Jump to content

X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА


Recommended Posts

X. ЖИВОТЪТ НА БРАТСТВОТО В НОВАТА ЕПОХА

         Елена Андреева: След заминаването на Учителя всички бяхме смутени и натъжени. Учителят не каза, че си отива, като изключим няколко намеци. Мисля си, Учителят виждаше колко не сме готови да останем сами и при тая политическа промяна и управление, което стана, не беше благоприятно за нас. Новата власт беше марксически възпитана, подготвена, настроението беше противорелигиозно, властта беше наежена, към всичко, което не излизаше от техните среди. Вярно е, че ни признаха за верска общност. Първите години властите бяха заети с уреждането на по-важни задачи за тях. Не се занимаваха с нас. Оставиха ни няколко години да се събираме, да провеждаме нашият общ живот без ограничения. Но със създаването на социалистическото законодателство някои от законите ни засегнаха. Голяма част от имотите на братството отчуждиха по закона на едрата градска собственост. Дойдоха двама ревизори - 1957/58 година, които ни накараха да направим пълен опис на цялото братско имущество. Понеже братството не беше признато за юридическа личност, ревизорите не признаха вноските от десятъка като членски внос. Сметнаха ги за дарение и ни наложиха данък 10 на сто. Този данък го изчислиха от годините след заминаването на Учителя. Получи се голяма сума 500 000 лв. Братството нямаше такава сума и затова се оцени цялото братско имущество, движимо и недвижимо и то беше даже недостатъчно да покрие големия наложен данък. Ревизорите намериха нарушение в работата на Братския съвет и се заведе съдебен процес, при който председателя Борис Николов и счетоводителя Жечо Панайотов бяха осъдени на затвор. При приложението на социалистическите закони имаше несъответствия при отчуждаването на едрата градска собственост, но нищо не платиха. След това инкриминираха цялата ни литература и книжнина като ненужна. Всичко взеха за претопяване. И така се заредиха удар след удар над живота на братството. Останахме без всякакъв имот. Взеха ни всичкият имот, който беше останал. Като описахме всичкото братско имущество движимо, оцениха го и искаха да го продадат на търг. Приятели от братството откупиха това имущество, взеха всичкият имот, който беше оставен срещу наложения данък. След като отчуждиха цялото братско имущество, както движимото така и недвижимото, започнаха да ни изселват от Изгрева. Първите, които изселиха бяхме двете с Паша. Дори не ни посочиха жилище както законът задължаваше, а ни изгониха без право на посочване. Всичко това направиха без да имаме право да се защитим. Постепенно изселваха всички наши съмишленици от Изгрева. Само на тези, които имаха частни имоти получиха съответни апартаменти в построените там блокове.

         Георги Димитров и Учителят дълго, години живееха на ул. „Опълченска" 66 в една къща. При преследването на Георги Димитров, когато са правили обиски в жилището им, Учителят е приемал тяхната книжнина да се прехвърля през оградата на двора. Когато Учителят напусна земята, по наша молба Георги Димитров разреши телеграфически от Москва тялото да се положи на Изгрева, защото и самият Георги Димитров е бил укриван в жилищната част в къщата на Учителя. След всичко това, което направи новата власт по отношение на Братството, дори поискаха да посегнат, да преместят тялото на Учителя от Изгрева. Но намериха се трезви хора, които не допуснаха това посегателство. Целият си живот Учителят беше клеветен, хулен, калян безмилостно. Духовенството го обяви за самоотлъчил се от църквата. И те му преписаха най-големите престъпления. Учителят в началото е направил опит да работи с църквата, пращал е последователите си да правят молитвата си в църквата сутрин рано. Трябвало е дори да будят клисарите, за да им отворят църквите. Покрай другите клевети и престъпления, които преписаха на Учителя, преписаха и най-голямото престъпление - самоубийството.

         Новата власт, която пое управлението в Българя от 9. IX. 1944 год. се оказа неблагосклонна към нашето братство. Първите няколко години бяхме свободни да живеем на Изгрева и не бяхме обезпокоявани в нищо. Братският живот се проведе нормално, но когато почнаха да създават социалистическото законодателство нещата се промениха. Отчуждиха някои от имотите по закона, след това по други закони инкриминираха литературата ни на Изгрева. От Изгрева на 6.XII.1957 год. отнесоха 17 камиона книжнина. Наложиха голям данък и дори останахме длъжници. Като отчуждиха салоните започнаха да ни изселват от Изгрева. Признаха ни за верска общност, но без никакви права. В 1965 год. дори ни забраниха летуването на Рила. Ние от 1922 год. всяка година ходехме на Рила. Било групово на екскурзии или на лагер с палатки. Отчуждиха ни салонът на Изгрева и нямахме къде да се събираме. Имахме само едно място на Витоша, където правехме общи и частни екскурзии за един ден по празниците, но и това ни забраниха. На мястото на Витоша, където ходехме бяхме построили една каменна стена, суха зидария, за да бъдем защитени от западните ветрове, които често духат там. И него ни разрушиха. Бяха изпратили войници, които да изхвърлят надалече камъните. За зимата имахме построени примитивни бараки, землянки. И тях разтуриха. Всичко, което можаха да направят, за да нямаме възможност да се събираме го направиха.

