XI. БЕЛЕЖКИ КЪМ ЗАПИСВАНЕТО СЛОВОТО НА УЧИТЕЛЯ-3

[Iskri4ka]

 

         В.К.: Накрая ти описваш за последните дни за заминаването на Учителя.

         Е.А.: Заминаването на Учителя, да.

         В.К.: Понеже миналия път ти ми разказваше по дни, как са се развили нещата, аз искам да ти припомня, за да можем да ги запишем по дни.

         Е.А.: Да.

         В.К.: За последните дни на Учителя по дни: Понеделник.

         Е.А.: Понеделник. Учителят в понеделник ставаше, лягаше, движеше се.

         В.К.: Така. Не е лежал на легло.

         Е.А.: Е, полягваше си.

         В.К.: Така. Аз съм записал.

         Е.А.: А Той слезе още на 19.XII.1944 год. от своята стая отгоре.

         В.К.: Къде слезна отгоре?

         Е.А.: В Долната стая живееше Учителят.

         В.К.: Така, Той слезна от горната стая, от Горницата.

         Е.А.: От Горницата, да.

         В.К.: Той слезна в долната стая, в малката стаичка, която е долу до салона.

         Е.А.: В голямата стая бе, дето приемаше.

         В.К.: В приемната стая.

         Е.А.: Там където приемаше, Той там живя последните дни.

         В.К.: Така ли?

         Е.А.: Да.

         В.К.: Не го знаех.

         Е.А.: Не, аз затуй го казвам.

         В.К.: Значи в понеделник Учителят, аз го бях записал, един ден лежа на легло.

         Е.А.: Не, не е вярно това.

         В.К.: Значи Той се движеше.

         Е.А.: Той се движеше.

         В.К.: А лежа на легло със затворени очи. Това е в понеделник, последния понеделник.

         Е.А.: Не, не.

         В.К.: В понеделник Учителят се движеше, така ли?

         Е.А.: Движеше се, приемаше, да говореше, даже ще ти кажа, направиха му клизма, понеделник.

         В.К.: Значи беше си в съзнание, говореше с приятелите, но беше недобре.

         Е.А.: Е, недобре. Учителят е недобре от Мърчаево още.

         В.К.: От Мърчаево.

         Е.А.: В Мърчаево аз ти казвам ей така съм го виждала, последните месеци все така си държеше ръката, на пулса.

         В.К.: Проверяваше си пулса.

         Е.А.: Аритмия е имал.

         В.К.: Имал аритмия. Така. Това е понеделник. През нощта понеделник срещу вторник. Имаше ли дежурни?

         Е.А.: Понеделник лежа по-спокойно.

         В.К.: Сега вторник?

         Е.А.: Вторник Учителят не дойде в съзнание.

         В.К.: Как, спеше ли или какво?

         Е.А.: Не, със затворени очи и дишаше тежко.

         В.К.: Значи във вторник, със затворени очи и е бил вече в безсъзнание, така ли?

         Е.А.: В безсъзнание и дишаше тежко.

         В.К.: След обед дойдоха двама лекари, така ли?

         Е.А.: Да.

         В.К.: Единият младеж с професор. Кои бяха дошли?

         Е.А.: Е, той е в Америка сега, а пък другия, професора не го знам. Той беше брат младежът, а той е сега в Америка някъде. Син е на една наша сестра.

         В.К.: Сега аз съм записал, само погледнаха и казаха нямало смисъл нищо да правим.

         Е.А.: Да правим, да.

         В.К.: И си отидоха.

         Е.А.: И си отидоха.

         В.К.: Сега тук съм записал: Мария и Люба Славянска искаха да направят инжекция на Учителя.

         Е.А.: Люба Славянска и Мария Тодорова, те искаха и те направиха инжекция.

         В.К.: Викнаха лекар, така ли?

         Е.А.: Лекар викнаха и той направи инжекция на Учителя.

         В.К.: Какво е направил не се знае. Мускулна, венозна, не си спомняш.

