Jump to content

Recommended Posts

Аудио - чете Димитър Калев

Архивна единица

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас (1922). Първо оригинално издание. Кърджали,

Издателска къща „Жануа-98“, 1999.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

Връзки на знанието

14 Лекция на I Мл. ок. клас,

31.V.1922 г., 7 1/2 ч.в.

Размишление

Имате ли нещо за четене? – Да. – Четете. Прочетоха се темите: Защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат.

Сега темата добре сте я развили, но само по форма сте я развили, но не и по съдържание. Туй, за което писахте сега опитали ли сте го? Вие ще се стремите да разсъждавате по закона на природата. А този начин на разсъждаване, той е инволюционен начин. Сега може аз да ви запитам: защо сте гладни или защо трябва да ядете? Вие ще отговорите: гладни сме. Добре. Сега според вашата теория, казвате: онзи, който люби, дава. Но, онзи, който яде, какво дава? Той е, който люби; той, освен че нищо не дава, но всичко изяда. Тогава, според вашето разбиране, вие казвате: който люби – дава.

Онзи, който люби, всичко взема. И който те люби, той те обсеби. Господарят като обича слугата си, обсеби го, та не му дава възможност да се прояви. Ти, като обичаш коня си, не му даваш свобода. Какво дава обичта? – Нищо не дава. Следователно, основата на вашето разсъждение не е права. Приложете вашата теория в практическия живот да видим какви резултати ще има. Ще влезете непременно в противоречие със себе си. Аз да ви дам един малък опит. Сега онзи, който иска да го обичат, казвате вие, трябва да вземе. Обратното, онзи, когото обичате, той всичко взема. Аз ще ви приведа сега един пример. Вземете един кръчмар, който обича онзи, който пие вино. Кръчмаринът обича пияницата. Кръчмаринът го обича, извади винце от бъчвата, даде му, „изпий го“, казва и все му дава. Пияницата все се пълни, ама и този кръчмарин и той се пълни. Но туй, което вземе пияницата от кръчмаря, нищо не остане от него. А кръчмаринът вземе му всичките къщи, ниви, пари. Любовта, за която вие говорите, сега тази ваша любов е на кръчмаря и на винопиеца. Това е идеалната любов и затова светът е такъв. Вие го казвате: в любовта има нещо Божествено. Хубаво. В коя любов да видим туй Божественото? Нито един от вас сега да го поставя на изпит, не е в състояние да издържи туй, за което говори. Тогава говорите ли истината? За пример, вие туряте, че трябва да се жертвува. Знаете ли какво нещо е жертвата? – Не знаете. Доброволно да се жертвувате. Но вие туй правили ли сте го някога? Сега туй го вземете, това е един разбор.

Аз питам: защо трябва да ви обичат? Има ли нужда да ви обичат? Аз казвам: няма нужда да ви обичат. И защо трябва ти да обичаш? Аз казвам: нито едното е потребно, нито другото е потребно. И двете неща са непотребни. Сега тълкувание правя. Любовта е вън от всеки закон. Следователно, ако е потребно аз да любя, тогава има един закон, който ограничава Любовта. Нали разсъждавате вие обективно, как тогава ще обясните туй противоречие? Ако някаква необходимост мен ме заставя аз да любя, тогава това не е любов. Мислили ли сте така? Разсъждавайте. Ако те заставят чрез закон да любиш, това не е любов, това е нещо друго. Сега самият факт. Аз не говоря от мен, но това, което вие сте писали. Но този факт по тази същина не е верен.

Е, питам сега, след като си обичал какво си придобил? Или какво си загубил? Я ми кажете вашата опитност. Аз искам да ви подбудя да разсъждавате правилно, да се доберете до самата реалност, да мислите здраво. Аз не отричам нещата. Вие изхождате от едно старо гледище: да ви обичат – това са идеи и понятия на мъже и жени. Мъжете искат да обичат, а жените искат да ги обичат. Това са старите идеи от памти-века. И тази идея хората са я взели и окичват с една боя, с друга, украсяват я със синци, с червеничко, но тя е една любов, която мяза на селска красавица. Ако не е така, покажете ми онези, които са живели по тази любов, дали идеално са свършили в края на живота си. Двама приятели, които се обичат, кажете как са се обичали? Но в историята на земята няма нито един случай, дето по този начин да са свършили добре, като мъж и жена, в окултната история няма, т.е. в този развой на нещата няма.

