БЕЛЕЖКИ КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ"

[Iskri4ka]

БЕЛЕЖКИ

КЪМ „ОБРАЗЪТ НА УЧИТЕЛЯ"

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ

(Магнетофонен запис от Вергилий Кръстев)

Вергилий Кръстев: Искам да се спра на някои неща от „Образът на Учителя". Ще ви задам някои въпроси, на които вие ще ми отговорите.

Елена Андреева: Добре.

В.К.: За неща, които на мен не са достатъчно ясни. Четем: „Когато сме се изкачвали по планините и Учителят тогава вървеше бързо".

Е.А.: Да.

В.К.: Това беше в по-младите години. А като възрастен?

Е.А.: И тогава.

В.К.: И тогава.

Е.А.: И тогава.

В.К.: Защото ми казваха, когато веднъж се изкачвал на Еленин връх казал: „Когато се качвате по високи планини не носете тежки раници".

Е.А.: Да.

В.К.: Символичен израз. Но беше изморен, запотяваше се.

Е.А.: Виж какво, само в последните месеци имаше умора. Само последните месеци.

В.К.: Понеже вие го заварихте в различни възрастови положения на физическото поле. Значи когато беше млад и по-възрастен движеше се добре.

Е.А.: Винаги се е движил добре, пъргаво, лесно, с лекота.

В.К.: Да, значи независимо от възрастта.

Е.А.: Независимо. Но след като дойде от Мърчаево вече, Той, то беше накрая това и не беше добре.

В.К.: Добре, след като премина онази пареза след побоя -1936 г. Той пак се оправи и пак си вървеше бързо.

Е.А.: Да, даже аз се изненадах. Видях Учителят, като че на 12 или 13 август беше, когато излезе от палатката си, взе си шапката и палтото и дойде, седна при нас. Ние имахме така една полянка, на която живеехме в палатки трите. И Той живееше тогава пред нас на палатката си. И когато на Учителя свърши болестта, отведнъж Той проходи.

Отведнъж Той беше здрав.

В.К.: Сега аз съм Го виждал на снимки - 1936 г., когато Той обикаля, първата Му разходка след като Той оздравява и виждам как се движи, виждам и крачката Му, голяма крачка, широка, бързо, устремно върви.

Е.А.: Ама казвам ти, никаква последица от болестта. Той като мина това ограничение, което беше дошло, абсолютно нормално си се движеше. И с лекота. На 14 август 1936 год. в 9 часа тръгнахме от Рила и в 5 часа след обяд бяхме на Изгрева. Все едно, че не стъпваше.

В.К.: Четем: „За съжаление ще кажа, че малцина от приятелите можеха да наблюдават показването и предаването на упражненията на Паневритмията."

Е.А.: Да.

В.К.: Сега, аз съм виждал снимки нали как се разучават упражненията в самия салон. И обикновено са 10-15 сестри там, построени пред пианото. Значи Той отначало даваше ги, показваше ги.

Е.А.: Не всякога, не всички. Има упражнения, които отведнъж ги е дал. Има упражнения, които ги е дал насаме в стаята си, има упражнения, които ги е дал при други хора. Така, че според времето, според разположението, според условията, ще кажа.

В.К.: Четем: „Гласът на Учителя беше бас-баритон, поне така го определяха музикантите".

Е.А.: Да.

В.К.: Сега казваха ми, че имал едно свойство, говорел е тихо, но се чувало и най-накрая.

Е.А.: Да.

В.К.: Това е много интересно.

Е.А.: Той не говореше високо, силно.

В.К.: Но разправяли са ми, че и тези, които са били накрая, на последните редици.

Е.А.: Пак се чуваше.

В.К.: Все едно, че бяхме отпред.

Е.А.: Да.

В.К.: Само при условия, ако не шумяха, ако имаше пълна тишина.

Е.А.: Абсолютно вярно.

В.К.: Но онези, които шумяха, които приказваха нали, то не може да се чуе.

Е.А.: Но те не приказваха много. Не приказваха. Учителят респектираше.

В.К.: Какво стана със записа нагласа на Учителя? Единият запис го беше направил Манжо от Франция и се загубиха всички следи.

Е.А.: За сега ги нямаме.

В.К.: Сега вторият опит, ти си ми разказвала как веднъж е дошъл един техник и искал да прави запис, но тогава не сте намерили пари, 150 хиляди лева и тоя опит не можа да стане.

