18. Учителят не говореше за изпитанията и страданията

[Iskri4ka]

Учителят не говореше за изпитанията и страданията

         Учителят не говореше за изпитанията и страданията, които ние му причинявахме с нашето поведение и неразбиране. Той понесе всичко с търпение и любов. Спомням си също, че когато говореше, че ще ни напусне, че ще ни остави, сестра Писинова каза: „Учителю, където да отидеш ти, ще дойда след тебе". Тя имаше семейство - мъж и двама синове.

         Веднъж на поляната група приятели говорят с Учителя. Един от присъстващите попита Учителя: „Учителю, Вие какво не знаете?" Той помълча малко и каза: „ Не зная какво е грях". Кой може да отговори така?

         Друг път пак група приятели говорят с Учителя. Някои задават въпроси и Учителят им отговаря. Един от приятелите, като чува какви въпроси задават на Учителя мисли си, че тия въпроси не са съществени, но че той ще зададе съществен въпрос. Той задава въпроса на Учителя, но Учителят не му отговаря и обръща гърба си малко към него, като продължава разговора си с другите. Той втори път му задава „съществения" въпрос, Учителят пак не му отговаря и му обръща целия си гръб, а отговаря на тези, които му задават други въпроси. Така Учителят възпитаваше самонадеяните, тези, с критична мисъл. Един въпрос може да е несъществен за някого, но да е съществен за други. Ние не сме при еднакви условия и възможности за да преценяваме само от наше гледище кое е съществено и кое не е Правило ми е впечатление, че когато Учителят правеше тези неща, така естествено ги правеше, като че не е чул, като че той е много зает с това, което говори. Ние трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира, пък Учителят е, който ще прецени: да отговори ли, или не.

         Убиват братът на Георги Томалевски. След известно време Георги отива на Изгрева. Отива на поляната и когато Учителят минава край него, поглежда го и му казва: „Карма". С това той изяснява причината за убийството. Значи това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания на връзки от миналото се разплащат. Неумолим е законът на кармата. Каквото си направил, ще ти направят. Единствената сила, която може да омекоти закона на кармата е любовта. Ако някой е направил зло на някого съзнателно или несъзнателно, за да избегне действието на кармичния закон, трябва да е готов да направи при дадени условия такова добро, от което другият човек има съществена нужда. Любовта, която се изразява чрез добрите прояви, дадена навреме и на място, може да омекоти и да прекрати действието на кармичния закон. За това ние всякога трябва да сме готови при всички случаи и по всяко време да проявяваме любов към когото и да е и никога да не държим сметка заслужавали този човек или не доброто, което му правим. Ние не знаем кому какво дължим. Любовта, доброто, което проявяваме са в състояние да очистят пътя ни, да премахнем силите на злото, което някому сме направили и никога не трябва да се отказваме да направим добро на когото и да е, дори на врага си. Проявим ли любов към врага си, ние го обезсилваме.

