Jump to content

БЕЛЕЖКИ КЪМ „ МОЯТ РОМАН" - 5


Recommended Posts

Е.А.: Кои неща, да.

В.К.: Които сме записали по-рано. Ние сме записали много неща.

Е.А.: Добре.

В.К.: И тази книга, романа който е в момента сега, може би е една трета от онова, което имаме още записано. Впоследствие онова -ще се прибави към него.

Е.А.: Е, сега, какво, ти ще го прибавиш.

В.К.: Аз ще го прибавя, но става въпрос, че разрешаваш това нещо, нали?

Е.А.: Аз какво? Аз вече съм го дала.

В.К.: Да, добре. Не, става въпрос, че уточняваме се. Това е едната част, която имаш, другата част, която ние сме работили с тебе ще се добави и да се допълни, щото да бъде по-пълно.

Е.А. Добре.

В.К.: Прави ми впечатление следното, че Лулчев по време на Учителя той непрекъснато със своето си поведение създава проблеми, неприятности на Учителя в онази власт.

Е.А.: Да.

В.К.: Предишния режим. Преди 9 септември 1944 год. В различни положения, по отношение на морал, по отношение на властта, става съветник на Царя, така и така нататък. Със своето непослушание и със своето своеволие. Той си заминава и благодарение на неговия дневник и затова, че е бил съветник впоследствие след заминаването на Учителя, нали започнаха доста неща да излизат в печата, че книжки нали, съобразно неговите дела, обвиняват Учителя и всичко за неговите дела.

Е.А.: Учителят е виновен.

В.К.: Учителят е виновен. И сега накрая трябва да плати Учителят. И сега всичко след 9 септември 1944 год., което се хвърля кал върху Учителя, това е за поведението на Любомир. И сега твоето мнение какво беше сега?

Е.А.: Моето мнение беше, че е виновен, разбира се. Виновен, защото аз му казах на него за Царя, когато му беше съветник. Когато той каза, че отива при Царя и да го съветва, щото го вика Царят. Аз казвам: „Е, ти с кой акъл отиваш след като Учителят ти каза да не ходиш при него. С кой акъл?"

В.К.: Той казва.

Е.А.: И той ми каза: „Ами искам да опитам".

В.К.: Е, опита. Ама всичко сега се стовари, всичко срещу Учителя и на Братството и на всички.

Е.А.: А, на този опит се стовари на Братството и на Учителя и това е.

В.К.: И с неговото поведение и деяние, всички проблеми, които имаше Братството след заминаването на Учителя се дължеше на това. И тия гонения, понеже Братството и Учителя ги поставяха наравно с Лулчев.

Е.А.: С Лулчев, да.

В.К.: А това бяха различни неща.

Е.А.: Абсолютно. От небето до земята. Учителят е същество от друг порядък, от друг свят, а пък Любомир е Любомир, с името си.

В.К.: Любомир. Да, точно това трябваше да се каже. Комунистите написаха много статии.

Е.А.: Е, имаше, имаше, да.

В.К.: Интересно е, че дневника му го издадоха.

Е.А.: Как?

В.К.: Издадоха му дневника.

Е.А.: Издадоха му дневника.

В.К.: И с дневника атакуваха отново Братството и Учителя.

Е.А.: Да.

В.К.: Него толкоз не го атакуват, колкото Учителя.

Е.А.: Учителя, да.

В.К.: Че бил оръдие на Учителя и го е учил какво да прави Учителят.

Е.А.: Това не е вярно, щото Нали виждаш как е. Учителят не го караше да прави тези работи. Той искаше да го озапти даже да не прави нищо.

В.К.: Така беше построен. Така беше построен.

Е.А.: Лулчев лошо не е говорил на Царя. Не, ама народа това казваше. Нищо лошо не е говорил. Нищо не е осъдително за Лулчев. Ами той говорил на Царя за хората да се грижи.

В.К.: Това е след като напечатаха дневника на Лулчев.

Е.А.: На Лулчев, да.

В.К.: Тогава каква беше реакцията. Те без да искат го рекламираха.

Е.А.: Без да искат всъщност вместо да извадят очи, изписаха вежди.

В.К.: Така са нещата, както де.

Е.А.: Какво да правим? Има неща по-страшни от това.

В.К.: Може да го разкажеш. Да.

