XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-1

[Iskri4ka]

XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО 

НА УЧИТЕЛЯ

ВЪПРОСИ И ОТГОВОРИ: 

         Вергилий Кръстев: Следващата поредица е записването на Словото на Учителя. Отначало говорихте за сестрата на Учителя. Как се казваше тя?

         Елена Андреева: Мария.

         В.К.: Мария. Сега тя често ли идваше в „Парахода"?

         Е.А.: Идваше самолетния сезон, когато тя оставаше в „Парахода" да ни го пази, пък ние отивахме на Рила.

         В.К.: Добре де, какво отношение имаше към Учителя, като към Учител или като към брат? Обикновен брат по плът?

         Е.А.: Петре Му викаше, сега какво ще ти кажа, щом Му викаше Петре?

         В.К.: Петре, Му каже.

         Е.А.: Тя нямаше отношение като към Учителя, не Го познаваше. He.

         В.К.: Тя идваше така понеже има много хора.

         Е.А.: Не, не, тя идваше като при брат.

         В.К.: Като при брат.

         Е.А.: Като при брат идваше.

         В.К.: И Той как се отнасяше към нея?

         Е.А.: Не, много хубавичко така сърдечно, хубаво както към сестра, както към всички. Не, не се различаваше.

         В.К.: Не се различаваше.

         Е.А.: Не правеше различие между нея и другите, не.

         В.К.: Веднъж ми казаха един случай. Тя отива да Му иска кафе. Той й казва: „Нямам кафе". Отива да Му иска кафе, нали да си пият кафе, да си гледат. Той й казва, нямам кафе. И тази сестра, която присъства, Учителят й се усмихва и казва: „Имам кафе, ама тя се похвали пред другите: Сега отивам при брат си за да взема кафе".

         Е.А.: А-ха. Е виж, понеже лъжа има, затуй.

         В.К.: Иска да се похвали пред другите, че от брат си ще вземе кафе.

         Е.А.: Затуй Учителят така да постъпи.

         В.К.: Та ми го казваше тази, която е присъствала на този случай.

         Е.А.: Да, защото Учителят от всичко най-много мразеше лъжата.

         В.К.: Не, тя не лъже, но после иска да се изтъкне с брат си Петър.

         Е.А.: Е, извинявай пак е лъжа.

         В.К.: Тя отива при Него и казва, може ли Петре кафе да ми дадеш да направим? Учителят казал: Нямам кафе. Ха, ха... А сестрата, която седи слуша. Той се усмихва и казва: „Имам кафе, но тя се похвали на другите, сега отивам при брат си, за да донеса и направя кафе".

         В.К.: Четем за Граблашев. Този случай Граблашев нали лично Ви го е разказал, така ли?

         Е.А.: Лично.

         В.К.: И сега какво е твоето мнение за цялата тази история, за тази екскурзия и т.н. Сега на физическото поле или в друго поле?

         Е.А.: На физическото. На физическото поле. Граблашев заедно отива с Учителя.

         В.К.: Да не би да го е поставил така на друго поле?

         Е.А.: Не, не, на физическото поле. Аз бях убедена, Граблашев е бил там, присъствал е на разговорите с другите мъже.

         В.К.: Аз останах с впечатление, че те са били заедно и вероятно Учителят го е извлякъл от тялото си и са пътували. Е.А: Не, не, не.

         В.К.: Само на физическото поле.

         Е.А.: На физическото поле е било.

         В.К.: На физическото поле.

         Е.А.: Да, чака ги там лодка на брега.

         В.К.: Защото по това време Той превежда от английски Граблашев, пак един такъв случай с един адепт.

         Е.А.: Е, може това, е може да е това.

         В.К.: Как един легнал под едно дърво заспал и как го извличат нали, значи той го описва, да не би да е по същият начин.

         Е.А.: Не, не, не.

         В.К.: Значи с физическото си тяло.

         Е.А.: Виж какво, там са били на една маса кръгла и само мъже и говорили на друг език, който Граблашев не разбирал.

