І.4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

[Iskri4ka]

4. УЧЕНИКЪТ АВЕРУНИ

Получих свитък - кратък биографичен очерк за ученикът Аверуни. Авторът - неизвестен. Подбраният материал е добре подреден. Данните са достоверни. Образът - близък до онзи, когото познавам. Нали сме съученици с Аверуни!

 

Изненадан съм от това, че Савка Георгиева Керемедчиева - ученикът Аверуни, бе много дискретна и малцина я познаваха, за да напишат подобен биографичен очерк. Дълго търсех автора. Не го открих. Най - сетне допуснах, че лицето е напуснало физическото поле и вече обитава невидимия свят. И все пак, продължавам да се питам: Кога са събрани биографичните данни, по времето, когато Савка бе на този свят, или след като го напусна? Имам основание да си задавам въпроса, защото съзирам известни непълноти, а това ме задължава, като по-добре запознат със Савка, да допълня очерка.

 

Ученикът Аверуни има паспортно име, каквото посочвам по-горе - Савка Георгиева Керемедчиева. Физическият й живот започва с изгрева на 1.V.1900 г. и завършва със залеза на 3.V.1945 г.

 

Името "Аверуни" е дадено от УЧИТЕЛЯ през 1914 г. Рядък, много рядък случай в школата Му. Тази школа е без граници т.е. тя няма база на физическото поле, но продължава и в другите по-висши сфери на битието. Там учениците са същества от ангелски йерархии и имат свои имена. Именно Аверуни е един от учениците, слязъл от „горе", за да бъде тук полезен на УЧИТЕЛЯ и да работи с Него. Само Той може да проверява и установява идентичността и след това да съобщи на ученика името, с което е известен в невидимия свят.

 

След време, през дните на един от Търновските събори на Братството, 21.VIII.1922 г., 7,30 ч. сутринта, УЧИТЕЛЯ и Аверуни посред нощ са изправени на молитва. Тогава Той й открива още едно име - Амриха! Открита е още една страница на душевното битие на ученика. Повдигнатата завеса на школата ни позволява да разберем още една същина - и душите имат свои имена. Ученикът Аверуни узнава името на своята душа.

 

С много примери, разкази и легенди, в своите беседи УЧИТЕЛЯ изяснява въпроса кога, как и до каква степен се изявява човешката душа. Не всякога тя се проявява в своята пълнота. Тук действа законът на дискретността. Незримите ръководители на преражданията знаят много добре кога, къде и доколко трябва да се изяви душата. Понякога тя слиза забулена и за околната среда остава непозната. Една предпазна мярка срещу известни сили, настроени отрицателно и пречещи дори на малкото и смислено добро начинание. Видно е, че не всякога условията и възможностите са благоприятни. А в интереса на всеобщата еволюция е необходимо дадена душа да бъде изразител на Великата Разумност, и Волята Божия да бъде изпълнена. В такива случаи душата е загърната с мантията на неузнаваемостта. На физическото поле тя е непозната, но „горе" - отлично позната.

 

Ето че в аурата на УЧИТЕЛЯ душата има щастливата привилегия да се изяви свободно, окриляна от вдъхновение и пориви. Ученикът Аверуни дава израз на богата душевност и заслужено узнава от УЧИТЕЛЯ името на своята душа - Амриха!

 

Един ден настъпва нов момент във внимателните стъпки на ученика Аверуни. УЧИТЕЛЯТ открива още едно име - Илрах! Какъв е случаят? Каква е била духовната обстановка? Какъв е бил издържаният изпит? Какво е било посвещението? За нас, другите ученици, въпросите са открити, без отговор! Неоспорим остава факта, че трите имена: Аверуни, Амриха и Илрах са на един и същи ученик, с обикновеното име Савка Георгиева Керемедчиева.

 

В школата на УЧИТЕЛЯ има и други ученици, на които Той е открил духовните имена.

 

На един от първите ученици - Пеню Киров, е казал името Перуил четве-ровластник, а на другия - Тодор Стоименов - Азаил.

 

И двамата са известни представители на Школата. Пеню Киров - Перуил, е най-ревностният привърженик на идеята за Царството Божие. Целият му живот е посвещение на високия идеал за Богослужение. Перуил е един от стълбовете на неръкотворния храм на Истината и Правдата, на Любовта и Мъдростта. Изгрева на неговия живот е 13 юни 1866 година, а залеза - 21 декември 1918 г.

 

Тодор Стоименов - Азаил, е другият ученик, получил призванието да бъде деловия председател на Школата. Да! Тази длъжност му бе поверена от УЧИТЕЛЯ. Азаил с достойнство служи на Школата до края 27.ХII. 1944 г. и продължи до залеза на своя живот - 23.Х. 1952 г.