Е.А.: Не, нямахме пари. Аз трябваше, понеже аз бях взела инициативата, как и откъде ще взема 150 000 лв.

В.К.: Ама то е много голяма сума.

Е.А.: Ами сума. Е сума, ама се прави запис.

В.К.: Запис на гласа.

Е.А.: Да.

В.К.: Сега тези опитности, които тука са изредени 4-5 опитности.

Е.А.: Те са дадени по различно време, при дадени условия.

В.К.: В момента имената им не можем да цитираме.

Е.А.: То пък и не е важно.

В.К.: Четем: „Един приятел дал пари на заем на един руснак белогвардеец за търговия". Впоследствие той го обрал като не върнал парите. Как се казваше този приятел?

Е.А.: На руснака не знам името, но българина се казваше Тодор Попов.

В.К.: Откъде беше този Тодор Попов!

Е.А.: Ами той беше зъболекар.

В.К.: Сега аз те питам, да не би утре да кажат, че тези работи са измислени.

Е.А.: А-а не, нищо не е измислено.

В.К.: Но затова ни трябват имената.

Е.А.: Е, сега имената понякога ги изпускаме, забравила съм ги, какво да правя.

В.К.: Колкото можете да си спомните.

В.К.: Сега другият случай. Четем: „Един брат имаше приятелство с една сестра и тя като забременяла искат да се оженят". И случая е разказан. Кой беше този приятел?

Е.А.: Чакай.

В.К.: Един брат имаше приятелство....Братът иска да бяга и тогава Учителят му казал: „Ти беше мек, когато трябваше да бъдеш твърд, а сега си твърд вместо да си мек".

Е.А.: Е той е пак същия случай.

В.К.: Славчо Печеников.

Е.А.: Да, Славчо Печеников, същия случай, да.

В.К.: Тя е първата му жена, тъй ли?

Е.А.: За първата му жена - Люба.

В.К.: От която се ражда Буба.

Е.А.: Да.

В.К.: Ха, ха, така Буба се ражда.

Е.А.: Трудно човек слиза на земята. Избира най-неочаквани похвати.

В.К.: Да, мен ме интересуваше кой е човекът нали?

Е.А.: Е, човекът е този.

В.К.: Добре де и какво стана после? Те се ожениха, така ли?

Е.А.: Ожениха се. Роди се детето. И още едно се роди, второ. Две деца имат.

В.К.: Значи казва, отначало беше мек, сега искаш да бъдеш твърд. Той най-вероятно се коригира.

Е.А.: Ех, коригирал се е Славчо. Кой се коригирва бе брате? Все сме такива вироглави.

В.К.: Много трудно става.

Е.А.: Все сме вироглави да си кажем правото „защо да се мажиме и лажиме". Исках да ти кажа това. Веднъж Учителят ми каза, и то беше, Учителят говори много за меката ръка в Школите. И веднъж се ръкувам на поляната с Учителя, ама пред нас, там където ни беше „Парахода".

В.К.: Ръкуваше се с Него?

Е.А.: Аз се ръкувам с Него, да. И Той ми казва: „Еленке, ти си имала мека ръка". Ама така изненадващо, като че ли, пък аз дотогава съм Му целувала ръката десетки пъти, нали при всеки случай целувахме ръка на Учителя. Но Той тогава защо ми го каза, но ми каза, да подчертае, че имам мека ръка. Та аз имам мека ръка, можеш да видиш. Не ми е твърда.

В.К.: То е във връзка с някое качество може би, което имаш.

Е.А.: Като качество! Като Качество. Не, то беше положително.

В.К.: Това меката ръка означава, че правиш пълна енергетична обмяна, приемаш добре и предаваш добре. Имаш правилна обмяна. Хора, които имат мека ръка правят много добър психичен обмен между себе си и останалите, когато решат да правят.

Е.А.: Да.

В.К.: Правят го, втича се и излиза по равно.

Е.А.: Е като е равно да, като е хармонично.

В.К.: Четем: „Отиват двама млади и Му казват, че те искат да се оженят и молят за Неговото благословение. Поглежда ги Учителят, помълчава малко и им казва: „Като ме питате, казвам ви, че вие не сте един за друг." За кого се отнасяше"

Е.А.: Д-р Давидова и музиканта Вапурджиев.

В.К.: И после разведоха ли се те?