Сега аз само ви давам противоречия, не че туй, което вие развивате не е право. Право е, по вашето гледище е право, но от окултно гледище не е право. В любовта въпрос не става, там, дето има любов, никакви въпроси защо и за какво, не се разискват.

Любовта изключва всички питания.

Любовта изключва всички противоречия.

Любовта изключва всички насилия.

Любовта изключва всички ограничения.

Тогава как ще я определите вие?

Значи на тази любов, за която вие говорите, ѝ трябва нещо ново да се внесе. Липсва един елемент много важен. Липсва един важен елемент. И може ли да го намерите?

Защо трябва да гледаш и да те гледат? Туй „защо трябва да гледаш и защо да те гледат“, то е същият въпрос. Ами че онзи, който гледа и когото гледат и двамата не гледат ли? Не извършват ли един и същ процес? Единият казва: „защо ме гледаш?“ Другият казва: „Ти не ме ли гледаш?“ И двамата се гледат. В същото време и двамата се гледат. Е тогава, къде е тук различието от чисто физическо гледище? Аз ще ви обясня. Два лагера противоположни войски, борят се. Едната страна напада – активна любов, според вас, а другите се бранят – пасивна любов – посрещат неприятеля. Питам, който напада и който посреща противника си, не действуват ли и двете страни по един и същ начин? И едните употребяват картечен огън и другите. Само че едните се движат, а другите – не. Де е разликата? Съществена разлика има ли? – Няма никаква разлика. Само че едните излизат от своите позиции, а другите стоят, защищават се. Това е то, който обича, когото обичат, то е все същото нещо. Понеже вие развивате въпроса, идейно го развивате, нали? Вие трябваше да разграничите коя е най-малката любов. Граничната любов трябваше да развиете. Какво нещо е граничната любов? Щом се казва: защо трябва да се люби и защо трябва да ни любят, ще кажете тъй: граничната любов, която е с граници. Ами че тъй, защото вие смесвате две идеи: едната е безграничната, другата е граничната. Тогава каква съвместимост има? Да допуснем, който няма пари отива при един банкерин, който дава пари на заем, в този случай той обича банкерина, взема, а банкеринът, който е обичан – дава. Банкеринът не обича. Който иде, той е активен, той иска, той е, който атакува. Туй ви го давам като една аналогия на вашите чувства.

Защото вие, като ученици на окултната наука, ако не анализирате вашите чувства правилно. /Дали схващате нещата правилно или не/, вие няма да имате резултати. Ще бъде смешно като ме срещне някой и ми каже: защо не ме гледаш. Представете си, че аз съм сляп, ще кажа: ослепял съм, не мога да те гледам. Представете си, че и двамата са слепи, а при това искат да гледат. Най-първо имате ли туй чувство на любов, и туй чувство неизменно ли е или не? Защото и слепият може да говори за светлина, за зрение. И той може да има известни понятия за светлината. /– „Нашата любов отиде, та се не видя.“/ Не се е свършила, ами вие досега сте имали нещо, което все за любов е минавало. И този е именно въпросът, който трябва да се разреши. Защо трябва да любим? В самият въпрос се съдържа отговорът Тия разсъждения не ги туряйте в абсолютно противоречие. Как бихте ги примирили?