 

Недейте се учудва, че Школата си имаше председател! Защо ли? Защото тя имаше свой облик, свой ред, своя дисциплина, свой порядик! А когато около Школата се създаде и общество, ето че възникнаха въпроси с известни делови ангажименти. Сложността на обществения живот трябваше да се поддържа в една хармония с идеите и принципите на УЧИТЕЛЯ. Ученикът Азаил пое част от деловите задачи и даде своя принос.

 

С течение на времето броя на учениците нарасна. Умножиха се делата им. Породиха се много начинания. Навсякъде заставаше ученик с качества и с достойнство бдеше за единството между идеи и дела. На някои УЧИТЕЛЯТ откри бележитите им прераждания - известни на по-близката или по-далечна история, съобщи им имената, посочи им царства и държави, показа им изкачените върхове, напомни им светлите страници на живот с успехи и благоденствие, но не премълча и дните на горчиво падение, завършило трагично за самите тях и последователите им. Така УЧИТЕЛЯТ изтъкна много трудния път на ученика. Но при всички превратности на живота, от ученика се изисква да бъде верен и истинен, добър и правдив, чист и благ. Няма лесен път. Всякога обаче ученикът придобива опитности, знание и мъдрост, без които не може да се разбере Истината.

 

Ученикът Аверуни е познат в школата, като един от четиримата стенографи. Те бяха непосредствени сътрудници на УЧИТЕЛЯ. Близостта, съдействието и общуването с Него бяха великолепни условия - съкровена мечта на всеки ученик. Самото ученичество е дълъг и непреривен процес. Не всякога може да има на физическото поле такова съвпадение - УЧИТЕЛ и ученик да бъдат едновременно в една страна. Съкратеното физическо разстояние - близостта е много ценно условие. Стенографите знаеха това и се радваха на привилегията да бъдат заедно почти по всяко време, да обменят мисли, да се вглеждат в поведението Му и да се учат. В най-добрият смисъл на думата, казано на евангелския език - те бяха работници на нивата. За тях образът на УЧИТЕЛЯ бе осмислено разбран.

 

Специализирани в стенографията, те бяха онзи квартет, снел Словото и го подготви за печат. Беседите, разговорите станаха достояние на всички, които се интересуваха. Напечатаното Слово бе неоценим дар и за човечеството.

 

Сестра Паша Теодорова е лицето, на което дължим отпечатаните беседи. Колосален труд. Книгопечатането е сложен процес. Дешифровки на стенограмите, корекции на коректури, справките с УЧИТЕЛЯ за някои неправилно стенографирани пасажи, бе трудната работа на Паша. Тя се справи и ние сме й благодарни. Брат Боян Боев фактически бе секретарят на УЧИТЕЛЯ. Адресирани до Него се получаваха много писма от провинцията и от чужбина. На едни отговаряше лично УЧИТЕЛЯТ, рядка привилегия, доставила радост на мнозина ученици. Но в повечето случаи Той диктуваше на брат Боян Боев дължимите отговори. Грижливо запазените копия от писмата, станали достояние на учениците, бяха огледало на един деен живот, извор на светлина. Сестра Елена Андреева непрекъснато бе на пишещата машина. Тя е лицето, на което дължим също така благодарност за съпричастие в книгопечатането. Ученикът Аверуни прие грижата за ежедневието на УЧИТЕЛЯ.

 

Школните занимания - лекциите, приемите, участието в някои домакински дейности бяха неизбежна програма на УЧИТЕЛЯ. Общите обеди бяха едно улеснение за Него и за всички сътрудници и работници на „нивата". Общата храна е невидимата връзка между душите. Израз на висок идеен замисъл. Обедите станаха жизнена необходимост, дори и през тежките военни години, и прераснаха в неотменна традиция в живота на Братството.

 

Аверуни прие задължението да се грижи за утринната закуска и вечеря на УЧИТЕЛЯ, освен тогава, когато Той бе.гост на други ученици. Именно оттук започва изграждането на свещената връзка между Учител и ученик. Връзка, която ще остане паметна за бъдните времена, тъй като е документирана в издадената през 1938 г. книга - „Свещени думи на УЧИТЕЛЯ, привет на ученика!"

 

Аверуни заслужено придоби доверието. А доверието е достъп до УЧИТЕЛЯ. Всяка стъпка до приемната, или горницата, до салона или трапезарията, до китната полянка за паневритмията, или до лозето, бе свещенодействие.

