Jump to content

1922_05_24 Страхът и съмнението. Обичта / Противоречията в живота


GDD

Recommended Posts

Аудио - чете Димитър Калев

Архивна единица

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Страхът и съмнението. Обичта

13 Лекция

на I Мл. ок. клас

24.V.1922 г. 5 ч.сл.пл.

Витоша

Противоречията в живота

Латинската раса е направила противоречието в живота V – символ на противоречието.

Тайна молитва

Ще говоря върху противоречието в живота или противоречието в живота на ученика. Изобщо всички ученици страдат от страх и съмнение – те заедно вървят. Задали ли сте си въпроса: „защо се боим“, от какво произтича страхът? За пример, давам ви известна тема да пишете или известен урок и след това във вас има страх, че този урок не може да го научите. От какво произтича този страх? И тъй, страхът е едно негативно качество на нисшия ум, на нисшия манас. Ако човек нищо не притежава, може ли да се плаши? Може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате съзнание, но нямате никаква форма, която да владеете. Само се съзнавате като човек, мислите, но нямате абсолютно никаква форма. Може ли да се роди страхът във вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие това, което иска. Когато в съзнанието се яви, че може да изгуби това, което има, се заражда страхът. За пример, човек го е страх да не би да изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели това, което иска, се заражда съмнението. Сега психологически, защо именно трябва да се зароди съмнението в душата му? Щом се зароди страхът, волята ви е слаба: страхът всякога показва слаба воля. То е в природата на живота. Страхът показва, че волята ви е слаба; вследствие на това се ражда страхът. Съмнението показва, че интелектът е слаб. Дават ви някоя работа, вие се съмнявате. Виждате, че вашият ум не е в състояние да извърши работата. Когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не се заражда, следователно, съмнението трябва да ви даде подтик не да го държите като писано яйце, но туй съмнение да ви подбуди да усилите ума си. И ако вашият ум е слаб, ще употребите синия цвят, ще възприемате сините вибрации на светлината, ще гледате да изтеглите сините вибрации на светлината, и тъй ще се усили вашата интелигентност. Този цвят, който имате сега – зеленият цвят, той е чисто материалистически. Ако искате да станете материалисти, гледайте само зелено, а ако мислите за зелено, тъй мислете все за къщи, за ниви, за пари; и за туй хората обичат зелено – той е любимият цвят на хората. В този цвят е потопена цялата еволюция, и затуй той е преобладаващият цвят в сегашната еволюция, материалистическият цвят. Страхът се дължи на отсъствие на сила. Ако имате чрезмерен страх, употребявайте портокаловия цвят да балансирате силите, той е един лек. Ако много се страхувате вечерно време, денем гледайте от слънцето да асимилирате чисто портокаловите лъчи, и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне само на благоразумие. Напр. вие мислите, че не сте страхливи, седите в къщи, имате вяра, разсъждавате, философствувате, но дойде ли да се разтърси къщата от землетресение, няма мислене, ще се намерите на улицата. След като излезете, ще почнете да мислите как сте излезли, значи, нямате присъствие на духа, не контролирате ума си с волята. За пример, когато се опарим, не мислим. Било е време, когато страхът, туй чувство за предпазване, е било на место. Но сега страхът е анормален. Превърнат е в едно болезнено чувство. Предпазливостта е на место. Внимателността, предпазливостта, благоразумието, все имат този елемент на осторожност. Говоря алегорически. Да знаеш, че живееш в един свят, дето има противоположни сили, в разрез с еволюцията, която следваме, с пътя, който следваме. Сега, когато страхът е взел надмощие в мозъка, тогава почнали да се явяват тези конвулсии, тия движения на ръцете, криво ходене, главата не се държи естествено, очите са непостоянни; тогава ще знаете, че туй чувство е взело връх. Ще гледате да го регулирате с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека. Напр., ако се е случило на някой човек, някоя малка пакост, той я преувеличава. Ще я преувеличи най-малко десетина пъти. Ако е претърпял някое страдание, той няма да го опише естествено, а ще го увеличи десет пъти най-малко.

Сега съмнението и то има свойство да преувеличава погрешките, които човек има. Запример, от един малък повод вие може да извадите такова голямо заключение, което никак не съществува. Да допуснем, че сте чели някой автор. Той има съмнение. Някои автори се съмняват в бъдещия живот, в Бога. Не е развит ума. И да е учен, има силен интелект, но слаб ум. Защото под „ум“ ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили. Умът съдържа всички тия способности у себе си. Интелектът, това е част от ума. Интелектът подразбира нисшия ум на човека, а разумът е висшият манас. Умът включва и висшия и нисшия манас, заедно ги съдържа в себе си. Следователно, има някои със силно развит разум и слаб интелект, а някои – със силен интелект и слаб разум: и двамата правят погрешки. Има философи, които знаят да философствуват отлично, имат отлични системи, но за природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Те не знаят охлювът как се движи, как пълзи. Един учен англичанин – проповедник, такъв философ, който разправя за философски работи, веднъж привел един пример в една своя реч, че овцете пиели вода само когато са болни. Човек, на когото висшият разум е /толкова/ развит, а интелектът е толкова слаб, че той мисли, че овцете пият вода само когато са болни, но именно, когато са болни овцете не пият вода.

