Jump to content

1926_03_21 Жива реч / Живата реч


Recommended Posts

Аудио - чете Ангелина Михайлова

Архивна единица

От книгата, "Време и сила", Младежки окултен клас - година пета, (1925-26),

Издателство: "Бяло Братство", София 2010 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

 

От книгата "Жива реч", 19-32 лекции на Младежкия окултен клас, 5-та година, т.III, (1926 г.),

държани от Учителя П.Дънов (по стенографски записки), изд. София, 1937 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

ЖИВА РЕЧ

Деветнадесета лекция

12 март 1926 г.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Размишление

За следния път пишете върху темата „Жабата като символ“.

Напишете едно изречение от 3 до 5 думи най-много.

Уточнение: Написва се изречението „Само Истината води към Живота“.

Според вас кои думи в това изречение са положителни и кои – отрицателни? – Думата живот е положителна. Думата води подразбира известно ограничаване. Така написано, изречението представлява костелив орех. За да извадите силата от това изречение, вие трябва да знаете закона за превръщане на енергиите, трябва да знаете как да нареждате думите. Думата само, с която започва изречението, означава разнищване: знанието се нуждае не от нищене, а от тъкане. Ако написаното изречение е съставено от положителни думи, защо сутрин, когато ставате от сън, или при случай на страдания, не го изговаряте в себе си? Когато е в страдания, в нужди или в лишения, човек прибягва към това, което му е необходимо. Гладният търси хляб, жадният – вода, ученикът – книга, и т.н. Като намери хляб, гладният веднага започва да разговаря с него, дава му добър прием, освежава се и след това написва няколко вдъхновени думи. Следователно всяко изречение, всяка дума има смисъл само когато е преживяна.

Ако напишем изречението „Животът носи Истината“, разбрано ли е то? И то не е разбрано. Кой живот носи Истината? Ще кажете, че Божественият живот носи Истината. Животът е един, той не може да бъде човешки и Божествен. Когато казваме Божествен живот, ние имаме предвид съзнателния, разумния живот на човека, който върви във възходяща посока. Тъй щото ние казваме Божествен живот по нямане на думи, които да определят качествата на Живота. Думата Божествен не придава нещо особено на Живота. Значи изречението „Животът носи Истината“ е непълно. Какво ще разберете, ако кажа думите жива истина? Може ли да става въпрос за Истината, че е жива? Това са разсъждения, с които целя да си съставите нов език, да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически или музикално, но във всеки говор все има някакъв дефект. Някой поет пише: „О, водице, красива моя другарко в живота.“ – Това е мисъл, поетично изказана, без да изразява Истината. Водата не може да бъде другарка на човека, понеже не върви с него. Като стигне до някой извор, човек се навежда, пие от него, напълва си едно шише и заминава – нито водата го следва, нито той върви с нея. Някой казва: „Миличка, много те обичам!“ Щом каже тези думи, той изпитва срам, стеснение в себе си. Защо? – Разбира, че е пресилил факта. Той е казал нещо, което не е Абсолютна истина. Природата не обича лъжата. Когато човек каже нещо, което не е вярно, той изпитва известно стеснение, срам, недоволство.

Думата обич включва в себе си три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Когато човек придобие тези качества, само тогава изречението „Истината води към Живота“ придобива смисъл. И при това положение между думите на това изречение има известна празнина. Който се занимава с живата реч, той може да запълва празнините между думите в изреченията. Ученикът трябва да запълва празнините между думите, да прониква в тяхното съдържание и да извлича силите, които се крият в тях. Тъй както се говори днес, това е езикът за обикновените хора, за масата. Буквата с в думата само означава закон за промени, пълнене и празнене на Луната. Буквата а означава семе, което трябва да се посади в земята. Тя представлява първият принцип в живата реч – посаждането. Буквата м предствлява материали, които семето извлича от почвата и започва да расте, да се развива. За да израсте една мисъл и да почне да се развива, тя трябва да черпи материали от м – закона на материята. Буквата м представлява първичната материя, от която живите същества черпят сокове за поддържане на своя физически живот. Буквата о означава възможностите, които семето може да реализира всеки даден момент. Тъй щото, когато чуете думата само, в ума ви трябва да изпъкнат всички познания за силите, които се крият в нея. Каквато дума и да чуете, вие трябва да разбирате нейния вътрешен смисъл. Това значи познаване на езика, с който си служите. Колкото по-сложно е изречението, толкова е по-неразбрано. Ученикът трябва да изучава буквите като символи. Например буквата н означава отричане от реалността, а буквата и – потвърждаване на реалността. Буквата н представлява закон за примиряване, за справяне с противоречията на живота. Лесно се пише буквата н, но мъчно може човек да тегли една права линия между две противоречия и да ги примири. Ако може да направи това, той владее живия език, живата реч, с която Разумната Природа си служи. Който може лесно да се справя с противоречията на живота си, той може да пише цели изречения, съставени от живи думи, от живи, подвижни думи.

