ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

[Iskri4ka]

ПИСМА НА ПАША ТЕОДОРОВА ДО ЕЛЕНА АДРЕЕВА

         Бележки на редактора: Елена Андреева от 1931-1935 год. е в село Макоцево учителка, изпратена от Учитела във връзка със случая Лулчев. През това време Лулчев заминава за гр. Тетевен.

         Разменят се писма между Изгрева и село Макоцево. Особено в едно от тях от 24.Х.1931 год. Паша съобщава, че Учителят е викан девет пъти в Обществена безопасност във връзка със случая Лулчев и Елена. Представете си девет пъти! И затова се публикуват писмата на Паша и Савка до Елена.

София, 24.Х.1931 год.

         Драга Еленуца, кузум!

         Всеки ден мисля да ти пиша, и всеки ден не ти пиша. Защо ли, ще речеш? Ха, де, и аз не мога да се извиня. Както ида е, нали сега писмото е в ръката ти, какво ще философствувам. Аз още не посещавам университета, защото юристи, историко-филолози ще бъдем в новото здание на университета, на Цар Освободител, това ще стане от 1 ноември. Добре, че е така, та можа да се посвърши доста работа. Рилските беседи вече се печатат. Беседите, т.е. лекциите от сряда се работят при нас двете: една сряда от Савка, а друга аз. Друго нещо: миналият четвъртък бяхме на екскурзия, разбира се на Витоша, да не мислиш, че на езерата. Тръгнахме сутринта в З ч. без 15 мин. при хубаво, ясно, звездно небе. Колкото повече приближавахме към Симеоново, толкова и небето се заоблачаваше. Както ида е, но групата в която бяхме с Надя, ту се губихме, ту падахме и ставахме, и най-после стигнахме на Витоша, на бивака. Тук изгря слънцето и веднага след това дойдоха облаци. След малко взе да роси, но слабо приятен дъждец. После преставаше, пак ръсеше, но нямаше изглед за поправяне. Обядвахме в 11¹/₂ часа, а в 12¹/₂ тръгнахме за „ Изгрева" - града; едва стигнахме и дъжд силен заваля, който почти до днес валя, с малки прекъсвания.

         Трето нещо, Еленуце. Цели девет дни, почти всякога от 9 - 1 ч. по обяд Учителят бе викан в Обществена безопасност, дори бе разпитван по всички верни и неверни, възможни и невъзможни сведения, дадени от нас, учениците. Учителят казва: „ Чудно, как са могли толкова изопачени и неверни сведения да се дадат! Питаха ме, /казва Учителят/ много за Еленка, /ти знаеш вече по кой въпрос/ и отношенията й." Учителят казвал: „Аз не виждам нищо лошо в отношенията им. Те са в братски отношения. Изобщо, аз гледам на добро, на положителното в човека. То ме интересува". Много мило, хубаво го каза Учителят. Знаеш ли, тъй бях доволна, като слушах как красиво се е произнесъл за това! Даже на въпроса на Шкутова, защо там, в това общество повечето са психопати, Учителят казал: „Ако искаш да знаеш, най-добрите хора в България са те. По-добри хора от тях не могат да се намерят".

         Сега трето нещо, Еленуце. В четвъртък - 10 ч. сутринта едно младо стражарче дойде на Изгрева, донесе три покани от брат ти (!?!) Шкутов да се явим в 2 ч. сл. обяд в Обществена безопасност. Отидохме със Савка в 3 ч. Влязохме по извикване първа аз-же и стоях, кое виках, кое брулях, господствому-же до 4¹/₂ ч. Пита за мястото, за което ходихме през юни в нотариуса. Пита за заплатите, които ни се дават за работата, за беседите и т.н. По някои от тези въпроси писах нещо, но между това имаше от моя страна прекъсвания и безцеремонно приказване в очите му за кривата кауза, която защитава и т.н. Картината, търновската, висина стената. Иска, почти на всяка цена да каже, че този образ там е на Учителя, великият Учител на живота. Както и да е, казах каквото разбирах. После ме попита за тебе и за Л., за отношенията ви. Казах му натъртено, че са такива, каквито на сестра му към него /Шкутов има сестра/. Той започна да пита за Олга, но с недостоен език. Тогава скочих, озъбих му се и казах: „Турям вече точка на всички недостойни разпитвания!" И т.н. и т.н. Подписах се само и бях готова за тръгване. Той каза: „Нищо, от понеделник пак аз ще заговоря". Савка после влезе от 4 ¹/₂ ч. до 5.10 ч. Почти същите въпроси я питал. Сега довиждане, Еленуце! Кога тренът тръгне и ние ще се опитаме.

         Поздрав и добри пожелания за всичко от Надя, Аня, Паша, Кольо, Савка, Стоянка и Ветка.

Изгрев, 20.IV.1932 г., Сряда,

         10 ч. сутринта, при силен пролетен дъжд, който чудесно тропа върху покрива на „Парахода", който от своя страна, отвътре има един нов мебел. Като дойдеш, ще го видиш.

         Драга Еленуце.

         Вчера ти купих три пергелчета по З лв. и три моливчета по З лв. - всичко 18 лв. Значи, у мене остават още 7 лв. Не знаех дали не би ти трябвало още пергелчета. Еленуце-же, копривата редовно получаваме и винаги за нея благодарим. Аня е особено доволна от нея и всеки ден се готви. Също така редовно предавам копривата и на Надиния любимец.

         Сега Еленуце, да ти кажа главната мисъл от последната неделна беседа:" Любовта покрива всички погрешки". Този е стихът, върху който Учителят говори. Обаче, каза: „Аз бих добавил към този стих следното: Любовта не само покрива погрешките, но ги и изправя. Ако само покрива, това е наполовина свършена работа. Тя покрива и изправя погрешките".