Сега вие, учениците на окултната школа, и вие само доказвате като тоя проповедник, че няма Господ, че овцете пият вода само когато са болни. Точно обратното. Може този човек да е слаб, защото от чисто окултно гледище Бог е една същина извън всички наши доказателства. Той не се доказва. И тогава ние можем да определим от тяхно гледище: Бог е същество извън пространството, извън времето и извън съзнанието, извън интелигентността на хората, той е извън живота на хората. Той е извън времето и пространството, но съдържа времето и пространството; извън интелигентността, но съдържа интелигентността; извън съзнанието, но съдържа съзнанието; извън живота, но произвежда живота. Е, как ще го определим? Значи, Бог не се намира в сегашното време и пространство, там Бог не е, и тогава от тяхно гледище може ли да докажем това, което е безгранично, как ще го докажем, то не може да се докаже. И следователно, всяко нещо, което не може да се докаже на физическото поле, произвежда съмнение. А в същност ще знаете, че само нещата, които не се доказват, те са реални. Всички ония неща, които се доказват, това са спънки на реалността. Сега, като казвам не се доказва... Можем да мислим за тях, да разсъждаваме върху тях, да ги разгледаме, но не да ги доказваме във време и пространство. И тъй, когато съмнението проникне във вашите души, да знаете че вие сте по-близо до реалността. Сега може да зададете въпрос: „как тъй?“ – Да кажем, нямате приятел на света, в кого ще се съмнявате, можете ли да се съмнявате в него? – не може. Но като имате един приятел, може вече да се съмнявате в него. Следователно, може да се съмнявате само в реалността на нещата. Може да се съмняваш дали той мисли като тебе, дали има същите чувства, дали е на същата степен на развитие и т.н. Значи, съмнението подразбира отрицателната страна на реалността. Страхът – тъй също. Ако нищо не виждаш, може ли да се страхуваш? От кого ще се страхуваш? Следователно, само като виждаш нещата може да се страхуваш. Може да се страхуваш само от това, което не можеш да си обясниш. Само необяснените неща в света задават страх. Ако аз ви изведа вън от стаята вечерно време като спите и ви туря в пространството, в някое облачно място, като се събудите, веднага ще се уплашите, защото няма да знаете де е изток, ни запад, веднага ще се изплашите ще ви хване панически страх. Не можете да си обясните къде сте; значи, че бяхте в стаята, но сега не сте, а сте на друго място; как е станал този преход? Реалността, която не може да си обясните, заражда страха. Сега аз ви задавам само две причини, за да знаете как да превръщате страха. Като дойде страхът, ще кажете в ума си: „Аз не разбирам реалността, не зная къде съм“. Ще създадете в душата си да обясните мястото и положението, където се намирате. Щом обясните, страхът ще изчезне. Сега, представете си следующата случка: един ваш приятел, който се е облякъл в мечешка форма и без да го знаете вие, дойде при вас. Какво ще стане с вас като влезе в стаята? – Вас ще ви настръхнат косите, а той ще се смее; вие мислите, че той е мечка, а той не е мечка. Вие имате една крива представа за реалността на формата. Ще се уплашите, и първото нещо, ще се зароди желание да се защищавате или да бягате; ако имате две врати, ще избягате от втората. Аз ще ви обясня един психологически факт. Щом влезе той през първата врата, втората ще се отвори, и вие ще разправяте на всички, че във вашата стая е влязла мечка и без малко щяла да ви изяде. Но, ако нямате втора врата, непременно тогава ще търсите начин за самозащита. Ще се роди във вас известна смелост. И тъй, когато опасността се появи в сърцето, човек в ума бяга, през вратата на ума бяга, но когато опасността дойде от ума, от горе, тогава през вратата на сърцето отстъпвате. И тъй, щом дойде страхът до сърцето, ще зададе въпроса: туй, което виждате, туй, което усещате, туй, което преживявате, реално ли е или не? И, ако може да се самообладаете, може да седнете на някой камък, дето има мечки, тигри, много свирепи животни, ако се самообладаете, имате воля да концентрирате ума си, тия животни ще минават и нищо няма да ви направят. Но, почнете ли да се спирате, те ще ви нападнат. Те нападат страхливия човек, смелия човек никога не го нападат, те сами се боят от него, те чувствуват, че силата му е по-голяма от тяхната, и отстъпват. Това инстинктивно правят.

/Край нас мина стадо овци, връща се от паша. Весело блеят малките агънца. Едно куче се приближи към нас, поспре се, изгледа ни, и отмина/.

Сега тук дойде едно куче. Какво помисли то? Дойде, погледа; може ли да проникнете в неговото съзнание? Дали разбра то, че вие сте ученици на известна окултна школа, как ще си обясни то? То разбра, че за някоя важна работа сте се събрали, но за каква, не знае. И, ако се беше уплашило, веднага щеше да почне да лае, но като ви погледна, настроението на вашата мисъл му даде някаква работа, и то каза: „Тази работа не е моя, аз ще си вървя“. В тоя случай то употребява своя нисш ум. Интелектът е развит у него, наблюдението: веднага схвана каква практическа работа се върши. То наблюдава своя господар, и от своя господар съди за вас и казва: „както господаря ми и те имат някаква работа“.

Сега на физическото поле страхът и съмнението се зараждат естествено. А в окултната школа всякога ги образуват изкуствено. Като влезете в една окултна школа, изкуствено ще ви създадат страх и съмнение. Така е било в Индия, в стария Египет. Ще идете при някой учител, вие ще говорите, той ще мълчи, вие говорите, той нищо не продумва. Ден, два, три, като че вие не съществувате. Не че не съществувате; Някой ден ще ви създаде страх и вие ще кажете, че няма да отидете. Или ще ви даде някой урок и ще ви изплаши – ще ви изпита дали имате тези качества, дали вашата воля е развита; дали вашият ум схваща; дали само имате негативни качества. Всички окултни ученици трябва да имат положителни качества. Ученик с негативни качества не може да бъде ученик в тази школа.

И тъй, каквито мъчнотии и да ви дойдат, каквито мъчнотии и да ви се случат, тия мъчнотии в живота са строго математически определени и те са неизбежни, необходими са за живота, вие не може да ги избегнете по никой начин. Ако ги избегнете в една форма, ще дойдат в друга, трета, четвърта и ако ги избегнете във всичките тия форми, най-лошите форми ще дойдат в края. И в туй отношение законът е верен. Туй, от което човек най-много го е страх, иде му на главата, и туй, което най-много иска, и то идва, и двете идват. От гледището на окултната школа на Бялото Братство, съмнението и страхът, това са негативни качества, които показват, че висшата любов не е проникнала в човешкото сърце, слабо го е засегнала. При това, страхът и съмнението показват, че висшата Божествена Мъдрост слабо е засегнала човешкия ум, в туй няма никакво съмнение.

Сега в тази школа вие ще научите истинските методи за работа. Да допуснем, че вие отивате при един учител да ви учи. Да допуснем, че той копае на лозето; вие сте ученик, студент, свършил висше образование, отивате при него, той копае и вие го запитвате, но не вземате мотиката да работите. Питам: вие ученици може ли да станете? Ако искате, ще вземете мотиката и ще почнете да работите. Тогава ще питате и разговорът ще се подведе естествено. А у вас се заражда желание той да напусне работата си, да си почива, да дойде при вас. Но той никога няма да направи това. Сега съвременните хора, които се съмняват в Бога, искат Той да си спре работата и да ги пита: какво е вашето нещастие? Но именно там е погрешката. Господ от своята работа не може да спре нищо. Той ще работи, той може да увеличи времето и пространството. В Бога е това, че Той може да увеличи времето, може и да го намали. Когато бесят някого времето се съкратява. Нали бързо текат дните? Някой има да дава; времето много кратко му се вижда нали? Тогава желае времето да се продължи. Тъй, че ние при сегашните условия на живота нямаме критерий да знаем коя е истинската мярка на времето.