Седи един човек в затвора, осъден на десетгодишен затвор за десет хиляди лева дълг. В ума му седи мисълта за десетгодишния затвор и за десетте хиляди лева. Той не вижда никакъв изглед за освобождаване. В един момент вратата на затвора се отваря, един негов приятел влиза и му казва: „Имаш десет хиляди лева!“ Какво става със затворника? – Мисълта за затвора се стопява пред него като сняг и той се вижда свободен, със светнало лице. Изречението „Имаш десет хиляди лева“ не е изказано по правилата на граматиката, но съдържа живи думи. Това изречение е смислено. То произвежда по-голям ефект, отколкото ако дойде някой от затвора и започне да говори така: „Вашият високоуважаем благороден приятел дойде и прояви необикновен жест. Той разпореди да ви се дадат десет хиляди лева срещу дълга, за да го изплатите и да излезете от затвора.“ – Това е една официална реч, която не може да произведе такова действие, каквото произвеждат думите: „Имаш десет хиляди лева!“ Те са кратка, отривиста и смислена реч. Тя внася живот в човека.

Сега, като ученици на окултна школа, от вас се иска всяка ваша дума, всяка ваша мисъл, всяко ваше чувство и действие да произвеждат живот. За да произведат живот, те трябва да включат Истината в себе си. Намираш се в затвор, осъден си за десет хиляди лева дълг. Ставаш една сутрин и Божественото в тебе ти казва: „Не се смущавай, имаш десет хиляди лева!“ Истината в тебе ти подсказва това и те успокоява. – „Коя истина?“ – Една е Истината, която носи Свобода и Живот. Сама по себе си Истината не съществува. Тя е атрибут на Бога. Тя е израз на Божието величие. Когато Бог иска да се изяви по някакъв начин, Той се изявява чрез Истината. Любовта е друг атрибут на Бога. Мъдростта е трети атрибут, и т.н. Много атрибути има Бог. Кажете ли нещо за Истината, ще знаете, че тя представлява Разумното начало, в което живеете и се движите, към което имате отношения. Казвате ли нещо за Истината, Разумният живот трябва да затрепти във вас, да чувате неговите звуци, които се приближават и отдалечават от вас, за да понесат мисълта ви по вълните на живота тихо и спокойно.

В продължение на десет дена, сутрин, на обяд или вечер, наблюдавайте мисълта си и вижте каква основна идея ви занимава. Щом се домогнете до тази идея, дръжте я в ума си да видите как ще се развие. Същевременно нека всеки от вас да си напише едно изречение и да проследи какво въздействие произвежда то върху него. Ако е написано правилно, съобразно със законите на живата реч, въздействието от изречението ще продължи дълго време. Обаче ако не е написано според законите на живата реч, въздействието, което изречението е произвело върху вас, скоро ще изчезне. Не само цели изречения могат да въздействат върху човека, но даже и отделни срички. Например сричката ти в думата истина и сричката во в думата живот оказват силно влияние върху човека. Произнесете тия срички няколко пъти да видите какво влияние ще окажат върху вас. От сричките ти и во може да се образува глаголът отивам. Буквата т е силна. Горната черта на тая буква означава известно препятствие. Тази буква означава още и котва – знак, който представлява сила, която се стреми от центъра на Земята към центъра на Слънцето. Тази сила се движи във възходяща посока. Буквата и в сричката ти представлява безкрайно движение на силите. Значи Истината съдържа в себе си сили, които непрестанно се проявяват. Буквата с в думата истина означава закон на промени. Буквата н означава закон за примиряване с противоречията на живота. Буквата а съдържа условия за израстване на зародишите, вложени в човешката душа, както и за тяхното узряване.