         Е.А.: Мисля, че мускулна ще е било. А знаеш ли какво каза брат Ради само, както имаше много хора в стаята, когато дойдоха лекарите и само брат Ради каза със силен глас: „Учителят беше против инжекциите!" както си го казваше той, не инжекции, а „инжекции" и затова аз не съм съгласен да се прави на Учителя инжекция".

         В.К.: „Инжекция". Това го казва брат Ради.

         Е.А.: Чест му прави. Никой не възрази. А Борис го взе така лекичко и го изведе вънка.

         В.К.: Да не смущава.

         Е.А.: Да не смущава, да. Не, защото това беше насилие на тялото на Учителя. Виждаш един човек си отива, в безсъзнание, ще го върнеш? Ами няма да го върнеш. Но Мария и Люба Славянска, понеже, искат да помогнат.

         В.К.: Сега вечерта, когато се мръкна Учителят беше вече така отпуснат, така ли, не правеше контакт, не беше в съзнание.

         В.К.: Това е вторник.

         Е.А.: А, вторник, да.

         В.К.: За вторник става въпрос. Значи така през нощта.

         Е.А.: През цялата нощ дишаше тежко, да.

         В.К.: Така, дишаше тежко, това е във вторник. Сряда?

         Е.А.: В сряда сутринта си издъхна. В сряда сутринта в шест без четвърт.

         В.К.: Целият ден е в едно такова безсъзнание.

         Е.А.: А не, това е за вторник, а не е за срядата.

         В.К.: Значи вторник целия ден Той е бил в безсъзнателно положение.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Имаше моменти, когато Учителят не беше спокоен от време на време, нали.

         Е.А.: Е, така по-тежко дишаше.

         В.К.: През нощта е било същото. Сряда в шест без четвърт. Сега казваш, Мария и Борис са дошли.

         Е.А.: А не, вечерта, вечерта, на вторника Мария и Борис дойдоха и Славчо дойде, и лекарят дойде, и тогава нас ни изгониха всички.

         В.К.: Това във вторник срещу сряда.

         Е.А.: Вторник срещу сряда и направиха инжекция на Учителя.

         В.К.: А сряда сутринта?

         Е.А.: Сряда сутринта Борис дойде от вилата, влезе, не отиде в салона. А салонът беше пълен нали и така с приятелите, всичките бяха тревожни. Чакахме какво ще стане, всички питат.

         В.К.: Така по тялото на Учителя започнаха нещо като конвулсии, така ли каза, съм го записал.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Борис се приближи, повдигна Го с големите си ръце.

         Е.А.: Виж, повдигна Го.

         В.К.: В последните мигове на Учителя, той Борис какво, пое Го с ръцете.

         Е.А.: Повдигна Го от кръста нагоре и Той направи няколко издишки и свърши.

         В.К.: И после вас ви изгониха и вече Го измиха, изкъпаха и Го приготвиха за обличане.

         Е.А.: Да Го облекат, да.

         В.К.: Колко дена стоя четвъртък, петък, събота. Учителят къде беше?

         Е.А.: И неделя.

         В.К.: И неделя в салона така ли?

         Е.А.: В салона беше. Ти виж сега, много бяха смутени всички, много бяха смутени и да ти кажа аз се изненадах, че аз предложих в големия салон да бъде тялото. Ами къде другаде може да бъде тялото на Учителя освен в салона, нали. И изчистиха, измиха салона, изчистиха всичко, нагласиха и положиха и тялото.

         В.К.: По-старите приятели не са смятали, че може да си замине Учителя, така ли?

         Е.А.: Как?

         В.К.: Старите приятели не са смятали, че Учителят може да си замине.

         Е.А.: Не, смятаха те още по-рано. Още 1936 год. смятаха даже. даже тогава, те бяха дошли с колата на Славчо Печеников, за да Го вземат, за да не умре Учителят на Рила. Пък Учителят не умря тогава.

         В.К.: По това време какъв беше ритуала в салона при тялото на Учителя. Имаше оркестър, аз съм чувал оркестър непрекъснато е свирел.

         Е.А.: А не, непрекъснато, не.

         В.К.: Имаше дежурни непрекъснато до тялото на Учителя. Имаше дежурни?