         Аз имах дружба с един приятел - Любомир Лулчев. Брат му Андро, имаше някакво неразположение, дори омраза към мене. При едно недоразумение помежду ни той ми каза, че може да ме убие без да му направят никакво зло, защото той носеше куршум в главата си. Действително той носеше куршум в главата си от Първата световна война, в която е бил доброволец. Аз тогава му отговорих малко дръзко. Беше минало доста време оттогава и бях отишла при Учителя по работа. Учителят ми каза: „Братът на Лулчев се заканвал да те убие". Той е казал това на една сестра, която отишла и казала на Учителя, че се заканват да ме убият. Аз казах на Учителя: „Учителю, аз нищо не съм му направила". Та тогава ми каза: „Ти имаш карма и с двамата братя, затова ще се молиш Господ дати създаде такива условия, при които можеш да помогнеш на Андро, когато никой друг не може да му помогне". Аз тогава не разбрах защо трябва да се моля, но от послушание към Учителя се молех. Беше минало близо една година, откакто Учителя ми беше казал да се моля и аз се молих през това време. Стана атентатът в църквата „Света Неделя". Там загина бащата на съпругата на Лулчев, а майката беше наранена. Отидох на погребението. Бяхме само четирима - Лулчев, жена му, брат му и аз. След погребението се връщаме пеша от гробища четиримата. Като вървяхме по улицата, приближи се един агент и арестува Андро. Брат му ме помоли да проследя къде ще го заведат, за да му кажа после. Каза ми: „Ако те забележат че следиш, кажи че ти е гадже". Аз изпълних това. На другия ден разбрах, че и двамата бяха под домашен арест. Аз посетих Любомир Лулчев. Той ме прати да отида в дома на брат му и да предам нещо, което той ми заръча да кажа. Когато отидох при брат му, той ме посрещна с думите: „Бре момиче, какво аз мислех, пък какво излезе". Аз предадох думите, които брат му ми беше казал да предам, а той също ме задължи да кажа нещо на брат му. След няколко дни отново трябваше да бъда посредник между двамата братя. Изглежда, това което направих омекоти сърцето на Андро и той никога повече не се закани да ме убива. За развръзването на кармичния закон помогна и Учителят със съвета си. Трябваше да направя нещо лично за него, когато нямаше друг, който да го направи. Ако беше останало аз сама да разреша въпроса за разплитането на кармата, едва ли можех да се сетя и да направя това, което Учителят ми каза. Още по-малко бях в състояние да създам такива условия, при което да направя някаква услуга. Явно е, че Учителят ми помогна за разрешението и разплитането на една кармична връзка.

         Майката на един брат - Георги Томалевски, е тежко заболяла. Братът се безпокои за майка си и отива на Изгрева. На поляната среща Учителя и без да го пита, Учителят се обръща към него и казва само: „Ще мине". Наистина майка му оздравява. След пет-шест години майката пак заболява тежко, но като среща Учителя, той само му казва: „Пътница е"., които ние му причинявахме с нашето поведение и неразбиране. Той понесе всичко с търпение и любов. Спомням си също, че когато говореше, че ще ни напусне, че ще ни остави, сестра Писинова каза: „Учителю, където да отидеш ти, ще дойда след тебе". Тя имаше семейство - мъж и двама синове.

         Веднъж на поляната група приятели говорят с Учителя. Един от присъстващите попита Учителя: „Учителю, Вие какво не знаете?" Той помълча малко и каза: „ Не зная какво е грях". Кой може да отговори така?

         Друг път пак група приятели говорят с Учителя. Някои задават въпроси и Учителят им отговаря. Един от приятелите, като чува какви въпроси задават на Учителя мисли си, че тия въпроси не са съществени, но че той ще зададе съществен въпрос. Той задава въпроса на Учителя, но Учителят не му отговаря и обръща гърба си малко към него, като продължава разговора си с другите. Той втори път му задава „съществения" въпрос, Учителят пак не му отговаря и му обръща целия си гръб, а отговаря на тези, които му задават други въпроси. Така Учителят възпитаваше самонадеяните, тези, с критична мисъл. Един въпрос може да е несъществен за някого, но да е съществен за други. Ние не сме при еднакви условия и възможности за да преценяваме само от наше гледище кое е съществено и кое не е Правило ми е впечатление, че когато Учителят правеше тези неща, така естествено ги правеше, като че не е чул, като че той е много зает с това, което говори. Ние трябва да дадем свобода на всеки да се изкаже както разбира, пък Учителят е, който ще прецени: да отговори ли, или не.