И тъй, за да разбере Истината, човек трябва да отвори прозорците на ума и на съзнанието си, да я възприеме и разработи. Щом е дошъл на Земята, човек има какво да учи. Той постепенно ще върви от нисши към висши области на науката. В българския език думата истина започва с буквата и, във френския – с буквата v, в английския – с t. Значи, когато се стреми към Истината, българинът започва с безконечното; англичанинът започва с големи противоречия, с върхове и долини в живота; българинът започва една работа и не я свършва. Англичанинът обаче, щом започне една работа, непременно ще я свърши докрай. Буквата v, с която започва думата истина във френския език, показва, че французинът приема Истината по свой начин, с вътрешно противодействие. Буквата v представлява рога като на козел. Този знак е взет от старите езици. Латинската раса си служи и до днес с този знак, който показва стремеж към Земята. Славяните са взели този знак, но са го обърнали с върха нагоре – така той показва стремеж към Слънцето, към Първата Причина. Оттук виждаме, че буквите, с които си служат народите, представляват символи на нещата. Всеки народ си служи с такива букви и думи, които отговарят донякъде на неговото умствено и духовно развитие. По азбуката на всеки народ се съди още и за неговата култура. В немски език първата буква на думата истина е w, което показва, че за немеца Истината е свързана с гъстата материя. Буквата и, с която българите пишат Истината, представлява празна чаша. С това българинът казва: „Ако ми сипете нещо в чашата, от своя страна и аз ще ви дам нещо. Ако нищо не ми налеете в чашата, и аз нищо няма да ви дам.“ Едно нещо трябва да имате предвид: всяка дума трябва да съдържа поне една положителна сричка, на която да се крепи мисълта ви. За да бъде речта на човека жива, във всяко изречение трябва да има поне една положителна, възходяща дума, или във всяка дума трябва да има поне по една положителна сричка. Това трябва да знае всеки окултен ученик. Само така той ще може да се домогне до живата реч, до Живото Слово, което повдига и съживява. За обикновения човек е достатъчна официалната реч – речта на етикециите: високоуважаеми, високоблагородни и т.н.

Като изучават различните отрасли на съвременната наука, хората се стремят да ги прилагат в живота си. Колкото по-голямо практическо приложение има дадена наука, толкова повече хората се интересуват от нея и я изучават. Значи всяка наука има известно отношение към физическия, духовния, даже и към Божествения живот на човека. Достатъчно е една наука да се докосне до Божественото в човека, за да му даде условия да се прояви. Например преди хиляди години на Земята са съществували известни зародиши, които са се развивали добре, понеже тогавашните условия са били благоприятни за тях. Днес обаче те не съществуват, т. е. не могат да се проявяват и развиват, понеже условията им не са благоприятни. Днес те са в латентно, почиващо състояние, но ако се поставят при благоприятни условия, те могат да проявят живота. Такива зародиши съществуват и в човешката душа. Те чакат време и условия за своето развитие. Ако попаднат при добри условия, те започват да се развиват и проявяват живот. Ето защо, от човека зависи да развие ли своите дарби и способности, които като зародиши се крият в него, или за дълго време още да ги остави в спящо състояние.

Науката в широк смисъл на думата има за цел да приготви благоприятни условия за човека, при които да се проявяват силите на ума, сърцето и волята му. За да създаде тези условия в себе си, човек трябва постоянно да упражнява ума, сърцето и волята си, да им доставя нужния материал, с който да ги подхранва. За да се ползва правилно този материал, в помощ на човека иде положителната наука. Тази наука може да му въздейства във всички направления. Коя е положителната наука? – Това е науката, която води към придобиване на Истината. Казано е в Писанието: ”Истината ще ви направи свободни.“ Тя ще освободи човека от мъчнотии и несгоди, от страдания и противоречия, от падания и ставания, от обезсърчавания. Тя ще въведе човека в Царството Божие. За да придобие тази наука, човек трябва да изучава и прилага Божиите закони. Вън от тези закони никаква свобода, никакви отношения не могат да съществуват между хората. Следователно, който иска да изучава Божествената наука, той трябва да изучава Божествените закони така, както музикантът изучава законите на музиката и ги прилага. Истинският музикант трябва да свири не само онова, което музикантите преди него са свирили, но и той сам трябва да съчини нещо. Веднъж има ли музикално чувство в себе си, човек трябва да работи върху него, трябва да му дава храна, да го подхранва. Художникът, лекарят, философът, поетът също така трябва да работят върху себе си, да привлекат ония сили, които са необходими за подхранване на техните дарби. Не могат ли да привлекат съответни сили за своите дарби, те не могат да бъдат духовни хора. В каквато област на науката иска човек да прогресира, такива сили трябва да привлича към себе си.

