Jump to content

І.13. ТРИТЕ ИЗПИТА


Recommended Posts

13. ТРИТЕ ИЗПИТА

Най-малко съм предполагал, че ще имам изпити и то така сериозни и отговорни. Безспорно, така може да мисли само едно юношеско съзнание, не-обхванало степените на знание, непознаващо въобще живота, а много малко запознато с принципите и идеите на школата. Кое ще ми даде повод да допусна, че ще имам изпити? Поведението ми - примерно! Такава бе оценката на старите приятели - дългогодишни последователи на новото учение. Редовно пристъпвах прага на Изгрева. Заемах най-добросъвестно цигуларското място в младежкия окултен клас - непосредствено до катедрата на УЧИТЕЛЯ и хармониума. Бях добър изпълнител на музиката на УЧИТЕЛЯ, това бе отворило широко вратите на братските семейства и ограден от тяхното внимание. Как мога да допусна, че при такова поведение ще имам изпити и то с цел - да ме изтръгнат от школата и да ме запратят нейде в чужбина?! А предложенията бяха може би най-интересните за един млад човек. Едни ми предлагаха висше медицинско образование, други - специализация като цигулар, а трети - съучастник в разпространение на новото учение в далечни страни. За отбелязване е, че тези предложения изхождаха от близки и приятели, а някои - от единомишленици.

 

Но, лишен от опитности, незапознат със Словото на УЧИТЕЛЯ, неосведомен за трудния път на някои от съучениците ми, с които общувах дълги години, естествено бе да не допусна изпитанията и да приемам на „вяра", звучащи приятно за ухото „добри" пожелания.

 

Само бдителното око на УЧИТЕЛЯ съзря уловките. Той ме остави да бъда в плен на предложенията и след това протегна мощна десница, и ме изтръгна от сладникавия поток. Така най-добре разбрах пясъчните основи на „общественото добруване" - несъвместимо с пътя на ученика в единствената и неповторима школа на УЧИТЕЛЯ.

 

А изпитите бяха неизбежни, неотложими.

 

Единият изпит.

 

В моята ранна биография има два момента. Пред своя разплакан и измъчен баща, поех обещанието да се грижа за семейството и да окръгля образованието на моята малка сестричка. А пред съзнанието си заложих стремежа към знание и любов към музиката.

 

Започнах да работя. Първоначално бях оркестрант в кино-оркестър (тогава киното бе без говор, а музиката към филма се програмираше от диригента и изпълняваше от малки оркестри). Не бе по характера на психиката ми подобна работа и отказах да се препитавам чрез нощния труд на тези оркестри. Залових се на работа в математично отделение за изчисляване на лични сметки и то бе добра основа на препитаване. Записах се в Юридическият факултет с цел да окръгля висшето си образование. Не успях да завърша. Трудно ми бе да нося две дини под една мишница. Но на ангажимента към родовите духове устоях. Те бяха спокойни и уверени в бъднините си. А когато малката ми сестричка донесе диплома за завършено висше образование, те въздъхнаха с облекчение за изминатия път. По-сетне, когато кандидатствах за школата на УЧИТЕЛЯ и когато се проучваше моята биография, изпълнението на синовният дълг бе важен атестат.

 

Тук е мястото да спомена, че младежкият окултен клас, оглавяван от УЧИТЕЛЯ, имаше свой председател, отговарящ за добрия ред и дисциплина. Това бе един от първите трима ученици - Тодор Стоименов.

 

Бях поискал да посещавам младежкия клас. Имах основание. Като цигулар бях редовен изпълнител в оркестъра, формиран да изпълнява паневритмията. Усвоих добре репертоара от музикални упражнения и вземах често участие в общото пеене. А това не бе малко! Но лично за мен не бе достатъчно. Знаех за строгата дисциплина на класа. Бях посъветван, че ако УЧИТЕЛЯТ ми разреши да посещавам младежкия клас, то ще бъде най-доброто и желано разрешение. Намерих момент и поставих въпроса на УЧИТЕЛЯ. Бях твърде много зарадван, когато Той ме покани и напомни, че трябва да бъда точен и преди 5 часа сутринта да заема своето място. Разбира се, че това поръчение изпълних и останах завинаги в редиците на съучениците си от младежкия окултен клас.

 

След време, Тодор Стоименов споделя:

 

- Ти знаеш ли, че още същата вечер, след като УЧИТЕЛЯ те е поканил да посещаваш класът, поиска и моето съгласие. Нещо повече. Той ме попита: кой ще отговаря пред невидимия свят за този младеж, кой ще бъде гаранта?

