великото спасение на всички, тъй щото да чуят и мали, и големи що е Неговата блага Воля. Но чакам още да приема Обещанието. И не ми е известно още дали сам ще ме прати Бог да върша тази работа, или другиго някого може да прати с мене наедно за подкрепа. Аз напълно вярвам, че Бог има Своите избраници вече приготвени и може би те скоро ще приемат Неговото повеление да сторят Неговата воля. Делото по всяка вероят­ност е трудно, съвпрегнато с много мъчнотии и страдания, но [в]се таки някой ще трябва да по­жертва живота си за Славата Божия и доброто на другите. И ако многомилостивий и благоутробний Бог благоволи да ни натовари да изнесем Неговото вечно Слово и да станем съпричастници на всичката Негова любов, ние ще сме благодарни за Милостта Му. Затова имаме нужда да се ук­репяваме във вярата. Няма за Бога невъзможни неща. Само да сме верни на делото Му и Той ще промисли за своята работа.

 

Моята молба и горещо желание е делото да произлезе от по[д]буждението на Духа Божий. Той да ни научи как да постъпим във всичко не според человеческа мъдрост, но според Бога; не според человеческа сила, но според Божията. Ние ще възложим всичко на Него, защото е казано: възложете товара си на Господа. Благословен е Този наш Господ, Който ни обича и милва с Го­реща любов.

 

Аз се моля за вази Бог да ви укрепява в Дух и сила, да растете във всяка благодат и мъдрост Божия. Моля се щото Бог да осуети всичките лу­кави замисли на Дявола, който постоянно като лъв рикае да намери някого, за да го разкъса и по­гълне. Но неговото време се е свършило, неговият час е дошъл да бъде хвърлен в бездната, за да не изкушава вече чадата Божии (Откр. 20).

 

На 19 март мен ми се представи една вечер едно видение, в което ние заедно с Господа Исуса, нашия Спасител, поразихме една огромна и ве­лика змия, цяло страшилище. Това е един от най- добрите знаци, които Бог ми е подарил — да видя, че Неговата сила е непобедима. Да, любезни мои

 

братя, нашият главен враг е победен вече. Господ Исус му е смазал вече главата.

Аз се радвам, като виждам, че Господ ви благославя изобилно. Колко други неща имам на сърцето си да ви кажа, но боя се да не би да ви обременя духом, да ви дам нещо, което не е сво­евременно за вас. Всичко ми е позволено, казва а[постол] Павел на едно място, но не и всичко за назидание. [i Кор. 6:12]

 

Нашият брат от село Хотанца се вика Пе­тър Тихчев77. На Козлова аз му писах и му съоб­щих, което му беше нужно. Вярвам да е получил вече отдавна моето писмо. Поздравете го от мене пак. Господ е верен, няма неща невъзможни за Него. Нашият пр[иятел] Козлов ще се научи, но може би малко късно, но не вреди. По-добре ня­кога, отколкото никога.

 

Бъдете благословени, мои любезни братя, поздравете се с братско целувание. Господ Исус и Негова Дух да ви ръководи във всичко добро и благоугодно Богу Нашему.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

....................

76. Почти същият текст по-долу, но с по ранна дата - 30 март 1899 г., е публикуван в книгата „Дневник на Учителя Беинса Дуно (Пе­тър Дънов)", София: Дар-Логос, 1999, с. 17. (У., №19, 29.04.1899 г.)

77. Петър Тихчев е роден в с. Беброво, Еленско. Живее в Свищов, Си­листра, Русе и София. Преди обръщането си към евангелизма (методизма) до Освобождението той е православен свещеник. В духовната си работа се убеждава в предимствата на евангел­ския начин на богослужение. Започва да ползва преведената на български език Библия от 1871 г. и искрено се радва, че хората могат да четат и разбират Словото Божие на роден език. Така постепенно зрее мисълта да преминат заедно с брат си Сава Ти­хчев към евангелистите методисти. Това се случва през м. август на 1881 г., когато двамата обявяват пред съселяните си, че пое­мат по пътя на протестантското богослужение - без ритуали, а с проповед. Реакцията на Русенския митрополит е яростна, като се стига дотам, че той насъсква съселяните на братя Тихчеви да ги прогонят от селото. Така те напускат родното си място, като Сава Тихчев отваря бакалия в Русе, а Петър Тихчев става еван­гелски проповедник. Активната си благовестителска работа извършва: 1882-1889 г. - в Русе и Русенско; 1890-1894 г. - в Си­листра; 1895-1898 г. - в Хотанца (Русенско); 1899-1900 - помощ­ник в Русе и Хотанца; 1901-1902 г. - Орхание (Ботевград); 1903 г. - Инджекьой (с. Тополи, Варненско); 1904 г. - Силистра и Тутра­кан; 1905 г. - помощник в Русе и Косуй (Пожарево, Разградско); 1906-1908 г. - в Хотанца. В неговия дом в Свищов живее младият Петър Дънов, докато учи в местното методистко Американско научно-богословско училище (януари 1885-24.06.1887 г.). През месец май на 1909 г. пастор П. Тихчев прекратя членството си в Методистката църква. Така П. Тихчев, заедно със семейството на зет си Илия Стойчев и някои други близки, се присъединяват към Бялото Братство. От 1909 г. П. Тихчев неизменно присъства на съборите на Веригата. Завършва земния си път на 28.11.1918 г. (У., №19, 29.04.1899 г.)

№2078 (отворена карта)*

Варна, 6 май 1899 г.

 

 

Д-р Миркович с днешния параход по един наш приятел79 Ви изпраща една връзка от 100 книжки80 до тяхната кантора81. Д-рът мисли, че ще мо­жете да се разправите с тях.

 

Надявам се да сте добре и да сте приели мо­ето писмо. При това надявам се да сте приели и някоя благодат от горе.

Днешният ден е забележителен във всяко от­ношение, особено в неговото духовно съдържание.

 

Аз съм много добре. Бодър и як духом. Готов за всяка работа. Бог се вече прославлява и ние не сме далече от вратата на Неговото царство. Приемете нашите поздравления.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

....................

* Писмото е без обръщение.

78. Писмото се публикува за първи път. (У., №20, 06.05.1899 г.)

79. Не става ясно кой е този приятел. (У., №20, 06.05.1899 г.)

80. По всяка вероятност става дума за най-новата издадена от д-р Миркович книга „Вечните истини от духа на Виктор Хюго. Дик­тувани и приети буквално от Казимир Моте". (Казимир Моте, Сливен, д-во Милосърдие: Друж. Печ. Труд, 1899. 128, IX с. 80 ст.) Книгата предизвиква изключителен обществен дебат. (У., №20, 6 май 1899 г.)

81. Кантората е на дружеството „Русчо Вълков Миркович и Сие", където акционери са Русчо Вълков Миркович, брат на д-р Миркович, самият д-р Георги Вълков Миркович и наследниците на Русчо. Тя е създадена в Бургас през 1888 г. като клон на основ­ното дружество с централа в Цариград. Предметът на дейност е търговия с български и европейски стоки. Управител е Георги Д. Жечков, чийто син Димитър Жечков е един от ентусиастите, участвали в организирането на толстоистката комуна в с. Айлан Кайряк (дн. с. Ясна поляна), Бургаско през 1907 г. (У., №20, 06. 05.1899 г.)

№17

гр. Бургас, 4, 5 и 7 май 1899 г.

 

 

Любезний ми братко Дънов,

 

Писмото ти получих и разбрах, че вече духът ти е в нетърпение за многоочакваното свято дело. Хвала на Бога и Нему слава, загдето ни дава Бо­жествения си разум, за да разбираме отчасти волята Му. Твоето желание за да се проповядва Словото немалко го желая и аз. Но и аз същото желая, т.е. не с человеческа мъдрост да се пропо­вядва Словото, но с Божията сила облечени да го проповядваме.