Като ученици, от вас се иска смелост и благородство. С тези качества вие можете да напреднете в науката. Тя е необходима и за този, и за онзи свят. Науката, музиката, изкуството осмислят живота и помагат за разрешаване на трудните задачи, които се срещат в него.

Упражнение: Ръцете се издигат нагоре с длани, обърнати напред. Бавно се кляка с ръце в същото положение. Ръцете правят полукръг надолу до краката. Ръцете се вдигат настрани и нагоре. Издига се тялото, а ръцете в полукръг се спущат надолу. Упражнението се прави няколко пъти.

Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!

Време и сила (Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София, 2002)

32 беседи от 15 ноември 1925 г. до 27 юни 1926 г.

Жива реч

Жива реч (Младежки окултен клас. Година V (1925–1926). Том III. София, 1937)

14 беседи от 21 март 1926 г. до 27 юни 1926 г.

Начало: 19:00

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, ""Време и сила". Младежки окултен клас. Пета година (1925–1926). София,

Издателска къща „Жануа-98“, 2002.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

ЖИВАТА РЕЧ

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

 

Размишление

Тема: "Жабата като символ".

На класа ще обърна едно внимание. Напишете едно изречение от три, четири или пет думи. (Една сестра написва "Само истината води към живота".) Колко от думите на туй предложение са положителни и колко отрицателни? Коя дума е положителна? (Живот.) Животът носи страдания. (Води.) Тази дума ограничава. Туй предложение, както е така, то е един костелив орех. Вие само ще си играете с него. За да можете да извадите силата от туй предложение, трябва да знаете закона на превръщането и трябва да знаете как да съпоставяте думите. Вие започвате с една дума "само". Значи разнищване. А пък знанието иска да тъчеш. Туй е сегашният език.

Тогава защо като станете сутрин, туй предложение не го повтаряте, а само при такива специални случаи? Защо сутрин или когато сте в страдание, не го повтаряте? В природата как е? Като стана сутрин и съм гладен, хвана хляба, давам му един отличен прием. Казвам, той е дошъл навреме. Хвана го, поздравя се с него. "Аз се много радвам, че ме посети, твоите думи са толкова сладки, че само няколко като ми кажеш, ще бъда весел и радостен." Като ми проговори хлебецът, аз се освежавам, вземам перото и напиша най-хубавите думи.

За да има едно предложение смисъл, всяка една дума трябва да я преживееш. Ако кажа аз тъй, животът носи истината. Животът е живот, той не може да бъде и човешки. Туриш ли ти Божия живот и човешкия живот, ти имаш една дума неопределена. Под думата Божия живот винаги трябва да разбираме съзнателния, разумния живот, когато животът взема онова висше направление във възходяща степен. От нямане на думи имаме едно определение – Божия живот, но не че Божият придава нещо на живота. Но и туй предложение, което аз написах, и то не е пълно. Ами ако кажа тъй, жива истина. Истината може ли да бъде жива? То са разсъждения. Не мислете, че аз искам - вие си дръжте езика. То е един нов начин за разсъждение. Искам само да ви наведа на един нов метод да съпоставяте нещата. Човек може да говори красноречиво, поетически може да говори, музикално може да говори. Поетическото говорене, музикалното говорене има един дефект: "О, водице красива, моя дружке в живота." Поезия, но туй не изразява една истина. Водата не може да бъде дружка, понеже тя с мен не ходи. Като хвана водата, или я турям в шише, или в бокал. Не я вземам да се разговарям. Е, вие казвате: "Ох, милички, много те обичам." Че то не е вярно това в дадения случай – "много ви обичам". И някой път се засрамите, казвате: Много казах. И усещаш едно стеснение, като че те осъжда нещо. Защото живата природа у нас не обича лъжата. Щом кажеш нещо, което не е вярно, усещаш едно стеснение.

