07. Когато 60 години ме делят

[Iskri4ka]

         Сега, когато 60 години ме делят от този период на живота ми, виждам моята грешка и пропуска, че аз не съм отишла при Учителя да го питам защо е казал така на Савка, да ми каже това. Сега разбирам, че е искал да ме предупреди за връзката, която правя с този човек, че ще ми донесе толкова страдания и противоречия, за които никога не бих могла да помисля. Разбира се, че аз нищо не можах да предвидя. Мислех си, че като не искам нищо друго освен обич, няма защо да се страхувам. Аз вместо да отида и да питам Учителя какво искаше да ми каже с тези думи, споделих с Любомир това, което Учителят ми е казал. Той малко се озадачи, почти нищо не каза, дори останах с впечатление, че се смути малко от думите на Учителя. Тогава аз никак не разбрах, че Учителя ме предупреждава, че там, където съм сега насочена аз няма да получа обич. Сянката, която тези думи на Учителя хвърли в съзнанието ми остана. И когато споделих това с Любомир, почувствувах, че и той помисли, че тези думи засягат и него. Останах с впечатление, че се смути и леко помрачаване видях на лицето му. Тези думи на Учителя бяха първият белег отвън, който ме предупреждаваше, но аз в увлечението си не отдадох нужното внимание, не се спрях да мисля и да анализирам защо Учителя ми е казал това. Аз не помислих, че ако съм на правата посока Учителя няма да ме предупреждава чрез тия думи. В тези думи „има кой да я обича", ясно се вижда, че от другаде ще дойде обичта. Учителят много деликатно и внимателно иска да ме предпази, да ми спести всички страдания и скърби, през които минах после.

         Това беше първата кардинална погрешка и непослушание към висшето и Божественото. Както всяко влюбване носи заслепяване, така и аз бях заслепена. Винаги след това, когато си спомнях думите на Учителя, чувствах, усещах едно свиване на сърцето, скрита болка.

         Една сутрин, когато той отиваше на работа в инженерната работилница - той минаваше по ул. „Неофит Рилски" и аз излязох да го срещна. Аз вървях по „Неофит Рилски" и се зарадвах, че го виждам. Много се бях зарадвала, че го виждам и в същото време видях около него един кръг от светлина. Това ме учуди и още повече се зарадвах. Не бях виждала друг път у никого подобна светлина. И досега не зная дали това беше неговата аура или това беше моята любов, която бях проектирала върху него. Но това допринесе за усилването и укрепването на моята привързаност към него. Приех го като добър знак.

         Известно време след този случай аз вече бях в новата си квартира и една вечер съм легнала в леглото си и усетих, че той е до мене. Не го виждах, но ясно усещах присъствието му. Лежах малко изненадано и по едно време усетих, че ме помилва по косата. След като го видях, аз не споменах, не му разказах за това преживяване. Не ми беше удобно да кажа, че ме е помилвал . по косата, да не би това да го вземе като мое желание или някакво подсещане от моя страна. Не след много време това преживяване се повтори по същият начин. Пак го усетих, че е до мене, пак също така ме помилва по косата. Като се видях с него след това повторно преживяване, аз се осмелих да му кажа. Той ми каза: „Усети ли ме?" Попитах го: „Какво значи това?" Каза ми, че той излизал от тялото си и с астралното си тяло можел да пътува. Аз бях чела, че някои могат да излизат от тялото си, но лично преживяване не бях имала, нито бях срещала друг човек, който може да прави това. Аз не се усъмних в думите му, напълно повярвах.

         Тези две преживявания допринесоха за укрепване на връзката. Той се повдигна в очите ми, че има такива духовни способности и аз си помислих, че той е на много по-високо ниво. За тези преживявания с никого не споделих, освен с него. При срещите ни всеки споделяше това, което е преживял, което е опитал. Било за връзки, които е имал, било други някакви опитности. Той ми разправи една история от ранната си възраст. Като млад офицер и имал връзка с разни момичета. Разказвал ми е различни случки, но един случай ми направи силно впечатление, заради характера му. Разказа ми, че едно момиче се влюбило в него, то живеело във Видин, а той е бил поручик или подпоручик в Самоков. За да се срещнат, той в събота следобед, когато се освобождавал от службата, от Самоков отивал в София и оттам вземал влака за Видин. Срещал се с нея и на другия ден се връщал в Самоков. Не ми беше ясно как е успявал да прави това, но казваше, че го е правил. След време са се разделили. Минали доста години и той чул, че е заболяла от туберкулоза. Той отишъл да я посети, тя била на легло. Попитала го: „Ти за мене ли дойде да ме видиш?" Той отговорил, че не е дошъл да я посети, но случайно минал. Питах го: „Ама ти нарочно отиде да я посетиш?" - „Да, нарочно отидох, но не й казах". Това ми направи потресаещо впечатление. Това момиче го е обичало, заболява от туберкулоза, сериозно болно е, почти безнадеждно и той не й е казал, че отишъл нарочно да я посети, да прояви известно внимание, а я лъже. Обратното, ако не беше отишъл нарочно и беше й казал, че нарочно е отишъл да я види, тази лъжа е извинителна. Но да направи обратното, ми се видя жестоко, безмилостно. Мина ми мисълта: Дали и с мен няма така да постъпи? Аз се успокоих с мисълта, че той тогава не е познавал Учителя, а сега, като е в Братството и следва Школата, не би могъл да постъпи така. Изпитах някакъв далечен страх от такава постъпка, страх, който стига до ужас. Успокоих се при мисълта, че той сега следва друг път, че той сега иска да служи на доброто и милостта, обаче в съзнанието ми остана едно тъмно петно за него. Какво можеш да чакаш от такъв човек? Но обичта, която изпитвах заличаваше, покриваше отрицателните черти. Аз мислех, че той ще се промени и не може да постъпва вече така жестоко. При такива случаи у мене се зараждаше едно чувство да му помогна та никога да не постъпва така с никого. У мене се събуждаше едно силно майчино чувство към него да се изправи, да постъпва добре. Тогава не съм си давала сметка как може да стане това изправяне, нито пък как аз бих могла да му помогна. Желанието ми да му помагам с течение на времето през нашата дружба се засилваше и аз изпитвах готовност за жертва към него. Аз бях видяла някои слабости у него, но в същото време изпитвах и силно желание да му помогна да се изправи.

         Понеже имах силно желание да го виждам, използувах всички поводи и случаи. Аз не се криех, показвах почти привързаността си към него, защото чувството така силно ме беше завладяло, че не бях в състояние да го коригирам, да съм му господар.