         Днес, сряда - 24.IV.1932 год. Учителят говори върху „Динамическият живот" или-же „Динамика на живота". Истинската музика е динамическата музика. Във всичко трябва да има динамика. Иска ли човек да се добере до този живот, той трябва да разбира динамиката на своя стомах, на своите дробове, на своя мозък. За да бъде стомахът динамичен, ти трябва да му даваш определено количество храна, на дробовете трябва да се дава повече, а на мозъка постоянно. Колко е това количество, това е наука, до която всеки може да се добере.

         Еленуце, защо ли ти пиша с червено мастило? За да ти покажа, че имаме и червено, и черно, и синьо мастило. Тъкмо в този момент Савка ме пита за синия си жакет. Казвам: „Може Еленка да го е взела". Нали знаеш, че трябва да има някой виновник. Дано бъдеш ти в този случай. До неделя, този час иден ти ще бъдеш с Божията помощ в „Парахода".

         Следователно, аз мога засега, да ти кажа довиждане! Всичко най-добро в тия няколко деня.

         Целувка те сладко с. Паша.

         P.S. На отвъдната страница Савка ще напише няколко реда.

         Еленуце, бяхме на катедрата с Учителя. Казах, че ти пиша писмо. Той ми каза: „Напиши й едно изречение от мене". То е следното: „Малкото зло изпъжда голямото, а малкото добро привлича голямото добро. Ето защо човек трябва да живее добър живот, за да увеличава доброто."

         Е сега, Еленуце, пак довиждане-же!

(Савка на другата страница)

         Мила Еленке,

         На реда си и аз трябва да ти се обадя. Паша не ми даде да ти пиша с червено мастило, само за да видиш, какво ние в „Парахода" имаме и червено, и синьо мастило.

         Здравей Еленке и добра бъди. Ето, и Великденската ваканция иде, само още няколко дни ни делят. Не мога да ни ти неизкажа благодаря за копривицата!! Често аз правя и занасям хубава салатица от Еленкината копривица -чиста, свежа, прясна. Като дойдеш заедно ще отидем за аншна или американ, ти ще измериш колко ще трябва. Сега ти пожелавам хубаво и добро!

         Истина и красота, това е Любовта!

         Савка.

         „ Оставете Любовта, която носи живота, свободна, не я ограничавайте; не ограничавайте Мъдростта, която носи знанието и светлината; не ограничавайте Истината, която носи свободата и простора, ако искате да не си създадете най-голямото нещастие в света!"/От Учителя/.

         Н. Л. К. Б. А. ! /Няма Любов като Божията Любов!/

* * *

Изгрев, Събота, 7 ч. сутринта.

Света Варвара,

17.XII.1932 год.

         Драга Еленуца,

         В този момент, когато ти пиша, „Параходът" е в празнична премяна. Всичко е бяло, чисто, спретнато, наредено. След един час Учителят ще бъде на чай в „Парахода", по случай предстоящия Савкин ден, понеже утре, неделя, това е невъзможно почти. И ти ще опиташ малко от този празник.

         Четох писмото ти до Аня. Чети Еленуце, чети! После ще смъкнеш един товар на гърба си и приятно ще се чувствуваш, като да бе на фронт ходила. Аз отличен опит видях, че усилието не разстройва човека, а настройва. Латинският ми настрои нервната система. И тъй, напред!

         В сряда Учителят държа много хубава лекция за Йова и за Христа. Той съпостави страданията на единия и на другия и каза: „Йов мина през първото посвещение. Той обаче, запази живота си. Христос мина през второто посвещение - трудното, в което животът му се отне. Той изгуби животът си, но затова възкръсна". Освен това, Учителят обясни, защо дойдоха страданията на Йова. Страданията на Йова дойдоха по причина на това, че Бог го похвали. Когато Бог похвали някого, непременно страданията ще дойдат.

         Трета мисъл: Какво е търпението? Когато бурите и ветровете дойдат, дървото може да се огъва, да се люлее, но по никой начин не трябва да се изтръгне от корена. Следователно, търпеливият човек ще се огъва, ще се люлее, но по никой начин не се изтръгва от корена си.

         Вчера, петък, Учителят ни даде ново упражнение: „Всичко в живота е постижимо, когато времето е добро и ние сме разумни".

         Еленуце, макар и с късна дата, поздрави колегата си Катя с именния ден, като й предадеш от мене беседата „Жал ми е за народа".

         Еленуце-же, на тебе желая повторно и многократно лека работа и четене.

         Сърдечно те поздравлявам и хубаво целувам.

         Паша.

* * *

Изгрев, 23.XI.1934 год.

Петък.

         Драга Еленуце,

         От този понеделник се отвори трапезарията. Днес, петък, след чорбата Учителят ме запита: „Паша, можеш ли да пишеш на Еленка писмо да ни изпрати два килограма хубаво, краве масло? Ние ще й го платим." - „Да, Учителю, веднага ще й напиша. Възможно е тя утре да дойде и ще го донесе". - „Добре, пишете й още сега".

         И по този случай Еленуце-же, пиша ти това писмо.

         Важната мисъл от Учителювата петъчна лекция беше: „Причината за всяко нещо е в човека, а условията са вън от него. В причината обаче седи Бог".

         И тъй, понеже брат Мирчо седи и чака писмото, бързам Еленуце и те нежно хубаво целувам за новия сняг, който вече се топи.

         Сърдечни поздрави от Паша, Савка, Катя - дето зяпа и т.н.