Е.А.: Един месец не изкараха. Не, ама тя казва сестра Давидова: „Ама Учителю, ние сме интелигентни хора, ние ще си отстъпваме". Той не увещава. Учителят, виж едно съм видяла, никога не увещаваше. Казва, ако послушаш.

Виж сега, имаше случай, както например на Маргарита Мечева. Сега понеже тя беше психически малко не в ред и понеже Учителят искаше да й въздействува и повечко пъти й е казвал някои неща. То вече е метод за възпитание на нея.

В.К.: В какъв смисъл й казва повече неща? Какво й казва?

Е.А.: Ами виж, ще й каже, кара я да учи, кара я да работи, нали затуй, в този смисъл.

В.К.: Четем, другия случай, когато двама млади отиват и искат да им каже дали да се оженят или не. Той им казва да отложат за по-късно, да не бързат. И впоследствие те разбират, да не се женят. Кои бяха те?

В.К.: Беше Люба Аламанчева.

В.К.: А той беше?

Е.А.: Не мога да се сетя сега. Ако се сетя ще кажа. А да сетих се - Богомил Малджиев.

В.К.: Други двама питат пак същото, но Той им казва: „Разбира се, вие трябва да се ожените, вие сте подходящи един за друг".

Е.А.: Това е за Райна Калпакчиева и за Найден е.

В.К.: Този случай за тях се отнася.

В.К.: Четем: „Веднъж присъствувах, когато няколко души дойдоха последователно и разказваха едно и също нещо. Това беше за борбите на Дан Колов".

Е.А.: Да.

В.К.: Е кои бяха тия, които дойдоха? Първият кой беше?

Е.А.: Брат Ради. И само дето не взе Учителя на ръце, за да Му покаже как става. Но иначе направи всичко нагледно.

В.К.: Нагледно, показа на Учителя.

Е.А.: Да. Учителят го изслуша с внимание, даже мисля, че му зададе и някакви въпроси. Ама щото на брат Ради, той сам е бил борец, навремето. Сам е водил борби, така по-интимен кръг. Е друго какво да ти кажа?

В.К.: Други кои бяха, които дойдоха да го разкажат?

Е.А.: Не помня другите. Трима братя бяха.

В.К.: Тодор Стоименов много е ходил на борби.

Е.А.: Да, и той обичаше борбите.

В.К.: Макар, че е слаб. А ти присъстваш, присъстваш през това време и слушаш.

Е.А.: Аз слушам, да. И аз помня само това ми направи впечатление, че трима души дойдоха и тримата разказаха едно и също нещо и Учителят не направи забележка. Щото иначе ще кажат, знам, знам. Вижте, а пък Той не каза това. Мен туй ми е правило впечатление, че Учителят изтрайваше хората да Му кажат каквото им лежи, да го кажат. А не ги прекъсваше. Виж, това е една свобода, която даваше.

В.К.: По тоя начин хем ги изслушваше, хем ги разтоварваше и им даваше свобода, които много неща ние не може да ги обясним.

Е.А.: Сега казвам ти какво е. Като факт съм го видяла, като факт го разказвам.

В.К.: Четем за онзи случай, за онзи последовател, когато упрекнал Учителя за някаква негова постъпка, фактически той самият критикува Учителя за някаква Негова постъпка, така ли?

Е.А.: Не знам.

В.К.: Щото тука се казва „Упрекнал Учителя за някаква негова постъпка".

Е.А.: Да, за Учителюва постъпка.

В.К.: Пред самия Него?

Е.А.: Вероятно. Не мога да кажа каква е постъпката.

В.К.: Тоя случай ти го разказвах, да.

Е.А.: Да, разказваха ми го.

В.К.: След това ти виждаш как самият Учител те кара лично да го поканиш на масата му. И този приятел кой беше, откъде беше?

Е.А.: От София беше. Той беше един от тези тримата, дето отидоха да дават съвет на Учителя да се премести от дома на Петко Гумнеров.

В.К.: Ами той единият е Радославов, единият е Тодор Бъчваров, а другият Котев.

Е.А.: Котев, да.

В.К.: Значи за Котев става въпрос.

В.К.: Сега четем: „Веднъж един брат ми разказваше как той говорил и упрекнал Учителя, защото дал съвет на едно негово близко същество, на този брат, който той не одобрявал".

Е.А.: Да.

В.К.: За кой се отнасяше този?

Е.А.: За Лулчев.

В.К.: За Лулчев се отнасяше.

