Jump to content

VIII. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ


Recommended Posts

VIII. УСЛОВИЯ ЗА ЖИВОТА НА УЧИТЕЛЯ ДЪНОВ

         Елена Андреева: Прави впечатление, че Учителят е живял и работил при възможно най-скромни условия, при които човек може да работи. Когато семейство Гумнерови го канят да живее у тях, те Му предлагат една сутеренна стая, в която малкото прозорче беше на повърхността на двора. Прозорец на зимник. Той прие и живя там, докато се освободи стаята в горния етаж. Започва да държи беседите си пак при най-скромни условия. Не чака, не изисква условия. Не зная някой някога да е говорил седнал на отворен прозорец и слушателите Му част да са в стаята, а другите да стоят пред отворения прозорец на открито, при всяко годишно време. Почувствах се длъжна това да го кажа. Добре, че нямаше случаи на заболяване. При такива условия Учителят е изнесъл първите си беседи, в които е изложил основните положения на своето учение. Това са прекрасни, елитни беседи, бисери на Словото Му. Ние виждаме готовност, да се извърши поставената задача, да се изрази Словото. Условията са на последно място. Дори, когато направиха стая на Учителя на Изгрева, малцина знаят, че Той нямаше никакви удобства. Той нямаше течаща вода, с която да си измие ръцете, а трябваше да се мие, като си полива със стомничка над един леген и никакви сервизни помещения. При това никога не е изказвал недоволство, нито оплакване. Оставаше впечатление, че за тия неща Той не мислеше. Когато съм казвала, при почистване на стаята Му, да се подобрят малко условията Му, ми казваше: „И така може". И така може. А пред приятелите съм казвала, че много от приятелите създадоха на семействата си всички условия, а цяло братство не можа да създаде най-елементарни условия за Учителя. Ама аз го казвам това.

         Ще разкажа един случай: Още първата година, когато на Изгрева нямаше течаща вода и когато ходехме за вода на изворчето в Диана Бад или на чешмата на Танушев, през лятото ние стенографките бяхме си приспособили със зебло и платнище място, за да се обливаме със слънчева вода. Слагахме кофите на слънце и водата се загряваше. Всичко беше примитивно, дори малко сиромашко. Ние бяхме доволни от това. Навярно Савка беше казала на Учителя за нашата баня в кавички. И Той пожела и на Него да слагаме вода да се стопли на слънце, за да идва да се облива. И така идваше няколко лета, докато в 1933 год. прекараха течаща вода на Изгрева. По-късно след това прокараха и водата, тръбите минаваха покрай нашата барака и тогава направиха една баня с която и Учителят си служеше. Но и тя беше доста примитивна. Учителят не изискваше, а ние не се сещахме. Може би причината затова лежи в мисълта, която имахме за Учителя. Ние Го мислехме за духовно същество и никак не сме мислили, че Той има физическо тяло, което е подчинено на същите закони, на които и нашите тела. Значи и Той има същите нужди. И целият живот Учителят живя при такива условия, лишен от най-елементарни удобства. А това е необходимост. Той никога не поиска да Му се създаде каквото и да е удобство. Моето дълбоко впечатление е, че Учителят нито изискваше, нито очакваше нещо от нас. Живееше както може при най-малките изисквания. И в обходата си към нас беше винаги внимателен. Понеже Учителят познаваше нашето естество, знаеше нашите възможности и добре е виждал какво трябва да прави, за да не съблазни никого. Ако бяха създали по-благоприятни условия за Него, мнозина щяха да се съблазняват. Дори и при тия оскъдни условия, при които Той живееше, имаше някои, които се съблазняваха. Учителят знаеше какво прави.

         Вергилий Кръстев: В какъв смисъл се съблазняваха? Завиждаха ли Му?

         Е.А.: Съблазняваха се. Един беше казал: „И аз, ако живея в такава къща ще бъда учител". Това не е ли съблазън? Дори повече. Той е глупак, който го е казал.

         В.К.: А тоалетната, каква беше тя?

         Е.А.: А тоалетната беше, най-напред далече, както е Неговата къща долу при Иван-каруцаря, дето я държи. А после направиха до бараката, там дето близо до чешмата. Ама пак външна. Ама нищо бе. Той до края се миеше на легенче, бе брат. Никакви елементарни условия нямаше. Аз си бях приспособила едно такова казанче и си миех нещата вкъщи по-хубаво, отколкото Учителя. Не, да ти кажа, не мога да не го кажа това. И сега ми е мъчно, като го казвам. Пък как сме били толкова слепи, пък нищо да не създадем, като най-елементарни човешки условия.

         При един разговор с брат Начо Петров след заминаването на Учителя го попитах: „Кои са причините заради, които не закупихте местата, както посочи Учителят? Не закупихте местата за братството, нали? И защо не направихте сградите, които Учителят беше посочил?"

         В.К.: Имаха ли средства, имаха ли пари и условия?

         Е.А.: Имаха разбира се. Брат Начо влизаше в тогавашния Братски съвет. Той ми каза: „Ние мислехме, че Учителят разбира от духовните работи. Каки защо ще закупуваме тези пусти, празни места? Те не ни трябват".