         В.К.: Значи абсолютно сигурно, че ти си го разбрала.

         Е.А.: Така го разказа той.

         В.К.: Аз точно това исках да разбера. Защото аз все се колебаех, да не би да е в друго поле, с друго тяло.

         Е.А.: Не знам дали е така.

         В.К.: Така. Четем: „В нея Той постави Слово на своята бъдеща работа". Един брат ми разказваше, че „Наука и възпитание" била дипломната работа на Учителя. Това Галилей го разказваше.

         Е.А.: Галилей го каза.

         В.К.: Аз също съм чувал от него.

         Е.А.: Да. Имат предположенията, които ги казват като реалност.

         В.К.: Може да е така, но ние нямаме данни.

         Е.А.: Е нямаме, да.

         В.К.: Сега четем: „В 1897 год. издава „Хио-Ели-Мели-Месаил" тая книжка". Там има много санскритски имена, правил ли е някой опит да се преведат, какво значи, що и как?

         Е.А.: He.

         В.К.: Какво значи Хио Ели Мели Месаил?

         Е.А.: Не знам.

         В.К.: Аз понеже го знам какво значи, са ми го казвали: Зная го аз какво означава, веднъж ми го каза един, но...

         Е.А.: Не го знам аз. Аз не знам какво е.

         В.К.: Тука. Става въпрос за френологическите карти, които е правил Учителят. Имате ли вие от тия карти? Виждали ли сте ги?

         Е.А.: Виждала съм.

         В.К.: Имаш ли от тях, тия карти, някоя карта?

         Е.А.: Нямам у мене.

         В.К.: Щото трябва да има някоя карта, за да се види какво, що и как?

         Е.А.: Виж какво, чакай, тя къде остана картата? Не знам.

         В.К.: В тия неща, които аз взех нямаше карта.

         Е.А.: Нямаше ли?

         В.К.: Нямаше карта. Нямаше.

         В.К.: Френологическа карта нямаше. Щото тя е.

         Е.А.: Значи не е останала у мен.

         В.К.: Трябва да намерим някъде някоя карта за да се покаже.

         Е.А.: Имаше, имаше френологическа карта, ама.

         В.К.: За тези френологически карти Борис ми разправяше, че Иларионова имала към 200 карти и се уплашила, и ги изгорила.

         Е.А.: Това не ели простотия?

         В.К.: Да. Че върви не в гората, а по хората. Какво можеш да направиш? Нищо не можеш да направиш.

         Е.А.: Е, какво има страшно, та това са карти. Карти такива.

         В.К.: Карти френологически. Това няма нищо.

         Е.А.: Нищо няма.

         В.К.: Няма да се разбере нищо.

         Е.А.: Нищо и толкоз.

         В.К.: Уплашила се и дошъл голям страх.

         Е.А.: Страх.

         В.К.: Голяма работа е страхът.

         Е.А.: Така се боря със страха. Много, никак не искам да съм страхлива.

         В.К.: Да, но всеки човек повече или по-малко е страхлив.

         Е.А.: Страхлива съм бе! Мен ме е страх, например сега да ходя сама.

         В.К.: Е, всеки го е страх за нещо.

         Е.А.: Как?

         В.К.: Всеки го е страх за нещо.

         Е.А.: Страх.

         В.К.: Четем: „От самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани".

         Е.А.: Да.

         В.К.: Това са първите лекции, така ли?

         Е.А.: Първите лекции и беседи.

         В.К.: През времето на Гълъбов с книгите „Сила и живот?.

         Е.А.: Не, беседите на Гълъбов са абсолютно правилно изработени. Щото той е бил стенограф в Народното събрание и в съвършена форма ги е дал. Нищо не е променено.

         В.К.: Аз като гледам серия I, II, III, IV, V „Сила и живот" просто чувствам вече Словото на Учителя и се вижда и се усеща, че идва направо от Висините. Сега тука вече е оригинала. Но тука казваш, че от самите печатани беседи и лекции се вижда, че те са оставени почти така както са дешифрирани.