 

- За мен - продължи Тодор Стоименов - твоята кандидатура не бе проблем. Бях вече те проучил. Разбрахме, че работиш и се грижиш за старите си родители. Разбрахме, че не изхождаш от теософски и спиритични среди. Разбрахме, че не си от окултните спекуланти, нито поклонник на древните науки- астрология, хиромантия и други. Разбрахме, че си вегетарианец от детски години. Приятно ни бе да установим, че проявяваш интерес към школата, и че търсиш словото на УЧИТЕЛЯ и за мен не бе трудно да приема отговорността. А по-сетне от теб зависи, как ще се представиш като ученик в тази Божествена Школа!

 

Споделям този момент от първите стъпки в класа, за да се види, че школата, оглавявана от УЧИТЕЛЯ, имаше вътрешен ред и дисциплина на завидна висота.

 

След първите стъпки, последваха още много други. Бях приет от всички среди на обществото. На добрия прием отговарях с все по-добро изпълнение на музиката. Хармоничната връзка прерастваше в единство и живота ни много наподобяваше онези библейски дни, когато земята и небето си подаваха ръка.

 

Първият изпит не закъсня.

 

Като солист-цигулар музицирах и в евангелски среди, макар и периодично да вземах участие в тържествени и религиозни празници. Старите евангелисти ме опознаха и правеха опити да ме привлекат. Техните синове и дъщери не скриваха доволството си от дружбата ни, а това още повече създаваше условия за проявен интерес с определена цел.

 

Един от твърде заможните евангелисти бе пратил своя син да следва в чужбина. Търсеше другар за него. Спря вниманието си на мен. Повика ме и направо предлага - да замина при сина му да следвам наука по свой избор, да окръгля образованието си и да бъда полезен и на себе си, и на обществото. Слушах внимателно. Поисках от него да дам отговор след някой и друг ден, за да обсъдя въпроса от повече страни.

 

За младеж от моята категория, предложението бе твърде интересно, но остро сплетено със семейния проблем и живота на школата. Нито единият, нито другият проблем бяха леки за разрешаване. И двата проблема бяха тясно сплетени в моето съзнание. Родовите духове, не исках да ги хвърля в нови тревоги за препитание и поддръжка. А нямах никаква сила да дръзна и се оттегля от хармоничната среда в школата на УЧИТЕЛЯ. Това би било светотатство! Реших, с този случай да занимая УЧИТЕЛЯ.

 

Явих се при Него. Изложих двата проблема. Той внимателно следеше всяка мисъл, търпеливо изчака края на моето изложение. Ето че Той проговори:

 

- Дотук, доводите "за" и "против" следването ти в чужбина са добри. Медицинската наука искаш да усвоиш, но може би не знаеш, че през този живот не трябва да повтаряш пътя, изминат през минал живот. Ти си бил лекар. Но сега се намираш в друга фаза на своето развитие. Ще лекуваш с успех, но не ще можеш да се освобождаваш от товара на болезнените състояния, които ще поемеш в своята аура. Ти ще лекуваш, но няма да има кой тебе да лекува, защото си отворена верига. Наподобяваш събирателна леща. Ти еднакво ще привличаш и здравето, и болестите. Но когато поемеш повече болезнени състояния, ще рухнеш. За сега не си роден за медик!

 

Категоричният отговор на УЧИТЕЛЯ разреши въпроса с моето следване. Благодарих на УЧИТЕЛЯ и побързах да изненадам стария евангелист.

 

Вместо мен, бе изпратен друг младеж.

 

Така продължих своите занимания.

 

Вторият изпит

 

Времето отнесе няколко години във вечността. Почти бях забравил за предното изпитание. Увлечен от ежедневието между Изгрева и своя дом, най-добросъвестно изпълнявах синовния си дълг и давах израз на душевните възторзи чрез цигулката. Нямах основание да се оплаквам от възникнали трудности, защото успявах да ги преодолявам. Но, имало е очи, които са следили моето поведение и решават да ме привлекат в полза на свои интереси. Това не закъснява.

 

Същият добър и заможен евангелист става собственик на търговска фирма за износ и производство на розово масло. Сполучливо организира в подбалканската долина големи розариуми и набира достатъчно голямо количество розово масло, определено за известни търговски центрове в Европа. След като дълго е търсил верен човек за пласьор и уредник на фирмата си, спира се наново на мен. Повика ме на разговор. Заговори за моята лична съдба и не скри, че банкерските среди, в които се движех, дават израз на доволство от моята работа. Направо постави въпроса. Ще работя при него с твърде високо възнаграждение и около два месеца от годината ще трябва да отделя за пласиране на розовото масло по фирмите в чужбина, а след това, както се изрази: - свири, пей и учи! Вярвам, че сега не ще ми откажеш!

