Jump to content

11. В началото на нашата дружба


Recommended Posts

         Още в началото на нашата дружба, той се опита да ме ограничи в срещите ми с младите братя. Казваше ми да не се срещам и да не говоря с тях. Аз отговарях, че това е невъзможно, защото положението, което заемам в Братството е такова. Аз съм стенографка на Учителя, дешифрирам лекциите, мнозина от тях искат да прочетат една или друга лекция, която им е направила впечатление, аз не мога да не им услужа, защото мястото което имам в Братството ме задължава да услужвам на приятелите. Аз никак не разбирах, защо иска да ме ограничи. Давах си сметка за държанието ми с братята в Братството и мисля, че съм се държала достойно, пък и те са се държали добре с мене. Никой от братята не си е позволил неприлично държание с мене. Може би само той постъпи лошо.

         В един разговор с Учителя му казах, че усещам понякога от ръката ми да се движи някаква енергия, като че мравки лазят. Той ми каза: „Това е полова енергия, не се смущавай, тя тече през всяко тяло. Ако ме слушате ще ви дам метод да се справите с нея". Не попитах тогава какъв метод би ми препоръчал, но и по-късно не помолих Учителя да ми даде метод, както ми беше обещал. Аз не бях уверена в себе си дали ще мога да го приложа, защото имаше моменти, когато тази енергия с такава сила ми завладяваше, че нямах друга сила, която да й противопоставя. Страхувах се, че ако Учителят ми даде метод, да не би да не мога да го приложа. Имаше време, когато аз си живеех много спокойно и през този период, но имаше друго, когато тази сила нахлуваше в мен. Правила съм разни опити, за да се противопоставя, за да преграждам пътя й, но не всякога успявах. Аз дори се лишавах да чета някои неща, за да не би по косвен път да се събуди нещо в мен. Правех опити, но не всякога успявах.

         Около 1925 год. Любомир беше дошъл у дома и ми сподели, че се е срещнал с цар Борис. Той поискал аудиенция и царят му определил. Първото нещо, което казал на царя е: „Вие не сте цар за мене, но като сте цар на българите, защо избивате комунистите, които са българи?" Видя ми се много дръзко и смело, но такъв беше.

         В първите години на общия клас един хубав пролетен ден бяхме на екскурзия на бивака. Тогава минавахме още през Драгалевци. След като се събра групата, починахме си, направихме закуската и понеже беше ден, в който Учителят държеше беседа, насядахме всички на най-високата част на полянката. Учителят започна лекцията. Поговори малко и по едно време каза, че не е доволен от учениците. Че те не слушат, своеволничат и затова той ще ни остави. И както говореше, стана, взе си шапката и бастуна и тръгна по пътеката, която водеше към Драгалевци. Ние всички останахме по местата си. Мълчахме вътрешно смутени. Стана сестра Балтова и тръгна бързо подир Учителя. Той вече беше преминал рекичката и го настигна, когато беше поел по склона. След това стана и Лулчев, и той тръгна след Учителя. Настигнаха го, поговориха нещо известно време и по едно време се върнаха и тримата. Учителят седна и продължи беседата си. След това аз с никого нищо не споделих за станалото, но мисля, че на другия ден Любомир ме срещна и ми каза: „Ти знаеш ли защо Учителят избяга?" Казах, че не зная и че нищо не можах да разбера от това, което стана. Каза ми, че той е направил нещо, за което Учителят е избягал. Изпратил е някаква енергия към Учителя за да го изпита как ще реагира. Разбрах, че тази енергия била пакостна и могла да увреди на Учителя и затова, като отишъл Любомир да говори с Учителя, той се върнал. Казал му също - но не зная мислено или физически му е казал: „От бесният бик бяга и пияния". Това предавам само по памет, но разбрах, че бягането е от бесния бик, а бикът е Любомир. Питах го: „Ами ти защо направи това?" - „Исках да опитам, да видя как ще постъпи Учителя". От този случай се вижда, че Любомир е имал някакви развити духовни сили, с които се можел да си служи, но за съжаление той ги е използувал за да изпитва Учителя. Това не го препоръчва. За да си позволи да направи това, показва, че той не е познавал духовно Учителя, не е имал правилно отношение към него, като изпратил тези сили към Учителя, показва, че той не е имал уважение и почит към него. Ако е за възможности убедена съм, че Учителят е могъл да изпрати много по-голяма енергия към него, но Учителят не постъпва насилнически. Той не упражнява насилие. Спомням си смътно и друг един случай, но понеже не съм сигурна, няма да го описвам. Любомир до края на живота си остана с особено мнение по отношение на Учителя. Той като че ли не можа да познае и да оцени духовната същина на Учителя, който свещено пазеше свободата на своите последователи. Всеки беше свободен да се прояви както разбира. Не зная случай Учителя да е ограничил някого. А Любомир ми е казвал, че той иска да е свободен дух, не иска да се впряга в каруцата на Учителя. Това за мене остана неразбрано. Учителят беше за Божията Любов, Мъдрост и Истина - тези три основни принципа в Битието. Любовта дава живот, Мъдростта дава знание, Истината дава свобода. Когато човек има Любов, знание и свобода, той може да живее разумно. Любомир е искал да си служи със сили, които не са били в хармония с тези принципи, защото свободата, която дава Истината не му е била достатъчна. Той е искал друга свобода. Дали другата свобода не е насилие? Както се вижда от бягството на Учителя, Любомир си е позволил насилие. Дори и с мен е постъпвал така. Когато понякога не съм била съгласна с неговите разбирания и съм му възразявала, той си позволяваше да ме удари. Че в даден случай не мисля като него, че намирам неговата постъпка и поведение неправилно и му го казвам, защо трябваше да удря? В себе си всякога такова негово поведение съм считала като недостатък. Когато силният удря по-слабият, това не е похвала за силния.