 

От 20 дни време имам един много добър знак и вярвам, че е дар от прелюбезния ни Спасител. И по-преди ми се даваше този знак, но много на­рядко и при това за малко време. А сега през по­вечето време от денонощието ме посещава и ме укрепява. Аз смея да се похваля и радвам за това, защото не че го виждам или друго, но го чувствам. Този знак е подобен на вятър, който дохожда и ми духа лицето и цялата глава, и то много приятно и осезаемо. И така като ме духа, от хладен става и като огън, тогава пък гори. Това магнетизирване направи и главата ми отгоре, ка[к]то беше равна, да произлязат издигнатини. И още друго — че и в мозъка ми силно действа, понякога даже ме и заболява главата, но слабо и при това като че удря нещо отвътре в главата ми. Сега, като ти пиша това, пак съм посетен от този знак. Когато имам щастието да ме посещава, бивам много добре настроен в духовното. Постоянното място, където се спира, е средата на челото ми. За този знак, ако обичаш, кажи ми що е!

 

5.V.[18]99 г.

 

Ний с брата Тодора сега-засега сме добре и уверен съм, че Господ Исус няма никога да ни остави, защото ще се трудим и ний да правим всичко добро пред Неговото лице. Няма вече нищо в света да ни смущава, няма нищо, което да оби­чаме толкова, колкото нашия Спасител. Да, аз и като се моля, понякога като че Го виждам на кръста, а понякога кротък и иде [на]среща ми и виждам с духовните си очи, че нашият Небе­сен Баща постоянно с разтворени ръце ни чака. И така като сме, не остава друго, освен да пребъд­ваме във вярата и в чакане за започване святото дело. Ний силно взехме да скърбим вече за света, като виждаме, че много [хора] са се отклонили — с уста се молят, а в сърцата си противното вър­шат. И искат Бог да им даде каквото искат. Но няма да им даде, защото [само] желаят, а една точка от Неговата Любов не изпълняват.

 

О, мъртво, мъртво християнство, докога това?!

 

О, Боже, дай, моля ти се, да разберат, че не е тази Волята Ти, която те вършат!

 

Свещеници, свещеници, вий сами сте тъмнина, затова и тъмнината е много.

 

Няма, братко Дънов, няма вяра в света. Мал­цина са верните в света в Христа. Това знай, с плач ти разправям, защото много ужасни неща има да се вършат в света и человеците не са вече человеци, но въплътени дяволи.

 

Усещам, че душите ни желаят да се видим и да [си] поразправим това, що чувстваме в света.

 

Поздрави Д-ра нарочно от мен и му кажи, че от бележката за книжките, която ми е оставил, не съм събрал още нищо. И според както ми каза, да дам от книжките на Велчева82 и Малакова83, дадох им по 10 тела за негова сметка и остават сега само 12 в мен, другите са разправени.

 

Приеми сърдечното ми поздравление.

 

 

Твой верен брат в Христа Господа: П. Киров

 

7. V. [18]99 г.

....................

82. Вероятно Христо или Димитър Велчев. По това време Николай може би е в Бургас, но едва ли става дума за него, а по-скоро за тяхната книжарница. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.)

83. Георги Малаков от Анхиало. През 1894 г. е помощник-съдебен пристав в Бургас. В Анхиало притежава книжарница, по-късно наследена от Калиопи Г. Малакова. Освен това е комисионер и търговец на галантерийни и стъкларски стоки (сведения из „Български Алманах" за 1894, 1896 и 1911г.). През 1894 г. името му се среща като абонат на сп. „Нова светлина" на д-р Мирко­вич. (П.К., № 17, 04(5 и 7).05.1899 г.)

№18 (отворено писмо)

гр. Бургас, 28 май 1899 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Вярвам, че сте получили писмото ми от 4 май т. год.

 

Ний сме добре с брата Тодор във вярата, с нетърпение само очакваме повикването. При това твърде ни се притесняват духовете, тъй като не сме получили известие от Вас още от 6 того.

 

От Хараламби получих едно късо писмо, с ко­ето между другото казва, че не можел да разбере защо му сме искали подписано от него съдържа­нието на 10-тях свидетелства. На което аз му отговорих, че [на] него се опитва вярата му. И ми явява, че Васил му писал, че в Америка щял да заминава.

 

Яви на бр. Д-ра, че баща ми на 11 того се по­мина и нарочно го поздрави от двама ни. Имай поздравление братско и от двама ни.

 

 

Твой верен: П. Киров

 

Прибавям, че Х[араламби] желае да му пи­шете. А аз моля, молете се за баща ми, за упокоението му.

Същий

№21

[...] 8? юний84 1899 г.

 

 

Люб. Пр. Киров,

 

Вашето писмо приех. Д-р Миркович85 ще Ви предаде моя поздрав и някои неща, които съм го натоварил лично да Ви съобщи. Не се притесня­вайте духом. Господ иска да чакаме още малко, докато се облечете в Неговата сила. Нещата трябва да се извършат както е Нему угодно. Тър­пение, приятели мои. Господ ще ви посети, и то скоро. Разбирайте добре Неговите пътища. Виж­дам, че вашите сърца се утесняват. Но кажете ми, имате ли вяра поне колкото едно синапово зърно? Ако сте я придобили, тя е достатъчна, защото такава вяра, казва Господ, е в сила да мести и горите. [Мат. 17:20] Не мислете, че искам да ви осъждам, не.

 

Ето що ми казва Господ на мене лично: „Вяра, вяра в Мене непоколебима — това желая. Любов непрестанна — това искам, оправдание не ис­кам, от това няма нужда, покаяние на всинца ви трябва. От Мене, от Моя Дух да се родите — това е надлежаще".

 

Дано Господ Исус ви даде право и истинско разумение на Неговото Слово чрез Своя Дух. Аз се моля за вас Господ да ви даде изобилна благо­дат, да сте напълно приети и одобрени от Него. Да ви пази от ухищренията на лукавия, който по­стоянно се старае да ви съблазни и отстрани от Любовта Христова. Но верен е Господ, Който ви люби, и колко е сладка Неговата любов.

 

Радвайте се, братя мои, че имената ви са написани на небесата в книгите на живота. Ние трябва да се радваме, че Господ ни е призовал да сме свидетели на Неговата истина. Работете чрез Духа на молитвата.

 

Пишете от моя страна на Х[а]раламби и го поздравете нарочно. Господ иска неговото сърце, тъй му кажете. Гола вяра не струва. Господ го призовава лично и той не трябва да се двоуми. Нека слуша гласа Му. Аз ще му пиша, само кога видя за благовременно да сторя това.

 

Козлов ми писа и писмото ми се [х]аресва. Види се, той страда духовно, но [в]се таки трябва да се опита. Той ми благодари за писмото, че [е] дошло навреме да го подкрепи. Той не ми съобща[ва] нищо относително неговото отиване в Америка.

 

Господ вече има Своите избрани. И които чуят гласа Му, нека внимават. Ще бъдат научени, казва Той, всички от Него. И ще напише закона Си в сърцата им и даже глупавите няма да [се] заблуждават.

 

Приемете моя искрен поздрав и двама[та]. Аз ви изпращам своите благословения от Гос­пода. Мир вам. Работете с духа на молитвата за Неговата слава. Искайте и хлопайте и ще ви се даде.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

 

Имате поздрав от бр. Тихчев от Русе. Ад­ресът му, ако искате да пишете, е следующият: Петър Тихчев, Ев[ангелски] проповед[ник], Русе.

..................