         Е.А.: Ама първите само.

         В.К.: Те са „Сила и живот" и I и II година на лекциите от Общия клас.

         Е.А.: А, само тях. Само за тях е това вярно.

         В.К.: Четем: „В 1920 год. Паша дешифрира беседите и се отпечатват наскоро след събора под ръководството на споменатата комисия".

         В.К.: Каква е тази комисия?

         Е.А.: Комисия от братя.

         В.К.: Кои бяха тия братя?

         Е.А.: Които бяха така като най-интелигентните.

         В.К.: В тия години са възрастните братя.

         Е.А.: Е, възрастни - Петко Епитропов, дядо Благо, Иван Радославов беше. Епитропов, той беше повече в други работи.

         В.К.: Значи дядо Благо и други.

         Е.А.: Знаеш ли кои бяха още? Двама братя от София, ама не им знам имената. Ех, братя, изтъкнати братя, които минаваха за такива.

         В.К.: В първите години те са по-интелигентни били, учители в гимназиите.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Добре. Четем: „Тези, които се печатат в провинцията, на тях Паша само прави една коректура?"

         Е.А.: Да.

         В.К.: Поради това, че няма възможност Паша да ги провери, така. А в София се правят по три коректури.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Тя ги взема, преглежда ги, връща ги и т.н.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Четем: „При приготвянето на беседите Паша ги пишеше на ръка. При това тя почти преразказваше беседите".

         Е.А.: Виж сега, гледай, не иска Паша това, което съм казала така: „преразказваше беседите".

         В.К.: Тя не иска този израз.

         Е.А.: Израз, да.

         В.К.: А то така ли беше?

         Е.А.: Ами как да ти кажа сега, тя каза, че е редактиране това.

         В.К.: Кое е редактиране?

         Е.А.: Гена Папазова казва, че аз съм го казвала преразказване, пък тя казва редактиране на беседите.

         В.К.: Да, ама ако ги съберем беседите, които са печатани 1925, 1926 год. с печатаните в 1940 год. и сравним, ще видим, че не може в един и същи ден да има такива беседи.

         Е.А.: Има ги.

         В.К.: Дето не можеш да познаеш страницата, какво е написано преди и след това, след 15-20 години, защото е преразказано.

         Е.А. И аз така мисля.

         В.К.: Че то си е преразказване. „Ние при дешифрирането пишехме беседите така както Учителят е изказал". Значи аз доколкото разбрах, че при дешифрирането от стенограмата вие сте си изпълнили задължението си точно, буквално.

         Е.А.: Аз лично, и Савка и Паша така при нас уговорено беше. Ние бяхме се уговорили, няма нищо да променяме, защото после се редактират.

         В.К.: По-нататък четем: „После при редактирането на беседите и лекциите известни промени правеше Паша, като се водеше от наставленията дадени от Учителя". Тя на ръка ги правеше, така ли?

         Е.А.: Да. На ръка ги правеше.

         В.К.: После ги преписваше на пишеща машина.

         Е.А.: Не на пишеща машина, не, направо ги даваше на печатницата.

         В.К.: На ръка както са.

         Е.А.: На ръка както са написани.

         В.К.: Това е много голяма работа?

         Е.А.: Много голяма. Но е така.

         В.К.: Тука независимо от забележките, които имаме, да питаме как са нещата, но това е един много голям труд.

         Е.А.: Много е трудно. Вижте, Паша беше един от работниците абсолютно предадени на Делото.

         В.К.: Защото например аз преди 15-20 години се занимавах с тази работа. Лично аз намерих беседи в един и същи ден, нали, напечатани в различни издания по години, от първата страница изобщо не можеш да видиш нищо общо.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Тя понеже е забравила, че е печатано и след 20 години отново ги преработва, тя е забравила, че са пуснати тия на печат. В Пловдив има печатани такива беседи.

         Е.А.: Има, има.