Сега казвате, че идеалното е да ви обичат. Но до сега намерили ли сте един човек, който да ви е обичал? Досега обичал ли ви е някой? Когато ви обича някой, вие казвате: душата възраства. Туй проверили ли сте го? Ама някой автор е писал. Той проверил ли го е? Това факт ли е или само предположение? /– „Факт е.“/ Аз не казвам, че не са положителни неща. /– „Има един, който ни обича.“/ Има. Кой е той? Конкретно има ли? Вие чувствувате, че ви обича някой, но кой е той? Не знаете. /Мнозина се обаждат: – „Знаем го.“/ Ще кажете, че аз имам една приятелка, тя ме обича. Да те обича човек един момент, то е само проявление на любовта. Аз минавам, турям едно грошче в ръката ти, то е само проявление, или може да ти дам един обяд, мислите ли, че това е любов? То е само проявление. Тъй че кой ви обича? /– „Ами че вие нали ни обичате?“/ Та какво имате от това? /– „Ние чувствуваме, че възрастваме от вашата любов.“/ Кой е възраснал? Туй, което някои казват, че са възраснали, аз го наричам една дресировка външна. Никакво възрастване няма в моите очи. Това е една дресировка, една полировка, много външна, която няма още същина, то е една малка психическа полировка. Но утре щом се поставите на един изпит, тази полировка ще изчезне. За да дойде Любовта, вие трябва да преживеете един процес алхимически. Цялата същност, цялото битие съвършено да изменят живота. Възгледите да станат диамантени. Този процес изведнъж става. / – „Може ли това изведнъж да стане?“/ Ние вземаме това като символ, диамантът – това е едно трансформироване. Аз ви давам това за разсъждение. Много има да разсъждавате. Вие сте на права посока, но методите, които употребявате са стари, т.е. не може да ви помогнат. Защото старият начин, старото винаги предизвиква. Като говорим за любовта, какво предизвикваме в нас? Вземете мъжът и жената, които говорят за любовта, четат Евангелието – идеални са. И след това мъжът каже: „Ти ще ми сготвиш“. Жената каже: „Ти ми купи това“. За любов говорят , но по старому живеят. И утре ще разсъждават, че тъй е определено. /– „Любовта различава ли се по същност или само по степен?“/ Който обича себе си, той гледа в огледало и обича себе си. Но това не е обич, той себе си не обича. Ние към себе си нямаме обич. Ако ние обичахме себе си, не бихме правили пакост на себе си, и който казва, че сме егоисти – в крива насока е. Черната ложа е размътила тъй всичките тия учени философи, всичките тия ваши разсъждения са все методи и начини на разсъждение, те са все на черната ложа. И всичкото, което писахте тази вечер, принципите са все Божествени, а формите са изтъкани от черната ложа. И казва Писанието: целият свят от лукаваго излиза. Вие, когато развивахте тази тема – аз да ви критикувам – вие нямахте за цел да кажете истината, вие имахте за цел да прикриете истината. Ако искахте да кажете истината, трябваше да кажете тъй: аз не съм любим и не мога да пиша. Сега, втория път, аз ще дойда до същността, ще разгледам любовта като едно проявление. Аз не засягам сега принципа, ние ще го оставим, ние ще се спрем върху формата на нещата. Защото тия форми ни са потребни. За да се прояви любовта, трябва да намерим съответствующа форма. А за да се намерят тия форми, там лежат най-големите мъчнотии. Аз не отричам, някой път имате туй разположение, едно приятно разположение, едно приятно разположение, един импулс, временен. Минава ви една мисъл да раздадете имането си. Но, като разсъждавате 1–2 часа, казвате: „още не му е дошло времето“. Отлагате. След 4–5 месеца пак кажете: „Ще дам“, но след това пак: „не му е дошло времето“. И вашата книга е написана с решения, решения, неприложени решения. И всичката любов, която вие сте проучвали е все: „тъй е, тъй е“. Но, като дойде до приложение... аз няма да произнеса, че няма любов, вие сами може да съдите колко сте я приложили. Тия разсъждения са тук за класа. Разбирате ли? Разсъжденията са само за класа. Тия разсъждения няма да ги изнасяте вън, няма да ги прилагате в обществения живот. Ще направите друга грешка. Те са за класа; тук като дойдете, ще мислите другояче, пък като излезете вън, ще мислите пак по старому. Защо? Аз ще ви кажа. Защото вие не сте се научили да употребявате новите форми, и ще си причините други вреди. Сега ние ще се спрем върху този разбор следующия път. Аз само ви загатнах тия неща, искам да мислите сами. Задачата не е разрешена защо трябва да любим. Ще помислите малко, да видим може ли да дойдете до разрешение.

