Jump to content

VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ


Recommended Posts

VII. РЕДАКТИРАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

         Елена Андреева: За работата на Паша във връзка с редактирането на беседите имаше главно две мнения и разбирания. Някои от приятелите мислеха и искаха лекциите и беседите да се печатат в такава форма в каквато са говорени без никакви изменения. Други не поддържаха това мнение, намираха, че трябва да се направи едно оглаждане. Учителят говореше беседите и лекциите си без да си служи с каквито и да е бележки. Той говореше както мисълта течеше у Него. Той понякога носеше бележки само за имената на героите от Неговите легенди и приказки. Той казваше: „Аз съм екскурзиант и каквото виждам по пътя за него говоря". Характерното за речта на Учителя беше, че Той се изразяваше в дълги и сложни изречения, периодична реч. При работата си Паша разделяше дългите изречения с къси, избягваше периодичната реч на Учителя. По този начин мисълта ставаше по-лесна за разбиране. При дългите изречения се изисква по-голямо внимание, по-голяма съсредоточеност на мисълта. Естествено, че при такава работа Словото добива друга форма. Става по-другояче нюансирана мисълта. Не е безразлично в какъв ред ще бъдат наредени думите в едно изречение. Всяка промяна на мястото на думите в едно изречение дава друг нюанс на мисълта. Паша при преразказването на Словото на Учителя го предаваше в стегната стилова форма. Мислите са ясни, изреченията правилни. Всеки може да види това, като прочете коя да е беседа редактирана от нея. Така редактираните беседи тя ги четеше на Учителя. Той следеше как тя е предала Неговата мисъл. Той проверяваше дали правилно е предадена и всякога е могъл да коригира, ако нещо не е предала вярно. Учителят искаше да се предаде Неговата мисъл вярно, това Паша всякога се е старала да направи и мисля, че е успявала. Ние, които сме свидетели и свикнали да слушаме Словото на Учителя, направо от Него, много ни е приятно, когато четем само дешифрирана беседа без каквато и да е корекция. Но и когато четем и стилизираните беседи, ние пак ги преживяваме, пак се наслаждаваме от Неговата мисъл.

         Една от причините Паша да преработва Словото на Учителя се дължи на това, че има разлика между говоримата реч и писмената реч. Много малко хора могат да говорят както пишат. Общо, от говоримата реч човек не всякога спазва граматическите правила, които правят речта по-ясна. В говоримата реч често в интонацията на гласа може да се подчертае една мисъл или друга.

         В писмената реч няма интонация, мисълта трябва да се изрази с думи. Учителят говореше не на еднородна публика. Неговите слушатели, особено в неделните беседи и Общия клас бяха на различно умствено ниво от неграмотни до много интелигентни хора. Той не можеше да не вземе предвид това и се съобразяваше да се изразява така, че да бъде разбран от всички. Това погледнато малко повърхностно предава простота на речта Му. Друго нещо по-важно има, което трябва да се има предвид, когато се предава Словото на Учителя е следното: Когато Той говореше Словото Си, Той общуваше със своите слушатели. Имаше една непрекъсната обмяна. Слушателите Му слушаха, но и преценяваха това, което говореше и някои непрекъснато възразяваха на Учителя. Той отговаряше на тези мисли, които те Му изпращаха. Често пъти тези отговори не бяха във връзка с основната мисъл на беседата и това предаваше разпокъсаност. За такива случаи Учителят е казал на Паша: „Прави връзки!" Често в Словото Му имаше вметнати мисли, когато Той е държал Словото Си и когато е отговарял на мислите на слушателите Си, това е имало смисъл, но когато се предаде писмена реч, налагат се някои съкращения и пояснения.