         Като описах този случай за бягството на Учителя, си спомням, че на горната част на главата на Любомир, на темето в средата имаше вдлъбнатина - тъкмо там, където е центърът Любов към Бога. Понеже сводът на моята глава е заоблен. Веднъж Любомир ми каза: „Ех, да имам свода на твоята глава". Сам той е съзнавал, че му липсва нещо, но не е могъл да се владее.

         Като пиша за някои отрицателни черти на Любомир трябва да кажа, че той имаше и много хубави черти. Той беше щедър, всякога когато искаха някаква услуга от него беше готов да услужи. Обичаше науката, четеше много, беше интелигентен. Аз съм имала много и прекрасни разговори с него по най-различни въпроси. Имаше нещо и меко в него. И когато той проявяваше тази си страна, всичко вървеше хармонично, разбирахме се и нямаше спорове. Съжалявам, че не можеше да бъде всякога така. Тези моменти на разбирателство, на хармонично отношение покриваха отрицателните мигове. Вероятно с обичта, която имах към него можах да създам условия да се прояви доброто и красивото в него.

         Спомням си веднъж, бяхме на екскурзия на Мусала двамата за два-три дни. Времето беше хубаво, красиви слънчеви дни, много добре прекарахме и бях доволна. Като се прибрах след екскурзията вкъщи, изпитах някакво облекчение. Зарадвах се, че съм у дома и че съм сама. Това малко ме изненада. Аз много се радвах, когато сме заедно и само след като бях едва три дни с него, се зарадвах, че съм сама. Като се разделих с него се почувствувах толкова доволна и радостна, че това обърка вниманието ми. Дали съм била напрегната да пазя да не се случи нещо неприятно? Питах се на какво се дължи това. Нали исках да бъда с него, защо като се разделих изпитах такава радост? Друг път не беше се случвало такова нещо. Някакво насищане изпитвах, пълно ми беше и ми беше много хубаво. Тогава не можах да разбера защо стана така. Като, че ли нещо ми е тежало и след отделянето ми олекна. Какво ми е тежало не можах да разбера, но ми стана драго, че можах да бъда радостна и доволна, и без него. Такава мисъл не бих могла да приема преди да бях изпитала този случай. Аз бях така привързана към него, така широко беше приет у мене, че той властваше върху мен. Аз всичко претърпявах както и да се отнасяше с мен.

         В един разговор Учителят ми каза: „Ти го пусна да влезе в твоята светая светих с калните си обуща, с всичките животни и зверове". Когато Учителят ми каза това, аз не съзнавах, че така съм постъпила, но днес виждам, че думите на Учителя са прави. Че когато съм го приела в себе си и съм го пуснала в своята светая светих, не е било правилно, а може би и грях по отношение великото, святото в живота. Човешката душа - мястото където се проявява идейното и светлото, което е определено за Бога, там аз съм пуснала човека и при това с всичкото негово несъвършенство. Това се дължи на заслепяването при влюбването. Аз съм смесила любовта към Великото с влюбването в един човек и при това доста суров и необработен. На времето това никак не ми е било ясно. Виждах, че нещо не върви, виждах, че някакво разместване има, разбирах, че някъде бъркам, но не знаех къде, а още по-малко как да се оправя и как да излеза от това объркване.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...