Да кажем, ако вие се движите с особен трен, вие ще отидете за 250 години до слънцето, толкова време ви трябва. Ако се движите с бързината на светлината, трябват ви 8 минути. Каква е разликата между 8-те минути и 250-те години? То е въпрос само на вашето съзнание. Вашето съзнание може да се движи с един трен, може да се движи с бързината на светлината, може да се движи и по-бързо. Следователно, времето и пространството се обуславят от съзнанието; туй е извън времето и пространството; извън въпроса на противоречието; извън съмнението и страха. Пространството произвежда страх, а времето произвежда съмнение. Когато паднеш в някой кладенец, страхът ще дойде, няма да се съмняваш. А когато дойде падежът да изплащаш някоя полица, ще дойде съмнението. Ще помислиш дали не е сбъркал този, който иде със своята полица. Съмнението ще дойде в ума ви. И тъй, когато съпоставим два предмета във времето, дисхармонични, тия предмети пораждат в ума ни съмнението, а когато разделим двата предмета вътре в пространството, ще произведат страх в нашето съзнание. Сега едно малко обяснение: да кажем, вие сте казали една обидна дума на вашия приятел – веднага се заражда страхът, че може да го изгубите – вие сте в пространството, усещате, че връзките може да се скъсат.

Ще спрем тук.

Какво имате да питате? – Нищо. Кое е по-хубаво: да обичаме ли или да ни обичат? Да даваме или да вземаме? Поставям въпроса: кое е по-хубаво – да обичаме ли или да ни обичат? /да обичаме/. Тогава, ако допуснем, че всички обичате...? – ще се отблъснете. Въпросът е рязък, пък всички искате да бъдете обичани. Да обичаш е едно, а да те обичат е друго: то са две различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса на битието. Да обичаш е процес на любов по сила, а да те обичат е процес на Божествената Мъдрост. Щом искаш да те обичат, Божествената Мъдрост работи в тебе, а щом искаш да обичаш, тогава Божествената Любов работи в тебе. Какво противоречие има? Значи, когато Бог работи в душата ви със своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани, а щом Божествената Любов работи, вие трябва да създадете условия за тази обич, защото човекът, който ще ви люби, той изисква известни условия. Запример, ако вие сте затворен в една стая, в тъмница и искате светлината да ви обича, сама да дойде в очите ви, да ви причини приятно впечатление, ще стане ли? – Вие сте длъжни най-малко да отворите прозореца и щом отворите, тя ще влезе в стаята и ще ви обича. А вие какво ще правите? – Вие ще ѝ се радвате.

„Да обичаш“ подразбира Любовта, първият принцип в Бога. „Да те обичат“ подразбира втория принцип, който работи. Той е Божествената Мъдрост. Искаш да бъдеш обичан, единият процес е потребен; а другият, след като обичаш дълго време, може да се определи. За пример, след като обичаш ден, два, три, месец или година, след туй в тебе ще настане едно пасивно състояние, ще кажеш: „сега мен да обичат“, и за туй ще се зароди желание във вас – вие да бъдете обичани. Ще се сменят процесите. В тази смяна колелото на живота се е вече изменило. В човешките тела е станала една промяна. Телата са изменили своята роль. За пример, ако всичката човешка деятелност е била съсредоточена в астралното тяло, ще имате един резултат. Ако, след като сте работили дълго време, е станало едно отлагане в астралното тяло, тогава вие пренасяте своята деятелност в менталното тяло, в умственото поле и ще имате добър резултат. Няма да работите по същия начин, както сте работили в астралния свят; пък, ако и в менталното поле няма условия, тогава ще слезете на физическото поле. Когато службата на физическия свят престава, минава в менталното поле; когато там има отливане, минава в астралния свят и пак се повръща назад. Има едно постоянно обръщане в целокупността на живота на човека. Тъй щото не може да седите на същата точка, не може постоянно да обичате. Ще настане най-малко една индиферентност. Не може постоянно да мислите. Тогава ще прочетете някоя книга, ще чакате някой автор да внесе някоя мисъл, вие чуждата мисъл ще вземете – тогава вас ви обичат. Щом четете един автор, той ви обича, щом вие пишете някоя книга и пред друг я четете, вие го обичате. Същият закон навсякъде действува. Значи аз ви обясних нали? Противоречие няма. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат, защото душата, която очаква да я обичат, тя създава импулс на другата душа, която я обича. Това са два полюса на живота. Сега, който обича произтича от субективния свят /на живота/, а обичаният създава обективния свят на живота. Затуй, който обича, иска да види своя образ в онова, което люби, тъй е. Щом се оглеждате в едно огледало, вие се харесвате. Огледалото е пасивно; вие обичате огледалото, понеже вашият образ се отбелязва, вие може да го носите, и жалко ако се счупи. Щом загубите огледалото, не може да имате ясна представа какъв е този образ. Мислите за себе си, но не схващате лицето; туй огледало ви представя по-добре, почвате да се учудвате на това огледало. Следователно, онзи, когото вие обичате, всякога дава израз на вашата обич. Затова вие го обичате. Ако туй огледало е малко замърсено, вие казвате: „Не струва да го обичам, защото не дава една ясна представа“. Или най-малко онзи, когото обичате да ви даде едно вдъхновение, един подтик, както съвременните списатели обичат. Когото обичаш, той ще ти даде вдъхновение. Сега запример, казва се в Писанието: „Да възлюбиш Господа със сърцето си“, т.е. подразбира тази идея – да отразите Божественото в себе си. Казва Писанието: „Да се весели Господ в твоите дела“, туй Божественото, като го види Господ в твоята душа, може да знае, че ти си работил върху него. И следователно, когато Бог надникне в душата ви и забележи, че вие сте използували Любовта Му, Той като се развесели, и вие се зарадвате. Щом се радвате, значи Бог се весели. Щом вие загубите радостта, Господ е недоволен от вас. Вие не мислете, че Любовта, която проявявате, е ваша, не. Човек сега е само проводник на Божествената Любов и на Божествената интелигентност. И, ако всички тия списатели, които сега пишат, казват, че тя е от техните умове, някой път те се усещат тъй бедни, като най-глупавите, ако е тяхна, те всякога трябва да раждат, но те раждат, когато някой донесе, после пъшкат. Ако дойде някой да напълни кошницата с череши, те раздават, изпразват, пъшкат. Любовта при сегашните условия е интелигентност от невидимия свят; ние сме само носители на тая интелигентност. Туй никога не подразбира, че човек е автомат. Във вас трябва да има съзнание, че вие сте носители; да достигне душата до съзнанието, че е получила нещо от Божествения свят.