         Спомням си, че някой, който е слушал Словото на Учителя, намирал е, че е разпокъсано, дори нелогично. Тъкмо това Паша се стараеше да избегне при редактирането на Словото. И аз намирам, че тя е успяла да го направи. Още един аргумент искам да кажа, почти всички печатани беседи Паша ги е чела на Учителя. Ако Той ги е одобрил в такава форма, както Паша ги е предала, имаме ли право да критикуваме Паша и да я обвиняваме, че е изменила Словото на Учителя? Щом Той го е слушал и го е приел в тази форма, в която Паша го е предала, не е ли дръзка критиката? Защо още тогава никой не е отишъл при Учителя да каже, че той по-добре ще свърши тази работа, която Паша върши и да покаже, че може да го направи. Спомням си, че след заминаването на Учителя този въпрос се повдигна в Просветния съвет. Обвиниха Паша, че много свободно предавала Словото на Учителя. Тогава се предложи на всички от Просветния съвет да вземат по една беседа и да я редактират, за да се види, кой какво може да направи. Направиха този опит и се видя, че всеки беше дал отпечатък на своя стил върху беседата. Тогава се реши да бъде оставена Паша да продължи работата си, още повече, че тя имаше благословията на Учителя.

         Вергилий Кръстев: Доколкото си спомням Неделчо Попов повдига този въпрос понеже е сравнил оригинала от дешифрираната беседа с редакцията, където има понякога пълно разминаване. За мен Словото е променено умишлено.

         Защо ще правят десетина човека опити с редактиране, когато може да се отпечати направо дешифрираната беседа? Така, че протеста на Неделчо Попов е на място, но е отклонен.

         Е.А.: Е той, той повдигна този въпрос.

         В.К.: Паша поправи ли си грешката?

         Е.А.: Вероятно е поправила. Първо този, който ще редактира Словото на Учителя трябва много добре да познава учението. Трябва да Го познава не само по форма, но по Дух. Трябва да има вътрешно чувство и да познава какво може да каже Учителя и какво не. Но това е вече мое мнение. Учителят е писал много малко в сравнение с това, което е говорил. Написал е „Наука и възпитание", „Хио-Ели-Мели-Месаил", „Призвание към българския народ и славянството", „Заветът на цветните лъчи" и няколко статии по френология напечатани в списание „Виделина" и едно Слово до учениците „Поздрав на 1914 год.". Във всички статии и Слова, които Той сам е написал, езикът е строен, стегнат, мисълта е последователно логична и се лее в пълна яснота. Езикът е пренаситен с ясна мисъл. Нищо не може да се махне като излишно, нито да се прибави, за да се изясни нещо. В такава форма е давал всичко, което е писал. От това се разбира, че Учителят, ако трябваше да издава беседите, в съвсем друга форма би ги издал. Такава, в каквато е издал и статиите си писани от Него. Това Той сам го е казвал, че ако Той преработва беседите, ще ги предаде в друга форма. От това се разбира, че Учителят не е държал буквално за формата, но е искал Неговите идеи да се предадат на ясен, разбран език. Учителят никъде не е проявил тесногърдие и остави всеки да се прояви както може и както естествено е за него.

         Ще се спра да изясня как се даваха заглавията на лекциите и беседите. При неделните беседи Учителят в началото четеше няколко стиха от Евангелието или от Библията. Спираше се на някой стих и го изясняваше. Най-често заглавието се взимаше от стиха, или целия стих, или част от него. В лекциите Учителят говореше върху някоя тема и тази тема се взимаше за заглавие. Имаше лекции, в които много подчертана биваше темата, ясно се виждаше кое ще бъде заглавието. Имаше други лекции, където се засягат няколко въпроса. В тези случаи не беше така лесно да се определи заглавието. В такива случаи сме прибягвали при Учителя, Той да каже. В началото на нашата работа, когато не ни е било ясно какво заглавие да поставяме, се обръщахме към Учителя. Той обикновено искаше да Му прочетем част от лекцията и Той определяше заглавието. Ние виждахме как Учителят избира заглавията и после и ние така правехме. Така определяхме заглавията и на отделните лекции. Когато ставаше въпрос да се даде заглавие на томче, тогава най-често се поставяше заглавието на първата беседа от лекциите. Имаше лекции и беседи от текста, на които беше трудно да се определи най-същественото, Учителят е засегнал повече въпроси. Тогава се взимаше тази мисъл, която изпъква най-ясно. Вярно е, че има беседи, заглавията на които не са така ясно свързани със съдържанието, но това често произлизаше от характера на самата беседа. Случвало се е Учителят със започването на беседата Му или лекцията да каже: „Днес ще говоря на тази тема!" и тя се взимаше за заглавие.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...