Под думата обичам... думата обичам съдържа три акта, едновременно три качества: съзнателна мисъл, съзнателно чувство и съзнателно действие. Има ли ги тия качества, това е обич. Съзнателна мисъл може да има само разумният човек. Туй е значи предложението, сега да се обясни. Само когато моята мисъл стане съзнателна, само когато моите чувства станат съзнателни, моите действия – съзнателни, истината води към живота. И туй още не е пълно. Между всички думи в предложението има празнина. И човек, онзи, който дойде да се занимава с живата реч, всички тези празнини трябва да ги запълни. Туй е скритата истина. Обикновеният говор на хората е само за масите. Ученикът, като запълни тези празнини, ще има друго разбиране. Защото в тази дума "с" означава влиянието на месеца. "С", то е закон на изменението.

MOK-05J-19-1.gif

Какво означава този знак? "А"-то, то е едно семенце, което трябва да се посее в земята – първият принцип в живата реч. А "м" означава условия, материя, от която това семенце ще вземе сокове, за да израсне. Твоята мисъл, за да оживее, трябва да почерпи от "м". "М" е знак на материята – първичната материя, от която живите същества черпят своите сокове. "0"-то означава всички възможности, които туй семенце в дадения случай може да използва. Всичко туй трябва да изпъкне в моето съзнание, като кажа "само". Едно дете слуша tres bien, какво означава? Или very good, какво означава това, или Вехашамаим, или Махар Бену? Език е това, трябва да се знае вътрешният смисъл на нещата.

Казвам сега, коя е най-подходящата форма, която при всички условия може да произнесеш? Колкото едно предложение е по-сложно, то става по-непонятно. Като изучавате символистиката, "N", "И" – едното "н", другото "и". Единият начин е на отричане на реалността, а другият – потвърждаване на реалността. "Н" – това е пак един символ, това е закон на примирение. Когато между две линии теглите друга една линия, па съедините, това е закон как да се справите с известни противоречия в живота. Всеки от вас може да напише "Н", но в живота си между две мъчнотии може ли да напише "Н"? Тогава има един жив език. След тези две мъчнотии, като напишеш едно живо "Н", може да ги примириш, да напишеш едно цяло изречение, направено от живи, подвижни букви.

Представете си, че вие имате да давате 10 000 лева и ви осъждат за десет години в затвор, ако не ги платите, седите, нямате нито стотинка. Пред вас седи затворът. 10 000 лева, затвор десет години – тази мисъл върви и ви тегне. И дойде някой и ви каже – има 10 000. Какво ще стане на вашето лице? Веднага затворът ще се стопи като сняг, десет години ще се смъкнат, и вие ще се усетите извън затвора, свободен и лицето ви ще светне. Значи само: "Има десет хиляди!" Може да не е граматически, по правилата, граматично не е написано: "Има десет хиляди." За дадения случай туй е една смислена реч. Сега вие може да кажете - вашият почетен приятел, високоблагороден, който, като се научил за вашето велико нещастие, че сте били осъдени на десет години, имал благородството да изрази своя жест, дошъл лично и т.н., и т.н. Туй ще го изкажете, нали? И то може, и то е право, официалното е, онова е съкращение. Казвам психологическия момент: има 10 000! А че вашият приятел, високоблагороден, това са второстепенни неща, те са от интимен характер. В дадения случай вие се нуждаете: "Има десет хиляди." Туй е смислена реч. Станал е един психологически момент.

В школата, в която сте, учението, което вие държите, животът ви трябва да бъде тъй, че всяка истина, като дойде във вас, да дава живот, живот, живот. Истината е живот. Станеш някоя сутрин, осъден си на десет години – ха, има десет хиляди! Божественото ще заговори у вас, няма какво да се смущавате. Само истината. Коя истина? Истината, това е един атрибут на Бога. Истината, тя е неотделима от Бога. Истината сама по себе си не съществува. И когато казваме истина, ние подразбираме атрибут на Бога, Който съществува. Истината е един израз на Неговото величие. И когато Той иска да се изрази, изразява се в тази форма на истината. Любовта е друг атрибут на Бога, мъдростта е трети. Веднага, щом като кажеш истината, ще схванеш разумното, ще схванеш Бога, че в Него живееш, имаш известни отношения. И целият разумен живот трябва да затрепти в тебе, и ти трябва да чуваш в себе си тези дълбоки вълни, които пристигат – и твоята мисъл се понася тихо и спокойно. Бурното море утихна, ти като произнесеш "само истината".