         Е.А.: Не, имаше хора винаги, ама никой не ги назначаваше. И през цялата нощ имаше, защото нали Учителя е, повечко хора, пък като дойдат едни други си отидат, така.

         В.К.: Нямаше назначени дежурни, но то си имаше едно вътрешно дежурство.

         Е.А.:A, имаше дежурство.

         В.К.: Сега, Мария Тодорова през това време била в Казанлък и Учителят е наредил да изпратят телеграма до Борис и Мария, да дойдат.

         Е.А.: Това не знам.

         В.К.: Това вече не знаете.

         Е.А.: Чула съм де ама.

         В.К.: Искам друго да запитам, понеже много неща съм чувал, че Учителят, когато бил положен в гроба нали, отведнъж се чул така някакъв трясък и т.н. и те са смятали, че Учителят се е дематериализирал. Така съм чувал.

         Е.А.: Виж сега.

         В.К.: Как стои този въпрос искам да ми разкажеш.

         Е.А.: След като се свърши целият ритуал по погребението, сложиха ковчега в гроба и почнаха да хвърлят пръст. И след туй се чул един трясък. Този трясък го тълкуват, че това е онова, което казваш.

         В.К.: Че се е дематериализирал и изчезнало тялото Му от гроба.

         Е.А.: За мене това не е така. Те бяха направили нещо като ниша и тази ниша се строполи върху сандъка, когато се увеличи пръстта.

         В.К.: Когато натегна пръстта върху ковчега. На мен ми разправяше Атанас, брата на Гради, че както е бил изкопан от Гради, копали са и други.

         Е.А.: Да, той го копа, вярно.

         В.К.: Както е изкопан са направили една ниша, за да могат да слъжат дъски, та като се хвърля пръст да не падат направо върху ковчега, а върху дъските.

         Е.А.: Да.

         В.К.: Най-вероятно тия дъски са се изпочупили или са се изтърбушили и са излезнали от нишата.

         Е.А.: И аз съм съгласна с Атанас, с това нещо. Аз така го виждам.

         В.К.: Защото това нещо е довело до много смущения, затова, че Учителя се е дематериализирал и впоследствие, когато ставаше въпрос за гроба на Учителя, то Антов съм чул да говори, казал: „То в гроба няма нищо. Той се е дематериализирал, може да се изрови гроба".

         Е.А.: Да. Да, ама не може. Не бива да се изрови. Гроб не се мести. Как ще преместиш гроб, питам те. Това е пръст, в която останки от тялото има. Как може? Сега приказки може да имаме, ама.

         В.К.: Те всички искат да видят сега дали има кости вътре, т.е. дали се е дематериализирал.

         Е.А.: Какво има, аз не знам.

         В.К.: По този въпрос толкова. Въпросите, които трябваше да ви задам ги зададох по отношение на тази част за записването на Словото на Учителя Беинса Дуно. Повече въпроси нямам. По този въпрос, ние сме говорили, то е записано и т.н.

         В.К.: Как започнаха „Утринните Слова"?

         Е.А.: „Утринните Слова", вижте как стана. Учителят каза, че ще дойде следващият неделен ден рано в пет часа за беседа. И като каза Учителят разбира се и ние всички дойдохме. Ние не знаехме, че ще говори. Той каза, че ще направим наряд. Значи един наряд ще изпълним. Ние изпълнихме един наряд.

         В.К.: В какво се заключаваше наряда?

         Е.А.: Ами така молитви, песни, формули.

         В.К.: Ясно, да.

         Е.А.: И като изпълнихме наряда Учителят държа беседа. И оттогава започнаха беседите „Утринни слова".

         В.К.: И те колко години продължиха?

         Е.А.: До края.

         В.К.: Значи така започнаха.

         Е.А.: Така почнаха „Утринните слова". Той не каза, че ще почваме, Той не каза нищо предварително. Но каза, елате на беседа.

         В.К.: И така започнаха Утринните слова в неделя.

         Е.А.: В неделя сутринта в 5 часа, да.

         В.К.: И след Утринните слова разхождахте се и в десет часа започваха неделните беседи.

         Е.А.: Пак, неделните си продължаваха в десет.