Сега вземете една тенджера, тя си има капак отгоре. Някой я ритнал, та капакът отскочил, и тя останала отворена. Представете си, че отворената тенджера това е жената, а отхвръкналият капак – това е мъжът. Какво се иска? – Просто капакът да се тури на тенджерата. Капакът ли трябва да люби тенджерата, или тенджерата капака? Ама те са разсъждения за класа, тук. Аз ни най-малко не засягам вашите чувства, аз засягам теорията само. Вие чувствата си ги пазете там, не ги барайте, защото за вашите чувства аз ви давам един начин. Аз ви навеждам на един правилен метод. Ако вашето чувство е една открита тенджера, трябва да намерите капака, и тенджерата ще бъде цяла.

Сега туй не го разбирате, нито аз искам да го разберете. Защото щом го разберете, ще го изопачите. В окултната наука неразбраните неща са разбрани, а разбраните неща са неразбрани. Когато мислиш, че си разбрал нещо, ти не си го разбрал, а когато мислиш, че не си разбрал нещо, ти си го разбрал. Любовта е нещо метафизическо. Сега за пример, аз като говоря така, вие се смущавате, нали? Слушайте да ви кажа сега моето положение, да ви уподобя защо аз говоря. Представете си, че вие сте растение, израснало някъде, и почнало да вали сняг и няма никакъв ветрец и тоя сняг се наслоява, и ако не дойде вятър да отърси тия клонища, те ще се счупят. Следователно, потребно е малко вятър, този сняг да падне. И вие толкова сте натрупани с вашите идеи... вашите идеи не са на корените, а на клонищата. И много ваши клонища са се счупили. Идеите трябва да бъдат в корените. Аз нямам нищо против идеите, но има опасност да се счупят клонищата. За туй, поне малко ветрец ви трябва. Сега се опасявате: „Отиде снега, падна!“. Не, не, той долу, долу ще падне! Той като падне при корените то е по-хубаво.

Когато човек обича, когато туй чувство се събуди у него, в неговия ум се появи едно желание никой да не знае това нещо. Туй е стремежът на душата. Когато той е проявил едно чувство на обич, той иска никой да не знае и той е радостен. Знаят ли го другите, радостта изчезне. Направете един малък опит. Минете край един беден човек, той да ви не види, турете му 20–30 лв., заминете си; ще усетите една радост в себе си. Минете втория ден, турете пак 30 лв. Той ще ви познае и сам ще ви търси вече, и вашата любов ще се развали. Значи, любовта трябва да стане в тъмно – никой да не знае.

Вие сега изказахте вашата любов при много голяма светлина. Сега бедния като му турите 30 лв. денем или при светлина, той нищо не губи. Въпросът е за мене, аз губя. Туй 50% е вярно. Ще ви приведа и други сравнения по аналогия. След тази новата мярка, тези разсъждения ще бъдат антични, като някой скъпоценен камък, той не може да се приложи в практиката, защото, за да се приложи една истина в живота, трябва да има разработен метод, изработена форма, при която може да се приложи.

А върху тази любов, когато дойдем, ако имаме условия, ще ви задам една задача, да видим как ще извършите тази задача, която трябва да изпълните. – Защо любя и защо ме любят. Ще ви дам една задача тъй, както ходихте на Витоша, да видим как ще я разрешите. Ще я изпълните не само на книга, без книга ще бъде тогава. Но сега вие не знаете задачата как ще се създаде. Тайна ще бъде. Щом намерим най-добрите условия, тогава ще видим тази задача в какво седи. Вие ще се спрете сега върху туй, ще кажете: това са разсъждения много важни. Това са разсъждения в клас и когато разсъждавате, все ще се намирате в клас. Тия идеи няма да ги смесвате с идеите на света. Смесите ли ги, вие ще се забъркате. И знаете ли каква погрешка бихте направили? Тя е следующата: представете си, че вие имате едно голямо шише с вода, може да е пълно до половината, вие сте го напълнили и 3–4 дни е стояла тази вода в шишето. Аз ви давам едно по-малко шише с вода чиста, а вие излеете тази вода от малкото шише в голямото вътре. Питам: умно постъпихте ли? Не, моето шише отделно ще го държите. Аз искам да го държите отделно. Нищо повече. Ще се спрем тук.

Тайна молитва.

Нямате тема, нали? Следующия път пишете върху: „Предназначението на дясната ръка“. Може да пишете и за двете ръце, за да не се смущавате. Предназначението на двете ръце или Предназначението на ръцете. Туй, което знаете, оттам ще започнете.