Сега думата "води" от какво произлиза? Кой е филолог? (От желание, искам.) Сега основната мисъл схванахте ли? Как може още да се напише това предложение? "Води към истината само животът." "Към живота води истината." Много пермутации могат да се направят. Както и да турите "към". Англичаните имат "come", "към" значи "ела". Значи като кажеш "към", българинът ще разбере някаква посока, а англичанинът – ела. Но почти и двата имат едно значение. Следователно първото условие – поне всеки ден, за десет дена, ще си направите един опит да имате една определена мисъл. Сутрин или обед, или вечер, с която да направите опита. Напишете си едно изречение, че като го произнесете, да произведе във вас един малък ефект. Ако произведе този ефект, правилно сте го написали. Ако скоро му се насищате, значи не толкова хубаво сте го написали. В истината "ти" е важният слог, а в живот – "во". Като кажа думата "ти", като произнеса слога "во", "во" = "во", ще видите какво влияние ще окаже. Всяка една дума си има един силен слог – "ти-во". Тогава "ти-ва" ще стане "отива". "Т" -този знак е силен. Той показва, че има едно препятствие отгоре, отпосле. "Т" е станал котва, или една сила, която се стреми от центъра на земята към слънцето. Тази сила, която е отдолу, може да се изрази така.

MOK-05J-19-2.gif

Следователно от едната страна ще се направи един планински връх, а от другата – една долина. Значи силите са във възходяща степен.

А MOK-05J-19-3.gif има нисходяща степен – силите, които текат от слънцето към центъра на земята. Тогава имаме "и", то е едно нескончаемо движение, проява. "И"-то значи – истината се нарича това, което е нескончаемо в своите прояви. [[Картинка:fig.m.jpg]] – и след "И" следва знак, който показва, че туй е вярно, защото "с"-то в дадения случай показва промяна. Тези промени не само са нескончаеми, но са всякога разумни. "Т"-то показва – и после пак се повтаря "и"-то. "Н" – в тези промени всички противоречия се разрешават и "а" – всички зародиши, вложени в човешката душа, израстват и зреят, и плод дават. "Т" и "а" се повтарят – показва една истина, която е непобедима.

Във вас трябва да се отвори един прозорец на умовете ви, за да има какво да се занимавате, да учите. Не мислете, че сте дошли до една граница, че няма какво да учите. У всички ви трябва да дойде схващането, че има какво да учите в живота. Ще засегнете по-възвишени области на този живот. В английски истината започва с "Т". Във френски – с "V". Това са характеристики на всеки народ. В българите с "И", с нескончаемото. Англичаните завършват с "Т", със същественото, с големите противоречия, с върховете и с долините. Българинът започва с проявлението. И всичките му работи съответстват. Той започва работите, но не ги довършва, когато в англичаните това го няма. Той започне – и свърши. Българинът започва с "И"-то – характерна черта. Французинът започва с "V", той малко особено разбира тази истина. Той приема истината, но все като козела – "V" – рогат. Този знак, той е взет от старите езици. Славяните са го взели и са направили "Л" – стремеж към Бог. А латинската раса са го взели и са го направили стремеж към земята - "V". И като вземем французите, моралния стабилитет го няма. Смел е французинът в нападение, но и като бяга – издръжливост нямат.

На латински как е? Verita. Англичаните имат verity – изменена е малко думата. В китайски, в санскритски всички тези езици според своето развитие, буквите са все символи, които съответстват донякъде на вътрешното умствено развитие на народа. Това е случайност, съответствие. Азбуката показва каква е културата на един народ. В немски как е? Wahrcheit. "W" – и там истината е свързана с материята, с гъстата материя. Българинът как започва истината, с "И". "И"-то е като чаша, казва: "Ако сипеш нещо, и аз ще ти дам, ако не сипеш, и аз не ще ти дам нищо." Във всяко едно предложение, като го пишете, трябва да има една положителна дума най-малкото, един слог съществен, на който да базирате мисълта си. За да бъде речта ви жива, един слог или една дума трябва да бъде. Разбира се, този начин не е за външния свят, той е аналитичен и за външния свят съвсем не е, те ще се спънат. За външния свят е живата реч: благородния, високопочтения и т.н.

