Jump to content

БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН" - 1


Recommended Posts

БЕЛЕЖКИ

КЪМ „ МОЯТ РОМАН"

(Магнетофонен запис от ВЕРГИЛИЙ КРЪСТЕВ)

Вергилий Кръстев: Разглеждаме „Моят роман". Тука говорите за баща си и майка си. Майка ви откъде е? Как се казва майка ви?

Елена Андреева: Фанка.

В.К.: Фанка, коя?

Е.А.: Миладинова.

В.К.: Къде е родена?

Е.А.: Македония.

В.К.: Родителите ви с какво са се занимавали?

Е.А.: Ами родителите ми бяха обикновени хора, селяни.

В.К.: Фанка Миладинова. А баща ви как се казваше?

Е.А.: Щерьо Андреев.

В.К.: Той откъде беше? Родът им откъде идваше?

Е.А.: От същото село откъдето съм родена и баща му се казваше Андрей - дядо ми. Да, Андрей беше дядо ми, аз фамилното име съм взела от дядо си.

В.К.: Значи дядо ви имаше пет сина и три дъщери. Това е бащата на вашия баща.

Е.А.: На моя баща, да.

В.К.: А на майка ви рода?

Е.А.: А на майка ми бяха четири сестри. Те бяха в едно село много високо в планината и много бедни бяха и после албанците са ги нападали много пъти и са ги ограбвали, и са им взимали храната, дрехите и много са страдали. По бащина линия не е така. При дядо беше по-изобилно всичко. А там те са били по-бедни, но защото са били нападани, а не за друго.

В.К.: Сега на майка ви първия съпруг почива и на вашият баща първата му жена умира.

Е.А.: Умира, да.

В.К.: Животът ги събира.

Е.А.: И аз съм от тоя брак.

В.К.: Вие сте от този брак. Сега тука споменавате, че тази къща която е направена от камък и била много студена. Там майка ви се разболява.

Е.А.: Каменна къща беше, така от бигор камък. Хубава беше къщата, ама нехигиенична, защото не беше много поставена на слънце, някак по-усойно беше мястото и не беше много здравословна.

В.К.: Не, прави ми впечатление друго, че родителите на първия брак на майка ти, на баща ти подаряват имота и го преписват, нали?

Е.А.: Да, ама.

В.К.: За да може да ги гледат.

Е.А.: Да.

В.К.: И те гледаха ли ги?

Е.А.: Да, изгледаха ги. Майка ги изгледа.

В.К.: Щото така е много интересно. Нали тя си заминава, първата съпруга, а родителите преписват за да ги гледа втората съпруга на бившия си зет. И аз питах, да не би нещо да се е объркало.

Е.А.: А не, не, понеже те видели, че майка ми е добра жена и така спечелила доверието мама, че могат да живеят с нея и затова така е станало.

В.К.: Значи, когато сте била малка сте плакала, искала сте да ходите на училище и да учите. Как го усещате сега като потребност на Духа или като изискване на Духа?

Е.А.: Нещо вътрешно. Един вътрешен стремеж носех в душата си. Нещо подсъзнателно.

В.К.: И вие сте били сама в училище момиченце.

Е.А.: Момиченце, да.

В.К.: И те са се шегували, че можете да станете даскалица.

Е.А.: Даскалица.

В.К.: Виж как някой път пророчестват.

Е.А.: Да.

В.К.: Кара-вара станахте.

Е.А.: Пак станах учителка. „Щерю ке я прай Елена даскалица".

В.К.: Когато дойдохте в София вие сте говорили с македонско наречие и децата ви викат македончето, а вие сте се наричали там бугари, така ли?

Е.А.: Бугари.

В.К.: Вие не знаехте езика,

Е.А.: Македонският език, разбира се, наречие, да.

В.К.: А иначе как ви приемаха децата, подиграваха ли се?

Е.А.: Е шегуваха се по детски. Не, не сами правили, но аз бях засегната, че ми казват македончето. И казвах, защо бе татко, нали сме българи бе? Защо да ми викат македончето?

В.К.: Тука по-нататък, вие споменавате, че там имало пансиони в градовете на Македония и смятаха те там да ви пращат, а не при себе си в София. Какво представляваха тия пансионати?