         В.К.: Обикновено как ставаше, сутрин дойдат в пет часа, до седем часа беседа, след това закусват и след това продължава пак беседата. А Паневретмия кога играехте?

         Е.А.: А играехме Паневритмия сутринта, веднага след клас. След беседата.

         В.К.: След беседата „Утринни слова".

         Е.А.: Играехме Паневритмия. Имаше време. След това закусвахме и от десет часа почвахме новата беседа.

         В.К.: Неделната беседа до 12 часа.

         Е.А.: Не до 12 ч. По-раничко свършвахме.

         В.К.: След това какво ставаше?

         Е.А.: След това обяд.

         В.К.: А после кой откъдето е дошъл си отиваше.

         Е.А.: Си отиваше, да.

         В.К.: Значи така вървяха Утринните слова.

         Е.А.: Да. Утринните слова така станаха.

         В.К.: Значи такъв е бил денят неделя. Утринните слова са били само неделя сутринта.

         Е.А.: Точно така. Друг път не са били Утринни слова. Той държа само една беседа Учителят, пак такава беше вечер, пак на Изгрева я държа.

         В.К.: Ами държал ли е беседи срещу Нова година?

         Е.А.: Държал е.

         В.К.: Защото съм виждал едни мънички такива книжки.

         Е.А.: Да, малки, да. Държал е.

         В.К.: Приветствени слова за Новата година.

         Е.А.: Поздрави за годината, да.

         В.К.: То как беше? Събирахте се в салона.

         Е.А.: В салона. Винаги в салона.

         В.К.: Имаше ли по-специални приготовления за Новата година?

         Е.А.: А, някога имаше. Вечеря, нещо приготвено донесли.

         В.К.: Елха не сте правили.

         Е.А.: Не, елха никога. Как ние клони режем ли? Ние не режем дървета.

         В.К.: Тогава елха са правеше само на Коледа. Как посрещахте Коледа? Какво беше отношението на Учителя към тоя празник - Рождество Христово?

         Е.А.: Абе виж какво да ти кажа. Вечеряхме.

         В.К.: Обикновена вечеря.

         Е.А.: Е, не, или картофки, или каквото беше сготвено там. Дежурните каквото приготвят.

         В.К.: По-специален ритуал и по-специално отпразнуване?

         Е.А.: Моля?

         В.К.: По-специално отпразнуване?

         Е.А.: А не сме правили по-специално защото, ако на другия ден е клас, нали събота срещу неделя е Бъдни вечер, ако да речем Коледа е в ден на клас, ние си взимаме класът и Учителят даже казваше: „Хайде сега ще свършим, че утре ще дойдем на клас".

         В.К.: Това е за Коледа.

         Е.А.: За Коледа.

         В.К.: Значи имало е и такива случаи.

         Е.А.: Такива случаи сме имали.

         В.К.: Значи да свършим, че утре трябва да имаме клас.

         Е.А.: Той държеше за беседата.

         В.К.: Така. А как празнувахте например Великден?

         Е.А.: Великден? Ами как го празнувахме, пак с беседи.

         В.К.: Правеха ли козунаци, яйца?

         Е.А.: Ами разбира се. Да, правеха си хората.

         В.К.: Нещо по-специално празнуване, не.

         Е.А.: Не по-специално, не.

         В.К.: Интересува ме какво беше отношението на Учителя към тези два празника - Коледа и Великден?

         Е.А.: А, към Великден. Ами празник - Възкресение.

         В.К.: Имаше ли нещо по-специално, някакви изявления по тоя случай?

         Е.А.: Е, виж сега Паша ми казваше, че тя, когато е била първата година, те са вапсвали яйца и на всяко яйце имало един Псалом надписан. Ей това е един път направено. Но не е всеки път.

         В.К.: Да, така е направено. Нещо по-специални изявления на Учителя. Не просто ме интересува, защото този празник го празнува християнската църква. Плюс това знаем какво представлява Възкресението нали, Учителят говори за възкресението на Духа, говори за рождението на Духа, понеже канонизира църквата тези неща, освен това българският народ ги празнува по онези години и мен ме интересува как Учителят е гледал на тези празници.