         Значи, липса на ученическо съзнание. Липса на вяра в Учителя. Липса на послушание. Това са причините, за да не се изпълни завета на Учителя. Последователите на Учителя не са могли да предвидят как ще се развие животът на Изгрева, животът на обществото ни. Те не са могли да помислят и да си представят онова динамическо развитие, което стана. Учителят само казваше какво трябва да се направи и ни оставяше свободни да го направим или не. Учителят беше същество, което абсолютно спазваше свободата на другите. Дори не се намесваше, когато грешим, защото казваше, че човек греши, когато няма опитност. Ако има опитност, не греши. Но казваше също: „Грешките трябва да се изправят!" Учителят имаше висока обхода към нас, като разумни същества. Неговата обхода не Му позволяваше да слезе до нашето неразбиране, а ни остави да се учим от опитностите, които ни липсваха. Учителят не можеше да слезе по-ниско от своите изказвания. Неговият висок морал не Му позволяваше. Учениците трябваше да изпълнят това, което Учителят казваше. Трябваше да има послушание, а послушанието произтича от любовта, която учениците имат към Учителя. Когато каже Учителят да се направи нещо, учениците трябва да го направят и без да разбират защо трябва да го направят. Ученикът ще види и разбере това, което Учителят е казал след като го изпълни, че то е за негово добро.

         Ние не можем да съдим и да обвиняваме, защо тези братя са постъпили така, разбиранията им са били такива. Те не са познавали достатъчно Учителя, за да имат пълна вяра в думите Му, за да ги изпълнят. Техните виждания за бъдещето са били ограничени. Те не са могли да допуснат такова бързо развитие в живота на Изгрева, на което ние бяхме свидетели. Учителят виждаше и казваше какво трябва да правим. Всички, които Го послушаха имаха добрите резултати. Другите ще ги имат същите резултати, когато изпълнят това, което е трябвало да направят. Всеки идва със задачи, които трябва да изпълни. Те не могат да се прескочат. Животът се ръководи от разумни сили и същества. Те са абсолютно справедливи. Един е пътят, който води към светлината. Който го намери и го следва ще има добрите резултати. Затова трябва вяра в думите на Учителя и пълно послушание. Ние всички имаме възможности и свободата да направим това, което Учителят ни учи и ни учи сега. Кой от нас не знае какво трябва да правим. Всички знаем какво трябва да правим. Защо не го правим? Защото не го искаме достатъчно, защото се изискват усилия, да приложим знанието дадено ни от Учителя. Нужно ни е непрекъснато будно съзнание, за да не се връщаме и да повтаряме погрешките, които хиляди пъти сме правили. Будното съзнание никой няма да ни го даде наготово. Всеки сам трябва да го изработи в себе си, за да му стане необходимост. Кое ни пречи? - Мързелът. Липсва ни вътрешен огън и стремеж към Доброто. Ние още не сме се научили да мислим правилно. За да не се отпущаме Учителят казваше: „Да бъдем безпощадни към себе си". Тъкмо сега е необходимо да бъдем безпощадни към себе си. Към кое в себе си? Към онова себе, което не иска още да слуша и да служи на висшето. Онова себе, което не обича Господа с всичкия си ум, с всичкото си сърце, с всичката си душа и с всичката си сила. Докато не прогоним от сърцето си недоволството, можем ли да говорим за чистота на сърцето? Докато се страхуваме можем ли да обичаме Господа? Докато критикуваме, имаме ли светлина на ума? Докато умствено не познаваме Истината, може ли да имаме светлина в ума? Докато проявяваме грубост не преграждаме ли пътя на душата си да се прояви? Докато не се изтърпяваме, проявяваме ли душата си? Светлина на съзнанието ни е нужна. Яснота на съзнанието ни е потребна. Будно съзнание всеки трябва да изработи в себе си. Учителят ни даде знание, приложи го, всеки трябва да изработи в себе си. Учителят ни даде знание, приложи го, всеки от нас, нека всеки сам за себе си да си отговори приложил ли го е. Ние преживяваме критични моменти. Този критичен момент може да продължи дълго, а ние можем всеки момент да го прекратим, зависи от нас, ще продължаваме ли още да бездействаме, ще решим ли да дадем път на душата си да се прояви. Нека застанем всеки пред себе си, онова което ни предстои да направим и да разберем, че то е постижимо. Да не се измъчваме от онова, което не сме направили, да не се терзаем от сторените погрешки, но да бъдем готови да ги изправим. От нас не се иска нещо невъзможно. Има нещо, което всеки от нас трябва да направи и то с разбиране и обич. Колко светли души има, които са се заели и ни водят в пътя на Виделината и Свободата.

         Учителят дойде на земята, даде ни знание и светлина, показа ни пътя. Той живееше това, което ни говореше. Много души преди нас са минали по този път. Сега е дошъл нашият ред. Нека не пропуснем възможността, която ни е дадена. Ние сме в състояние да направим това, което нашите светли братя ни помагат да направим. Ние можем да следваме пътя и ще вървим в този път, който води към Виделината и Живота. Всичко е възможно за чистите сърца, за светлите умове, за любещите души.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...