  • Like 1
Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

От книгата, "Двата пътя". Младежки окултен клас - година първа (1922).

Издателство: "Бяло Братство", София, 2011 г.

Книгата за теглене - PDF

Съдържание на томчето

От книгата "Двата пътя", София, 1934 г., стар правопис -

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата ""Противоречията в в живота"., година I - 1922 г., том 2.

изд. София, 1934 г., стар правопис

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

От книгата ""Противоречията в в живота"., година I - 1922 г., том 2.

Издание на "Духовно общество Всемирно Бяло Братство", 1993 г.

Книгата за теглене на PDF

Съдържание на томчето

Четиринадесета лекция 31 май 1922 г., сряда, 19:30, София

ВРЪЗКИ НА ЗНАНИЕТО

Размишление.

Четоха се работите върху темата Защо трябва да обичаме и защо трябва да ни обичат.

Вие сте развили темата добре, но само по форма, а не по съдържание и смисъл. Опитали ли сте това, което сте писали? Начинът, по който сте разсъждавали при написване на темата, е инволюционен; за да се освободите от този начин, вие трябва да спрете вниманието си върху Природата и оттам да извадите отговор на зададените въпроси. Според вашите разсъждения, вие казвате: „Който люби, той дава"; питам: който яде, дава ли нещо? Не само че нищо не дава, но той взема отгоре. Отговорете тогава на въпроса: Защо трябва да яде човек.

Значи който люби, той всичко дава; когото любят, той всичко взема. При това който люби някого, той същевременно го обсебва. Ако господарят люби слугата си, той го обсебва и не му дава възможност да се прояви. Когато обичате коня си, вие не му давате свобода. Тогава какво дава Обичта - нищо не дава. Както виждате, основата на вашите разсъждения не е права; приложете тия разсъждения в практическия живот, за да видите техните резултати. Щом речете да ги приложите в живота си, ще се натъкнете на ред противоречия. Според вас когото обичат, той само взема; който обича пък, той всичко дава.

За изяснение на въпросите за Обичта, за Любовта ще приведа следния пример. Когато млад човек влезе в кръчма, кръчмарят веднага го обиква. Как изразява любовта си - като му дава вино да пие: кръчмарят налива една след друга чашите, а младият момък пие, постоянно взема. Младият човек се пълни, но и кръчмарят се пълни, с една разлика само: от това, което пияницата взема, нищо не остава за него; каквото кръчмарят взема от пияницата, всичко задържа - той взема от пияницата пари, ниви, къщи, всичкото му материално и здравословно положение. Следователно любовта, за която хората говорят, е любов между кръчмаря и пияницата. Идеална любов ли е тази - тази любов не е идеална, но въпреки това хората казват, че в любовта има нещо Божествено. В коя любов има Божествени прояви? Ако сега ви поставят на изпит, нито един от вас няма да издържи в любовта си - значи едно говорите, друго вършите. Истина ли е тогава това, което пишете? Някой пише, че Любовта изисква жертва - знаете ли какво нещо е жертва? Преди всичко жертвата трябва да се прави доброволно, а не с насилие. Вие жертвали ли сте се доброволно? Сега, както видяхте, направихме малък разбор на темата, която писахте за днес.

Питам защо трябва да обичате и защо трябва да ви обичат. Имате ли нужда от това - нито едното ви е нужно, нито другото. Любовта е вън от всякакъв закон, следователно, ако е нужно да обичате, това показва, че някакъв закон ви заставя да правите това. Където има закон, там има ограничаване. Как ще си обясните това противоречие? Ако някаква външна необходимост, ако някакъв закон ви заставя да любите, това вече не е Любов. После, след като сте обичали, какво сте придобили или какво сте изгубили, каква е вашата опитност в това отношение? Като задавам тия въпроси, искам да ви заставя да мислите правилно, здраво, за да се домогнете до Реалността. С това аз ни най-малко не отричам нещата, но казвам, че вие поддържате стари идеи. Например да обичате и да ви обичат, това са стари идеи - идеи на мъже и жени; мъжете искат да обичат, а жените - да ги обичат. Тези идеи съществуват от памтивека и съвременните хора ги вземат, боядисват ги отвън с разни бои и краски, накичват ги с разноцветни мъниста и светли, лъскави камъчета, докато заприличат на селска красавица - по този начин те ги представят за нещо ново. Ако не сте съгласни с това, покажете ми двама души, които, като са живели по тази любов, да са завършили живота си идеално. Как са завършили отношенията си двама приятели, които са живели според тази любов? Ако проследите цялата история на човешкото развитие, няма да срещнете двама души, които, като са живели според тази любов, да са свършили живота си добре.