При сегашното развитие на човечеството всички науки, които се изучават, все имат известно практическо приложение. Запример изучаването на зоологията или ботаниката. Всички имат известно приложение, затова ни интересуват. Даже математическите науки, и те имат приложение, смятането, геометрията. Всички науки, които имат приложение в живота, хората обичат да ги изучават. Значи всяка една наука има пряко отношение към нашия физически живот, към духовния, а има науки, които имат отношение към Божественото. Да знаеш истината.

Допуснете, имаме един химик, който в своята реторта може да прави цели чудеса. Да кажем, съществуват известни зародиши, които преди хиляди и милиони години са съществували на земята, понеже е имало условия. Погубили са тогава условията да се развиват и сега седят в почиващо, латентно състояние. Един адепт, който разбира законите, може да подготви материята, в която зародишите са се развивали, и той може да възкреси стария живот. Има зародиши във вас, които чакат едно бъдещо развитие, ако сега може да дадеш условия, сега може да се развива. Това, което може да почне да се развива след десет години, сега може да му дадеш условия. Науката има за цел да се дадат тези благоприятни условия, при които потребните сили за ума, чувствата и волята да дойдат навреме. Волята по-точно трябва да се подхранва, постоянно трябва да се упражнява, човешките чувства постоянно трябва да се подхранват и трябва да знаем как. И мисълта, и тя трябва да се подхранва, и на нея трябва материал.

Има една положителна наука, с която може да освежавате вашите чувства, да освежавате вашата мисъл и вашата воля. Това е една наука, с която може да въздействате. Мнозина от вас ще се срещнат с ред несгоди, обезсърчения, падане духом. Тези мъчнотии и препятствия са общи и за най-висшите същества. Но има една наука, която води към освобождение. Истината ще ви направи свободни! Подразбира се тази велика наука, която ще ни въведе в Царството Божие. Само разумният човек може да бъде свободен, който разбира Божиите закони. Вън от това свобода не може да има, отношения никакви не може да съществуват между хората.

Следователно онзи от вас, който иска да стане музикант, ще изучава законите, ще привлече тези музикални сили. Да свириш Бетовен, Моцарт, то е както едно дете да заучи Вазов да го декламира. Има нещо по-хубаво, ти сам да можеш нещо да напишеш. Ти имаш едно музикално чувство, на което трябва да доставиш храна. Или занимаваш се с някоя друга наука, поет си или художник, или лекар – в каквото и да е направление трябва да привлечеш онези сили, които са необходими. Поетът трябва да знае как да привлече тези сили. Лекарят трябва да знае да привлече тези сили. И набожен не може да бъде, който не знае да привлече тези Божествени сили. "Той има ангелска душа" – този, който може да привлече ангелските сили.

Във всички области на науката, където искате да прогресирате, трябва да привлечете тези сили. И в химията, и в алхимията може да правите опити. Може да правите опити в кръвта. Колцина от вас сте запознати с тази наука, може да правите опити със сърцето, опасно е. По-добре да не бутате сърцето си. Най-първо ще поставите една база на един характер смел и благороден. Науката ще ви бъде потребна не само тук, на земята, но и като минете оттатък през гроба, пак ще ви трябва. Като минавате през най-големите мъчнотии.

Упражнение.

1. Ръцете нагоре с дланите обърнати напред.

2. Бавно съсредоточено клякане, ръцете остават издигнати нагоре.

3. Ръцете правят полукръг надолу до краката.

4. Издигане ръцете отстрани, горе, запазва се положението – клекнали.

5. Издигане на тялото, като същевременно ръцете в полукръг се спускат долу.

Повтаря се упражнението няколко пъти.

"Верен, истинен, чист и благ всякога бъди!"

Деветнадесета лекция на Младежкия окултен клас

 

21-ви март, 1926 г., неделя, 19 часа, София - Изгрев

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...