84. Липсва местописането, но по всяка вероятност е Варна. Върху писмото се вижда само датата 8 юни, написана от П. Киров при получаване на писмото в Бургас. Друго не е отбелязано от него, но от текста в началото на писмото се подразбира, че то ще бъде пре­несено на ръка от д-р Миркович до него.(У., № 21, 08.06.1899 г.)

85. Докторът отпътува от Варна около 8 юни, като вероятно прес­тоява в Бургас известно време, след което се връща отново във Варна. През юли те пак се срещат (макар че през този период Учителя П. Дънов е отсъствал от града) и д-р Миркович полу­чава наставления за братята в Бургас, за които става дума в писмо №23 на П. Дънов от 3 август 1899 г. (У., №21, 08.06.1899 г.)

№1986

8 юний 1899 г.

 

 

Видяно в облаците написано [бел. на П. К.] Исус Христос от Назарет

 

П. е цар и Господар на света, Той ви крепи с ръката си, Той ви иде на помощ и ще ви по[в] дигне. Той е ваш приятел, страдащ за страда­щите.

....................

86. Този текст вероятно не е изпратен като писмо до Учителя Петър Дънов, но присъства в архива на П. Киров. (П.К., № 19, 08.06.1899 г.)

№20

гр. Бургас, 2 юлий 1899 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмото Ви чрез бр. Миркович получих, но [се] забавих с отговора си.

 

Ний сега сме добре и от 27 юний Бог ни даде съобщение, с което ни ободрява. Снощи, на 1 юлий вечерта, имахме друго съобщение, в което между другото се казва, че чрез теб ще ни се съобщят важни работи. Съобщение имахме с Данаил — Бо­жий пратеник. Прочее, чакаме твоите съобщения, ако е Волята Божия.

 

Днес получих първо писмо от бр. П. Тихчев от гр. Русе. На Хараламби писах, но още нямам от­говор. Приеми сърдечните ни бр. поздрави.

 

 

Твой верен в Господа: П. Киров

 

С друго [писмо] ще ти пиша по-надълго.

№22

[с. Гюле кьой]87, 12 юлий 1899 г.

 

Щемпел от Варна 15.V11. 99 г.,

получено на 19.V11. 99 г. [бел. на П. К.]

 

 

„А ний сме длъжни винаги да благодарим на Бога, че Бог отначало е избрал вас в спасение чрез освещението на Духа и вярванието в Истината." (II Сол. 2:13)

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Надявам се да ви намери моето писмо здрави и весели в Господа. Да, брате мой, чудна и велика е Неговата любов, с която ни е възлюбил още от­давна. Трябва да Му благодарим в душата си и сърцето си, че е близо при нази всеки ден, да ни укрепява и учи на святите си пътища с благия Си и Свят Дух.

 

Аз Ви моля добре да изучавате Словото Бо­жие и Негова Дух и по Неговите упътвания да ръ­ководите всичките си постъпки словом и делом. От Името на Господа Ви казвам, любезни брате мой, че нам предстои свята работа да извършим за Господа и за която много да пострадаме, като понесем всичко с търпение и надежда, че Той ще стори все, що е обещал. Ний трябва да пожерт­ваме всичко за славата на Неговото свято име и да принесем живота си в жертва жива и свята, Богу дар избран. Делото Божие ни вече чака, а ние не сме още готови.

 

О, имайте вяра, вяра, и то непоколебима. Гос­под иска да ни прати да работим в лозето Му. Да обиколим България от единия край до другия и да провъзгласим: „Така рече Господ, покайте се, защото Царството Му иде ". Готов ли си посред мъчнотии, страдания да сториш това? Господ ми каза — помощ само от горе ще ни се даде. Ни­кому не трябва да се надеем, освен Нему. Той ще промисли по своя си път. Аз имам вече благата вест, но ще Ви я съобщя само кога се лично видим, ако е рекъл Господ.

 

Молете се дано е скоро. Аз вас чакам. При­зовете Господа и Му предайте всичкия си живот и бъдете готови за Словото Му, което ще Ви съ­общя. Вие трябва да се новородите от Духа Бо­жий. Нови сърца трябва да приемете от Господа, преди да приемете силата на Неговото Слово. Това се гответе, защото ще приемете Духа Святаго от горе, кога ви посетя лично и ви благо­словя от името на Господа. Ставайте сутрин рано, преди да изгрее Слънцето, и въздавайте благодарителни молитви. Рано ви казвам, нека да ви завари Слънцето, Царят на деня, че славите Господа Бога Нашего. И вечер късно пак Му бла­годарете. Пак ви казвам, вие трябва да станете нови създания в Господа Исуса. Победата ще се извърши само в Неговото име. Той ще предиде пред нас и ще ни упътва в пътя на живота, по който ще вървим постоянно. Аз ви оставям в ръцете на Господа Исуса, да Ви пази в Името Си и да ви благославя.

 

Аз съм сега в село при брата си по плът88 и мисля да стоя до края на този месец и ще видя после що ще ми каже Господ да върша. Казвам ви, не бързайте.

 

Аз съм в това място и се подвизавам духом за Господа. Упражнявам се в търпението, на по­мощ му викам добрия нрав и благостта. Давам място на великодушието и го уякчавам с безкористието и смирението. И викам искреността на помощ, и украсявам челото с учтивостта и до­брото, и незлобието. И като свърша тази трудна работа, ще принеса в жертва Господу Богу дар избран и ще Му благодаря за милостта, с която ме е подкрепил да извърша и победя в Негово име, и че ме е турил в безопасно място да стоя в Не­говия дом. Радвайте се, брате мой, че спасението Ви е извършено и че Небето отсега е дом ваш. „Отивам място да ви приготвя, място — казва Господ, — и кога го приготвя, ще дойда и ще ви взема при себе си, щото дето съм Аз, да бъдете и вие." [Йоан. 14:2, 3] Мир вам, от Господа прие­мете Неговото благословение, което ви пращам.

Поздравете д-р Миркович, ако е още в Бур­гас.

 

Нарочно поздравление на брат Тодоров от мен. Господ Исус да го уякчи и благослови.

 

Днеска писах на бр. Тихчев. Молете се за по-голяма светлина, да ви се просветят умо­вете, сърцата и душите. Аз присъствам духом при вази и много пъти съм имал стълкновение със Сатана и неговите слуги, които ви заобикалят и се стараят да посеят семето на съмнението и да разхлабят умовете ви в живата вяра. Но аз ви крепя чрез силата Господня и чрез Неговото свято име.

 

Мир вам пак Ви казвам, любезни мой брате, радост на душата ми. „Благ е Господ на онези, които Го чакат, на душата, която Го търси. До­бро е и да се надее някой, и тихо да очаква спасе­нието Господне. " (Плач Иеремиев 3:25-26)

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

 

Моят адрес: село Гюлекю, Николаевска об­щина89 — Варна.

..................

87. Местописането е цитирано от П. Дънов в края на писмото - с. Гюле кьой (дн. с. Засмяно, Варненско, на около 6-7 км. от с. Николаевка). На първия лист на писмото, най-отгоре вляво, П.Киров е написал: щ[емпел] от с[ело] - 12.07.[18]99 г.; щемпел гр. Варна - 15.07.[18]99 г.; получено на 19.07.[18]99 г. (У., №22, 12.07.1899 г.)

88. Братът по плът е Атанас Константинов Попов (т.е. синът на попа) - роден през 1862 в с. Хадърча (дн. Николаевка). Той е вто­рото дете на свещеник Константин Дъновски и Добра Георгиева, след дъщерята Мария (по мъж Пенко Стамова). Третото дете е Петър Дънов. След като се задомява, Атанас живее в съседното село Гюле кьой (Гюле кю) със съпругата си Ласка, където прите­жава воденица. Има две дъщери - Добра (починала на 26 г. през 1919 г). и Димитричка (04.12.1899-14.11.1981). Атанас е майстор строител на воденици. Заминава си от този свят през 1912 г. Съ­пругата му Ласка е починала около 1915 г. (У., № 22, 12.07.1899 г.)