За следующата сряда ще напишете, ще определите вие от ваше гледище: защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат?. За себе си, за другите няма да говорите. Аз искам само да помислите, за мене не е важно дали ще напишете правилно или не. За мен важи, след като мислите, ще се ползувате ли от тази тема. Този предмет е важен, трябва да мислите за него. Силата седи само в мисленето. Щом мислите, вие ще получите нещо, което може след 10 години да го изявите. Може в същия ден, може след една година, но не мислете, че ако дадете едно право определение, вие сте на правия път, не. За пример, когато пишете, да преживявате; вие пишете, а нищо не преживявате. Ти, като почнеш за пишеш за Любовта, трябва да любиш, да преживяваш това. Какво ще преживеете? После, да преживееш онзи момент, че те обичат. Как ще го преживееш? Тъй щото, когато дойдем до същността на нещата, много мъчно е да се пише върху обичта. Да обичаш и да те обичат – за сега вие ще пишете само за това, което не знаете. И аз даже зная, че вие не сте обичали до сега, нито сте били обичани. Туй, което вие наричате „обич“ то е само спънка; и да ви обичат, и то е спънка само. То не е реалност. Ако вие се съмнявате, аз ще ви дам един малък опит да видим колко от вас ще издържат. Не че нямате любов, но тази любов, за която аз говоря, вие я нямате. Защото в тази любов поляризиране няма. Аз говоря за обичта. Тя щом проникне в душата ви, веднага ще дойде едно просветление в ума ви, вие ще се намерите в хармония с всичката земя, с всичкия живот, с цялото битие, като че всичко ви е ясно и близко на душата. Всичко туй ще почувствувате като обичате, и като обичате и като ви обичат, пак ще почувствувате същото. Тогава ще почувствувате вътрешния смисъл на тази обич и пак ще го преживеете. Тъй щото, това ще бъде за вашата бъдеща еволюция. За туй, дето ви казвам да обичате и да ви обичат, вие ще учите хиляди години. Само когато преживеете ред съществувания, ще дойдете до онова вътрешно дълбоко разбиране на нещата, така реално. В туй отношение аз не искам да направя един опит, понеже вие не може да издържите. Ако при сегашните условия пусна тока на обичта, вие ще трябва всинца да се намерите на корем, нито един няма да стане, само ще ритате, ще почувствувате, че умирате и ще кажете: „Стига, Господи!“ – спира ви дишането, спира мисълта, избягват живота живота и съзнанието. Туй ще почувствувате; вашата нервна система не е достатъчно калена, телата ви не са калени, за да може да се възприемат тия силни вибрации. Затова тия методи в окултните школи са за калене: трябва да се кали душата, сърцето, волята, ума. Калене подразбира нагласяване съобразно тия течения в природата. То е велика наука. Да не мислите, че когато някой път казвам: „вие не обичате“, аз обичам да турям силни контрасти, че аз отричам; аз не отричам, че те говорят за любовта , но те не я преживяват. Питайте когото и да е: каква е неговата любов, какво люби; който е казал, че много е любил, нека ви опише в какво седи неговата любов, как я е преживявал и след като ви я опише, вие ще се хванете с двете ръце за корема и ще се смеете. Той ще каже: „Тъй, аз му разправих добре, а той не е признателен“. После: „аз го обичах, той ми изневери“. Ама това не е любов, защото човек може да изневери и без да го обичаш. Именно, когато обичаш някого, има условия най-малко да ти изневери. В окултната литература не е имало случай, дето обичаният да е изневерявал, няма изключение, то е немислимо. Изключенията са всякога вън от Любовта, вън от Божествената Мъдрост. Там са всички изключения. В Божествената Любов, в Божествената Мъдрост абсолютно няма никакви изключения за изневеряване, то е само за земята. Човек, който казва, че има изневеряване, то и въпрос за любов не може да става. Вие ще кажете: „Тъй, да говорим за друг предмет“. Няма да казвате, че не е вярно, но кажете: „да говорим за друг предмет“. Този предмет е изчерпан. И щом се съмнявате, в сърцето ви Любовта и Мъдростта не съществуват. Тъй, щом се съмнявате, интелигентността не е в ума ви, а щом се страхувате, Любовта не е в сърцето ви. Въпросът е свършен. Тъй седи. Ако не внесете това правило, всички ония ученици, които не внасят това правило в окултната школа, оглупяват. Тогава ще изучавате сенките на реалното и няма да имате едно положително знание и в края на краищата ще се зароди едно разочарование и отвращение. Ще кажете: „всичко е празнота“. За туй вие ще турите тази обич, ще я проверите в най-малкия размер. И тогава ще вземете и другите, крачка напред, разбира се, няма изведнъж, но полека-лека и съзнателно.

Две правила ще ви дам, после трето: „ако искаш да обичаш, страх не трябва да имаш, ако искаш да те обичат, съмнение не трябва да имаш“. Туй са две правила, които ще внесете, изпитайте ги да видите колко тия правила са верни. Ще мислите върху тях. Изисква се сериозна мисъл. През празното време, което имате, занимавайте се с тия размишления и разсъждения, пресейте съвременната философия, всички философски мисли сейте и не бойте се. Всички списатели сейте ги и туй което остане във вашето решето, него дръжте; което остане в решетото, в тия правила, то е ценно. Онова, което падне долу, то не е за вас. Сега, колкото философия имате, ще я турите и ще сеете. Знаете ли как да сеете? Някои неща с ръката се вземат, значи с воля ще ги отстраним, и те падат. Ние, които мислим някои неща, чрез мисълта ги отстраняваме.

Време е да станем.

Сега ясно ли е това? 1/10 – това е вашата единица, с която трябва да мислите, понеже човек представлява 1/10 от реалността; 1/10 от Божествената истина е човек, и когато кажа: 1/10, подразбирам мярката, с която вие, според степента на вашия ум, мерите нещата. Във вашата душа имате един лъч, това сте вие. Вие сте прави, защото имате 1/10, а щом нямате 1/10, вие сте други същества. Това са философски разсъждения: да се докаже, че човек е 1/10 от единицата, т.е. цялото съвременно човечество е 1/10 от единицата.