         В.К.: Значи това се дължи на така нареченото редактиране или преразказване.

         Е.А.: Да. То всеки човек, който може да провери, да сравни, вече ще разбере дали е редактиране или преразказване.

         В.К.: Мен ме интересуваше начина, по който ставаше.

         Е.А.: Е, казвам ти.

         В.К.: А как са фактите, всеки може да провери и да си извади съответно заключение.

         Е.А.: Сега, не мога да кажа. Аз мисля сега да проверя и тука да зачертая навсякъде дето съм писала в ръкописа си думата редактиране. Да.

         В.К.: Ще кажеш, има ги.

         Е.А.: Има ги. Виж сега. Ами, ако вземеш първата годишнина на Общия клас „Трите живота" и второто издание, ако го видиш.

         В.К.: Те са различни неща.

         Е.А.: Абсолютно различно.

         В.К.: Това си е преразказване. Кой каквото иска да каже.

         Е.А.: Е, сега, щом е така ти малко ми успокояваш съвестта.

         В.К.: Реално точно са нещата така. Ще кажеш: Братя и сестри има две издания. Много книги има по две издания, аз го казвам преразказване, впоследствие и след време хората ще проверят преразказване ли е, редактиране ли е, или пък ще намерят някоя друга дума да му сложат. Фактите са си факти.

         Е.А.: Е, да.

         В.К.: Мен ме интересува начина по който ставаше. Начина.

         Е.А.: Е, казвам ти, начинът е само този. Тя иначе пишеше на ръка всичко.

         В.К.: Четем: „Най-често сме задавали въпроси за темите, които Учителят е давал в беседите". Впоследствие вие го питахте нали?

         Е.А.: Да. Най-често, защото виж, каже нещо и ние не сме го чули и аз лично съм ходила много пъти да питам „Учителю в тази беседа казахте това и това. Как стои въпроса?" За точност.

         В.К. Четем: „В работата си Паша в началото беше подпомогната от нейната сестра Ана Теодорова". Сега Учителят й предложил да захване, тя отказала, така ли?

         Е.А.: Да.

         В.К.: Не е могла да се справи или какво?

         Е.А.: Е, сега Гена Папазова каза, че не е било така, пък аз го знам така от Паша. Не, тя не се захвана. Не се зае да редактира беседите. Разбираш ли?

         В.К.: А тя не посмя да редактира.

         Е.А.: А, това е моето впечатление.

         В.К.: Да променя.

         Е.А.: Да.

         В.К.: А-а тя може би затова не се е захванала. Имала е страх Божий от Словото.

         Е.А.: Не, казвам ти. А моето впечатление е, че тя не посмя, да.

         В.К.: Четем: „Учителят дал една беседа на Георги Радев да се опита да я редактира, но той след опита се отказа".

         Е.А.: Да.

         В.К.: От него лично ли го знаеш или?

         Е.А.: Да. И Борис също.

         В.К.: И за Борис, да.

         В.К.: Имало някой и други желаещи, но за тях пък Учителят казал, че не е лъжица за тяхната уста. За кои ставаше въпрос?

         Е.А.: Беше за Катя Зяпкова.

         В.К.: Катя Зяпкова, че не е лъжица за нейната уста. Това е.

         В.К.: Четем: „В 1921-1922 год. Паша я преместиха от София в Русе за наказание, защото държала беседа на ученичките и им говорела за идеите на Братството". Тя колко време остана там?

         Е.А.: Само една година.

         В.К.: Само една година. Тя от тука как, уволниха ли я, дисциплинарно ли я уволниха?

         Е.А.: Не е, не я уволниха, изгониха я само от София и тя беше учителка, а после не й дадоха място.

         В.К.: Не й дадоха място. Значи тя стоя там само една година.

         Е.А.: Само една година, да.

         В.К.: През това време Савка остава тука.

         Е.А.: Савка и аз. Двете бяхме. Брат Радославов ме предложи на Учителя, понеже Савка беше млада, Савка не беше много опитна така.