89. Село Гюле кьой се е числяло тогава към община Николаевка (вж. бел. 96). (У., № 22, 12.07.1899 г.)

№21

гр. Бургас, 15 юлий 1899 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Вярвам, че си приел отвореното ми писмо от 2 того. Аз забавих да ти пиша, но прощавай ми за това, братко, работите, или все едно да кажа световните тягости, ме отвлякоха малко (но да не помислиш, че от правия път), а Бог с течени­ето на времето ни лекува.

 

Знай, че Бог ни дава сила, за да претърпя­ваме всичко, що ни се срещне в света, и ни учи в Неговата Воля непрекъснато. От голямата Си любов Той ни даде изново от 27 юний т. год. съ­общения. Пратениците, с които се съобщавахме, бяха двама — пророк Данаил, пратеник Божий, и Уфестет90 — княз на Юдея от небесните духове на Юдиното коляно. Той каза, че е вождът Госпо­ден и че е по-горна степен от Архангел Михаила. И той ни донесе сега напоследък милостта Божия — радостната вест, с която ни съобщава, че ни освобождават от Гедеон91 и той е отстранен от нас завинаги, което нещо ний вече го чувстваме. При това и вяра непоколебима ни се даде от Бога живаго. А за тебе каза така: Дънов е сила Божия, Мирът му е мир Божий.

За нас, ако питаш, ний с бр. Тодор сме добре в пътя Господен и както ти казах, Бог ни дава всичко и за всичко ни учи, и за най-малки работи даже не забравя да ни учи. И ний сега смеем да се радваме, загдето и при най-големите неволи ни прави радостни.

 

В заключение ще кажа, че ний, гдето мислехме, че сме помирени със света и себе си, то това по­степенно дохождало. Сегашното ни помирение със себе си изглежда като цар при първото и така в тази минута съм със скрита радост.

 

Тази нощ те сънувах и ти ми каза, че имаш много съобщения сега нови и че само на мен и още [на] един имаше позволение да ги кажеш. Но още не бяха преписани и при това като че за мен имаше нещо важно да ми кажеш.

 

Ний тук придобихме от Господа едно момче — арменче на име Мелкон92, което е доста духо­вито и за него Уфестет ни даде наставления, за да го ръководим, но не се позволи да го приемаме в нашите съобщения, освен само в молитвите. То, горкото, за туй му постъпвание доста гонение търпи от сънародниците си и домашните си, та и нас не оставиха на покой заради него. А малко остана, освен хулите, които претърпяхме, че и дърво щяхме да ядем. Напоследък, като не мо­жаха нищо да направят, обявиха го за лудо и све­тът отива да му досажда, и то не за друго, но защото не иска да живее световния живот както тях. Веднъж зет му беше дошъл при мене да ми се кара и искаше да ме бие. Та ми казва така: „По- добре на публичните [домове] да ходи, кръвник да е, пияница да е и не знам що си, но това вервание ваше да остави". И колко не хули изригна върху Господа Исуса Христа.

 

Приеми сърдечните ни поздравления и на двама ни с бр. Тодор.

 

 

Твой любящ те верен в Христа Господа: П. Киров

 

Моля Бога нека ти даде най-голяма радост, за която ти е желанието, и дано часът да е уда­рил вече, както това се нам благовества, за да се изпълнят сърцата ни с Божествената радост, както са сега изпълнени с мира Му.

 

Целувам те.

Същий

..................

90. Името Уфестет не се среща другаде, освен в това писмо. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

91. Гедеон (букв. „дървар", „поразяващ") - храбър и добросъвестен съдия в Офра (около 1210 г. пр.Хр.), който повежда Израил към победа над мадиамците (Съд. 6-8 гл.). Поставя „ефод" в Офра. (Съд. 8:27). (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

92. Мелкон Партомян - роден около 1873 г. в гр. Айтос, арменец по народност. Живее в Бургас и работи в местната арменска право­славна църква като помощник на свещеника. След срещата си с П. Киров през 1899 г. започва да участва в сбирките им и на­пуска арменската църква, което не е добре прието от неговите близки и арменската общност в Бургас. Това го прави колеблив и неуверен, поради което търси връзка с Петър Дънов във Варна през 1900 г., но тогава не успяват да се видят. Там се среща със съученика на П. Дънов от Свищов, пастор Ив. Тодоров, който не говори положително за спиритизма (вж. П.К. №43, 26.09.1900 г.). Първата среща на Мелкон с П. Дънов вероятно е през 1901 г., когато съборът е в Бургас, но продължава и контактите си с протестантите в града. Колебанието и непостоянството на М. Партомян са причина да не бъде поканен на съборите от 1904 до 1908 г. Едва през 1909 г. участва в събора в Търново. През 1910 г. заминава за Цариград, където започва работа като шивач. От­тогава следите му се губят. (П.К., №21, 15.07.1899 г.)

№22

гр. Бургас, 28 юлий 1899 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмото ти от 12 юлий того получихме на 19 същий, всичко разбрахме и се много зарадвахме. Вярвам да си получил и моите отворени писма от 28 май и 2 того, и от 15 същий — затворено.

 

За нашето душевно положение ето как се на­мираме: сега Сатана като не може да действа в нас, той се труди да направи това чрез окръжа­ващия ни свят и пречи в молитвите ни и другия ни живот. При това напрежния пламенен молитвен дух нямаме дотолкоз, но Бог не ни забравя и в та­кова положение на молитвите, а ни дава това, що искаме, при всичко че полека, но всичко навреме дохожда.

 

Казваш, че делото Божие е готово (това и на нас оттук се каза) и че ние не сме. Казвам, бра­тко, че и аз съм готов, и то от доста време, но само Бог дали ме счита за такъв. Но може би всички избраници Божии да не са готови и може и на мене да липсват немалко Божии дарове, от които имам нужда, та затова и делото Божие да ни чака. Но пак казвам, че съм готов посред разни мъчнотии и страдания да върша Божието дело и не мога друго да изменя да кажа, защото вътреш­ният глас в мен говори това и всеки час съм готов да предам себе си в предстоящото служене на Бо­жието дело.

 

За рано да ставаме и да възнесеме сърцата си на Създателя ни, аз това още от даване [на] Обещанието ни правя93. Също и бр. Тодор се труди да [го] изпълнява, колкото му допущат физиче­ските сили. А по-рано от това време, бях прочел в псалмите и др., че някои раби Божии в ранина, преди Слънце да изгрее, са призовавали името Господне, та и в нас това, след като ни беше пратил Символа, се взе като задължение да го вършим и аз съм навикнал оттогава и виждам се длъжен да върша това.

 

Няколко пъти става ми се случват необикно­вени работи, също и през нощта. На 25 того в пър­вия ми сън, към 11 ч. и нещо, повече преди полунощ, бях събуден от една чудесна сила и след събужда­нето ми чух силен удар в стаята. След минута страх ме обхвана една сила, която силно раз­клати главата ми, видях се силно обладан от нея и едно внушение ми каза, че Господ Исус Христос е при тебе. Моите уста почнаха неволно да сла­вят Бога и духът ми, без да зная аз, се моли най-предано и пламенно, щото ако постоянно имаме ний това, то е едно блаженство. И това продължи около 20 минути. В това време чух глас, като глас от пчела, който говореше, но не разбрах що.

 

 

Приеми сърдечните ни бр. поздравления, както от мен, тъй и от бр. Тодор. Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

Нарочно поздрави и на бр. Д-ра от двама ни.