Тайна молитва

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922).

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис -

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата ""Противоречията в в живота"., година I - 1922 г., том 2.

изд. София, 1934 г., стар правопис

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата ""Противоречията в в живота"., година I - 1922 г., том 2.

Издание на "Духовно общество Всемирно Бяло Братство", 1993 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Тринадесета лекция 24 май 1922 г., сряда, 17:00, Витоша

ПРОТИВОРЕЧИЯ В ЖИВОТА

Тайна молитва.

Сега ще говоря върху противоречията в Живота или противоречията в живота на ученика. Знакът V се взема като символ на противоречието. Изобщо всички ученици често се поддават на страх и съмнение, които обикновено вървят заедно. Задавали ли сте си въпроса защо се страхувате? От какво произтича страхът? Например давам ви да напишете известна тема или урок и след това у вас се явява страх, че не можете да изпълните тази работа - от какво произтича този страх?

Страхът е едно негативно качество на низшия ум, на низшия манас. Ако човек не притежава нищо, може ли да се страхува? Допуснете, че вие имате само съзнание, но нямате физическа форма, с която да разполагате; значи вие се съзнавате като човек - мислите, разсъждавате, но нямате абсолютно никаква форма - в такъв случай може ли да се роди страхът у вас? И тъй, страхът е едно последствие в съзнанието, че човек може да изгуби това, което има, или може да не придобие онова, което иска. Когато в съзнанието на човека се яви мисълта, че ще загуби това, което иска, тогава се заражда страхът - например човек се страхува да не изгуби живота си. А когато мисли, че няма да спечели онова, което желае, тогава се явява съмнението.

Сега, да се обясни психологически защо трябва да се зароди съмнението в душата на човека. Щом се яви страхът, волята ви е слаба - страхът всякога показва слаба воля, това е в естеството на човека. Съмнението показва, че интелектът ви е слаб. Например дават ви някаква работа и вие започвате да се съмнявате дали ще можете да я свършите - защо? Защото чувствате, че интелектът ви не е в състояние да извърши дадената работа. Обаче когато вашият ум е светъл и способен, никакво съмнение не може да се зароди. Съмнението трябва да даде подтик, не да се пази като писано яйце, но да подбужда, да усилва деятелността на ума. Как може да се усили умът - ако вашият ум е слаб, ще възприемете сините вибрации на Светлината. Зеленият цвят в Природата е материалистичен, човек става материалист, когато борави повече със зеления цвят - при това положение той започва да мисли за къщи, за ниви, за пари, за богатство. Затова именно материалистите обичат зеления цвят - той е любимият им; в зеления цвят е потопена цялата сегашна еволюция, той е преобладаващият цвят.

Страхът се дължи на отсъствието на сила. Когато страхът се проявява силно в някого, добре е той да възприема портокаловия цвят като средство за балансиране на силите, с него той може да се лекува. Ако се страхувате вечер, денем гледайте да асимилирате портокаловите лъчи от Слънцето и тогава страхът ще стане нормален, ще се превърне в благоразумие. Например вие мислите, че не сте страхливи, имате вяра, разсъждавате, философствате, но стане ли земетресение, всякаква мисъл изчезва и веднага се намирате на улицата; след като се видите на улицата, веднага ще започнете да мислите как сте излезли - значи вие нямате присъствие на духа и волята не контролира ума ви. Например когато се изгорите, вие не мислите. Било е време, когато страхът - чувство на предпазливостта - е бил намясто, а днес страхът е анормален, превърнат е в болезнено чувство. Вниманието, предпазливостта, благоразумието са контрасти на страха. Вие трябва да знаете, че живеете в свят, където има противоположни сили, които са в разрез с еволюцията, с пътя, който следвате. Когато страхът е взел надмощие в човека, тогава той проявява конвулсии, неправилни движения на ръцете, на краката - при това положение ще регулирате страха с портокаловите лъчи. Страхът увеличава негативните качества на човека - например ако на някого се е случила някаква малка пакост или неприятност, той ще я преувеличи най-малко десет пъти; ако е претърпял някакво страдание, той няма да го опише естествено, а ще го преувеличи значително.

Между съмнението и страха има известна аналогия. Например съмнението има свойство да преувеличава погрешките на човека - от малък повод човек може да прави големи заключения. Да допуснем, че сте чели някой автор, който се съмнява в бъдещия живот, в Бога - това показва, че умът му не е развит; може да е учен, да има силен интелект, но умът му е слаб. Под ум ние подразбираме всички способности, чувства, интелект и сили, които се съдържат в него. Интелектът подразбира низшия ум в човека, низшия манас, а разумът - висшия ум, висшия манас. Следователно има хора със силно развит разум и слаб интелект, а някои - със силен интелект и слаб разум, обаче и двамата правят погрешки. Има философи с отлични системи, но за Природата са толкова невежи, че малките деца знаят повече от тях. Например един англичанин - знаменит проповедник, голям философ - в една своя реч казал, че овцете пиели вода само когато са болни. Какво показва това - че в своята философска мисъл този проповедник се е отдалечил от действителността, която го обкръжава; този проповедник имал развит разум, а слаб интелект. Всъщност когато са болни, овцете не пият вода, а когато са здрави, пият.

Сега много от съвременните хора като този проповедник казват, че Господ не съществува, т.е. че овцете пият вода, когато са болни. Този човек е слаб в доказателствата си, защото иска да доказва съществуването на Бога с неверни факти като този, че овцете пият вода само когато са болни. Бог е същина, която не се доказва, Той е вън от всякакви доказателства; Бог е Същество извън времето и пространството, извън съзнанието, извън Живота, извън всякаква интелигентност на хората и т.н. Бог е извън времето и пространството, но същевременно съдържа в Себе Си времето и пространството; Той е извън Живота, но съдържа в Себе Си Живота; Той е извън съзнанието, но съдържа в Себе Си съзнанието; Той е извън интелигентността, но съдържа в Себе Си интелигентността. Как ще разберете това? Значи Бог, Безграничният, не може де се докаже, затова всяко нещо, което на физическия свят не може да се докаже, ражда съмнение в умовете на хората. Всъщност реални са само ония неща, които не могат да се доказват, а всички неща, които се доказват, са сенки на Реалността. Като казвам, че някои неща не се доказват, това не значи, че не може да се мисли и разсъждава за тях; вие можете да мислите за тях колкото искате, но не можете да ги доказвате във време и пространство. Следователно, когато съмнението проникне в умовете ви, вие трябва да знаете, че сте близо до Реалността.