         Е.А.: Учителят първо гледаше на духовната страна. Всичките други неща бяха второстепенни. Ще се съберем да вечеряме срещу Коледа, на Бъдни вечер, ама на другата Учителят ще каже: „Утре ще станем за клас". Той държеше на класовете повече и всичко това, което се изпълняваше в класовете. Учителят държеше на духовната страна на Братския живот, не на тези християнски обичаи. Не, не. Затова държеше.

         В.К.: Друг един въпрос. Как се отнасяше към именните дни? Приятелите са имали именни дни. Празнуваха ли ги по онова време?

         Е.А.: Празнуваха ги.

         В.К.: Именните дни, който иска. Канеха ли Учителя, Учителят отиваше ли?

         Е.А.: Учителят е присъствал на именни дни. Например на Паша е идвал на имен ден.

         В.К.: Кой е на Паша?

         Е.А.: Параскева.

         В.К.: Параскева, какъв е тоя празник?

         Е.А.: Света Параскева има празник. Ами Учителят дойде един път без да го канят и дойде на имен ден на Паша.

         В.К.: Така ли?

         Е.А.: Да.

         В.К.: А на рождените дни?

         Е.А.: На рождените дни по-после, то беше по-нова мода.

         В.К.: А първата мода беше по именните дни.

         Е.А.: На именните дни.

         В.К.: А ти Елена?

         Е.А.: Аз съм на „Света Елена", ама аз съм си празнувала винаги именния ден. Именния и рождения ден винаги съм си празнувала.

         В.К.: Именния и рождения ден.

         Е.А.: Ами така защо пък, да речем ще направя нещичко да почерпя приятелите, приятно ми беше да ги поканя и така да се срещнем, да се видим. Аз сега имах имен ден, но тоз път дойдоха само тези, които бяха поканени на обяда, никой не дойде друг.

         В.К.: Но кога, сега, тая година 1987 год.?

         Е.А.: Да.

         В.К.: Добре.

         Е.А.: Защото може би, не знам защо така беше. Аз не се засягам от тия работи.

         В.К.: Мен ме интересуват по онези години.

         Е.А.: Да, онези.

         В.К.: Например, когато на някой нали се раждаше дете.

         Е.А.: Виж, когато имаше някой нещо радостно, той даваше вечеря.

         В.К.: Учителят.

         Е.А.: Не Учителят.

         В.К.: А, оня другия.

         Е.А.: Другият, да.

         В.К.: Роди му се дете.

         Е.А.: Да например за рождения може да направят един обяд, нали. Или обяд или вечеря.

         Е.А.: За покойниците се даваше само вечеря.

         В.К.: А за друго празненство, семейно.

         Е.А.: Можеше и обяд.

         В.К.: А за онези, които се оженваха например? Сватби имаше ли?

         Е.А.: Е, не такива сватби.

         В.К.: Викаха ли ви когато се ожени някой? Викаха ли Учителя например? На тържествен обед? Помниш ли, не си спомняш.

         Е.А.: Не си спомням аз такова нещо. А, имаше един път, дадоха един обяд и Учителят беше поканен.

         В.К.: Значи на ония, които са се оженили. Друг въпрос, казахте за покойници.

         Е.А.: На покойниците се даваше само вечеря. Не даваше Учителя за покойниците да се дава обяд. Само вечеря. Но сега не го спазват това правило.

         В.К.: Само вечеря.

         Е.А.: Аз го казвам изрично това и даже можеш да го запишеш някъде, защото за покойниците само вечеря се даваше, да.

         В.К.: Защото има си правила. Учителят има съображения. Аз гледам сега по провинцията направо го удариха на тържества или помени за покойници, като почнат да разнасят. Пуснат кутия бонбони, локум, сладкиши и те обикалят от човек на човек. Онзи ги разнася и ги поднася, всеки си вземе и си ги увие в книжка и си го носи у дома.

         Е.А.: Моля ти се.

         В.К.: На тоя му се родило дете.

         Е.А.: Хайде за живо ако е, нека да черпят.

         В.К.: Този умрял, оня умрял.

         Е.А.: За умрелите като правят не върви това.