Същий

................

93. Т.е. още от деня на подписването на Обещанието на 28 февр. 1899 г. (П.К., №22, 28.07.1899 г.)

№23*

с. Николаевка94, 3 ав[густ] 1899 г.

 

 

Писмата ви съм приел от 8, 15, 28 того. Бла­годаря ви за всичко. Радвам се на подобрението ви. Дай Бог да успявате по-добре във всяко отно­шение. Положението, както днес стои, е твърде сериозно, което е съвпрегнато с много трудности и мъчнотии, които се изпречват на пътя ни. Но, разбира се, всичко в света си има своето място и служба. Животът е борба. И песента казва: „Борба непрестанна е този наш живот"95, но тази борба има известна цел, която като се постигне, ще се добие нашата вътрешна свобода.

 

Всичко, което вие ми съобщавате, добре схва­щам. Има някои неща, върху които ще трябва да ви хвърля повече светлина върху общия предмет.

 

Д-р Миркович вярвам да е минал вече през Бургас96 и да ви е съобщил някои неща. При все това всичко, което се върши, е за общо добро. Про­видението разбира нещата по-добре, отколкото онези, които са непросветени върху тайните на вътрешния живот, който се върши незабелязано, защото крайните неща в живота и големите не­щастия в него са действителните предпазителни мерки и благословения за общото добро.

Писмото е без обръщение.

 

Имам други работи, които ще ви съобщя в другото си писмо.

 

Днес приех един мой приятел97, който ви е вече, надявам се, писал. Приемете искрения ни поздрав.

 

 

Ваш: П. К. Дънов

.....................

* Писмото е без обръщение.

94. Село Николаевка се намира на 30 км северозападно от град Ва­рна. Разположено е на 350 м над морското равнище от двете страни на Николаевска река. Първото име на селото е Хадърча (Хадърджа). Основано е през 1823 г. от Атанас Георгиев Хадърчалията (дядо на Петър Дънов, баща на майка му Добра). Когато османлиите вилнеели по тези краища, Хадърчалията плащал откуп и османските войски го заобикаляли. Тук през 1847 г. ро­долюбивият селски чорбаджия Атанас на свои разноски отваря и първото българско училище във Варненска околия. Констан­тин А. Дъновски (бащата на Петър Дънов ) е първият учител там. Около 1857 г. се жени за дъщерята на чорбаджи Атанас. През 1864 г. в Хадърча се ражда Петър Дънов. Селото се преиме­нува през 1878 година в чест на по-малкия брат на руския цар Александър, княз Николай Николаевич - главнокомандващ ру­ските войски по време на Руско-турската освободителна война. (У., № 23, 03.08.1899 г.)

95. Същият цитат е използван и в книгата „Науката и възпитани­ето" (С: Университетско издателство „Св. Кл. Охридски", 2007, с.100). (У., № 23, 03.08.1899 г.)

96. Д-р Миркович се прибира в Сливен около тази дата. Писмото на П. Дънов до Миркович от 1 септември 1899 г. е адресирано до Сливен (вж. кн. „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Г. Миркович 1898-1902", София, 1999, с. 24 ). (У., № 23, 03.08.1899 г.)

97. Става дума за П. Тихчев. (У., № 23, 03.08.1899 г.)

№24

с. Гюле кьой, 1 септемврий 1899 г.98

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Днеска писах на д-р Миркович, а същевременно пиша и на вази. Успехът на вашия духовен живот ме интересува много. В моята душа радост про­никва, когато виждам вашето нарастване във всяка благодат и познание на Господа. Аз се моля вий да преуспявате в познанието на Истината, която е скрита в Господа Исуса Спасителя ни. Уверен съм, че мирът Божий е в сърцето ви и утешителят, Дух Святий, работи за вашето просвеще­ние. „А той, Дух[ът] на Истината, кога дойде, ще ви научи на всичко." [Йоан. 16:13] Каква радост е в душата ни, когато Духът Святий е с нази. Колко е благ този Дух, който изработва нашето спасение и с когото сме запечатани да служим Богу и Господу Нашему. С какво чудно търпение, с каква велика милост Той носи нашите теготи и търпи нашите слабости. Там, в дълбочините на душата ни, Той постоянно ни говори и упътва в пътя Божи, като ни указва добрите и благи неща на Царството Господне.

 

Види се, бр., дяволът тук се е завзел да раз­руши делото, което Господ съгражда. Ний сме били подложени на горчив изпит. Но Господ е бил винаги верен към мене. Моята радост и моят мир почиват в Неговата любов. Небето е отво­рено за нази: то е дом наш.

 

Аз съм още вън от Варна. Тук излизам рано всяка сутрин да посрещам Слънцето и да гледам дали Славата Господня се е явила на небето. Славата Господня е онзи стълб, който предвож­даше израил[т]яните в пустинята. Той става ми се явява на небето няколко пъти. Той е пълен с такава светлина небесна, която въодушевява ду­шата ми. Аз го познавам и с каква радост го оч­аквам да се яви сутрин! Той се явява на различни места. На 20 август тази Слава Господня дойде от запад помежду ясното небе, макар че духаше силен вятър от изток. Този стълб Господен, като наближи към центъра на небето, се раздели на две части; по-голямата част мина откъм юг и закачи Слънцето, в което се явиха различни краски. По­сле се образува един хубав кръст, една тръба, един изваден нож и след това близо до Слънцето се яви едно человеческо сърце, зад което се показваше един образ.

 

Северната част образува един светилник с три свещи и далеч към североизток буквата „Л" и „И" и отдолу две метли. В живота си никога не съм виждал такава красива буква. Това стана по 10 часа сутринта и трая цели два часа. Аз се потрудих да снема снимка на всичко, което видях, и имам две рисунки. За мое учудване след като нарисувах всичко и почнах да разглеждам този ре­бус, видях буквите Б. Р. Я. А да се преплитат една в друга, и при това още много.

 

Аз четох и разбрах, че най-после Истината и Любовта ще възтържествува[т] и Господ Наш ще се възцари.

 

Има и други неща, които трябва да замълча, да не би да дадем повод на дявола да се вмъкне да стори зло. Казано е, че България ще пострада. Трябва да се молим за спасението на тия наши бед[ни] братя, които не съзират опасността, ко­ято Господ ще навлече на тоя народ, за да се свести.

Това, което ти съобщавам, пази в тайна. Всички още не са готови за Божиите работи. Има хора, които всичко [в]земат на подигравка. Има даже и наши братя, които биха ни казали: „Полу­дял си, Павле, многото ти учение те е изумило". [Деян. 26:24] Но ако сме се изумили, то е за Бога; ако право мислим, то е за вас.

 

Аз се моля Отец Наш Небесни да ни избави от всяко зло и да ни съхрани и спази чрез името Си.

 

Поздрави бр. Тодора. Мир вам.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

................

98. Върху писмо № 24 на Учителя П. Дънов не се вижда дата на изпращане и местописане. П.Киров е записал: „Получих на 5 септ. [18]99". Следователно писмото е писано няколко дни преди тази дата. То започва с израза: „Днеска писах на д-р Миркович". Писмо до д-р Миркович в този интервал от време намираме в книгата „Писма на Учителя Петър Дънов до д-р Миркович 1898-1902", София, 1999, на с. 29, където в края на оригиналното писмо на П. Дънов се чете: „Село Гюлекьой, Николаевска общ., Варна, I-и септ. 1899". Следователно датата и на настоящото писмо е 1 септември 1899 г. и местописането е също с. Гюле кьой. (У., №24, 01.09.1899 г.)

