Jump to content

24. Друга история


Recommended Posts

         Ще разкажа една друга история свързана с Любомир. Идва при мене той и ми казва, че има заведено едно следствие срещу Учителя. Но има и едно обвинение и срещу него. Той закачил едно малолетно момиче. Момичето беше едно от братските деца. Той дойде и ме помоли да поговоря на момичето, за да не каже това, което е казало на другарката си. Неговата другарка казала на майка си, а майката го занесла на полицията. Казах му: „Ще се опитам да помогна". Повиках момичето, поговорих му. Казах му, че то нищо няма да спечели, ако при разпита каже точно какво й е направил Лулчев. Мнозина дори може да се усъмнят и да кажат: Момичето казва това, пък кой знае той какво е направил. Казах й също, че това което е направил не е хубаво, но аз я моля да не петни Учителя повече и да каже само, което трябва да каже. Преди да отиде на разпита аз пак повиках момичето и му поговорих пак. То ме послуша и каза това, което можеше да се каже. То беше за добро и на момичето. Заведеното следствие се прекрати, както са се прекратявали всички следствие завеждани срещу Учителя за недостатъчно доказателства.

         Не мина много време след тази история и някои от групата на Любомир ми каза, че братът на Любомир и мене обвинил в предателство. Любомир споделил с мене някакъв разговор, който имал с царя, но изглежда, че той го е споделил и с други хора, които не зная по какви пътища са го занесли на царя и Любомир, като отишъл при царя той му се сърдил, че разказва разговорите на другите. Братът на Лулчев - Андро, попитал брат си: „Ти казали това на Елена?" Любомир отговорил, че ми го е казал и Андро си извадил заключение, че тя със своите македонци го е предала на царя. Това, че Любомир е допуснал и повярва, че аз мога да направя този донос скъса и последният конец на нашата връзка. Казах си: „Този човек и приятел не може да бъде". Ако в тия 14-15 години на дружба не е могъл да разбере, че такава постъпка не мога да направя, няма смисъл да поддържам никаква дружба. След тази негова постъпка аз не го потърсих повече. Срещали сме се случайно, виждали сме се на беседи и лекции, но аз абсолютно не го потърсих. Въпросът за мене беше решен, но имаше много въпроси да си изяснявам и избистрям. Аз искам да бъда справедлива и към него. Това е могъл, това е направил. Така е разбирал, така е бил построен, не е могъл да постъпи другояче.

         Бяха минали няколко години след това. Учителят ме повика и ми каза да отида при Ади и да й поговоря да не ходи в Дирекцията на полицията да се оплаква от Лулчев. Разбира се, че отидох. Намерих я в дома в Павлово, отидох преди обяд. Беше сама. На обяд дойде мъжът й. Запознах се с него. След обяда той отиде пак на работа. Аз престоях у нея до вечерта. Говорих й много, тя имаше хубаво отношение към мене. Казах й, че такова оплакване може да донесе много неприятности на Учителя. Помолих я да не прави това. Тя разбра и не го направи. Аз вечерта се върнах късно от Павлово и не отидох да кажа на Учителя какво съм направила. На сутринта имахме клас и след класа, и Паневритмията Учителят ме потърси. Попита ме какво съм направила. Разказах му всичко. Впоследствие разбрах, че Невена казала нещо на Ади, с което я подплашила, че може мъжът й да разбере, че нещо нередно имало в отношенията им. Това, което Учителят поиска аз го направих и никога с никого не съм споделяла за този случай. В този случай аз бях доволна, че Учителят прояви доверие към мене да направя някаква услуга за него. Аз се чувствах и се чувствам много длъжна за всички неразумни постъпки, които съм направила и с които съм създала неприятности на Учителя, още повече, че той е бил много благ към мене.

         Спомням си веднъж, че казах на Учителя: „Забелязала съм Учителю, че вие сте бил строг към някои братя и сестри, а към мене сте се отнасял много меко и сте бил много внимателен. Вие никога не сте се проявил така строг към мене. Дали съм така слаба, че не мога да понеса един удар от вас?" Той ми каза: „Къде да те ударя, когато си цялата в рани?"

         Подпис: ЕЛЕНА АНДРЕЕВА                                                                               31 май 1987 година, София.

         На Вергилий за съхранение.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...