Като говоря по този начин, не искам да кажа, че вашите разсъждения не са прави; прави са те, но от ваше гледище, от гледището на окултната наука не са прави. Дойдете ли до Любовта, там никакви разисквания не се приемат. Любовта изключва всички питания, Любовта изключва всички противоречия, Любовта изключва всички насилия, Любовта изключва всички ограничения.

Сега, като знаете тия положения, как ще определите Любовта? На вашата любов липсва един нов елемент, който вие сами трябва да намерите. Можете ли да намерите кой елемент липсва на вашата любов?

Сега ще ви задам въпроса защо гледате и защо ви гледат. И който гледа, и когото гледат, вършат един и същ процес. Единият пита: „Защо ме гледаш?", другият отговаря: „Ти не ме ли гледаш?" - значи и двамата се гледат в едно и също време. Има ли някаква разлика в тези два процеса? Разликата е много малка, едва уловима. За да се схване, ще приведа следния пример: два лагера неприятелски войски се бият; едната страна напада - според вас тя проявява активна любов, а другата страна се защитава - тя проявява пасивна любов. И онези, които нападат, както и другите, които се защитават, действат по един начин - и едните, и другите си служат с картечен огън. Разликата се заключава само в това, че едните се движат, а другите седят на едно място; едните местят позициите си, а другите се държат за позициите си, иначе съществена разлика няма. Такава е разликата и между двете положения, които по-рано разгледахме - да обичаш и да те обичат.

Като разглеждате Любовта идейно, вие трябва да се спрете върху най-малката любов - най-малката любов е граничната. Щом става въпрос защо трябва да ни любят и защо трябва да любим, това е граничната любов, т.е. любов с граници. Вие смесвате граничната с Безграничната Любов, а те коренно се различават. Когато нямате пари, вие отивате при банкера, искате от него заем - в случая банкерът дава, а вие вземате; банкерът е пасивната страна, а вие, които идвате отвън, активната. Вие атакувате неприятеля си, а той или дава нещо, или отблъсква. Този пример обяснява степента и характера на вашите чувства.

Като ученици на окултна школа, вие трябва да анализирате чувствата си, да знаете с какъв материал разполагате, а оттам да предвиждате какви резултати ще имате. Докато не схване тези неща, човек ще изпада в смешни положения: ще го срещне някой и ще го пита: „Защо не ме гледаш?" - как ще ви гледа този човек, ако е сляп, а ако и вие сте слепи, как ще се гледате? Преди всичко човек трябва да се запита има ли Любов в себе си и неизменна ли е неговата Любов. Не е достатъчно само да се говори за Любовта, но тя трябва да се прилага в Живота; ако е само да се говори, и слепият говори за светлината, без да я разбира - и той има някакво понятие за светлината, но то още не е абсолютното понятие. Така и вие имате нещо подобно на Любов, но това не е истинската Любов; затова именно хората често си задават въпроса защо трябва да обичат.

Някой казва, че по-добре е да бъде обичан, отколкото той да обича; намерили ли сте обаче човек, който да ви е обичал както трябва? Казвате, че душата расте и се развива, когато ви обичат; проверили ли сте това нещо? Някои видни писатели поддържат тази мисъл; те проверили ли са тази истина? Аз не отричам този факт, но искам да обърна вниманието ви към Онзи, Който наистина обича. Вие чувствате ли определено, конкретно, че някой ви обича? Ще кажете, че еди-коя си приятелка или приятел ви обичат. Колко време трае тази любов - тя трае само един момент; това не е още Любов, това е само моментна проява на Любовта. Че някой ви е подарил нещо или ви е дал един обяд, това е временна проява на Любовта; следователно, когато казвате, че от любовта на някого душата ви расте, вие се самоизлъгвате - в моите очи това растене е външна полировка, временно дресиране и като ви поставят на изпит, тази полировка ще изчезне.