№23

гр. Бургас, 9 септемврий 1899 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Писмото ти на 5 того получих и разбрах всичко. Радвам се, че ме имаш за доверен. Радвам се в Господа Бога, че има в тебе живата вяра. И радвам се и благодаря [на] Бога, че сега ми даде по-добро понятие да Го разбирам и приемам в сърцето си с вяра разбрана. И вярвам, че и зана­пред няма да ме остави, докато не ми даде съвър­шено живата вяра, такваз, с каквато Петър ходи по морето, защото Господ му рече.

 

Аз сега-засега диря извора на съветите от самото ми сърце и виждам, че както и казваш, тъй е — т.е., че Бог изработва спасението ни чрез Святия си Дух. На туй именно се чудех и каквото с мисли решавахме с бр. Тодор, ти дойде с многоочакваното ти писъмце да ни потвърдиш.Що ми разправяш за славата Божия — стъл­бът, аз още през 1891 г. видях подобен стълб. Бях надзирател на работници по една жп линия и една заран около седем часа и нещо виждам един стълб от бял светликав облак, подобен на светликовата красота на дъгата. Идеше от североизток и застана неподвижен на около 50 крачки от мен. Единият му край беше на земята, а другият — в небесата и ми даде силно внушение, за да го след­вам. Стълбът стоя в неподвижност от час повече време и после потегли към югозапад, докато се изгуби. Сега не зная аз дали е било славата Гос­подня, но тогава още разбирах, че е както стъл­бът, който е водил израилтяните в пустинята. Питах тогава за това баща си, но той не можа да ми отговори нищо. Този стълб се явява още две и повече зарани. Единият път беше към източ­ната страна и все ме привличаше.

 

Не ни яви бр. Тихчев още при тебе ли е. Раз­прави ни, моля, нещо за него. Аз чух добри неща за него и искам да ги потвърдиш и ти, ако ти са известни.

По нас тук нищо ново няма, освен гдето ни изгоря Ок[ръжният] съд на 17 август, та по тази причина се поскитахме малко, докато условиха друго здание.

Бр. Тодор таз заран замина за гр. Ямбол в отпуска. Искаше да дойде при теб, но не било уг­одно Богу. Обстоятелствата не му позволяват, защото не сме получавали жалванията си — този [е] трети месец.

 

Аз сега прося от Бога да ми даде жива вяра в Него и Любов Божествена с разум и радост Бо­жествени. И като заменявам многото молитви с малко и кратки и разумни молитви, вдавам се на размишление в сърцето си, където намирам извора на живата вяра и истинската радост Бо­жествена, придружена с разум. И тъй человек бива щастлив, като е близо със сърцето си при Бога и когато надеждите си остави на Него. Тъй вде­тинен человек се има за свободен от световните грижи, но трябва само строго да изпълнява запо­ведите на този си Небесен Баща.

 

Тягостите ти усещам, че са големи. Немалко са и нашите — неприятности от света, неприят­ности от домашните, което речи неприятности отвсякъде. Но се утешаваме, че сме за това приз­вани и че сам Господ е казал, че който Го следва, тези гонения трябва да го последват. Те са кръ­стът, с който трябва да Го следваме.

 

Пиши ни, моля, по-начестичко, ако имаш време, разбира се, защото твоите писма ни са подпора.

 

И ний сега тъй отиваме, както ти ни съвет­ваш — Духът на Истината ни води и Словото Бо­жие ни поучава.

 

 

С поздрав твой бр. в Христа Господа: П. Киров

№24

Бургас, 27 октомврий и 1 ноемврий 1899 г.

 

 

Любезний ми бр. Дънов,

 

С това си [писмо] ида за един важен въпрос за състоянието на душата ми. На 23 того през целия ден бях в размишления, както почти правя постоянно. Размишлението ми беше върху Църк­вите и оформяването им. Вечерта ми се разясни всичко. Разбрах, че православните, западните (ка­толическите), грегорианските и каквито други да са църкви с форми, са примки на Сатана и от тях не може да излязат християни, но: кръвници, блудници, крадци, лъжци, шепотници, завистници, ленивци, мръсници и с една реч — всичките пороци за грях, какъвто бях и аз, един от тях. А ако има някои техни членове, че са добри, то те са добри толкоз, колкото кой и да е предмет, който стои на едно място, но никого нищо не ползва и като така неща, които не ползват, заслужават да се унищожат. Аз прочее, който до него ден бях член на Пра­вославната църква99, намерих се виновен в съучастничество, защото с моето си посещаване [на] тази църква давам пример и на другите да я посещават и да я поддържаме заедно с формите и, за да не падне. И при това насърчаваме ней­ните слепци постоянно да водят слепци и слепци да раждат. И така още нея вечер аз дадох обеща­ние на Бога пред приятелите си, че не може вече да поддържам тази Църква и се отричам от нея и формите и и че отсега нататък ще служа на Бога с Дух и Истина, защото Бог е Дух и като така ний трябва да се водим във всичко от Еван­гелието на Господа Исуса Христа, където нами­раме истинското служение Божие — следване по пътя на Спасителя.

 

Сега ще те попитам: когато някой повярва в Бога и признае с вяра, че Христос е син Божий, и го последва с всичкото си сърце и душа, и потвърди това с делата си, трябва ли да се кръсти наново, тъй както ни учи Евангелието, или да се има в сила първото кръщение от другите църкви? Ако не трябва — пиши ми. Ако трябва, аз ще дойда да се кръстя100 и после и аз, ако Богу е угодно, да кръстя тук трима приятели, от които един в Истината, а двамата са в признаване на Истината. От тях единият е бр. Тодор. Така щото дотук аз изло­жих нашия кружок от няколко человека [зачерк­нато от П.К.].

 

И тъй, от всичко изложено дотук уверен съм, че ме разбираш.

 

Сега моли се за мен и бр. Тодор и другите приятели в Христа; за мен се моли, да мога съ­вършено да се отрека от себе си, защото туй се моля и аз, и нека Бог да ни даде живата вяра и Любовта Си Божествена.

 

От изпратеното ти писмо през началото на м. септемврий напосле друго не сме получавали и не зная получил ли си писмото ми от 9 същий.

 

Приеми сърдечния ми бр. поздрав.

 

 

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

Нарочно поздравление имай и от бр. Тодор. Д-рът не ми е писал, а само ми изпрати една книга за прочит.

Същий

 

Оригиналното писмо от този препис изпра­тих до Варна и с. Гюле кьой, когато вчера се на­учих от г-н Н. Велчев, че сте в гр. Н. пазар. И аз бързам да Ви изпратя и тука това си [писмо], за да ме наставите какво трябва да правя, за­щото ще изгубя тези тука, като няма утвържде­ние. Жал ме е за някои от тях, като дохождат и казват: „Това всичко дотук добре, но занапред какво да направим?" [и] чакат с въпросителни очи към мене.

 

Искам в Името Божие наставленията Ви.

 

Работа много, но ...Бог да ни е на помощ.

Същий

 

1. XI. 1899 г.

.......................

99. Тук вероятно се има предвид, че всички българи тогава са кръ­щавани в Православната църква. (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)

100. Кръщението на П. Киров от Петър Дънов се осъществява през 1900 г., на 23 юли в 5 ч. сутринта на р. Девня при моста на жп линията край Варна. Тогава той е освободен от греха и се е „спогребал в Христа Господа". (П.К., № 24, 27.10.1899 г.)

№25*

Нови пазар101, 30 ок[томврий] [18]99 г.

 

 

Вчера приех писмо от г-н д-р Миркович, в ко­ето ме питаше за Козлова, а тъй също и за вази. Аз не съм приемал, стана отдавна, писмо от Козлова. Ако вие сте получили, моля съобщете ми къде е сега той.