За обяснение на тази мисъл ще приведа следния пример. Представете си, че вие нямате приятел в живота си; при това положение можете ли да се съмнявате в него - не можете, разбира се. Обаче щом имате един приятел, има вече в кого да се съмнявате; щом приятелят ви съществува като реалност, вие вече можете да се съмнявате - например дали ви обича, дали мисли като вас и т.н. Значи съмнението подразбира отрицателната страна на Реалността. Същото може да се каже и за страха - може ли да се страхува човек, ако нищо не вижда? Значи човек може да се страхува само от това, което вижда; той може да се страхува от това, което не разбира, което не може да си обясни - само необяснените, тайнствените неща създават страх у човека. Ако вечер, както спите, някой ви изнесе на ръце от стаята и ви остави някъде сред Природата, при съвсем непозната за вас обстановка, където не можете да определите нито изток, нито запад, няма ли да се уплашите? Ще се уплашите, разбира се, ще преживеете даже панически страх, вие не можете да си обясните как е станало това, че сте сред Природата; знаете, че бяхте в стаята си, спите на леглото, а кой ви е изнесъл навън и защо е направил това - нищо не знаете. Реалността, в която се намирате сега, създава страх у вас и за да се освободите от страха, трябва да започнете да мислите как и по какъв начин е станало вашето преместване; щом намерите причината и си обясните това явление, страхът ще изчезне.

Представете си друго положение, което може да предизвика страх у вас. Седите в стаята си и размишлявате. Изведнъж през отворената врата на вашата стая пропълзява на земята мечка, вие се уплашвате и хуквате да бягате. Добре е, че в случая имате и втора врата на стаята си, която веднага отваряте и излизате навън. Когото срещнете, разправяте, че мечка е влязла в стаята ви и без малко е щяла да ви нападне. Ако пък нямахте втора врата на стаята си, вие щяхте да се самозащитавате, т.е. да се сражавате с мечката. Обаче ако имахте присъствие на духа, вие щяхте да започнете да размишлявате: първо ще си кажете: „Как е възможно мечка да влезе в стаята ми?"; след това ще се вгледате в мечката и ще видите, че тя не е действителна мечка, а човек, облечен с меча кожа - тогава ще видите, че това е вашият приятел, който е искал да се пошегува малко с вас.

И тъй, когато страхът проникне в ума на човека, той бяга през вратата на сърцето; когато страхът проникне в сърцето, той бяга през вратата на ума - значи каквато и опасност да дойде върху човека, той винаги има една отворена врата, през която може да излезе навън, да се спаси. Когато страхът проникне в сърцето на човека, той трябва да се запита реално ли е всичко това, което вижда, чувства и преживява. Който може да запазва самообладание, той спокойно може да седне на някой камък в гората и покрай него да минават най-свирепи животни - тигри, лъвове, без да му причинят най-малката вреда; те ще минат-заминат покрай него, без да го докоснат. Ако е страхлив, непременно ще го нападнат. Пред смелия, пред безстрашния човек и най-свирепите животни отстъпват - те чувстват силата му и се страхуват от него. И действително, смелият човек има силна воля, силна мисъл; той може да се концентрира.

Сега можете ли да кажете какво мисли това куче, което мина покрай нас? Както видяхте, то се спря, погледа ви малко и си замина. Разбра ли това куче, че вие сте ученици на окултна школа? То разбра, че сте се събрали за някаква важна работа, но каква е тази работа - не знае. Ако беше се уплашило от вас, кучето щеше да лае, но вашата мисъл му даде известен подтик и то продължи своя път, разбра, че мястото му не е тук. Наблюдателността е развита в това куче, а също и низшият ум, затова не се спря при нас, а продължи по-нататък; то е наблюдавало своя господар и е извадило заключение, че както господарят му често бива зает със своя работа, така и ние тук имаме някаква работа.

На физическия свят страхът и съмнението се явяват естествено, а в окултните школи ги предизвикват изкуствено - така е било в Индия, в Египет и във всички останали окултни школи. Например някой ученик отива при един от учителите на една окултна школа, но Учителят не му говори нищо. Ученикът говори, Учителят мълчи, ученикът се вижда в чудо и не знае какво да прави. Минават ден, два, три, Учителят все мълчи. Ученикът започва да мисли дали не е влязъл преждевременно в школата. След това Учителят го поставя на такъв изпит, от който ученикът преживява голям страх - сега Учителят наблюдава дали умът и волята на ученика са добре развити. Той следи как ще се прояви ученикът, от което изучава неговите положителни и отрицателни качества. Окултните ученици трябва да имат положителни качества; ако имат някакви отрицателни качества, те не могат да бъдат истински ученици - който има негативни качества, той не може да бъде ученик.

И тъй, каквито и мъчнотии и да ви се случат в Живота, трябва да знаете, че те са строго математически определени и необходими за вашето развитие. Каквото да правите, вие не можете да ги избегнете - ако в една форма ги избегнете, те ще дойдат във втора, в трета и т.н.; ако в най-леката форма ги избегнете, те ще дойдат в по-тежка. Забелязано е, че това, от което човек най-много се страхува, на него именно налетява; и обратното е вярно: това, което човек най-много желае, и него ще постигне. От гледището на Школата на Бялото Братство страхът и съмнението в човека минават за негативни качества, които показват, че висшата Любов не е проникнала в неговото сърце; страхът и съмнението показват още, че висшата Мъдрост не е проникнала в човешкия ум.

За да се освободите от страха и съмнението, както и от други отрицателни черти в себе си, вие трябва да работите - в това отношение окултната школа разполага с ред методи за работа на ученика върху себе си. Първото качество на ученика е способността му да работи; той трябва да обича работата, всякога да е готов да работи. Един младеж, завършил университет, отива при един от учителите на една окултна школа и му казва, че иска да бъде негов ученик. В това време Учителят копае лозето и нищо не му отговаря. Той го запитва по един, по друг начин, а не взема мотиката, за да покопае заедно с Учителя - може ли при това положение да бъде ученик? Не, ученикът трябва да е работлив и досетлив - той трябва да вземе една мотика и да започне да работи заедно с Учителя си; така ще задава въпроси на Учителя, а последният ще отговаря и разговорът помежду им ще се поведе много естествено - те ще работят и ще разговарят. Ученикът обаче иска Учителят да напусне работата си и да разговаря с него. Учителят няма да спре работата си, в случая ученикът трябва да се нагоди според Учителя си.