         Убиват братът на Георги Томалевски. След известно време Георги отива на Изгрева. Отива на поляната и когато Учителят минава край него, поглежда го и му казва: „Карма". С това той изяснява причината за убийството. Значи това е станало по закона на необходимостта. Някакви стари преплитания на връзки от миналото се разплащат. Неумолим е законът на кармата. Каквото си направил, ще ти направят. Единствената сила, която може да омекоти закона на кармата е любовта. Ако някой е направил зло на някого съзнателно или несъзнателно, за да избегне действието на кармичния закон, трябва да е готов да направи при дадени условия такова добро, от което другият човек има съществена нужда. Любовта, която се изразява чрез добрите прояви, дадена навреме и на място, може да омекоти и да прекрати действието на кармичния закон. За това ние всякога трябва да сме готови при всички случаи и по всяко време да проявяваме любов към когото и да е и никога да не държим сметка заслужавали този човек или не доброто, което му правим. Ние не знаем кому какво дължим. Любовта, доброто, което проявяваме са в състояние да очистят пътя ни, да премахнем силите на злото, което някому сме направили и никога не трябва да се отказваме да направим добро на когото и да е, дори на врага си. Проявим ли любов към врага си, ние го обезсилваме.

         Аз имах дружба с един приятел - Любомир Лулчев. Брат му Андро, имаше някакво неразположение, дори омраза към мене. При едно недоразумение помежду ни той ми каза, че може да ме убие без да му направят никакво зло, защото той носеше куршум в главата си. Действително той носеше куршум в главата си от Първата световна война, в която е бил доброволец. Аз тогава му отговорих малко дръзко. Беше минало доста време оттогава и бях отишла при Учителя по работа. Учителят ми каза: „Братът на Лулчев се заканвал да те убие". Той е казал това на една сестра, която отишла и казала на Учителя, че се заканват да ме убият. Аз казах на Учителя: „Учителю, аз нищо не съм му направила". Та тогава ми каза: „Ти имаш карма и с двамата братя, затова ще се молиш Господ дати създаде такива условия, при които можеш да помогнеш на Андро, когато никой друг не може да му помогне". Аз тогава не разбрах защо трябва да се моля, но от послушание към Учителя се молех. Беше минало близо една година, откакто Учителя ми беше казал да се моля и аз се молих през това време. Стана атентатът в църквата „Света Неделя". Там загина бащата на съпругата на Лулчев, а майката беше наранена. Отидох на погребението. Бяхме само четирима - Лулчев, жена му, брат му и аз. След погребението се връщаме пеша от гробища четиримата. Като вървяхме по улицата, приближи се един агент и арестува Андро. Брат му ме помоли да проследя къде ще го заведат, за да му кажа после. Каза ми: „Ако те забележат че следиш, кажи че ти е гадже". Аз изпълних това. На другия ден разбрах, че и двамата бяха под домашен арест. Аз посетих Любомир Лулчев. Той ме прати да отида в дома на брат му и да предам нещо, което той ми заръча да кажа. Когато отидох при брат му, той ме посрещна с думите: „Бре момиче, какво аз мислех, пък какво излезе". Аз предадох думите, които брат му ми беше казал да предам, а той също ме задължи да кажа нещо на брат му. След няколко дни отново трябваше да бъда посредник между двамата братя. Изглежда, това което направих омекоти сърцето на Андро и той никога повече не се закани да ме убива. За развръзването на кармичния закон помогна и Учителят със съвета си. Трябваше да направя нещо лично за него, когато нямаше друг, който да го направи. Ако беше останало аз сама да разреша въпроса за разплитането на кармата, едва ли можех да се сетя и да направя това, което Учителят ми каза. Още по-малко бях в състояние да създам такива условия, при което да направя някаква услуга. Явно е, че Учителят ми помогна за разрешението и разплитането на една кармична връзка.

         Майката на един брат - Георги Томалевски, е тежко заболяла. Братът се безпокои за майка си и отива на Изгрева. На поляната среща Учителя и без да го пита, Учителят се обръща към него и казва само: „Ще мине". Наистина майка му оздравява. След пет-шест години майката пак заболява тежко, но като среща Учителя, той само му казва: „Пътница е".