В.К.: Сега четем: „Един от студентите комунисти, които идвали да се хранят на нашия стол, разказали един случай на Учителя, на който Той присъствал". За кой брат, този брат откъде е?

Е.А.: Двама бяха те, двама бяха.

В.К.: Не ги познаваш, но този брат комуниста, който разказа този случай.

Е.А.: Не мога да си спомня кой е бил.

В.К.: А ти какво, присъства тогава.

Е.А.: Чакай дати кажа, присъствах ли, или ми го разказаха. Разказан ми е.

В.К.: Разказан.

В.К.: Четем по-нататък: „Някои мислеха, че знаят повече от Учителя и могат да Му дават съвети. Това бяха случаи, когато простак дава съвет на знаещия".

Е.А.: Как?

В.К.: Когато простак дава съвети на знаещия. Имаше ли много хора, които бяха такива?

Е.А.: Позволяваха си.

В.К.: Които си позволяваха.

Е.А.: Искаш ли да ти кажа случаят? С имена даже. Бащата на Славчо Печеников един път намери Учителя на поляната и Му дава съвети как да ни възпитава нас. Как да движи движението и т.н. Сега Учителят изслушал всичко, но малко възмутен го е казал на един брат. А той е буквален простак, бащата на Славчо. Той много ограничен човек беше. Той не беше с кой знае какво образование, нищо, но имаше мнение за себе си. Като Славчо, Славко имаше така мнение и бащата и сина имаха също така много високо мнение за себе си. Това.

В.К.: Други случаи имаше ли такива? Много, позволяваха си. Даваха съвети на Учителя.

Е.А.: Много, много забележки правеха на Учителя, но Той замълчеше.

В.К.: Това, които са прости, а ония, които бяха по-интелигентни забележки също правеха.

Е.А.: И те правеха.

В.К.: Те пък още повече.

Е.А.: Ами и те правеха.

В.К.: Те пък знаеха, че са големи величия.

Е.А.: Големи, имат мнение за себе си.

В.К.: Значи непрекъснато му даваха съвети.

Е.А.: Не непрекъснато, но даваха съвети, позволяваха си да го правят. Това е лошото, че си позволяваха да правят забележки на Учителя. Сега, ти отиваш при едно същество да те учи и ще му даваш акъл, как да те учи.

В.К.: Сега впоследствие на какво се дължеше това нещо?

В.К.: Сега, чеса прости, прости са. Че нямат образование и възпитание, според мене колкото се отнася до простотията, те вътрешно не Го възприемат и не Го познават и не можеха да Го възприемат Учителя като Учител.

Е.А.: Като проповедник Го имаха повечето. Повечето Го имаха, да.

В.К.: Щото онзи, който е ученик, който по Дух Го възприема.

Е.А.: Е, който Го възприема по Дух.

В.К.: Не би направил такова нещо.

Е.А.: Е, как ще направи! Как ще каже. Ти как ще кажеш на Учителя съвет да дадеш?

В.К.: Ха, ха.

Е.А.: Не беше Учителят за нашите съвети. Веднъж по този повод каза: „Вие мислите, че аз не разбирам". Ами вижте, в началото, ами не Го познаваме сега, никак не Го познаваме. И мислиме, че и Той е като нас. Е Учителю, Учителю, ама Учител е, името Му е Учител, ама нито знаем откъде идва, нищо не знаехме за Него.

В.К.: Да, така е.

В.К.: Разкажете за онзи случай, когато Учителят ви обръща гръб, като разговаря с другите.

Е.А.: В началото помислих, че нещо съм сбъркала.

В.К.: Да.

Е.А.: Пък отвътре нямам смущение. Защо, не помня нещо да съм направила, погрешка, да съм казала нещо, да съм сбъркала. Ама на другия ден пак ми обръща гръб. Ама това не е един път, това е последователно на три пъти.

В.К.: Натри пъти.

Е.А.: Натри пъти беше в различни дни. Не в един ден.

В.К.: А-а, да.

Е.А.: Вижте, не е в един ден.

В.К.: А да, след някой и друг ден.

Е.А.: Да. Пак ми обърна гръб.

В.К.: Аз мисля да не ви обръща гръб във връзка с романа с Лулчев.

Е.А.: А не, не, не с романа. Тука беше във връзка с моята чувствителност повече беше така. Нали, така го разбрах, щото мислено аз казах: „Учителю, благодаря ти и като не ми обръщаш внимание пак ми обръщаш внимание". И Той веднага се обърна към мене.