Съвременните хора се съмняват в Бога, защото искат Той да спре работата Си и да ги запита какви са страданията им, какво е материалното им положение; с една дума, те искат Бог да им обърне внимание като на деца. Тук е тяхната погрешка, те трябва да знаят, че Бог никога не напуска работата Си; Той може да увеличи и съкрати времето и пространството, да даде възможност на човека да учи, да работи, да се развива, но да спре работата Си - това Той никога няма да направи. Когато бесят някого, времето се съкращава, тогава дните текат бързо; когато някой дължи някому, времето пак тече бързо. И при единия, и при другия случай желателно е времето да се продължи; в това отношение съвременните хора нямат строго определен критерий или точна мярка, по която да познават кое е истинското време, т.е. да определят продължителността на времето.

Сега, като се говори за продължителност на времето, това е въпрос, който се отнася до съзнанието. Ако се движите с бързината на обикновен трен, вие ще стигнете до Слънцето в продължение на двеста и петдесет години; ако се движите с бързината на светлината, ще стигнете до Слънцето за осем минути. Значи вашето съзнание може да се движи с бързината на обикновен трен, може да се движи с бързината на светлината, а може да се движи и още по-бързо - следователно времето и пространството зависят от съзнанието. Съзнанието е извън времето и пространството, извън противоречията, извън страха и съмнението. Пространството произвежда страх, а времето - съмнение: когато паднеш в някой кладенец, страхът дохожда; когато наближи падежът за изплащане на някоя полица, съмнението дохожда. Като видите, че при вас дохожда онзи, на когото дължите, вие казвате: „Дали не е сбъркал, дали не е прибързал с донасянето на полицата?". Когато два дисхармонични предмета се съпоставят едновременно във времето, те произвеждат в ума на човека съмнение; когато тия два предмета се разделят в пространството, те произвеждат в човека страх. Например ако кажете една обидна дума на вашия приятел, в този момент вие изпитвате страх, че можете да го загубите - страхът показва, че вие сте в пространството и се безпокоите, че връзките между вас и приятеля ви могат да се скъсат.

Сега ще ви задам няколко въпроса: да обичате ли е по- добре, или да ви обичат? - Да обичаме. Да давате ли е по-добре, или да вземате? - Да даваме. Какво ще стане тогава, ако всички обичате или ако всички давате - ще се отблъснете. Да обичаш е едно нещо, да те обичат е друго нещо - това са две съвършено различни състояния на душата, които произтичат от два различни процеса в Битието. Да обичаш - това е процес на Любовта, при който развиваш Силата си; да те обичат, това е процес на Мъдростта, при който развиваш Знанието си. Има ли някакво противоречие в това? Значи когато Бог работи върху душата ви с Любовта Си, вие искате да обичате; когато Бог работи върху душата ви със Своята Мъдрост, вие искате да бъдете обичани. За да бъдете обичани, вие трябва да създадете условия, без тези условия никой не може да ви обича. Например в тъмна стая, при затворени капаци на прозорците вие искате външната светлина на проникне в очите ви, да ви зарадва - възможно ли е при тези условия светлината да проникне в очите ви? Вие трябва да отворите капаците на прозорците, после и самите прозорци и тогава светлината ще проникне в стаята, ще влезе в очите ви и ще ви обикне - при това положение и вие ще се радвате на светлината.

И тъй, да обичаш - това значи да се свържеш с първия принцип, с Божията Любов; да те обичат - това значи да се свържеш с втория принцип, с Божията Мъдрост. И наистина, след като човек обича ден, два, три, месеци, година, две и повече, той дохожда най-после в пасивно състояние и пожелава да бъде обичан - по този начин става смяна в процесите, при които колелото на Живота се завърта в обратна посока. При тази смяна на процесите става смяна и в ролята на човешките тела: в първо време деятелността е била съсредоточена в Астралното тяло на човека, или в неговия Сърдечен свят; после, при смяна на процесите, деятелността е преминала в Менталното тяло на човека, т. е. в неговия Умствен свят; ако и в този свят деятелността се прекрати, човек слиза да работи на физическия свят. Следователно, когато деятелността на човека във физическия свят се прекрати, тя минава в Менталния свят; когато и в Менталния свят се прекрати, тя минава в Астралния свят; после пак започва отново. Това означава, че в целокупния Живот на човека става постоянно кръгообразно движение, което показва, че човек не може да остане завинаги на една и съща точка в своя живот - това значи да бъде във вечен застой, а то е невъзможно.

Човек не може постоянно да обича, нито постоянно да бъде обичан; ако тези процеси в него са продължителни, той ще изпадне в индиферентност. Също така човек не може постоянно да мисли или постоянно да чувства; щом изпаднете в едно от тези положения, вие съзнателно ще потърсите някаква работа, за да смените състоянието си. Например ако до това време вие сте обичали, ще потърсите книгите на някой автор и ще ги четете; като четете книгите му, той ви обича, а ако пък вие четете вашите съчинения пред някого, вие го обичате. Колкото е силно да обичаш, толкова е силно да те обичат - защо? Защото душата, която очаква да бъде обичана, създава импулс на другата душа, която в това време обича. Да обичаш и да те обичат съставя два полюса на Живота: който обича, той създава субективния свят на Живота; когото обичат, той създава обективния свят на Живота. Затова който обича, той иска да види своя образ в онзи, когото обича. Вие обичате огледалото, защото образът ви се отразява в него; вие носите огледалото в джоба си и ако по някакъв начин го счупите или изгубите, съжалявате, защото не можете вече да имате ясна представа за своя образ - в огледалото виждате образа си по-добре, отколкото ако мислено си го представяте. Следователно онзи, когото обичате, всякога дава израз на вашата обич, затова именно вие го обичате. Ако огледалото ви е малко зацапано, вие не го обичате, защото не дава чисто отражение. Вие обичате само онзи, който може да ви вдъхнови, да ви импулсира, да ви даде подтик към нещо.