 

Желая да зная тъй също как се вие поминувате всинца. Растете ли в познанието и благода­тта Господня?

 

Поздравете от мен Николая Велчев102. Вярвам той да е почнал да работи. Съобщете ми всичко под ръка.

 

Аз ви поздравлявам сърдечно. Делото на­предва, Духът работи, Истината се въдворява, Добродетелта възкръсва, Правдата иде, Любо­вта се възцарява. Словото на Господа няма [да] се върне празно, докато не стори Неговата добра воля.

 

Моят адрес е тоя засега.

 

12 глава Римляном ви пращам като поздрав и подарък.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

.......................

* Писмото е без обръщение.

101. В Нови пазар П. Дънов пребивава със сигурност от началото на м. октомври 1899 г. За това съдим от писмото му до д-р Мирко­вич, изпратено от Нови пазар с дата 7 октомври 1899 г. В града той престоява почти до края на м. февруари 1901 г. През това време баща му отец Константин А. Дъновски работи в Нови пазар в храм „Св. Параскева" (сега „Св. Петка" на ул. „Добру­джа" №11) като свещеник по заместване след пенсионирането си. (У., №25, 30.10.1899 г.)

102. Николай Вълов Велчев (1875/6 - 29.02.1968) е роден в с. Жеравна. Начално образование получава в Жеравна (1880-1886), след ко­ето заминава за Варна при най-големия си брат Атанас В. Вел­чев - издател на книги и притежател на книжарница. Във Варна изучава печатарския занаят и през 1899 г. се премества в Бургас при другите си двама братя - Христо и Димитър. На 14. 04. 1903 г. в Самоков Николай се оженва за евангелистката Люба Хаджиниколова, сестра на Йорданка Пачеджиева. Семейството на Н. Велчев има пет деца. Той е автор на шест брошури на еван­гелска тематика, издадени в периода 1904-1930 г., като 5 от тях са отпечатани в неговата печатница. През 1901 г. застава зад от­печатването на едно „Отворено писмо до Бургаския архиерей­ски наместник - протоерея К. Христов". Това писмо се раздава безплатно на Великден пред черквата „Св. Кирил и Методий" и предизвиква гнева на Православната църква в Бургас. К. Хри­стов се принуждава на свой ред да издаде брошурата „Идолопоклонство ли е?", с която авторът обвинява протестантската общност, че отлъчва хората от православната вяра. Този спор продължава и през 1904 г., когато излиза брошурата „Ти по­беди", без посочен автор. К. Христов отговаря също с брошура - „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?", в която обви­нява Тодор Стоименов като предполагаем неин автор и иска уволнението му като служител в Бургаския окръжен съд. Ответ­ният удар идва с брошурата „Разпнете ги, разпнете ги", в която са включени „Ти победи", тази на К. Христов „Грях ли е да се молим на Бога за ближния?" и „Предизвикан отговор" с дата 01.06.1904 г. и подпис Н. В. Велчев. В нея той признава автор­ството си на „Ти победи". През 1906 г. Н. Велчев започва да строи къща, на първия етаж на която през юли 1908 г. открива собст­вена модерна печатница с оборудване от Виена. В дома на брат му Димитър (днес на мястото на хотел „България") двамата от­криват книжарница „Пеликан", в която всичко потребно може да се намери на най-добро вносно качество. До края на живота си Н. В. Велчев, съпругата му Люба и децата му остават предани членове на евангелската черква в Бургас. (У., № 25, 30.10.1899 г.)

№26*

Нови пазар, 7 ноемврий 1899 г.

 

 

Писмото ви приех. Аз ще ви отговоря на въ­проса, само ще трябва да почакате още малко време. Аз ще ви кажа с думите на Исуса: „Не сте далеч от Царството Божие" [Марк. 12:34]. Ду­хът Господен ви ръководи към пълната Истина.

 

Христовият закон трябва да се изпълни, и то чистосърдечно и с пълна вяра. Всичко, което Гос­под изисква в Своето Слово, ний трябва да сто­рим. Послушанието на Негова благ Дух е велика добродетел. Послушанието на Негова глас е сила необорима. Освен това Павел казва, че трябва да се съблечем от стария человек с неговите дела и да се облечем в Господа Исуса и да не промишляваме за плътта. [Еф. 4:22-25]

 

Аз желая вие да се добре осветлите върху такава важна постъпка, преди да постъпите към нейното изпълнение. Трябва да се въоружим пър­вом с Господнята Мъдрост. Знайте, брате, че имаме враг, на когото главата трябва добре да се смаже.

 

Исая 57. В друго едно писмо ще изпълня ва­шето желание.

 

 

Ваш верен: П. К. Дънов

.....................

* Писмото е без обръщение.

№27

Нови пазар, 10 ноем[врий] 1899 г.

 

 

Люб. бр. Киров,

 

Според моето вътрешно убеждение Вие трябва да изпълните изискванията на Духа Святаго. „Ис­тина, Истина ти казвам, ако се не роди някой от вода и Дух, не може да влезе в царството Божие. Роденото от плът плът е, а роденото от Духа дух е." [Йоан 3:5, 6] Една плътска църква според моето вътрешно убеждение не може да ни даде Духа при кръщението, защото е плътска. Но тая от Духа може, защото Духът в нея пребъдва.

 

Ако това, което сте решили да сторите, струвате за Духа Святаго, не бойте се. Изпъл­нете заповедта на Господа, Нашия Спасител, и Бог Господ ще ви благослови. Всичко, което вър­шите, вършете го като пред Бога. Трябва всинца да се съблечем от света, греха и плътта. И да се облечем в Господа Исуса и в Неговата правда и любов. [Еф. 4:22-25]

 

Сега нека да зная до какво вътрешно убежде­ние сте дошли и как Дух Святий ви е научил. Ако е волята Господня да се видим, аз лично има да ви разправя много неща, които на книга не обичам да полагам.

 

Нека пътя Ви да е знае[н] само Господу, ко­ето ще вършите, да не би като узнае дяволът, да ви попречи и изкуси да паднете в някоя негова примка. „И не веди нас в изкушение, но избави нас от лукаваго, защото е Твое царството, силата и славата во веки. Амин." [Мат. 6:13]103

 

Поздрави всички други приятели в Господа, а особено бр. Тодорова и Николай Велчева.

 

„Господ Бог мой да ви благослови и изпълни с всяко знание и мъдрост на Неговото Слово."

 

 

С братски поздравления оставам ваш верен: П. К. Дънов

..................

103. Цялата молитва „Отче наш" се намира в Евангелие от Матея, гл.6, стих 6 до 13 вкл. (У., №27, 10.11.1899 г.)

№25

гр. Бургас, 12 ноемврий 1899 г.

 

 

Любезний ми бр. Дънов,

 

Отвореното Ви писмо получих, благодаря Ви за него.

 

Относително за по-добре да се осветля по въпроса, ето що ще Ви кажа. Ще Ви изложа тук много кратко моята вяра.

 

Аз вярвам в Бога Отца и вярвам, че Той проводи първородния Си Син да примири человека от земята с Него (но само който вярва в Него и пази заповедите Му). И така като вярвам, при­знавам, че сме длъжни да изпълним поученията на този Спасител. Писано е, че Той каза на учени­ците си: „Идете и благовествувайте Царството Небесно и който повярва, да се кръсти в Името на Отца и Сина и Св. Дух" [Мат. 28:19]. И во­дим от Духа на Истината, намирам, че трябва да пребъдваме във възпоменанието (преломвание хлябът и виното). И като нарастваме във всяка благодат Божия, длъжни сме да изпълним още едно нещо — именно думите, казани от Господа Исуса Христа на младежа, който питаше: „Що да направя, за да наследя живот вечен?" [Мат. 19:16], освен особените думи към него: „Раздай си богатството на сиромасите!", но и думите „Ела и ме последвай" [Мат. 19:21]. Как трябва да се последва Христос, освен да вършим това, което той вършеше, т.е. да влезем всецяло в характера Му и последно казано, да благовествуваме Цар­ството Божие, като казваме: „Покайте се, Цар­ството Небесно приближи!" [Мат. 3:2] и да про­повядваме евангелската истина.