В.К.: Ха, ха, обърна се.

Е.А.: Много чувствителен беше към тия работи.

В.К.: Вие разправяте един друг случай. Тука четем: „На главата си аз носех барета".

Е.А.: Да.

В.К.: Барета ли?

Е.А.: Барета.

В.К.: Как се казваше?

Е.А.: Казват го „Баре". Ама барета, барета го казваме ние българите.

В.К.: Щото аз исках да питам, нали, тези като френските шапки? Барета, обикновена барета.

Е.А.: Да. Не плетените. Тези от плат правени, да. Аз я бях малко накривала и Учителят ми вика: „Еленке, ти си надвила на харча, шапката си си накривила". Ха, ха. Малко ще ти го каже деликатно.

В.К.: Находчив a?

Е.А.: О-о-о. Толкова находчив беше, така буден беше да отговори на всекиго съответно, че това ми е правило така великолепно впечатление. Аз съм се радвала, като Му кажат нещо Той как отговаряше.

В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай. Имаше двама братя, които са сираци от войната. Единият беше мозайкаджия, той беше по-големият, издържаше по-малкия си брат. По-големият брат често отиваше да работи в провинцията".

В.К.: За кои ставаше въпрос?

Е.А.: За Гради Минчев и за брат му Наско /Атанас Минчев/.

В.К.: Той е следвал, така ли?

Е.А.: Той следваше музика. Той беше най-напред шивач, после смени професията си.

В.К.: Ставаше въпрос за тях.

В.К.: Четем: „Спомням си друг един случай за помощ. Един наш брат е помолен от владиката Стефан, който моли брата да отиде при Учителя и да Му каже". Така владиката иска помощ. Този брат кой беше?

Е.А.: Беровски.

В.К.: Откъде беше този брат?

Е.А.: От София.

В.К.: Впоследствие знам, че владиката Стефан много хули е изрекъл по отношение на Учителя.

Е.А.: Не, той не хулеше Учителя. Даже имаше писмо на владиката Стефан до Него.

В.К.: А имаше писмо от Стефан към Него.

Е.А.: Щото той имал видения като млад.

В.К.: Кой?

Е.А.: Владиката и така духовно имал настроение към Учителя и доколкото зная не е ругал Учителя.

В.К.: Така ли?

Е.А.: Да.

В.К.: Щото в тези спомени сега, които ги изкараха впоследствие и това, което беше писано в една от книжките на Варадинов. Там пише, че владиката Стефан дава един цитат по отношение на Учителя.

Е.А.: Дава.

В.К.: Един цитат непристоен цитат за Учителя.

Е.А.: Да. Е, може да дава цитат, но...

В.К.: Казаха ми, чедо края на живота си бил в затвора владиката Стефан и искал да чете беседи. Знаеш ли нещо по тоя въпрос?

Е.А.: Ама той четеше беседи.

В.К.: Кой му ги даваше?

Е.А.: Имаше един пръв братовчед, който беше сляп и той му даваше беседите.

В.К.: Слепият му даваше беседи на него виждащият?

Е.А.: Да, на него, защото той имаше книги много. Захариев се казваше слепия. Аз съм, нали имаше там една история дето ти казах, мисля, че съм ти я казвала тази история, дето Учителят казва на д-р Миркович, когато така в края на живота му, че има много оплетени работи, да си ги уреди приживе, защото после ще бъде по-мъчно, като отиде в другия свят. И той, братът Захариев като чул това на времето той отишъл при Учителя и казал: „Учителю, много Ви моля, когато наближи тоя час да ми го кажете". Той казал: „Щом искаш, ще ти го кажа". И Той Учителят си замина, той беше още жив, но след това, не мина даже и половин година и той на Захариев Учителят му се явил, казал му буквално това: „Ти нали искаше да ти кажа, когато наближи да си заминеш за другия свят. Наближило е времето, приготви се!"

В.К.: Значи да се приготви.

Е.А.: Виж колко акуратен е Учителят.

В.К.: Това е Захариев, който давал беседи на владиката.

Е.А.: На владиката Стефан, роднини са, родствени.

В.К.:Той бил сляп накрая, така ли?

Е.А.: Още на младини. Той бил военен и при едни маневри нещо станало с очите му, и ослепял. Знам, че жена му го водеше дълги години на беседа.

