Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

[Albena]

Летопис за живота на Учителя Петър К. Дънов

 

1864г., 11 юли (29 юни по стар стил - Петровден) - в село Хадърча (дн. Николаевка), Варненско, се ражда Петър Константинов Дънов. Той е трето дете на свещеник Константин Дъновски и на Добра Чорбаджи Атанасова, по-големите им деца са син Атанас и дъщеря Мария.

 

Свещеник Константин А. Дъновски е виден деец иа църковното и просветното движение на българите във Варна и Варненско. Той е първият председател иа Българската църковно-училищна община във Варна (1860-1868 г. и 1871-1873 г.)

 

Дядото по майка на П. Дънов - Атанас Георгиев (Атанас Чорбаджи) е деец на българското просветно и църковно-национално движение. Той открива през 1847г. в село Николаевка първото българско училище във Варненския край, а от 1861 г. до 1865 г. е представител на Варненската църковна епархия в Цариград.

 

1872г. - П. Дънов постъпва в основното българско училище в село Хадърча, Варненско.

 

1879-1884г. - учи в Българската мъжка гимназия във Варна. Живее в дома на сестра си Мария и там за пръв път се запознава с методизма - един от клоновете на протестантизма. Като гимназист във Варна П. Дънов взима и уроци по цигулка. Любовта към музиката го съпътства до края на дните му.

 

1887г. - завършва богословския отдел на Американското научно-богословско училище на методистите в град Свищов.

 

1887-1888г. - учителства в местното училище на село Хотанца, Русенско.

 

1888 г., м. август - заминава за Съединените американски щати, изпратен като стипендиант на Американското научно-богословско училище в град Свищов.

 

1890г., лятото - завършва двугодишния теологичен курс за специални студенти в методистката семинария Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.

 

1892г. - завършва като редовен студент пълния курс на обучение в семина¬рията Дрю, гр. Медисън, щата Ню Джърси.

 

1893 г. - завършва като редовен студент Теологическия факултет на Бостънския университет. На 15 април 18932. защитава дипломна теза: „Миграцията на германските племена и тяхното християнизиране" при проф. Лутер Таунсенд.

 

1894г. - завършва едногодишен курс по медицина към Медицинския факул¬тет на Бостънския университет.

 

1895г. - завръща се в България.

 

1896г. - във Варна издава първата си книга „Науката и въспитанието", където споделя философските идеи, които по-късно ще развие в учението си.

 

1896г. - учредител и библиотекар на дружественото читалище „П. Р. Славейков" в гр. Варна.

1898г. - прави първата си публична изява с възванието „Призвание кьм народа ми - български синове на семейството славянско" пред членовете на Спиритическото дружество „Милосердие" във Варна.

1898г. - започва кореспонденция с първите си ученици: Пеньо Киров и Тодор Стоянов (Стоименов) от град Бургас и д-р Георги Миркович от град Сливен.

 

1899г., октомври - 1900 г. - живее при баща си свещеник Константин А. Дъновски в град Нови пазар.

 

1900г., лятото - организира във Варна първа среща на свои последователи, която нарича среща на Веригата. Присъстват първите му ученици Пеньо Киров и Тодор Стоименов от Бургас и д-р Георги Миркович от Сливен.

 

1900г. до 1942 г. - провежда през месец август ежегодни събори на Бялото братство на различни места: Варна (1900-1908), Велико Търново (1909-1925), София (1926-1941), на планините Рила и Витоша.

 

1901г. до 1912 г. - пътува из селищата на България, среща се с много хора, изнася публични беседи и сказки, прави френологични изследвания на свои последователи.

 

1904г. - при посещенията си в София живее в дома на Петко Гумнеров на улица „Опълченска" 66.

 

1906 г. - установява се окончателно в София.

 

1912г. - в село Арбанаси край Велико Търново работи върху Библията и съставя книгата „Завета на цветните лъчи на светлината която излиза от печат същата година.

 

1914г., 16 март - произнася в София първата (официално стенографирана) неделна беседа „Ето Човекът" с която слага начало на сериите „Сила и Живот". В тях излага основните принципи в новото учение на Бялото братство.

 

1917г., 15 февруари - открива в София цикъл от специални лекции пред омъжени жени, който продължава до 30 юни 1932 г.

 

1917-1918 г. - по време на Първата световна война, правителството на Васил Радославов го интернира във Варна с обвинението, че учението му разколебава духа на българските войници на фронта. Живее в хотел „Лондон" и води преписка със свои ученици.

 

1922г., 24 февруари - открива в София школата на Всемирното бяло братство, в която създава два класа от ученици - Общ окултен клас и Младежки окултен клас. Лекциите му пред двата окултни класа про¬дължават ежеседмично 22 години, до м. декември 1944 година.

 

1922г., 7 юли - Архиерейският събор на Българската православна църква обявява Петър Дънов за самоотлъчил се от нея, а учението му - „за еретическо и опасно за вътрешния мир и обществения морал".

 

1923г. - започва да изнася своите беседи в специално построен салон в София на ул. „Оборище" 14.

 

1927г. - организира край София селището „Изгрев" (днес квартал „Изгрев"), в което събира свои слушатели, последователи и ученици. Установява се постоянно на Изгрева, където в специално построен салон изнася беседите си.

 

1929г. - открива Школата на планината Рила.

 

1930г., 21 септември - започва изнасянето на Неделните утринни слова, които продължават до мессц април 1944 година.

 

1934г. - предлага Паневритмията: цикъл от двадесет и осем упражнения, съставени от мелодия, текст и пластични движения. По-късно към нея добавя упражненията „Слънчеви лъчи" и „Пентаграм".

 

1939г., 22 март - записва посланието към учениците си „Вечният завет на Духа".

 

1944г., началото - по време на въздушните бомбардировки над София организира евакуирането на част от „Изгрева" в ссло Мърчаево, Софийско. Установява се в дома на своя ученик Темелко Темелков (сега домът е музей). Връща се на Изгрева на 19 октомври 1944 година.

 

1944г., 20 декември - изнася своята последна беседа пред Общия окултен клас.

 

1944г., 27 декември - напуска физическия свят. Тялото му е положено на Изгрева.