Е.А.: Пансиони. В градовете бяха пансионите, е от деца на родители по-интелигентни, на по-интелигентни родители, за да дадат образование.

В.К.: Сега този пансион денонощен ли беше или там се спеше, или какво?

Е.А.: Не, ама аз не съм живяла там.

В.К.: Имаше такива пансиони.

Е.А.: Имаше такива пансиони, но баща ми решава да ме вземе при него, щото е по-практично.

В.К.: Сега когато баща ви се преженил отведнъж вие сте получили копривна треска. Но след 23 години при една по-голяма вътрешна мъка и противоречие отново се появява. Във връзка с какво беше?

Е.А.: С Любомир Лулчев. И досега я имам. Знаете ли, че аз почти всяка сутрин си правя четков масаж.

В.К.: Добре. Вашата приятелка от гимназията е Сапунджиева, така ли?

Е.А.: Да, Мария Сапунджиева се казваше, заедно учихме в гимназията и така хубави отношения имахме помежду си.

В.К.: Вие отидохте при нея на гости.

Е.А.: Отидох. И тя идваше и аз ходех нали.

В.К.: Но става въпрос, че на семейството, което е живеело над тях са някакви дъновисти. Как чухте гласа?

Е.А.: Е, виж сега и тогава чух този глас, дето казвам два пъти, три пъти Дънов, Дънов, Дънов, тогава чух. Тогава чух. Вижте не го чух външно, но вътрешно го чух брат. Вътрешно определено го чух.

В.К.: Така тук чета: „Не бяха минали две години откак слушах Учителя и един приятел от Братството ме покани да посещавам едно събрание на една група на последователи на Учителя, която група се ръководеше от по-възрастен брат, казваше се Дончо".

В.К.: Кой беше тоя приятел Дончо?

Е.А.: Ами, Дончо, нищо.

В.К.: Мисля друг ви е поканил на събранието, не си спомняте кой е?

Е.А.: А, който ме е поканил. Мисля, че беше Димитър Стоянов или Михаил Влаевски, един от тях.

В.К.: Кои бяха тези приятели там в тази група?

Е.А.: Бяхме доста души.

В.К.: Колко 5-6 души?

Е.А.: Повече от десет.

В.К.: Спомняш ли си кои бяха там?

Е.А.: Брат Влаевски с жена му също беше, моята приятелка Мария Сапунджиева беше, нейният брат Христо беше, Георги Томалевски, 3-4 братя други също, които бяха както при Учителя така и при Дончо ходехме.

В.К.: Коя е тази приятелка твоя, която се разболява от скоротечна туберкулоза?

Е.А.: Мария Сапунджева.

В.К.: Мария Сапунджиева си замина?

Е.А.: Да. тя си замина още първата година, когато влязох аз в тая школа, поради гладуването там.

В.К.: Значи школата на Дончо.

Е.А.: На Дончо, да.

В.К.: Значи: „Така стана с моята приятелка, която благодарение на режима заболя от скоротечна туберкулоза и си замина". Това е Мария Сапунджиева.

Е.А.: Сапунджиева, да.

В.К.: Която благодарение на нея се запознаваш с Учителя. Така и нейния брат.

Е.А.: Да. Лична приятелка ми беше. И знаете ли с нея бяхме така като равни. И все се занимавахме със сериозни въпроси. Не така с приказки, да. Четяхме книги, интересувахме се от много въпроси.

В.К.: Значи дотук са били личните бележки.

Е.А.: Може личните бележки най-кратичко.

В.К.: Което сте написали и това което имаме ще бъдат допълнени тези неща.

В.К.: Тука четем: „Както вървях покрай мене мина един брат, който бях виждала на беседите. Той се движеше по-бързо пред мене и замина напред. Той мина-замина, дори не ме погледна".

Е.А.: Да. Това беше първата ни среща, ние не си продумахме и той не ми продума.

В.К.: „Такъв човек мога да обичам".

Е.А.: Да, тогава така беше. Това беше първата среща с него. Е, вижте сега, това е фатална работа.

В.К.: Фатално астрологическо съчетание, фатално съчетание.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...