В.К.: Значи така стои този въпрос.

Е.А.: Да, ами така стои.

В.К.: Четем. Друг случай: „Нашата сестра Г.П. в 1923 год. завършва гимназия в Търново". Тоя случай за кого се отнася?

Е.А.: За нея, за Гена Папазова.

В.К.: А този случай тя ти го разказва?

Е.А.: Тя го разказва, да.

В.К.: Този случай за нея се отнася.

Е.А.: За нея се отнася, ама тука разказвала ли съм го?

В.К.: Разказала си го.

Е.А.: Той е така много характерен случай.

В.К.: За матурата.

Е.А.: За матурата и такова за послушанието.

В.К.: Значи за Гена Папазова.

Е.А.: Тя се завръща в Търново с ужас. Тя се завръща с ужас, щото как ще каже на родителите си, че пропуснала срока за матурата? А като отива, по пътя още я срещат тези съученички „Гена, знаеш ли, че се отложи матурата?"

В.К.: Ха, ха,...

Е.А.: Сега, пък Учителят я задържа. И тя се чуди. Учителят я задържа, постойте казва, още постойте! А Той за да й докаже, че няма да сгреши, ако Го послуша.

В.К.: Това е една вътрешна опитност.

Е.А.: Опитност е разбира се. Човек, който има такава опитност, значи разглежда вече Учителя по друг начин.

Е.А.: Да, тя Гена това нещо много я поразило.

В.К.: Това е голяма опитност.

Е.А.: Е, хубава опитност е тя. Ама нали съм я описала, защо разпитваш?

В.К.: Аз се спирам тука и допълвам имената, защото ми трябва имената.

Е.А.: Е, добре де.

В.К.: Ще кажат след време, че всичко това е измислена работа.

В.К.: Питат Учителя какво не знае, в един разговор, когато Учителят отговаря, че не знае какво е грях. Помниш ли го този приятел кой е?

Е.А.: Не, не го помня.

В.К.: Не го помниш.

Е.А.: Не помня.

В.К.: Ясно. Приятелят не го помниш, но си спомняш спомена.

Е.А.: А помня да, да че го е казал, да.

В.К.: Четем: „Друг път пак група приятели говорят с Учителя. Някои задават въпроси на Учителя. Учителят отговаря. Един от приятелите като чува какви въпроси задават на Учителя, че тия въпроси не са съществени, но че той ще зададе съществен въпрос. Той задава въпроса на Учителя, но Учителят не му отговаря и му обръща гърба си малко към него". Този приятел кой беше?

Е.А.: Този Митко Костов.

В.К.: Който замина за Америка?

Е.А.: В Америка, който е. Който знаеш какво направи, предаде се на жена си, продаде се на жена си.

В.К.: На коя жена?

Е.А.: За която се ожени. Една му направи връзката, а пък Ерна не се ожени за него, а се ожени една гъркиня.

В.К.: Една гъркиня.

Е.А.: Да. Ерна не пожела да се ожени, за гъркиня се ожени. Абе той искал само това, да се ожени, защото нямаше как в чужбина да работи.

В.К.: Там не можел да работи, така ли?

Е.А.: Не там. А всякъде може да работи, който иска моля ти се, хайде де.

В.К.: Сега продал се, продал се.

Е.А.: Продал се човека, продал се. Купила го.

Е.А.: Купи го, да.

В.К.: Има нужда мъж за домашно ползване.

Е.А.: Виж сега, дойде една американка да се омъжи за братът Мончо.

В.К.: Да, тоз брадатия.

Е.А.: Да, с брадата гдето ходи и тя казала, аз не съм го чула, но казала: „Аз печеля достатъчно пари, за да издържам един мъж".

В.К.: Ха, ха,..

Е.А.: „И затова съм дошла в България, да се омъжа за Мончо", ама не им разрешиха.

В.К.: За Мончо.

Е.А.: Казвам ти.

В.К.: Нищо, жалко, че нашите власти не са й го подарили. Значи може да издържа един мъж. Има и такива жени.

Е.А.: Казвам ти точно дословно така го е казала.

В.К.: Както в САЩ може да си купи едно куче и в България може да си купи един мъж.

Е.А.: Е, та и Митко Костов го купи гъркинята.

В.К.: Е Боже.