Е.А.: Сега, бяхме на бивака, на екскурзия, времето не беше много ясно. И така някак Учителят не беше много спокоен и каза, че ние не работим, не се отнасяме сериозно, от тоя род неща и е недоволен от нас. И както е недоволен рече: „Аз мога да ви оставя". Да ни остави, това значи, да се отдели и въобще да не се занимава с нас. Сега всички изтръпнахме естествено, не че се уплашихме, ами изтръпнахме от възможността това да стане. И когато Учителят каза това, така мина известно време и други неща говореше. Но аз не мога да възстановя това, което Учителят е говорил, защото е минало много време, нали не мога да го възстановя. Но по памет и по смисъл говоря. Учителят каза, че ще ни остави. После каза: „Да станем, ще се изправим на молитва, всички, ще се помолим, и Аз ще се помоля, Бог дами каже какво трябва да направя. Да останали при вас или да ви оставя". И след като се изправихме на молитва, всички се помолихме, кой както е могъл.

В.К.: Това колко продължи 10-15 минути?

Е.А.: Точно така.

В.К.: Това на бивака ли беше?

Е.А.: На бивака. И тогава Учителят, вече като свърши молитвата, аз останах изненадана от това, че Неговото лице беше просветнало, че нямаше нищо, просто онова лице предишното, такова грапаво, намръщено, сърдито.

В.К.: Което беше преди това, отпуснато.

Е.А.: Нямаше такова нещо. Стегнато лице, бледо, малко даже слабо-жълто. Така беше. Но иначе, и после Той каза: „Аз ще остана при вас".

В.К.: Сега във връзка с това, имаше ли някакъв повод, някакъв инцидент или не?

Е.А.: Може да е имало, но аз не знаех, защото смятам, че е имало нещо. За да бъде така строго, за да бъде така нещо, имало е нещо. Може, ами само Любомир ли е бил такъв, малко ли други братя бяха, които си позволяваха и те непозволени работи.

В.К.: Значи, това е една много голяма опитност.

Е.А.: Как?

В.К.: Защото много пъти Учителят е казвал: „Аз много пъти искам да затворя Школата".

Е.А.: Да.

В.К.: Това означава, че я отварял и после я затварял. Това преди 1922 год. съм го чел в беседите за непослушанието,

В.К.: Вие сте ми казвали, че някой път е имало беседи, когато са били много строги и Учителят не е разрешавал да се стенографира. На каква тема бяха тези.

Е.А.: Пак така, строги беседи с изискванията от ученика, нали. За изпълнение, прилежание, любов, обхода, за поведението на учениците. Туй, което Учителят искаше учениците да проявяват съзнателно отношение към работата.

В.К.: Те бяха на такава тема.

Е.А.: На такава тема, да.

В.К.: И когато не е разрешавал да стенографират.

Е.А.: И тогава, да. Не, Той го правеше това, мисля, за да остане в съзнанието ни.

В.К.: Да се впечатли повече.

Е.А.: Да се впечатли повече, поне аз така го мисля. Пък дали е така, но все пак. Не съм толкова компетентна да знам повечко.

В.К.: Имаше ли случай, когато Учителят беше много сърдит, недоволен.

Е.А.: Строг да, но сърдит не мога да кажа.

В.К.: Строг, в какъв смисъл се изразяваше тази строгост?

Е.А.: Тази строгост в туй, което ти казвам сега тези работи.

В.К.: Мълчалив?

Е.А.: Не, мълчалив едно, но когато говореше за нашето поведение, за непослушанието, за такива работи, всички ни засягаше, нали? Той ни засягаше нас като същества, че не работиме съзнателно и малко сме и безотговорни пред Него. В този смисъл.

В.К.: Значи искаше да ви остави?

Е.А.: Казваше, когато тази опитност сега, която ти разказвам, Той каза, че ще ни остави, пък една сестра каза: „Учителю, където да отидеш, аз с Теб ще дойда!"

В.К.: Ха, ха...

Е.А.: Където да отидеш след Теб ще дойда!

В.К.; А Той, мълчи.

Е.А.: Е, нищо не казва, да, нищо не каза.

В.К.: Имаше ли много случаи, когато сестри така да тропат с крак, някои имат изисквания към Него?

Е.А.: Не, аз не съм видяла.

В.К.: Да се налагат сестри или пък братя, да искат да се налагат така грубо, да се налагат по отношение на Него?

Е.А.: На Учителя, не мога да кажа.

В.К.: Не може да кажете.

Е.А.: Не съм видяла , така.

В.К.: Някой да има изисквания така, грубо да е изявено към Него?

Е.А.: Такива случаи не ги правеха пред хората.

В.К.: Те пред хората такива работи не ги правеха. Те бяха индивидуални случаи. Ами тогава, когато е бил недоволен, чувал съм, че някой път е посягал с бастуна си.

Е.А.: С бастуна посягаше само на Магдалена и на други не. Аз специално ще ти дам нейния образ, защото Учителят каза, че тя е канал, през който изтичат мръсотиите на Изгрева отвън в света.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...