Когато Любовта влезе в човека, тя създава в него ред алхимически процеси, под влиянието на които цялото му същество, цялото му битие се изменя; това може да стане моментално, може да стане и постепенно - от човека зависи. Под влиянието на Любовта възгледите в човека се оформят, претърпяват промяна, каквато претърпява въгленът, докато се превърне в диамант. Мислете върху Любовта като Сила, като принцип, за да дойдете до положителното знание.

Вие сега сте в права посока, но методите, с които си служите, са стари, затова не могат да ви помогнат. Например мъж и жена се обичат, разговарят, четат Евангелието заедно - добре върви всичко. След това мъжът казва: „Жена, искам хубаво да ми наготвиш!" - „Добре, ще ти наготвя, но ти какво ще ми купиш?". Те говорят за Любовта, а живеят по стар начин. После ще казват, че тъй било определено от Бога; сами са недоволни от живота си, а го приписват на Бога. Това не е Обич, това е оглеждане в огледало - някой обича някого, защото се оглежда в него като в огледало, а всъщност той обича себе си в огледалото; по този начин той пакости и на себе си, понеже се заблуждава. Който обича себе си, обича и другите. Черната ложа е създала ред теории и разсъждения за Любовта, с които е разбъркала умовете на всички хора - учени, философи, писатели, вследствие на което те все повече и повече загазват в тази забъркана каша; и в Писанието е казано: „Целият свят лежи в лукаваго". Когато развива някаква тема, ученикът трябва да се вдълбочи в себе си, да види от своите опитности и преживявания какво е написано там и това знание да изнесе; рече ли да пише кой какво казал по дадения въпрос, той ще се отдалечи от Истината.

В друга лекция аз ще говоря за проява на Любовта по форма, а не по принцип - засега вие се нуждаете от формите на нещата, тях трябва да разбирате. Любовта може да се прояви в съответна за нея форма. Значи формите трябва да се намерят, а в това се заключават големите мъчнотии. Любовта е посещавала всекиго, но само за кратко. Някой се вдъхнови, изпита приятно чувство и разположение и казва: „Ще раздам всичкото си имане, аз искам да служа на Бога"; след два-три часа разположението изчезва, той започва да уляга в себе си и казва: „Не му е дошло още времето, не трябва да бързам". След пет-шест месеца пак се вдъхнови, пак е готов да раздава имането си; току изведнъж се сепне, стресне се, отложи. И като отворите книгата на този живот, виждате, че цялата е изписана с взети, но неизпълнени решения. Такава е любовта на повечето хора. Това не значи, че те нямат Любов, всички хора имат Любов, но тяхната Любов още не е приложена.

Това, което сега говоря, се отнася до вас като ученици. Докато не създадете в себе си нови форми за проява на Любовта, нищо не трябва да говорите на външните хора; ако говорите, без да сте придобили тия форми, вие сами ще се натъкнете на по-големи трудности и противоречия. Всичко, което говорих по въпросите защо трябва да любите и защо трябва да ви любят, не изчерпва въпроса за Любовта; това бяха само разсъждения, които ще събудят мисълта ви, обаче всеки сам трябва да разреши въпроса за Любовта.

Сега ще ви представя един образ за разсъждение. Имате една тенджера с капак, който и приляга добре. По едно време вие забутате тенджерата някъде и кой как мине, подритва я; също така захвърляте и капака на тенджерата - в това положение тенджерата остава отворена. Допуснете, че тенджерата е жената, а капакът - мъжът. Какво трябва да правят мъжът и жената? Тенджерата трябва да намери своя капак. Кой кого трябва да люби - тенджерата капака или капакът тенджерата? Аз ви давам тия примери само за разсъждение в клас, без да засягам чувствата ви; това са теоретични въпроси, а вашите чувства оставям настрани. Ако вашата тенджера е отворена, без капак, трябва да намерите капака и и да го сложите намясто - това значи: ако чувствата ви са открити, има опасност да се опрашат, да се накърнят от някого; за да не става това, намерете капака на вашите чувства, т.е. ония мисли, които могат да им прилегнат добре, и тогава и капакът ще бъде здрав, и тенджерата цяла, неповредена. Това е метод, чрез който можете правилно да регулирате чувствата си.

