Jump to content

25. Учителят ни е помагал със съветите си


Recommended Posts

Учителят ни е помагал със съветите си

         Учителят ни е помагал със съветите си, когато сме имали нужда и сме се обръщали за помощ към него. Към всички е бил отзивчив. Той не ни е обещавал каквото и да е, а ни е казвал: „Ако приложите това, което ви казвам вие ще бъдете в хармония със законите на живата природа и така ще подобрите здравето си, ще си създадете по-благоприятни условия". Той ни даваше законите и методите, по които да живеем, за да развием духовните си дарби и способности, но ние трябваше да работим, да приложим тези методи. Учителят не ни е обещавал, а ни е учил да живеем така, че да имаме добрите резултати.

         Спомням си веднъж в клас, Учителя държеше лекцията си. Поспря се малко и започна да се смее. Доста дълго се посмя. Когато престана да се смее каза: „Ще ме питате защо се смея. Като ви гледам, вие вода газите, а жадни ходите". С този образ той ни показа едно несъответствие, че ние не можем да използуваме дадените ни условия. Ние имаме условия и възможности, но не ги използуваме. Глупаво е човек да гази вода и жаден да ходи. Не трябва да чакаме други да направят това, което ние сме длъжни да направим. Както всеки човек сам трябва да яде и сам да пие, така всеки сам трябва да мисли, да чувствува и сам да свърши работата за своето духовно повдигане. Ние много трябва да мислим какво трябва да правим и какво не трябва да правим. Непрекъснато трябва да си изясняваме във всеки момент какво сме длъжни да направим и как да го направим. Нашето съзнание е почти напълно погълнато само от физически неща - какво да ядем, какво да пием, какво да облечем и т.н., но за нашите духовни задължения малко време отделяме. Постоянно да следим нашите мисли и чувства и постъпки. Да няма мисъл, чувство и постъпка, която да не е минала през нашето будно съзнание. Това е ключово положение в живота ни. Мисля, че това е нещо, което всеки може и трябва да прави. То е живеца в живота ни. Пропуснем ли това като маловажно, ние пропущаме съществено нещо в живота, което води до лоши последици и непоправими положения. Не трябва да пропущаме добрите условия, защото за всяко нещо има време в природата. Не може да работим през нощта, не може да сеем през зимата. Така е и в духовния живот. И духовният живот се ръководи от разумни закони, които трябва да спазваме. За тяхното спазване е нужно по-високо и по-будно съзнание. Това съзнание се изработва, никой не може да ни го даде. Може да ни се помогне, да ни се дадат методи и правила, но изработването всеки сам трябва да направи. Духовният живот има строги изисквания. Човек трябва да мисли право. Правата мисъл ни свързва с будното съзнание. Будното съзнание е слънчевото поле в нашето съзнание. То е огрято от вътрешното слънце в човека. Новото в човека ще бъде от вътрешното слънце.

         В 1927 год. след събора, може би не бяха минали десетина дни и Учителят направи опит да ни предаде упражнението „Пентаграмът". Ние научихме първата част, но когато дойдохме до смяната на местата на двойките се оказа малко трудно на приятелите. Направихме доста опити, но не можахме да го научим. Понеже започнаха есенните дни, прекратихме упражненията. Това беше началото, опит за Паневритмията. Първият опит, който Учителят направи беше Пентаграмата - това беше начало на Паневритмия. Следващата година той даде други, по-леки упражнения, които по-лесно заучихме. Следващите години, той даваше по някои упражнения, които ние заучавахме. За тези упражнения Учителя даде и съответна музика. Тези ритмични упражнения, които изпълнявахме с музика, той нарече Паневритмия.

         Заучаването на Паневритмията внесе нещо ново в живота на Братството. При всяко ново упражнение имаше оживление. Първо заучавахме стъпките и движенията на ръцете на всяко упражнение, след това ги играехме с ритъма на съответната музика. Учителят не ги даваше в определен час или ден, но ги даваше спонтанно, по някакво вътрешно творческо вдъхновение. Когато ни ги показваше и ние приемахме това вдъхновение, заучавахме ги с радост и повишено състояние на духа. За да се ползваме от Паневритмията Учителят казваше, че умът ни трябва да присъствува в движенията, които правим. Всяко движение трябва да се изпълни правилно за да може да приемем енергията, с която то е свързано. Чрез тия упражнения ние приемаме енергия от живота природа, затова трябва да ги изпълняваме концентрирано и съсредоточено и само така ще се ползуваме от тях. Музиката на упражненията от Паневритмията е жизнерадостна, събужда сили в нас, тя ни вдъхновява и внася бодрост, разположение. Паневритмията Учителят даде в един доста продължителен срок от време. Първият опит беше през 1927 год. след събора, тогава се опита да предаде „Пентаграмът", който се оказа труден за приятелите. На следващата година той даде по-леки упражнения. Направи ми впечатление, че Учителят почна с „Пентаграмът" и свърши с него. Когато правехме Паневритмията имаше тържественост, нещо празнично. По вътрешно чувство беше като богослужение.

         След като Учителят напусна земята, играехме Паневритмията докато имахме Изгрева. Един наш брат лекар Стефан Кадиев, беше поканил няколко души лекари да присъствуват на Паневритмията. Те преди почването премериха кръвното налягане на няколко души: на млади, на средна възраст и на възрастни. След като свърши Паневритмията на същите лица пак измериха кръвното налягане и на всички имаше един и същ резултат - понижение на долната линия на кръвното налягане. Това беше изненадващо въздействие. Доколкото зная друг такъв опит не е правен.

         Подпис: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА

         31 май 1987 година, София.

         На Вергилий за съхранение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...