Казано е в Писанието: Да възлюбиш Господа Бога тво- его с всичкото си сърце8 - това значи да отразиш Божественото в себе си; и когато Божественото се види отразено в човешката душа, Бог се весели, защото знае, че този човек е работил. Когато Бог се весели, човек се радва; когато човек загуби радостта си, това показва, че Бог е недоволен от него. Тъй щото човек не трябва да мисли, че Любовта, която проявява, е негова - човек е само проводник на Божествената Любов и Интелигентност. Че е така, всички писатели, поети, учени са забелязали: понякога те пишат вдъхновено, красиво, идейно, а понякога нищо не могат да напишат и тогава се чувстват бедни, като че нищо не знаят, нищо не разбират. Ако Интелигентността, ако възвишената мисъл е тяхно присъщо качество, те би трябвало всякога да разполагат с нея; всъщност не е така - те раждат, творят само когато някой им донесе нещо. Значи когато някой напълни кошницата им с череши, те я разнасят насам-натам, раздават от нея и пишат. При сегашните условия Невидимият свят изразява Любовта във вид на Интелигентност, хората са изразители на тази Интелигентност. Това ни най-малко не подразбира, че човек е автомат - той трябва да съзнава, че е носител на тази Интелигентност; като съзнава това, човек трябва да се радва, че е получил нещо от Божествения свят, което разумно трябва да използва.

Сега, за следната сряда всеки да отговори за себе си на въпросите защо трябва да обича и защо трябва да го обичат. За мен не е важно дали ще отговорите правилно на въпросите, но да мислите върху тях; за мен е важно какво ще придобиете, след като сте размишлявали известно време. Тази тема е важна и вие трябва да мислите върху нея. Силата на човека седи в неговата мисъл; щом мислите, вие все ще придобиете нещо, което ако не днес, след година, две или повече ще се изяви навън. Колкото и правилен отговор да дадете на темата, вие още не можете да бъдете на правия път. Не е достатъчно човек само да напише нещо вярно за Любовта, той трябва да я преживява; следователно, който пише за Любовта, той непременно трябва да люби и да чувства, че го любят. Това показва, че е мъчно да се пише върху същността на нещата. Като давам тази тема, обръщам вниманието ви на това, че ще пишете върху неща, които не знаете - защо? Защото досега вие нито сте обичали, нито сте били обичани. Това, което наричате обич, е сянка на Обичта, следователно нито вашата обич, нито тази на ближните ви може да се нарече реалност.

Казвате: „Възможно ли е нашата обич да е сянка на Любовта?". Това може да се провери. Ако ви подложат на изпит - да видите каква е любовта ви, вие веднага ще пропаднете. Вие имате любов, но не такава, за каквато ви говоря. В Божията Любов, за която ви говоря, няма никакво поляризиране; достатъчно е само за един момент Любовта да проникне в душата на човека, за да придобие той просветление на ума си и да дойде в хармония със Съществата на цялата Земя, с целия Космос - това може да изпита всеки, който люби и когото любят. Това значи да проникнете във вътрешния смисъл на Любовта. Хиляди години наред ще изучавате Любовта, докато разберете какво всъщност представлява; ред съществувания трябва да минете, за да разберете отчасти поне реалността на нещата. Ако още днес Любовта посети някой човек, той няма да издържи на нейния ток - ще изгуби съзнание, ще падне на земята, дишането и пулсът му ще престанат; за него не остава нищо друго, освен да желае да се върне в първото си положение. Нервната система, както и целият организъм на съвременния човек, не са достатъчно калени, за да издържат на силните вибрации, на силните токове на Любовта; ето защо окултната наука препоръчва на учениците ред методи и упражнения за каляване на ума, сърцето и волята им с цел силите на техния организъм да се нагласят съобразно природните сили и течения.

Сега, като казвам, че вашата любов е сянка на реалната Любов, с това искам да кажа, че вие не сте преживели още тази Любов, нямате опитност за нея и не я познавате. Ако накарате някой млад момък да опише своята любов, той ще каже: „Аз и говорих за моята любов, но тя не ме разбра". Момата пък ще каже: „Аз го обичах, а той ми изневери". Човек може да изневерява и без да е бил обичан. Когато обичате някого, тогава именно възможността за изневеряване е най- малка - невъзможно е да ви изневери онзи, когото обичате, никъде в Живота това не се случва; ако има изключения, те са вън от Божията Любов, вън от Божията Мъдрост - в Божията Любов и Мъдрост абсолютно няма условия за изне- веряване. Щом се говори за изневеряване, трябва да подразбираме човешката любов, т.е. любовта на хората на Земята; където има изневеряване, там не може да става въпрос за Любов. Тъй щото едно трябва да знаете: щом се съмнявате, Интелигентността отсъства от ума ви; щом се страхувате, Любовта отсъства от сърцето ви. С това въпросът се изчерпва. Това всички трябва да знаете като ученици на окултна школа. Ако не се ръководите от тези максими в Живота, ще изучавате само сенките на Реалността и в края на краищата ще дойдете до обезсърчение и разочарование и ще кажете: „Всичко било празна работа!"; за да не дойдете до това положение, сами поставете своята Обич на изпит, за да видите доколко можете да издържате.

Ще ви дам сега две правила, които всякога трябва да имате предвид: ако искаш да обичаш, не трябва да се страхуваш; ако искаш да те обичат, не трябва да се съмняваш. Приложете тези правила в живота си, за да видите доколко са верни. Когато сте свободни, мислете върху тези правила.

Когато наблюдавате проявите на хората в Живота или четете някаква философска книга, или изучавате произведенията на някои писатели и поети, поставете всички техни мисли на вашите сита и каквото остане на тях, него задръжте - то е най-ценното, което може да ви ползва, а всичко, което падне долу, не е за вас. Разчитайте на ситото на вашето сърце и на ситото на вашия ум и не се страхувайте! Знаете ли как да сеете? Всички сте сели брашно през сито, знаете това изкуство. Обаче има неща, които минават през вашите сита, а не са полезни за вас - какво ще направите тогава? Ще се наведете, ще ги хванете с волята си като с щипци и ще ги турите настрани. Значи чрез мисълта, чрез чувствата и чрез волята си човек може да пресява полезните от безполезните неща в своя живот.

Разбрахте ли всичко, което ви говорих тази вечер? - Разбрахме една десета част от всичко говорено. Дръжте се тогава за тази една десета, тя представлява вашата единица мярка, с която трябва да си служите. Наистина, човек представлява една десета от Божествената Истина, тъй щото под дробта една десета разбирам онази мярка, с която всеки човек, според степента на своето умствено развитие, мери нещата. Сега задачата на всички хора, на цялото човечество е да докажат, че те съставят една десета част от цялата единица.

Тайна молитва.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...