 

Наново го помолих за малко отдих, след такова вълнуващо предложение. Разделихме се с надежди - той - да стана негов служител, а аз - да поема онзи път, определен от УЧИТЕЛЯ! Такъв изключителен „шанс" не смеех сам да реша. Имах вече опит. Най-спокойно пристъпих прага на Изгрева.

 

Без колебание почуках на вратата на приемната. Това бе през следобедните часове. УЧИТЕЛЯТ ме прие. Поведох разговора. Допълних диалога с интересното изказване, свързано с търговските връзки в чужбина. Казах, че ще имам богато възнаграждение, достатъчно свободно време, главно за музициране и съдействие в известни работи на Изгрева. Напълно романтична мечта за обикновени авантюристи. В шеговит тон добавих - много пари, малко работа, повече приказки и веселия!

 

Усмихнат от последните шеговити изрази, с известна доза на хумор, УЧИТЕЛЯ отбелязва:

 

- Много пари, празни приказки, никаква работа за братството!

 

Със сериозен тон Той продължи:

 

- Ние нямаме нужда от леко припечелени пари. Те нямат стойност и цена. Добри плодове поднасят припечелените пари с честен труд и пот на челото. Нечисти са и наследствените пари. Над тях бдят родовите духове. Много инициативи са провалени от подобни нечисти пари. Ти леко ще припечелиш богатство, но ще изгубиш много от духовните придобивки. Златното правило на добрият живот гласи така: на леко припечеленото богатство отговаря духовна нищета! Ти ще забогатееш, ще тръгнеш из Европа, а тя ще вложи в тебе бацила на разложението и ще загубиш онова, което си придобил. Избирай една от ценностите!...

 

Последва мълчание. Този път, вместо крепка десница, УЧИТЕЛЯТ подаде мъдрост от богатата съкровищница на вековете. Кръстопътят бе осветен. Не приех купчината злато.

 

От моят отказ не остана доволен забогателият евангелист.

 

Третият изпит.

 

Забравата на този изпит е наново доказателство за неукрепнала младежка психика. Динамиката на ежедневието между Изгрева, работното място и домът, постави животът ми в определен кръговрат с ясни и очертани стимули. Ръцете ми заякнаха и здраво държаха кормилото на дома. Банкерските среди, между които бях на работа, ме приучиха на труд и постоянство. А Изгревът, обществото, школата на УЧИТЕЛЯ бяха високо издигнат свят, укрепващ духът. Зачестиха срещите по различни поводи с УЧИТЕЛЯ. Непреривната и непосредствена връзка с Него откри нови хоризонти пред моето съзнание. Заредиха се разговори с широк и обемен регистър. Убедих се в многоизмерността на живота и знанието. Лекциите в школата ставаха по-разбрани и достъпни. Изненадан бях от тезата на УЧИТЕЛЯ за страданията. Особено прозвуча в една от лекциите Му следната мисъл: „След мен ще вземе катедрата си Великият Учител, познат и известен на всички времена и епохи - Страданието!" Още повече бях изненадан и от факта, че здравето ми започна да се разклаща. Бъбречно, стомашно-чревни страдания почнаха да вгорчават дните ми. Започна запознанството със страданията. Интересно бе, че болежките не разстроиха духът ми. С още по-задълбочено съзнание поддържах равновесието в кръгът на ежедневните задължения. УЧИТЕЛЯТ бе в течение на тази вътрешна школа на душата ми. Той помагаше, но не ме лишаваше от контакта със страданията и мъчнотиите. А те бяха просто стъпала, по които възлизах. Веднъж пристигнах на Изгрева превит от бъбречни кризи. Усмихнат ме посрещна УЧИТЕЛЯТ. Това не бе изненада. Хуморът и усмивката лекуват, облекчават. Но Той добави:

 

- За теб важи поговорката: „Болен здрав носи!" Тялото страда, но то носи здрав и силен дух!

 

Разбира се, че кризата надживях и духът ми стана по-крепък.

 

Животът на Изгрева се разгъваше в небивало величие и подем. Красотата и хармонията бяха синьото безоблачно небе над розораната целина -трудовото ежедневие. Повечето от съучениците ми очакваха с нетърпение краят на деня, за да се върнем на Изгрева и потопим в аурата на УЧИТЕЛЯ. Ние взаимно се търсихме. Ние Го търсихме, но и Той ни очакваше. Той виждаше нашите набързо скроени планове за среща и протягаше първи десницата си. Помня дни, когато, като повод да похлопам на Неговата врата бе поднасянето на следобеден ежедневник. А когато не успявах да купя такъв, поставяше учудващо въпросът - „имаше ли днес вестник?"

