Jump to content

16. Първите години, когато започнах да слушам Учителя


Recommended Posts

         Първите години, когато започнах да слушам Учителя, понеже бях чувала и отрицателни неща да се говорят за него, аз съм се питала дали всичко, което говори Учителят е истина, да не би да има и неверни неща. Но аз тогава исках да опозная учението, да разбера. Аз нямах съмнения в Учителя, но исках да разбера истината, защото за много неща не бях осведомена. Не исках да влизам в заблуждения. Питах се, дали пътят, който сочи Учителят е верен, дали няма някаква заблуда. Тези въпроси съм си ги задавала пред себе си и всеки път, след като съм слушала беседата или лекцията, аз оставах с едно вътрешно убеждение, че няма заблуди и не виждах нищо отрицателно. Всичко, което Учителят говореше ми беше ясно, понятно, харесваше ми и аз исках само да приложа това учение в живота си. Като слушах Словото на Учителя в мене не възникваха никакви смущения, никакви противоречия. Ако е имало нещо, което не разбирам, аз си мислех, че това нещо ще го разбера по-късно и че мога да го разбера след известно време. Мислех си: Не разбирам, защото не съм пораснала за да го разбера. В Словото на Учителя не съм срещала противоречие и неяснота. Учителят ни учеше и искаше да повдигне съзнанието на човека за един висок морален живот. Аз това желаех да правя. Противоречието ми беше в това, че аз не можех да правя така, както искам. Аз виждах в себе си недостатъци, несъвършенства, с които не можех да се справя. Аз не можех още да проявя такава висока любов, за която Учителят ни говореше. Любомир продължаваше да ми говори все така за Учителя и аз не всякога можех да му възразя с доводи, че не е така. Любомир беше силен в логическата си мисъл и понеже аз му вярвах, тази вяра не ми носеше спокойствие и вътрешен мир. Затварях се в себе си, исках да разбера прав ли е Любомир като ми говори тези неща или е заблуден, или се е поддал на някакво отрицателно отношение към Учителя. Вътрешният смут, който настана в мене, аз с никого не го споделих. Помня, че само веднъж се опитах да кажа нещо на един от братята за това, което Любомир ми говореше, но по-скоро аз исках да опитам какво впечатление ще направи на другите. Този брат, като че нищо не разбра, пък и аз като го казах съвсем не бях уверена и имах чувството, че стъпвам на несигурна почва, по-скоро като, че друг някой говореше в мене. След това си казах: Никакъв опит няма да правя повече, нито да говоря по този въпрос с когото и да е. Ще чакам на мен да се изяснят въпросите. Мина доста време 5-6 месеца. Ние бяхме отишли на лагер на Рила, на езерата. Любомир не всякога идваше на върха. Канеше ме да ходим на други места, не с Учителя. Това ме измъчваше и понеже аз исках да бъда с него, отивах но вътрешния му смут растеше. Нещо нередно ставаше, така го чувствах. Аз дори с Невена не споделих, нито я попитах какво е нейното мнение за това, което Любомир говореше. За мен всъщност не беше важно нейното мнение, тя можеше да си мисли както иска.

         Една сутрин аз закъснях малко, за да отида на върха за изгрев. Учителят беше почнал беседата и аз не отидох на мястото, на което седях обикновено, за да записвам Словото на Учителя. След тази своя постъпка така се измъчих, че втори път не допуснах така да постъпя. По това време, когато се случваше да отида по работа при Учителя, чувствах някаква преграда между мене и Учителя. Тази преграда бяха ония неща, които Любомир ми говореше и които не бях изхвърлила от съзнанието си. Един ден Любомир, Невена и аз, след беседата отидохме за ягоди в гората за цял ден. Там аз набрах една кутийка ягоди и като се върнах ги занесох на Учителя. Той ги прие, но след два дни аз бях близо до палатката на Учителя и видях как той ги изхвърли в хвойните. Казах си: Значи Учителят не приема ягодите от мене. Това беше език. Той го направи за да видя.

         Дали Любомир е говорил и на други някои приятели за своите съмнения към Учителя, не зная, не съм го питала, аз се чувствах като отровена, като болна от някаква заразна болест. Не можех да кажа на Учителя това, което Любомир ми говореше за него. Тия отрицателни работи не можех да ги изговоря, защото аз не вярвах, че е така, както той ми говори. Не можех да ги кажа и заради това, че не исках да изложа Любомир пред Учителя за това, което говори. Аз исках той да стане негов ученик, да приеме учението, както аз го бях приела, но той всякога е имал особено мнение по някои въпроси. Той ми казваше: „Аз искам да бъда свободен дух, не искам да се впрягам в колата на Учителя". Като ми говореше така, аз се надявах, че това е нещо временно, че Любомир ще преживее съмненията си в Учителя. Аз обаче носех товара.

         Като се върнах от езерата, Учителят започна да се затваря за мене. Ако можеше да не ме поздрави, не ме поздравяваше. Ако можеше да избегне да ме срещне, ме избягваше. Аз виждах това и страдах. Учителят много често на нас стенографките ни даваше от плодовете, които носеха на него. Веднъж един брат донесе в една голяма продълговата чиния пълна с хубаво грозде и само две круши върху гроздето. Аз видях чинията с гроздето и двете круши. Когато видях двете круши, видях, че Учителя ме отделя от стенографките. Никога дотогава не беше се случвало такова нещо. Това още повече ме натъжи. Казах си: „Учителят не ме иска". Аз се досещах, че това той го прави, заради това, което Любомир ми говори и тогава много се колебаех да отида при Учителя и да му кажа, че не съм съгласна с това, което Любомир ми говори, но надделя чувството, да не изложа Любомир. Виждах, че Учителя знае това, но не можех да го кажа. Аз дори и на Любомир не казах за начина, по който Учителя се отнасяше към мене, защото се страхуват, че Любомир може да го използува срещу Учителя.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...