Е.А.: Анина Бертоли пише едно писмо на Митко Костов, когато е в Америка вече женен за гъркинята. И като се ожени тогава, получава писмото гъркинята, турга го в един плик и го връща обратно в Париж.

В.К.: Тя не разбира български.

Е.А.: Добре де, толкова разбира.

В.К.: Тя Анина на български ли му пише или на френски? Ти разказваше, че Анина му писала писмо.

Е.А.: Анина му пише, гъркинята го получава, взема плика и леко написва две имена Митко и Мария, и ги загражда в кръг, слага го в друг плик и го връща. И тя написала, аз мисля, че го видях даже писмото, така в кръг и двете имена: Митко и Мария, тя се казва Мария и го връща на Анина.

В.К.: На Анина го връща. Не му дава писмото, така ли?

Е.А.: Е, не, демек той е мой, вие не се месете в тоя кръг.

В.К.: Само са двама.

Е.А.: Ха, ха...

В.К.: Мария и Митко. Ей тоя, който падне в лапите на гъркиня с него е край. Една от голямата трагедия на българите, които са през време на Възраждането и по-рано, че се оженват за гъркини, който се ожени за гъркиня се претопява. Претопява се направо.

В.К.: Четем: „Убиват братът на Георги Томалевски". Един от братята на Георги Томалевски. Този случай кой ти го разказа?

Е.А.: Георги.

В.К.: Значи Учителят казва „Карма".

Е.А.: Учителят казва „Карма".

В.К.: Как се казваше братът на Георги Томалевски? Не го знаеш.

Е.А.: Нуньо. Ама млад ли е бил?

Е.А.: Млад, но по-голям от Георги.

В.К.: Значи казва: „Карма".

Е.А.: Но културен мъж беше.

В.К.: Значи карма.

Е.А.: Карма и толкоз. Така му казва Учителят.

В.К.: И по този начин хем му разрешава въпроса, хем го освобождава.

Е.А.: Хем го освобождава, да. Е виждаш ли с една дума.

В.К.: Сега четем: „Майката на един брат е тежко заболяла. Братът се безпокои за майка си и отива на Изгрева. На поляната среща Учителя и без да го пита Учителя се обръща към него и казва: „Ще мине".

Е.А.: Ще мине.

В.К.: А вторият път му казва, че е пътница.

Е.А.: Вторият път.

В.К.: За кого се отнасяше?

Е.А.: За майката на Георги Томалевски.

В.К.: А, за майката на Георги Томалевски. Да.

В.К.: Четем: „Учителят изпратил една наша сестра да отиде в двореца и да каже на Фердинанд: „В никой случай да не обявява войната". Коя беше тази сестра?

Е.А.: Генерал Стоянова.

В.К.: Тя сега как. Имаше връзка с двореца. Тя ли беше съпруга на генерал Стоянов?

Е.А.: На генерал Стоянов.

В.К.: Той какъв беше? Адютант?

Е.А.: Адютант на цар Фердинанд.

В.К.: Адютант на цар Фердинанд, че тя е голяма служба и длъжност.

Е.А.: Дълго време. Много дълго време и даже вече, когато не беше цар Фердинанд, когато навърши някаква годишнина мисля, че беше поканил адютанта си, и с него отидоха на върхът в Африка.

В.К.: А на Килиманджаро.

Е.А.: Килиманджаро.

В.К.: Ама това е преди девети септември 1944 год.?

Е.А.: Преди девети.

В.К.: И той се връща нали след това.

Е.А.: Генерал Стоянов се връща вкъщи, разбира се. Той го поканва, като адютант му е бил.

В.К.: Сега тези съвети, които са давани на Фердинанд от Учителя са посредством жената на генерал Стоянов.

Е.А.: Повечето с жената на генерал Стоянов.

В.К.: Тя сестрата как се казваше?

Е.А.: Мария.

В.К.: Мария. А тя как се е запознала с Учителя?

Е.А.: Ами учителка е била и после не знам как се е запознала. Но тя си беше така скромна, но много предана.

В.К.: Щото аз я виждам в много от снимките с Учителя. Виждам я на много места. Значи издържа до края.

Е.А.: Издържа.

В.К.: Макар, че била генералша.

Е.А.: Генералша, имаше доста генералши.

В.К.: Много генералши имаше, така ли?

Е.А.: Имаше, имаше доста.

В.К.: Колко генералши имаше?

Е.А.: Ами имаше най-малко 5-6.