 

Цигуларският стол в младежкия окултен клас бе най-сигурното, но и най-късо разстояние, от което можех да се радвам на Неговата фигура, да слушам за дълго Неговата мисъл, да дишам с фибрите на душата си уханието на Неговата аура. А паневритмията бе за всинца ни неземно тържество. Неколцината здрави и сигурни цигулари, подкрепени от партиите на виолите, челото и контрабаса, правеха от музикалните упражнения - програма от концерт на открито. Вдъхновено и майсторско бе изпълнението на паневритмията, а играта - плавна и магнетична. Ритмичната музика, многогласната хармония респектираха играещите. Целият кръг от играещи като един люлееха ръце с ясното съзнание да играят така, както играе УЧИТЕЛЯ. В такива безоблачни дни, боровите клонки и пойните птици в гората смълчани очакваха последните акорди.

 

Всякога ние, изпълнителите на музиката, с особена тъга прибирахме инструментите си, но окриляни от надеждата, да се чуем наново при следващата паневритмия.

 

Ето че добри приятели наново се загрижиха и замислиха за моята съдба. Този път ударението бе върху моята музикална специализация и то, да я добия не у нас, а във Франция, при добри цигуларски педагози. В Париж бе заминал вече Михаил Иванов и за успеха на неговите начинания, добрите приятели считаха, че трябва да замине музикант. Техният поглед спря на моята особа. Още повече, че репертоарът на братските песни бе овладян и изпълнението бе на висота. Ето и условията. Заминавам за Париж. Кандидатствам в някоя от консерваториите. През останалото свободно време вземам участие в дейността на Михаил Иванов, с цел да поддържам музикалния дух на обществото и да проведа паневритмията. Едно предложение със значително идеен заряд. Този, трети опит, да бъда откъснат от България и се включа на работа с идеен характер бе немалко съблазнителен. Започнах подготвителни сондажи. Резултатът в семейството ми не бе особено благоприятен. Явно бе, че трябва да ги оставя насред път. Сестричката ми бе студентка. Накъде ще хуквам във Франция, при недовършени задачи в България! А колкото се отнася до идейните стимули, бях решил да потърся мнението на УЧИТЕЛЯ - за мен, пък и за други, Той бе единственият фактор, който ще решава просперитета на движението. До моята съвест опря и въпросът - как ще оставя мястото и работата в младежкия окултен клас? Аз имам ангажимент! Нямам никакво основание да реша сам тази задача. Школата в България е оглавявана от УЧИТЕЛЯ и само Той може да се произнася за разместване на кадрите!

 

Разговора с УЧИТЕЛЯ се състоя. Запознах Го с възникналата история. Наблегнах на загрижеността, с която добрите приятели следят работата на Михаил Иванов. Тяхното решение бе - именно сега, в началото на дейността е необходим работник от Изгрева. Говоря на УЧИТЕЛЯ и следя държанието Му. Лицеизразът бе сериозен и замислен. Твърде озадачен от замисъла на добрите приятели, попита:

 

- Така ли мислят приятелите?...

 

- Ето - продължи УЧИТЕЛЯТ - ти ще следващ в Париж и ще станеш един добър концерт-майстор, а дали ще бъдеш полезен на обществото, което организира Михаил Иванов е въпрос, чието решение не зависи нито от тебе, нито от добрите приятели. Тогава какво ще последва - ти ще постъпиш в Парижката консерватория, а ще оставиш Консерваторията на Изгрева, където имаш определено място и определена работа! Ще оставиш ли цигуларския стол на младежкия окултен клас, за да заемеш такъв в някакъв оркестър? Консерваторията на Изгрева е привилегирована! Тук преподаватели са музикални духове от невидимите светове на вселената! В тази Консерватория се учат и гениите на човечеството! За сега няма по-величествена консерватория на земята от тази, на Изгрева!...

 

Мълчание, дълго мълчание! Мигновено си припомних много творчески моменти и усет за присъствието на одарени невидими музикални същества, оставили като спомен от тяхното посещение на земята, в школата на УЧИТЕЛЯ, една песен, или един музикален мотив!

 

Да, Консерваторията на Изгрева е неповторимо явление!

 

Не посмях да наруша мълчанието в приемната. Станах на крака и посегнах към десницата на УЧИТЕЛЯ и я целунах.

 

Изпращайки ме до вратата, УЧИТЕЛЯТ каза:

 

- Този път духовете поискаха да те отклонят от работата на Изгрева, но не успяха. Голяма будност на съзнанието е необходимо. Това са изпити и за работниците на нивата!...

 

И този път отказах. Продължих си работата. Взех участие и в последния акорд на школата.

Адрес на коментара
Сподели в други сайтове

Създайте нов акаунт или се впишете, за да коментирате

За да коментирате, трябва да имате регистрация

Създайте акаунт

Присъединете се към нашата общност. Регистрацията става бързо!

Регистрация на нов акаунт

Вход

Имате акаунт? Впишете се оттук.

Вписване
×
×
  • Създай нов...