Jump to content

18. Когато идвах в свободните дни


Recommended Posts

         Когато идвах в свободните дни събота и неделя на Изгрева, аз ги прекарвах при Паша. Още първата година след като отидох учителка, Паша и Савка се разделиха. На Савка разшириха една малка лятна кухничка, за която аз бях се наела да я построя до „Парахода". Ние трите стенографки живеехме в една стая с три легла и три маси и беше доста тясно. Аз бях намислила да направя една палатка до „Парахода", която да я покрия с импрегниран плат, за да можем там да се храним през летните месеци. Аз бях поръчала бичмета и бяха до „Парахода". Като видял тези бичмета Учителят попитал чии са. Казал му, че Еленка ги е взела. Учителят ме попита защо ми са тези бичета, казах му, че искам да направя рамка за една по-голяма палатка, която да поставим зад парахода и в нея да си пренесем кухнята и през летния сезон да се храним там. Мислех си, че по този начин малко ще ни се разшири жилището през летния сезон. В „Парахода" бяхме три стенографки, в стаята имаше три легла, три маси и беше доста тесничко. Аз предварително не бях попитала Учителя може ли да направя палатката както бях замислила, защото палатката е нещо подвижно и си помислих, че ако Учителя не одобри плана ми ще я махна. Когато казах на Учителя плана си, че искам да направя палатката от платно, той каза: „Е, ние пък ще дадем дъските, за да не е от платно". И така направихме една малка барачка от два метра на два и половина. Тази именно барачка разшириха на Савка, в нея тя живя до 1940 год., след като се разделиха с Паша.

         Когато се връщах през ваканциите на Изгрева, аз вземах участие в работата на стенографките. Пишех редовно, дешифрирах лекции и съм вземала дори и в село да дешифрирам. Аз не се отделих от стенографското тяло. Паша и Савка се държаха колегиално с мене. Аз с никого не споделих защо Учителят ме изпрати учителка. Може би те се досещаха, че е във връзка с Лулчев, но какво бяха разбрали никога не попитах. Спомням си само веднъж, след като се върнах от учителството, по някакъв повод със Савка споделих някои неща за отиването ми като учителка. Когато и разказах някои неща, тя само ми каза: „Еленке, но това е ужасно!"

         Когато се разделихме тримата - Невена отиде учителка, аз също отидох учителка, а Любомир отиде в Тетевен. Той не разбра какво аз преживях и моето убеждение беше, че той никак не се интересуваше какво правя аз и как живея. От време на време разменяхме осведомителни писма.

         В тези четири години, когато бях учителка, аз с никого не споделих своите преживявания. Но през цялото време в мен ставаше един изяснителен процес. Трябваше да изясня на себе си това, което се отнасяше до отношенията ми с хората, към приятелите, към членовете на Братството, към семейството на Любомир, към всичко в живота ми. Аз бях сама в село, нямах никаква възможност да споделя това, което изживявам и като, че ли станах по-независима. Всичко преценявах сама, за всичко трябваше да се грижа сама, никаква помощ не можех да чакам от никого. Така станах по-самоуверена и по-самостоятелна.

         Още първата учебна година на края уволниха Невена. Любомир й гостувал, спал при нея и затова я уволнили.

         В началото още на дружбата ни, той ми беше казал, че аз съм имала в духовния свят големи богатства, от които той е копаел като от мина. Аз не разбрах, нито знаех какви богатства съм имала, нито знаех какво той е вземал и копал. По това време аз имах един сън. Сънувах, че съм имала един подарък от Учителя. Един много красив бюфет изработен изящно в резба. В съня го видях, че той е изгорял, но целият както е изгорял е запазил формата си, но всичко е обърнато в пепел. За този сън си помислих, че страданията, които имах с него нещо у мене се е опепелило, изгубила съм нещо, което не може да се оправи. Така аз изтълкувах съня си. Този сън го сънувах и втори път. Видях същият опепелен бюфет. Помислих си, че нещо, което ми беше дадено от Учителя съм изгубила. Това, което Любомир е вземал е било вредно за мене. Аз нито знаех, нито разбирах, че той е вземал, но ако с това вземане той ме е държал вързана за себе си, това не е било добро за мене. Когато почнах да правя опити за отдалечаване и разделяне, аз често се заричах да не отивам при него, но изведнъж у мене настъпваше такова силно желание да го видя, че почти никога не устоявах и отивах. В такива случаи съм го питала защо ме вика. Той само се усмихваше и не отричаше, че прави нещо, което ме кара да отивам при него. Спомням си дори един случай на езерата. Учителят ми каза да отида при Любомир и да го питам защо ме вика, но той никога не ми е отговорил на този въпрос. Той правеше нещо - хващаше някакви сили, които действаха на подсъзнанието и будеха у мене желание да го видя. Не зная дали съм права, но мисля, че той правеше това с половата си енергия.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...