         Нашето братство е идейна организация. Ние сме последователи и ученици на Учителя Беинса Дуно. Светското Му име е Петър Константинов Дънов. То е учение за висша духовна култура. Ние приемаме, че целият Всемир се управлява от Велика Разумност, която ръководи и обръща всичко в себе си. Разумни закони управляват целокупната природа. Природата е разумна и разумни закони лежат в основата на цялото Миросъздание. Човек е част от тази природа и неговият живот е подчинен на същите закони. Учителят ни даде методи за превъзпитание и самовъзпитание на човека. Човек трябва да развие у себе си всичките заложби вложени от природата. Учението на Учителя поддържа еволюцията, а не революцията. Той е против насилието в каквато и форма да се проявява то. Ние зачитаме законите на страната и мислим, че всички спорни въпроси могат да се уредят по мирен път, без насилие. Смятам, че сегашната власт постъпи несправедливо към нас Братството. Отне ни всякаква възможност за изява. Тази власт има само едно положително качество, когато видят, че са направили погрешка те са готови да се изправят. И аз чакам да направят това и се надявам, че скоро ще го направят.

         Вергилий Кръстев: Амин.

         Е.А.: Успяхме!

         В.К.: Вие издържахте. Браво!

         Е.А.: Аз съм издръжлив човек бе! Разбира се. Не, виж какво, аз когато е за работа слава Богу, зная, че това ме радва. Аз това, че като направя нещо такова, е-е то ми пълни душата.

         В.К.: Освен това днес е четвъртък и вие сте на пост - все пак имахте сила.

         Е.А.: Този пост е лека работа. Нищо ми няма.

         В.К.: Дотук добре, но трябва да се спрем на вътрешната Школа.

         Е.А.: Тъй както е, ако имам още дни на земята, още ще ти кажа. Туй което съм писала за Учителя, то е само за Него и там засягам само тия въпроси, нашето отношение към Него и моето виждане на Учителя. Когато мисля да пиша за братския живот, там няма да пиша хвалби, ще изнасям доста грешки на учениците по времето на Школата. Какво мислиш да ги кажа ли? Дали с това аз няма да направя какво, кал да хвърля. Въпреки, че това не е кал, това е което е станало. Виждаш, че аз се старая, като кажа някое отрицание, старая се да го обясня и да насоча вниманието ви защо това е станало.

         В.К.: Когато се кажат неща, които не са редни, но са станали, това е една опитност за другите. Ще се кажат така както са били.

         Е.А.: Аз казвам тука и едното и другото нали?

         В.К.: Когато ще опишете образите на учениците, ще се кажат нещата както са били. Защото следващите поколения ще минат по същите стъпки и ще повторят същите грешки. Няма да могат да се ориентират. Ще мислят, че всичко е идеално.

         Е.А.: Не е идеално.

         В.К.: А като се сблъскат с онова, което не е идеално, но реално ще се объркат. Няма да се ориентират и ще се отклонят от пътя на Школата. В пътя на ученика има падане, ставане, но има стремеж към Високия идеал.

         Е.А.: Защото например един път дойде един приятел тука да ми казва, младите искали да се срещнат с мене, ама ми държа слово, да не казвам нищо отрицателно. Е сега виж да ти кажа, ама аз мога да кажа само положителното, но няма да е картината пълна.

         В.К.: Те утре ще се сблъскат със същите проблеми и няма да знаят предишното поколение как ги е разрешило. Няма да знаят и мнението на Учителя по този въпрос.

         Е.А.: Те по-зле са от нас. Виждаш ли колко от тях са разстроени. И то психически.

         В.К.: Причината е, че младите не искат да работят, бездействат, не си влагат енергията в труд и тя ги разрушава физически и психически.

         Е.А.: Да, така е. И после, какво да ти кажа. Значи ти казваш всичко да пиша, както съм го видяла.

         В.К.: Както си го видяла, защото така е редно. Учителят казва, че ученикът може за пет минути да прочете една опитност, която друг ученик я е минавал за 20 години. Или ще се поучите от него за пет минути, или ще минете през този етап за 20 години, защото учениците вървят във верига един след друг.

         Е.А.: Защото, много си мисля, да не би така да очерня с изнасянето на всичко, което съм видяла и срещнала. Представата на някои за Школата.

         В.К.: За мен това е приемливо. Трябва да се приеме както е.

         Е.А.: Аз си описвам живота, как са се проявили бе братче.

         В.К.: Целият живот трябва да се опише от край до край. Нали сте били в Школата. Какво искате - да няма следа от нея и да не се опише нищо. Така да остане в забвение.

         Е.А.: Но там трябва да пиша имена. Имена трябва да пиша. Не, аз пак така ще помисля, отвътре да ми дойде, как да го направя, да.

         В.К.: За вас е много сложен проблем. Дали да се опише или не? За мен не е проблем, защото аз искам да го опишете. Аз съм запознат с проблема и имам изискване към вас да разказвате за да го запишем.

         Е.А.: Знаеш ли сега, аз казвам да не съм казала нещо излишно.

         В.К.: Тук няма излишно.

         Е.А.: Ясно е как е станало всичко. Е, аз за Учителя много малко нещо казвам. Той присъства. Той е действащото лице, не мога да прескоча.

         В.К.: Това е друга тема за образа на Учителя. Как сте го видяли и как се е проектирал в съзнанието ви.

         Е.А.: Аз още не съм го свършила него.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...