 

А когато Той диктуваше мъдростта на вековете, когато разказваше за повсеместната връзка между душите във всемира - Любовта, когато говореше за езика на Великата природа, изявен в отношения между най-малките същества - тревички и бубулечици, поетичният полет на мисълта Му бе одухотворен, така както са одухотворени взаимните връзки между съществата от висшите ангелски йерархии. Така през 1932 г., след поетичното слово на Рилските езера, бе отпечатана книгата „В света на Великите души!"

 

Но дните на УЧИТЕЛЯ не са били само концертен подиум за музика и поезия. Имало е такива дни, с много отдалечен залез. Много дълги дни! Дни и нощи на напрежение и страдания, продължили цели седмици. Тогава УЧИТЕЛЯ не общува. Мълчалив и тъжен е. Затворен и углъбен решава сплетените задачи на държавници, повели народа към братоубийствени войни. Големите войни през 1913,1914,1918 години и Световната - през 1939 до 1944 година, стовариха на УЧИТЕЛЯ непосилно бреме. Военните авантюри на озлобени и амбициозни държавници отнемаха живота на многочислени народни маси. Пролятата кръв е трагичен зов за помощ. Погубеният живот е препъване на душата. Войните са само стонове и вопли за нов живот. Това засяга УЧИТЕЛЯ. Той страда наред с всички. И Той е искал помощ и спасение. И Той е желал съкращение на дните, изпълнени с мъки и горест. Аверуни отбелязва в дневника си - „Дни, дни на страдания и мъки, дни без залез!" Не по-малка скръб са внесли в „домът ми" - както УЧИТЕЛЯТ наричаше родината, вътрешните междуособици, правителствени бъркотии и недомислици.

 

Жалките прояви на ръководни държавни служители, понякога застрашаваха и дейността на Школата. Полицейщината неведнъж е искала дознания за дейността Му и през 1917 г. най-безцеремонно е бил интерниран в град Варна.

 

Подобни обществено-политически дислокации се отразяваха в Неговото съзнание и Той търсеше изход, търсеше разрешение, зовеше Божествените Сили за помощ. Аверуни отбелязва в дневника си: „Учителят е много зает с неприветливата гостенка - скръбта. Усмивката като че ли е забравена. С нетърпение всички очакваме разведряване!" А когато Великият Промисъл е съкратил дните на страданията, превъзмогнати са опасните противоречия - големият ден е завършен и в очакване на ведрото утро УЧИТЕЛЯТ е между учениците Си с нова песен - „Бершид Ба"!

 

През есента на 1923 г. страната изживя кръвопролитни междуособици, известни в политическата история като „Септемврийски събития", а през май 1936 г. лично УЧИТЕЛЯТ понася жесток юмручен побой от неизвестен младеж. И двете събития засягат УЧИТЕЛЯ. Най-драматично и с тежки, болезнени последици е второто събитие - безпрецедентният побой.

 

При първият случай Учителят рязко прекъсва приемите, прекратява общия обед, не общува с никого, строг и мълчалив, усилено разрешава изхода от братоубийствените безредици. А как ги разрешава - за нас е неизвестно! Много по-късно Той споделя: „На мен и на невидимият свят събития от подобен характер са много неприятни. Верижната реакция на убийствата се развива между българи, а те са родни братя и кармичната развръзка може да се проточи далеч през бъдните векове! Чувството за отмъщение е мъчно погасимо, а наближава краят на века и не е в интерес на добрата съдба на България да петнят общонародното съзнание с отрицателни чувства!"

 

Второто събитие - побоя, се отрази на Неговото здраве. Юмручният удар в лявото слепоочие причини десностранна пареза. Засегнатият десен крак и дясна ръка затрудниха движението на УЧИТЕЛЯ. Въпреки тежкоподвижният език Той продължи лекциите и приемите. Не прекъсна ежедневните задължения на Изгрева. Но настъпи ден, когато Сам трябваше да търси здравите сили на живота и поиска да бъде заведен на Рила. Там, в недрата на обичната планина, здравето Му се възвърна. Аверуни, значително опитна в преживяванията на УЧИТЕЛЯ, отбелязва: „Отмина още едно „горко". Учителят проговори! С добра походка слезе на извора, посрещнат от учениците. Този път сълзите бяха на радост!"

 

Всички ние, очевидци на това събитие, приехме доброто здраве на УЧИТЕЛЯ като изключителна намеса на Сили и Същества от непознати и далечни светове!

 

Още веднъж се убедихме, че пътя на УЧИТЕЛЯ и пътя на учениците трябва грижливо да се поддържат в хармония и единство. Законът на резонанса е основата на взаимното разбиране.

 

Ученикът Аверуни, през последното събитие, изяви в пълнота обичта към УЧИТЕЛЯ и с търпение и постоянство дочака оздравяването Му.