Разбрахте ли тази мисъл? Ако не сте я разбрали, по-добре - защо? Защото често разбраните неща се изопачават.

Според окултната наука разбраните неща са неразбрани, а неразбраните са разбрани. Когато мислите, че сте разбрали нещо, вие не сте го разбрали; когато мислите, че не сте го разбрали, тогава сте го разбрали. Любовта е метафизично нещо, тя не може лесно да се разбере. Ще кажете: „Като не можем да разберем Любовта, защо ни говорите?". Ще ви дам един пример, с който ще обясня целта си - защо именно говоря за Любовта. Всеки от вас представлява малко растение, което едва е започнало да се развива: стеблото, клончетата му са нежни, не издържат големи тежести. Обаче започва да вали сняг, който натрупва тия млади клончета и листа и ако не дойде някаква помощ отвън, клончетата ще се пречупят. Словото, което говоря, представлява малък ветрец, който иде в помощ на вашите клончета - той отвява настрани снега и освобождава клончетата ви; този вятър е потребен, за да изтърси снега на земята. Снегът - това са вашите стари идеи, които не са на корените, но на клончетата ви; ако не падне долу, клончетата ви ще се счупят. Много от вашите клончета са счупени от тежестта на вашите стари идеи. Идеите трябва да бъдат в корените, а не по клоните. Нямам нищо против вашите идеи, но има опасност от тежестта им да се счупят клончетата на вашия живот, затова поне малко ветрец ви е потребен. Някои се страхуват, че снегът, т.е. идеите им щели да паднат; нищо опасно няма в това - снегът непременно трябва да падне долу, при корените на растенията.

Когато в човека се пробуди Обичта, той има желание никой да не забележи, да не знае това нещо - това е стремежът на душата. Докато никой не забелязва неговата Обич, той е радостен, доволен; щом го забележат, радостта му изчезва. Направете следния опит да проверите думите ми: минете покрай някой беден човек и без да забележи той, сложете пред него двадесет-тридесет лева; щом се отдалечите, вие ще изпитате голяма радост. На другия ден пак минете покрай същия човек и му подайте в ръка двадесет-тридесет лева; той ще ви благодари, но ще ви запомни и където ви види, все ще очаква да му дадете нещо. В този случай вие няма да бъдете радостен - защо? Развали се нещо в Любовта. Следователно

Любовта е нежен цвят, който расте и се развива далеч от погледите на хората; за Любовта ви никой не трябва да знае. В първия случай вие изразихте Любовта си към бедния на тъмно, от никого невидени и незабелязани, затова и бяхте радостни и той беше радостен; във втория случай вие изразихте Любовта си на светло, през деня, и той ви видя - тогава вие изгубихте, той спечели. С този пример ви изнесох една нова мярка за Любовта, пред която вашите разбирания за Любовта остават нещо антично, архаично; но тази формула на Любовта не може още да се приложи в практическия живот, защото няма съответни условия - форма има, но съдържание още няма, съдържанието трябва да излезе от вас.

В бъдеще, когато дойдат по-благоприятни условия, ще ви дам една задача върху Любовта, която трябва да решите без хартия, без молив - направо. До това време тя ще бъде в тайна, никой няма да я знае. Тогава вие сами ще проверите вашата теория върху въпросите защо трябва да любим и защо трябва да ни любят.

Сега, това са важни разсъждения, които ще останат за класа. И в дома си да разсъждавате по тези въпроси, ще си представяте, че се намирате в клас. Стремете се да не смесвате тези идеи с идеите на света; смесите ли ги, съвсем ще се объркате. Ако ги смесите, ето каква грешка ще направите. Представете си, че в едно шише от един литър вместимост сте сипали половин литър вода; тази вода е седяла в шишето три-четири дни, вследствие на което е изгубила своята свежест. След това аз ви давам едно малко шишенце с чиста, хубава вода, току-що налята от извора; вие вземате това шишенце, наливате водата от него в голямото шише. Умно ли постъпихте? Напротив, голяма грешка направихте - шишенцето с вода, което ви дадох, трябва да държите отделно от другото.

За следния път пишете върху темата Предназначението на ръцете.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...