 

Няма нужда от жертви, няма нужда от све­щеник, защото свещеник и ходатай е сам Господ Исус пред Бога Отца и жертва за спасението ни пак е Той. А ний трябва сами да станем жертви живи за Божията слава и славата на Неговото дело.

 

Сега по въпроса в първото ми писмо, с който дойдох да Ви взема мнението. Аз според Еван­гелието разбирам, че който повярва, трябва да се кръсти, а пък тъй казано, излиза, че едно дете, което не знае нищо, защо да се кръщава. Отгде знаеш, че то ще стане християнин на дело? От­тук и отпадането на Църквата Христова от пър­вите времена. И че сега е останало само името „ християнин", под което незаслужено име действа Сатана.

 

Детето, невъзпитано в християнски нрав, не знае защо е християнин. Прави просто тези ези­чески обряди, които ги има, и в тях става мъж или майка, които същото дават на децата си. И така като следват, подиграват се с тайнствата на истинската християнска религия, без това да съзират.

Попиташ някого: „Защо си християнин?". Или нищо не може да отговори, или отговаря: „Защото се кръщавам, причестявам, литургисвам, ходя в черква, паля свещ, целувам икони, кръст" и др. т., които и аз правих. А пък от друга страна, гледаш го, посещава шантани, съмнителни места, кръч- мар е, проповядва неразбран безбожен социали­зъм, лъже, краде, прави разни мизерии, убийства и др. т.

 

Наистина че има родители, има человеци, ко­ито са набожни, но защо да се експлоатира тях­ната набожност без полза.

 

Право казва Иезекил, че ще придири Бог, за­щото се заблудили овцете Му и ще ги придири от пастирите им. [Иез. 34:11] Законът откъдето се наруши, нарушен е.

 

Всички тези неща много време разисквах и изучавах и дойдох до убеждение, че не са истински Христови църкви, защото Негова Дух не диктува туй на тез, които истински Го дирят и следват.

 

И аз, водим от благия Дух на Отца, чрез за­слугите на Господа Христа днес отхвърлям за­кона на този свят и казвам: аз съм свободен вече от закони. Амин.

 

Нямам повече място да ти пиша, но вярвам, че от малко казаното ми разбираш много.

 

 

Като те поздравявам най-сърдечно, оставам твой в Христа Господа: П. Киров

 

Поздрав нарочно и от бр. Тодор.

Същий

№26 (отворено писмо)

гр. Бургас, 23 ноемврий [18]99 г.

 

 

До Г-на П. К. Дънов в гр. Новий пазар

 

Г-н Дънов,

 

Писмото Ви получих, благодаря Богу, че вярно ми отговорихте.

 

Сега моля, яви ми кога приблизително да дойда и къде да се срещнем. Във всичко съм строго уверен. То всичко ми се даде. Аз истина, че много време го разисквах с приятелите, но не можех да го приема с всичката си сила, но от милост ми се даде. И така че сега не мога по никой начин да признавам старото и се чудя — толкова време аз защо съм бил в такъв летаргически сън и при това че много пъти сме разисквали върху тази истина.

 

Животът ни е стремление върху [към] Исти­ната. Моля се дано и другият ни брат104 се обърне и да изхвърли страха. Ний тук тримата105 вече дохождаме до една хармония на едно вярвание.

 

Приеми поздравление от всички ни, а особено от приятеля Николай Велчев.

 

 

Твой верен: П. Киров

 

гр. Бургас, 23. XI. [18]99 г.

....................

104. Вероятно става дума за Мелкон Партомиян. (П.К., № 26, 23.11.1899 г.)

105. П. Киров, Т. Стоименов и вероятно Н. Велчев. (П.К., № 26, 23.11.1899 г.)

№27

гр. Бургас, 23 декемврий 1899 г.

 

 

Любез. ми бр. Дънов,

 

Вярвам, че сте получили отвореното ми писмо, за отговора на което чакам. Мен ми е доста мъчно за Вас, т.е. за да се видя с Вас, но оставям всичко да бъде според благата Воля на Небесния ни Баща.

 

Относително нашето състояние. Сатана на­последък доста се помъчи да ни раздели с прия­телите в Господа, за които съм Ви писал. Но Бог не остави да може да се пъхне той съвсем помежду ни. Там, гдето се разделяхме, и там пак се съгласихме. Сатана сам нищо не може да стори лесно, ако не намери оръдие. Нашият при­ятел, арменецът Мелкон, имаше преследвание, гонение от сънародниците му, които и сполучиха да го подведат, т.е. да го отделят от здравото учение Господне. И той почна пак да служи в църквата106 си, където от по-рано беше подпомагач на свещеника им. Разбирания някои от Словото, които лесно не могат да се разберат, ако Бог не е дал на человека Божествено вразумление, бяха причината. Разбирание благата Воля на Господа Нашего.

Ний сме призвани на спасение чрез вяра, по­слушание и изпълнение и на служене в жертва жива вместо служение на старозаветния ред, къ­дето и апостолът сам говори в Посланието към евреите, 8-а гл., последния стих. Обаче след дълги обяснения той прие изново Истината, защото не можеше да противостои на Божията сила чрез Словото, макар и още да е в състояние на изпитвание [на] себе си.

 

По отношение само за нас, ний с бр. Тодор и другия приятел107 сме добре; за славата Божия и бр. Тодор нараства във всяка Божия благодат, макар и постепенно.

 

Аз съм притеснен духом, защото желая за по­вече познание и повече служение с Дух и Истина.

 

Сега понеже се намирам в час на работа, съ­кращавам писмото си. И при това прилагам един бон от (10) десет лева от мен и приятеля Ни­колай Велчев, които моля да приемеш като дар нищожен от нас заради Господа.

 

Последно пак ще кажа, че много желая да те вида.

 

От Васил не съм получавал писмо, също и от Доктора не съм.

 

Приеми сърдечното ни поздравление както от мен, тъй и от бр. Тодор, от приятеля Н. Велчев и Камен108.

 

 

Твой верен в Христа Господа: П. Киров

 

Ний имаме и една приятелка в Господа — една стара баба.

 

Честитя Ви деня Рождество Господне. Целу­вам те.

Същий

.....................

106. Арменската църква в Бургас, която е построена през средата на Х1Х в. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)

107. Вероятно М. Партомян. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)

108. Засега липсват данни за това лице. (П.К., № 27, 23.12.1899 г.)

№28 (отворена карта)*

Нови пазар, 29 декемврий 1899 г.

 

 

Л. Б. Киров,

 

Бъдете спокойни, аз ще ви отговоря. Има ня­кои неща, които ме спират засега да Ви пиша. Аз зная, че се умъчнявате като чакате, но всяко нещо на времето си ще дойде. Аз ще Ви пиша повечко в идущето си писмо, което наскоро ще почна с по­мощта Господня. Аз ще пиша и на Николая.

 

Ще ви дам някои неща да размишлявате:

 

Пс. 91:1, 9, 10-16;

Пс. 119:105;

Притч. 30:5; Притч. 29:25, 26; Притч. 18:15;

Гал. 5:9; Еф. 2:13, 22; Кол. 3:14, 17(18); I Петр. 4:1, 19; 3:12, 22; I Йоан 5:1, 21

................

* Писмото е без подпис.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...