В.К.: Така ли? Хем преди 9.IX.1944 год. И мъжете как ги пускаха?

Е.А.: Ами не могат да надвият.

В.К.: Не могат да им надвият?

Е.А.: На жена надвива ли се, ако и да е генерал.

В.К.: Ако е генерал, макар, че може да докара цяла армия.

Е.А.: Може да я докара армията, ама жена си не може да я застави да прави нещо, ако не иска.

В.К.: Кои бяха, на кои генерали бяха, спомняш ли си? Освен генерал Стоянова? Ама 5-6 генералши имаше?

Е.А.: Имаше, имаше генералши.

В.К.: И те постоянно ли идваха или?

Е.А.: Идваха си редовно на беседи. Идваха да.

В.К.: Как се държаха? Скромни бяха, не парадираха.

Е.А.: A, имаше няколко така фъркаха.

В.К.: Фъркаха, понеже са генералши.

В.К.: Как Учителят е разрешавал онези случаи, когато някои деца в семейството са ненормални?

Е.А.: Да. За една сестра, която имаше едно момиче, което беше ненормално, не съм ли ти разказвала тази история? Тя сега в главата ми дойде.

В.К.: He.

Е.А.: Щото майката беше малко перка, така да се покаже, че е нещо повече от това, което се вижда. Тя има две дъщери. Едната е ненормална, а другата е нормално същество. По-малката е нормална, другата е така не е за пред хора. И като наближило време вече малката да стига голямата и да почнат да идват годежари, нали и кандидати да взимат малката, решават голямата да я пратят на манастир, болната да пратят на манастир, да не хвърля сянка върху младото момиче, да. Но все пак преди да я пратят в манастир решили все пак да питат Учителя. И отива тя сестрата при Учителя, пита Го и Той й казва: „Това е едно същество, което се е пожертвало за вас и е в това състояние, за да ви е добре на вас!" Е, сега, ако им държи да я пратят в манастир. Учителят така казал само, но те не посмели да я пратят в манастир.

В.К.: После годежарите дойдоха ли?

Е.А.: Ех, годежари няма ли да дойдат?

В.К.: Дойдоха годежари и взеха момичето. Значи не посмяха голямата да я пуснат.

Е.А.: Не посмяха, да. Не посмяха да я пратят в манастир или където и да е. Ами член на семейството е. После тя не била нещо външно болна, вътре имала нещо.

В.К.: Мен ми разказваха още няколко такива случаи, нали, с недъзи на деца и Учителят бил доста така категоричен и казал: „Те идват за да учите един урок на служене".

Е.А.: Да, именно, урок на смирение.

В.К.: Разказваха ми други случаи, когато са искали да се отърват от тях.

Е.А.: Е да, и те искали така де, ама Учителят като каже, че проблемът има и друга, истинска страна.

В.К.: Послушание трябва вече.

Е.А.: Е-ex, пък и тогава, ако не послушат, язък им.

В.К.: Ха, ха, така.

Е.А.: Разказах ли за една сестра мъжът й дето не я пущал, пък после я пуснал.

В.К.: Този случай си го разказвала. Да, отначало не я пуска, а после я пуща.

Е.А.: А тя казва: „Аз не мога да се отделя от Учителя, от вас се отделям и вие както искате живейте. Но аз от Учителя не се отделям".

В.К.: И ония клекнаха.

Е.А.: Не, това е урок за съпруга, защото и той бил така свободен човек. Ами приказките на някой мъж така дето плямпат. Що ще се месят в семейните работи на хората?

В.К.: Четем: „Повечето направиха задачата и резултата беше положителен. Само един неприятен случай имаше с една сестра, но тя беше нарушила правилото, беше питала за пътя, тъкмо което не е трябвало да направи".

Е.А.: Абсолютно, Учителят каза: „Няма да питате никого за пътя! Ако не знаете и не сте сигурни, ще спрете, ще помислите и като почувствате на коя посока да тръгнете, тръгнете по нея". Значи Учителят ще ги води.

В.К.: Коя сестра беше?

Е.А.: Милева.

В.К.: И какъв беше инцидента?

Е.А.: Ами.

В.К.: Нападна ли я някой?

Е.А.: Да, правил е опит.

В.К.: Опитът бил сполучлив за мъжа, който е нападнал и за самата нея.

Е.А.: Сполучлив опит и за двамата, няма що, и няма какво. Опит и туй то! Опит за поучение! За всички!